Jump to content

Recommended Posts

ВЕЧЕРНИЯТ ОГЪН

В тихите вечери край езерото Елбур се запалва огън. Сухите клекове горят буйно, във въздуха се носи ароматен дъх на смола. Светли пламъци се извиват със сила нагоре и рой искри отиват подир тях. Вечерният хлад слиза отгоре и се примесва с топлите вълни на огъня. Вечер Земята остава в сянка, погледът изгубва опора в конкретното. Незнайното се приближава до човека и го обгръща. Тогава огънят е най-приятен.

Всички образуваме кръг около огъня. Учителят сяда между нас, подемат се тихи разговори, споделят се впечатления и мисли от беседите или опитности от живота в планината, ала най- често прекарваме в мълчание, прекъсвано от време на време от общи песни – песни на ученика, който търси пътя към Великия, Вечния, Безграничния. Те се издигат към звездното небе, приобщават се към вечерния молитвен шепот на планината, допълват хармонията, наситена с чувство и мисъл, богата със съдържание. Животът се изявява всеки път по свой единствен неповторим начин – такава е волята на Предвечния.

Притчи край вечерния огън:

„Доброто е път, за да се отворят за теб възможностите за физическия, духовен и Божествен живот. Истината дава външна и вътрешна свобода. Човек е в истината, когато има предвид всички същества без разлика.

Любовта е истинската свобода на човека, който разбира.

Външният и вътрешният живот на човека е обусловен от Любовта.

А пък Любовта, това е образ, с който познаваме Безграничния!

Само при Любовта ще видиш смисъла на живота и всички противоречия в живота ти ще изчезнат.

Живота не можем да познаем без Любовта.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...