2. ЗАЧЕВАНЕ. БЕЗПЛОДИЕ. ПОМЯТАНЕ

[valiamaria]

2. ЗАЧЕВАНЕ. БЕЗПЛОДИЕ. ПОМЯТАНЕ

 

Овчарят знае кога трябва да заченат овцете му, а човек не знае кога трябва да се зачене някое дете. Той казва: "Не е важно кога е заченато детето; важно е да се роди то - може и на време, и без време, когато Бог даде." Бог дава всичко, но ти трябва да спазваш благоприятните условия за зачеването и раждането на детето. /7;200/

 

Животът произтича от любовта, но сам той не е любов. Любовта дава възможност на живота да се прояви. Например, майката е условие за раждането на детето, но то не дава условия на майката да живее. Майката казва на детето си: Знаеш ли, че аз те създадох? Това отчасти е вярно. Ако зидарят каже, че е направил къщата ми, това отчасти е вярно. Като зидар, той само е наредил камъните, но не ги е създал. Тялото е едно нещо, а човек, като същина, като реалност, е друго нещо. Човек има особен произход. Следователно, родителите създават тялото на своето дете, но същността на детето е създадена от друг, по-висок източник. /26;162/

 

Всяка майка, като зачене едно дете, мъжко или женско, да каже: “Дъще, синко, аз искам да живееш в бъдеще в закона на Любовта и да представляваш нейната пълнота”. Тъй ако каже, тя ще има дъщеря или син герой, които ще живеят в закона на Любовта. Всяка майка трябва да внушава това на децата си. /47;201/

 

В бъдеще условията за жените трябва да се изменят. Жени, които зачеват, трябва да са при най-добри условия, а също и условията на децата трябва да се видоизменят и то не механически да започнем, а по онзи закон, който действа в живата природа. /47;202/

 

“Всяка пръчка, която не пребъдва на лозата, отрязва се и се изхвърля в огъня.”Същият стих се отнася и за детето, което е в утробата на майка си. Ако не е свързано с майка си и не се храни от нея, майката ще го пометне. Тя помята детето, защото е неспособно да използва живота. Ако майката пожелае да пометне детето си, това показва, че тя го разбира, съзнава неговата неспособност за живот. Следователно, всяко заченато дете, от което майката не е доволна, не може да стане велик човек. Великият човек се зачева в момент, когато майката е изпълнена с любов, със светли мисли и благородни чувства. През времето на своята бременност, тя е пазила детето си като зеницата на своето око. През това време и бащата е бил изпълнен с любов и светлина. Така родено, детето може да се уподоби на лозова пръчка, която принася много плод. /7;55/

 

И тъй Любовта отгоре и Любовта отдолу трябва да се срещнат. Дето се кръстосват енергиите на двата източника, там се образува животът. Когато енергиите от двата източника не се срещнат в един фокус в момъка и момата, те стават бездетни. Когато тия енергии се срещнат в общ фокус, те имат дете. При това колкото по-близо са до фокуса, толкова по-добри са децата; колкото по-далеч са от фокуса, толкова по-лоши са децата. Школа е нужна по тия въпроси. /46;91-92/

 

Ще бъдеш млад, само ако родителите ти са били млади, ако желанията ти са пълни с живот. Когато са те зачевали те са мислили по какъв начин да те пометнат. Можеш ли тогава да бъдеш млад? Твоите мисли и желания ще бъдат твърди, като тези на родителите ти. И каквато работа започнеш, ще я пометнеш, няма да я свършиш до край. И в края на краищата казваш: Такава е моята съдба. - Майка ти, баща ти са определили твоята съдба. Днес от теб се искат гигантски усилия, да измениш своята съдба. Ако приемеш Божествените мисли като основа на своя живот, тогава ще се освободиш от лошите, наследствени качества на своите родители, както и на своите деди и прадеди. /27;134-135/

 

Коя е причината за недоволството на сина от родителите? Във времето, когато синът се е създавал, или бащата, или майката са гледали навън, към друг мъж или жена. Значи други неизвестни са взели участие в създаването на сина. Тези неизвестни пречат на сина да бъде доволен от родителите си. Следователно, когато между родителите има известно противоречие, това се отразява на децата… Изкуство е мъжът като види красива жена, да не я пожелава; и жената, като види красив мъж, да не го пожелава, да го остави свободен. Докато желаеш чуждото, всякога синът ти ще бъде недоволен от тебе. Тази е скритата причина за противоречията в дома. /27;94/

 

Дете ли ще се ражда, човек пак трябва да избира благоприятен момент на неговото зачеване. Когато едно дете се зачене в момент на светлината, то ще носи в себе си благоприятни условия и възможности. Зачене ли се в момент на тъмнината, това дете ще носи в себе си неблагоприятни условия и възможности. /20;108/

 

Ако едно дете е заченато в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, в характера на това дете ще има възход. То ще е любвеобилно, с открита душа. Ако пък е заченато в момент, когато живакът в термометъра е спадал, то ще бъде студено, затворено, хладнокръвно – ще минава за философ. Това е научен факт, за доказването на който се изискват ред наблюдения. Как ще се докаже факта, че баща и син, които са родени в един и същ град, имат нещо общо в характера си? За да се докаже този факт, вие трябва да изучавате характерите на бащата и на сина и да видите дали си приличат. Ако си приличат, да разберете на какво се дължи приликата. Не само това, но ако бащата и синът са заченати в момент, когато живакът в термометъра се е изкачвал, и двамата ще имат едно и също количество калории топлина и еднакъв род енергии. /20;37/

 

Когато се зачене, човек трябва да се моли, да не го пометне майка му, но да го роди благополучно. /28;33/

 

Всяко нещо, което не ражда, не образува плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на божествена енергия. /67;15/

 

Ако детето се зачене при неблагоприятни условия, то не може да живее дълго. /68;86/

 

Майката се намирала в едно тревожно състояние и така заченала своето дете. С това тя спъва развитието на неговия разум. Ако у нея са минавали най-мрачните мисли – да се самоубие, или това да направи, онова да направи, туй дете ще се роди като един идиот или като един престъпник. Поне така показват научните данни. Но ако майката се намирала в едно светло настроение на духа, ако сърцето й било изпълнено с любов и се е занимавала с най-възвишените идеи, то като се роди туй дете, ще носи тази интелигентност, този подтик, който майката е вляла в душата му. /77;298/

 

От чистата или нечистата материя, с която майката разполага, зависи какво дете ще се роди – светия или престъпник. В процеса на зачеването на детето, Божественото още не присъства – това е нисш процес. Божественото иде отпосле, след раждането на детето когато то се диференцира – като материя и дух. Докато е само материя в него няма нищо възвишено. /77;298-299/

 

В бъдеще, когато жените зачеват, трябва да внушават на детето си мисълта, че човек не живее само за кухни и дюкяни. /8;82-83/

 

Когато в един дом се раждат престъпни деца, как ще изясните това? Ще искате да обвините Бога ли? Не. Когато това дете се е зачевало, майката и бащата са били в областта на безлюбието. Следователно и резултатът е такъв. И обратно: ако вземете една фамилия, даже и недобра, дето майката и бащата са престъпници, но при съчетанието за един момент само са били в любовно състояние, тогава може да се роди едно дете ангел. Тези родители са само условие за неговото дохождане, а то всъщност се ражда от друго място. /5;147/

 

Ако майката и бащата са свети хора, как са родили престъпници? Това е несъвместимо. Вълчицата ражда вълче, овцата ражда агне. Подобното подобно ражда. Това е природен закон, в който няма никакво изключение. Ще кажете, че родителите са добри, а детето излязло лошо, метнало се на дядо си. Не, жено, признай си истината, че когато си заченала това дете, правдата не е била в сърцето ти, истината не е била в ума ти, а светостта не е била във волята ти. И бащата трябва да си признае истината. Ето защо, момъкът и момата преди да родят, трябва да вложат правдата, истината и светостта в себе си. Само така ще родят добри деца и в дома им ще цари радост и веселие. /77;341/

 

Момъкът като обикне момата, става баща; момата като обикне момъка - става майка. Казват тогава, че се оженили. Какво ще кажете, ако се оженят и нямат деца? Ще кажете, че не са се обичали. Ако нямат деца казвам, че жената не е обичала мъжа си и мъжът не е обичал жена си. И двамата са безплодни. Всяко дърво, което не ражда, отсича се. При безплодието, при смъртта на децата, вината е била в бащата или в майката. Изучавайте закона на Любовта. Неразбраната Любов е причина за нещастията. /29;87/

 

Ако мъжът и жената са еднакво дебели, с еднакъв темперамент те не могат да родят деца. За да се роди дете бащата и майката трябва да имат различни темпераменти. Например, ако майката е сангвиничка, с огнен темперамент, бащата трябва да бъде флегматик или обратно - майката флегматична, а бащата - сангвиник. /9;153/

 

Забелязано е, че когато любовта между двама души е активна, и двамата стават положителни и се отблъскват. Ако са мъж и жена, те остават бездетни. Това е закон на физическия свят. Когато мъжът и жената станат отрицателни, раждат им се деца, но не могат дълго време да живеят. Следователно, в любовта между двама души, единият трябва да бъде положителен, а другият – отрицателен; единият да създава, а другият да гради. Ако и двамата създават, не могат да раждат. /7;97/

 

Мъже и жени, които ще се женят не трябва да имат еднакъв темперамент. Пръстите и носовете им да са различни. /67;51/

 

Жена, която ражда, се обновява, става по-умна, а онази, която помята губи силите си и разума си. /67;75/

 

Жена три пъти пометне ли, свършено е с нея – тя е изгубена. Може да роди после и десет деца, тя не е жена. /67;75/

 

Всяка жена, която е помятала, ще носи последствията на това изваждане до четвърто поколение. Природата не позволява да се нарушават нейните методи и закони. Тя иска изваждането да става на деветия месец, на деветия час, на деветата минута и на деветата секунда. /67;96/

 

Слабата жена помята. Едно дърво, което не може да издържи плодовете да узреят, има някакъв дефект в него. /71;17/

 

Ако на един съвършен му се каже, че трябва да има баща и майка, за да се роди, той ще се чуди. Той знае, че човек сам може да се роди. При сегашните условия на живот е така – човек трябва да има баща и майка, за да се роди. Но съвършеният човек сам себе си ще роди. /69;180-181/