Jump to content

1924_03_26 Добрите и лошите мисли / Добритѣ и лошитѣ мисли


Hristo Vatev

Recommended Posts

https://petardanov.com/files/file/528-%7B?%7D/



Аудио - чете Милен Колев

Добритѣ и лошитѣ мисли (беседата за четене в стар правопис)

От книгата „Високият идеал“, Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), .),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2009 г.
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

От Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
Единичните беседи са събрани в едно книжно тяло през 1926 г. с цел удобство при четенето им.
За теглене на PDF
Съдържание

От книгата Приливи и отливи, Общ окултен клас. Година 3, т.2 (1923 − 1924)
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2001
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето

ДОБРИТЕ И ЛОШИТЕ МИСЛИ



Двадесет минути мълчание.

Мълчанието в Природата е процес на събиране на енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчат, когато говорят, другите мълчат, когато разсъждават, и третото мълчание аз наричам Божествено: когато човек само възприема – нито говори, нито разсъждава. Не мислете, че разсъждението е нещо лошо – то е най-висшето нещо в човешкия живот, но в Божествения живот то е начало на знанието, то е физическата му страна. Най-висшето у човека е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човека. Това са контрасти. Малцина са ония, които разбират контрастите. Например вземете такъв един контраст. Поетът казва: „Вън беше зима студена, сняг се сипеше на парцали, нощта беше тъмна, бурна, а в малката къщица свещица бледа една мъжделей.“ Какво ви интересува днес, че зимата била студена, че нощта била тъмна, облачна, че снегът се сипел на парцали? В това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури в хиляди форми. От него може да се образува известен ритъм, но това са само голи факти: „Беше зима студена.“ Поетът описва една далечна епоха на живота. Ако той би описал живота такъв, какъвто си е, духовните хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писал тази поезия, духовните хора са били лоши. Следователно той казва в прикрита форма: „Беше зима студена.“ Значи животът на хората е бил студен. Всеки е бил затворен в себе си, всеки е живял един егоистичен живот. Поетът не казва, че хората са били лоши, но казва: „Беше зима студена.“ И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който той е вложил в поезията си. Нощта е била тъмна. Значи хората много малко са разсъждавали. Тъмнина е имало в човешките умове. Бурята пък показва, че хората са обичали да се карат помежду си. Запалената свещ в малката къщица показва някой човек, който се е сгушил и си мисли: „Как ще прекарам този живот?“

Сега някой ще пита какъв е езикът на поета? Някои поети обичат да описват зимата. Те са майстори на това. То е навик, останал от минали, далечни епохи, през които са живели. Те описват много хубаво зимата. Някои поети пък описват полето. Тия поети са живели в епохи, когато хората са били добри. Някои възпяват птичките, песните, любовта. Това показва, че тогава животът на хората не е бил като този на животните. Следователно в поезията имаме две фази: едната, наречена минорна поезия, когато човек се е скрил в себе си, окайва се, че се е родил в такива лоши времена. Другата – мажорна, експанзивна, когато човек казва: „Струва си да се живее!“ И тъй, туй, което е станало някога в живота, става и сега. Вие казвате: „Какво е било далечното минало на човечеството?“ Всеки един от вас по настоящето може да разгледа и проучи какви са били тези далечни епохи. Да кажем, че един ден вие имате разположение на светия, готов сте със сърцето си да обгърнете целия свят, да помагате на всички, да правите благодеяния, да се жертвате за народа си, проектирате планове за повдигане на бедните и т. н. Но изведнъж, в един момент, всичката поезия се пресича, настава тъмна нощ, във вас се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнявате в Бога, в себе си; искате, ако ви е възможно, да отсечете главите на всичките хора, да унищожите целия свят. Питам: от где дойде това нещо? Коя е причината, че се сменят тия състояния? Всички вие горе-долу сте изживели по някой път такива състояния. Това са атавистични архиви.

Аз ще ви кажа един факт, от който трябва да се пазят всички ученици. Всичко, което човек помисли, е вярно и става някъде; всичко, което човек отрича, е вярно и става някъде. Ще кажете: „Че как тъй?“ Аз ще ви докажа. Вие сте честен, почтен човек. Представете си, че в някоя каса има торби с пари и вие, като ги видите, мине ви мисълта: „Я да взема аз тия пари с торбата!“ После си казвате: „Не, това не е благородно.“ В дадения момент обаче, когато вие помислите това, някой вече върши тая работа. Ти само го помисляш, а друг го върши някъде в света – взел е торбата с парите и я носи. После, мине ти мисълта: „Да ги скрия поне някъде.“ Ти помислиш, но се откажеш, а този, който е откраднал парите, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, друг го върши. После вие казвате: „Е, да стана богат човек!“ Когато изказвате желание да станете богат, в дадения момент някому дядото е умрял и му пишат, че му се падат 10 милиона лева наследство. Ти мислиш да станеш богат, а друг някой, комуто дядото е умрял и е оставил наследство, получава парите. Искаш да удариш някого, но не го направяш, но друг вече бие някого. Всяко нещо, което в даден момент мислите, е вярно. Дойде ви някоя мисъл. Спрете се в себе си и кажете: „Това е станало вече.“ Дойде ви в ума мисълта да направите някъде училище, но нямате достатъчно средства. Някой вече го е направил. В Англия, в Америка или другаде това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи. В другите светове това нещо става по отношение на духовните работи. Замислите да повдигнете някой народ. Някой ангел или някой светия е турил вече този проект в действие.

Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: „Слънцето грее заради мене.“ Защо? Господ, Който е направил Слънцето, като го види чрез мене, казва: „Аз направих това Слънце.“ И аз казвам: аз го направих. Да кажа, че не съм го направил, това значи да отричам реалността на нещата. Ти разсъждаваш като човек, като материално същество, като отделна личност, а не като същество, което е свързано с Бога. „Аз го направих вътре в тебе“ – говори Господ. Господ каже: „Аз направих Слънцето.“ Ти ще кажеш: „Слънцето грее за мене.“ Това е хубавото, това е правилният отговор. Затова Бог е направил Слънцето – да грее заради тебе. Излизаш денем и казваш: „Обича ли ме Господ?“ Този е най-глупавият въпрос. Щом те грее Слънцето, Той те обича. Господ казва: „Аз направих туй Слънце да грее заради тебе.“ И тъй, в живота си всякога трябва да намерите най-правата мисъл. Ако чуеш в себе си мисълта: „Вселената Аз я създадох“, ще знаеш, че това е гласът на Бога, гласът на Духа Божи, който говори. Тогава ти ще кажеш: „Заради мене, Господи!“ Това е изяснение. Бог заради тебе е направил тази Вселена. Ти ще го потвърдиш. Сега ще дойдат философите, ще ти казват: „Ами, заради тебе Господ ще мисли, заради теб, малкото човече!“

Този философ, който разсъждава така, е от рода на бръмбарите. Той е бръмбарче. В него няма никаква философия, никакво разбиране. В дадения момент, щом кажеш, че тази Вселена е направена заради тебе, ще почувстваш една Радост в душата си. Няма да кажеш: „Аз направих Вселената.“ Тя не е твоя, но ще знаеш, че Бог говори, а твоят Дух ти казва, че е направена заради тебе. Господ казва: „Аз направих Слънцето.“ – „То грее заради мене.“ – „Аз направих Земята.“ – „Заради мене е.“ Господ казва: „Аз създадох дърветата.“ – „Плодовете им са заради мене.“ – „Аз направих водата.“ – „Заради мене е, аз да пия.“ Ако разсъждавате по този начин, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича от личните чувства на човека. Вие сте били божество, някой виден ангел в Небето, заповядвали сте на цяла слънчева система, но един ден Господ заповядва: „Вземете този крилат ангел и го пратете на Земята като обикновен човек.“ И вие слизате на Земята не като министър на България, но като един прост слуга някъде – седите и въздишате. Вие, като ангел, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нещо на Земята? – Ще научите един велик закон: ще намерите противоположния полюс на живота.

Сега и вие, които сте слезли до дъното на живота, ще намерите противоположния полюс. Оттам започва вашето възлизане. Ще се върнете пак при Бога, но с една придобита опитност. Мнозина, не само между вас, но и между хората от целия свят, очакват благословението по един материален начин. Аз казвам: не очаквайте подаяния отвън. Ученикът на Окултната школа трябва да има една основна идея – сам да работи. Това е смисълът. Какво ще ми дават завещание. Аз казвам тъй: сега ще разговаряме по следния начин: „Земята е моя, защото аз живея на нея.“ Казват: „Виждаш ли този богат човек каква хубава къща има!“ – „Тя е моя, аз му я дадох да живее под наем.“ Минавам покрай някой богат търговец с 10 милиона лева: „Виждаш ли колко е богат?“ – „Аз му дадох парите.“ Срещнеш някой виден професор. Кажи: „Аз го назначих. Той сега се занимава с наука, нека се порадва. Аз го похвалвам, отличен професор е.“ Тъй ще разсъждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интимен разговор. Щом отидеш да разправяш това нещо на хората, ще минеш за ненормален. Това е правилният разговор. Ще се радваш, че този, когото си назначил за професор, успява. За него всички ученици се радват. Отдето минеш, кажи: „Хубаво е нареден светът!“ Само така ще бъдеш щастлив. Сега, понеже не разсъждавате така, казвате: „Виж Господ какво благо е дал на този, а на мен не е дал нищо – аз ли съм най-големият грешник?“ – Не, ти си от философите на бръмбарите. По-добре е да разсъждавате по първия начин и да се радвате на чуждото благо, отколкото да мислите по втория начин. Защо? Защото няма по-лошо нещо от това, когато имаш дете, да му даваш да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трябва, ще му дадеш; не ще ли, вземаш пръчицата и ще го понашариш. Това става и в Природата. Който не е доволен от големите благословения, пръчица иде за него. След като Природата го понашари по този начин, той става отличен човек, доволен е от всичко и казва: „Слава Богу, че се освободих от едно зло, много добре стана.“

Следователно вие трябва дълбоко да разбирате вътрешния език на живота. От неразбирането се зараждат съмнения. Имало е епохи на големи съмнения и тия минали епохи и сега се проявяват понякога. Съмнението си има свой произход, гордостта си има свой произход; омразата също си има свой произход. Омразата – това е зимата на живота. Някой път трябва да мразиш. Щом почнеш да мразиш някого, ти започваш да учиш проявите на това изкуство. Някои го прилагат често. Омразата съществува в света. Изобщо всички неща, които човек твърди, съществуват. Дойде омразата – виж защо съществува тя в света. Дойде неверието – проучи и него. Някои хора са проучили тия неща, минали са ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви някоя странна мисъл, вие казвате: „Каква странна мисъл!“ За този, който не знае, тази мисъл е странна, но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъл, минала е хиляди пъти през неговия ум. Умният ученик или умният човек избира онова, което е нему потребно.

Всички хора, всички ученици правят две главни погрешки. Някои изпъждат злото, а туй зло се загнездва в тях. Някои приемат Доброто и то се загнездва в тях. Злото чрез изпъждане се загнездва, а чрез възприемане бяга. Ако се противиш на една лоша мисъл, тя се загнездва. С Доброто е обратното. Ако ти му противодействаш, то се отдалечава. Ако го приемаш, то се загнездва. Дойде лоша мисъл – остави я да влезе в двора. Ти се скрий и следи само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излезе. Ако я питаш защо е дошла, какво иска и почнеш да я пъдиш, ти не можеш да я изпъдиш. Белята ще си намериш – няма отърваване от нея. Тя като влезе, ти само я наблюдавай! Дойде ли Доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влезе! По същия закон и двете ще влязат – и Доброто, и злото. При злото ще се скриеш да гледаш, при Доброто ще излезеш да го посрещнеш и ще останеш при него. Сега, когато у някого се яви Доброто, някоя добра мисъл, той казва: „Не съм готов за тази мисъл.“ Кога ще бъдете готови? Да допуснем, че у вас дойде мисълта да раздадете 100 000 лева на бедните хора. Ти казваш: „Трябва да продам всичкото си имане и едва ли ще мога да изкарам 50 000 лева. Как може това?“ Е, тази мисъл е от дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадат къщата – нищо повече! Законът е такъв. Няма Добро или зло, което, като е дошло при вас и не спазвате закона, да мине незабелязано. И злото е неизбежно, и Доброто е неизбежно. Ако се противиш на злото, то ще дойде. Ако не приемаш Доброто, то ще избяга. Вие имате тука две обратни действия. Ако приемете злото, имате обратно действие – то си заминава. Ако не приемете Доброто, пак имате обратно действие – и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно действие – то остава. Ако приемете Доброто, и то остава във вашия живот. Като ви дойде мисъл да раздадете имането си, подпишете се отдолу: „Съгласен съм да дам 100 000 лева на бедните. Аз ги раздавам на бедните.“ Кажете ли така, някой човек вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате.

Сега у вас ще се яви една слабост – ще вземете да се шегувате с всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всякога го бият. При разискването на Божиите мисли шега да няма! Вие трябва да знаете, че за да се реализира една мисъл в света, тя трябва да мине през много хора. Тя ще мине през хиляди хора, докато дойде до онзи човек, който е най-способен да я реализира. Кръгообразни връзки има в мислите. Една мисъл може да е минала през една верига от десет-двайсет хиляди души, докато един я реализира. Другите ще бъдат на тила, той ще бъде на фронта. Ще излезе на фронта и ще изпълни тази мисъл. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пък има такива добродетели, за които в даден случай цялото човечество взема участие. Значи, ако в цялото човечество има един способен човек да изпълни тази мисъл, цялото човечество печели. За нас е важно да се извърши нещо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дете, може да е някой професор, някой цар – който и да е, но ще го извърши този, който е най-способен в дадения случай. Кой ще бъде този човек, не се знае: този най-способен може да е и в някаква колиба, може да е някой царски син, а може и да е най-добрият – но във всеки случай ще е човек, който най-добре знае. Великите мисли, които минават през ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: „Каква странна мисъл ми дойде снощи в главата – искаше ми се да стана цар.“ Ами че в какво седи царуването на един човек? – Като станеш цар, да освободиш хората от злото – това разбирам под царуване. „Да царува Господ и да се весели Земята, да бъде Волята на Бога!“ Това значи: като се възцари най-силният, най-добрият, той ще тури ред и порядък в света и всичките хора ще бъдат свободни. Когато ти дойде мисълта да станеш цар, кажи: „Да се възцари Божията Правда!“ Кажи това и потвърди. „Искам да се възцари Божията Правда!“ – Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: „Това аз не съм го мислил – цар да стана.“ Обикновен цар всеки може да стане. Има царе в света по кръв, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещеният цар на Бога Живаго.“ Така нарича Писанието всички избрани и с това подразбира духовните сили в човешкия живот. Да кажем, че някои от вас ги повикат да се молят за някого да оздравее. Ти кажеш: „Чакай, аз не мога да го повдигна, ще повикам другиго.“ Веднъж мисълта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнеш на този човек: ти се моли, моли, подпиши се, но мълчи и провери. Когато оздравее този човек, тогава и твоята вяра ще се усили. Слабост има у всички, които още не са се подписали. Казват: „Дойде ни мисъл, че еди-кой си брат щял да оздравее.“ Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човешкото. Ти ще се задълбочиш в себе си, ще туриш в действие Божественото и ще се подпишеш. С това едновременно ще вземеш участие в живота на този болен. Ако вие бяхте работили по този начин, половината болни, които имате, не биха съществували. Кашлицата показва, че в Умствения свят има дисхармонични мисли. Всякога, когато хората страдат епидемически от кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грях на един човек, но общо престъпление на всички хора. И тогава по-слабите натури ще се засегнат от кашлица. Все трябва злото да се излее през някъде. Тези, които кашлят, през тях злото излиза навън.

Сега вие мислите за другия свят, но не сте готови за него, защото ви е страх. Комуто и да кажа, че утре ще замине за онзи свят, непременно ще му потекат сълзи. Колко души биха се зарадвали, ако им кажа така? Веднага ще станете много сериозни. Някой казва: „Искам да умра.“ – Не, това не е вярно. Когато кажеш, че искаш да умреш, то значи да си готов да отидеш в другия свят и да ти е приятно това. Трябва да имате разбиране на нещата. Онзи, който умира по този начин, ще го повикат в онзи свят, но няма да го заравят, свещеници няма да го опяват. Вие ще си заминете тъй, както е заминал пророк Илия. Ще кажете: „Аз заминавам за далечна страна.“ Заминете ли така, никой няма да знае къде сте и гроба ви никой няма да знае. Това значи отиване в онзи свят. А сега заминаването в онзи свят е голяма мъчнотия. Защо? Защото хората имат връзки. Като отидете с тия връзки в другия свят, няма да мине много време, и вие пак ще се върнете в този свят. Ще престоите там 40 – 50 години и от онзи свят ще ви кажат: „Хайде сега на Земята! Тук нямате работа.“ Като стоите без работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратят на работа на Земята. Ще дойдат при вас трима ангели, не от много големите, ще ви вземат на ръце, ще ви донесат около Земята, ще ви приспят, като прекарат няколко пъти ръцете си над вас. След това ще ви прекарат през една вода. Минете ли я, всичко ще забравите. Като ви доведат до Земята, ще намерят вратата, ще дойдат при майка ви, която ви чака, и ще се върнат назад. След девет месеца ще се явите на този свят.

Учениците на Божествената школа трябва да бъдат смели и решителни, да не се боят от страданията. Не се противопоставяйте на злото, мислете за причините и последствията – защо и какво е дошло. Тази мисъл няма да дойде току-тъй: дойде ли, тя ще ви причини някой път и страдания. Тези мисли ще дойдат тогава, когато имате някое хубаво настроение. В реда на нещата е да дойдат. Не се борете с лошите мисли. То е губене на време. С тях заедно ще дойдат и добрите. Понесете тия мисли – това е най-доброто. Онзи, който изтърпява злото, е по-силен от онзи, който му се противи. Мине ти лоша мисъл да откраднеш нещо, кажи си: „Цялата Земя е моя, къде ще туря тази вещ?“ Ако Бог живее в нас, и Земята е наша, и Вселената е създадена за нас, и Слънцето грее за нас. Щом е така, отде ще се родят изкушенията и съблазните. Разсъждавате ли така, вие ще имате един правилен растеж. При такива разсъждения може да се зародят онези противоположни мисли: „Това е залъгване, това е губене на време.“ – Не, философските изследвания тука, на Земята – те са губене на време. Вън от това разбиране всичко друго е губене на време. Всеки човек, когато умира, усеща, че всичко е изгубено. Идете при някой умиращ и го попитайте: „Доволен ли си от своя живот?“ Какво ще ви каже? – „Дано ми върне Господ живота, другояче ще живея.“ Ние все уреждаме живота си, а животът си остава неуреден. Не, животът за ученика е уреден. Туй, което трябва да стане, е определено. Това не е ограничение на волята ви, защото всяко нещо става по закона на кармата. Идва един беден, който не ви познава, и ви иска хиляда лева назаем. Този човек в едно минало съществувание ви е приел в дома си, дал ви е 10 000 лева назаем, но вие сте задържали парите, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минават хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнат с лихвите, колко трябва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: „Не признавам.“ – Не, вие трябва да го повикате и да му кажете: „Аз ви дължа още 10 000 лева. Ще си изплатя дълга.“ Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъж, два пъти, десет пъти, докато му върнете парите.

Каква е вашата философия? Вие казвате: „Ако речем тъй да даваме, къде ще му иде краят?“ Трябва да знаете обаче, че при вас ще дойдат да искат пари само онези, които имат да вземат от вас – и то ни повече, ни по-малко. В Божествения живот няма нищо случайно. Има известни хора, на които ние дължим нещо. Има други хора пък, на които ние трябва да направим една услуга. Те са ни направили едно Добро някога, без да са ни взели нещо. Когато вземеш от някого нещо и се подпишеш на полицата, той по закона те хваща. Друг някой направи едно Добро, но казва: „Аз не искам нищо, от Любов направих това.“ Този човек, комуто е направено това Добро в този живот, дохожда и по същия закон направя едно Добро по Любов на същия човек. По Любов ще ти направят едно Добро, по Любов ще отговориш. Следователно има два вида правене на Добро: едните от хората работят по задължение, а другите – по Любов. Такива трябва да са вътрешните ви разбирания; така трябва да разсъждавате, за да се освободите от дребнавостите на живота. Някои от вас страдат, защо? – Парички нямат. Всички страдате за пари. Аз обаче мисля, че съвременните хора страдат от нямане на идеи – безидеен е животът им, убеждения нямат. Те имат вяра, която не издържа критика.

Разправяше ми един евангелски проповедник един действителен пример от своя живот. Той бил проповедник в Русе, но живеел в едно близко село. Един ден, преди Великден, отивал в Русе; придружавал го един селянин. Селянинът карал една крава и едно теле. Проповедникът искал да го обърне към Бога и почнал да му разправя как Христос дошъл на Земята, как искал да спаси човеците и т. н. Селянинът казал: „Приятелю, хубави неща разправяш, не съм срещал друг човек като тебе. И нашите свещеници все такива неща разправят, но не изпълняват. Виж дрехите ми как са скъсани! Цървулите, шапката ми – също; пък и деца имам. Карам тази крава в града да я продам. Ето, Великден иде, нямам нито пет пари; търсих работа, но не намерих. „Чувам – казва проповедникът – един глас, който ми казва: ти имаш нов костюм, затова ще дадеш дрехите си на този селянин.“ Проповедникът седи цяла нощ и се бори да даде ли дрехите си на селянина, или да не ги дава. „Отде се намери тази беля из пътя, та трябваше да му проповядвам?“ Но става рано сутринта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулите си, отива и ги занася на селянина. Селянинът остава много благодарен. Казва му: „Виждам, че прилагаш Христовото учение. Ако всичките проповедници бяха като тебе, светът щеше да се оправи.“

Ние говорим да се оправи светът, но трябва да сме готови да дадем новите си дрехи. Бори се цели 24 часа, но трябва да ги дадеш. И проповедникът се борил 24 часа, молил се Господ да му покаже какво да прави. Той проповядва, пък се моли Бог да му каже да даде ли дрехите си, или не. Казвате: „Ама може някой дявол да ни лъже.“ Толкова дяволи са те лъгали, нека те излъже и още един дявол, но дай дрехите си на един беден. По-блажен е онзи, който дава в този случай, отколкото този, който разсъждава. Човек трябва да бъде последователен на онова, което проповядва. Ние трябва да приложим онова, което проповядваме. То е най-вярното. Всеки човек трябва да прилага. Аз трябва да прилагам тъй, както разбирам; аз трябва да бъда последователен в себе си, за да бъда доволен. Ще си кажете: „Аз искам да мисля добро за хората. Аз искам да бъда доволен от себе си, че съм приложил закона на Любовта – тъй го разбирам.“ Туй е хубавото, красивото в света.

Сега всички вие трябва да бъдете последователни със самите вас, с вашия Дух. Вашият Дух е Духът на Господа, който работи у всинца ви. И всяка добра мисъл, която мине през вас, подпишете я! А всяка лоша мисъл, която мине през вас – наблюдавайте я само и се учете от нея. От лошите мисли ще се учите, на добрите ще се подписвате.

Тайна молитва

Бог на Любовта не е Бог на мъртвите, но Бог на живите.

Двадесет и трета лекция от Учителя

26 март 1924 г., София

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Добритѣ и лошитѣ мисли.

(Мълчание 20 минути).

 

Мълчанието въ природата е процесъ за събиране енергии. Има три вида мълчание. Едни мълчатъ — говорятъ, другитѣ мълчатъ — разсѫждаватъ и третото мълчание, азъ наричамъ Божествено, когато човѣкъ само възприема—нито говори, нито разсѫждава. Не мислете, че разсѫждението е нѣщо лошо; то е най-високото нѣщо въ човѣшкия животъ, но въ Божественния животъ то е начало на знанието, то е физическата страна. Най-висшето у човѣка е най-нисше у Бога, а най-нисшето у Бога е най-висше у човѣка. Това сѫ контрасти, Малцина сѫ ония, които разбиратъ контраститѣ. Запримѣръ, вземете такъвъ единъ контрасть. Поетътъ казва: Вънъ бѣше зима студена, снѣгъ се сипеше на парцали, нощьта бѣше тъмна, бурна, а въ малката кѫщица свѣщица блѣда едва мъждѣй”. Какво ви интересува днесъ, че зимата била студена, че нощьта била тъмна, облачна, че снѣгъ се сипи на парцали? Въ това изречение на поета има едно математическо изложение на факти, което може да се тури въ хиляди форми. Отъ него може да се образува извѣстенъ ритъмъ, но това сѫ само голи факти. „Бѣше зима студена”. Поетътъ описва една далечна епоха на живота. Ако той би описалъ живота такъвъ, какъвто си е, духовнитѣ хора биха му се скарали, биха го наругали. Когато той е писалъ тази поезия, духовнитѣ хора сѫ били лоши. Слѣдователно, той казва въ прикрита форма: „Бѣше зима студена”. Значи, животътъ на хората бѣше студенъ. Всѣки билъ затворенъ въ себе си, всѣки живѣлъ единъ егоистиченъ животъ. Той не казва, че хората сѫ лоши но казва: „Бѣше зима студена”. И онзи, който разбира езика на поета, ще разбере и смисъла, който е вложилъ въ поезията си. Нощьта е била тъмна. Значи хората много малко сѫ разсъждавали. Тъмнина имало въ човѣшкитѣ умове. Бурята пъкъ показва, че хората сѫ обичали да се каратъ помежду си. Запалената свѣщь въ малката кѫщица показва нѣкой човѣкъ, който се е сгушилъ и си мисли, какъ ще прѣкарамъ този животъ?

 

Сега нѣкой ще пита: какъвъ е езикътъ на поета? Нѣкои поети обичатъ да описватъ зимата. Тѣ сѫ майстори въ това. То е навикъ останалъ отъ миналитѣ, далечни епохи, прѣзъ които сѫ живѣли. Тъ описватъ много хубаво зимата. Нѣкои поети пъкъ описватъ полето. Тия поети сѫ живѣли въ епохи, когато хората сѫ били добри. Нѣкои възпѣватъ птичкитѣ, пѣснитѣ, любовьта, Това показва, че тогава животътъ на хората не е билъ като този на животнитѣ. Слѣдователно, въ поезията имаме двѣ фази: едната наречена минйорна поезия, когато човѣкъ се скрилъ въ себе си, окайва се, че се е родилъ въ такива лоши врѣмена. Другата — мажорна, експансивна, когато човѣкъ казва: струва да се живѣе! И тъй, туй, което е ставало нѣкога въ живота, става и сега. Вие казвате: какво е било далечното минало на човѣчеството? Всѣки единъ отъ васъ по настоящето може да разгледа и проучи, какви сѫ били тѣзи далечни епохи. Да кажемъ, че единъ день вие имате разположение на светия, готовъ сте съ сърцето си да обгърнете цѣлия свѣтъ, да помагате на всички, да правите благодѣяния, да се жертвувате за народа си, проектирате планове за подигане на бѣднитѣ и т. н. Но изведнъжъ, въ единъ моментъ всичката поезия се прѣсича, настава тъмна нощь, въ васъ се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи. Започвате да се съмнѣвате въ Бога, въ себе си; искате, ако ви е възможно, да отсѣчете главитѣ на всичкитѣ хора, да унищожите цѣлия свѣтъ. Питамъ, отъ гдѣ дойде това нѣщо? Коя е причината, че се смѣнятъ тия състояния? Всички вие, горѣ-долѣ сте изживѣли по нѣкой пѫть такива състояния. Това сѫ атавистични архиви.

 

Азъ ще ви кажа единъ фактъ, отъ който трѣбва да се пазятъ всички ученици. Всичко което човѣкъ помисли е вѣрно и то става нѣкѫдѣ; всичко, което отрича е вѣрно и става нѣкѫдѣ. Ще кажете: че какъ тъй? Азъ ще ви докажа. Вие сте честенъ, почтенъ човѣкъ. Прѣдставете си, че нѣкоя каса има торби съ пари и вие като ги видите, мине ви мисъльта: я да взема азъ тия пари съ торбата! Послѣ си казвате: не, това не е благородно. Въ дадениятъ моментъ, обаче когато вие помислите това, нѣкой вече върши тая работа. Ти само го помисляшъ, а другъ го върши нѣкѫдѣ въ свѣта: взелъ торбата съ паритѣ и я носи. Послѣ, мине ти мисъльта: да ги скрия поне нѣкѫдѣ. Ти помислишъ, но се откажешъ, а този, който е открадналъ паритѣ, крие вече торбата. Туй, което вие сте намислили, другъ го върши. Послѣ вие казвате: е, да стана богатъ човѣкъ! Когато изказвате желание да станете богатъ, въ дадения моментъ, нѣкому дѣдото умрѣлъ и му пишатъ, че му се падатъ 10 милиона лева наслѣдство. Ти мислишъ да станешъ богатъ, а другъ нѣкой, комуто дѣдото умрѣлъ и оставилъ наслѣдство, получава паритѣ. Искашъ да ударишъ нѣкого, но не го направяшъ; другъ вече бие нѣкого. Всѣко нѣщо, което въ дадения моментъ мислите, е вѣрно. Дойде ви нѣкоя мисъль. Спрете се въ себе си и кажете: то е станало вече. Дойде ви въ ума мисъльта да направитѣ нѣкѫдѣ училище, но нѣмате достатъчно средства. Нѣкой вече го е направилъ. Въ Англия, въ Америка, или другадѣ, това училище е направено вече. Това е по отношение на всички материални работи. Въ другитѣ свѣтове това нѣщо става по отношение на духовнитѣ работи. Замислите да подигнете нѣкой народъ. Нѣкой ангелъ. или нѣкой светия е турилъ вече този проектъ въ дѣйствие. Всичко, каквото мислите, става. На туй основание ние казваме: слънцето грѣе заради мене. Защо? Господъ, който е направилъ слънцето, като го види чрѣзъ мене, казва: азъ направихъ това слънце. И азъ кавамъ: азъ го направихъ. Да кажа, че не съмъ го направилъ, то значи да отричамъ реалностьта на нѣщата. Ти разсѫждавашъ като човѣкъ, като материално сѫщество, като отдѣлна личность, а не като сѫщество, което е свързано съ Бога. „Азъ го направихъ вѫтрѣ въ тебе” говори Господъ. Господъ каже: азъ направихъ слънцето. Ти ще кажешъ: слънцето грѣе за мене. То е хубавото, това е правиятъ отговоръ. Затова Богъ е направилъ слънцето, да грѣе заради тебе, Излизашъ денемъ и казвашъ: обича ли ме Господъ? Този е най глупавиятъ въпросъ. Щомъ те грѣе слънцето, Той те обича. Господъ казва: азъ направихъ туй слънце да грѣе заради тебе. И тъй, въ живота си всѣкога трѣбва да намѣрите най-правата мисъль. Ако чуешъ въ себе си мисъльта: вселената азъ я създадохъ — ще знаете, че това е гласътъ на Бога, гласътъ на Духа Божий, Който говори. Тогава ти ще кажешъ: заради мене Господи. То е изяснение. Богъ заради тебе е направилъ тази вселена. Ти ще го потвърдишъ. Сега ще дойдатъ философитѣ, ще ти казватъ: ами, заради тебе Господъ ще мисли, заради тебъ, малкото човѣче! Този философъ, който разсѫждава така е отъ рода на бръмбаритѣ. Той е бръмбарче, Въ него нѣма никаква философия, никакво разбиране. Въ дадения моментъ, щомъ кажешъ, че тази вселена е направена заради тебе, ще почувствувашъ една радость въ душата си. Нѣма да кажешъ: азъ направихъ вселената. Тя не е твоя, но ще знаешъ, че Богъ говори, а твоятъ духъ ти казва, че е направена заради тебе. Господъ казва: „Азъ направихъ слънцето.”— То грѣе заради мене. „Азъ направихъ земята.” — Заради мене. Господъ казва: ,,Азъ създадохъ дърветата.” — Плодоветѣ имъ сѫ заради мене. „Азъ направихъ водата.” — Заради мене, азъ да пия. Ако разсъждавате по този начинъ, вашата меланхолия ще изчезне. Меланхолията, която иде, произтича отъ личнитѣ чувства на човѣка. Вие сте били божество, нѣкой виденъ ангелъ въ небето, заповѣдвали сте на цѣла слънчева система, но единъ день Господъ заповѣдва: вземете този крилатъ ангелъ и го пратете на земята като обикновенъ човѣкъ. И вие слизате на земята не министъръ на България, но като единъ простъ слуга нѣкѫдѣ — седите и въздишате. Вие, като ангелъ, знаете своето високо произхождение. Ще научите ли нѣщо на земята? — Ще научитѣ единъ великъ законъ — ще намѣрите противоположния полюсъ на живота.

 

Сега и вие, които сте слѣзли до дъното на живота, ще намѣрите противоположния полюсъ. Отъ тамъ започва вашето възлизане. Ще се върнете пакъ при Бога, но съ една придобита опитность. Мнозина, не само между васъ, но и между цѣлия свѣтъ очакватъ благословението по единъ материаленъ начинъ. Азъ казвамъ: не очаквайте подаяния отвънъ. Ученикътъ на окултната школа трѣбва да има една основна идея, самъ да работи. То е смисълътъ. Какво ще ми даватъ завѣщание. Азъ казвамъ тъй: сега ще се разговаряме по слѣдния начинъ. Земята е моя, защото азъ живѣя на нея. Казватъ: видишъ ли този богатъ човѣкъ, каква хубава къща има! - Тя е моя, азъ му я дадохъ да живѣе подъ наемъ. Минавамъ покрай нѣкой богатъ търговецъ съ 10 милиона лева. „Видишъ ли колко е богатъ?” — Азъ му дадохъ паритѣ. Срѣщнешъ нѣкой виденъ прсфесоръ. Кажи азъ го назначихъ. Той сега се занимава съ наука, нека се порадва. Азъ го похвалявамъ, отличенъ професоръ е. Тъй ще разсѫждавате. Само на себе си ще разправяте тъй. Това е интименъ разговоръ. Щомъ отидешъ да разправяшъ това нѣщо на хората, ще минешъ за ненормаленъ, Това е правиятъ разговоръ. Ще се радвашъ, че този, когото си назначилъ за професоръ, успѣва. За него всички ученици се радватъ. Отъ дѣто минешъ, кажи: хубаво е нареденъ свѣтътъ! Само така ще бѫдешъ щастливъ. Сега, понеже не разсѫждавате така, казвате: вижъ Господъ, какво благо е далъ на този, а на менъ не е далъ нищо; азъ ли съмъ най-голѣмиятъ грѣшникъ? — Не, ти си отъ философитѣ на бръмбаритѣ По добрѣ е да разсѫждавате по първия начинъ и да се радвате на чуждото благо, отколкото по втория начинъ. Защо? Защото нѣма по-лошо нѣщо отъ това, когато имашъ дѣте, да му давашъ да яде всичко безразборно. То хвърля това, хвърля онова, нищо не обича. Каквото трѣбва, ще му дадешъ; не ще ли вземешъ пръчицата и ще го понашаришъ Това става и въ природата. Който не е доволенъ отъ голѣмитѣ благословения, пръчица иде за него. Слѣдъ като природата го понашари по този начинъ, той става отличенъ човѣкъ, доволенъ отъ всичко и казва; Слава Богу, че се освободихь отъ едно зло, много добрѣ стана!

 

Слѣдователно, вие трѣбва дълбоко да разбира те вѫтрѣшния езикъ на живота. Отъ неразбирането се зараждатъ съмнѣния. Имало е епохи на голѣми съмнения и тия минали епохи и сега се проявяватъ понѣкога. Съмнѣнието си има свой произходъ, гордостьта си има свой произходъ, умразата сѫщо си има свой произходъ. Умразата — това е зимата на живота. Нѣкой пѫть трѣбва да мразишъ. Щомъ почнешъ да мразишъ нѣкого, ти почвашъ да учишъ проявитѣ на това изкуство. Нѣкои го прилагатъ често. Умразата сѫществува въ свѣта. Изобщо, всички нѣща, които човѣкъ твърди, сѫществуватъ. Дойде умразата — вижъ защо сѫществува тя въ свѣта. Дойде невѣрието, проучи и него. Нѣкой хора сѫ проучили тия нѣща, минали сѫ ги, а вие сега ще ги учите. Мине ви нѣкоя странна мисъль, вие казвате: каква странна мисъль! За този който не знае тази мисъль е странна. Но за онзи, който я знае, тя е изтъркана мисъль, минала е хиляди пѫти прѣзъ неговия умъ. Умниятъ ученикъ или умниятъ човѣкъ избира онова, което е нему потрѣбно. Всички хора, всички ученици правятъ двѣ главни погрѣшки. Нѣкой изпѫждатъ злото, и туй зло се загнѣздва въ тѣхъ. Нѣкои приематъ доброто, и то се загнѣздва въ тѣхъ. Злото чрѣзъ изпѫждане се загнѣздва, а чрѣзъ възприемане бѣга. Ако се противишъ на една лоша мисъль, тя се загнѣздва. Съ доброто е обратното. Ако ти му противодѣйствувашъ, то се отдалечава. Ако го приемашъ, то се загнѣздва. Дойде лоша мисъль, остави я да влѣзе въ двора. Ти се скрий и слѣди само нейното ходене. Наблюдавай я! Тя ще ходи, ще ходи, ще обикаля, докато си излѣзе. Ако я питашь, защо е дошла, какво иска и почнешъ да я пѫдишъ, ти не можешъ я изпѫди. Бѣлата ще си намѣришъ, нѣма отърване отъ нея. Тя като влѣзе, ти само я наблюдавай! Дойде ли доброто, посрещни го, отвори му вратата, нека влѣзе! По сѫщия законъ и двѣтѣ ще влѣзатъ — и доброто и злото. При злото ще се скриешъ да гледашъ, при доброто ще излъзешъ да го посрещнешъ и ще останешъ при него. Сега, когато у нѣкои се яви доброто, нѣкоя добра мисъль, той казва: не съмъ готовъ за тази мисъль. Кога ще бѫдете готови? Да допуснемъ, че у васъ дойде мисъльта, да раздадете 100,000 лева на бѣднитѣ хора. Ти казвашъ; трѣбва да продамъ всичкото си имане и едва ще мога да изкарамъ 50,000 лева. Какъ може това? Е, тази мисъль е отъ дявола. Не раздадете ли тия пари, ще ви продадатъ кѫщата - нищо повече! Законътъ е такъвъ. Нѣма добро или зло, което като е дошло при васъ и не спазите закона, да ви мине незабѣлѣзано. И злото е неизбѣжно, и доброто е неизбѣжно. Ако се противишъ на злото, ще дойде, Ако не приемешъ доброто, ще избѣга. Вие имате тукъ двѣ обратни дѣйствия. Ако приемете злото, имате обратно дѣйствие, то си заминава. Ако не приемете доброто, пакъ имате обратно дѣйствие, и то си заминава. Ако се противите на злото, имате обратно дѣйствие то остава. Ако приемете доброто, и то остава въ вашия животъ. Като ви дойде мисъль да раздадете имането си, подпишете се отдолу: съгласенъ съмъ да дамъ 100,000 лева на бѣднитѣ. Азъ ги раздавамъ на бѣднитѣ. Кажете ни така, нѣкой човѣкъ вече раздава тия пари. Вие ще санкционирате. Сега у васъ ще се яви една слабость, ще вземете да се шегувате съ всичко, което говоря. Онзи, който се шегува, всѣкога го биятъ. При разискванието на Божийтѣ мисли, шега да нѣма! Вие трѣбва да знаете, че за да се реализира една мисъль въ свѣта, трѣбва да мине прѣзъ много хора. Тя ще мине прѣзъ хиляди хора, докато дойде до онзи човѣкъ, който е най-способенъ да я реализира. Крѫгообразни връзки има въ мислитѣ. Една мисъль може да е минала прѣзъ една верига отъ 10 —20,000 души, докато единъ я реализира. Другитѣ ще бѫдатъ на тила, той ще бѫде на фронта. Ще излѣзе на фронта и ще изпълни тази мисъль. Тъй щото, каквото той печели, и вие печелите. Каквото той губи, и вие губите. Пъкъ има такава добродѣтели, за които въ даденъ случай цѣлото човѣчество взима участие. Значи, ако въ цѣлото човѣчество има единъ способенъ човѣкъ да изпълни тази мисъль, цѣлото човѣчество печели. За насъ е важно да се извърши нѣщо, безразлично е кой го върши. Може да го извърши едно дѣте, може нѣкой професоръ, нѣкой царь, който и да е, но този ще го извърши, който е най-способенъ въ дадения случай. Кой ще бѫде този човѣкъ, не се знае; тази най-способниятъ може да е въ нѣкоя колиба, може да е нѣкой царски синъ, а може и да не е най-добриятъ, но въ всѣки случай човѣкъ, който най добрѣ знае. Великитѣ мисли, които минаватъ прѣзъ ума ви, възприемайте ги и не се спирайте! Ще си кажете: каква странна мисъль ми дойде снощи въ главата — искаше ми се да стана царь. Ами че въ какво седи царуването на единъ човѣкъ? — Като станешъ царь, да освободишъ хората отъ злото — това разбирамъ царуване. „Да царува господъ и да се весели земята, да бѫде волята на Бога”! Това значи: като се възцари най-силниятъ, най-добриятъ, Той ще тури редъ и порядъкъ въ свѣта, и всичкитѣ хора ще бѫдатъ свободни. Когато ти дойде мисъльта да станешъ царь, кажи: „Да се възцари Божията Правда”. Кажи това и потвърди! Искамъ да се възцари Божията Правда! — Подчертай, подпиши отдолу и то ще стане. Вие казвате: това азъ не съмъ мислилъ — царь да стана. Обикновенъ царь всѣки може да стане. Има царе въ свѣта по кръвь, а има царе по призвание. Писанието казва: „Този е свещениятъ царь на Бога Живаго”. Така нарича Писанието всички избрани, и съ това подразбира духовнитѣ сили въ човѣшкия животъ. Да кажемъ, че нѣкои отъ васъ повикатъ да се молите за нѣкого, да оздравъе. Ти кажешъ: чакай, азъ не мога да го повдигна, ще повикамъ другиго. Веднъжъ мисъльта е проектирана върху тебе, че ти ще помогнешъ на този човѣкъ, ти се моли, моли; подпиши се, но мълчи и провѣри. Когато оздравѣе този човѣкъ, тогава и твоята вѣра ще се усили. Слабость е у всички, които още не сѫ подписали. Казватъ: дойде ни мисъль, че еди-кой си братъ щѣлъ да оздравѣе. Вие кажете това и го изоставите. Не, това е човѣшко. Ти ще се задълбочишъ въ себе си, ще туришъ въ дѣйствие Божественото и ще се подпишешъ. Съ това едноврѣменно ще вземешъ участие въ живота на този боленъ. Ако вие бехте работили по този начинъ, половината болни, които имате, не биха сѫществували. Кашлицата показва, че въ умствения свѣтъ има дисхармонични мисли. Всѣкога когато хората страдатъ епидемически отъ кашлица, има обща дисхармония. Тази дисхармония не е грѣхъ на единъ човѣкъ, но общо прѣстѫпление на всички хора. И тогава, по-слабитѣ натури ще се засегнатъ отъ кашлица. Все трѣбва злото да се излѣе прѣзъ нѣкѫдѣ. Тѣзи, които кашлятъ, прѣзъ тѣхъ злото излиза навънъ.

 

Сега вие мислите за другия свѣтъ, но не се готвите, защото ви е страхъ. Комуто и да кажа че утре ще замине за онзи свѣтъ, непрѣменно ще му протекатъ сълзи. Колко души биха се зарадвали, ако имъ кажа така? Веднага ще станете много сериозни. Нѣкой казва: искамъ да умра. Не, това не е вѣрно. Когато кажешъ, че искашъ да умрешъ, то значи да си готовъ да отидешъ въ другия свѣтъ и да ти е приятно това. Трѣбва да имате разбиране на нѣщата. Онзи, който умира по този начинъ, ще го повикатъ въ онзи свѣтъ, но нѣма да го заравятъ, свещеници нѣма да го опѣватъ. Вие ще си заминете тъй, както е заминалъ пророкъ Илия. Ще кажете: азъ заминавамъ за далечна страна. Заминете ли така, никой нѣма да знае кѫдѣ сте, и гроба ви никой нѣма да знае. Това значи отиване въ онзи свѣтъ. А сега заминаването за онзи свѣтъ е голѣма мѫчнотия. Защо? Защото хората иматъ връзки. Като отидете съ тия връзки въ другия свѣтъ нѣма да мине много врѣме, и вие пакъ ще се върнете въ този свѣтъ. Ще прѣстоитѣ тамъ 40 — 50 години, и отъ онзи свѣтъ ще ви кажатъ: хайде сега на земята! Тукъ нѣмате работа. Като стоите безъ работа, започва шиканиране, затова ще ви изпратятъ на работа на земята. Ще дойдатъ при васъ трима ангели, не отъ много голѣмитѣ, ще ви взематъ на рѫцъ, ще ви донесатъ около земята, ще ви приспятъ, като прѣкаратъ нѣколко пѫти рѫцѣтъ си надъ васъ. Слѣдъ това ще ви прѣкаратъ прѣзъ една вода. Минете ли я, всичко ще забравите. Като ви доведатъ до земята, ще намѣрятъ вратата, ще дойдатъ при майка ви, която ви чака и ще се върнатъ назадъ. Слѣдъ деветь мѣсеца ще се явите на този свѣтъ.

Ученицитѣ на Божествената школа трѣбва да бѫдатъ смѣли и рѣшителни, да се не боятъ отъ страданията. Не се противопоставайте на злото, мислете за причинитѣ и послѣдствията, защо и за какво е дошло. Тази мисъль нѣма да дойде току тъй; дойде ли тя ще ви причини нѣкой пѫть и страдания. Тѣзи мисли ще дойдатъ тогава когато имате най-хубаво настроение. Въ реда на нѣщата е да дойдатъ. Не се борете съ лошитѣ мисли. То е губене на врѣме. Съ тѣхъ заедно ще дойдатъ и добритѣ. Прѣнесете тия мисли, това е най-добро, онзи, който изтърпѣва злото е по-силенъ отъ онзи, който му се противи. Мини ти лоша мисъль да откраднешъ нѣщо. Кажи си: цѣлата земя е моя, кѫдѣ ще туря тази вещь? Ако Богъ живѣе въ насъ, земята е наша; и вселената е създадена за насъ; и слънцето грѣе за насъ. Щомъ е така, отдѣ ще се родятъ изкушенията и съблазнитѣ? Разсѫждавате ли така, вие ще имате единъ правиленъ растежъ. При такива разсѫждения може да се зародятъ онѣзи противоположни мисли: това е залъгване, това е губене врѣме. Нѣ, философскитѣ изслѣдвания тукъ на земята тѣ сѫ губене врѣме. Вънъ отъ това разбиране, всичко друго е губене врѣме. Всѣки човѣкъ когато умира, усѣща, че всичко е изгубено. Идете при нѣкой умирающъ и го попитайте: доволенъ ли си отъ своя животъ? Какво ще ви каже? — Дано ми повърне Господъ живота, другояче ще живѣя. Ние все уреждаме живота си, а животътъ, си остава неуреденъ. Не, животътъ за ученика е уреденъ. Туй, което трѣбва да стане, е опрѣдѣлено. Това не е ограничение на волята ви, защото всѣко, нѣщо става по закона на кармата. Идва единъ бѣденъ, който не ви познава и ви иска хиляда лева на заемъ. Този човѣкъ въ едно минало съществувание ви е приелъ въ дома си далъ ви е, 10,000 лева на заемъ, но вие сте задържали паритѣ, офейкали сте и не сте му ги върнали. Минаватъ хиляда години, той идва да ви ги иска. Ако се пресметнатъ съ лихвитѣ, колко трѣбва да платите? Той ви иска 1000 лева, а вие казвате: не признавимъ. Не, вие трѣбва да го повикате, да му кажете: азъ ви дължа още 10,000 лева. Ще си изплатя дълга. Не ги ли изплатите доброволно, той ще дойде веднъжъ, два пѫти, десеть пѫти, докато му върнете паритѣ. Каква е вашата философия? Вие казвате: ако речемъ тъй да даваме, кѫде ще му иде краятъ? Трѣбва да знаете, обаче, че при васъ ще дойдатъ да искатъ пари само онѣзи, които иматъ да взематъ отъ васъ и то ни повече, ни по-малко. Въ Божествения животъ нѣма нищо случайно. Има извѣстни хора, на които ние дължимъ нѣщо. Има други хора пъкъ, на които ние трѣбва да направимъ една услуга. Тъ сѫ ни направили едно добро нѣкога, безъ да сѫ ни взели нѣщо. Когато вземешъ отъ нѣкого нѣщо и се подпишешъ на полицата, той по закона те хваща. Другъ нѣкой направи едно добро, казва: азъ не искамъ нищо, отъ любовъ направихъ това. Този човѣкъ комуто е направено това добро въ този животъ дохожда и по сѫщия законъ направя едно добро по любовъ на сѫщия човѣкъ. По любовъ ще ти направятъ едно добро, по любовь ще отговоришъ. Слѣдователно, има два вида добро: еднитѣ работятъ по задължение, а другитѣ —по любовь, Такива трѣбва да сѫ вѫтрѣшнитѣ ви разбирания; така трѣбва да разсѫждавате, за да се освободите отъ дребнавоститѣ на живота. Нѣкои отъ васъ страдате. Защо? — Парички нѣмате. Всички страдате за пари. Азъ, обаче, мисля, че съврѣменнитѣ хора страдатъ отъ нѣмане идеи — безидеенъ е животътъ имъ, убѣждения нѣматъ. Тѣ иматъ вѣра, която не издържа критика. Разправяше ми единъ евангелски проповѣдникъ единъ дѣйствителенъ примѣръ отъ своя животъ. Той билъ проповѣдникъ въ Русе, но живѣлъ въ едно близко село. Единъ день отивалъ въ Русе, прѣди Великденъ, придружавалъ го единъ селянинъ. Селянинътъ каралъ една крава и едно теле. Проповѣдникътъ искалъ да го обърне къмъ Бога и почналъ да му разправя, какъ Христосъ дошълъ на земята, какъ искалъ да спаси човѣцитѣ и т. н. Селянинътъ казва: приятелю, хубави нѣща разправяшъ, не съмъ срѣщалъ другъ човѣкъ като тебе. И нашитѣ свещеници все такива нѣща разправятъ, но не изпълняватъ. Вижъ дрехитѣ ми, какъ сѫ скѫсани! Цървулитѣ, шапката ми —сѫщо; пъкъ и дѣца имамъ. Карамъ тази крава въ града да я продамъ. Ето, Великденъ иде, нѣмамъ нито петь пари; търсихъ работа, но не намѣрихъ. Чувамъ, казва проповѣдникътъ, единъ гласъ, който ми казва: ти имашъ новъ костюмъ, затова ще дадешъ дрехитѣ си на този селянинъ. Проповѣдникътъ стои цѣла нощь и се бори, да даде ли дрехитѣ си на селянина, или да не ги дава. Отдѣ се намѣри тази беля изъ пѫтя, та трѣбваше да му проповѣдвамъ? Но, става рано сутриньта, събира палтото, жилетката, шапката и цървулитѣ си, отива и ги занася на селянина. Селянинътъ остава много благодаренъ. Казва му виждамъ, че прилагашъ Христовото учение. Ако всичкитѣ проповѣдници бѣха като тебе, свѣтътъ щѣше да се оправи. Ние говоримъ да се оправи свѣта, но трѣбва да сме готови да дадемъ новитѣ си дрѣхи. Бори се цѣли 24 часа, но трѣбва да ги дадешъ! И проповѣдникътъ се борилъ 24 часа, молилъ се, Господъ да му покаже, какво да прави. Той проповѣдва, пъкъ се моли Богъ да му каже, да даде ли дрехите си, или не. Казвате: ама може нѣкой дяволъ да ни лъже! Толкова дяволи сѫ те лъгали, нека те излъже и още единъ дяволъ, но дай дрехитѣ си на единъ бѣденъ. Поблаженъ е онзи, който дава въ този случай, отколкото този, който разсѫждава. Човѣкъ трѣбва да бѫде послѣдователенъ на онова, което проповѣдва. Ние трѣбва да приложимъ онова, което проповѣдваме. То е най-вѣрното. Всѣки човѣкъ трѣбва да прилага. Азъ трѣбва да прилагамъ тъй, както разбирамъ; азъ трѣбва да бѫда послѣдователенъ въ себе си, за да бѫда доволенъ. Ще си кажете: азъ искамъ да мисля добро за хората. Азъ искамъ да бѫда доволенъ отъ себе си, че съмъ приложилъ закона на любовьта тъй, го разбирамъ. Туй е хубавото, красивото въ свѣта.

 

Сега, всички вие трѣбва да бѫдете послѣдователни съ самитѣ васъ, съ вашия духъ. Вашиятъ духъ е духътъ на Господа, Който работи у всинца ви. И всѣка добра мисъль, която мине прѣзъ васъ, подпишете я! А всѣка лоша мисъль, която мине прѣзъ васъ, наблюдавайте я само и се учете отъ нея! Отъ лошитѣ мисли ще се учите, на добритѣ ще се подписвате.

 

Т. м.

 

Богъ на Любовьта не е Богъ на мъртвитѣ но Богъ на живитѣ!

 

***

 

Текста е преписан точно от печатното издание:

 

Добритѣ и лошитѣ мисли.

 

23-а школна лекция на общия окултенъ класъ (III година) 26.III.1924 год. — София.

 

Печатница Малджиевъ-Русе.

 

ул. Сараоолу № 21.

 

; препис 29 Май 2010

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...