Jump to content

290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО


Recommended Posts

290. ТОДОР СТОИМЕНОВ И ПЪРВОРОДСТВОТО

След заминаването на Учителя беше поставен въпроса за охрана, съхранение на неговите вещи и стаята му в такъв порядък какъвто беше при него. Аз бях една от трите сестри, която бях най-приближена до него. Савка бе първата и бе сложена да Учителя да го обслужва, но тя си замина шест месеца след Учителя. Втората беше Паша Теодорова, но тя се занимаваше като стенографка с беседите и беше заангажирана с печата на Словото му, освен това не беше устроена така, че да се занимава с дом и бит, нямаше тези сръчности. Тогава съвсем естествено се спряха на мен и аз бях тази, която чистех стаята на Учителя, преглеждах дрехите му, проветрявах ги и изобщо се грижех да бъде в ред и порядък стаята му. Тогава узря в нас идеята да направим музей и да оставим непокътнати всичките вещи, с които той си е служил. Между другото аз се грижех за мястото, където беше погребано тялото му като върху гроба му бяха насадени подходящи цветя и босилек, които бяха вътре в елипсата, а извън елипсата бе оформена подходяща градина с пет лъча и там се садяха лехи с цветя и мястото беше уютно и приятно, защото приятелите идваха тук за поклонение и за размисъл.

 

Преди години от град Варна бяха дошли Емануил Иванов и жена му Люба Иванова като Емануил беше дълги години ръководител на тамошното братство. Изключително амбициозни хора. Аз искам да ви разкажа за едни курабии, за едни сладкиши, които спокойно могат да се оприличат към онази притча от Библията където навремето си продадоха първородството за паница леща. А тук се продадоха за едни курабии и сладкиши. След като си замина Учителя брат Тодор Стоименов бе обявен от всички за ръководител на Братския съвет. Той бе един от първите трима ученика на Учителя заедно с д-р Миркович и Пеню Киров. По време на цялата Школа той бе най-довереното лице на Учителя, всички парични средства ги държеше той и беше ковчежника на Братството. Беше пестелив, не обичаше да прахосва пари и когато трябваше да се даде някоя сума за братски цели много се опъваше и не искаше да се пръскат парите за щяло и нещяло. Но щом като нареждаше Учителя той веднага даваше необходимите пари. Не можехме да му се сърдим, защото преди десетилетия те бяха започнали с по няколко гроша. Но използваха една негова слабост, че обича сладкиши и курабии, подкупиха го без да се усети като спечелиха благоволението му. И го заблудиха.

 

Явява се Люба Иванова, съпругата на Емануил Иванов, започва да прави сладкиши от хубави, по-хубави, от вкусни, по-вкусни и ги носи през ден на Тодор Стоименов. Поднася му ги, говори непрекъснато за Учителя, колко много го уважава и цени и как единствената й мечта е била да се грижи за неговата стая и за вещите му. Като подтик това е разбираемо за всички, но като умисъл Тодорчо не го разбира. Харесват му сладкишите, харесва му уважението, което му се указва, а той беше възрастен и възрастните хора харесват едно такова внимание предложено от по-младите. Но колко сладкиши той бе изял не зная, но като гръм от ясно небе дойде новината, че на едно от поредните съвещания на Братския съвет аз бях освободена от това задължение и на мое място беше назначена Иванова като ключа от стаята й бе предаден. Тодор Стоименов поиска ключа, аз му го предадох и той го връчи на Иванова. Отивам аз при него, поднасям му ключа и казвам: „Научих, че си подкупен от Иванова с курабии и сладкиши и ето предавам ти ключовете, но знай, че за това ще отговаряш пред Учителя". Той изстена все едно, че го прободоха с нож. Аз треснах вратата и си излезнах, а той остана там да скимти и да вие от болка. Като чух, че вие аз се върнах отново и му казах: „Абе, брат Стоименов, защо не ми беше казал, че ти се ядат сладкиши и че толкова много ги обичаш. Та аз щях да ти донасям всеки ден, знаеш ли, че аз през ден правя сладкиши, защото Борис ги обича, но той не може да ги изяде и ние ги хвърляме на котките и на птиците. Какво ми костваше да ти нося и на теб. А сега ще си провериш какво значи твоето нарушение и ще отговаряш пред Учителя". Отидох си, а той остана да стене.

 

За да бъда толкова категорична към Люба Иванова имах предвид и нещо друго. Пред една група приятели заобиколили Учителя той лично беше казал на Люба Иванова следното: „Два пъти си играла предателска роля спрямо Школата. Внимавай да не бъде трети път". Тази група приятели беше жива и накарах всеки по отделно да отиде и да предаде изказването на Учителя лично на Тодор Стоименов. Как го прие той аз не зная и не зная дали той осъзна грешката си, но че той ще отговаря пред Учителя в това бях сигурна. Тя пое ключа от стаята, а мен ме отстраниха за едни сладкиши.

 

По това време в Братството пристигна и едно лице - Коста Стефанов, доведен от Никола Антов като счетоводител. По това време Емануил Иванов почина и жена му Люба Иванова и Коста Стефанов се съюзиха и Антов, който беше председател на финансовия съвет попадна под тяхно пагубно влияние. Антов не би направил толкова поразии на Братството ако нямаше кой да го съветва и подкокоросва. Коста Стефанов преди да дойде в Братството като счетоводител е бил при теософите и той там със своите счетоводни умения успя да ги провали и по-късно това свое умение той го приложи и на Изгрева срещу Братството. Ще приложа едно писмо на Учителя до Емануил Иванов, което потвърждава онова, което казах досега.

 

16.IV.1930 г.

 

„Любезни Емануил Иванов,

 

Пътят на живота на всяка душа е постлан с мъчнотии, които трябва да се преодолеят. Иска се разумност и силна вяра, за да се преодолеят. Между вас се повдига известна психична вълна, на която влиянията са подобни на парите, когато човек забогатява. Две крайности има човек да не затлъстее и забрави пътя на труда, пътя на Истината и да не изсъхне, че да не може да стане от мястото си. Пазете се от фанатизма. Изпитвайте духовете. На много пророци тук и в странство пророченията не са напълно верни.

 

Ходете в пътя на Любовта, имайте светлината за водител.

 

Само Божията Любов и Мъдрост."

 

Подпис: Свещения подпис

 

Ключовете на стаята бяха в Люба Иванова и тя се грижеше вече и всичко беше под неин контрол. Преди процеса срещу Братството през 1957/58 г. през време на ревизията и следствието Никола Антов и Коста Стефанов взимат ключовете от Иванова, качват се горе в стаята на Учителя, тършуват, взимат писма, подбират някои от тях, които биха хвърлили петно върху Школата и върху Учителя. А това бяха писма на приятели адресирани лично до Учителя, в които те благодаряха на Учителя за помощта или пък бяха въпроси към него, или пък търсеха помощ и съвети за своят личен път. Повечето от тези писма изобщо не бяха отваряни от Учителя, макар че бяха му поднасяни. Достатъчно беше Учителят да вземе едно писмо, да види адресанта и да се свърже с него мислено и да прецени какъв да бъде отговора и каква да бъде помощта, от която той има нужда. Спомням си, че след 9.1Х.1944 г. беше се събрала една голяма кореспонденцията от провинцията и от Учителя и тя беше изгорена от възрастните приятели, за да не се дава повод на властта да се обвини Учителя в нелоялност към новата комунистическа власт. Подателите на тези писма бяха най-различни хора и тогава в умовете на българите се бяха загнездили различни идеи и всеки искаше нещо от Учителя, и всеки застъпваше някаква кауза. Та тогава се изгориха много писма и то на всички онези, които бяха задържани от властта и които бяха заплашени от репресии. По време на следствието срещу Братството, когато ме извикаха в Държавна сигурност следователят беше сложил една купчина писма на приятели до Учителя, взети от Антов и Коста Стефанов, посочи ги и каза: „Ето ги писмата тук. Ние всичко знаем". А ключовете от стаята на Учителя бяха тогава в Иванова. По-късно тя се съюзи с Никола Антов и Коста Стефанов и така се сбъднаха думите на Учителя, че тя за трети пъти стана предател към Школата. Тодор Стоименов си замина преди процеса, но разбра грешката си, но беше вече късно да я поправи. Сладкишите бяха отдавна изядени, бяха вече забравени, но предателството на първородството за едни сладкиши като окултен закон продължаваше да съществува на Изгрева. Пред ревизорите, които търсеха документи бях извикана да ме питат за тях. „Ако търсите документи, търсете ги в Никола Антов", беше моят отговор. А Люба Иванова се обърна към мен и изсъска така, че ми смрази кръвта. Тя беше змията на изкушението и тя беше онази, която повлече зад себе си Никола Антов и Коста Стефанов. Един след друг след като си свършиха работата и поръчението на свят господар те си заминаха от този свят. Най-дълго изтрая Антов, защото Невидимия свят трябваше чрез него да покаже какъв е пътят на Школата. И Небето го показа. Антов остана жив, живееше в бараката си, а Изгрева вече бе разрушен. Остана Словото на Учителя, което сътворява духовният Изгрев.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...