Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1937_11_17 Естественият път17 ноември 1937 г., Общ Окултен Клас, София

Общ окултен клас София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3540 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 юни 2011 - 17:05

Аудио - чете Цвета Коцева

От книгата, "Божественият импулс". Общ окултен клас. XVII година (1937–1938). Първо издание. София,
Издателска къща „Жануа-98“, 1999.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето



Естественият път



Отче наш.

„Фир-Фюр-Фен.“

Има един естествен път, по който нещата се придобиват. Туй, което липсва на човека може да го придобиете по естествен път. Може да го придобиете по изкуствен път чрез насилие. Малко по-другояче да се поставя въпросът. Вие мислите, че туй, което липсва на човека е един недостатък. Някой път липсва нещо. Някой път е добре, че липсва, някой път не е добре, че липсва. Че липсва, не значи, че е лошо. Не си богат човек, липсва ти богатството. Голямо зло ли е, че не си богат? Или пък имаш сиромашия. Сиромашията не ти липсва. Лошо ли е това? Значи, някой път ти се оплакваш от сиромашията. Имаш право, не си доволен от нея. В какво стои лошевината на сиромашията? Или да кажем липсват ти знания. Някой път е хубаво да нямаш знание. Знанието не всякога е една добра страна. Казва: „Знаеш нещо“. Може да знаеш много работи, които не са полезни. Казваме: „Липсва ни“. Има неща, които са съществени. Запример, има някои неща, които ни липсват и природата ни заставя да ги търсим. Запример, липсва ти хляб. При липсата на хляб се явява гладът, измъчва те. Този глад с нищо не може да се задоволи. Той има обич към хляба. Ще те застави да търсиш този хляб. Като го намериш, ще се задоволиш временно. Пък сега има неща, които са специфични за някои. Казва някой, че му липсва любов. Философски липсва на този човек, но фактически любовта е в него. Да кажем имаш стомашна система, не функционира правилно. Казва: „Липсва ти храносмилането. Функционирането на храносмилането не е правилно“. Мнозина смесват и казват: Липсва ми любов. Любовта не функционира. Не, че липсва в дадения случай. И при това Любовта е, която не прави зло никому. Любовта не прави зло никому, но става причина за много злини. Никому не мисли зло, не се радва на злото, както описва апостол Павел, но любовта става причина за много злини. Да кажем, ражда се ревност. Или ревността иде от Любовта: туй, което обичаш, имаш голяма ревност за него. Казвам: Как така ще примирим нещата? Не да примирим нещата, но как ще си (ги) обясним, до каква степен. Ревността не е нещо лошо, ни най-малко. Има една естествена ревност. Добре е човек да я има. Но има една ревност злокачествена, епидемия е, човек трябва да я опитал. Ревността не е нещо, за което може да се разправя. В дадения случай говорим за неща, които знаем. Аз ще ви дам някой пример. Има неща, както и да ви ги разправя, няма да ги разберете. Например: музика, ритъм, хармония. Какво нещо е хармонията? Ти трябва да я чувствуваш.

Аз снощи бях на един концерт, слушах един виртуоз, доста виден. Направи ми приятно впечатление. Има хубаво развити музикални центрове. Времето развито, после техника има добра, умът му стига, за да свири хубаво. Още като вземе цигулката и лъка, разбира от музика човекът, свири човекът. Някои слушат там, но виждам като свири някое парче, забелязвам борба, страдание, примирение, недоразумение, че после пак разговор между този и онзи. – „Ти защо тъй каза? Ти не можеш ли другояче да го направиш“. Той казва: „Такива бяха условията“. Разговарят се музикално, най-после примиряват се, дават си ръка, целуват се, прегръщат се: такива картини изскачат в ума ми. Цял ред картини изкачат. Слушам го – той свири хубаво. Той дава движения. Казва: „Не можеше ли така? Другояче можеше“. Той се навежда назад, напред. Казвам: Трябва да го слушаш, пък и трябва да имаш музикално разбиране. Един приятел ми казва, не може да разбере този Прокопиев. Казвам: Това става в Русия, борбата става там, руска борба е. Свири едно парче хубаво. Като започнем ние музикално да се борим вътре в себе си, ние не сме доразрешили един музикален въпрос. Музиката е разрешение. Ще дойде един, двама души се карат. Единият взел инструмент и другият взел. Започват сега. Единият басист взел контрабас, другият взел първа цигулка, сопран, разговарят се. Единият свири и другият свири, карат се. Сега понякой път вие употребявате музиката. Вие трябва да я употребите, понеже имате известни музикални инструменти. Понякой път вашият ларингс има контрабас или първа цигулка, тънко пеете. Казвам: Развивайте вашите инструменти. Станете музикални. Първото нещо, турете си задача да може да говорите музикално. Музикално като говорите, да ти е драго, че си казал една дума, да знаеш как да я кажеш. Като гледаш тоя човек, който се е занимавал с музика, той има права стойка, лицето му е светло, свири хубаво. Един доста млад човек, живял е хубаво, чист живот, лицето чисто, като излиза има самоувереност. Не го е страх дали може. Свири човекът. Казвам: Ето един християнин. Такава самоувереност трябва да имат в своите постъпки. Не свири така, като че ли го е страх, но свири самоуверено. Аз бих желал всеки от вас да може да бъде такъв господар в своя живот, както този е господар на ръчката, на цигулката. Пръстите се движат, вземат двойни, тройни ноти и верно ги вземат. Казвам: Колко време този човек е свирил? Ръката му пада точно на място. Ами че то е хубаво. В човешката мисъл ти имаш един инструмент и ти, ако не си музикален, не може да мислиш; ако не си музикален, не можеш да чувствуваш; ако не си музикален, не може да постъпваш добре. Постъпките, мислите и чувствата – там е музиката. Добрите постъпки вече има закон на постъпките. Ще свириш правилно, ще чувствуваш правилно, тогава има закон на чувствата. Пак е музика. И в мислите има същия закон на музика. Ние мислим, че можем да мислим тъй както искаме. Не, мисълта е строго определена. Има закон, по който, ако ти не мислиш, не свириш хубаво. Щом мислиш, хубаво ще свириш. В музиката имаме хармоничен живот. Но, от какво зависи хармоничния живот? Най-първо от какво зависи успехът на човека? Успехът на един човек зависи от неговата вяра. Може да вярва в себе си, може да вярва в баща си, в майка си, може да вярва в приятеля си. УСПЕХЪТ НА ЧОВЕКА ЗАВИСИ ОТ ВЯРАТА МУ: ВЯРА В БОГА, ВЯРА В БЛИЖНИЯ И ВЯРА В СЕБЕ СИ. Ближният, то е баща му, майка му, братята му, сестрите му, а към себе си, е той самият. А към Бога е този, който дал живота и на баща му, и на майка му, и на братята му, и на сестрите му, онзи, който дал живота и на него. Следователно, нашата любов трябва да бъде към Бога, понеже от него излиза живота ни. Ако там скъсаме, ако оттам не приемем, тогава какъв живот може да имаме? Някой казва: „Аз мога и без Бога, и без вяра в Бога мога“. Без Бог като мисъл, без нея можеш, но без Бога като същина, от Който излиза живота, не може да бъдеш. Ако скъсаш с Бога, в момента в който скъсаш, веднага ще изчезнеш от света, защото в света, ние, които искаме да живеем добре, това е желанието на Бога. Ние, които мислим, то е мисълта на Бога. Бог е в нас, Който иска да мислим добре, Бог е в нас, Който иска да чувствува добре и Бог е в нас, Който иска да постъпва добре. Ние сме виновати, когато Го ограничаваме. Трябва да постъпва тъй, както искаме. В думата Го ограничаваме, разбирам Той да се прояви, тъй както Той иска. Ако Го ограничаваме, то е наше прегрешение. В какво стои нашето прегрешение. Господ иска да те научи нещо, пък ти Му даваш уроци. Като Господ ще му даваш уроци, ще Го учиш, Той как трябва да обича. Остави тази работа! Той трябва да ти разправя. Сега аз ви разправям за неща, но и да ви разправям сто години за този ритъм, който ще ви свиря, няма да го разберете, не можете. Какво нещо е ритъмът? Често слушам музикантите, много ритмус има в света. Има ритъм на вярата, има ритъм на надеждата, има ритъм на любовта, има ритъм на милосърдието, на кротостта, на въздържанието, на всички добродетели. Има особен, специфичен ритъм. Любовта си има особена хармония и вярата си има особена хармония, и надеждата си има особена хармония, то е един широк свят. Ние сега мислим, че е много лесна работа. Казваме: „Хармония, ритъм“. В ритъма има едно движение, че нещата и движенията си заминават. Това движение върви периодически. Ти не си на времето, не си точен. Може да закъснееш само с една секунда и да изгубиш условията. В ритъма се иска точно на времето. Ако бъдеш с една секунда по-рано е добре, но ако закъснееш с 1⁄2 секунда или с 1⁄1000 от секундата, ще изгубиш. Точно на време трябва да бъдеш. Първият (лъч), който излиза от слънцето, ако закъснее с 1⁄100 или с 1⁄300 000 от секундата, светлината ще бъде на 1 км от тебе вече, тя е преминала. Значи трябва да бъдеш 1⁄300 000 от секундата преди времето да си дошъл, че да те завари. Щом като те завари, ще ти даде туй, което ти трябва. Писанието казва: „Онези, които чакат Господа.“ Онзи, които не разбира закона, той ще мисли, като че ли Господ за пръв път се явява. Не е така! Лошите условия, нашите лоши мисли, лоши желания и постъпки от миналото. Има много лоши работи, които не се дължат на нас, но не може да се обвиняваме, да кажем: Аз съм причината за всичко. Никой от вас не е причина за нещастието на света. Всеки един от вас е отговорен за нещо, но да извадите от това заключение, че е отговорен за всичко? Ако един син е лош, по аналогия вадите заключение, че баща му е лош. Понеже, всяко вълче, родено от вълк, какъвто е баща му, такова е и то. Всяко агънце, каквато е майка му, овцата, такова е и то. Това е вярно, но има изключения. Ами представете си сега в присаждането, че си садил ти едно плодно дърво, доброкачествено. Дошъл някой, че присадил една дивачка – присадка. Ти си посадил хубаво семе, а той дошъл и присадил отгоре дивачка. Ти гледаш някои от клончетата са други и ти се чудиш на това, израсналото. Има у вас нещо, което е присадено. Ти седиш и казваш: „Такъв съм роден“. Не си роден такъв! Тебе те присадиха. Преди няколко години като спа, някой те е присадил и туй присаденото в тебе, расте. Какво трябва да го правиш? Трябва да дойде някой да го отреже, че пак да го присади наново. Да ти даде нова присадка. Сега трябва вие или сами да се присаждате, или други да ви присадят.

Всякога, всеки ден искайте да внасяте в себе си едно добро чувство. Може да внесете туй добро чувство по един естествен път. Много пъти може да се говори за зло в света. Не е полезно, понеже злото е една мощна сила. Да се говори много за парите е вредно, защото на децата като казваш пари, пари, детето не може да работи за пари и като види, че са така необходими, туй дете започва да мисли. Чакай няма ли по-лесен път за придобиване на пари? Един ден туй дете започне да си протяга ръката. На туй дете ядат му се плодове. Баща му го учил да посее, то не иска да сее, но като види едно плодно дърво, заражда се желание да яде. Няма лошо в туй желание, че иска да яде. Де седи лошото? Туй дете не взема една ябълка, но след като се наяде, пълни джобовете, напълни си пазвата. Погрешката е дето туря в пазвата и в джобовете. Че яло, законът не го хваща за яденето. Според Божествения закон, каквото туриш в стомаха си е позволено. Да изядеш една, две ябълки, никой няма да те държи отговорен. Хората може да те държат, но Бог не те държи. Ако види, че някой човек е ял, Господ няма да го държи отговорен, но ако види, че е напълнил пазвата си, това не е на място. Питам: Ако едно дете открадне от баща си, извади няколко златни монети, де е погрешката? Да попита това дете и да каже: „Татко, мога ли да отворя кесията, колкото ми позволяваш да взема?“ Значи туй дете, ако отвори без позволение кесията на баща си, вземе и минава, че не е бръкнало, бащата казва, че му липсва, а то си вдига раменете. Вече лъжата е влязла. Ние често проповядваме известен морал. Кое е морално в света? Туй, което способствува за развитието на света е морално; туй, което способствува за развитието на човешката мисъл е морално; туй, което способствува на човешките чувства, е морално; туй, което способствува за развитието на човешките постъпки е морално. Где е погрешката тогава? Ние търсим погрешката и днес намираме някого, че е виноват, че той обича някого. Виноват е човекът! Ако обичаш парите, считат те виноват; ако обичаш някоя жена, считат те виноват. Много работи за любовта има, де е погрешката? Погрешката да се знае. Защото в самата дума „любов“ има две значения – любов, обич и милосърдие. Любов, тъй както у българите се разбира на физическото поле, има нещо неестествено. Някой любов има да яде, обича да яде месо, обича да яде риба, или обича да яде пастърма. Не е лошото в яденето. Не може ли без пастърма? Любовта е силна дума, показва, че човек има един устрем. Не, ти не трябва да поставяш никакви препятствия. То е едно Божествено течение. Ако поставиш препятствие, то влече всичко. Любовта не е сила, която може да спреш някъде. Тя иска царски път. Тя, ако няма царски път, влече всичко и събаря всичко. Понеже не сме се научили, искаме да туряме контрол на Любовта. То е човешката любов. Любовта не търпи абсолютно никакъв контрол. Тя не може да се контролира. Тя, всичките неща, отдето мине, своите благословения остава на тия, които ѝ отварят път, но отдето мине, дето не ѝ отварят път, всичко завлича, нищо повече! Вие ще кажете: „Как така?“ – Така е! Двама души се обичат, след време се скарват. Защо? От любов се скарват. Защо се скарват? Вземи малко по-тънко. Обичаш ти някого. Най-първо вие сте като гълъбчета, агънца, като пиленца. Две пиленца малки ходят. Като ходят, гледаш ги живеят си като ангелчета. Но тия пиленца като израстнат, току гледаш едното клъвне другото по главата и другото го клъвне. Казвам: Отгде накъде тия ангелчета да се кълват по главата? Гледаш две мъжки ангелчета вървят, така братски си живеят. Развиват се, развиват се и по едно време гледаш израстват гребени, опашки и те току започват да кукуригат. Погледнеш двете пиленца, започват да се давят, скачат едното на другото, бият се двете. За какво се бият, вие го знаете. Бият се за своите сестри. Единият петел казва: „Ти защо не постъпи добре със сестра ми?“ Другият казва: „Ти защо не постъпи добре със сестра ми?“ Трак, бият се. Най-първо обходата не е била добра. После иде второто, едно чувство. Едното петле казва: „Тази сестра с мен ще ходи, тази сестра е моя, ти нямаш право“. Хубаво, едното петле отстъпи, вземе едната сестра. След туй се родят още. Казва: „И втората сестра и тя ще бъде моя, и третата и тя ще бъде моя“. Четири, пет сестри, все иска да бъдат негови. Аз изнасям факти, които са вътре в природата. Не ги преувеличавам, даже не ги представям както са. Казвам: Ако тия неща не може да се обяснят, причината на това къде се крие? – Вие имате един естествен процес. Този процес на птиците е само между нас. Тия пилци ние ги научихме, то е човешко възпитание. В първоначалното състояние туй стълкновение го нямаше. Когато човек се намести в Божествения порядък, започна той да туря своите закони. Той взе 50 овци и остави две, като изкла мъжките. Казва: „Такъв е законът, мъжки не ни трябват. Нас женски ни трябват“. Защо? Защото женските дават мляко. Мъжките не трябват, защото мъжките мляко не дават. В Божественият порядък е било едно женско, едно мъжко. Едно мъжко, едно женско, тъй да живеят. А в човешкият порядък едно мъжко, 50 женски. Как може така? Едно мъжко, 50 женски. Може ли между женските да има съгласие? По никой начин. То е нещо неестествено, немислимо. Или ако вземете едно женско и турите 50 мъжки. Пак спор ще има. Един недоимък има в природата. Тази ревност, която е в човека, се заражда вътре. Тя подразбира един недоимък. Ревността е вътрешен недоимък на човешката душа. В изобилието ревността не може да се развие. Един човек, който има само една златна монета, той е ревнив заради нея. Пази я, държи я. Ако има няколко милиона, тогава хич не ги пази, не ги ревнува. Ревността е един процес на оскъдност. Или неверието – то е един недоимък. Злобата е един недоимък. Всичките отрицателни черти, това показва един недоимък вътре в човека. Тогава трябва да се мисли, за да се разбере. За някой казват, че той е богат. Онзи, мухлясалият хляб, богатство ли е? Развали се, замениш с друг. Много хора искат да заменят своите неверия с вярата на другите хора. Той дойде, проповядва на тебе безверието, но иска той да добие твоята вяра. Проповядва безверието, но същевременно иска да имаш вяра. Следователно, той търси твоята вяра. Той като придобие твоята вяра, той (е) придобил туй, което търси. Много пъти хората търсят по обратен път да придобият. Или някой, който няма любов, търси любовта у другите хора. Те са процеси, които стават в живота.

Та казвам: Когато се проповядва новото учение, то е един нов метод, една нова форма за постигане на ония блага, които Бог ни е дал. Той е най-правилният път да ги постигнем. Да кажем, да направим един опит тук. Ако аз бях турил на тази маса 100 английски лири, да ги държа една седмица и никой да не контролира, колко ще останат на масата? В Изгрева вие сте от набожните. Сто ще ги турим, но аз сега не се произнасям, може да не изчезне нито една, но може да отидат всичките. Тогава как ще обясните? Може някои външни хора да са дошли да са ги взели. Но допуснете, че целия ден влизаме само ние. Може да проверим докъде е нашата честност, колективно доколко сме изправни. Ако се изгуби само една, то е голяма честност. Ако се изгубят две, малко по-малка честност. Ако се изгубят 3, по-малка. Ако се изгубят половината, равновесие вече няма. Казвам: Някой път седя и си правя своите наблюдения навсякъде. Казва някой: „Този човек защо ми каза така да ме отрови?“ Пък някой път аз търся някои хора да се карат. Търся ги като нещо ценно. Добри хора не ме интересуват. Търся някои да се карат. Имате ли знаменити хора? Тук има един знаменит, отивам, той се кара, псува слугите си. След туй, аз като напусна, въртят се из моя ум, като че аз псувам слугите си. Аз седя и наблюдавам кои са причините. Може аз да бъда на негово място, можех да бъда на мястото и на слугата. Понеже не съм, много лесно може да се разреши. Гледам го слугата, виждам чете се нещо на лицето: „Един ден ще видиш и аз може да ти върна“. Сега той мълчи. Причината е, че някой слуга псува, е съвсем маловажна. Че този слуга не е извършил работата както трябва. Толкоз знае човека.

Този снощния цигулар като погледнах, като излезе на сцената, хваща ми окото. Пианистката му и тя добре изпълнява, хубаво свири. Музикалността е средна в нея, но той е даровит. Почти него го поставям наравно със Сашо. В Сашо челото е така развито. Казвам: Още като го видях с такова чело, казвам – Ще свири този човек. И ръката му като видях, всичко показва, че може да свири. Но, казвам: Ако неговото чело се беше изменило, ако се спити неговото чело, няма да има тази техника, не може да вземе тъй вярно, ще се яви едно колебание в него.

Та казвам сега: Аз бих желал много пъти ние да бъдем така самоуверени. Вие не знаете, някой път нямате самоувереност дали обичате или не обичате. Някой път не знаете търпелив ли сте или не сте. Всякога проверете колко сте търпелив. Щом ти не можеш да търпиш, бързаш, не си от търпеливите. Щом си учител и не може да търпиш учениците, малко търпение имаш. Щом имаш деца и не може да търпиш като баща, търпението ти е малко. Не може да искаме от бащата голямо търпение, но има едно естествено търпение в света. Сега аз засягам въпроса много принципално. Вие сте много добри хора, но няма кой да ви оценява. Много добър човек сте, но при лоши хора сте попаднали. Светия сте, ако ви турят между лошите хора, сте светии. Но турени при други светии, които са по-светий от вас, вие мъжделеете. То е сравнение. Една свещ при нашите лампи не свети, но когато изгрее слънцето и тяхната светлина се изгубва. Слънчевата светлина ги надминава и казваме: „Я ги изгасете, не ни трябва тази светлина“. Та понякой път вие желаете да идете при ангелите, вашият живот ще се обезсмисли. Вие понякой път искате да видите много добър човек. Вие, ако видите много добър човек, ще станете нещастни. Някоя жена иска да види някоя красива жена. Ако види тази красива жена и мъжът ѝ, и тя, ако видят красивата жена, на мъжа ще се завие свят. Тогава? Тя, ако види красивия мъж и на жената ще се завие свят. Затуй сега, в сегашният свят турят грозотата, за да се пазят хората от големи съблазни. По-добре да видиш грозна жена, отколкото красива. С два пръста дебели устни обърнати, очите свити, ушите свити, всичко туй. Никога тази грозната жена няма да съблазни мъжа. И да минава мъжът 10 пъти около нея, но туй положение е естествено. Другата страна. Красотата е едно велико Божие благословение. Когато красотата дойде във вашия дом, тя ще остави своето благословение. Една красива жена за хиляди години ще я помнят. Една грозна жена за 100 години. Грозната какво ще остави в къщи? Някой път казваме: „Един добродетелен човек, една добродетелна жена може да носи маската на грозотата“. Има такива случаи. Но аз съм виждал грозни хора, но правилни глави, правилни лица. Казват за Сократ, че бил грозен. Правилна глава има Сократ, философска глава, един човек с творческо съзнание. Когато са му казали, че той има такива и такива пороци, той казва: „Всичко това е вярно, но със своята воля изправих всичките си погрешки – слабостта към жените, слабостта към парите. Обичах да ям, но всичко това изправих“. Казвам: Де му липсва на Сократ като гледаме лицето? Ако е верен образът, който ни дават, всичката работа е в носа. Всичката погрешка на Сократ стои в носа. Лицето правилно, главата правилна, но в носа липсва нещо. Сега да оставим, ако разправям за носа, вие ще разберете криво. Има един неестествено присаден нос на човека. Присадени носове има. Гледам преди колко поколения, някъде намирам, че преди 25 години, някъде е присаден на някой преди 100 години, а на някои преди няколко хиляди години носът е присаден. Какво трябва да правиш? Да го махнеш. Ще каже някой, дълъг нос да имам. Дългият нос е друго зло. Трябва да имате правилен нос. Като изучавате физиогномия, ще видите, че има известни гънки на носа, които са потребни. Мнозина от вас нямате тия гънки. Присадени носове са. Тепърва трябва да се махнат. Носът, ушите са присадени. Брадата и тя е присадена. Всичките неща трябва да се изхвърлят. Според новото учение, трябва да се преустроим, съвършено да се преустроим. Туй може да го направим,може да се направи, защото Бог от нас изисква. Трябва да имаме идеални данни. Всеки красив човек, всеки добродетелен човек, всеки умен човек. Има хора на вярата, има хора на надеждата, има хора на енергията, на волята, на разумността, има хора на изкуството, на музиката. Радвайте се като срещнете един умен човек, той е благословение за вас. Един умен човек, един красив човек, един здрав човек, е благословение. Те са образци, които трябва да ви радват. Ако ние не можем да видим един здрав човек, здрави не може да бъдем. Ако не видим един добър човек, добри не може да бъдем. Същевременно другите хора са образци за нас и ние сме образци за тях. Вие всички сте образци. Всеки един да види какво му липсва. Не че му липсва нещо, но какво му не достига. Да кажем, малко нетърпелив си. Аз забелязвам, когато някои хора говорят и правят погрешки, искам да се намеся и да поправя. Някъде няма нужда да се поправят погрешките. Едно дете бърбори, ще произнася една дума. Говори ми на чужд език. Разбирам донякъде. Как ще го поправя? С едно поправяне не може да се поправи. Вземете във всеки език – френците имат 26 букви, но някои букви липсват. За да наваксат буквите, тургат по две–три букви. Отначало трябваше за всеки звук да си имат буква. Съществените букви да си имат. Българският език в туй отношение е по-добре. Но и в нас ни липсва. Тогава ще турите Ѣ. Как трябва да се произнесе Ѣ и Е? То е доста сложна наука. Пък и в сегашната музика има 7 ноти. Много ноти още липсват. Работата не става със 7 ноти. Като ги вземете там тия понижения и повишения пак нещо недостига. Казвам: Трябва да имате съзвучие, акорди. Какво значи съзвучие? Или как ще определиш в музиката начина на движението? Или как ще определиш начина на движението, че един човек се намира в неблагоприятни условия. Или как ще определиш в музиката, че има благоприятни условия. Естественият живот, както Бог го създаде, то е музика. Не нашия живот. Човек може да работи като душа. В Божествения живот хармония има, ритъм има, темпо има и какво ли няма. Всичко има вътре.

Та казвам сега: Практически кое е онова, което може да се приложи? Ние се готвим да влезем в един свят, да идем при ангелите и отсега нататък трябва да изучаваме техния език. Ние трябва да изучаваме мислите на светиите. Ние трябва да изучаваме чувствата на светиите и постъпките на светиите. Сега ние изучаваме светиите. Калугерският живот, това не е светийският живот. Един светия, ако дойде в къщи, той няма да съди погрешките на жената, той знае къде е присаденото. Като заспи жената, той ще я присади. Той знае как да присажда. След като си замине, докато дойде гостът била нетърпелива. Като си иде госта, ще стане много търпелива. Много снизходителна ще бъде, щедра. Когато Христос казва: „Ако се не родите изново от вода и от Дух“, но кой трябва да ви роди от вода и Дух? Ако духът и водата не станат едно условие, ако вие не се родите от Бога, вие в Царството Божие не може да влезете. Родените от Бога, грях не правят. Най-първо два елемента – Духът и водата да се съединят. Кое е водата и кое е Духът? Толкоз са сложни водата и Духът. Писанието казва: „Роденото от Бога…“, по нямане на думи, се казва роденото от вода и Дух. Животът е излязъл из водата. Животът е излязъл из Духа. Ако вие не знаете законите на водата, туй пластичното в себе си. Кое е водата? Онова, пластичното, пластичните мисли. Ако вие не разбирате ония пластичните закони, ако не разбирате силата на духа, тогава какво преобразование може да стане във вас? Как ще си въздействувате вие? Понякой път мнозина ме запитват, какво е искал да каже Христос. Трябва да служиш на Христа, за да знаеш какво искал да каже. Ти трябва да слушаш един цигулар, за да знаеш как е свирил, да разбираш неговата музика. Някой път може да слушаш грамофонна плоча, но тя никой път не може да представи тия потънкости, които един цигулар може да представи. Няма условия. Ще представи основните черти, но никога не може да представи една грамофона плоча туй, което съдържа един цигулар. В един цигулар се проявяват ценностите на неговото сърце, ценностите на неговата мисъл, ценностите на неговата душа, и ценностите на неговия дух в неговата музика трябва да вземат участие. Има и сила, има и благородство, има и светлина в музиката. Пък има и тази мекота, която може да смекчава всичко.

Казвам: Кое е новото в света? Новото в света е музиката. Кое е новото в новороденото дете? Плачът. Щом детето заплаче, то е първата песен на живота. Щом не заплаче, всичко е свършено. Ако запееш, ти си роден. Ако не запееш, ти не си роден. В това е смисълът. Ако сутрин станеш и не запееш, свършено е. Ако станеш и запееш, ти си роден вече. Утре пак ще се раждаш. Ще се раждате хиляди пъти. Всяка сутрин ще пееш, ще се раждаш. Като станеш, ти вече си друг човек. Днес каквато погрешка направите, утре като станете запейте. Като запеете ще може с днешния ден да очистите всички погрешки, които сте направили миналия ден. Ако днес не запеете, ще се натоварите с един голям товар. Следователно, Бог в Своята Любов си казва, за днешния ден Господ казва: Обърнете се към Мене да ви науча да пеете хубаво, да разберете хармонията, да ви науча какво нещо е вярата, да ви науча какво нещо е надеждата, да ви науча какво нещо е Любовта, милосърдието, кротостта, въздържанието и хилядите други добродетели. Казвате: „Може ли да ги науча?“ – Може да ги научиш. Вас ви е страх, че ако научите добродетелите, ще изгубите живота. Казвате: „Калугерски живот е!“ Оставете вашия калугерски живот. Кое е по-хубаво, като риба да живееш в мътната вода или в бистрата вода? Че какво е Любовта? Любовта е онзи копнеж, в който като живееш, ще имаш постижения на онова, което желаеш. Но щом си в света, ще усещаш един недоимък, една празнота, едно безсмислие, едно колебание, едно съмнение, едно безверие, една вътрешна грубост. Каква любов е тази? Любовта има онази пълнота. Човек е гений. Той е талантлив, той е гений, той не е обикновен човек. Обикновен е, когато отива при обикновения, талантлив е когато отива при талантливия. Гений е, когато отива при гения. Човешката душа, дето слиза, се приспособява на условията, които съществуват. Някой път душата взема обикновена форма. Когато се качи към Бога, тя взема по-друга форма. Една човешка душа е повече от един ангел. Един ангел е изложение. Душата съдържа възможности повече от постиженията на един ангел. Душата съдържа повече възможности в себе си, отколкото едно божество в себе си. Така седи този въпрос. То са ония несметните възможности, които Бог е вложил в душата, понеже тя е изражение на самия него. Тя е направена по образ и подобие Божие. Това са възможности, които Бог е вложил в нас, които за в бъдеще трябва да ги достигнем. Тъй е сега. Не какви сме сега. Не правя никакъв въпрос. Рибата си е риба, до време. Животното си е животно до време. Човекът е човек, до време. Казвам: Пред вас седи едно велико бъдеще, всички ония копнежи. Тепърва има да учите какво нещо е Любовта. Един ден като влезете в тази Любов (…). Всичките ваши погрешки ето от къде идват. 1, 2 – пиша единица, после 2, нали 12 става? Кое печели? Единицата или двете? С колко се увеличава единицата, с 10. Двете с нищо не се увеличава. Прибавим 3 става 123. С колко се увеличава единицата? Със 100, двете с 10, а трите остава същото. Всяко последующо число увеличава предидущето. Такъв е законът. Вас ви е страх, че някой ще ви замести. Вие печелите. Всеки човек, който иде да ви замести, ще ви увеличи. 1 2 3 4 5 6 7 8 9, всички са увеличени. С колко е увеличено? Всеки един човек, който иде подир вас, той дава цена на вас. Знаете ли? Аз казва не искам да ходят подир мене. Този човек ти дава цената, той те увеличава. Ако ти си преди него, той ти дава цена. Всеки, който върви зад тебе, всеки, който върви подир тебе, той ти помага. Всеки, който върви пред тебе, ти му помагаш. Следователно, напред ще вървиш, когато другият ще трябва да ти помага. Отзад ще вървиш, когато на другите ти трябва да помагаш. Вие не разбирате този закон. Като го приложите веднага казвате: „Той трябва да кукурига в къщи“. Там е философията. Двете кукурига, но той нищо не печели. Кой кукурига? Двете, той е повишен. Той дава. Онзи, който печели, съзнава, че силата не е в него, а в двете. Като се махне двете, той пак става единица. Писанието казва: „Господ ще ти бъде задна стража.“ Числата след единицата са задна стража. Тогава тази единица се увеличава с милиони и е мощно и силно. Всяко число, което иде, има бъдеще. Всеки човек, който е тил на всинца ви, той най-малко ви е увеличил 10 пъти. Благодарете му, че е дошъл. Във всяко общество, като дойде един човек, той придава цена. Ако дойде един външен човек, който стане тил, той ще ви повиши 10 пъти и вие ще придобиете ценност. Щом дойде една душа, ще подигне вашата ценност десеторно. Всяка душа, което иде в едно общество, всяко дете, което се ражда в света, подига 10 пъти. Казвам: Вие, които се жените, трябва да имате едно момче и едно момиче. То е закон. На една сестра наскоро ѝ казах: Казвам, защо страдаш? Казвам: Ражда се едно момиче. Казват: „Нас не ни трябват много деца, кой ще ги гледа, кой ще ги възпитава?“ Умира детето. Рекох: Тебе ти трябваше едно момиче. Ако имаше момче, момичето щеше да остане. Пазете се, не съм аз за физическото. Казвам: Най-малко трябва да имаш една мисъл в ума си – едно момче. Трябва да имаш едно чувство, то е момиче. Ако имаш само една мисъл, пак нямаш едно чувство (…). Най-малко две неща ще имаш, на които да разчиташ. Ако стане сакатлък с едното, изключение има, да има на какво да разчиташ.

Та казвам: Вие понякой път не се оценявате. Някой път в школата има състезание. В живота има един естествен път, в който сте турени. Някои хора са турени преди вас. Дайте на всеки човек мястото, което му е дадено. Господ го е изпратил преди тебе, дайте му мястото, не го спирайте! Не искайте мястото на другите! Като дойде твоят ред, не оставяй тебе да те заместят други. Ти тръгни там, дето си поставен. Тръгни по пътя си. Не оставяй пътя си. Някой път казваш: „Тази работа няма да я направя“. Направи я. Иди, свърши работата, която ти е възложена, не оставяй твоята работа други да я правят. Не прави и работи, които други трябва да направят, че да ги научиш на мързел. Да не кажеш: „Чакай аз ще я направя“. Ако той трябва да направи тази работа, нека си я направи. Но, ако по някакво изключение не може да я направи, може да му помогнеш. Не се месете в чужди работи.

Не зная дали ще ме разберете? Вярвам, че ме разбирате. Понякой път не ви отърва да ме разбирате. Сега като ви гледам, забелязвам изведнъж да казвате: „Много добре говориш, Учителю, ама знаеш ли на какъв огън се печем.“ Прави сте. Казвам: Този огън, на който се печете, той може да се угаси. Не е толкоз страшен този огън, на който се печете. Няма нещо страшно в това. Неразбиране е това. Един ден аз щях да си осакатя пръстите. Гледам, горе на печката нещо, искам да го махна. То било една течност, нагорещила се, искам да го бутна с пръста си. Като го бутнах, то се залепи. Изваждам го. Казвам: Защо бараш с пръстите си? Защо не извади с някоя клечка, ами с пръстите си? Казвам: Вече сега няма да можеш да свириш. Ха сега да си туря изкуството, не може ли да поправя пръстите си. Най-после го поправих, но втори път не барам. Обели се само кожата, но можеше да се осакати пръста. Аз прибързах. Мисля лесно ще мине. То било така нагорещено, лесно не минава. Малка работа, но можеше да се осакатя. Трябваше да помисля малко.

Та сега вие понякой път барате много горещи работи с пръстите си, искате да пипнете някого. Опасно е да се пипа. Два, три деня и ми мина. Концентрирам мисълта си и казвам на тия клетки: Погрешката е моя. Пратих енергия, насърчих ги и те изправиха работата. Пратих им доста медикаменти вътре и те изправиха и си отидоха. Казвам: И вие изпращайте медикаменти. Направиш погрешка, изпрати една хубава Божествена мисъл, едно хубаво Божествено чувство.

Сега какво да ви говоря още? Туй, което ще ви свиря е много мъчно. Много лесно е, но и много мъчно е! Технически не е много мъчно. Но да се даде един опит е много трудна работа. Сега искам само да ви дам идея, за да имате едно понятие. Колкото разберете, то е ваша работа. Аз на себе си го свирих и като свирих, останах доволен. Но само за идея да покажа това, ще ви го изсвиря. Не може човек да разбира нещата, докато не ги изпита. Сега не трябва да мислите, че като чуете ще стане нещо. Нищо няма да стане. Малко ще се поразмести въздухът из салона. Ако остане нещо във вас, добре. Какво нещо е движението? (Учителят извади цигулката.) Сега няма да очаквате много. Може да ви изсвиря „Цвете мило, цвете красно“. (Учителят свири.) Туй е ритъм на движение. Трябва да се движиш хубаво. Ти седиш някой път, инертен си. Туй е ритъм на правилно движение. Туй, ако на един болен човек свиря два, три пъти, ще се зароди в него желание да стане, да завърви прав. Правилен ритъм на движение е. Та казвам: Сега, ако ви разправям, какво ще разберете? Сега вече имате една представа. Другояче, ако ви разправя, непонятно е. Животът трябва да го живеем, за да разбираме. Същият закон е. Трябва да мислиш, за да разбираш. Трябва да чувствуваш, за да разбираш. Трябва да постъпваш, за да разбираш. Силата е там. Туй, което аз правя, всеки един от вас може да го направи. Ако можехте да свирите като мен, добре щеше да бъде. (Учителят свири и пее.) Всинца, ако вземете цигулката и засвирите като мен, зле ли ще бъде? Тъй започва един човек, който се намира в лоши условия, взема истинския път, по който може да превърне живота си. Зависи какво движение ще дадете на този лък. Тия тонове не излизат сами, но от волята. Има известни движения, трептения, които произтичат само от волята. Ако волята не влезе в музиката, не ще има една воля. Трептенията, които се предават, не само от лявата ръка, но и мисълта трябва да действува. Моята мисъл следи туй движение. За мен движението е хубаво, когато сме въодушевени с една велика идея. Няма обезсърчение, напред всичко ще постигнем ние. То е идея. Тази музика е, която слизат онези отгоре, които слизат в света да победят. Това е един музикален превод. Светът ще се уреди. Тъй като слушате, тогава всичките хора трябва да се хармонират. Ние не трябва да препятстваме никому; всеки да върви, всеки да е свободен, всеки да е доволен. Всички да се разбират, всички да са доволни, всички да побеждават и всички да се радват. Сега желая ви колкото сте запомнили. Ефирните същества, те като дойдат, те носят благото.

Аз доста платих на концерта, на вас го давам, без пари ви го давам. Искам да го приложите. Като стане нещо, да не кажете непостижимо е. Не, постижимо е! Там е ритъмът. Та си потананикайте. Доколкото е останало във вас. Старайте се да постигнете, защото непостижимите неща са постижими. Туй, което постижимо е, е непостижимо. Всякога, когато остава в живота непостигнато нещо, радвайте се, защото в непостигнатите неща, там е постижението. Постигнатото е замръзване. Не се радвайте на замръзналата вода, но на онази вода, която тече. Не се радвайте на водата, която не изтича, но на водата, която тече.

Мото:

Христос е човекът на изобилната сила.
Христос е човекът на изобилната вяра.
Христос е човекът на изобилната любов.

Трябва да знаете, аз имам вяра във вас. Ако нямах вяра, нямаше да ви свиря. Та може да постигнете всичко!

XVII година.
7 лекция на Общия окултен клас,
държана от Учителя на 17 ноември 1937 г., сряда, 5 ч. с.
София – Изгрев.


Facebook коментари





Теми съдържащи: Общ окултен клас, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни