Jump to content

249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА


Recommended Posts

249. ТЕРМОСЪТ НА САВКА

Честите посещения на Учителя в малкия ни дом на ул. „Симеоновско шосе" N 14 където живеехме с Борис Николов смущаваше другите. От една страна в очите на Братството на Изгрева ние се бяхме отдалечили от тях, отделили се на страна и това означаваше, че сме се заглавили в блатото на света и светът ни е погълнал и удавил. Така смятаха всички. От друга страна Учителят ни посещаваше често и това изваждаше от равновесие много амбициозни хора. Защо Учителят идваше при нас? Да ни изважда от тинята на тресавището или за нещо друго? И ако ни изваждаше от тинята, все пак това бе благословение на Духа, който се изливаше върху нас и това трудно се възприемаше и пораждаше голяма ревност в останалите. Ревност, която прескачаше общоприетите граници на търпимост и се израждаше в конфликтни положения.

 

Веднъж Савка и Галилей Величков пристигат в малкия ни дом, защото научили, че Учителят е дошъл при нас и то в нашия дом, намиращ се на няколко километра от Изгрева. Галилей бе от младото поколение, който дойде по средата на Школата. Беше добър цигулар, но беше верен последовател на Савка. Една от причините бе, че Савка го бе въвела в някои от вътрешните духовни опитности на Школата и както бе му съдействувала в първите години за по-близък контакт с Учителя. В това нямаше нищо лошо и бе в реда на нещата. Той прие, че трябва да я уважава, да й съдействува и във всяко отношение, както и това правеше. Но понякога това ставаше за сметка на другите и довеждаше до дрязги. Така той с поведението си да бъде в услуга на Савка без да се съобразява, че накърнява достойнството на други около себе си, влезна в конфликт с мене, който трая десетки години. Дори и след заминаването на Учителя. Стана ни опонент по всички линии без да се съобразява с нищо.

 

Пристигат в дома ни Савка и Галилей, за да търсят Учителя. Пред къщичката ни имаше поставена пейка под сенчести клони за почивка и отмора. Учителят беше седнал на пейката и се отмаряше, когато пристигнаха Савка и Галилей. Тогава те предложиха да се направи една екскурзия до Витоша, която идея бе приета от Учителя и щяхме да пътуваме четирима човека плюс Учителя. Аз влезнах в къщата, за да приготвя раницата с храна и с други потребни неща за една такава екскурзия. В това имахме опит от дългите и многогодишни излизания до Витоша. За минути напълних и подготвих раницата, която щеше да носи Борис. Излезнах и подадох тежката раница на Борис. После се върнах още веднъж, бях забравила да сложа някои неща. Всички сме около Учителя и той посочва с очи, че трябва да поседнем преди да тръгнем. Това беше един негов метод за съсредоточаване и всеки се молеше сам, за да направи връзка с Невидимия свят, за да имаме съдействие от Небето. Аз се насочвам към пейката да седна. На пейката седи Учителят, от едната му страна седи Борис, от другата страна до Учителя са сложени дрехи, връхни дрехи за екскурзията. Изведнъж Галилей се впусна като стрела, тичешком и махна дрехите от пейката, за да седне Савка, но така бърза, че дори бута Савка и с ръце й помага да седне по-бързо, че да ме изпревари. Савка сяда, Галилей веднага сяда до нея и изведнъж се оказва, че за мен няма място. Получи се конфузно положение. А пейката широка и дълга. Но от дясната страна на Учителя е седнал Борис и до него е поставена голямата и тежка раница. Нещата така се подредиха, че аз се сепнах от това поведение на Галилей получи се конфузно положение, което обхвана всички. Надвесиха се буреносни облаци. И всеки момент може светкавици и гръм да падне от небето. Учителят седи на пейката, мълчи и нищо не казва.-Аз стоя пред Учителя, а на пейката няма място за мене и всички седят и ме гледат безучастно, показвайки, че аз съм тук излишна. Излишна в собствения си дом и то при положение, че Учителят е дошъл специално на посещение при нас, за да си почине. Аз не очаквах такава постъпка от Галилей и не бях подготвена за такъв обрат на нещата. Та аз бях в собствения си дом и нали си спомняте за онази приказка дето стените на дома помагат на стопанина му. А тук се случи обратното. При други случаи съм много внимателна, но тук бях неподготвена психически, защото бях в дома си. Трябваше да преглътна този горчив хап. Преглъщам го, мълча и стоя пред Учителя и ги наблюдавам всички. Учителят мълчи, лицето му е вече строго и той ле одобрява всичко това. А когато е така, знаех от опит, че нещата ще отидат към драматична развръзка, за да бъде поука за мнозина, за да се прояснят умовете на учениците.

 

Групата тръгва за Витоша пешком. По пътя Учителят поиска топла вода. В такива случаи на екскурзии аз винаги слагах в специално приготвен термос топла вода за Учителя. Бях го наляла, но в бързината не бях го сложила в голямата раница. А това разбрах, когато развързах раницата и там го нямаше. Ядосвах се, че го няма и разбрах, че тяхното присъствие на гостите бе ме извадило от равновесие, не бях се съсредоточила какво слагам в раницата. А как да се съсредоточа. Учителят седеше на пейката и всички чакаха аз по най-бързия начин да се подготвя. И за се подготвих, сложих всичко, но не и термоса.

 

Тогава Савка отвори своята раница, която носеше на гърбът си Галилей, намери своя термос, а Галилей го издърпа от ръцете й и победоносно тичешком и с радост от победата си над мен поднася термоса с топлата вода на Учителя. Учителят отпи няколко глътки, похвали топлата вода и продължихме по-нататък. Екскурзията се хареса на всички и Учителят предложи да се направи същата екскурзия друг път в същия състав. На уречения ден Учителят също дойде в малкия ни дом, после към нас се присъединиха Савка и Галилей и по същия маршрут стигнахме на същото място, където Учителят предния път поиска да пие топла вода. За моя изненада Учителят поиска топла вода. Свалихме си раниците. Галилей с треперещи ръце бързаше да развърже и отвори раницата на Савка, за да вземе термоса и да ме превари и да поднесе пръв топла вода на Учителя. Раницата бе отворена и изведнъж се чу един вопъл и от двамата. Савка беше забравила този път термоса. Беше много забавно да се види какво велико огорчение се изписа по изненаданите им лица, което огорчение отговаряше на почти същото победоносно извисяване от предишния път когато поднасяха своя термос. Учителят се обърна към мен и пита: „А, Марийке, ти забравила ли си твоя термос?" Аз бръкнах в раницата, извадих моя термос и казах: „Този път не съм го забравила". Поднесох вода от моя термос. Учителят отпи от водата, погледна ме, усмихна се и с погледа си показа, че изпита на ученика е даден и опитността с термосите е приключена. През цялото време в себе си благославях Учителя за онези методи, с които той си служеше за възпитание на учениците си. Аз знаех, че Савка не случайно забрави термоса, за да я прекарат през същото състояние, което изпитах и аз. А аз този път не забравих също случайно термоса, за да се даде урок с него на Галилей, че пред Учителя всички са ученици и привилегия няма никому. Единствената привилегия на ученика е да учи и да усвоява наученото и да го прилага в живота си. С Галилей имах много неприятности, защото той застана зад Савка като неин поддръжник. След като си замина Савка той отново продължи същата линия до края. Спомням си когато издавах песните на Учителя и той като музикант и вместо да подкрепи истината то той се присъедини към моите опоненти. Не признаваше моята песнопойка. Тя не беше моя, а това бяха песни от Учителя, които аз бях издала. Та понякога два различни термоса се поставят в две различни раници, в различно време, за да могат да изпълнят ролята си на предметно обучение на учениците. Ето така работеше Учителят в Школата си.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...