Jump to content

05_5 АДАМ И НИЕ


Recommended Posts

АДАМ И НИЕ

 

Библейската легенда разправя, че след като Бог дал наставления на Адам как да живее, дошъл и Луцифер, черният адепт, и той му предал друго учение. Сега тези две учения се проявяват в човека като два противоположни стремежа, като два гласа, които му нашепват два рода мисли. Бог му нашепва положителните, а Луцифер – отрицателните. Засега хората са се научили да слушат и познават гласа на черния адепт и затова нямат постижения в живота си, а само противоречия и разочарования. Черният адепт нашепва на хората всеки да живее за себе си, да търси своето благо. Той е баща на човешкия егоизъм, а Божественото ни подтиква към общност на благата, към приятелство и братство. (4, с. 130)

 

Обработвайте Божественото и не се влюбвайте в това, което може да ви заблуди. Нека всеки от вас си изработи мироглед, който да е в хармония с Бога и с небето. Това е човекът! Като вървите по този път, слушайте Божия глас и знайте, че Той ви говори, както говорй на Адама в райската градина. Като дойде Бог, трябва ли да се криете от Него като Адама?(93, с. 64)

 

Слушай гласа на Любовта! Адам чу гласа на Бога, но не повярва на думите Му. Бог ясно и категорично му каза: “От всички плодове на рая ще ядеш, няма да ядеш само от дървото за познаване на доброто и злото.” Въпреки това той яде и сам се осъди на страдания и смърт. Ще кажете, че може да не е разбрал думите на Господа. – Разбрал ги е, но проявил непослушание. Друг е въпросът, ако Бог му беше казал да яде само от едно дърво, а от всички останали да не яде. Адам трябваше да не яде само от едно дърво, но той не послуша Господа. Помни: никога не излизай от фокуса, в който Бог те е поставил! Никога не пожелавай като човек да изпиташ положението на животното. Никога не пожелавай като човек да опиташ положението, в което се намира ангелът. Не се връщай назад, нито преждевременно отивай напред. И при единия, и при другия случай ти ще спреш развитието си. Не излизай преждевременно от формата, в която си поставен. (23, с. 273)

 

Вяра се изисква от хората! Вярата се заключава във веруюто, което хората имат. Например, някой казва, че Господ му говорил. Господ му говорил, а той е последен сиромах и се оплаква от положението си. Господ му говорил, а боледува. Господ му говорил, а работите му не вървят добре. Каква е тази вяра? Господ му говорил, но той не слуша този глас. По-право той говори на Господа, но Господ не му отговаря. Това, което хората наричат разговор с Бога, не е нищо друго освен отглас на тяхното съзнание. Запитвам тези, които казват, че Бог им говорил, какъв е Божият глас и те казват, че бил като техния. Не, Божият глас не е като човешкия! В гласа на Бога има нещо особено. Той е глас на вечността, глас на Абсолютното. Който веднъж само е чул Божия глас, той никога няма да го забрави. Някой казва: “Господ ми говори всеки ден.” – Възможно е, обаче аз зная, че Господ говореше всеки ден само на Адама, когато беше в рая. Тъй щото всички ония, които казват, че Бог всеки ден им говори, трябва да са в рая. Според мен те сами си говорят. (140, с. 158)

 

Какъв е смисълът на живота? Ако искате да разберете смисъла на живота, изучавайте пътищата на Любовта. Всеки ден мислете по пет минути за непозволеното, за да се домогнете до тия пътища. Какво нещо е непозволеното? Кое е непозволеното, за което трябва да се мисли? – Това всеки сам ще намери. То е различно за различните хора. Важно е за вас да мислите за непозволеното, за да се освободите от мъчнотиите си. Когато мислите за непозволеното, в ума ви се събуждат ред контрасти. Истината пък се намира между контрастите. Мислете за непозволеното, за забраненото и не се страхувайте. Ако Адам беше мислил за забраненото дърво, той нямаше да сгреши. Понеже не мислй за него, той забрави дадената от Бога заповед и сгреши. Затова именно той излезе от рая. Щом излезе от рая, Адам изгуби добрите условия на живота. За него настанаха лоши условия: глад, болести, старост, мъчнотии и страдания. (36, с. 169)

 

Всеки човек, който не разбира великите Божии закони, той не може да бъде добър. Защо? – Понеже “добър” и “лош”- това са сили, които функционират в природата. Ти трябва да знаеш как да употребиш доброто и как да употребиш злото. Понеже Адам преждевременно научи това учение, но не можа да го приложи (не беше в състояние да го употреби), затова Бог казва: “Понеже Адам е като нас – да разбира и злото, трябва да излезе вън от рая, понеже няма този ум, да го приложи както трябва.” Адам не можа да приложи това учение като Бога и ако беше останал в рая, той щеше да направи най-големите пакости. И наистина – като излезе в света, той направи цялата Земя на пъкъл. Това е вярно. Ние виждаме днес цялата земя покрита с кръв. Всичките животни, всичките буболечици научиха този занаят все от Адама. Щом той изневери на Бога, животните и по-малките същества от Адама казаха: “Ако нашият господар изневери на Бога, какво остава за нас?” И те удариха нашироко. След това те нападнаха и господаря си. И днес тези животни с милиони се размножават. Като влязат в кръвта и на най-големия юнак, в три вечери те го изпращат на онзи свят, задигат тялото му и го изяждат. И след това казвате: “Бог да го прости, така му било писано, така е искал Господ.” Да, за грешните хора Господ така е искал. Той казва: “С този ум и с този престъпен живот ти си от пръст и в пръст ще се превърнеш.” И ако ние постъпваме глупаво, ако ние не постъпваме съобразно законите на светлината, свободата и живота, непременно такъв е нашият дял. Обаче ако ние постъпваме съобразно законите на живота, свободата и светлината, ще придобием вечния живот – тогава нашата участ ще бъде съвсем друга. (50, с. 29)

 

Казва се в “Битие”-то, че Бог създаде първия човек по образ и подобие Свое. Това се отнася до Адама, който казва: “Бог мене създаде, а аз – вас.” Адам може да каже, че Бог му е вдъхнал жива душа. Вие като Адама можете ли да кажете, че Бог ви вдъхна жива душа? Кой от вас може да каже това? Който може да каже това, той е едно с Адама. При това същият човек, на когото Бог вдъхна жива душа, беше изпъден от рая. Защо? – Защото му липсваше нещо, вследствие на което не можа да запази връзката си с Бога. (117, с. 146)

 

Сега в живота вие седите и мислите, че ако имате пари, всичко ще се уреди, или казвате: “Ако израсна, ако свърша учението, всичко ще се нареди.” Ако външните условия можеха да създават нещо в човека, то Адам беше единственият човек, който беше турнат при най-добри условия, но знаете какво направи. Четете Библията, за да видите, че ако човек може да се поправи от външните условия, Адам имаше най-добрите условия. По-хубави условия не може да има. Този човек седи в градината в рая и казва: “Липсва ми нещо.” И туй, което му липсва, го иска. Едно недоволство има. (17, с. 102)

 

Окултните ученици, както и учениците на мистичните школи в миналото, и сега учат, прилагат, но и грешки правят. Ето, Адам беше първият окултен ученик, но сгреши. Как сгреши? В разказа, останал от далечното минало, се разправя, че Адам бил поставен в рая да изучава животните и да им даде съответни имена. В деня, когато държал матура, всички животни, две по две, минали край него. Той се спирал пред всяка двойка и ги именувал. В този момент в ума му минала мисълта защо Бог дал на всяко животно другар, а него оставил сам. Адам започнал да философства и да търси причината на това. Същевременно той почувствал, че не е напълно щастлив, липсва му нещо. Сянка минала по лицето му и помрачила неговото щастие. Дали този разказ отговаря на истината, не се знае. Така ни е предадено. Какво са правили окултните ученици в миналото, и това не знаете. Какво правят днес, това и вие знаете. Мнозина искат да минат за духовни. Каква е тяхната духовност, когато нямат представа за Бога? И окултните ученици нямат ясна представа за Бога. Говорят за духовния свят, за отношенията между душите, но не го разбират. Те се питат: “Има ли в другия свят мъже и жени? Как живеят там, като нас ли? Семейства имат ли?” Те задават само въпроси, но какво всъщност е “жена” и “мъж”, не могат да си отговорят. Те имат теоретически познания, които не отговарят на реалността. (66, с. 242)

 

И Адам, преди да влезе в райската градина, беше едно обикновено животно, но Бог го срещна, извади го от лошите условия, постави го в рая да управлява животните, да им бъде господар. Едно се искаше от Адама – послушание и разумност. За да запази новите условия, Адам трябваше да изпълни това, което се искаше от него. Всеки човек, който иска да се върне в рая, трябва да изпълни условието, което се искаше и от Адама: да не яде от плодовете за познаване на доброто и злото. Не издържи ли на това условие, не само че няма да се върне в рая, но той ще изгуби и сегашните условия, ще се намери в положението на животно, което маха с опашката си и се състезава с другите животни. (47, с. 35)

 

Едва в последните години човек е започнал съзнателно да работи за развиване на своите морални чувства. Адам, за пример, нямаше висок морал. Моралните чувства в него не бяха развити. Той трябваше да излезе от рая, да мине през големи страдания, за да започне развитието на самосъзнанието. Човек трябва да се роди още веднъж, но вече духовно, за да може напълно да се изправи. (105, с. 135)

 

Съвременните хора трябва да работят съзнателно върху себе си, да преустроят главите си. Ако не внесат нещо ново в мислите и чувствата си, бъдещата култура ще прилича на сегашната. Старото трябва да отстъпи на новото. Не само съзнанието на хората трябва да се измени, но и материята, от която са направени телата им. Ново съзнание, ново тяло е нужно на човека. Първобитният човек е бил като животното, обрасъл с косми. Бог простря ръката Си върху него, космите му паднаха и той стана човек. И нарече Бог първия човек Адам. За него се казва, че е направен по образ и подобие на Бога. Казано е в Писанието, че Бог се разкая, задето направи човека. Защо се разкая? Имаше в човека нещо животинско. Оня, който не мисли, не чувства и не постъпва право, не е истински човек. Какво се иска от сегашните хора? – Да дадат път на Божественото начало в себе си. (22, с. 8)

 

Вземете примера с Адама. Туря го Господ в рая, в туй хубаво място, но отиват те да човъркат онова дърво. Какво показва това? – Непослушание. Туй показва, че тези хора нямат вяра в Бога. Те пожелаха да опитат това дърво. Е, опитайте го! Извиква ги Господ, но те се скриват. Тогава праща Господ един ангел, да ги изпъди навън. Те плачат, молят се. Туй тяхно щастие изгубено ли е? Не е изгубено. Но колко хиляди години трябваше да го търсят? Те изгубиха Божията Любов, връзката с Бога. И дойде Христос да търси туй щастие. Не че Бог няма връзка с нас. Има връзка Той, но ние трябва да я намерим. Тази връзка с Бога търсим сега. (133, с. 14)

 

И сега, ще дойде някой да ме пита дали е вярващ, или не; дали е тръгнал вече в пътя, или не. Ти сам трябва да знаеш това! Ако страдаш, ти си вече в пътя. Ако се дига прах около тебе, ти си в пътя. Прахът представя изкушенията в пътя. Вие трябва да схващате правилно нещата. Всеки човек върви в пътя, но ту пада, ту става. Като падне, изпъждат го от рая. Тогава той се моли, разкайва се и на другия ден пак го приемат в рая. Върви така ден-два и пак сгреши нещо – изпъждат го от рая. След това почва да плаче, да се моли – пак го приемат. По същия начин и Адам сгреши, за което го изпъдиха от рая. Той слезе в ада, дето плака, разкая се, докато пак го приеха в рая. Откак Адам сгреши, много пъти досега той е влизал и излизал от рая. Сутрин е в рая, вечер е в ада. (71, с. 18)

 

Бог каза на Адама: “В който ден ядеш от това дърво, ще умреш!” Или, с други думи казано – ако изпълняваме волята Божия, ако търсим Царството Божие, няма да умрем. А ако не изпълняваме волята Божия и не търсим Царството Божие, ще умрем. Но трябва непрестанно да се действа в това направление. Не само в един момент трябва да изпълним волята Божия – в ежедневния си живот трябва непременно да я изпълняваме. Бог не иска нито един човек да бъде нещастен. Но понеже не разбираме волята Божия, ние налагаме най-първо нашата воля и после Неговата. А пък законът е следният: най-първо прилагайте волята Божия и след като я приложите, после прилагайте вашата воля. (68, с. 166)

 

… Две сестри дойдоха при мене и ме попитаха кои са изгубените думи. Мога да ви кажа кои са изгубените думи. Любовта е изгубената дума! Когато изпъдиха Адама за неговото непослушание, той изгуби тази дума. И като я изгуби, не можеше да я произнася. Чрез непослушанието те изгубиха думата “Любов”. Сега има любов, в която се образува много пепел. Казваш: “Аз го обичах и после го намразих.” Щом го намразиш, то не е Любов. Ти, щом обичаш едного повече от друг – то не е Любов. Любовта не се мени. Любовта към всички хора, които са излезли от Бога, е еднаква. Тя е като въздуха, като светлината. Само че умният човек ще вземе една призма и ще образува цветовете. Така той ще разбере светлината в нейните особени проявления. Трябва да разбирате Любовта в нейното вътрешно проявление. (68, с. 196)

 

В пътя на своето развитие човек е дошъл до положение да познава доброто и злото. От времето на Адам още човек направи първия опит за познаване на доброто и злото. Този опит водеше човека в низходяща посока. Сега човек постепенно се издига, върви във възходяща посока. Той прави втория си опит, но не за познаване на доброто и на злото. Вторият опит на човека е за познаване на самия живот, който ще го застави да обича живота. Казано е, че човек трябва да се отрече от живота. Той трябва да се отрече от временния живот, а да разбере и обикне вечния живот, носител на Божествената Любов. Казано е в Писанието: “Това е живот вечен, да позная Тебе, Единаго, Истиннаго Бога.” Да познаем Бога, да познаем Любовта – това е една от великите задачи на човешкия живот. (62, с. 133)

 

Вие познавате Бога. Всички Го познавате. И умирате, защото Го познавате; ако не Го познавахте, не щяхте да умирате. Всички хора умират, защото познават Бога. Защо умира този, който познава Бога? Щом познаваш Бога, Той ще те подложи на един опит: няма да ядеш от плода на познанието на доброто и злото. Тогава, като не изпълняваш закона – умираш. Казва Адам: “Чух гласа Ти, но убоях се, изплаших се.” Чул гласа на Бога и се скрил! Казвам, може да ви се вижда противоречие: ако човек познае Бога и не носи Любовта, и не живее в Любовта – той ще умре; ако познаеш Бога и носиш Любовта – ще имаш живот. Ако познаеш Бога и не носиш Любовта – ще умреш. Ако Го познаваш и не Го обичаш – ще умреш; ако Го познаваш и Го обичаш – ще живееш. (24, с. 54)

 

Майката трябва да създаде гения, преди да го е родила. Защо? И най-добрият грънчар, ако няма хубава пръст, не може да създаде хубаво гърне. Следователно един грънчар, за да направи хубаво гърне, трябва да има хубав материал, хубава кал. Ако искате да си създадете един положителен характер или порочен живот, трябва да имате съответен материал. Но ще си зададете въпроса: “Защо Господ ме е създал такъв?” Аз отговарям за Господа: защото такава кал имахте! – “Ами защо сме нещастни?” – Защото калта ви не е хубава. – “Ама защо не съм добър?” – Защото злото не си впрегнал в работа, омразата не си превърнал в гориво. Вие сте чели много пъти Писанието, което казва: понеже Адам стана като един от нас – да познава закона на доброто и злото (а не е бил умен като нас да го сложи на работа), за да не би да направи втора погрешка, Господ реши да го изпъди от рая. Адам разбра, че Господ е прав, като го изпъди – Той му даде голямо знание, но Адам не можа да го използва правилно. Всички хора днес се оплакват от знанието, което придобиха в рая. (46, с. 12)

 

Ние сме започнали с първия Адам, направен от пръст, а трябваше да свършим с втория, с безсмъртния Адам, който носи Божията Любов в себе си. Щом е така, време е вече жената да освободи от робство мъжа и мъжът да освободи от робство жената. Време е вече приятелят да освободи приятеля си от робство. Дошло е вече време братът да освободи сестрата от робство и сестрата да освободи брата от робство; господарят да освободи слугата от робство и слугата да освободи господаря от робство. Само по този начин ще дойде възвишеното и благородното. Тогава всички хора ще бъдат отзивчиви към страданията на другите и на техните интереси ще гледат като на свои. Това значи истински човек. Този човек не говори много и не обещава много. Той мълчи, обмисля, разсъждава и тогава говори. (82, с. 231)

 

Някой казва: “Какво мога да направя аз самичък?” – Ти не се безпокой за това. Един човек може да създаде цяло общество. Кой създаде цялото човечество? – Адам. Какво човечество създаде Адам? – Той създаде хора, подобни на себе си. Това можа да излезе от първия Адам. Сега в света иде вторият Адам, който ще създаде новото човечество. Сегашните хора вървят по пътя на стария Адам. Той казва: “И тебе обичам, но себе си – повече; и за тебе мисля, но за себе си – повече; и тебе искам да нагостя, но първо себе си ще нахраня; искам и ти да бъдеш учен човек, но аз – по-учен; искам и ти да бъдеш силен, но аз – по-силен.” Тази философия проповядваше старият Адам. Той искаше навсякъде и във всичко пръв да бъде, но последен остана. (100, с. 122)

 

Бог създаде човека в шестия ден – ден на усилена дейност, ден на създаване на нов човек. Задачата на сегашния човек се заключава в това – да слуша и да гледа какво Бог създава днес. В самия човек Нов човек се създава! Той е човек, създаден по образ и подобие на Бога – човекът на новия живот. (96, с. 28)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...