04_10 ВИНАТА

[Albena]

ВИНАТА

 

Каквото и да правите, не допущайте съмнението и подозрението в себе си. Временно те могат да минат през ума ви, но никога не ги допущайте в душата си. Временно може да допуснете едно противоречие в сърцето си, но в душата си – никога. Ако не можете да се справите с някое противоречие, кажете: “Божия работа е това!” Вие не знаете крайния резултат на Божиите дела. Следователно не трябва да се произнасяте за тях. Казвате, че Адам и Ева са виновни за много неща. Защо? Защото те първи съгрешили. Не говорете така. Вие не знаете Божия план. Всяко нещо, което Бог е допуснал, има свое велико предназначение. (134, с. 125)

 

Свободен трябва да бъде човек! Сега, като говоря за свободата, това подразбира най-висшето, което има у човека. Само разумният човек може да бъде свободен. Живата природа е решила да даде тази свобода само на разумните хора, а другите (неразумните) тъй ги е ограничила, в бутилки ги е турила. Хиляди, милиони същества има, които са затворени и чакат своето освобождение. Защо? Защото в тях има желание да вървят във всички посоки, а свободата подразбира движение в една посока… Сега, съвременните хора (па и религиозните хора) са попаднали в едно заблуждение. Те очакват светът да се оправи, целият свят да стане свободен, че и те да бъдат свободни. Това е едно заблуждение. То е необходимо, но този постулат, тъй наречен, това изказано положение е невярно в основата си. Първоначално всички същества са създадени свободни. И ако днес свободата е изчезнала от света, причината сме ние… Ние, съвременните хора, не се спираме върху единствената причина да разрешим свободата по естество, принципиално, а търсим далечните причини. Християните търсят причината в някоя жена, която съгрешила в едемския рай, и на нея стоварват всичката вина. Но вие можете да разрешите този въпрос в самата природа. Идете да видите, че по-нисшите животни сами разрешават въпроса. Свържете един кон и едно куче с едно въже, ще видите как ще разрешат въпроса. Конят ще чака да му снеме някой оглавника, ще рече: “Дано се намери някой добър и благороден човек да ми снеме оглавника”; а кучето ни най-малко не ще чака. То ще прегризе въжето и ще се освободи. Казваш: “Какво направи туй куче?” То казва: “Господ не ми е турил туй въже.” А конят казва: “Туй въже е от Бога.” Единственото нещо, което Бог е турил в нас, то е нашият живот, а ограниченията отвънка ние сами сме си ги турили. Сега схващайте въпроса по същество. Аз говоря за вътрешния човек. “Истината ще ви направи свободни.” Кога? Когато почнете да мислите, както мисли Господ. (37, с. 45)

 

Истината е метод, който освобождава човека от всички преходни и временни схващания и тълкувания за създаването на битието, както и за създаването на мъжа и жената. Много теории съществуват за създаването на първите човеци, но нито една от тях не е абсолютно вярна. За пример, мнозина поддържат теорията за създаването на Адам от пръст, а Ева – от реброто му. На Ева (специално на жената) приписват вината за първия грях, поради което нея държат отговорна за нещастията на човечеството. Зад жената стои мъжът, който пожела да има другарка. Жената нямаше желание да дойде на Земята, но мъжът я извика преждевременно. Когато всички животни минаваха пред Адам, за да им даде имена, той видя, че те бяха две по две – другар и другарка. Тогава Адам се обърна към Бога с думите: “Господи, на всички животни си дал другарка. Аз останах сам, няма с кого да споделя нещо, няма кой да влезе в положението ми и да ми помогне.” Тогава Бог видя, че не е добре човекът да бъде сам, и му даде другарка. Обаче след грехопадението Адам изми ръцете си с жената и каза: “Господи, жената, която ми даде, стана причина да сгреша.” Съвременните мъже и жени се обвиняват взаимно за грешките си. Когато мъжът греши, обвинява жената. Когато жената греши, обвинява мъжа. Тя казва: “Ти си виновен за моето слизане на Земята. Аз сама нямах желание да дойда, ти ме изиска от Бога.” Какво ще каже мъжът за себе си? По чие желание дойде той на Земята? Наистина, ако разгледате пътя на жената, той представлява живота на човека в миналото му. Както е живял той, така е създадена тя. Жената е резултат на човешкия живот, специално на мъжа, понеже от него е излязла. Въпреки това мъжът е недоволен от жената, но и жената е недоволна от мъжа. (31, с. 24)

 

Като ученици от вас се иска живот без съмнение и страх; от вас се иска абсолютно чист живот, външно и вътрешно. Ще кажете, че не можете да живеете чисто, защото вашите прадеди и прабаби са грешили; щом Адам и Ева са грешили, и вие ще грешите. – Така не се говори. Адам съгрешил още преди създаването на Ева. Че ядоха от забранения плод, това беше само повод да излезе грехът навън. Веднъж излязъл грехът на повърхността на живота, не се позволява вече човек да греши. Още преди създаването на Ева Адам носеше в ума си мисълта да се отдели от Бога. Затова, като му забраниха да яде от дървото за познаване на доброто и на злото, той използва случая да се отдели от своя Баща, да стане самостоятелен и каза: “Нали аз съм обработвал това дърво? Нямам ли право да вкуся от него?” Щом намисли да реализира желанието си, той яде от забранения плод и напусна рая. (97, с. 170)

 

Че условията са голям фактор в живота, това не отричаме, но не са те най-големият фактор. Те са в зависимост от други причини. Това ни показва и фактът, че и при най-благоприятните условия хората умират. Адам имаше най-добрите условия в рая – защо съгреши и дойде смъртта? Грехът започва от сърцето и тогава дойде в ума. Но нито сърцето можа да издържи на напора на греха, нито човешкият ум можа да издържи на напора на престъпността. Грехът дойде чрез жената, а престъплението дойде чрез мъжа. И цялата сегашна раса се изпитва и чрез страданията се изправя човешкото сърце. Човешкото сърце не може да се изправи другояче освен чрез страдание. За да се изправи човешкото сърце и да дойде до нормалното състояние, трябва да страда. А чрез наказание се изправя човешкият ум. Не може да изправите човешкото сърце без страдание и не може да изправите човешкия ум без наказание. Наказанието влезе в живота за поука. Казва Писанието, че когото Бог обича, наказва го. Мъжете ги наказват, а жените страдат, за да изправят сърцето си. Мъжете ги наказват чрез войните. А раждането на децата и тяхното умиране носят страданието на жените, които служат за изправление на тяхното сърце. Като говоря така, аз не обвинявам вас – аз говоря за цялото човечество, а вие сте част от него. Аз изяснявам един закон, който действа в света. Не трябва да считате, че вие сте виновни. Никаква вина нямате вие, но носите последствията на едно колективно нарушение на природните закони от страна на човечеството.

 

Онзи, който се оплаква като Адам, че няма жена, която да му бъде другарка, трябва да знае да си избере жената – другарка. Защото жената е сърцето на човека. И когато някой иска да се жени, трябва да знае, че жената е едно сърце, което трябва да съответства на пулса на неговото битие, че като го тури в себе си, да е в хармония с неговия ум. Ако сърцето на една жена не пулсира в хармония с ума на мъжа, тя не е за този мъж и той не е за нея. Ако се съберат мъж и жена, които не са един за друг, по този закон те ще извършат престъпление. Докато Бог не създаде Ева, Адам нямаше духовно сърце; и тогаз му просветна раят и той почна да мисли. Ще запитате защо Бог допусна всичко това, за да се дойде до грехопадението. Това ще ви кажа след хиляди години, като говорим пак, защото сега няма да можете да го разберете. (6, с. 123-125)

 

И Адам съгреши заедно с Ева, но за свое оправдание той каза: “Ако Ева не беше с мене, аз нямаше да съгреша, нямаше да изляза от рая.” Но същевременно той показа любовта си към Ева. Адам предпочете да напусне рая, но да не остави Ева сама да скита по света. Обаче, като се намери в трудни условия, той каза: “Ако не беше Ева, и досега щях да бъда в рая.” Първоначално Адам мислеше, че Ева не може да направи никаква погрешка, защото е излязла от него. Адам казваше за Ева: “Тази е плът от плътта ми и кост от костта ми.” Обаче, като съгрешиха и двамата, Адам отдаде всичката вина на Ева. Наистина, докато беше в Адама, Ева не можеше да греши; но щом излезе вън от него, тя имаше възможност вече да греши. Защо? Защото той не й предаде законите, които Бог му беше дал. Той се държеше към Ева като неин баща и мислеше, че тя не трябва да знае това, което той знае. Адам мислеше, че дъщеря му е толкова целомъдрена, че никога няма да си позволи да яде от забраненото дърво за познаване на доброто и злото. Кое е забраненото дърво? – Когато господарят забрани на слугата си да пипа неговата каса (а въпреки това той пипа), слугата е ял от плодовете на забраненото дърво. Когато яде без позволение от яденето, приготвено за високи гости, детето е яло от плодовете на забраненото дърво. Следователно всяка мисъл, всяко чувство, всяка постъпка, които произвеждат страдание в човека, представят забраненото дърво. За да не страда, той не трябва да яде от подовете на тия мисли, чувства и постъпки…

 

Като окултни ученици вие трябва да учите с Любов. Без Любов окултизмът остава неразбран. Без любов никакво знание не можете да придобиете. Грешката, която Адам направи, седи в това, че той пристъпи към знанието, без да беше придобил Любовта. Най-красив е езикът на Любовта. Тя разполага с най-избрани думи. Няма по-красив език от този на Любовта.Който иска да възкръсне, той трябва да прилага Любовта. Ако работите ви не се нареждат добре, приложете Любовта. Ако сте болни, приложете Любовта. Ако страдате, приложете Любовта. Любовта всичко нарежда, всичко оправя. (70, с. 92)

 

Когато се говори за Истината, трябва да се знае, че в света има само едно право учение; в света съществува само един разумен човек. Колко човеци създаде Бог първоначално? Ние знаем, че Той създаде само един мъж и една жена. Всички хора, които отпосле се наплодиха, това е човешка работа. Мнозина от съвременните хора казват: “Ние сме грешници.” Казвам: щом хората се считат грешници, такъв ще бъде и съвременният строй, уредба и управление на цялото човечество. Човек е грешен, но причина за това не е Господ, Който го създаде, но естеството на материята, от която Бог направи човека, беше неустойчива. Тя беше човешка кал. Днес Бог създава новия човек и ще го направи не от човешка, но от Божествена материя. (51, с. 40)