Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1937_10_17 Разнообразието в живота17 октомври 1937 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3540 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 юни 2011 - 16:46

От книгата, "По образ и подобие". Неделни беседи (1937–1938). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Разнообразието в живота



Отче наш.

Ще се развеселя.

Разумният свят минава през една особена зона на вселената, през една особена, специфична зона, специфично поле. Светът никога не е имал толкова благоприятни условия за развитие, както днес.

Сега аз искам да ви кажа нещо ново. Страданията в света произтичат от повторението на едни и същи работи, на едни и същи неща. Постоянно да слушате хората да казват: „Изгубих си парите или изгубих си младостта, изгубих си ума, изгубих си сърцето, изгубих си силата“ и т.н. Макар че има една поговорка, която казва, че повторението е майка на знанието, всъщност не е така. Повторението не е майка на знанието. Този, който е създал тази поговорка, трябва да я коригира: Учението е майка на знанието, а не повторението. Това, което никога не се повтаря, то е учение. Това, което се повтаря, то не е учение, то е майка на заблуждението. Това е парадокс. Можете да сте съгласни с това, а можете и да не сте съгласни, безразлично е. И за мене може да има някои неприятни работи, но носят се.

Та казвам: Сега ние трябва да изучаваме живота. Ние говорим за живота като за нещо ценно. От всички живи същества на земята, човекът е единственото същество, на което природата е дала толкова много блага. От всички блага, които природата му е дала, той цени най-много живота си и ума си. И ако той се оплаква от едното от тия блага, това показва, че той не разбира благата, които му са дадени, не може да ги цени. Ученият е недоволен. Ако някой учен е недоволен от знанието си, казвам: Той не трябва да бъде доволен от знанието си, но от това, че има какво да учи. Като вижда колко много му предстои да учи, той трябва да бъде доволен именно от това, че има какво да учи. Често хората се спират върху любовта, но в този смисъл, както те я разглеждат, любовта е нещо непонятно. И мъдростта е нещо непонятно. И истината е нещо непонятно. Те са непонятни не само за хората, които живеят на земята, но и за най-възвишените същества даже. Те завинаги ще останат непонятни. Това е парадокс. Има същества, които знаят толкова много, че пред тях ние минаваме за малки червейчета. Но и тия същества пред още по-възвишените от тях, които по-добре познават Божествената наука, минават пак за малки червейчета. Казвате: „Какво нещо е Бог?“ Оставете този въпрос настрана. Колкото и да разисквате върху него, нищо няма да постигнете. Разправят, че учените хора, философите, като разисквали върху този въпрос и с милиони и милиарди години, през което време се създали цели вселени и светове, те нищо не могли да разрешат, а всичкото това време за Бога се сторило като една секунда от времето. За нас това време се счита милиони и милиарди години, а за Бога минало като една секунда.

Питам: Какво ще спечелим ние, ако сме недоволни от живота? Досега никой нищо не е спечелил от недоволството. От учението всички са спечелили по нещо, но от недоволството – никой нищо не е спечелил. В света съществува един относителен закон, който се изявява в цялата природа. Според този закон всичко, каквото съществува в природата, е нагодено според времето, според момента на дадените условия. И организмът на сегашните хора е пригоден точно за сегашната епоха. Сега хората се делят на набожни и ненабожни. Те се делят още на правоверни и неправоверни. Според мене, веднъж живея на земята, аз съм правоверен. Това значи, всички хора, които живеят, са правоверни, а онези, които умират, не са правоверни. Всички хора, които забогатяват, са правоверни, а всички ония, които осиромашават, не са правоверни. Всички хора, които засилват здравето си, са правоверни, а ония, които загубват здравето си, не са правоверни. Всички хора, които поумняват, са правоверни, а ония, които не поумняват, не са правоверни. Много още положения могат да се наредят. Сега мнозина се запитват, защо човек е създаден така? Защо светът е такъв? Духовните казват, че човек е създаден такъв според условията. А трябва да се знае, че извън условията на земята нещата не могат да съществуват, т.е. не могат да се проявяват. За всичко трябва да има условия. Ако вие затворите един човек в една стая, от която извадите всичкия въздух, вие ще го лишите от всякаква деятелност. Когато чета някаква философска книга, аз приемам, че всички теории, които този философ писал, са верни. Но като свърша книгата, изпитвам голяма скръб, голямо страдание. И тогава казвам, че причината на моето страдание се дължи на философа, чиято книга прочетох. Значи и той е имал такива страдания. Той не казва цялата истина, но изнася само хубавата страна. Когато някой търговец ще фалира, той се представя, че има много капитал, за да прикрие истинското си положение, той се представя, пред хората, че разполага с голям кредит. Погледнеш, след няколко месеца, той претърпял голям фалимент. Защо фалирал? – Защото нямал капитал. Каква била мисълта на търговеца? Какъв е смисълът на търговията? Търговията е едно условие, един вид наука или изкуство, което има за цел да сближи хората. Чрез покупко-продажбата, която става между търговеца и клиента, става правилна обмяна. Тази обмяна именно сближава хората. Също така вие се сближавате и с адвоката. Ако имате някакво дело при някой адвокат, вие се сближавате с него. Като отидете при някой учен човек, пак можете да се сближите, посредством научните мисли, които разменяте помежду си. Ако отидете при някой учител по музика, пак можете да се сближите с него. Той ще ви даде нещо ценно от музиката.

Та казвам: В сегашното учение има такива условия, каквито в миналото не са съществували. Като разгледате сегашните учебни заведения, забавачници, отделения, прогимназии, гимназии и университети, както и различните музикални и художествени академии, ще намерите такива удобства, каквито по-рано не са съществували. Навсякъде ще видите библиотеки, пълни с книги. В миналото, за да се добере човек до нещо научно, трябвало е да търси пергаменти, на които е било написано нещо. В миналото не са съществували такива удобства, каквито днес имаме. Тогава книгите са били недостатъчни. За да се добере до съчиненията на Хермеса, Питагор е трябвало да чака цели 20 години. За тази цел, той е трябвало да отиде в Палестина, дето се е запознал с учението на Мойсея. Той е взел нещо от съчиненията на Хермеса, на Мойсея и написал някаква своя теория. След всичко това учените казват, че така е казал Питагор, или иначе е казал. Но 20 години е трябвало да чака, докато научи нещо. Но и Питагор не е казал всичко, каквото знаел. Като го запитвали за някакъв важен въпрос, той затворил устата си и премълчал. Не е позволено да се говори за свещени работи. Често са запитвали, кой е създал Господа. За това не се пита. По този въпрос не може да се разсъждава с ума си. Кажете ли, че Господ Го е създал някой, веднага ще се запитате, кой е създал този някой. Това е перпетум мобиле. Ти имаш една идея, в която няма никаква философия. Всички хора разискват върху създаването на света по един механически начин. Създаването на света не е механически процес. Светът е създаден разумно. В сегашния век трябва да се изучава човекът. Гърците са казали: „Познай себе си!“. Как може човек да се познае? Сега, има неща, които не могат да се кажат, но могат само да се загатнат, за да мислите върху тях. Човешкото лице представя една книга, върху която са написани най-хубавите работи. Върху лицето на човека има особени линии, по които може да се познае дали даден човек е добър, разумен, дали има воля, постоянство в себе си и т.н. По линиите на лицето човек може да познае, дали сърцето на човека е добре развито, дали той е музикант, художник, скулптор, оратор. За всяко нещо има особена линия и ако човек може да чете, по тези линии ще чете написаното върху човека, ще го познае. Който се интересува от тия въпроси, той може да измерва линиите, и по дължината им да прави верни, научни заключения. Как се измерват тези линии, сега няма да ви кажа. Наблюдавайте челото на един музикален и на един немузикален човек, да видите каква грамадна разлика има. Гениалният музикант има съвсем друго чело от това на немузикалния. Ако сравните формите на главите на един духовен човек и на един, който не духовен, ще видите, че те коренно се различават. Ако се изучават френологически черепите на хората, на разните нации, ще видите грамадната разлика между тях. Черепът на съвременния французин мяза много на гръцкия череп. Черепът на славянина пък мяза на този на евреина. В известно отношение си мязат, но някъде се различават.

Съвременните хора се интересуват от гадание и като искат да им се каже нещо, намират някои гадатели. Един познат ми разправяше, че ходил при един гадател, който му казал, че ще отиде в Индия. Това, че ще отиде в Индия, по-скоро означава, че той ще се скара с някой човек. И наистина, не се мина месец оттогава, и той ми казваше, че се скарал с някого. Друг пък разправя, че видял насън, че една змия го гони. Казвам: Никаква змия няма да го гони, но той ще срещне човек, който има характер на тази змия. Трети пък сънувал, че бивол го гонил. И той срещна човек с характер на бивола. Като се спират върху тия неща, често хората изпадат в суеверията на източните народи. Източните народи са много суеверни. В какво седи суеверното? Когато човек се лакоми към нещо, той често изпада в суеверие. Когато човек се лакоми за бързи печалби, той изпада в суеверие. Един турски ходжа забогатял много и давал пари под лихва. Един турчин отишъл при него и му казал: „Защо държиш парите си, че не ги даваш на ония, които са затруднени? Аз имам нужда от двеста лири. Дай ми тези пари за шест месеца срок, ще ти плащам сто на сто лихва.“ Ходжата веднага извадил двеста лири и му ги дал. Турчинът плащал лихвите редовно и в продължение на шест месеца той изплатил чрез лихвите половината от парите. Той запитал ходжата: „Доволен ли си от мене?“ – „Доволен съм, но какво ще стане с майката на парите?“ – „Ти остави майката настрана.“ Значи, турчинът му дава половината от дълга си чрез лихвите, а другата половина изял. Много от съвременните хора имат тази философия на ходжата. Те влагат капиталите си, от които искат да спечелят сто на сто. В края на краищата, какво излиза? Половината от капитала им дава сто на сто лихва, а половината го изяждат длъжниците. Питам: Кое спъва човека? Това е вярата, която няма никаква основа. Идва при теб един човек, който иска пари назаем. Каква гаранция ти дава той? Че всеки може да дойде при тебе да ти иска пари назаем, за да съгради голяма къща, каквато никой не е виждал и след това ще ти обещава, че ще се ползуваш от къщата, както от своя. Много от съвременните педагози казват, че трябва да се изучава човешката душа. Чудни са тия учени! Те не са изучили още човешкото сърце и човешкия ум, а искат да изучават човешката душа. Трябва да се започне първо от сърцето и от ума. Първо трябва да се изучава човешкото сърце, а после и човешкия ум. Оттук трябва да се започне при съграждане на съвременното възпитание. Същото трябва да направят и религиозните. И те трябва да започнат оттук. Преди всичко, човек трябва да се освободи от онези натрапени идеи за Бога. Те си го представят такъв, какъвто не е всъщност. Ако четете някои метафизически книги, от страх космите ви ще настръхнат, но всичко, каквото се пише в тия книги, не е проверено. Никой не е проверил тези работи. Ако разгледате теориите на учените, ще видите, че те казват, какво всичко в света е само материя. Те прибавят, че материята е съставена от йони, които се делят на атоми. Атомите пък образуват молекули. Под думата „материя“ трябва да се разбира нещо, което не се дели. Щом материята не се дели, от нея нищо не можете да вземете. Ако материята е същината на живота, тя винаги трябва да остава нещо цяло. Ако ние дължим живота си на материята, ние никога не трябва да умираме, значи животът ни не се дължи на материята, на тялото. Защо трябва да умира човек? – За да се избави от едно заблуждение. Казвате: „Много страшно нещо е човек да умре.“ Никак не е страшно да умира човек. Ти можеш да направиш опит, да умреш няколко пъти. Човек може да работи върху себе си година, две, и повече, да научи начина, по който да излиза от тялото си, т.е. да умира, но съзнателно. Човек може да излиза от тялото си, т.е. да умира, но съзнателно. Човек може да излиза от тялото си, т.е. да го остави на кревата си, да се разходи малко и после пак да се върне в тялото си. Понеже сегашните хора не са излизали от затвора, от тялото си, като им кажат, че трябва да го напуснат, да излезат от него, те изживяват ужас. Като им кажат, че трябва да напуснат тялото си, затвора, сърцето им започва да тупа, и те казват: „Какво ще се прави вън от този затвор?“ Те казват: „На този свят има поне ядене и пиене, а вън от него какво ни очаква?“ Някои окултисти представят онзи свят тъмен, такъв, какъвто не е в действителност. Някои хора обичат много да ядат. Това е една слабост. Щом става въпрос за ядене, българите веднага привеждат различни анекдоти за хора, които обичат да ядат повечко.

В един анекдот се разправя за един българин, който обичал повечко да си хапва и пийва. Един ден той отишъл при своя кумец, който му приготвил печена гъска. Понеже обичал да си хапва, той хапнал добре от гъската, но същевременно надигал по една чашка винце: ту за здравето на кумеца си, ту за здравето на кумицата, на кумчетата и т.н. Като се напил добре, станал да си върви. Като тръгнал за двора да се качи на магарето си, не може да се качи. Търси главата на магарето, не може да я намери. Пипал тук, пипал там, най-после пипнал опашката на магарето и си казал: „Чудно нещо! Хванах шията на магарето, но къде е главата му? Какво стана с мене? Омагьоса ме този кръстник. Не струва втори път човек да ходи при кръстника си и да пие, и да яде толкова много.“

Казвам: Този пример взимам само за изяснение на нещата. Това е само едно изяснение, човек може да мисли както иска. Важно е, че повечето хора са взели днес едно противоположно движение на онова, което трябва да бъде. В света съществува една разумност. Тя определя положението на човека по следния начин: Ако човек се намира на прав път, той ще расте, ще се развива, ще има светлина в ума си и топлина в сърцето си, всичко ще има – и богатство, и сила, и знание. Но ако не върви в правия път, ще му се случат точно обратните неща. Индусите, както и някои от източните народи, като не са искали да признаят това, поставяли са го като карма в живота на човека. Да, но кармата не изяснява нещата. Ако поставят човека в един затвор, това нищо не изяснява, но ако е прекарал там десетина години, той трябва да се запита, какво е спечелил от този затвор. И сегашните хора трябва да извикат от невидимия свят по-учени от тях, да им помагат. Те досега са извиквали само такива, които не са годни за живота, нито за работа. Какво трябва да се прави? Духовните хора трябва да съсредоточат мисълта си към разумния, невидимия свят, да се помолят да им изпратят умни, учени хора, които могат да преобразят света. Светът се нуждае от гениални музиканти, гениални художници, гениални писатели, учени, философи, астрономи, естественици, математици, които могат да разправят на хората, в какво седи истинският живот. Казвам: Вие трябва да знаете, какво е написано на вашето лице, ще бъдете ли щастливи, или няма да бъдете. Това не значи, че на земята вие можете да бъдете щастливи, но поне да знаете, има ли на лицето ви написана линията на щастието, линията на разумността, на топлото сърце в човека. Това трябва да носите в себе си. Слънцето изпраща светлината си върху земята и от тази слънчева енергия се ползуват всички зародиши. Слънчевата светлина и топлина събужда нашата мозъчна енергия, за да можем да работим. Първо, човек трябва да знае, как да постави главата си по отношение на слънцето. Ако иска някой да стане учен човек, той трябва да знае как и по какъв ъгъл да постави главата си спрямо слънчевата светлина. Ти не можеш да станеш учен, ако не знаеш начина, по който да възприемаш жълтия, златистия цвят на светлината. Казвате: „Отде да зная как да поставя главата си? Пък и кой ще ми каже това?“ Не е въпрос в това, но първо вие се съмнявате, дали наистина човешката интелигентност зависи от жълтия цвят на светлината. Хората не подозират даже, че жълтият цвят е даден като предметно учение при развиване на човешката интелигентност.

Сега, аз искам да ви наведа на мисълта, че човек може сам на себе си да бъде гадател. Като става сутрин, нека поглежда ръката си и сам да се произнесе, дали този ден работите му ще вървят добре или няма да вървят. Или ако започне една работа, той трябва да знае предварително, ще свърши ли тази работа успешно, или няма да я свърши. Преди години един гръцки параход пътуваше от Бургас до Балчик. На този параход решил да се качи един каракачанин, да си търси щастието по градовете. Като се запътил към парахода, кучето му, което било с него, започнало силно да го тегли, да излезе от парахода, да не се качва. Той погледнал кучето си и помислил, че като го разходи малко, пак ще се върне, но кучето поне ще бъде спокойно. Върнал се назад, направил няколко крачки. След това пак се запътил кам парахода, още повече, че си купил билет. Кучето му пак го тегли да се върне назад, да излезе от парахода. Тогава той си казал: „Макар че съм платил за билета, но ще послушам кучето си.“ Върнал се и този ден не пътувал. Параходът заминал, но и досега още не се знае накъде е останал, не се върнал повече. Никой от пътниците не се върнал, не се е спасил, освен каракачанинът, който послушал кучето си. Значи, кучето е знаело, че параходът ще потъне, а каракачанитът не е знаел. Органът или чувството, с което може да се предвиди предстоящата катастрофа, беше силно развит в кучето, а в каракачанина не беше. Обаче, каракачанинът беше разумен, той послуша своето куче и се спаси. Казвате: „Е, едно куче ще слушам.“ Не е така. Ако хората биха слушали своите животни, катастрофите щяха да бъдат по-малко. Ако човек язди вечер на кон, поради голямата тъмнина, той не ще може да се ориентира и ще се забърка в пътя си. Но ако той пусне коня свободно да пътува, последният ще го изведе на добър край. Преди години пътувахме с един приятел към едно варненско село. В това време валеше силен дъжд. Пътят, през който щяхме да минем, беше залят с около 30 см. вода. Казвам на приятеля: Ние се излагаме на голяма опастност. – „Какво да правим?“ – Да останем някъде в селото. Или, ако искаш непременно да вървим, да се оставим на конете. Ако те тръгнат, можем да продължим пътя си. Ако не тръгнат, ще останем някъде да почиваме. Ние се оставихме на конете и те ни изкараха благополучно. Конете знаеха накъде да ни изведат, но човек не знае. Друг факт. На един наш приятел му дошло наум да направи един барометър от шишарките на боровете. Той поставил една шишарка на една дъска, до нея близо един показател със стрелка, която се мести според промяната на времето. По този начин той си съставил евтин барометър, за който може да вземе патент. Има закон, на който се основава направата на този барометър. Когато времето е влажно, шишарката набъбва, разтваря се. Когато времето е сухо, шишарката се свива. Тъй щото шишарката познава повече времето от човека. Питам: Кога човек тежи повече, когато яде или когато гладува? Законът е много ясен. Когато кожата на човека започва да пожълтява, а очите му да се помрачават, той трябва да вземе мерки. Клетките му казват: „Слушай, господарю, ти не живееш както трябва. Тъй, както се разполагаш с нас, няма да отидеш далеч. Ние ще фалираме и ще те оставим. И ти ще фалираш, и ние ще фалираме.“ Единственото нещо, което говори за нещата така, както са, това е стомахът. Езикът може да се подкупи, да се излъже, но стомахът никога. Той казва: „Господине, тази работа вън трябва да отиде. Аз не мога да я обработвам. Ако я туриш втори път, пак ще я изхвърля. Ти трябва да знаеш, че такива работи не върша.“ Три неща има в живота, които човек трябва да слуша и в които трябва да вярва. Той трябва да се вслушва в стомаха си, каква храна иска. Не да пита вкуса си, но да слуша стомаха си. Второто нещо, което трябва да слуша, това са дробовете. Той трябва да се допитва до тях, какъв въздух искат. И най-после той трябва да се допитва до мозъка си, каква храна трябва да приема. Дробовете са свързани с човешкото сърце. Оттам трябва да започне човек. Дишането регулира човешкото сърце. Човек не може да бъде търпелив, ако не диша правилно. Ако човек диша и издиша бързо, като физхармоника, той не може да бъде търпелив. Бавно, плавно трябва да диша човек, да може да задържа въздуха в дробовете си до една и половина минути. В една минута човек трябва да вдиша и да издиша 20 пъти. Това е естественото дишане. Онези, на които дробовете са болни, те правят по 30–40 вдишки в минута. Тази е причината, задето кръвта не се окислява добре. При мене са дохождали много болни със слаби гърди и аз съм им давал начин на лекуване, главно с дълбоко дишане. Понеже в дробовете има растителни клетки, които се нуждаят от въглена киселина, то чрез дълбоко дишане, чрез задържане на въглената киселина в дробовете, тези растителни клетки се засилват и продължават своя живот. Следователно, като задържа въглената киселина за по-дълго време в дробовете си, човек усилва растителните клетки в себе си. Щом ги засили, той става здрав. Много растения разбират от дългия живот. В тях се крие цялата наука за продължителността на живота. Има растения, които, ако ги отрежеш, пак продължават да растат. Ако отрежеш човека, той не може вече да расте. Растението и десет пъти да го режеш, то все расте. Обаче, ако съвсем го изкорениш, тогава ще престане да расте. Често учените говорят за съвестта на човека. Съвестта е уред, който претегля нещата. Като направиш нещо, той веднага тегли. Той претегля постъпката на човека и му казва: „Това, което си направил, не е право.“ Всяко чувство в човека трябва да се претегля. Съвестта не казва на човека какво трябва да направи, но му казва, че това, което е направил, не е право. Той казва: „Какво да направя?“ Тя не му казва какво да направи. Питам: Кое е онова, което ще поправи човека? В помощ на човека идва друг един уред, наречен интуиция. Като сбърка нещо, тя казва на човека: „Направи така и така и работата ще се поправи.“ Сега, като изучаваме съвременните философи, както и тия на миналото, виждаме, че те са писали хубави работи, но не са дали метод, как да се приложат тия работи. На какво се дължат страданията и мъчнотиите, на които съвременните хора се натъкват? Те се дължат на бента, който сегашните хора са поставили мажду големия и малкия мозък, вследствие на което кръвта се спира в малкия мозък. Това спиране на кръвта създава ред болезнени състояния в човека. Често кръвта в човека се спира в тия центрове, които са около ушите, и тогава човек става лош, изопачава характера си. Той започва да се кара с всички хора. Най-малкото докосване до тия центрове го кара да избухва. Обаче, ако човек знае как да препраща кръвта по всички центрове на мозъка равномерно, да ги препраща от задните части на мозъка в предните, той ще избегне всички аномалии в своя живот. Затова се изисква знание. Защо хората днес не могат да живеят добре помежду си? Запример, кажеш на един човек, че не е честен и той се раздразнява. Щом искаш да му кажеш, че не е честен, ти трябва да бъдеш готов да му кажеш това нещо научно. Тогава той ще повярва. След това ще му дадеш начин, как да се поправи.

Преди 30 години, когато ходих из България да правя своите научни изследвания, отидох в Габрово, дето срещнах един учен човек, свършил в Швейцария. Той ми каза: „Защо ходиш да заблуждаваш хората?“ – Аз не заблуждавам никого, но правя своите научни изследвания, гледам доколко са верни. – „Аз не вярвам в тях.“ – Че и аз не искам да вярваш, но мога да ти кажа още сега две интимни неща от живота ти, които само ти знаеш. Обаче не искам да има никой между нас. Той ме покани у дома си. Седнахме двамата един до друг и аз му казах: Ти си роден от село. В детинството си не си оставил нито едно дете, на което да не си счупил главата. Цялото село се оплакваше от тебе. Вярно ли е това? – „Вярно е.“ – После, ти обичаш да взимаш повече, а по-малко да даваш. „Кой ти каза това?“ – Никой не ми е казал, наука е това. Всичко е написано върху човека. Няма нищо скрито-покрито в природата. Всички хора носят своето минало върху себе си: и доброто носят, и лошото носят. Човек е една голяма, написана книга. Който знае да чете, всичко ще прочете. Ето, четете Библията и виждате как е сгрешил Давид. Той направил един грях, който от две хиляди години насам се чете и препрочита. Всеки, който чете Библията, ще каже: „Чудно нещо, този цар не можа ли да не направи такъв грях? Не можа ли да не направи такива работи?“ По-добре, че е така. Защото едновременно с лошото, което човек прави, се пише и доброто му. Значи, той има кредит в банката: ще вземе, но и ще даде. Та сегашните християни трябва да изучават природата в новата светлина. Природата е майка на човека, и той трябва да изучава своята майка. Това, което е в природата, то е и у нас. Това, което не е в природата, а е у нас, то не принадлежи на природата. Значи има неща, които в природата ги няма, а у нас ги има. Следователно, това, което едновременно го има и в природата, и в мене, то е право. Това, което не е в природата, а в мене го има, то не е право. Следователно, доброто е в природата. Вие ще кажете, че в природата стават земетресения. Земетресенията не стават от природата. Те се дължат на същества, ненапреднали, които обаче знаят някои закони и създават тия земетресения. Когато някоя голяма бомба падне в някой океан и избие хиляди риби, това волята Божия ли е? Какво ще кажат рибите за това? Как ще си обяснят това явление? Те ще кажат, че е станала цяла катастрофа в техния живот. Станала е местна катастрофа. Казвам: Цялото тяло на човека, неговите мускули, нерви, артерии, вени – всички са подложени на големи преобразования. Те трябва да познават своя организъм, да могат да се справят с всички положения, в които могат да изпаднат. Не е достатъчно само човек да констатира, че е нервен, но той трябва да знае причината на своята нервност. Щом е нервен, това показва, че има много застояла вода в организма си. Щом изсъхне, водата в него е намаляла. Важно е за човека в дадения случай да вкарва в организма си винаги прясна вода, която дава възможност на магнетизма в него да проработи. Магнетизмът е необходим, защото той гради, а електричеството движи нещата. И електричеството е на място в организма, защото то движи биенето на сърцето. То е тъй наречено космическо електричество. Ако човек живее в съгласие с Божиите закони, той ще има правилен ритъм на сърцето си, правилен пулс. Този човек може да живее дълго време, но щом наруши Божиите закони, той изгубва ритъма и сърцето му не работи правилно. Когато сърцето на някой човек не работи добре, казват, че клапите са разхлабени. Възможно е това, но дълбоките причини за разхлабване на клапите се крият другаде. Лесно е да се каже, че някоя електрическа крушка не свети, защото е разслабена. Но защо се развъртва? Самото елекричество развъртва крушката. Важно е, че електричеството казва на човека да мисли. За да свети крушката, тя трябва добре да се затегне. Когато искате да завъртите крушката, трябва да я хващате само за медната част, да не се разваля. Речете ли да я въртите, както ви попадне, скоро ще я развалите. Съвременният свят страда все от такива педагози, които безразборно въртят и завъртват хората, вследствие на което развъртват крушките им. Ще седне някой да ви учи, как да вярвате в Бога. Това е вложено в човека, няма какво да го учат. Ще дойде някой певец да учи на музика онзи, който познава музиката. Той трябва да го учи, как да пее, но не и да му говори за музиката. Аз бих желал да слушам певеца да ми пее. Там е знанието. Някой може да ви разправя за музиката, колкото иска, но това е специфична област, не е за всички хора. Ако вземете един учебник по хармония, вие ще се намерите в задънена улица. Там има много работи, и то все сложни. Там се говори за гамите, за начина, по който се строят, но всички хора не разбират, всички не могат да бъдат специалисти по тази област. Обаче, всеки може да се ползува от музиката, защото ако човек не е музикален, той не може да мисли. Ако не е музикален, човек не може да мисли право, не може да чувствува право и не може да постъпва право. Това всички трябва да знаете. Музиката е израз на трептенията. Третият принцип в музиката е хармоническият принцип. В него са трептенията. Ако сърцето на човека не трепва, какво може той да очаква от живота? Ако в ума на човека няма едно музикално трепване, какво може той да очаква от живота? Когато хората дойдат до положение да схващат трептенията на светлината, те ще възприемат тия трептения във вид на симфонии. Най-хубавите симфонии са тия на светлинните вълни. Светлината свири. И в чувствата на хората има музика, такава, каквато те не са сънували. Всички цветове на спектъра имат особени тонове. А всяко нещо, което пее, е разумно. Следователно, в цветовете на светлината има разумност. Това показва, че цветовете излизат от един разумен център, от един разумен свят. Те представляват сенките на нещата. Ако знае свойствата на всеки цвят, човек би могъл да се лекува с тях, както и да сменя своите състояния. Когато е неразположен, човек трябва да си послужи с червения цвят. Вземете си едно червено стъкло и прекарайте през него светлината, или една призма, през която да прекара светлината. Като наблюдава известно време червения цвят, неразположението му ще изчезне. Ако някой е анемичен, достатъчно е пет–шест пъти да си послужи с червената светлина, за да стане с него едно малко подобрение. Когато човек е нервен, нека се погрее известно време на зелените лъчи на светлината. Когато иска да усили деятелността на своя мозък, човек трябва да използува жълтите лъчи на светлината. Тогава той ще усети в себе си прилив на повече светлина в ума си. Човек трябва добре да изучава цветовете, да може да се ползува от тях. Съвременните хора са оголели от недоимък на жълтата светлина. Те имат изобилие от червената. Войнствените хора имат преизобилно червена светлина в себе си. За да изтече червеният цвят от хората и да не пострада света, пущат на хората кръв. Войната е лошо нещо, но засега тя е една необходимост. Ако не стават войни, ще се случват по-големи катастрофи от войните. Ако войните не ставаха, щяха да стават големи земетресения или се разрушава някоя планета и отново се създава. Астрономите от време на време забелязват, че някоя звезда се запалва и почва да гори. Това е цяла катастрофа.

Сега аз изнасям тия неща, не за да се страхувате. В света има един велик, разумен план, който работи. Ако съвременните хора имаха чувството любов към Бога, към Неговото име, всички тия неща щяха да стават по съвсем друг начин. Хората произнасят Божието име така обикновено, като че произнасят името на баба си и на дядо си. Но произнесете ли Божието име, ще го произнесете със свещен трепет в себе си. Хората още не знаят Божието име. Те казват: „Татко“, но разбират друго нещо. Вие казвате татко, баща и отче, но каква е разликата между тия думи в българския език? Татко е онзи, който побеждава мъчнотиите. Отче е онзи, който дава условия. Баща е онзи, който ти помага за растенето. Някой филолог може да отрече това знание на тия думи. Аз съм изучавал филология, познавам образуването на езиците. При образуване на езиците има един естествен път. Първоначално всяка дума имала само едно значение. Запример, като кажете думата „пожар“, всеки разбира, че нещо гори. Обаче, кажете ли думата „любов“, тя вече се е обезсолила. Ако в някое общество на хора кажете думата „пожар“, всеки разбира, че нещо гори и бяга по-скоро да излезе навън. Кажете ли обаче думата „любов“, всички ще се погледнат, ще се усмихнат и ще кажат: „Какво говори този празнословец?“ И в английски език има думи, които имат различно значение. Например, две различни думи: „лъжец“ и „законник“, имат нещо общо. Те са „лое“ и „лае“. Като се изговорят тия думи, при едно подхлъзване на езика може да излезе едната дума вместо другата. В единия случай се разбира човек, който не казва нещата, както са, а в другия случай се разбира човек, който работи със законите. Кои са причините, че тези думи са изменили своя първичен смисъл? Сега ние няма да разрешаваме този въпрос, понеже онези, които са създавали езика, са имали предвид великите закони на природата. Езикът не е създаден от нас. Първоначално, когато Бог изпрати човека на земята, той му предаде езика, но така, че всяка дума имаше само едно значение. Бог му каза така: Ще произнасяш само онези неща, които разбираш. Които не разбираш, няма да произнасяш. Щом не чувствуваш любовта, ти не трябва и не можеш да говориш за нея. Щом я почувствуваш, говори за нея. За каква любов се говори? Има една любов, която изгаря хората. Тя ги превръща в пепел. Има една любов, която разтопява хората, както огънят разтопява металите. Но има една любов, която прави хората светли и осмисля живота им. Като придобие тази любов, човек се радва. Любовта не е просто нещо. Тя е един велик свят, непознат още за хората. Засега хората изучават само живота. Любовта е едно отражение в живота. Тя не се отнася за напредналите същества, за светиите. За живота човек може да говори, колкото иска, но дойде ли до любовта, там не трябва да пипа. Христос казва: „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди.“ Кои са тези закони? – Те са законите на Божията мъдрост. Вие не можете да изпълните любовта, ако нямате знания. А за да можете да приложите това знание, Вие трябва да имате истината в себе си. Това са методи. От любовта, човек трябва да мине към Мъдростта и Истината. Това са формите, през които човек трябва да мине, за да станат понятни на човека. Не се самозаблуждавайте, правете разлика между личното и Божественото. Понякога човек развива своите лични чувства и мисли, че те са Божествени. Докато мисли само за себе си, човек развива своите лични чувства. Докато мисли само за ядене и пиене, той развива центровете си около слепоочните области. Това е любов, която е обща за всички животни. Няма животно, което да не се интересува за тази любов. Обаче, когато влезете в Божествената любов и я разберете, вие ще дойдете до истинския живот. При това положение всички животни, растения, камъни ще ви станат приятни и ще ги разбирате. Всеки трябва да направи опит в това отношение.

Един мой познат ми разправяше следната своя опитност. Вървял един ден през едно поле и силно ожаднял. Отдалеч видял една круша и прибързал да я стигне, да си откъсне няколко плода. Като се приближил, разгледал натук, натам, но останал излъган, на крушата нямало нито един плод. Той си въздъхнал и казал: „Така става, когато човек закъснява. Да бях дошъл по-рано, щях да намеря няколко плода. Няма Провидение в света.“ Тъкмо казал тези думи и един малък ветрец лъхнал. Вятърът разклатил дървото и след малко от него паднали десетина зрели круши. Той се навел, събрал крушите и казал: „Има Бог в света. И за мене е помислил.“ Ще кажете, че това е една случайност. Не, никаква случайност не е. Онези, които обичат този човек, са знаели, че той ще мине след известно време и са запазили няколко круши и за него. Понякога очите на човека се замрежат, да не вижда. Може би онези, които са минали преди него, ако бяха видели тези круши, щяха да ги оберат. Но очите им били замрежени, и те не ги видели.

Казвам: Никога не дообирайте вашата круша. Оставете на нея поне десетина круши за онзи, който ще мине последен. Какво щеше да бъде положението на хората и на света, ако в света царуваше Божията Любов, Мъдрост и Истина? Ние щяхме да имаме истински живот. Ние щяхме да имаме един свят само от добри хора. Навсякъде щяха да ни посрещат с думите: „Добре дошли!“ Това зависи от нас. Казвате: „Какво можем да направим ние?“ Всеки от вас може да стане една лупа, която да концентрира Божествената светлина. Всеки от вас може да произведе такава светлина, че да запали човека – нищо повече. Аз не казвам, че трябва да запалиш човека така, че на пепел да стане, но човек да стане. Ако не го запалиш, нищо няма да стане от него. И в Писанието е казано: „Обърнете се към Мене и Ме потърсете в ден скръбен, и Аз ще ви помогна.“ Тези думи имат ли някакъв смисъл? – Имат, но ние трябва да се приближим към Бога с такова благоговение, да нямаме никакво съмнение в душата си. Сега аз не искам от вас да станете светии, защото светията е човек, който се е приготовлявал най-малко хиляда години, за да дойде един живот светия. В един живот светията не става светия, той само се проявява, а приготовлението му е било хиляда години. Казвам: Не аспирирайте да станете светии. За какво трябва да аспирирате? Аспирирайте да станете щастливи. Бъдете щастливи в дома си, да имате деца, които да почитат майка си и баща си, да вървят във вашия път. Да бъдете щастливи, значи да срещнете избранницата си и като я погледнете, да падне мед на сърцето ѝ. А сега като влезе мъжът в дома, жената се ужасява. Сега аз не засягам вашия живот. Това се отнася за другите хора. Сега като говоря по този начин, казвам: Внимавай на думите си, защото тези хора могат да се обидят.

Ще ви приведа примера за Ноя и трите му дъщери. Ной имал само една дъщеря, но за нея се явили трима кандидати. Всеки от тях така настоявал да я вземе, че казвал: „Ако не я взема, ще се самоубия.“ Ной, който бил адепт, знаел превръщането на животните в хора, затова превърнал котката си в своя дъщеря и магарицата си в трета дъщеря. Като дошли тримата кандидати, той дал дъщеря си на първия от тях. На втория дал втората си дъщеря, превърнатата котка. А на третия дал третата си дъщеря – превърнатата магарица. Всички си отишли доволни. След една година Ной отишъл да посети зетьовете си. Първо отишъл при онзи, който взел превърната магарица в човек. Той го запитал: „Как си, доволен ли си от дъщерята?“ – „Доволен съм, но понякога обича да реве и да рита.“ – „Родът ѝ е такъв.“ После отишъл при втория си зет: „Как си?“ – „Добре съм, но понякога жена ми обича да дращи.“ – „Такъв е родът ѝ.“ Най-после той отишъл при същинската си дъщеря и я запитал: „Как сте?“ Зетят казал, че е много доволен от жена си, цял ангел е. Досега една лоша дума не му е казала. Лоша дума не е чул от устата ѝ. Какво е лошото в човека? Че понякога рита, дращи, реве. От какво зависят тия прояви в човека? Често хората са недоволни от своя живот. Защо? – Защото не работят да развият своите дарби и способности. В човешкото сърце и в човешкия ум се крият несметни богатства, които трябва да се развиват. Всички въпроси върху реформиране, устройване на обществото и ред още, са написани в сърцето на човека. Оттам трябва да се извадят законите за неговото реформиране. Няма защо сега да се правят опити. Всичко е написано в сърцето. Един морски офицер от Англия казва: „Законите на Англия са закони на природата.“ После добавя: „Законите на природата са закони на Англия.“ С това той иска да каже, че каквото и да прави Англия, законите ѝ са взети все от природата. Като наблюдавате какво прави природата по отношение към нас, виждате, какво изобилие ни изпраща. Тя ни изпраща толкова много слънчева светлина в изобилие и нищо не иска за това. Слънцето всеки ден изгрява и нищо не иска от нас. То ни дава изобилно вода, въздух, храна, и никога няма да изпрати пристави да секвестират имотите на човека. Невидимият свят никога не секвестира нещата. Нашите порядки не са такива. Ако някой не плати електричеството си, ще прережат жиците на осветлението. В невидимия свят, обаче, жиците седят от хиляди години насам, никой не ги прерязва. В съвременните големи градове внасят чист въздух, но трябва да се плати прескъпо за него. У нас е лесно. Щом отвориш прозореца си, и чистият въздух веднага влиза. От толкова години как сме на земята, за светлина, за въздух нищо не плащаме. Вярвам, че и още толкова години да прекараме, за въздух и за слънчева светлина нищо няма да ни искат.

Сега ще ви дам няколко правила: Когато изгубите парите си, не гледайте към земята. Когато ви сполети някакво нещастие, пак не гледайте на земята. Дигнете очите си нагоре и кажете: „За добро е.“ Кажете ли така, парите ще дойдат. Във вестниците се пишеше един интересен случай за един крадец. Той влязъл в един дом и откраднал парите на един човек. Крадецът научил по някакъв начин, че този човек бил беден, имал жена, деца, които оставил в лишение. Тогава той намерил обрания и му казал: „Господине, ще ме извиниш, жалко ми е за децата ти, аз не знаех, че си беден. Но сега направих един добър гешефт, обрах един богаташ, и затова ще ти върна парите с лихвите заедно. Занаятът ми е такъв – да обирам хората, ще ме извиниш, че и ти попадна на моята ръка.“ Питам: Как се яви това съзнание в този крадец? – Това показва, че в човека има благородство. Съвременните хора се интересуват от окултните, от тайните науки, но ги изучават само за такива случаи, дето не трябва. Те ги изучават само да ловят крадци и престъпници. Те изучават дали даден човек е престъпник. Престъпността, лошите склонности в човека лесно се познават, но важно е да се изучи доброто в човека, да се открият неговите способности. В училищата лесно се констатира, че даден ученик е неспособен. Трябва обаче да се намери начин, как да се помогне на такъв ученик. Има закони, по които неспособните ученици могат да се изправят. Като се знаят тия закони, децата в училище трябва да се нареждат в класове според своите възможности и способности. В България приемат за ученик онзи, който е навършил вече осем години. Това не значи, че всички деца, които са навършили осем години, са за първо отделение. Нито може да се каже, че всички деца, които са навършили 12 години, са за прогимназия. Мозъкът на човека трябва да се приготви. Ако българите се водят по системата на германците, тя не отговаря за тях. Германците са работили усилено в това направление. Индусите пък са работили хиляди години върху ясновидството. Колко(то) пъти европейците са се опитвали да прилагат методите на индусите, те са си напакостявали повече, отколкото да са се ползували. Защо? – Защото индусите са се упражнявали с години, когато европейците нямат тази подготовка.

Казвам: Вие трябва да знаете, че не може да започнете една работа, докато умът и сърцето са раздвоени. Не се безпокойте, не бързайте, чакайте да настане единство между ума и сърцето ви. Някой се разболее и веднага търси лекари, страхува се. Няма какво да се страхувате. И да се страхувате, пак ще умрете, поне умри като човек. Смъртта не е толкова страшна. Страшно е да умре човек, когато има връзка със земята. Когато обичате някого на земята и не можете да се разделите от него, тогава е страшно да умира човек. Но когато не обичате някого толкова силно, че да не може да се отдели от него, тогава смъртта е спасение. Сега аз не засягам това, което сте. То е много хубаво, но казвам, че с това знание, което днес имате, не можете да минете. То трябва да стане почва за едно ново знание на човека. Виждате един човек с някаква слабост. Не го съдете, но вижте имате ли тази слабост в себе си. Срещате един добър музикант и харесвате в него една добра черта. Вижте, имате ли тази черта в себе си. Какъвто човек срещнете и видите в него една добра черта, вижте има ли я у вас, защото трябва да я добиете. Изведнъж това не може да стане, но с време, затова е дошъл човек на земята. Ако той знае, как да постъпва, ще има всичкото благо и един ден ще живее така, както иска. Сега вие се молите на Господа и после се оплаквате, че не ви слушал. Има нещо, за което Бог не ви слуша. Ако аз съм човек, който е закъсал материално, ето какво бих направил. Ако разполагам с добър глас, ще отида при някой богат, който има милиони на разположение, но е болен от тежка болест, и ще му кажа: Слушай, приятелю, аз ще ти изпея една песен, но за това искам да ми платиш десет хиляди лева. Щом изпея песента, ти ще оздравееш. Ще му кажа, че като попея пет минути, болестта ще изчезне. При едно условие обаче, ако даде десет хиляди лева, ако наистина оздравее. Аз от своя страна ще дам писмено задължение, че ще взема парите само ако той наистина оздравее. По този начин сделката ще се направи, и аз ще спечеля тия десет хиляди лева. Пейте! И в Писанието е казано: „Пейте и възпявайте Господа в сърцето си, в ума си, в душата си и в тялото си.“ И при най-мъчните условия да се намерите, пейте. За добро е всичко. Бог е, който работи в нас и ни отправя към великия живот. Ние трябва да създадем онази връзка, която първоначално е съществувала. Тази връзка днес е скъсана и вие трябва да я възстановите. Христос дойде на земята именно, за да образува тази връзка. Първата връзка е връзката на Любовта. Втората връзка е връзката на Живота. Третата връзка е връзката на Мъдростта и Знанието. Четвъртата връзка е връзката на Истината и Свободата. Това са връзките, които трябва да възстановите. Вие не може да започнете първо с Любовта. Първо ще започнете с Живота. Животът е богатство. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да позная Тебе Единнаго Истиннаго Бога.“ Как ще го познаете? – Като го обичате. Като обичате Бога, вие ще го познаете. Не можете да познаете Бога, докато не Го обичате.

Та казвам: Почнете да обичате Този, когото не познавате, но Който ви познава. Вие мислите, че трябва да обичате само онези, които познавате. И така обичате. Не, почнете да обичате тези, които не познавате; започнете ли да обичате онези, които не ви познават, ще видите, че те ви обичат. Дали вие ги познавате или не, то е друг въпрос, но казвам ви, че Той ви обича. Започнете сега да обичате. И нека всички хора бъдат за вас отворени книги. Всеки човек представя лист от една книга. Всички книги пък се съдържат във великата книга, която Бог е написал. Започнете да четете великата книга, която Бог е написал. Това е задачата, която предстои сега на всички. Тази е задачата, дадена на всички хора на земята.

Благословен Господ Бог наш.

Добрата молитва.

4-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 17 октомври, 1937 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.


Забележка: По каталога на Елена Андреева на 24 октомври, 1937 г. няма беседа.







Книги:

(Беседата не е описана в книга)

Начало: 10:00

В началото:

Молитва „Отче наш“
Песен „Ще се развеселя“

В края:

Песен „Благословен Господ Бог наш“
Молитва „Добрата молитва“

В списъка на беседи по:

Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни