Jump to content

Recommended Posts

БОЖЕСТВЕНИЯТ МОМЕНТ

Като се тръгне от чешмичката „Ръцете, които дават“ вляво към върха „Харно ми е“ и се измине стръмния склон, горе се заравня малка долчинка, тиха, уютна, самотна, постлана със сочни треви, цветя и ароматни смрики. Учителят обичаше това място заради светлия мир и чистота, които царуваха тук. Веднъж ние бяхме тук с Него и съзерцавахме красотата на Божия свят.

Учителят даде обяснения върху молитвата и съзерцанието:

- Нагласявайте се вътрешно, за да може да възприемате енергия от Божествения свят. Така ще се разширява Божествената Любов във вас. Трябва да има естествено течение от Божествения свят към вас. Това става с молитвата, концентрацията и съзерцанието.

При тях човек трябва напълно да се абстрахира от всичко странично. Това не е така лесно. Трябва да се правят упражнения редица години.

Може да концентрирате мисълта си върху известен предмет или идея и да се домогнете до някои истини, които по обикновен начин не могат да се възприемат.

Запитаха:

– Върху какво да се концентрира човек? Може ли да си послужи с някой стих от Свещеното Писание или от други свещени книги?

– При обикновеното размишление или медитация може, но при по-висшите форми, на концентрацията и съзерцанието това не е достатъчно; там човек се издига до друга област, за която е нужно да си послужи и с образи.

Пак питаха:

– Тогава върху какво трябва да се концентрира човек? Хубаво ли е да си представим вътрешно образа на Христа, да го съзерцаваме с Любов и благоговение.

– Да, това е хубаво. Във време на концентрация човек може да навлезе в тъмния пояс. Но не трябва да се страхува. Като го премине, ще навлезе в областта на една нова светлина. Концентрация значи да отбираш хубави мисли и образи и на тях да спираш своето съзнание. Концентрирай се върху мисли, които носят светлина, топлина и доброта.

Сутрин, преди да излезете, хубаво е 4 – 5 минути да употребите за концентрация. През това време съзнанието ви не трябва да се лута. Нищо да не ви смущава. Ще се учите да бъдете герои, да не допущате нищо тревожно в съзнанието си. Трябва да се научите на този закон. Иначе, образуват се пукнатини, през които влизат външни влияния във вас. Божественото изисква абсолютна свобода. Някой казва: „Да ме научи Господ.“ Това е механично разбиране. По-рано вие сте учили механически. Например, едно време ви впрягаха като волове, оряхте на нивите. Какво научихте? Сега казвате: „Няма какво да се прави, ще се търпи.“ Това е животинско състояние. То не е Божествено. Божественото изисква абсолютно спокойствие. Не да се безпокоиш, какво ще стане, но да очакваш с радост да видиш нещата. Не трябва да имаш странични мисли. Например, хрумне ти, че не си ял, мислиш какво ли ще ядеш, как ще мине денят или пък казваш: „Ще се простудя.“ Това са пукнатини на съзнанието. То е слабост.

Потребно е да добиете навик за концентриране. Когато мислите са под властта на волята, човек може да се освободи от много ненужни неща.

Щастието ти зависи от онзи момент, в който Бог присъства в твоя живот. Ако Бог не изгрее в твоя живот, ти не можеш да бъдеш щастлив. Той трябва да изгрее в живота ти. Тогава и най-малкото благо, което имаш, ще се увеличи. Не дойде ли Бог, тогава и голямото благо ще се съкрати.

Няма ден, в който да не ви говори Господ. Той ще дойде сутринта и ще ви каже, какво има да ви се случи през деня, ще ви каже как да се пазите и как да се ползвате от тези условия.

Учителят, като дойде сутринта в училище, нали казва: „С това ще се занимаваме днеска.“ Определя ви програма от изгрев до залез слънце.

Да кажем, че имате известна ревматична болка. Така се концентрирайте, че да забравите болката. Това значи концентриране.

Сега тук трябва да използваме условията. Тази обстановка през годината в града няма да я имате. Тук имате най-добри условия. Каквото направите, каквото спечелите на това място, то ще ви ползва. Онези, които ни обичат, създадоха този хубав ден днес. Те ни дават възможност да напълним, колкото торби имаме. Няма да оставим нито една празна торба.

Дишането е един начин на работа. Мисленето е друг начин. От Невидимия свят ни учат как да дишаме, как да мислим. Яденето и то е едно упражнение. Чувстването – също. Това са елементарни упражнения. Те са подготовка, за да дойдат други още по-хубави, с които се занимават по-напредналите същества. Има известни упражнения, които трябва да минем, докато дойдем до съществените уроци.

Бог е щедър. Бъдете като него. Когато дадеш, давай както Той дава. Ще кажеш: „Какво ще стане с мене?“ Но Господ е промислил. Той като дава, щедро дава. Подражавайте Му. Турете в ума си мисълта: „Както Бог постъпва, така и аз ще постъпвам.“ И тогава ще имате Божественото благословение. Каквото и да дадете в Името Божие, няма да изгубите. Каквото направите в Името Божие, то ще принесе своя плод хилядократно. Направи добро и след това го забрави. То ще се върне при тебе с плод. Каквото направиш за себе си, от него няма да спечелиш. Едва ще вземеш това, което си сял.

Практическата философия е: Божествения момент не отлагай никога, понеже като го пропуснеш, не се връща. Бог затова ни приготовлява, че като дойде този момент, да го ползваме. Аз сега искам, като дойде Божественото, да бъдете готови да го приемете и използвате. Този ден е за вас. И ако придобиете Божественото, ще бъде ден на радост.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...