Jump to content

258. БОЖИЯТА ПРАВДА


Recommended Posts

258. БОЖИЯТА ПРАВДА

Когато се организираха екскурзии до Рила обикновено Учителят съобщаваше в кой ден, в колко часа и какъв ще бъде състава на групата. Понякога определяше група около 10 човека, за да не бъде голяма, защото бе трудно за продоволствие, за подслон и транспорт. Друг път съобщаваше, който е свободен и който иска може да тръгне. Такава новина се разгласяваше много бързо, някой минаваше от барака на барака и съобщаваше новината. Обикновено приятелите винаги бяха със заредени и готови раници, като в последния момент се слагаха само хранителните продукти. В някои от екскурзиите Учителят искаше да има около себе си 5-6 човека, а друг път 1015. В такива случаи той имаше духовна работа горе в планината. Беше мълчалив, а и ние се стараехме да се вглъбим в себе си и да не го смущаваме. Понякога Учителят тръгне с малка група, но на следващия ден дойдат и други, за което Учителят не беше доволен. Всеки си носеше своята раница на гърба, но и носеше втора раница препълнена с грижи и лични проблеми. И която я развързваха горе пред Учителя, за да им разрешава наболелите въпроси.

 

Ето организира се поредната екскурзия до Рила. Същият ден когато Учителят определя хората, то Савка беше направила скандал и искаше да не бъде включена Марийка, т.е. моята персона. Сега представяте ли си какво означава това? Тя е една ученичка, а се налага на Всемировият Учител и на Бога, кого той да кани на екскурзията и кого не и да му се налага какво да прави и какво не. Представяте ли си една мравка да се налага на един човек какво да прави? А тук разликата между нас и Учителят не беше разлика и сравнение между мравката и човека, а разликата бе от порядъка на мравката и цялата Вселена. Ще кажете, че това е амбиция на Савка срещу мен. И така да е. Но тя заема този пост до Учителя и няма право да го ограничава и да му казва какво да прави и какво да не прави. Ето, това нещо най-много ме е възмущавало и съм се противопоставяла. А Савка в своето познание за хората и за обществото, в което живееше беше повече от наивно дори и детински. Но тук тя вдигна скандал на Учителя срещу мен да не присъствувам на екскурзията. Тя беше заела поста до престола на Бога и реши да раздава правда. Каква правда може да раздава човек? Правдата се раздава от Божествения Дух. Тя не е атрибут на човека, а се раздава по закона на Всемирната Справедливост. А този закон се управлява от Божествения Дух, а не от човека, а не от Савка, която е сложена при нозете на Учителя да изпълнява съвсем друга роля. Аз се възмутих така дълбоко, че възмущението ми нямаше граници и нямаше край. Учителят ме извика: „Ти няма да дойдеш на Рила!" „Добре, Учителю." Отвърнах смирено и се прибрах у дома. Преди това Учителят ми даде да разбера, че това се дължи на скандала на Савка и че Савка не желае Марийка да присъствува на тази екскурзия. Аз бях жестоко възмутена от Савка, но послушах Учителя, защото знаех, че тук послушанието е най-важно. И знаех още, че започва нова опитност със Савка и трябва да изчакам как ще се развият нещата. Но бях под невероятно вътрешно напрежение и само се разхождах насам-натам. На Учителя не се сърдех, наредено ми бе да не ходя и толкоз. Приех неговото решение, но това, че.Савка се налага кого Учителят да вземе на Рила не можех да приема. Рекох си: „Тук има Божия Правда и Правдата управлява света на човека и света извън него". Групата замина него ден с автобус. На следващият ден сутринта идва Методи Константинов у дома и ми казва, че Учителят го е изпратил да ме вземе и заведе на Рила при останалата група. Учителят му беше наредил и той трябваше да изпълни. С него дойде още една сестра. Методи нае файтон, похарчи много пари, които му беше изпратил баща му. Така отидохме до Говедарци за един ден като много важни официални гости с файтон. Но струваше скъпо и прескъпо на Методи този лукс. По пътя от къде му хрумна на Методи да ме ухажва, това ни най-малко не съм очаквала. А той си беше по тънката част, обичаше да залита по женска линия до края на живота си. Всички тези неща на Изгрева се знаеха и там нямаше нищо нито скрито, нито покрито. Ние бяхме в един огромен кошер и всяко нещо се донасяше до всички жители не само на кошера, но и на пчелина. Пристигнахме на Гюлечица, освободихме файтонджията, преспахме под някакъв заслон, а Методи спа в краката ми като истински ухажор. На следващият ден се изкачихме на 7-те езера и това ни струваше два дни. Като се качвахме Методи ме ухажваше непрекъснато в присъствието на сестрата. Пристигнахме горе на езерата и всички се зарадваха, че сме дошли и ние. Савка беше начумерена и без настроение, но не можа да упрекне Учителя, защото аз не бях се качила с него, а с Методи. Учителят ни посрещна и каза: „Я, виж Методи пристига с две ухажорки". Всички ни оглеждат, а Методи се пъчи и разправя: „Реших да пътувам с файтон до Рила, ама как така файтон без дами и си взех две -една от ляво, а другата от дясно. Едната през деня, а другата за през нощта". Значи аз бях ухажвана през деня, а другата дама ще бъде ухажвана през нощта. Другата дама вече се облизва, но аз знам, че пред Учителя такива неща са недопустими. Савка мълчи и беснее, че съм пристигнала. А Методи се отнесе и занесе на тема, която бе подхвърлена от Учителя и Савка изобщо не се досети, че Учителят е наредил на Методи да ни вземе. Тя прие, че Методи ни е качил на файтон и ни е докарал, понеже ни е хвърлил око. На следващият ден разправям на Учителя цялата история за пътуването и ухажването на Методи. Не бях виждала отдавна Учителят да се смее така. Сложи двете си ръце с длани обърнати към носа и устата и се смя много дълго. Аз се опитвам да се усмихвам, но не мога. Накрая Учителят през сълзи казва: „Чудиш се защо се смея ли? Как да не се смея, че то е за смях. Ето в София бе ти наредено да не пътуваш и ти си отиде у дома и призоваваше Божията Правда да се намеси. А Божията Правда призова Методи да дойде да те покани, че да те качи на файтон, че да те ухажва по целият път като дама от висшето общество, съпроводена от кавалер, че на края пристигате до тук водени от неслучаен кавалер, който нае муле дори да ви изкачи багажа до езерата. Как да не се смея когато Савка през цялото време сумти и все е недоволна от нещо. А в нея също работи Божията Правда и отреди тя да присъствува на екскурзията, но само телом, а по дух тя не присъствува тука". Аз се поклоних и се отдалечих. Същият ден Методи започна да ухажва другата сестра, с която дойдохме и така бях освободена от него. А тук на 7-те езера прекарах една от най-хубавите си екскурзии, защото тук властвуваше Божията Правда в съдбите на человеците.

 

Преди да тръгна от София освен моя багаж и храна аз бях взела три платнища. Когато пристигнахме горе на езерата и се разположихме, оказа се, че само аз бях взела платнища и никой не беше се сетил в бързината. Тогава Учителят взе моите платнища от ръцете ми и нареди на братята да направят навес с тях. Разбра се, че ако не бях дошла с моите платнища и освен това аз носех малката палатка на Учителя, която винаги стоеше у нас, така че без мен и моят багаж Учителят нямаше къде да спи. Савка стоеше настрана и наблюдаваше как аз измъквам платнищата и как Учителят ги взе, обърна се към нея и казва: „Платнищата доведоха Марийка на езерата". Савка чу това и се успокои окончателно, че наистина тези платнища са ме довели, а не някой друг, защото те бяха необходими на Рила и някой трябваше да ги занесе. А по въздуха не можеха да се пренесат, а някой трябваше да ги донесе. Седнахме под навеса и той извади локум да ни почерпи. Почна от Савка, почерпи първо нея и след това изреди всички, като всеки от нас взе по един локум. Накрая отново стигна до нея и я покани да вземе втори локум,, че после трети, че четвърти и накрая пети локум. Казваше: „Още, още". Ние седяхме и гледахме. Учителят стои пред нея, изчаква я да изяде единия локум, после подаде кутията и каже: „Още, още". А знаете, че локум не се яде така бързо, а се мляска, мляска, че като се залепи по зъбите нито можеш да го дъвчеш, нито можеш да го преглътнеш. О, ние всички седим и наблюдаваме как Савка дъвче локум и как Учителят стои пред нея и я изчаква да изяде поредния локум, за да поднесе кутията отново и да каже: „Още, още". Така тя изяде пет локума. Тя беше задоволена. Учителят й оказа най-голямото внимание според нея, почерпи я с пет локума, изчака я да го предъвчи и преглътне и при това наблюдаваха всички как тя го прави. Какво по-хубаво и по-категорично признание от Учителя за нейното първо място. Който е на първо място яде по пет локума, а който е на последно място идва последен на Рила и то не, че е поканен от Учителя, а защото три платнища го довеждат, които те са забравили в бързината и които са необходими за навес, така както е необходима палатка за Учителя. Та така свърши този ден - ние изядохме по един локум, Савка изяде пет локума, а с трите платнища направихме заслон и опънахме палатка за Учителя. А през нощта заваля дъжд и това бе финала за твърдението на Учителя, че платнищата са ни довели на Рила и Савка заспа успокоена, а аз не дремнах цяла нощ. Не можех да проумея методите на Учителя как извираха от него така непринудено и те създаваха величието му.

 

На другият ден Учителят ме извиква на страни и проведохме цял разговор. Обръща се към мен: „Марийке, Марийке, като ти разправяхме, че твоят път не е за земята, но ти като каза: „Тръгвам". Сега ще търпиш всичко и ще разрешаваш задачите си". Аз още умувах над всичко това, което се завъртя около мен, а опитностите следваха една след друга и не можех да възприема в себе си всичко това, да го смеля, да го осъзная и осмисля. Всичко се извършваше едно след друго с голяма бързина. Докато размишлявах върху тези неща Учителят продължи: „Знаеш ли, Марийке, какво значи да обичаш Бога?" и две сълзи се отрониха от очите му. Аз занемях. За пръв път виждах в очите на Учителя сълзи и тези две сълзи да падат на земята. Какво бе това? Плач Господен или огорчение на Великия Учител за неговия път на земята? Аз наведох глава и си тръгнах. Та можех ли и бе ли възможно пред тази гледка да се поставя въпроса за някаква си екскурзия, за някакви си три платнища и за петте локума на Савка. Какво означаваше всичко това пред тези две сълзи отронили се от очите на Учителя. Абсолютно нищо. Ние бяхме деца и си играехме на залъгалки и се забравяхме в нашите детски игри, които бяха уж игри за големи батковци и за големи какички. Пълно невежество от наша страна. И какво смирение на Учителя пред Бога! Тези две сълзи на Учителя застанаха на гърлото ми и аз през тази екскурзия само мълчах, гледах, наблюдавах Учителя и се дивях на тази чудновата привилегия, че съм тук при него и че едва ли заслужавам това благословение, което се изливаше чрез неговото присъствие. Ние бяхме деца пред лицето на Бога. Пред нас имаше много, много път, който трябваше да преминем, за да застанем като смирени ученици пред нозете на Всемировия Учител.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...