Jump to content

284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА


Recommended Posts

284. ЛЕЧИТЕЛИ И ЛЕКАРСТВА

Петър Димков, който беше в Братството беше природолечител и по мое време лекуваше добре, много от нашите приятели се ползваха от услугите му. По някой път и Учителят ги насочваше към него. Беше казал: „Много му са сложни методите за лечение". Наистина аз лично съм опитвала след заминаването на Учителя неговите методи, но те са от сложни, по-сложни и не знам дали има човек, който може да издържи всичко, което той препоръчва да се прави. Аз, която съм се ползвала от природолечението и от съветите на Учителя и съм чела толкова много по тези въпроси мога да заявя, че не можех да издържа неговите методи и то докато ги приготвя, а камо ли да ги изпълня. А Учителят имаше много достъпни методи от обикновени, по-обикновени, но той лекуваше по друг начин, по духовен път и той лекуваше горе в причинното поле в съзнанието на човека, където беше причината на болестта, той там отключваше или заключваше болестта. А че понякога даваше на някой да изяде някоя ябълка или круша, то те нямаха някакво лечебно действие, но служеха да се закрепи човешкото съзнание за някаква форма, за да може да се закрепи вярата у този човек и чрез вярата да се създаде връзка между човека, човешкото същество и Божествената енергия, която трябваше да премине през него. Около Учителя стояха непрекъснато същества от духовните йерархии, а имаше и дежурни същества, които поемаха всяка една мисъл от Учителя, всяка една дума и те тръгваха да я изпълняват. Тогава тези светли същества отиваха, влизаха в телата на приятелите, лекуваха ги, работеха над тях, ремонтираха увреденото тяло и така след това те си тръгваха и заминаваха и оставаха приятеля да се движи вече оздравял. Ето това беше едно лечение, което се казва „Да ти бъде според вярата".

 

Учителят беше препоръчал селски кисел квасец за менингит като средство, което действува отвличащо на възпалението. Тогава нямаше антибиотици, нямаше тези модерни лекарства и менингита се лекуваше със средства за намаляване на температурата, болката. Та Учителят препоръча да се прави компрес на главата като се използва селския квас, който се прави за хляба. Навремето селяните го замесваха на малки парчета и ги оставяха да изсъхнат, после ги разкисваха с вода и с тях замесваха тестото и то впоследствие втасваше. Така че се взимаше от този втасал квас, слагаше се в една торбичка и се полагаше на главата. Вечер се слага, а сутрин се сваля. Учителят спомена, че гъбичките, които се намират в селския квас при размножението им отделят голямо количество енергия и тя е, която лекува болния.

 

Веднъж бях завела баща ми на Изгрева да се запознае с Учителя и така в кръг от приятели баща ми беше чул, че някой беше препоръчал безсолна храна. Учителят го изслуша и каза: „Е, и животните минават стотици километри, за да намерят някъде някой оголен пласт земя и да близнат малко сол. И те ближат сол ако да са тревопасни". Баща ми беше дългогодишен учител по литература и разбра много добре какво бе казал Учителя.

 

Веднъж Учителят сподели с мен: „Когато си ядосана и изморена нахрани се и така голямата храна у теб приема отровата и чрез храната се изхвърля навън". Това е един метод, който ежедневно човек без да знае прилага, но по интуиция го прилага, а друг е лечителя в него.

 

Бях болна, бях изстинала, с висока температура, тресеше ме цялата и не бях добре. Едвам се дотътрих до Учителя и той ме остави да седна на стола. После отиде, че взе няколко зърна черен пипер, лично ги счука в саханчето, а праха го изсипа в една чаша и отгоре наля червено вино. После ми подаде чашата и рече: „Пий на глътки бавно и спокойно". Полека-лека я изпих чашата. Цялата ме загря и отвън, и отвътре. Полекичка се прибрах у дома, легнах си и след това съм задрямала. Когато се събудих бях цялата мокра от горе до долу и чаршафа и завивките всичко беше мокро. Станах посред нощ и се преоблякох и отново заспах. Сутринта се събудих късно, огледах завивките, а те като че ли бяха полети с дъждовна вода. Изнесох ги навън, прострях ги на слънцето, за да съхнат. Чудех се от къде толкова вода е излезнаха през порите на кожата ми та бяха подгизнали всички завивки. Беше ми също чудно от къде можеше да излезне толкова пот и течност от мене. Целия ден пиех топла вода, възстанових загубените течности от изпотяването. Та Учителят използва виното и черния пипер като лекарство. Тази рецепта той я препоръчваше често и я прилагаше затова в стаята му винаги имаше една бутилка с хубаво, домашно вино, но запушено добре, за да не изветрява.

 

Друг случай имах когато бях болна от ангина, бях с висока температура, цялата ме тресеше, болеше ме гърлото, бяха подути сливиците ми и имах гнойни налепи по тях. Отидох на ул. „Опълченска" 66 пешком. Учителят ме прие, отвори вратата и пита: „Какво има?" „Болна съм. Гърлото ме боли." Той влезна в стаята си, взе черен пипер, стри го на прах и праха духна в гърлото ми с една цев от онези, които навремето се слагаха на чекръка та на него жените навиваха конците във вид на масури. Духна ми, беше ми неприятно, но търпях. Загря ми гърлото. После ми подаде зърна от черен пипер и ми поръча да ги гълтам по следният начин всеки ден: отначало три пъти по едно, после три пъти по две, три пъти по три, по четири, по пет, по шест зърна, та до девет и накрая през следващите девет дни се намаля дозата обратно - от девет се стига до единица. През цялото това време трябваше да си подпомагам с пиене на гореща вода. Знаех, че до неделята ще бъда здрава и наистина оздравях. По това време гърлобола се лекуваше само с нишадър като се духаше в устата и със загряващи компреси на гърлото както и с аспирин и хинин. Тогава нямаше други лекарства.

 

На Рила бях с болен зъб и се поду бузата ми. Отидох при Учителя, а той ми каза да потърся помощта на доктор Жеков, който бе ветеринарен лекар. Казах му: „Докато сте вие при друг лекар не отивам". Той се усмихна, дойде, протегна ръка, докосна ме до бузата, като че ли взе нещо от нея, после приближи дланта си към земята, духна надолу с уста, като че ли онова, което бе в ръката му го издуха и го свали на земята. Болката премина. Препоръча ми да ми се даде и да пия тархана и малко вкусих от нея.

 

Спомням си имаше една сестра Пенка Тихова. Като млада девойка веднъж пътувала във влака, но така се случва, че в едно купе имало един млад мъж и тя влезнала и попитала дали е свободно. Така тя седнала на отсрещната страна и през цялото време мълчала. Онзи младеж също мълчал, макар че се опитвал понякога да я заговори. По едно време на Пенка й прилошава и така както стояла изведнъж тупнала и паднала на пода. Младежа скочил, хванал я с двете ръце, вдигнал я и я положил на цялата седалка. После отгоре я завил с балтона си и стоял прав, за да я пази. Не след дълго тя отворила очи, станала и отместила балтона. А той й казал: „Ти си първата, на която аз събличам балтона си и с него завивам. Затова ти ще бъдеш моята жена". Тя се стреснала, за нея било чудно, но така се подредили нещата, че той я изпратил и след това започнал да я посещава, но с една единствена цел, за да се ожени за нея. Накрая тя се чудела какво да направи и понеже в същия град където е била учителка е имало един възрастен човек, който се славел за голям ясновидец. Отишла при него, разказала му случая и попитала какво да прави. А той рекъл: „Духът ми казва, че ти трябва да се ожениш за този млад момък. В него е спасението ти". Нямало какво да прави, по онова време тя също се занимавала с духовни науки вярвала в Невидимия свят и знае, че трябва да се изпълни волята на Небето. Оженила се, но той бил много ревнив понеже бил македонец и имала непрекъснато разправии с него. Накрая тя отива на Изгрева, за да се срещне с Учителя. Когато Учителят я вижда прихва да се смее. След малко Учителят спира смеха си и я пита: „Е, сестра, как те ожениха?" И отново прихва да се смее. А между впрочем по това време има и други, които са свидетели на смеха на Учителя, а когато Учителят се разсмее той със своя смях заразява всички и всички се смеят през сълзи без да знаят за какво се смеят. Накрая Учителят казал: „Е, сестра, изпълни ли решението на Небето?" Сестрата казала: „Изпълних го, Учителю". „Е, сестра, сега ще видиш преизподнята на Небето, защото духовете те ожениха, за да те вмъкнат в нея". Тогава тя разбира, че не само духовете я оженили, но че и трябва да плаща кармата си. Тя имаше от него дете, но прекара много труден живот с него. Та ето сега какво значи случка във влака и то в купето. Навремето беше много модерно младите да се запознават във влака и то в купето. Да се срещнеш с някого, че да припаднеш, че да те разболеят духовете, за да могат да те закачат и прикачат за някой друг. Това лечение ли е? Не, това е примка и закачване на онази верига, от която откачване няма. От нея започва родовата карма. Като се сключи веригата разплитането на кармата става много трудно.

 

Учителят ни бе дал различни методи за лечение както по физически начин, така и чрез формули. А формулите ще ги намерите във Словото на Учителя, ще си извадите подходящи и с тях ще работите. За всеки човек има строго определена формула, защото в нея се крие и се намира ключа, който трябва да отключи онзи катинар, който е заключил кармичната му верига.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...