Опит

[valiamaria]

Опит

Опитът трябва да бъде за детето път за развитие на ума, чувствата, волята, характера, за добиване на знание и пр. Учителят казва: „Знание е само това, което е опитано, проверено.” Само туй, което е опитано, остава като траен капитал в съзнанието. То оставя дълбоки следи в съзнанието и оказва влияние върху поведението, навиците и склонностите, изменя целия човешки характер, а това е, защото опитът раздвижва целия човек. Затова той е най-доброто средство за неговото преустройство.

Всяко знание, правило или закон, което не е опитано и преживяно, е само баласт на паметта. То не е трайно, постоянно богатство на човека, и от друга страна, не е в състояние да преобразува целия детски душевен строй.

Относно опита трябва да се вземат предвид следните правила:

а/ Детето трябва да се занимава най-първо с физическото, конкретното и после с отвлеченото. Учителят казва: „Възпитанието на детето започва с физическия свят.” Физическото ще послужи като изходна точка за разбиране и на отвлеченото. Така детето ще има стабилна основа, на която да гради. При новото възпитание детето първо трябва да се запознае с материалното, което се възприема чрез сетивата, първо трябва да се вглежда в нещата около себе си, за да ги възприеме или направи и след това ще учи теория. Това е целесъобразно, защото е в хармония с еволюционния период, в който се намира сега човечеството. И от друга страна, защото физическото, конкретното е по-достъпно за детето.

Това правило трябва да се разбира в много широк смисъл. И когато искаме да запознаем детето с някои отвлечени принципи и закони, пак е хубаво да се изхожда от едно конкретно физическо явление, а после да се направи аналогия, да се прокара едно съответствие, да се направи един превод. Тогава тези отвлечени принципи и закони ще бъдат по-ясни, по-конкретни, по-понятни и по-нагледни за детето. Първо ще запознаем детето с някое явление във физическия свят, и изхождайки от него, ще дойдем до научния, духовния или моралния закон. Например, щедростта може да се свърже с извора, търпението - с вековното дърво, готовността на човека да възприеме доброто - с отварянето на цветното венче за слънчевите лъчи и пр. И при научното познание първо ще се учат фактите и после теорията.

б/ Под опит се разбира обучение чрез труд, обучение чрез дейност.

в/ Под опит се разбира още и следното: известни добродетели, морални чувства, закони или принципи, напр. милосърдие, търпение, точност, справедливост, чистота, самообладание и пр., трябва да се развиват у детето не чрез морализиране, а чрез самия живот. Самият детски живот да бъде великата школа, дето детето ще учи чрез собствен опит тия добродетели, тия морални принципи. То ще ги учи чрез тяхното практикуване, чрез тяхното преживяване. Така те ще оживеят в него и ще образуват основни черти в характера му. Училищният живот трябва да бъде така богат, всестранно разнообразен, че да предлага множество случаи всеки ден за упражняване на любовта, справедливостта, чистотата, самообладанието и пр.

Значи училището да бъде школа, дето любовта, милосърдието, точността и пр. ще се живеят от детето. За да стане това, трябва коренно преустройство на днешното училище.

<b><br style="page-break-before: always;" clear="all"> </b>