Jump to content

239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША


Recommended Posts

239. САЛОНЪТ НА ИЗГРЕВА И ПАША

През време на Школата Паша живееше с другите две стенографки в една барака, която бе наречена от нея „парахода". По-късно след години Паша отиде в една самостоятелна барака, на Савка приспособиха друга и Еленка остана е трета стаичка. Но отначало ред години съжителствуваха заедно. Как издържаха тези три сестри заедно те си знаят. И те имаха задачи за разрешаваше всяка една поотделно. Но да живеят толкова години заедно беше цяло изпитание, Всеки си имаше масичка, креват, някаква лавица и най-елементарна посуда. Условията бяха дори мизерни. И като се прибави, че те се занимаваха непрекъснато с дешифриране, с пишещи машини беше учудващо, че те издържаха. А в стаята им се намираха всички непечатани беседи струпани на купища. Освен това при тях непрекъснато се стичаха хора кой "от където дойде на Изгрева първо при тях преминава, за да чуят последните новини така че те бяха едно информационно бюро за всичко. Нямаше нещо, което да не минаваше през тях. А това не беше също малка длъжност.

 

По времето на Учителя Братството не бе признато за юридическа личност и имотите се записваха на имена на братя и сестри като те даваха от своя страна т.нар. „контьр летьр", т.е. обратно писмо и декларация, че имота записан на тяхно име е купен с братски пари. След заминаването на Учителя и след като дойде новата комунистическа власт тя изкова закона за градската едра собственост, според който закон всеки гражданин имаше право да декларира един имот, а ако имаше втори то той се национализираше и отиваше в полза на държавата. Салонът на Изгрева и мястото беше записан на трите стенографки, а когато излезна този закон старите приятели правеха какви ли не възражения, но закона не неправи никакви отстъпки на тях. Консултираха се с адвокати и които посъветваха всяка една от стенографки-те да декларира личния си имот,защото ако декларират салона то държавата ако иска може да го запази, но ако не иска също ще намери начин да го национализира и по този начин те ще се лишат и от личния си имот. Тогава Паша обяви личния си имот, т.е. наследствения имот от бащината си къща. Така от името на другата стенографка Савка и нейната наследница рождената й майка декларираха собствен имот. Така че салона остана да бъде деклариран само с 1/3 от името на Елена Андреева. Накрая държавата национализира 2/3 от салона и Братството дълги години плащаше наем на общината по 3000 лв. годишно, което бе голяма сума за времето си. Накрая така се обърнаха нещата, че много хора обвиниха Паша, че се е отказала от салона на Изгрева и е предпочела бащината си къща. И това се разнасяше много години, но Паша тук нямаше някаква особена вина, а бе постъпено така както посъветваха адвокатите. Ако беше се отказала от бащината си къща салона щеше да бъде запазен до 1958 г. и след процеса той отново щеше да бъде иззет и след това разрушен. А може би имаше и друго развитие на нещата. Тогава това ние не разбирахме, но разбрахме след като дойде времето, че Изгревът бе цялостно разрушен. Още на времето Учителя бе казал на братята: „Уредете нещата, уредете братските имоти". Но тогава организацията на Изгрева се движеше от старите приятели, а ние бяхме млади и нямахме думата. Те разбираха от имоти, търговия, от богатство, но техните познания бяха за една друга епоха, която също си замина и отмина след като си замина Учителят от този свят. А те това не разбраха, изпусна се времето да се оформят юридически нещата. По-късно когато ги запитваха, те отговаряха: „Не разбрахме какво Учителят иска да каже с тези думи". Според мен това беше непослушание, което вървеше по цялото време на Школата, но имаше случаи когато то беше фатално. Това бе третата грешка. Втората грешка бе, че не закупиха навремето всички парцели на Изгрева, а първата грешка, че не построиха по идея на Учителя общ дом построен в полукръг на всички Изгревяни. Но дойде друго време, друга епоха и всичко изчезна. Утре и нас няма да ни има.

 

Спомням си, че Учителят беше казал: „Ако държавата разбере кои сте и какви сте и какво правите за България ще ви даде не един, а три Изгрева като този". По-късно по един подобен случай бе казал почти същото: „Ще дойде време когато държавата ще оцени Учението и ще иска да ви даде Изгрев, но няма да има кому". Та досега преминахме през тези етапи, но ще дойде време, едно друго поколение да провери онова, което Учителят каза -държавата ще иска да създаде Изгрев, но няма да има кому, защото не са важни сградите, помещенията, а човеците, които ги обитават и Духът, който ръководи человеците.

 

По този начин Паша я обвиняваха дълги години. Паша наследи наследствената си къща, след това дойде време и я изгониха от Изгрева и тя води няколко години съдебни дела, защото имаше опасност да посегнат на собствената й къща, но накрая осъди наследниците на генерал Заимов и получи една сума от 10 000 лв., която беше голяма за онова време и с която можеше да се купи тристаен апартамент. По онези години се оказа, че няма кой да подслони Паша. Представяте ли си, че стигнахме и до там - Паша я гонеха от Изгрева и нямаше кой да я подслони, да й даде креват и покрив. Ние с Борис Николов пристроихме една стая и я прибрахме при нас, а тя беше вече полусляпа. Преди това казах на Борис: „Слушай, за мен Паша е ученик на Учителя и трябва да я приемем и по този начин се отплащаме за грижите на Учителя, с който ни обграждаше". Той се съгласи. Паша бе приютена при нас, а тогава тя с наследствените пари искаше да ги даде на някой, за да купи жилище и да я подслони и заради самото жилище да я гледа. Идеята бе добра, тя бе съобщена на всички и ние чакахме много кандидати, защото това не бяха малко пари, а плюс това е и Паша. Както тя, така и ние смятахме, че ще дойдат много кандидати и тя ни помоли да й съдействуваме за избора, защото тя може би няма да може да избере подходящият кандидат. Съгласихме се да й помогнем и сега дойде най-голямата изненада. Никой не се яви. Никой не искаше да гледа Паша нито с пари, нито без пари, нито с любов, нито без любов. Ние смятахме, че не сме съобщили както трябва, но съобщението бе направено пред всички. Паша по едно време не можеше да проумее вярно ли е това, че е съобщено и че никой не идва. Аз веднага разбрах, че никой не иска да поеме ангажимента да гледа Паша дори с пари, защото Паша имаше много гости. Имаше една сестра от Братството, която беше бедна и се казваше Ади. Спирам я: „Ади, ето парите на Паша, ще се купи апартамент, влезни в него и гледай Паша". Тя ме гледа, мига и каза: „Аз Паша мога да гледам и без апартамент, но не мога да посрещам и да изпращам нейните гости. Разберете никой не я иска не заради нея, а заради гостите й". А при нея и при сестра й и в нейния дом на Изгрева непрекъснато идваха, престояваха и си заминаваха гости. А двете сестри бяха и учителки, преподаваха и частни уроци. Така че не поискаха да гледат Паша не заради това, че не искаха парите й, но затова, че не искаха нейните гости. Но Паша това не можеше да разбере каква е истина. Тогава отидох и обясних на няколко сестри да дойдат у дома и да съобщят лично на Паша, че е съобщено както трябва и че няма кандидати. Дойдоха и съобщиха. Това беше голям удар за Паша и горчив хап и за нас. Казахме си, че ще остане при нас и да си държи парите и ако се яви кандидат тогава ще се придвижат нещата по-нататък. И те се придвижиха. А знаете ли как и защо? По начин, по който никой не предполагаше и не очакваше. И вие също няма да се сетите. Понеже Паша вече беше на квартира при нас тя имаше много познати, близки, които започнаха да я посещават, аз ги посрещах, гощавах ги и Паша ги приемаше. Изведнъж някои се усетиха, че Паша, която е отседнала при нас без да иска създава голям център в дома ни и усилва нашето влияние с Борис и че Паша ще попадне под наше влияние и ще се засилят нашите позиция в Братството. Тогава, за да разхлабят тези наши позиции и да ги подкопаят накараха една сестра да приеме Паша да я гледа, накараха други да купят апартамент, след това подслониха Паша в него, намериха се други, които вече я наглеждаха и накрая се яви Гена Папазова, която се грижеше за Паша в последните й години. Но Паша я прибраха от нас поради чиста амбиция. Това бе толкова демонстративно, че беше дори смешно. А аз се радвах, че по този начин Небето заработи и ръката на Учителя се разпростря над Паша и разреши този проблем.

 

По онези години имах проблем с материалното имущество на рода си. Отивам и споделям с Учителя. Казва ми: „Господ понякога оживява мъртвите. Те възкръсват по дух и след това по дух трябва да живеят. И ти сега си оживяла по същия начин тук на Изгрева. А ти гледаш настрани и се сравняваш с този или онзи. Сега гледаш на Савка. Вас ви спъва все материалното. Те са човешки чувства. Защо да не се съберете да си помагате и да вървите заедно? Аз не ви събрах за материалното, а за да работите за Бога. И с Паша гледам си говорите все за външни неща. Не сте си говорили за същественото какви трябва да бъдат отношенията ви в любовта ви към Учителя".

 

По онова време Паша и Савка смятаха, че техните места около Учителя са неприкосновени и че другите могат да направят контакт с Учителя единствено чрез тях. Отидох при Учителя и протестирах. Каза ми: „Паша и Савка и те не искат да признаят, че и другите се нуждаят като тях. Ти на тях ще им говориш така: „От слънцето всеки има право да се ползва колкото иска".

 

То аз зная как може да се уреди въпроса като давам на всичките по равно. Като седна на един прозорец и всички се изреждат да ме видят. Тогава понеже всеки ще види няма да се карат. Сега се спорят , защо? Някой застанал на прозореца, други иде и той застане зад гърба му и се сърди, че онзи отпред му пречи. Казва: „Защо не се отмести и аз да погледам малко?1' То ще разрешите въпроса когато всички излезете навън в двора. Нали така бе и на „Опълченска" 66? Аз говорех на стола до прозореца, онези които бяха отвътре слушаха, а мнозинството бе на двора и то слушаше.

 

Важно ли е в един синджир за коя халка е заловена куката? Когато се дърпа едната халка целият синджир върви. А като се съединят първата и последната халка образува се кръг и не може да се познае коя е първа и коя е последна халка. Ето виждаш ли къде е разрешението?" „Учителю, това е тъй, но представете си, че първата халка се откъсне от останалите и каквото получи го задържа за себе си. Другите остават гладни и протестират." „То ще се уреди. Те се спъват, защото мислят, че тяхното може някой да им го вземе. За всекиго си е определено специално и никой неговото не може да му го вземе.

 

Щом аз съм безграничен никой не може да ме вземе."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...