Jump to content

207. СТЕФАН БЕЛЕВ


Recommended Posts

207. СТЕФАН БЕЛЕВ

Обикновено при лагерите на Седемте езера на Рила вечерно време правехме огньове, запалвахме ги в уречения час, разлумтяваха се онези борови съчки и дървета, замирисваше на смола и бор, после пушека се изтегляше нагоре и оставаха дърветата да изгарят. Тези часове бяха най-интересни. През това време Учителят седеше на пейка или стол завит с пелерината, приятелите са заобиколили огъня и всички пригласят песните на Учителя. Някои от цигуларите свирят, а огънят е вече привършил и се вижда червената жарава. Обикновено завършвахме с мистични песни. Понякога чувахме Учителят да каже някои слова, които стенографираха веднага или от Боян Боев, или от стенографките. След това се прибирахме в палатките си, защото сутринта ставахме призори, преди да се пукне зората и отивахме рано на Молитвения връх където всичко още беше в здрач преди да се проясни небето. Там дочаквахме Изгрева на слънцето с Учителя. Ето защо Учителят ни караше да си лягаме по-рано.

 

Обикновено около огънят Учителят изнасяше някои въпроси, повдигнати от приятелите, даваше напътствия, защото Учителят работеше непрекъснато с всеки един от нас. Лагерният огън беше за нас място за почивка, за събиране, за мистично съзерцание в огъня. Но за Учителя пред огъня нещата стояха по-друго яче и той продължаваше да работи с нас и използваше всеки едни случай. Ето един от тях.

 

Ние сме се събрали около огъня. Тогава излезе пред всички Стефан Белев и попита: „Мога ли да кажа нещо?" Всички се спогледахме и отправихме поглед към Учителя, който кимна одобрително. Белев стана и започна да говори неща от арсенала на проповедниците. Беше събрал в себе си големи изречения и високопарни слова от теософия, от окултизъм и не знам какво си още и разбира се ги бе посолил с мисли от Учителя. И всичко това бе опаковано в една проповедническа реч предназначена към нас, но и същевременно да се види, че Белев не е случаен човек и не е кой да е. Обикновено за нас по-младите от моето поколение ни беше чужд този маниер на старите приятели, които все искаха да проповядват, но нямаше кому. Защо ли? Защото ние, младите, не искахме да ни проповядват, защото за нас това беше наливане от пусто в празно и в бъчва без дъно. Това беше все едно да се въртят воденичните камъни вдигнати високо без да има жито и без да се мели брашно. Това беше за нас, а за онези, които имаха воденици, които трябваше да смелят брашното, за тях нещата бяха по-друго яче. За Учителят въпроса стоеше по принцип, че трябва да има свобода и всеки да се изяви такъв какъвто е. Но ние не искахме да го слушаме да ни проповядва. Обикновено някой пък старите приятели ни хващаха и ни караха да им бъдем слушатели и ни разказваха какви ли не неща. Ние намирахме начин да се измъкнем. Но имаше и случаи когато те ни разказваха живи опитности, които те криеха през онези години от нас и тогава ние с отворени уста и очи ги слушахме. Но за проповедите им ние бягахме. Дори си спомням веднъж ми каза един: „Ела да ти кажа нещо, пък после ще ти кажа и една опитност от Учителя". Казвам му: „Първо ми кажи опитността, пък после ще видим". А той се смее: „А-а, няма да ме излъжеш - искаш да я чуеш и после да избягаш". Ето така бяха нещата по ония години, а по времето на Школата ние се нагледахме и се наслушахме на многобройните проповедници от старото поколение. И ето сега тук пред огъня Учителят кимна с глава в знак на съгласие, ние приехме, че трябва да го изслушаме и застанахме с неохота и се приготвихме да го слушаме. Белев започна да говори, говори колко време не знам, защото малцина го слушаха и всеки чакаше да свърши, за да се махне и да не ни хаби хубавата вечер, но мълчахме поради послушност, за да не се получат недоразумения и то пред Учителя когато той е дал съгласието си. По едно време Белев спря и преди вероятно да завърши искаше да обобщи и да каже някои поучителни слова и напътствия затова приложи един трик, който се прилага от ораторите. Обърна се към всички нас и запита: „Има ли някой против това, което казах?" Той очакваше да кажем, че няма никой и да започне обобщенията си и да приключи с подходящ финал. Всички кимнахме с глава одобрително като си казахме в себе си: „Хайде свършвай, защото времето ти изтече". Разбира се всичко това се наблюдаваше от Учителя, той слушаше Белев, наблюдаваше нас и виждаше кой какво и как мисли за Белев и за целия този въпрос, който стана един голям въпрос пред нас: как да се справим с проповедниците? И изведнъж ни в клин, ни в ръкав, като че ли някой натисна някакъв невидим бутон от някъде и един брат скочи като пружина, изправи се пред всички и пред Белев, вдигна дясната си ръка и изрече силно: „Аз имам против". Целият ораторски план на Белев изчезна пред нас в разстояние на секунди и той изведнъж се сепна, неговият ораторски жар секна и полека-по-лека се свлече надолу и седна на един празен стол. Това стана не за секунди, а за миг. Белев се сконфузи, наведе глава и не каза нищо. Ние също се оказахме сконфузени от неочакваният ефект от думите на Иван Антонов, казани в такъв момент с такъв поразителен и унищожителен ефект. Белев мина от сконфузеното си състояние до пълно засрамване и вероятно видя цялата си несъстоятелна реч пред Учителя и пред учениците му. И ние чувствувахме срама му. Само Иван Антонов в този момент бе с гордо изправена глава, че беше си свършил работата точно навреме и по най-подходящ начин и че беше затворил устата на този дърдорко. Да, беше я затворил точно така както затваряше вратата на салона на Изгрева и никой от закъснелите посетители не можеше да влезе в салона. Той стоеше от вътре, беше я заключил и не пускаше никой. Друг път никой вече не посмя да говори поучителни неща на лагерният огън или пък да се опитва да проповядва на Рила в присъствието на Учителя. Този случай беше показателен.

 

На следващия ден наблюдавам интересна сцена: Белев върви срещу Иван Антонов и държи в ръката си един ръжен от огнището, напредва към него и го държи заплашително. Антонов е уплашен и отстъпва крачка след крачка, а пък Белев му говори: „Маймуна, орангутан, шимпанзе". Иван Антонов отстъпва уплашен, а оня настъпва с ръжена и му се кара за снощи, че го прекъснал. Белев беше честен човек, но много сприхав и бързо хвръкваше и се палеше и можеше от нищо да направи скандал. Ние знаехме за неговият характер и затова стояхме настрана. А пък Иван Антонов по физиономия беше наистина грозен брат, но той пък беше вътрешно красив за сметка на онези, които имаха лицеприятни образи, а пък от вътре бяха хищници.

 

Стефан Белев беше чиновник в Народната банка, знаеше много езици и в първите години бе превел много окултна литература на български език. В първите години той е имал вътрешно прозрение и проповядваше и убеждаваше, че Петър Дънов е прероденият Христос и че ако някой иска да се убеди дали това е така, то той трябва да посети беседите му и да се вгледа в лицето му и тогава Христовия образ ще го осени. А сега ще приложим едно писмо на Учителя до Стефан Белев и то по времето когато Учителят е бил заточен във Варна.

 

Варна, 19 Декември 1917 г.

 

„Обични Ст. П. Белев,

 

Прочетох превода ви. Може да го издадете тъй както си е от автора. Мисълта е ясна. Онези, които имат уши и не са глухи ще разберат. Има да ви говоря за много неща, но това оставям за кога се видим. Идат велики дни, славни дни. Мъртвите ще станат, мъртви ще оживеят, мъртви ще възкръснат.. Велик е законът, който движи света. Любовта ни съединява с Бога. Вярата с Ангелите и Надеждата с добрите и свети хора от всички времена. Бъдете винаги свързани с Христа, от Когото иде живота на земята. Обграждайте се всеки ден добре. Постоянни в Духа на Молитвата. Бог ще изведе своето дело на светъл край. Поздрав на домът Гълъбов и на Балтови. Поздрав вам на Пенка и Верка. Живейте всички в Мир и Любов. Поздрав на всички приятели и сестри. Не ми е възможно за сега, бих писал на всички, но ги имам близки на душата си, това е достатъчно за сега. Да отправя своите горещи молитви към Престола на Господа, Който направлява съдбините на всички.

 

В.В.Ж.К.В.О. (Ваш верен и жив е този, който ви обича)

 

П.К. Дънов - свещения подпис

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...