Jump to content

293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО


Recommended Posts

293. ДИСХАРМОНИЯ В БРАТСТВОТО

Още от самото начало при учредяването на съборите от Учителя от 1900 г. започва едно видимо разногласие между членовете на веригата. То се изразява в спречквания, караници и недоразумения. По-късно Учителя дава обяснение на този факт, че други са Силите, които ги противопоставят един на друг. Много по-късно след десетилетия ние научихме, че на Изгрева присъства и Черното и Бялото Братство и че това е Школата на Мировият Учител, който управлява и едната, и другата Школа, защото той е Миров Учител на Битието и Небитието. А по-късно разбрахме, че пред нас е Духът Беинса Дуно в тялото на Учителя, който е Всемировия Учител на Вселената. Духът Беинса Дуно управлява цялата Вселена.

 

Спомням си, когато Учителят изнасяше беседи пред „Класът на Добродетелите" един ден на 25 април 1923 г. Паша бе поискала Учителя да поговори какви трябва да бъдат взаимните отношения между учениците, за да бъдат връзките по-силни. Учителят бе споменал, че първото нещо е, че трябва да се хармонизират нашите общи действия в една посока. Учителят спомена следното: „Омразата и Любовта вървят заедно както деня и нощта, както тъмнината и светлината". Олга Славчева откликна изведнъж: „Учителю, ние се презираме даже". Учителят я погледна, усмихна се и каза: „Не, вие не сте, които мразите, а другите мразят чрез вас, други любят чрез вас. Ами ако аз сега взема твоята глава и с нея мушна Марийкината глава и ти като не виждаш моите ръце тя ще те намрази тогава и ако не знае причината ще каже: „Олге, ти ме удари, че ми пукна главата". Ти ще й кажеш: „Аз не зная." А Марийка ще каже: Що ме лъжеш". А пък аз съм този, който взе двете глави и ги удари една в друга. Значи не сте вие, които се мразите, а други чрез вас мразят". Този разговор ще го намерите в стенограмите. За да бъда по-точна ще ви представя някои мисли на Учителя по този въпрос.

 

„Съжалявам, че съм отворил тази школа. Да ви кажа една Истина. Знаете ли защо? Когато дойда тук, изпитвам едно болезнено чувство, тия набрали се ваши желания ми причиняват най-големите страдания. И сега аз трябва да правя усилия върху себе си, за да ви говоря. Аз да ви кажа Истината! И ако не спазвате туй правило, тогава аз ще ви оставя да учите както знаете. Решил съм! Аз не искам за в бъдеще да измъчвам себе си. Нито пък ще позволя на моите ученици да ме измъчвате. Аз съм завършил своята еволюция, няма какво да се измъчвам повече. Туй, което зная, може често да ви го предавам, но вашите мисли и вашите преживявания се предават върху мен. Приемем всичките ви мисли и ги преживявам вътре. Пък аз не искам да преживея вашите мисли. Ако вие сте грешници. Аз нямам нищо общо с вашите грехове. Добрините ви бих ги изнесъл по-добре, но да съдите в умовете си и да не говорите, че туй било, онова било. Аз не искам да слушам. В душата си съм сит на укори и на неблагодарности. Аз не искам сега по никой начин да огорча Оногова, Който живее в Мен. Туй не го позволявам! Онзи, Който Ме е учил. Онзи, Който живее в мен, върху Него аз не искам да прехвърля никакви укори! Аз може да нося, но заради Него, щом дойде до Неговото Име - аз съм готов да жертвувам всичко! Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече! За в бъдеще онзи, който не постъпи тъй, аз да ви кажа, ще обърна гръб и няма да ви погледна вече! Туй е правило в Бялото Братство. Онзи, Който живее в нас, Господ си има път, по който върви и няма да ни чака. Слънцето изгрява, земята се върти всяко нещо си върви по определения път. Ние не можем да изменим законите на Битието."

 

„Без страдания няма повдигане. Това е един велик закон. Който иска да влезе в Царството Божие без страдания той желае невъзможното и немислимото. Бог иска от нас да се самопожертвуваме, защото Той се самопожертвува. Да бъдем подобни на Него.

 

Невидимият свят иде, за да ви помогне и вие не пропускайте да се възползвате от помощта му.

 

Всяка лоша дума през време на събора на веригата може да произведе буря и да има изключително тежки последствия както за вас, така за народа и за управниците."

 

„Вие нямате време да се отклонявате, нито да се бавите. Кармата ви е назряла. Ако не ликвидирате сега, ще останете за след 2000 години. Няма време за философствуване. Вярвайте в живия Бог. Средно положение няма. Ако отидете с Черното Братство, ще ви одерат кожите. Ако сте с Бога, ще си ходите изправени на два крака и кожите ви ще бъдат здрави.

 

Заедно с учението, с което се учите, всеки ще си носи отговорностите за отклоненията. И за едно престъпление в сегашното ви състояние, като служители на Братството ще се връщате цял живот на земята, за да го изкупите."

 

„Между вас има раздори и поради тях аз не съм могъл да помогна там, дето трябва да помогна, а това е, за което аз най-много съжалявам. Ако аз знаех, че ще ми направите тази спънка, никога нямаше да се свързвам с вас и щях сам да върша работата си и да си отида. Но сега вече не мога, защото съм свързан с вашата карма. Вие сега гледате на работата мрачкаво, като през огледало, но отпосле ще виждате ясно. Както и да гледате и да чувствувате само знайте, че ако това дело се спъне, спъва се и българския народ, спъвате и себе си и то за няколко поколения. Всички вие трябва да знаете и изпълнявате правилото, че не бива да говорите за неща, които не знаете и които с очите си не сте видели и проверили, защото това, което нас ще подигне, то е Истината и самата Истина - никакви догадки, предположения и слухове не бива да ни влияят."

 

„Вий сте поканени да работите и ако вървите подир мене, добре. И понеже съм свързан с вас искам да ме не спъвате. Защото освен делото и задачата, за която седя, какво друго може да ме спира? Някакво имение и стяжение ли? Културата на съвременния живот ли? Аз не искам да образувам котерия около себе си, която да се кара с този, онзи, с другите хора. Никаква задна цел не искам да имате. И нямате право да се нахвърляте с причини и без причини върху някого, човека, който иска да работи. Вие може би и без да щете ме излагате като един пехливанин и при състезанието вий стоите от страна и ръкопляскате. Обаче помнете, че положителната подкваса дава положителен резултат, когато отрицателната - отрицателен резултат."

 

„От вас изисквам едно нещо: У моите ученици тук в България липсва почитание. Вие сте крайно груби, всички сте крайно груби. Едва ли ще намеря няколко души, които да са нежни. Много груби сте. Една Истина ви казвам. Всеки търси само правата. И всеки от вас търси първото място, но като дойде до задълженията, казвате: „Чакайте малко!" Първото място е за онези, които се жертвуват, второто място е за тези, които уповават, а третото място е за тези, които имат надежда, които са радостни."

 

„И ако вие не изпълните закона на Любовта, нямам нищо общо с вас. И няма да ви срещна и втори път. С вас няма да се занимавам, разберете. А други ще се занимават с вас. Законът на Любовта изисква това. Ако можете да ходите, добре. Но ако не, вие сте в ляво, а аз съм в дясно. И тогава колкото повече време минава, толкова и пътят повече се отклонява. Вие ще ударите надолу, а аз нагоре. И тогава след милиони, милиони години, някъде пак ще има среща. Но знаете ли на какво ще мяза това, като ви срещна там? В тази работа вършите малко, много малко, микроскопично добро. Иждивете една минута или една секунда на ден, но вложете всичката Любов, която има във вашата душа. И тази минута ще бъде за спасение. Но ако вие не се спрете Поне една минута на деня... Поне една минута може да се спрете, да направите едно малко добро от Любов."

 

„В туй Учение има и други заинтересовани Сили, които спъват ученика."

 

„Нашата погрешка е, че ние искаме да намерим щастие тук на земята. А на земята не можем да намерим щастие! Земята е училище. Това, което търсим ще го намерим на друго място. Всичко на земята е временно."

 

„В братството аз забелязвам една голяма дисхармония. Аз търпя тия работи, но бъдете уверени, тази дисхармония не ми е приятна. Моето желание е да живее Христос във вас. И за мене най-щастливия ден ще бъде когато видя, че Христос живее във вашето съзнание. Бъдете уверени, че той ще бъде най-щастливия ден в живота ми.

 

Не мислете, че туй трансформиране на един живот в друг е лесна работа. За да се трансформира едно растение във форма на животно, какво изкуство и знание е потребно!

 

Вие можете да носите каквито щете дрехи и обуща, но мен ме интересува умът ви, съзнанието, сърцето и волята ви, а най-много душата ви, присъствието на Христа в душата ви.

 

Спасението седи в това, да се разшири вашето съзнание, да влезе Христос и тогава сте спасени."

 

„Ще образуваме вътрешна верига, в която между членовете да няма никаква дисхармония. Всички болести са резултат на тази дисхармония. В тия кръгове чужди крак няма да стъпи. Не можем да пуснем луди хора в организирано общество да забиват своите ножове. „Изпитвайте духовете от Бога ли са". Това са човешки души - живи човеци, останали от разните еволюции, тях ще изпитваме. Духът може да говори чрез тебе само ако имаш ум. Духът говори чрез умът. За да дойде духът, трябва да се подготвят условия. Трябва интелигентността да посади дръвчета и семенца, да прекара рекички, за да дойдат птичките - Духът."

 

„Трябва да знаете, че мъчнотиите и страданията в живота са Божествен огън, който постепенно се сгъстява и вие скачате. Но това да не ви обезсърчава, защото и по-напредналите от вас скачат от тоя огън. Туй не е за наказание, а за да се възстанови Божествената Правда."

 

„Човешката душа е арена и върху тая арена работят лошите и светли духове. Ние трябва да дадем място на добрите духове, защото те са, които ще ни изведат на добър път. Цялото небе и всички добри духове имат интерес да избавят човечеството."

 

Учителят извиква брат Начо Петров в Мърчаево и му казва: „Брат Начо, аз си заминавам. Причината за моето заминаване се намира и е обяснена в беседата ми от 1 юни 1932 г. на Общия окултен клас. ". Брат Начо си записва думите на Учителя и след заминаването на Учителя тръгна да търси тази непечатана беседа. По-късно през 1946 г. тази беседа беше отпечатана в томчето „Начало на Мъдростта", том III. Беседата е озаглавена „Любов, обич и почит" от стр, 214-216 четем думите на Учителя по този въпрос.

 

„Знаете ли, какво напрежение изпитвам, когато нося вашите нечисти мисли и желания? Всякога ли трябва да ги нося? докога ще търпя това? Всяко нещо си има край. Мислите ли, че аз всякога ще нося вашите нечистотии? Докато обичате Бога и вършите волята Му, аз ще бъда между вас. Откажете ли се от Бога, аз ще ви кажа сбогом! Според мене, вие сте човеци, докато любите Бога и вършите Неговата воля. Щом се откажете от Бога, законът ще дойде. Наближава Това време."

 

„Страшен, тежък изпит иде за човечеството. Всичко ще се стопи, ще се превърне в прах и пепел. Кога ще стане това, не е важно; може да стане след година, след десет, сто или хиляда години. Важно е, че законът ще се приложи. Ще бъдете свидетели на това време и ще проверите истинността на думите ми. Една мисъл да легне в ума ви: Да се изправите. Аз съм дошъл до едно място, отдето повече не мога и не искам да нося вашите нечисти мисли и желания. Не искам да нося нечистите мисли и желания на българския народ. Не искам да нося нечистотиите и на съвременната епоха. Всичко, което виждате днес ще изчезне, ще се стопи. Такава е Волята на Бога. Невидимият свят е решил да ликвидира със старото. Това не трябва да ви обезсърчава, но да се изправите. Няма защо да се нервирате, но трябва да работите върху себе си и да дойдете при мене с чисти умове и сърца, да ви дам каквото искате. Ако дохождате при мене със своите стари и нечисти мисли и желания, освен че нищо няма да ви дам, но ще взема и това, което имате. Вие знаете притчата за талантите, дето господарят казва: „Вземете единия талант от тоя слуга и го дайте на оня, който има пет таланта." Това е великият закон, който ще се приложи.

 

Ще кажете, че се трудите. За кого се трудите? За кого работите? - За себе си. Какво сте направили за Господа? какво сте направили за мене? Аз не искам да ми правите паметник, не искам да правите църква на мое име -нищо не искам от българите. Достатъчно е това, което се прави в името на Бога и на Христа. Бог не обича лъжата. Веднъж завинаги трябва да ликвидирате с нея. Тогава, като дойдете при мене, кой каквото иска, ще му дам. Болния ще излекувам, страдащия ще утеша, на бедния ще помогна. Тогава ще говоря само добри работи за вас. Сега изнасям лошото във вас, понеже е резултат на миналия ви живот. Като изучавам сегашното човечество, виждам, колко е изопачено."

 

„Сега вие се числите към едно Братство, без да знаете законите, на които се основава то. Без да мисли много, някой казва: „Ще изляза от Братството". По своя воля ти не можеш нито да влезеш, нито да излезеш. Братството е Божие дело. Как ще излезеш от Бога? Къде ще отидеш? Само любовта свързва и развързва душите, които се обичат. Като знаете това, не се бъркайте в Божието дело." (стр. 218-219).

 

„Колкото първите човеци послушаха Бога, толкова и сегашните хора ще послушат и изпълнят моите думи. Мога да им се наложа,но това е насилие, а насилието не разрешава въпросите. За да приеме Словото, човек трябва коренно да се измени." (стр.220)

 

„Вложете в ума си следната мисъл: почит към себе си, обич към ближния и любов към Бога. Това трябва да прилагате всеки момент в живота си." (стр. 222) - „Начало на Мъдростта", год. 11, том 3  - Общ окултен клас.

 

Всички поднесени от мен изказвания на Учителя за дисхармонията в Братството са потвърждение на това, че всички събития, които изнесох в моето повествование са верни и истинни и силите, които работеха в Братството бяха Сили на градеж и Сили на разрушение. Тези сили намираха проводници и застъпници в учениците. Всеки един от тях в строго определено време беше подложен на тези сили и трябваше да бъде проводник и да ги прояви в една или в друга насока. Понеже това беше Школа на Бялото Братство и Школа на Любовта много пъти ние се събирахме на братски обеди и вечери и винаги се случваше нещо, което разваляше настъпилата хармония. Точно в този момент някъде в редиците ставаше разправия и скандал. По този въпрос веднъж Учителят каза следното:

 

„Ето моето мнение за братските вечери: за такива братски вечери каквито вие ги правите - аз ви забранявам. Вие отивате там, за да се обиждате. Щом нямаш хармония, не отивай там иначе ти със себе си внасяш дисхармония. Трябва да знаете последиците от една братска вечеря. И двама души да сте били на вечеря, но да има хармония между вашите души. Ако бъдете много и сте в дисхармония - не постигате нищо. Чувствуваш ли в себе си, че нямаш хармония с известни души не отиваш там, за да внасяш дисхармония между средата. Дисхармонията след това действа пагубно срещу всички."

 

Спомням си веднъж отново беше станала някаква разправия и един от учениците беше направил скандал и настана цяла олелия. На следващия ден Учителят не дойде в клас, а изпрати по брат Тодор Стоименов едно писмо, което той прочете в класа. Всички го изслушаха и понеже беше кратко изпяха няколко песни, казаха няколко молитви и си отидоха. А пък стенографите, за да оформят този ден записаха следното:

 

12 годишнина. Седемнайсета лекция на Младежкия окултен клас. 20.I.1933 г., петък, 5 ч. сутринта.

 

Едно писмо.

 

Учителят не дойде и изпрати следното писмо до класа.

 

„Новото иска много упражнения. Старото много почивка.

 

Прекарвайте времето и (или) в упражнения и (или) в почивка."

 

Свещения подпис

 

Сбъднаха се думите от това писмо. Дойде това време и някои от нас прекараха времето си в приказки, а други в почивка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...