ЧОВЕШКAТA ДУША

[valiamaria]

ЧОВЕШКAТA ДУША

Има в Рила малка долина, отдалечена, усамотена, заобиколена с недостъпни върхове. Стара легенда разправя, че някога живяла спретната, работна мома Калина, която по цял ден влачела, прела, тъкала вълна. Като нямало къде да я дава, разпростряла я по тези места. От нея станали върховете; затова ги наричат Калинините върхове. Двете езерца пък са нейните очи. Учителят ни е разправял тази легенда.

Той казваше още: „Калинините върхове са отворена книга, по която може да се чете всичко, каквото Божият Дух е написал.“ Ние идвахме понякога с нашия обичен Учител тук, разполагахме се край вътрешното езерце и прекарвахме целия ден. Защото мястото тук е чисто и свето като храм. Веднъж ние седяхме на една от малките тераси над езерото, обрасла със сочна, ароматна смрика. Въздухът беше напоен с нейния дъх, небето беше отворено, лазурно, а водите на езерото почиваха спокойно.

Учителят започна да говори за човешката душа:

Целият човек не е въплътен в тялото. Голяма част от човека е още вън от тялото. Следователно, човек трябва да черпи сили от онова свое възвишено естество, което е вън от тялото.

За някой човек мислиш, че е красив, умен, интелигентен; още не го познаваш. Човек даже и себе си още добре не познава.

В човека има нещо още по-дълбоко, Божествено – онова, което Бог в него мисли! То е същественото!

Кой от вас е виждал човешката душа? Не сте я виждали. Понеже душата е красива, вие ще искате да я завладеете. Затова тя се затваря, за да не виждате лицето ª.

Погледнете човека, виждате го грозен, но вие виждате маската.

Като дойде истинската светлина, ще видите колко той е красив. Писанието казва: „Отчасти виждаме, отчасти знаем.“ Затова не трябва да се произнасяте за човека.

Това красивото го има във всеки човек, но хората не могат да го видят.

Сега тук имаме едно тяло, което покрива красотата на човешката душа. Един ден като хвърли човек тази външната красота, тогава ще се види оная вътрешна красота. По Земята хората са на бал-маске.

Представете си, че един човек има десет маски. Вие не го познавате. Снеме една маска. Пак не го познавате. Снеме втора маска. Пак не го познавате. Трябва да снеме десетте маски, за да дойдете до истинския човек и да го познаете.

Радвайте се, че имате маски. Защо? Защото, когато се открие лицето ви, друг трябва да бъде светът. Само между съвършените ти можеш да откриеш лицето си.

Това, за което говоря, е извън личността. Говоря за човешката душа. Никой не може да нарани, да обиди човешката душа. Когато я хулят, тя даже не се спира да слуша. Тя слуша само хубавото.

Душата е абсолютно свободна. Тя може да действа независимо, самостоятелно от мозъка, но само когато се проявява във физическия свят, си служи с нервната система.

Когато засегнете хубавата страна на душата и в най-грубия човек, ще видите колко той е добър, макар и да няма много знания. Човек в един момент може да се прояви като съвършен! Вашите души са велики.

Когато душата е в тялото, ние се усещаме големи и силни. Когато е вън от тялото, усещаме се малки и слаби. Трябва да направим тялото си годно, за да престоява по-дълго време душата в него.

Когато изгубваме своите сили, това е, защото сме скъсали връзката със своята душа. Когато идва вдъхновението в нас, това показва, че сме свързани със своята душа. У всички хора има нещо добро, но някои хора могат да проявят своето добро, а други не могат.

В човешката душа са вложени знания и ако тя има силно желание може да се пробуди.

Вие сте забравили, когато ангелите са ви изпращали от небето с венци. Тържествено ви изпратиха от там. Тогава бяхте облечени с бели мантии, имахте светли лица. Сега сте омърлушени и казвате: „Как стана това?“

Бог сега прави нов свят. Той го преустройва чрез закона на Любовта.

Пожелавам ви да знаете отде идете и накъде отивате! Идем от света, дето Свободата, Любовта, Братството царуват, дето хората се познават, с Любов се обграждат и за Бога живеят! Човешката душа иде от там. Христос казва: „Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви припомни всичко.“ Значи ще възстанови всички блага, които Бог е вложил в душата.

Това, което е скрито в нас, е нещо велико. От всинца ви се изисква да бъдете благодарни за това, което се крие във вас.

У вас е скрито, складирано, такова богатство, че е грешно и престъпно да се спирате върху дребнавостите.

Като влезете да живеете в Божественото, ще настане онзи живот, който всички хора очакват.

Като казват за един човек, че е лош, с това искат да кажат, че е незавършена картина. Той е в процес на движение. След време ще бъде завършена картина.

Когато човек се проявява лошо, това не е човекът!

Изучавайте човека такъв, какъвто Бог го е създал.

Специфичното за всяка душа се състои в това, че като минава Божествената светлина през нея, душата я пречупва по особен начин. Затова всеки носи нещо особено, нещо специфично красиво в себе си.

За да разберете душата на човека трябва да сте много учен. Обърнете внимание на хубавото, което Бог е вложил в човека. В свещената книга на човешката душа има велики неща написани.

Човешката душа е красива. Трябва да видим колко красива и велика е човешката душа. Когато видиш душата на брат си, тогава можеш да проповядваш милосърдие.

Личния, индивидуалният живот на човека е микроскопическа проява на човешкото естество.

Злото е присадка в човека. То е присадено отвън отпосле, но така се е съединило с човека, щото той мисли, че то е част от неговото естество. Лошото в човека се дължи на животинското, от което човек не се е още освободил. Но човек е проводник на хубави енергии.

Има нещо тайно във всяка душа, което другите не подозират. Но Бог вижда какво може да излезе от тази душа и обръща специално внимание на нея.

У всички хора доброто съществува като заложба. Като казвам, че всички хора са добри, подразбирам, че има в тях доброта като заложба. А като казвам, че не са добри, разбирам, че не са добри в своето проявление.

Една сестра попита:

– Има ли моменти, когато душата в по-голяма степен е в тялото?

– Има такива моменти. Когато почнеш да слугуваш на Бога, когато всички страдания ти станат играчка и ти е приятно да ги имаш, да си играеш с тях.

За онзи човек, който е дошъл до съвършенството, всички противоречия съществуват, но той е господар на тях. Те за него са предметно учение. Туря ги на работа.

Когато ви дойде някоя голяма радост вие се чувствате, като че ли сте на небето, това показва, че вие сте в съприкосновение с Бога. Тогава човешката душа се проявява.

Бъдете верни на Божественото в себе си!

Тези, които постоянно говорят на човека отвътре, са душата и духът. И други говорят, но те са преходни.

Човек трябва да се вслушва вътре в себе си, докато почне да различава техния глас.

Човек е затворена свещена книга. Велико съдържание има в нея.

Отворете книгите на вашата душа, дух, ум и сърце и ги прочетете.

Те са най-хубавите книги, които ще прочетете.

Новото, което ви казвам, е да прочетете тези книги, в които е описан целият ви живот от създаването ви до сега.

Четете книгите на вашия ум, сърце, душа и дух, за да видите какво е писал Бог в тях. Те съдържат оригиналите.

И каквото и да е друго, ако е в съгласие с оригиналите, приемете го. Ако не е в съгласие, отхвърлете го. Писано е в Откровението за една книга, която отваря Агнето. Тази книга е книгата на вашия ум, сърце, душа и дух.

В човека има скрити сили. Вие всички се спъвате като казвате: „Тази работа ние не можем да направим.“ Там е всичката ви погрешка.

Има неща, които не се създават; такова нещо е душата. Душата не се създава. Тя е вечна. Като има условия, тя се проявява. А като няма условия, не се проявява.

Вие имате една механическа идея. Вие мислите, че душата е отделна от Бога. Душите не са отделни от Бога. Като мислите, че тя е отделна от Бога, вие ª давате материален характер. Душата е облечена с една материална дреха, на тя не е материална и затова е свободна.

В небето опити няма. Там трябва да работиш без поправки. А като направиш там погрешка, ще те пратят на Земята, за да я поправиш и да се научиш. Те се поправя човек. Тук вие сте изпратени все за ремонт.

Човек се мени от детинство до старост, но где е човекът? По-грубите тела по-скоро остаряват, а по-фините тела, с по-фина материя, по-бавно остаряват. Ти имаш една невярна представа за себе си. Има нещо в теб, което не се мени. Ще знаеш, че то всякога е едно и също. Това е човекът!

Според мене истински поет, писател, философ е този, който сам представлява написана книга. Не представлява ли човек написана книга, от която хората да четат и да се учат, всичко друго писано от човека ще остане в този свят и след години ще изчезне и ще се заличи. Всеки трябва да бъде написана книга. В тая книга трябва да са писали най-великите духове – ангелите, светиите, които са минали през вас.

У всинца ви има една Божествена искрица, а Божественото – това сте вие. Под думата Любов разбирам следното: да любим това Божественото.

Това Божественото, което е в нас като зародиш, то е Истината.

Ние любим това, което Бог е вложил в човека. Та като се събираме навсякъде, както сега тук на планината, ние имаме за цел да се събуди Божественото в нас или ние да се събудим за Божественото – да Го оценяваме.

Като посадите семенцата, трябва да имате вадичка, която да отида в градината ви. Това символизира връзката ви с вашата душа, с Божественото. Тая връзка с Божественото у вас още не е образувана. Ако вашата вадичка поливаше посетите семена, щяхте да имате друг резултат.

Трябва да почувствате присъствието на своята душа! Да почувствате готовност да се пожертвате за всички поне веднъж или няколко пъти в годината. Тогава се проявява вашата душа. Христос е казал: „Който положи душата си, ще я намери.“

В духовния свят има голямо разнообразие. Когато ти говорят, трябва да знаеш кой ти говори и отде ти говори. Божествена е мисълта, когато ти се каже: „Стани, иди там, ще срещнеш един човек.“ Ти ставаш, отиваш и го срещаш. После ти казват: „Кажи му това и това.“ Ти казваш. А друг път, като ти кажат, отиваш там и онзи го няма. Тогава ще се спреш, ще коригираш себе си; значи не си схванал, както трябва. Ще попиташ пак, ще похлопаш пак. Ще кажеш по телефона: „Ало.“ Те ти говорят, но не си чул добре и проверяваш.

Човек трябва да се вслушва и да внимава в гласа на Духа, който говори отвътре. Слушането е процес външен, а вниманието е процес вътрешен.

Докато хората не почнат да се хранят с Любовта, няма да излязат от стария живот.