Jump to content

190. РУЖА ИВАНОВИЧ


Recommended Posts

190. РУЖА ИВАНОВИЧ

От начало приятелите се събираха да слушат беседи на ул. „Опълченска" 66 в дома на Гумнерови. Но стаичката и двора където се пълнеше в неделни дни стана тясна и приятелите намериха други подходящи салони където да се събираме. По едно време се използваше клуба на партийната групировка радикали, намиращ се на ул. „Кърниградска". По-късно беше нает салона на Ружа Иванович. Тя беше шивачка-модистка, имаше шивашко ателие и вечерно време тя отстъпваше своето ателие, което се намираше на ул. „Витоша" и там се събираха приятелите, а Учителят държеше своите беседи. Днес едва ли някой може да каже нещо повече за нея, но благодарение на едно публикувано дознание извършено от градоначалника на София, г-н Свинаров през онези години, когато се атакуваше Учителя ние имаме показанията на един чиновник Станчев при столичното градоначалство. Ето и самото дознание.

 

Днес, 11 юли 1917 г., подписаният П. Нечелтов, съдебен инспектор при столичното градоначалство, произведох настоящето дознание по устната заповед на г. градоначалника относно изложеното в прот. вх. N, от 10 т., както следва:

 

Разпитан Станчев, чиновник при градоначалството, показа: Вчера 10 т., неделя, преди обед бех в зданието, където се помещава ателието на г-жа Ружа Иванович, дето имаше насъбрало се народ повече от 150 души, между които се забелязваха видни дами, госпожици, учители, офицери и др., които пееха божествени песни. Къде 9 и половина часа дойде и г. Дънов и с неговото влизане всички станаха на крака, след това се изпя „Иже херувим" и няколко божествени песни. С пристигането на г. Дънов някои от старите негови посетителки, г-жи и госпожици, наложиха на главите си дълги бели копринени кърпи, след това г. Дънов държа продължителна реч в смисъл и по съдържание, както е написана в книгата „Словесното млеко"; след свършването на речта се изпяха няколко песни и публиката се разотиде, а някои от дамите и госпожиците останаха, като се приближаваха редом при Дънов да му целуват ръка и запитваха по нещо.

 

(п.) М. Станчев

 

Показанията написани саморъчно, („Духовна култура", ст. 37, кн. 11-12 , 1922 г,).

 

Ето един пример как онези сили, които воюваха срещу Учителя могат да бъдат полезни и изпълниха Божията воля, защото благодарение на тях и на проведеното разследване срещу Учителя днес ние имаме показания на онези очевидци. Кой днес би могъл да каже нещо повече за шивашкото ателие на Ружа Иванович от уважаемият господин Станчев.

 

А какво е мнението на Ружа Иванович за Учителя можем да прочетем от същите показания и дознания извършени по онова време.

 

Ружа Иванович твърди: „Познавам Дънов отпреди 10 години; той е високоморален човек, добре възпитан и образован; като френолог, той винаги и бил полезен на децата ми. Аз не виждам нищо в учението на Дънов против съществуващата сега у нас религия, че това е така може да се види от обстоятелството, че той със своите речи привлича много господа и госпожи от висшата класа, като напр. г-жа генерал Бояджиева, генерал Стоянова, генерал Неделкова, генерал Диков със семейството си и мн. др. На въпроса от какво живее Дънов? Допускам, че живее от френологическите си изследвания".

 

(п.) Р. Иванович, „(Духовна култура", стр. 44, кн. 11-12,1922 г.).

 

Това е историята на един от салоните, които Учителят е използвал.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...