Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1937_10_10 Подобно е на невод10 октомври 1937 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3540 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 юни 2011 - 16:41

От книгата, "По образ и подобие". Неделни беседи (1937–1938). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Подобно е на невод

10 октомври 1937 г.

Подобно е на невод


Ще прочета няколко стиха от 13 глава от Евангелието на Матея, от 47 стих надолу: „Пак е подобно Царството Божие на невод, който биде хвърлен в морето и събра от всякакъв вид риби.“ / 47 ст. /.

Една велика истина може да се обяснява с отвлечени понятия. Значи, един невод, една мрежа, която била хвърлена в морето, се уподобява на Царството Божие. Това обяснение подразбира вътрешния процес на нещата, както един ботаник намира един особен екземпляр и започва да го изучава. От това растение той си прави заключенията.

За живота има два вида възгледа: Единият възглед произтича от самата личност, личен възглед и един общ възглед, или един външен и един вътрешен възглед. Всеки човек иска да бъде отделно, сам за себе си щастлив, защото състоянието на листата винаги зависи от състоянието на цялото дърво. Каквото е състоянието на дървото, такова ще бъде състоянието на листата. Следователно, докато ние не изучаваме разумната природа изцяло, да видим какви са отношенията ни към цялото, ние никога не можем да имаме прогрес. Прогресът на всеки индивид поотделно зависи от цялото. Всички възможности, всички дарби, които се крият в една душа, се развиват и растат по единствената причина на цялото. А цялото е разумното в света. Хубаво нещо е и личното, индивидуалното, но без цялото, то нищо не представя. И ако днес отделният човек се счита нещастен, то е поради това, че той мисли, какво неговото обществено положение не е добро. Какво има да се оплакват листата на едно дърво? Може ли дървото да има някакво пристрастие към един или към друг лист? По едно стечение на обстоятелствата един лист може да се намира на северната, а друг на южната страна. Тези листа, които се намират на юг, често пострадват повече, но пък придобиват и по-големи блага. Тези, които са към север, придобиват по-малко блага, но пострадват и по-малко. По този въпрос са създадени много теории, които се обясняват с кармата, или чрез някакво предопределение, или чрез съдбата. Това са все теории, които не обясняват нещата. От какво зависи личният живот на човека? Човек трябва да изучава цялото, той трябва да изучава цялото си тяло. Ако той еднакво не обърне внимание на главата си, на гърдите си и на своя стомах – три важни свята в него, той ще се намери в голямо затруднение. Ако човек угажда само на главата си, то ще се намери в голямо затруднение. Ако угажда само на дробовете си, той ще падне в друга погрешка. Ако угажда само на стомаха си, той ще падне в трета погрешка. Здравословното състояние на човека зависи от взаимността, която осъществява между главата, дробовете и стомаха на човека. Често вие говорите за чувствения свят, но не знаете, кои са ония органи, чрез които чувствителността се проявява. Вие говорите за силата на човека, но едва ли знаете кои са органите, чрез които силата се проявява. Казвате, че силните хора са мускулести, но зад мускулите седи друга една енергия. Ако тази енергия не се впрегне, мускулната енергия не може да се прояви. Вие говорите за мисълта. Няма съмнение, че мозъкът е органът, чрез който мисълта се проявява, но колко малко се знае днес за мозъка. В старо време е имало едни теории за проявите на мисълта, а сега се явиха нови теории. Новите теории определят къде се локализират човешките способности и чувства. Яви се тъй наречената наука „Френология“, която създаде голям спор между учените. После се яви някаква теория за жлезите, теория, която изследваше обема и ръбовете на мозъка. Най-новите теории имат едно механическо разглеждане на нещата. Както и да се изучава мозъка, това разглеждане е още частично. Интелигентността на човека не се крие в неговия мозък. Мозъкът е склад, в който се събират всички данни, всички факти. Мозъкът представя една библиотека, в която човек влиза и излиза, вади книги от едно място, туря ги на друго, чете, прелиства. Ако той знае номерата, коя книга къде се намира и ако знае да чете, той ще може да се ползува от своята библиотека. Казвате за някой човек, че не е набожен. Всички хора могат да бъдат набожни, но отчасти. В правия смисъл на думата „набожен“, малцина могат да бъдат такива. Всички хора са набожни от страх. Страхът е една подбудителна причина в тях. Като дойде страхът, хората стават много набожни. Щом мине страхът им, те пак приемат онова естествено положение. Набожността на съвременните хора мяза на страха на децата от баща им. Като дойде бащата в къщи, всички деца стават много набожни, приемат всичко с голямо смирение, защото за тях бащата представя страха, известен авторитет. После, всички хора не са еднакво умни. Всички хора не са еднакво добри. За да бъде добър, човек трябва да има развити органи на доброто в себе си. Доброто си има свои органи. Умът си има свои органи. Духовността в човека също има свои специфични органи. Всички хора не могат еднакво да обичат семейството. Ако разгледате този въпрос научно, ще видите, че всички мъже не са еднакво годни да бъдат бащи и всички жени не са еднакво годни да бъдат майки. Много майки нямат разположение към майки, понеже това чувство, любов към децата, не е силно развито. И затова, ако такава жена стане майка, като роди дете, тя го праща в някой приют, там да го отгледат. У някои майки чувството на любов към децата е толкова силно развито, че те постоянно се безпокоят за децата си, да не би нещо някъде да им се случи, да не ги сполети някакво нещастие. Те отиват до анормалност в любовта си към децата . Някои майки се заблуждават, мислят, че като почне детето да плаче, страда. Не, детето не е в тялото, то е извън тялото си. Страданията на детето са като свирката на автомобила. Дойде някой, стисне тръбата на автомобила и тя издаде глас. След малко пусне тръбата и страданието изчезва. Това е не само с децата, но даже и с възрастните. Виждате някой човек, че страда и плаче. Той мисли, че по-големи страдания от неговите не съществуват. Щом мине страданието, той нищо не помни, като че нищо не е било. После се чудиш на себе си защо си страдал, защо си се смущавал от нищо и никакво. Срещате един човек и той ви се оплаква, че е много неразположен. Защо е толкова неразположен? Защото бил пушач, а нямал тютюн. Много просто, давате му една, две цигари, неразположението му изчезва. Човекът ли е това? Не, това е машината на човека, която страда, защото в дадения момент няма огън в огнището си. Турите ли малко огън и го оставите да се разгори, тогава състоянието му се изменя. Мислите ли, че къщата на човека е самият човек? Мислите ли, че онова пиано, което свири само, автоматически, и може да изпълнява само някои определени парчета, а не каквото вие искате, може да се нарече музикално? Ни най-малко. Мислите ли, че часовникът, който показва времето, е учен? Ни най-малко. Тъй щото ние имаме учени часовници, учени пиана, но те не могат да се сравнят с живия, учен човек, който е автор на много неща. Или ако вземете една грамофонна плоча и я турите на грамофона, тя започва да се върти, да изпълнява цели роли, декламации, музикални номера, но тази плоча по никой начин не може да се нарече музикална, учена.

Съвременните хора мязат на такива грамофонни плочи. В този смисъл страданията на хората не са нищо друго, освен такива грамофонни плочи, които са пети в миналото. Според закона на кармата, някой човек е направил в миналото си някакво престъпление, заради което днес трябва да плаща. Ще турят в твоя грамофон една плоча, и като се върти плочата, ти ще гледаш как си извършил престъплението. Като гледаш това, ти започваш да страдаш, да плачеш, да се разкайваш. След това ще почнат да те учат как да живееш, какво да правиш, за да не правиш повече престъпления. Казвате: „Какво ще ме убеждават хората? Аз не чувствувам ли в себе си нещата?“ Знаете ли колко са неверни човешките чувства? Според мене, едва ли на десет хиляди чувствувания едно от тях е вярно, в смисъл реално. Останалите са повече илюзии. Човек лесно се поддава на влиянието на времето и от това определя и своите състояния. Запример, ако времето се развали, започне да вали дъжд, сняг или се яви буря, човек е наклонен да мисли, че Бог е неразположен към него. Ако работите му не вървят добре, той пак отдава на Бога. Хората са готови да отдадат всички свои неуспехи и неразположения на Бога, като че Той има нещо против тях. Отчасти това е възможно, но вие трябва да знаете, че в природата съществува един разумен порядък на нещата. Ако времето се развали и започне да вали дъжд, това не се дължи на тебе. В света има милиони същества, които в дадения момент се молят за дъжд. Този ден ти може би си искал добро време, но твоето желание не се съвпада с желанието на останалите хора. Значи, едни хора обичат лошото време, други обичат доброто време. На кого трябва да угоди Бог? Някога, в старо време било това, до Господа се получили две молби в един и същ момент. Първата молба била от градинарите, които молили за дъжд, защото от голямата суша, която настанала, зеленчуците им почнали да изсъхват. Втората била от керемидарите, които молили да им се даде повече слънце, защото тъкмо сега изсушавали глината, а след това трябвало да пекат гърнетата, че им трябвало сухо, слънчево време. Като прочел тези две толкова противоречиви една на друга молби, Господ ги изпратил да се споразумеят помежду си за времето. Иначе, ако даде само едно време, ще угоди само на керемидарите или само на градинарите. Ако върви на градинарите, на керемидарите няма да върви. Обаче по този въпрос още няма никаква спогодба. Те не са дошли до никакво споразумение. Когато Господ създал първия човек, той отишъл при Създателя си и казал: „Моля да ми дадеш добра жена, добра другарка, която да ме почита и уважава, да цени онова, което си вложил в мене, иначе не бихме могли да живеем.“ След това жената отишла при Господа и го помолила да ѝ даде добър мъж, който да я обича, да обича и всичко онова, което тя обича. Господ ги изпратил да се споразумеят помежду си, но и досега още те не са разрешили този въпрос. Този въпрос и до днес още не е разрешен, понеже се разглежда от лично становище. Така се гледа и на живота. Ти не можеш да бъдеш щастлив, ако цялото не е щастливо. Ти не можеш да бъдеш здрав, ако цялото не е здраво. Ти не можеш да бъдеш умен, ако цялото не е умно. Ти не можеш да бъдеш богат, ако цялото не е богато. Следователно, всичко зависи от цялото. И тогава, ако има някакво нарушение на този закон, ти ще прегледаш какви са отношенията ти към цялото, и ако намериш някаква погрешка, да я изправиш. Като изучаваш цялото, ти ще намериш пътищата, по които може да се устрои твоя личен живот. Съвременните култури минават през едно доста голямо изпитание. Съвременните народи, колкото и да са културни, още не могат да съзнаят, че благото на отделните народи зависи от благото на цялото човечество. Ако на цялото човечество е добре, той се намира в положението на отделния човек, който иска само неговите работи да вървят добре. Това е невъзможно. Ние казваме, че в света трябва да има единство между всички народи и между всички хора. Бог е навсякъде. Ние не знаем какво представя Божието присъствие. Ние нямаме ясна представа за това. Ние казваме, че Господ присъствува навсякъде, но когато някой човек направи някаква погрешка, ни най-малко не мисли, че Господ е там, вижда погрешката му. Обаче, когато хората се произнасят за неговата постъпка и намират, че той не е постъпил добре, тогава той започва да мисли. В дадения случай този човек не мисли, че Господ е там, вижда неговите постъпки и говори на общо основание върху нещата, без да се замисля.

Казвам: Присъствието на Бога е нещо специфично. То се изявява като особена светлина, която изтича навън. Онези, които са готови да възприемат тази светлина, която прониква в техните умове, в техните сърца и в техните души, те са винаги внимателни, даже и към най-малките си постъпки и към постъпките си към най-малките същества. Онези, които не са готови за тази светлина, те винаги постъпват, както намират за добре, вследствие на което се намират във вътрешно противоречие. Някой път се намирате пред един страх, че ще се разболеете. Някога изживявате един вътрешен страх, че ще остареете. На какво се дължи този страх? Все има някаква причина този страх. Малко хора има, които не преживяват този страх. Малко хора има, които не преживяват този вътрешен страх. Някои хора се показват, че не ги е страх, но всъщност имат един вътрешен страх. Един български полковник ми разправяше една своя опитност във време на всеобщата война. Един ден, като били около Солун, отишли заедно с генерала да инспектират позицията. В това време англичаните отворили страшен огън, който ги обсипвал от всички страни. От страх зъбите на полковника започнали да цъкат. В това време генералът го запитал: „Как си, господин полковник?“ – „Много добре съм.“ Какво ти много добре, зъбите ми цъкаха от страх. После полковникът запитал генерала: „Как си, господин генерале?“ – „Много добре съм.“ И двамата сме много добре, но и на двамата зъбите цъкаха от страх. Как няма да се страхуват? Пукането на гранатите е нещо необикновено. Да пукне една граната около тебе, може да ти откъсне или крак, или ръка или да те осакати, да те отнесе там, дето не трябва. Как да не се страхуват хората? Преди всичко те са отишли там, дето не им е работата. Сегашните народи се заели да уреждат общите въпроси, а те уреждат личните, вследствие на което стават смешни. Едно време народите питаха Господа, да отворят ли война или да не отворят. Сегашните народи никога не питат. Те трябва да питат Христа, да отворят ли война или да не отворят. С кого ще се бият? Те имат право да воюват и трябва да воюват, но да знаят къде е техният неприятел. Когато дойде една болест, човек трябва да воюва с нея. Болестите се дължат на малки микроби, с които трябва да знаете как да воювате. Тези малки микроби са в състояние да уморят човека. Някой път те се загнездват в коляното на човека и го изяждат, като нож го режат. Някога се загнездват в дробовете му и създават охтиката. Те постепенно изяждат човека на общо основание. Някой път нападат стомаха. Къде ли не проникват те? Тези микроби именно са големите врагове, с които трябва да воюваме.

И тъй, трябва да се изучава цялото. То представя онзи Божествен ред и порядък на нещата. Има хиляди и милиони учени, които се занимават с изучаване на цялото, на законите, които го управляват. В това отношение има много данни събрани, но няма нищо организирано, от което да се види, по кой път трябва да се върви. Казвате, че трябва да вярвате. Оказва се, че се изисква нещо повече от вярата. Само с вяра не може. Вярата е едно чувство в човека. Човек трябва да се надява. Надеждата е второ чувство. После казват, че човек трябва да бъде твърд. И това е едно чувство в човека. Други казват, че човек трябва да има самоуважение. И това е едно чувство в човека, което си има своето място. Когато някой човек казва, че трябва да се държи сметка за общественото мнение, и това е особен род чувство. Когато човек започне да разсъждава, че всяко нещо си има своето място, това е вече способност в човека. Това показва, че умът в човека е започнал да работи. Когато двама души започнат да се обичат, ние различаваме между тях няколко вида любов. Има една единична любов – любов само за човека, когато той може да се удоволствува. Има една любов, която е подобна на тази от противоположните полюси – половата любов. Има и трета любов, която наричам неутрална – любов към децата. Децата са соли в живота, които осоляват бащата и майката. Ако в някой дом няма деца, домът се разваля. Има една любов за приятелство, за дружба. Има една любов за самия себе, за своето благо. Най-после иде другата любов, любов към ближния, която е общодостъпна. Това е едно чувство в човека, което сега откриват. То се намира близо до висшите способности в човека – горе някъде. Когато главата на човека е издигната горе, това чувство го има там и се нарича милосърдие. Когато главата на човека горе е сплесната, това чувство на милосърдие отсъствува в човека. Това чувство се отнася до цялото, до общото. Когато това чувство съществува в човека, той изпитва любов към всички хора. Когато го няма, той изпитва любов само там, дето не трябва. Та казвам: Когато хората се сдружават, те се сдружават на научна база и тази дружба има особени признаци. Те са временни сдружавания. Запример, всеки би се влюбил в един банкер, защото касата му е пълна с пари. Парите му привличат любовта. Щом парите се свършат и любовта на хората към парите изчезва. Тази любов е на база на интерес. Някой казва: „Аз обичам този човек, защото ми помогна.“ Но тази любов е търговска. Тази любов е основана на взимания и давания. Влизате в някой дюкян, който продава хубави дрехи. Търговецът е готов да ви убеди всячески да си купите една или друга дреха. Пък вие имате разположение към него, но само дотогава, докато купите дрехите. Значи, любовта ви се отнася към дрехите, а не към самия търговец. Това представя външна страна на любовта. При тази любов хората си правят ред сметки. Когато дрехарят изгуби, хората не го посещават вече. Значи, в света съществува и още една търговска любов. Ако при тази любов вие мислите, че хората ви обичат заради Бога, вие се лъжете. Хората могат да ви обичат, докато имате стоки за продан. Хората могат да ви обичат, ако сте учен, знаете няколко езика и можете да им доставяте книги. Те могат да ви обичат и заради силата ви, че сте се упражнявали. Това са все пособия, заради които човек може да бъде обичан. Има обикновени борци, които нищо не могат да спечелят, но сега съществуват боксьори, които със силата си за една вечер могат да спечелят няколко стотин хиляди лева. Те изнасят силата си пред хората, които се интересуват, искат да видят силата им. Днес скъпо се плаща, за да видят силата на един боксьор. Е добре, в сегашния век кой с какво може да бъде виден? Човек може да бъде виден със своето сърце, с добродетелите, които е развил в себе си. Той може да бъде виден със своя ум. Той може да бъде виден със своя дух, със своята сила. Силата на човека зависи от неговата разумност. Онези хора, които са силни на физическото поле, имат силно развит обективен ум. Те са много наблюдателни. Разправяха ми как се борил Дан Колов. Дан Колов се прави, като че е слаб, оставя се на противника си да го събори на земята, но оттам той гледа, наблюдава, кой момент да хване противника си за крайчеца на крака. Така той изучава слабата страна на своя противник. Като го хване за крака, преплете го и го повали на земята. Тъй щото, докато гледаш, че Дан Колов е на земята, като победен, изведнъж го виждаш изправен, хванал противника си и го събаря. Като го хване за крака, така го извива, че ще го строши. И неприятелят постепенно капитулира. Стратегия се иска при тази борба, Дан Колов не гледа изведнъж да победи противника си, но чака най-удобния случай. В това отношение той е далновиден, има присъствие на духа. Като види, че противникът му е малко разсеян, той веднага го издебва. Онези, които не са изучавали този закон, казват: „Да дойдем да се запишем между вас.“ Че борба е това, не е лесна работа. Ако не знаеш да се бориш като Дан Колов, ти ще умреш, не можеш да живееш. Ти трябва да се пазиш. Най-първо ще те питат колко езици знаеш. Ще кажеш, че знаеш само български. След това ще те питат какво си свършил. Някой ще каже, че е свършил четвърто отделение. Друг ще каже, че е свършил гимназия, трети ще каже, че е свършил университет. Според мене, всеки трябва да има висше образование, да знае законите на цялото, да може да урежда своя живот. Всички намираме една погрешка в икономията. Икономията е резултат. В природата има един закон на икономията. Според законите на икономията, не трябва да се харчи излишно. Човек не трябва да изразходва чувствата си напразно. Има хора, които много се радват. Аз зная, че няма да се мине седмица, две и тези хора, които много са се радвали, ще преживеят обратни реакции. Колкото силна е била радостта им, толкова силна ще бъде и скръбта им. При това, като учи, човек не трябва да пресилва ума си. И умът се уморява. Като работи умствено, от време на време човек трябва да си почива. Колко време трябва да си почива? Научно не е точно определено, колко време човек трябва да си почива. Важно е, че той трябва да избягва еднообразието било в науката, било в музиката, в художеството. В музиката трябва да има форма, поезия, сила. Магическа трябва да бъде музиката. Човек трябва да направи нещо с музиката, а така да свири само като обикновен човек, това е длъжност. Музиката има смисъл, когато може да послужи нещо на човека. В природата съществува едно пиано, което има 25 хиляди клавиши и 3500 октави. Дали вярвате в това или не, аз не искам да ви убеждавам. Ако човек може да изпее тона „до“ във всичките октави на това пиано, никой музикант не би могъл да се сравни с него. Този човек ще бъде един маг на земята. Сега ние докъде сме достигнали в музиката? Ние имаме само няколко октави. Та когато говоря за музиката, аз разбирам това пиано, което съществува в природата. Докато се научи човек да вземе само тона „до“ от тия 25 хиляди клавиша, ще минат хиляди и милиони години. Някои музиканти са дошли до там, че схващат цялата природа като една симфония. Всяка планета, всяко слънце, всяко малко тяло в природата си има свой тон. И нашето Слънце си има своя симфония. И Земята, и Марс, и Венера, и Сатурн – всички планети изобщо си имат своя определена симфония. Всичко това представя една величествена музика. Ако някой музикант би могъл да чуе тази музика и след това да слезе на земята, все ще му остане нещо от нея. После, ако се качим горе във възвишения свят, ще чуем, че всяко едно растение има свой тон. Ако слухът ви е развит и влезете в една гора, вие ще чуете разнообразните тонове на дърветата там, от които може да се образува цяла мелодия. Когато ние схващаме тоновете на дърветата като шум, като шумолене, това показва, че слухът ни не е добре развит, не може да схваща тоновете. Питам: Какво би било вашето положение, ако бихте чували, че и камъните пеят, и дърветата пеят, и изворите пеят, и вятърът пее, и светлината, която иде от Слънцето, пее? Пеене има навсякъде, но ние виждаме само външната форма на цветовете, например, на червения цвят и не можем да схванем тона, който излиза от този цвят. Това е една разумна музика, до която съвременните хора не са дошли. Та казвам: От вас се изисква сега разположение. При най-лошите условия на живот да бъдете разположени. Аз често съм правил опити в това отношение и съм сполучвал. Когато съм пътувал някога в голям студ, достатъчно е да пея една песен и да стане по-топло. Студът в природата може да се погълне. Ако вие бихте могли да пеете както трябва, даже и със седем октави, с които разполагате днес, вие бихте могли да изпеете една такава сюита или някоя друга песен, с която да отворите сърцето и на най-скъперника банкер. Като му попеете така, той ще отвори касата си и ще ви даде, колкото ви са нужни. Като пееш на банкера, той ще ти даде пари. Ние се намираме в положението на онзи евангелски проповедник, който запитал един актьор: „Не зная какво правите с хората. Пари им взимате, представяте нещата неверни, какво ли не правите с тях, а при това те плачат, разчуствувате ги и пари отгоре на това ви дават. Ние не им взимаме пари, проповядваме им истини, а не можем да ги разплачем, не можем да ги трогнем.“ Тогава актьорът му отговорил: „Ние проповядваме лъжите като истини, а вие проповядвате истините като лъжи. Там е причината. Ти проповядваш, че има Господ, а същевременно казваш: Я има, я няма.“ Не е въпрос да имаме само една опитност, но тя трябва да бъде обоснована. Според мене, когато се говори нещо, то трябва да бъде абсолютно изпитано, да няма никакво съмнение, никакво изключение. Ако на десет хиляди факти има само едно изключение, то е право. Но ако на десет хиляди факти само един е верен, а всичко останало е изключение, това не е никаква истина.

Сега ние искаме да се прояви любовта в света, но без музиката не може да се прояви. Музиката е музика на цялото, тя не принадлежи на едного. Такова нещо е и любовта, тя не принадлежи на едного. Музиката е нещо Божествено. Ако при пеенето или при свиренето умът на човека не взима участие или ако и сърцето не взима участие, ако и душата не взима участие и най-после, ако и духът не взима участие, ти никакъв музикант не можеш да бъдеш. Ако и в говора на човека не взима участие умът, сърцето, душата и духът му, той ще бъде един обикновен говор. Каквато работа и да върши човек, ако в тази работа не взима (участие) неговото сърце, неговият ум, неговата душа и неговият дух, нищо няма да излезе от нея. Затова именно казвам: Човешкото сърце е създало планетите. Човешкият ум е създал Слънцето. Човешката душа е създала вселената, а човешкият дух е създал вечността. Значи, духът е създал хилядите безбройни вселени. Тъй щото, когато говорите за сърцето, не мислете, че то е слабо, както вие си го представяте. То е създало нашата земя, както и всички останали планети. Чрез сърцето Бог е пожелал да създаде, да устрои земята. Казва се в Писанието: „Дух Божий се носеше по земята.“ Значи, земята е устроена според желанието на сърцето. Каквото то е пожелало, това е създало. Нашата земя е устроена само за добродетели – нищо повече. Следователно, щом ние станем добродетелни, и другите изкуства ще дойдат. Ти не можеш да станеш музикант, ако не си добродетелен. Ти не можеш да станеш философ, ако не си добродетелен. Ти не можеш да станеш красив, ако не си добродетелен. Ти нищо не можеш да станеш, ако не си добродетелен. Добродетелта е основа на живота. Доброто е основа на живота. Това трябва да го знаете. Само по този начин може да имате успех в живота. Аз не говоря за личното добро, да направите добро на някого. Вие трябва да имате добро сърце, не в смисъл добро разположение, но сърце, което твори, което създава нещата. Мнозина питат: „Защо трябва човек да бъде добър?“ Човек трябва да бъде добър, защото върху доброто се основава неговият живот. Ако ти не си добър, нищо не можеш да постигнеш в живота си. Следователно, доброто е за самия тебе. Ако ние разглеждаме по този начин Царството Божие, то е една възможност да излезем от земята и да отидем към Слънцето. Значи, да се запознаем със Слънцето, това е въпрос на ума. Като се запознаем със Слънцето, ще искаме да опознаем нашата душа. За тази цел ние трябва да изучаваме вселената. Ако искаме да изучаваме духа, трябва да изучаваме вечността. Какво нещо е вечността? Вечността е проспект или едно велико бъдеще, което стои пред човека, за да знае какво стои пред него. Когато художникът рисува краските, той ги нарежда по закона на музиката. И богатството се определя от законите на музиката. Ти не можеш да станеш богат, ако не знаеш правилно да вземеш тона „фа“. Онези, които са станали богати, пеят добре тона „фа“. Онези, които са станали умни, пеят добре тона „ми“. Набожните, духовните хора взимат много вярно тона „си“. Който не може да вземе вярно тона „си“, той не може да бъде набожен. Някой казва, че е набожен, че се занимава с философия. Може да си много набожен, но основа на живота нямаш. В сегашния живот на човека основа на земята са сърцето и умът. Хората на земята едва са дошли до ума и до сърцето. Що се отнася до душата, те едва сега са започнали да имат прозрение. Като изучаваме сърцето си, каквото посееш в тази почва, веднага започва да расте. Градинарите изучават различните почви и знаят на каква почва какво растение може да расте. Мнозина вярват в късмет. Има късмет в света, но той се основава върху музиката. Ако ти знаеш да изпееш гамата от седемте тона както трябва, ще бъдеш късметлия. Не знаеш ли да я изпееш, няма да бъдеш късметлия. Колкото късметлии съм срещал, те са все хора умни, духовити, нещо живо има в тях. Те не знаят какво нещо е мрак, те не знаят какво нещо е неуспех. Преди години срещнах един късметлия човек, който имал един ортак, но го изиграл 8 хиляди лева. Той казва: „Няма нищо, аз пак ще спечеля тия 8 000 лева, но той няма да има нищо.“ И наистина, след две години го срещнах, той ми каза: „Аз спечелих осемте хиляди лева.“ Човек не трябва да бъде дребнав. Сега аз не зная какво повече да ви кажа. Често изнасям неща, които могат да се видят. Вие се спирате върху една малка погрешка на човека, или върху една обидна дума, която ти казал. Това значи, че той е изял малко от парите ти. Или пък не е платил дрехата, която е взел от тебе. Все има нещо, което човек не е платил. Някой път във форма на заем взимат някои неща и после не връщат, не плащат.

Един прочут българин, преди години се случило това, в Свищов, се връща от Америка и отива в един дрехарски магазин, облича едни хубави, нови дрехи и казва на търговеца: „Моля, завийте старите ми дрехи в една книга и пратете момчето да ги занесе на еди коя си улица и еди кой си номер. Там ще ги платят.“ Сред това отива в един обущарски магазин и там обува едни от най-хубавите обуща. После казва на търговеца: „Завийте старите ми обуща и ги занесете на еди коя си улица и еди кой си номер, там ще ги платят.“ Момчето отива на посочения адрес, но не намира никого, никой не плаща нито дрехите, нито обущата. След това търговецът среща този българин в едно кафене и го пита: „Къде са парите за дрехите?“ – „Нали ги платих?“ Така настоявал, че и дрехите, и обущата били платени, че и двамата търговци не могли да направят нищо по-нататък. Не се минаха много години, този българин пострада, убиха го за нещо в София. Това е факт. Има нещо странно в човека. Такова било неговото разбиране. Той, като е фиксирал един адрес, мисли, че може да са платили. Някой вземе пари на заем и после настоява, че е платил. Не си платил. – „Не, платих ти.“ Някой смята: Ето, тук са 20 лева. И още 80 правят сто. Хубаво, като даде 20-те, дай и останалите 80. – „Нали ги платих?“ Той мисли, че като ги сметнал, с това заедно ги платил. Сам се лъже човекът. Той смята криво. Имайте предвид, че природата никога не се лъже. Тези неща не зависят от вас. Има прояви в живота на хората, които са наследствени. Както човек е в състояние, като върви някъде, да падне в някоя яма и да каже, че не е видял, така и в живота си може да направи една погрешка и да каже, че не е видял. Това са погрешки от недовиждане. Като се уплаши, човек казва това, което не е вярно. Когато детето счупи нещо, страхът иде в него преждевременно и то казва, че нищо не е счупило, или че то не е счупило дадения предмет.

Казвам: Сега вие трябва да проучавате цялото. Всички възможности са складирани в човека. Значи, всички възможности на природата, положителни и отрицателни, са складирани в човека. Положителните качества са тия, които носят сила. Те са външни. А отрицателните качества някой път носят вътрешна обработка, мекота в човека. Затова жената считат за мека. Тя носи вътрешни възможности, мекота. Жената носи отрицателните качества на човека, а мъжът положителните. Жената е станала страхлива и обича да полъгва повече от мъжа, а мъжът е станал груб. Той употребява силата си там, дето не трябва. Жената се плаши, а мъжът мисли, че всичко в света може да става със сила. Под думата „сила“, той подразбира ума, но умът трябва да се постави на своето място. Като наблюдавам хората, виждам с колко малко може да им се повлияе. Срещам един ден един господин, дошъл при мене и ми се оплаква от лошите условия на живота. Казва: „Няма добри хора в света.“ Аз го слушам, но нищо не му казвам. Взимам два хубави грозда и един хляб, давам му ги и казвам: Заповядайте, хапнете си малко грозде с хляб. Вие сте пътник, уморени сте, хапнете си малко. Като видя гроздето и хляба, той веднага се усмихна, благодари и състоянието му се измени. Казвам: Колко малко се изисква, за да се измени състоянието на човека. Ако бях седнал да му проповядвам да вярва в Бога, това, онова, трябваше ми най-малко половин час, а така състоянието му се измени моментално. Двата грозда и половината хляб му проповядваха и работата се уреди. Казвам: Дайте на човека два грозда и половин хляб и работите му ще се уредят по-скоро, отколкото ако започне да проповядвате. Вярвайте в онази почва на вашето сърце, което Бог ви е дал. Вярвайте в онази семка, която Бог е вложил във вас. Дайте им условия да растат. Вярвайте в светлината на вашия ум и във възможностите, които се крият във вашето сърце, като им дадете условия да се развият. Защото от тях зависи вашето бъдеще богатство.

Сега, като говоря за музиката, имам предвид музиката като метод за работа. Като ставате сутрин и не сте разположени, пейте. Не ви вървят работите, пак пейте. Каквото и да се случи в живота ви, пейте. Аз бих желал да видя едно общество, в което всички да пеят. Като се скарат двама души, да започнат да пеят. Като започне единият да пее и другият ще пее и ще се примирят. Ако един има да дава и друг има да взима, нека и двамата започнат да пеят. Като пеят, работите им ще се уредят. Казвате: „Може ли това да стане в сегашния живот?“ Може, разбира се. Само чрез пеене може да си помогнете. Ако мислите, че светът може да се оправи по друг начин, вие се лъжете. Сегашният свят по никой начин не може да се оправи. Каквато основа му е турена вече, така ще се ликвидира. Затова се иска пеене, да се трансформират състоянията ви. Новият живот, който сега се внася, трябва да има съвсем друга основа. Аз не говоря против сегашния живот. Сегашният живот ще го преживеете такъв, какъвто си е. Като дойдем до стария живот, който си яде месо, да си яде месо, който си пасе трева, да си пасе трева, който си пие винце, да си пие винце. Който пие вода, да пие вода. Който яде плодове, да яде плодове. Кой каквото се е научил, него да прави, нищо повече. Не учете хората на нови работи. Какво ще учите овцата да яде месо и вълкът да пасе трева? Не разрешавайте тези въпроси. Щом се сърдите, ще знаете, че сръднята се дължи на месоядните животни във вас. Щом сте тихи и спокойни, това състояние се дължи на тревопасните във вас. Това са две различни състояния. Когато разсъждавате, хората във вас имат думата. Когато сте добри, не мислете, че доброто е ваше достояние – доброто е достояние на цялото човечество. Доброто е едно велико благо, което Бог е подарил на цялото човечество. Следователно, като си добър, ти се ползуваш от това велико благо. Като си умен, не мисли, че това е твое лично благо. Гениите израстват от човечеството. Гениите са клонищата на гениалния човек, или на цялото човечество. И религиозните хора са един клон от цялото човечество. Сега някой мисли къде ще отиде. Че той никъде не е бил. Никъде няма да отидеш. Къде ще отидеш вън от дървото? За листата вън от дървото няма никакъв живот. Ако листата се отделят вън от дървото, те ще окапят. Ако дървото вземе друга форма и извади корените си от земята, то ще стане животно. Тогава животът седи другояче. Сега вижте и между хората. Половината от тях са материалисти, а другата половина духовни. Вие се питате защо хората са материалисти. Много просто, те живеят в гъстата материя, долу в земята. Те не виждат Слънцето. И корените не виждат Слънцето. Затова материалистите казват, че Бог не съществува. Другите казват, че Бог съществува. Да, за клонищата има Господ. Щом някой човек е материалист, това показва, че той живее в корените на дървото. Материалистът казва, че животът е много тежък. Прав е човекът, тежък е животът. Аз му казвам: Понякога и на мене ми се иска да дойда да живея в корените, да видя, какъв е там животът. Да проуча вашия материализъм. При това положение няма да има никакъв спор. А сега и едните, и другите спорят помежду си, кой е правоверен и кой е безверник. Нито единият, нито другият. Ако извадите един корен от земята и го оставите на слънце, той веднага ще повярва, ще стане идеалист.

Един млад идеалист човек, като слушал да се говори за Бога, за това – онова, казва: „Аз не вярвам в нищо. Такъв, какъвто е сега светът, аз в нищо не вярвам.“ След като го слушах цял час да развива теориите си, аз го запитах: Представи си, че ти се даде една красива, млада, умна мома, за която да се ожениш и тя те обича, тогава ще повярваш ли? – „Ще повярвам.“ Значи, като изкарах корените на този човек на слънце, той веднага повярва.

„Пак е подобно Царството Небесно на невод, който биде хвърлен в морето, и събра всякакъв вид риби.“ Понякога вие внасяте в религията по-голяма вяра и повече очаквания, отколкото може да ви даде, вследствие на което в края се обезсърчавате. По този начин вие пакостите на себе си. Мислите ли, че цялото дърво не мисли за всеки лист и за всяко клонче? Когато дървото се намира в нормална среда и в нормални условия, то всякога изпраща достатъчно количество храна за всички листа и клонища. Тъй щото, всеки лист и всеки клон, който се държи за дървото, никога няма да се намери в безизходно положение. Разглеждайте живота като нещо цяло. Не отделяйте хората от себе си. Наистина, всеки човек е отделен, той има самостоятелен живот, но една разумна сила свързва всички хора в едно цяло. Всеки човек, в каквато малка степен и да е, той е полезен за вас. Това е един нов възглед. Всички хора, с които се срещате, за които можете да мислите, са полезни за вас. И корените са потребни за вас. И корените са потребни за дървото, и клонищата са потребни. И листата са потребни за дървото, и цветовете. И плодовете са потребни за дървото. Всички части на дървото са потребни на цялото, защото от качеството на плода зависи и качеството на самото дърво. Казано е в Писанието: „Така да просветнат делата ви пред Господа.“ Аз съм ви казал много пъти, че всички вие сте добри. Вашата грешка седи в това, че вие тепърва искате да станете добри. Ако сега искате да станете добри, вие много сте закъснели. Вие всички сте добри, нищо повече. Всички сте умни. Вярвайте само във вашето сърце, че е добро. Вярвайте и във вашия ум. Като вярвате в сърцето и в ума си, те ще ви покажат онова, което е вложено в тях. Те ще ви се изявят. Казано е в Евангелието: „Сине мой, дай ми сърцето си!“ Защо трябва да дадем сърцето си на Бога? Като вижда, че не можем да обработим сърцето си, Господ казва: Дайте ми за малко време сърцето си да го обработя, да видите как ще изникнат всички хубави работи, които са вложени в него. Като дадете сърцето си на Бога, ще изникнат и израстнат всички онези хубави работи, които са вложени от памтивека, и които чакат благоприятни условия за своето развитие.

Сега от всичко, което ви казах, нека останат в ума ви две неща: Вярвайте, че сте добри и вярвайте, че сте умни. Тъй щото, каже ли ви някой, че си много глупав, кажи му, че си умен и страдаш от много ум. Ако някой ти каже, че си лош, кажи му, че си много добър и страдаш от добрините си. Някой път дадеш на някого повече, отколкото трябва и той казва, че си много добър. Ако му дадеш по-малко, ще каже, че си лош, ще започне да ти се сърди. Давайте на човека малко, колкото за хляб.

И тъй, вярвайте, че сте добри и изявявайте доброто, което Бог е вложил във вас. Вярвайте, че сте умни. Работете в това направление в бъдеще. По този начин по-лесно можете да се избавите от страданията.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

3-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 10 октомври, 1937 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.




Начало: 10:00
Тема: 13:47

В края:

Песен „Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва

Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни