Jump to content

ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *


Recommended Posts

ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА *

На горния край на езерото Елбур имаше чешма, която наричаме „Ръцете, които дават.“ Водната струя е кристално чиста. Тя изтича от две ръце, издялани от камък. Чешмата има форма на полегнала котва.

Изградена е от бял млечен кварц. Късовете са подбрани и наредени грижливо. Някои от тях са донесени от твърде далеч. Водата извира в подножието на голяма скала, оттам в открито корито тече до самите ръце. Тъй водата е изложена на слънчевите лъчи. Коритото е постлано и оградено с бели камъни. Цялата чешма отразява светлата обич на Учителя и учениците към изворите.

Съграждането на чешмичката беше радост за всички ни, както всяка работа, която вършехме с Учителя. Тук ние идвахме често, защото черпехме вода само от „Ръцете, които дават.“ На скалата над извора има гравирана котва и надпис, даден от Учителя:

„Братя и сестри, майки и бащи,

учители и ученици, слуги и господари,

всички вие служители на живота,

отворете сърцата си за доброто

и бъдете като този извор.“

И символични знаци има там. Езерният поток тече наблизо. Тук водите му се задържат. Дълбоките, бистри талази бавно се провират между скалите, преди да се хвърлят в езерото в пенести водопади. Наоколо лежат грамадни скални блокове, предпазливо сложени от някогашните ледници. Някои от тях – на самия край на склоновете – като че са сложени от ръка. Гъсти клекове покриват склоновете. Тук е уютно, свежо, чисто. Тук понякога ние прекарваме с часове около нашия обичен Учител и слушаме Неговото Слово.

Веднъж една сестра запита Учителя: „Защо човек край извора чувства разположение, приятност?“

Учителят каза: „Човек получава нещо от извора и това действа обновително.“

Друг път стана въпрос за Любовта на Бога към нас и нашата обич към Него. Учителят поясни:

Вие очаквате да станете светии, че тогава Бог да ви обикне.

Бог ви обича, при каквито и условия да се намирате. Но отношението Му към добрите, умните хора са едни, а към лошите други. Външните отношения се различават, а вътрешните отношения на Бога към всички хора и към всички същества са едни и същи.

Целият свят е резултат на Любовта!

В Бога има едно качество: хиляди, милиони години хората грешат, а Той не се е поколебал в Любовта си. Той знае какъв ще бъде краят.

Нашето заблуждение е, че ние търсим Любовта някъде. А няма място, дето Любовта да не е.

Всички същества живеят в нея и черпят от нейните източници.

Навсякъде, дето има разумен живот, е Любовта. Дето няма разумен живот, и там е Любовта, но не се проявява.

Бог е Любов. Той се проявява в цялото Битие. Ако търсите Любовта, ще я намерите в целия всемир. Тя се проявява чрез храната, водата, светлината и чрез всички същества.

Любовта е космична сила, която движи всичко в света – всички планети, всички слънца. От извора на Любовта милиони години ще произлизат всички светове.

Разумната Природа всякога е добре разположена към всички същества по лицето на Земята.

Считай, че цялата Природа е Любовта на Бога, и ти живееш вътре в Любовта.

Любовта е среда, в която човек живее. Каквото е водата за рибата, това е Любовта за човека. Човек живее в средата на Любовта и нищо не е в състояние да го раздели от тази Любов. Щом излезете от нея, ще умрете, ще изгубите живота си. Някои хора мислят, че могат да живеят извън Любовта. Немислимо е. Излязат ли извън нея, ще се задушат.

Всички анормалности, несъобразности, произтичат от факта, че човек излиза от средата на Божията Любов. Щом излезе из нея, започват страданията.

Дължината на вашия живот, вашето щастие и култура зависят от тази среда на Любовта. Някой път казвате: „Не ми трябва Любов.“ Тогава влизате в разрез със своето естество. Ще турите в ума си чувството, че живеете в Любовта и трябва да изпълните нейните велики закони. Ще се учите да живеете в съгласие с тази среда, в която сте потопени – Божествената среда на Любовта. Ще мислите, ще чувствате и действате в съгласие с нея.

Вие сте потопени в Любовта; тогава защо сте безпокойни? Това показва, че Любовта не е проникнала напълно във вас. Когато аз живея в Божията Любов като среда, каквото и да стане в света, това не ме смущава.

Безграничната Любов ви прекарва през всички изпитания, за да ви направи съвършени.

Единственият, Който ви обича и не вижда във вас зло, е Бог!

Навсякъде виждаме Божието проявление.

Любовта е от Бога, а начинът, по който хората я проявяват, е от тях. Щом се разговаряш с Любовта, ти се разговаряш с Бога. Човек иска да го обичат всички. Но това е идея на Божествения свят.

Някой иска да го обичат множество хора. Това е в ангелския свят.

А когато иска да го обича един, това е в човешкия свят.

Ние трябва да снемем Божествения свят тук долу на Земята!

Всеки човек иска да бъде обичан! Това е Божествено.

Любовта е един вътрешен копнеж на човешката душа.

Човек я търси навсякъде.

Ти плачеш, защото търсиш нещо. Ти плачеш, защото има един, който не те обича. Не, има някой, който те обича.

И всеки човек се огорчава, когато не го обичат хората.

Като не разбира Любовта, човек я търси там, където няма да я намери. Душата има едно понятие от небето, че там с нея са се отнасяли много благородно. А тук на Земята не се отнасят така.

Любовта е център на човешкия дух. Да любим, това значи да сме намерили онзи извор, който постоянно извира в нас. Трябва да възприемем Любовта или да отпушим изворите, които сме запушили. От душите ни трябва да извират изворите на Любовта.

Що е Любов? Свят, в който живее Божественият Дух. Най-великият, най-възвишеният свят е Любовта. И когато се казва: „Бог е любов“, подразбираме същината, от която е произлязло всичко.

За да обичате някого, трябва първо да обичате Бога!

Човек се ражда на Земята, за да обича Бога. Постигне ли това, всичко друго е постижимо. Това е зачатъкът на онзи вътрешен, велик опит.

Докато любовта ви към временните, преходни неща е по-силна от любовта ви към Бога, вие всякога ще се намирате във временния, преходния живот и няма да постигнете това, което желаете. В момента, в който Любовта ви към Бога е по-силна от вашите желания, вие сте вече в областта на безсмъртието.

Някой ви обича. За вас е важно Любовта ви към Бога да бъде по-силна, отколкото любовта ви към този човек.

Имате ли Любов към Бога, всичките ви работи ще се оправят.

Любовта към Бога – това е вътрешен, мистичен опит. Магичната сила на тази опитност се разкрива, когато човек отправи ума си и сърцето си към Бога без никакво колебание и съмнение. Тогава ще разберете смисъла на живота. Смисълът на живота седи в Любовта към Бога.

Истински човек наричам този, който е възлюбил Бога. И в ада да отиде, той ще бъде всякога радостен и весел.

Моментът, в който той се е определил и е възлюбил Бога, го определя като човек.

Да възлюбиш Бога, това значи да разнасяш благоуханието си надалеч.

Били ли сте при човек, чийто ум и сърце са свързани с Бога? Каква радост и мир има в него! Състоянието му прилича на пролет, когато птичките пеят и цветята цъфтят. Той е разрешил всички задачи в света.

Да любиш Бога, това значи да вземеш нещо от Него.

Да любиш ближния си, това значи да проявиш нещо навън, да проявиш Бога!

Като имате любов към ближния, ще имате един идеален метод, чрез който можете да се проявите!

Някой пита: „Обичаш ли ме?“ Ще му кажа: „Ако искаш да знаеш, дали те обичам, трябва да знаеш, дали обичам Бога. Ако обичам Бога, тогава и тебе обичам.“

Когато ти проговори Бог, адът веднага става на рай. Ако не ти говори, раят става ад.

Като изгубите Любовта, какъв ад настава във вас, каква тежест, какво неразположение!

Трябва да обичаш Бога с всичкия си ум, сърце, душа и сила. Ако не обичаш Бога така, ти си слепец. Ако обичаш Бога така, ще обичаш всички хора.

Любовта към Бога ражда любов към всички същества. Мислете, че у всякого живее Божественият Дух и че всички сте Божествени. Работете с мировата Любов. Работете с Любовта като велика вълна, която действа в света. Тогава ще имате Божието благоволение. Вие не можете да го имате, докато не приложите Божията Любов към всички. Не изведнъж, но като срещнете някое същество, да почувствате, че Бог живее в него. Божият закон на Любовта ще прилагате навсякъде и към всички същества.

Божията Любов включва всички. Ти трябва да обичаш всички същества. Само тогава ще почувстваш една вътрешна радост; съзнанието на всички същества ще образува за тебе едно цяло и с това съзнание ти ще говориш. Тогава Бог ще ти проговори! Не туряйте идеята да обичате само едного.

Докато не дойде до положението да обича всички хора, човек е още в незавършен процес. Защото, ако обичаш само едного, ти към него си в завършен процес, а към другите си в незавършен.

В нашата душа има място за всички. За всяко живо същество има по едно свещено място в нашата душа. Онзи, който има великата Любов в себе си, се радва на малките неща. Като дойде една малка пеперудка или мушица, ще я помилваме и ще ª кажем да хвърка в нашата градина. Обичайте малката Божа кравичка, която лази по вас.

Да обичаш по Божествено му, това значи да си във връзка със всички души. Всички те да те обичат и ти да ги обичаш.

Благото на една душа е благо на всички души и благото на всички души е благо на едната душа. А когато любовта е само към един човек, това е дребното съзнание; това е шише от един килограм, от 200 грама, от 100 грама.

Ние умираме, понеже не обичаме Бога. Ако обичаме Бога, смъртта е изключена вече.

Като обичаме Бога, смъртта не може да ни умъртви, понеже ние сме при Силното. А сега ние сме при слабото и смъртта е по-силна от слабото.

Майката трябва да обича всички хора, всички същества! Да обича другите деца така, както обича своето дете. Ще обичаш и другите хора така, както обичаш своя брат.

Когато някой обича едного, двама или няколко души, това е школа, за да обикне всички!

Всички хора ще обичаме, но на всекиго ще дадем толкова, колкото се нуждае! Това значи, че Любовта е еднаква, но ще обичаме хората по различен начин.

Някой запита: „Как да обичам всички?“

Учителят погледна светлия мир наоколо, погледна и нас и каза:

Като гледаш всички, ти не се допираш до тях, но получаваш нещо от тях и даваш нещо. Всички тези неща ти ги виждаш, понеже слънчевата светлина се отразява в тях.

Също така и Божествената Любов се отразява във всички същества и идва до тебе.

И ти ще обичаш Бога, Който се отразява във всички. Ти ще обикнеш Бога, Който се проявява чрез тях!

Слънцето ще ти стана понятно чрез всички тези предмети, в които се отразява.

Също така и Бог ще ни стане понятен чрез всички хора и същества!

Сърцето ви да изпраща новия живот навсякъде.

Тогава целият свят ще бъде отворен пред вас и вие ще почувствате смисъла на нещата; ще разберете Бога, както ангелите Го разбират; ще имате една велика наука на ангелите. Тогава и вие ще бъдете ангели.

Голямото правило е: да имате обич към всичко, което Бог е създал.

Ти обичаш някой човек, но както обичаш този човек, тази любов да премине към всички. Не че е лошо да обичаш едного повече от другите. И Христос обичаше Йоана повече от другите. Да любиш, това е велика наука!

В небето има Любов толкова велика, че ангелите са готови да жертват всичко за нея.

Ще обичате всички хора, както обичате всички букви на азбуката.

Ако не обичате всички хора, вие нищо не може да постигнете. Ако не разбирате всички букви на азбуката, писател не можете да станете.

Светът се нуждае от тази всеобземаща Любов!

Да обичате всички, това значи да обичате Едногото. Любовта започва доста добре в семейството, обаче тя трябва да се разшири към всички.

Божията Любов ще дойде чрез откровение от вътре.

Божията Любов е Любов към всички.

Съвършената Любов е Любов към всички.

Сега законът на физическото поле е такъв: хората, които са по-близо до нас, с тях ние имаме по- близки отношения, можем да им помагаме, а на другите не можем да помагаме външно, понеже са далеч, няма възможност за това.

За някого казвате, че го обичате повече. Обичате някого повече, но ще дойде смяна, понеже ние стоим на едно място, а Божественото се движи. Но ако ние се движим с Божественото, тогава няма да има смяна.

Схващайте мистичната страна на нещата: да съзнаваме, че обичаме Бога и че и Бог ни обича, през когото и да минава Неговата Любов, през каквато и дреха да се проявява.

Като дойде Божественият начин на разбиране, ще имаме онова пълното просветление на съзнанието, за да разбираме нещата. Това, което обичаш в човека, то е вътрешното, невидимото. То е всъщност реалното. Важно е: можеш ли да обичаш у другиго това, което не виждаш, което е същинският човек – неговата душа, Божественото.

Срещате грозна мома и казвате: „Тази мома е грозна, нищо не струва.“ Но я питайте момъка, който я обича. Той казва, че тя е красива. Този момък е ясновидец, вижда в нея хубавото. Да обичаш някого, това значи да намериш у него онова добро, което е скрито от всички околни. И като го намериш, да се зарадваш и да благодариш на Бога, че с любовта си го намерил.

Любовта се заражда в човека само при съприкосновение с Бога. При първото съприкосновение с Бога Любовта ще блесне в душата ти като свършен факт и цялата местност ще се благослови от това съприкосновение на Бога с тебе. Това първо съприкосновение с Бога ще внесе в тебе нов стимул, ти ще схващаш живота тъй, както никога не си го схващал, и ще почнеш да живееш другояче. Някой казва: „Ние вече усвоихме учението.“ Ти още не си придобил любовта, не си придобил това специално съприкосновение с Бога, още не познаваш Бога. Това съприкосновение ще придобиеш може би след 40 – 50 години работа. Тогава ще имаш състояние на ангел. Можеш да станеш ангел за един ден или за милиони години. Зависи от твоята работа.

Когато те посети Любовта, тя ще ти изпрати една усмивка и ти ще кажеш: „Видях усмивката на Любовта!“

Когато имате това първо съприкосновение с Бога, вие ще имате един ключ. И всеки ще иска да ви вземе у дома си.

Първото нещо, което трябва е: съприкосновение с Бога. Ще чакаме Господа и ще работим!

Любовта, която чувстваме, е Любовта на Бога, само че тя отчасти е отразена, защото не сме в състояние да я възприемем изцяло. Бог люби чрез нас. Всички желаете да бъдете обичани. От кого? От Бога! Любовта не произтича нито от мен, нито от вас; тя минава през нас. Бог е Любов. Светът на Любовта е безконечен. За да може да се познае, тя трябва да се прояви чрез нас, т. е. в конечния свят.

Писанието казва: „Желанието е от Бога.“ Когато дойде у тебе копнеж, желание за нещо възвишено, Божествено, то е вложено в тебе от Бога.

Радвайте се на Любовта, чрез когото и да се проявява тя. Защото Любовта е неделима. Любовта на когото и да е е и твоя Любов!

Любовта произвежда страдания у онзи, който не разбира, че тя е неделима.

Като схванем единството на Любовта, нейната неделимост, настава мир в душата ни. А като не схващаме тази идея, имаме тревоги, безпокойства.

Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби.

Нашата любов е отражение на Божията Любов.

Станете проводници на новата Любов, която иде сега в света. Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е едно с Бога.

Колкото си по-добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство. Светлината, която възприемаш, предаваш я на мен. Ако не я възприемеш добре и не мия предаваш добре, тогава ще се изгуби част от светлината, която приемам от тебе. И ако аз, като я предавам по-нататък, пак не мога да ª бъда проводник, част от светлината пак ще се изгуби. Постепенно тази светлина ще намалява.

Като дойде един човек при тебе, да се радва, че си му предал Божията Любов такава, каквато е.

Любовта изключва всякакви форми.

Какво нещо е човек?

Лист от великата Божествена книга.

Разчитайте листата, в които Бог е вложил вечните блага на живота.

Постъпката към който и да е човек, е постъпка към Бога. За да обичаш някого, трябва да има защо да го обичаш, трябва да има какво да обичаш в него. Когато се приближаваш към една душа, трябва да се приближаваш със свещен трепет, да чувстваш, че тя е излязла от Бога, да не я изкушаваш. И ката я погледнеш, в погледа ти да няма никаква лъжа. Като срещнеш когото и да е, ще се изправиш пред себе си и ще кажеш:

„Господи, помогни ми да се проявя така, както Ти се проявяваш!“

Когато отидеш при някой приятел, той да почувства любовта ти. Като видиш един брат, да изпитваш едно трепетно чувство, като че ли си пред Бога!

Хубаво е да обичаш един човек. Това значи да откриеш една добродетел, която се крие в него от вечността; да откриеш Истината, която живее в него, Мъдростта, която живее в него, Любовта, която живее в него.

Или казано на друг език: Да виждаш Бога в хората.

Като обичаш някого, ще кажеш: „Бога обичам!“ Господ казва: „Обичай ближния си, понеже в него живея Аз. В него ще обичаш Мене.“

Като видиш мушичка, ще я обичаш, понеже и в нея живее Бог. Бога трябва да обичаш навсякъде. Това е съзнанието на един светия, на един гений.

Вие ще имате успех в живота и в любовта си само тогава, когато виждате проявленията на Бога в ближния си и обичате Бога в него.

Това е правилното отношение на човешката душа към Първичната Причина.

Ти в своя ум ще имаш мисъл за онзи, когото обичаш, като за едно божество. Това значи да го разглеждаш като душа. Какво разбирате под тези думи: „Да се обичаме?“ Да се обичаме, това значи да се изучаваме. Да обичаш, да любиш човека, това значи да четеш от книгата на неговия живот. Всеки ден да я прелистваш. Ще отвориш тази книга, ще четеш от нея, ще размишляваш върху съдържанието ª . И колкото повече четеш, толкова повече ще я разбираш. Всеки ден ще намираш в нея нещо ново, свещено. Искате ли да обичате един човек, трябва да разбирате езика на книгата, в която е написан неговият живот. И като я прочетеш, сърцето ти ще се запали и ще гори. Това е свещеният огън, за който се говори в Писанието. Ако сърцето не гори, отделя дим, сажди. Това показва, че той не може да чете книгата на своя ближен.

Онзи, който те люби, става олтар на свещения огън на Любовта и на светлината му ти можеш да четеш свещената книга. Ти ставаш способен да четеш от нея. Онзи, който отвори тази книга и чете от нея, веднага става свободен. Тази свещена книга е самият човек.

И цветето, и човек, и всяко същество изпитват радост, когато четеш от свещената книга на тяхната душа, в която е писал Бог.

Като отидете при един човек, извикайте Бога в него и говорете на Него. После говорете на човека.

Може да обичате някой човек за дарбите му, за знанията му и пр. Това не е любов към истинския човек. Божествената Любов е Любов към самия човек.

Задачата на всеки човек е да се добере до вътрешната, мистична страна на Любовта!

Когото и да е от вас защо ще го обичам? Една книга е обичана само за хубавото, което е написано в нея.

За онези красиви работи, които Бог е написал в нас, в нашия ум, сърце, душа и дух, ще ни обичат хората. Като дойдат и ни четат, само тогава ще ни обичат.

Бога можем да познаем само чрез Любовта.

Бог е достъпен само чрез Любовта.

Вие не можете да познаете един човек, докато не го обикнете. Опознаването не е еднократен акт. Той е непреривен акт. Да познаем Бога, това не става само в един момент, но в цялата вечност. Също така и за да познаете един човек в любовта, се изисква цялата вечност. Не мислете, че е лесно да познаете човека!

Любовта е път за познаване на Бога.

Само чрез Любовта може да Го познаете.

Дето има Любов, там има познаване.

Кои са крайните резултати на Любовта? Взаимното опознаване!

Ние сме събрани тук, да се опознаем, защото още не се познаваме. Да познаваш някого, това е живот вечен. В Писанието се казва: „Да познаем Бога, това е живот вечен.“ Защото, като познаем Бога и Бог ни познае, Той ще живее вечно в нас.

Ако спуснем завесите, няма да влиза слънце в стаята. Завесите – това са наши отрицателни мисли и неестествени желания. Тогава Божественото слънце не може да влиза в нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...