Jump to content

215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА


Recommended Posts

215. ГЕОРГИ РАДЕВ И ДАФИНКА

Имаше една сестра Анка Динова представител на фарисеите в Школата. Тя беше създала група около себе си. Беше много усърдна и волева. По едно време беше си наумила да окошари Борис Николов в нейният кокошарник, та да му бъде оскубана перушината, за да бъде поднесен на тепсия на дъщеря й Сийка. Но номера на тази кума лисана не мина, защото аз излезнах и започнах люта битка с нея, за да запазя Борис с когото ни свързваше приятелство. След като не можа да се справи с мен и да ме смачка и да ме отстрани от Борис, то каквото имаше да наговори по мой адрес беше разнесено по всички страни. Накрая като видяха, че няма никакъв резултат, то те се насочиха към друго място. А това беше Георги Радев. Започнаха да го ухажват, да го канят на гости, да го черпят със сладкиши само и само да го прикоткат и да го направят жених на дъщеря си Сийка. А на тази нейна дъщеря хич не й вървеше. Удари на камък при Борис, че после се спъна и на много други камъни. Беше ми жал за нея, но не и за майката. По това време на Изгрева имаше едно много фино същество, което харесваше Жорж. Беше много фино като фигура и беше много добра по сърце и по природа. Жорж също имаше симпатия към нея и те дружаха. Но само дружаха и нищо повече. Но тези от фарисейската група като ги видяха поискаха да ги разделят, та да могат да си вземат Жорж за домашно ползване, а Дафинка да си бере сама грижата. Така се наричаше тази сестра - Дафинка Доганова.

 

Бяхме на Рила на екскурзия и групата се беше събрала около Учителя: Бяхме се скупчили до Учителя на земята и закусвахме. В тази група присъст-вуваха всички замесени в тази случка като поръчка на съдбата. Дафинка беше много радостна, че Жорж ще седне до нея и беше му направила място до себе си, нали дружаха и се движеха заедно? Ето задава се нейният Жорж, но Анка Динова го извиква пред всички: „Ама, брат Жорж, заповядайте тук, има място свободно, като че ли е само за вас". Георги Радев беше поставен на тясно и трябваше да избира измежду поканата на Динова, за да го сложи да седне между нея и дъщеря си и така да се откаже пред всички от мястото си до Дафинка. В този случай ако седнеше до Дафинка, това означаваше, че Жорж вече официално се определя пред всички, включително и пред Учителя за Дафинка. Та съдбата му го накара да се определи в тази минута къде да бъде - или тук или там. През време на Школата нямаше половинчати работи. Ученикът трябваше за всеки отделен случай да се определи или на ляво, или на дясно. Но по средата не можеше да останеш. Ако застанеш по средата случаят те изхвърляше нагоре и като паднеш на земята трябваше пак да се определяш, но при по-драматични обстоятелства. И Жорж без да му мисли много отиде и седна между Динова и дъщеря й Сийка. Седна и толкоз. Дали беше мислил предварително и имаше решение и сега използва, за да действува бързо и точно? Само предполагахме. Но събитията се задвижиха много бързо. Дафинка като видя постъпката на Жорж се смути много. Тя разбра, че това означава вътрешно определяне на Жорж и се смути. Залъците й заседнаха на гърлото и не можеше да преглътне и за малко да се задави. Започнаха да я тупат по гърба, дадоха й водичка да пие и всичко се размина. Тя наведе поглед и повече не яде. Учителят я погледне, погледне Жорж как е седнал до Сийка Динова, как се е изтъпанчил и протегнал врат като гъсок в кошница, т.е. в кошницата на Динова. Жорж мляска от залъците на Динова, ама не знае този гъсок, че господарката на кошницата ще си вдигне кошницата след малко и него ще го занесат на пазара да го продадат за 10 гроша на някой купувач и след като му оскубят перушината ще сготвят пълен гъсок напълнен със зеле. Така се продаваха гъсоците на пазаря. Гъсок в кошница, само главата му стърчи, оглежда се наляво и надясно, не може да мръдне, защото са му завързали краката и крилете. Гледам как Жорж сам си седна в тая кошница, мляска разни лакомства, които му предлага Динова, която го подканва: „Хапни си, Жорж това, хапни си онова!" И той си похапва и опитва от всичко сложено пред него. А ние седим уж закусваме, но знаем всички, че сме свидетели на голяма развръзка, но мълчим. Обикновено по време на обяд понякога разговаряме. Но сега мълчим, защото виждаме, че пред нас изникна случка, която ще доведе до драматична развръзка.

 

Учителят погледне Дафинка, погледне Жорж при Сийка Динова, намръщи вежди и лицето му придоби строго изражение. Аз виждах, че той не одобрява тази постъпка на Жорж към Дафинка. Наблюдавах зорко и нищо не избегна от погледа ми. Свърши закуската, ние се поразходихме, а сетне Учителят ни изнесе беседа. Обикновено на екскурзии Учителят държеше кратко Слово и разясняваше повдигнати въпроси на планината. Учителят седеше на една скала, бяха му постлали и одеало и изнесе своята беседа. В нея той беше много строг. Дигна пръст и каза: „Ако един брат си играе с чувствата на една сестра, то той ще отговаря". След беседата Жорж разбра, че това се отнася до него. Стана му неловко и от Учителя, че говори за него и за случая, на който ние всички присъствуващи знаехме, че това се отнася именно за него. Отиде настрана в клека, седна и много мисли. Не зная накрая какво измисли и какво решение взе в себе си. Но пътищата им се разделиха. Дафинка пое своя път и в него срещна други хора, които също я огорчиха. Отидох при Учителя и го запитах защо се дойде до такава развръзка с нея. Каза ми: „Дафинка обича да се осигурява в света. Ти макар че мислиш като нея, не се нареждаш сама. У тебе има аристократизъм. То е хубаво, защото ако постъпваше като Дафинка щеше в много грешки да попаднеш. И от там накрая няма измъкване". След време тя се разболя от туберкулоза и накрая си замина. Туберкулозата тогава беше най-големият бич за човечеството и нямаше лек за нея. След войната 1945 г. измислиха разни лекове и тя намаля, но тя покоси много от младежите. Учителят беше казал, че тя е болест на белия дроб и на чувствата, породена от онези дисхармонични и разрушителни сили, които идват от океана на чувствата и помитат всичко след себе си. А ние бяхме свидетели на разярила се буря пред нашите очи. Така Дафинка си замина от този свят. В деня на заминаването й аз свирих на пиано в Салона и тя дойде при мене като един нежен полъх, носещ флуида, който познавах -нежността и финеса на Дафинка. Споделих тази случка с Учителя, че тя се е излъчила и е дошла да ме поздрави и то точно тогава когато съм свирила песен от Учителя. Учителят ме изслуша и каза: „Тя горя, горя, горя като една свещ и изгоря!" Аз нищо не казах, но това ме разтресе много дълбоко. Много по-късно и Жорж се разболя от същата болест, туберкулозата му разруши белите дробове и той си замина. Учителят беше много строг за отговорността на учениците. Човек трябва да има отговорност за мислите си, които изпраща към околните си и когато търси отговор и взаимност от тях. В Школата на Учителя 2/3 от състава й бяха жени, а 1/3 мъже. По този повод Учителят каза: „За пръв път в Школата на Бялото Братство като ученици се допущат жени, защото досега през всички епохи ученици са били само мъже. Това има своето предимство, но има опасност заради жената ученика да се провали". Аз бях свидетелка как именно това се случи. Заради жената много братя се провалиха, не си издържаха изпита. И обратното бе вярно. Много сестри изгоряха, някои като свещи, други като факли, а трети изгоряха поставени на клада, вързани от сили, на които предварително се бяха обрекли. В светът на чувствата има градивни сили и те имат отношение към Чистота у човека. Има и разрушителни сили с нисходяща насока. Повличат те към бездната на разрушителната стихия на чувствата. Ето ви един пример кой как разреши задачите си. Ние бяхме в клас и видяхме как двама ученика - Жорж и Дафинка държаха един и същи изпит на Чистотата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...