Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1937_12_19 Закон за контролиране19 декември 1937 г., Неделни беседи, София

Неделни Беседи София

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3540 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 юни 2011 - 17:34

От книгата, "По образ и подобие". Неделни беседи (1937–1938). Първо издание. София,
Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Закон за контролиране


Отче наш.

Ще се развеселя.

Ще ви прочета една част от пета глава от Евангелието на Йоана, от 25 стих надолу.

Духът Божи.

Когато се изучават Писанието и Библията, те трябва добре да се изучават. Цялата природа, както вие я виждате, тя е една Божествена книга, която ние още не сме научили да четем. Благодарение на великите хора, които знаят този странен език, и ние се ползуваме от тази книга. Те са оставили за нас преводна литература от тази книга, от която и ние се ползуваме и с която се занимаваме. И следната култура ще бъде не култура на човешкия ум, нито култура на човешкото сърце, но култура на човешката душа. Човешкият ум сега се намира в един преходен свят. Онова, което постигаме с ума, е преходно. Не че не е реално, но е преходно. То ще мине като едно пособие, както пособията минават от едни ръце в други. Ти пътуваш с железница, но тази железница не е създадена специално за тебе, тя е едно пособие. Хиляди хора ще минат през тази железница и ти не можеш да кажеш, че тази железница е специално за тебе. Сега вие казвате: „Какво трябва да се прави?“ Бащата мисли какво трябва да се прави. Съдията мисли какво трябва да се прави. Адвокатът мисли какво трябва да се мисли. Ученикът мисли, какво трябва да се мисли. Професорът мисли, че трябва да чете лекциите си в някой университет, или в някоя гимназия. Слугата мисли, че има работа. Всеки човек все има някакъв занаят.

Какво е предназначението на човека? Ние се занимаваме с това, което не е предназначението на човека. Младата мома се занимава с това да се облече с копринена рокля, да си тури хубава шапка на главата, нови модерни обуща, да намаже лицето си и така да се представи. Хубаво нещо е мазилката. Така мажат хората и къщите си, подовете си. Някои мислят, че няма нищо лошо в това, че турил малко червеничко на устата си или на лицето си. Наистина, нищо лошо няма в това, аз гледам широко на нещата. Червеничкото е за украшение. Според мене, всичко е хубаво, но когато е на мястото си. Лошо нещо е само това, което не е на мястото си. Представете си, че аз съм попаднал в гората, десет деня не съм ял, краката ми не държат. Срещам един човек, който ми дава една торба със злато. Поглеждам към златото и казвам: Не се нуждая от злато, аз се нуждая от хляб. Вземи торбата си назад. В дадения случай злато не ми трябва. В дадения случай един хляб ще ми послужи повече, отколкото златото. Златото не е за мене, то е за други хора. На мене хлябът ще ми помогне, а на другите няма да помогне. Следователно, това, което в даден случай може да помогне на мен, на вас не може да помогне. Това са логически изводи, които отчасти са верни, отчасти не са верни. Ако след като съм гладувал десет деня и краката ми не държат, това показва, че не съм от много силните хора. Аз съм от слабите хора. Паякът гладува по цели месеци. Дървеницата пък пости шест месеца. Те имат сила да постят. Като видите един паяк в стаята си, макар че нищо не е ял, той си прави мрежата, движи се от едно място и казва: „Правя си своите изчисления.“ Казвате, че дървеницата била глупава. Не е глупава дървеницата. Те, както и паяците, си имат радио, по което предават всичко, каквото става. Ако в леглото на някой човек има дървеници, той туря около краката на леглото чаши с вода, за да не могат да се качват на леглото. Те веднага съобщават това една на друга и веднага се качват на тавана, отдето се спущат. Те си правят математически изчисления. А след това вие казвате: „Дървеница е това.“ Да, дървеница е, но тя се спуща от тавана и вие се чудите отде е дошла. Та в света ние не страдаме от глупави работи, но от много умни работи страдаме. Светът страда все от умни работи. Онзи, който е направил гранатата и знае, от какво разстояние да я хвърли, за да може като се пукне, да падне на целта и да убие много хора, от глупост ли е направил това нещо? Когато някой напише една книга, с която застави хората да се карат, глупав ли е? Мислите ли, че онзи, който дига скандали, е глупав човек? Не, той е много умен. Всички хора страдат от много ум. Затова не се оплаквайте , че сте глупави, но кажете: „Господи, от много ум страдаме.“ Не че човек има много ум, но преизобилието, което е в него, не може да го канализира, вследствие на което не може да го впрегне на работа. Когато излишната енергия седи във вашия ум, тя става причина да направите нежелателни неща. Запример, ако боднеш един силен, здрав човек, той веднага ще те плесне с ръката си, че ще се търколиш на земята. Идете обаче при някой болен, който е на умиране и го бутни, той ще каже: „Не ме бутай, братко.“ Той не може да си подигне ръката. Питам: Кое е онова, което прави зло в света? Злото се дължи на онази енергия в човека, която не е турена на място, не е впрегната на работа. Различните науки показват как стават нещата в света. Физиологията, например, показва различните функции в човешкото тяло. Химията показва, от какви елементи е съставен светът. Физиката показва какви сили функционират в света, в цялата природа. Астрономията се занимава с небесните тела, с пътищата, които те изминават. Психологията се занимава с проявите на човешката душа. Социологията се занимава със социални въпроси.

Сега, след като има толкова много науки, задава се въпросът: В какво седи щастието и нещастието на човека? Това зависи от два фактора, а именно как разбира човек основните елементи на своето сърце и на своя ум. Щастието и нещастието на човека зависи от това, какво знае той от умствената физика и химия, както и от сърдечната физика и химия. Много науки има още, които човек трябва да знае. Някой казва, запример, че има добри мисли и лоши мисли. Не само това, но човек трябва да знае в даден случай кои мисли могат да му помагат и кои не му помагат. Човек е като едно радио, следователно всички мисли, които минават през ума му, не могат да го ползуват. Той може да възприема мислите на целия свят. Някои мисли влизат в подсъзнанието му, някои в съзнанието му, други в самосъзнанието и четвърти в свръхсъзнанието. Значи, мислите идат от четири места. Едни от тези мисли са положителни, а други са отрицателни. Същото може да се каже и за чувствата: едни от чувствата са положителни, а други – отрицателни. Тъй щото, щастието на човека зависи от контролата, която човек може да постави на своите мисли и чувства. Едно нещо трябва да помните: Всяка мисъл, пусната в пространството от кого и да е, тя някога ще се реализира. И тогава, дето и да сте, ще ви намерят, за да получите придобивките от своите мисли. Каквото ви се пада, ще ви се даде. Всяко чувство, което е излязло от вас и се е реализирало, един ден ще се върне пак при вас. Да получите придобивките от него. В невидимия свят има един институт, който се занимава с това. Индусите го наричат това: карма йога и дихарма йога. Аз го наричам страдания на живота и радости на живота. Следователно, има една наука за страданията на хората – карма йога я наричат, наука за причини и последствия на нещата. Когато дойдат страданията, хората веднага започват да мислят защо страдат. Под думата „карма“, българите разбират – „кърми“ – да отхрани някого. Значи под „карма“ се разбира да се нахрани един човек. Наистина, като дойдат лошите последствия, човек вижда, че трябва да се нахрани.

Често хората поставят своето щастие на други хора. Те очакват щастието им да дойде от баща им, или от майка им, или от приятелите им, или от народа им и т.н. С това те се поставят на крив път. Хората могат да ви донесат условия за щастие, но да ви направят щастливи, това по никой начин не могат. Единственият човек, който в дадения случай може да ви помогне, това сте вие самите. Запример, вас могат да ви донесат храна богата, доброкачествена, но кой ще донесе храната до устата ви? Кой ще сдъвче храната? Това ще направите вие сами. Никой не може да дъвчи храната заради вас. Вие сами трябва да учите. Каквото вие сами научите и разберете, остава за вас. Някой казва: „Аз не съм учен човек.“ В това седи неговата погрешка. Друг пък казва, че разбира повече от останалите. И в това седи неговата погрешка. Щом разбира повече, това, което е повече, нека го даде на другите. Ако пък разбира по-малко, нека остави другите да го разберат вместо него и да му помогнат. Тъй щото, който не разбира нещата добре, нека ги научи. А който има излишък, излишното да го даде на други. Природата не обича никакъв излишък. Ние сме проводници на Божествените блага. Всеки човек влиза в Божествения организъм като уд. И в този смисъл той трябва да изпълнява волята Божия. Човек е доволен от устата си и от движенията, които тя прави, защото чрез тези движения тя обработва храната, която влиза в нея. Благото на човека седи в движенията, които прави неговата уста. Благото на човека седи в движенията на неговото тяло. Ако той не се движи, ще се парализира. Та когато се отказвате да бъдете проводници на Божественото, вие действувате против себе си. Първата идея, която човек трябва да възприеме от природата, е да спазва правилна обмяна между нещата. Колкото взима човек, толкова трябва да дава. За да дава човек, първо трябва да взима. Като вземеш, ще дадеш навън. Често хората се смущават от този въпрос за даването и казват, че не могат да дават. Когато говорим за даването, ние имаме предвид човек да дава от това, което е взел, а не от това, което не е взел. Давай от това, което си взел. Ти не можеш да задържиш в себе си въздуха, който си взел. Топлината, която си взел, не можеш да я задържиш в себе си, трябва да я дадеш. Задържиш ли я, ще изгориш, въглената киселина, която се отделя при дишането, непременно трябва да излезе навън. Иначе човек ще се задуши. Какво му пречи на човека да каже две думи някому? Кажи на човека, че го обичаш. Достатъчно е малко да се разлюлее въздуха от тези думи, за да стигнат до ушите на някой обезсърчен човек. Какво пречи на човека да каже тези думи? Казвате: „Аз не искам да му кажа, че го обичам.“ Че още като си казал на човека, че не го обичаш, ти отваряш кантората си и започваш да защищаваш дела. Човек трябва да разсъждава право. Той мисли, че ако каже на някого, че го обича, ще се компрометира. Че любовта е единственият капитал, който подига хората. Лошото в любовта е в това, че в многото човек прави престъпления. Не е лошото в парите, но в множеството на парите. Не е лошо човек да има пари, но тези пари той не трябва да ги употребява не на място. Като има пари, добре е човек да си купи книги, да направи една хубава къща за приемане на гости, да прекара железници, от които да се ползуват всички, да се грижи за сирачета, за бедни вдовици и т. н. Всичко това е на място. Казва някой: „Аз не мога да оправя света.“ Ти не можеш да оправиш света, но и светът няма нужда от твоето оправяне. Обаче, със своя живот ти можеш да препятствуваш на правилното функциониране. С твоя живот ти можеш да направиш някакво смущение в невидимия свят. Вие седите спокойно, но не подозирате, че някой светия в гората може да направи някаква пакост. Вие се чудите как е възможно светия да направи пакости. Със своята мисъл даже светията може да повлияе на хората за зло или за добро. Ако някой цар намисли да отвори война, в която ще тласне целия си народ към погибел, светията може да предотврати тази война. Ако светията рече: „Не ми влиза в работата какво ще прави този цар“, той не постъпва добре. Напротив, светията трябва да се яви при царя и да му каже: „Това, което си намислил да правиш, няма да доведе на добър край. То няма да бъде добро нито за тебе, нито за твоя народ. В края на краищата, ти ще изгубиш войната. И след това ще платиш скъпо за всичката твоя необмисленост.“ Когато съдят царя за неговата постъпка, едновременно с това ще съдят и светията, защо не го е предупредил. Като четете живота на царете, виждате, че Бог изпраща пророците да дават съвети на царете. Бог изпраща пророците да кажат на царя как трябва да живее.

Та сега вие сте онзи цар, който е намислил да направи нещо. Има един светия у вас, който не се интересува от живота на този цар и казва: „Нека прави каквото иска, нека си живее както разбира.“ Той не иска да каже на царя, прави си оглушки и царят прави големи глупости. И затова като съдят царя и го викат, заедно с него съдят и светията. Сега кой е вашият цар и кой е вашият светия? Светията, това е твоят ум, който живее в гората. Царят, това е твоето сърце, което постоянно греши. Наляво – надясно то лъже, прави грехове. Ту това дърво отреже, ту онова, но после му искат сметка. То не дава пет пари за нищо, но после за всичко му искат сметка. Кой е виновен за това? – Светията е виновен. Сега светията го държат отговорен за всичко, което царят прави. Затова светиите са се пробудили вече и взимат предвид всичко онова, което царете вършат. Питам: Какво ви костува да се научите да се самовладате? Да допуснем, че у вас е дошла мисълта да набиете някого. Ти не знаеш дали можеш да го набиеш. Един американски студент отишъл да гледа как един силен пехливанин пижулист ще се бори. Той казал нещо по негов адрес, но затова получил такъв силен удар, че се повалил на земята и изкълчил крака си. След това той разправял на студентите, свои другари, какво научил от тази работа и казвал: „Втори път няма да смея да се явявам пред такъв силен човек. Един негов удар ме събори на земята.“ В България това нещо не съществува. Когато искат да си отмъстят двама души, те взимат едно дърво и така се разправят. В Америка ако някой човек обиди друг, те не се отправят към съдилищата, но се боксират. Единият удари другия, той пък получи удар от първия, разкървавят лицата си и въпросът се свършва. С това всякаква обида изчезва. Онзи, който е претърпял крах, той вече знае какво да прави. Той знае вече лошите последствия. Когато човек направи някоя погрешка, хората непременно ще го бият. Има ли някой от вас, който да не е бит? Има ли някой от вас, на когото главата да не е разбивана? Ето защо от всички се изисква самовладане, владане на мислите. Мисълта е динамическа сила. Най-опасната сила, която е причинила на хората ред нещастия, това е човешката мисъл. В света има три вида мисли: Божествени, мисли на природата и мисли на човечеството. Всички заедно представят нещо цяло. Мощно нещо е човешката мисъл. Тя е създала материалния свят. Светът е създаден от човека, но не от този обикновения човек, както днес го виждате, но от космическия човек, който строи. Като съедини в себе си Божествената мисъл и мисълта на природата, той е създал материалния свят. Когато се говори за духа и за душата, трябва да знаете, че духът е свързан с Божествената мисъл, а душата е свързана с мисълта на природата. Умът пък е свързан с човешката мисъл. В това именно седи изкуството на човека да се самовлада, да владее мислите си. Сега, като ученици, вие сте в една школа и всеки ден се изпитвате. Запример, някой от вас се изпитва чрез сиромашията. Нямате пари, навели сте главата си, тръгнали сте отчаяни, недоволни, че нямате пари. Какво от това, че нямате пари? Че нямате пари, това е една задача, която ви е дадена, да се види как ще я решите. Не мисли, че нямаш пари, това е привидно положение, ти сам се заблуждаваш. Запример някой казва, че е болен. Той сам се заблуждава. Той сам създава болестта. Болестта не е създадена от Бога. Човек сам създава условията за болестта и сам става болен. Следователно, ти, който сам създаваш болестта, сам можеш да я излекуваш. Ти сам създаде болестта си и след това отиваш при Бога, искаш да те лекува. Бог никога не лекува болести, които Той не е създал. Ако страдаш от белите дробове, той ще те изпрати при тинтявата. Ако кашлиш, ще те изпрати при черния пипер. Ако нямаш вяра, ще те изпрати при зелето. Ако страдаш от безлюбие, ще те изпрати при хляба. Хлябът ще те научи как да любиш.

Често хората изпадат в заблуждения. Някой от тях заболее и веднага след това казва: „Аз се помолих на Господа и Той ме излекува.“ Значи, ти сам си създал известна болест, а после отиваш при Бога да те лекува. Не, Господ ще те научи сам да се лекуваш. Среща ме един приятел и ми казва: „Аз съм много самостоятелен човек, но с жена си не мога да се спогодя.“ – Там е злото, че си много самостоятелен. Но и тя е много самостоятелна. И двамата са самостоятелни. Следователно, и двамата не страдат от някаква сиромашия, но от много имане. Значи, има нещо неразбрано между хората, вследствие на което работите им се развалят. И в двамата има един и същ стремеж. Мъжът иска да управлява и жената иска да управлява, вследствие на което се сблъскват в общия си стремеж. Тя му казва: „Ще отидеш да донесеш вода.“ – „Не, ти ще отидеш.“ – „Ще отидеш да ореш нивата.“ – „Не, ти ще отидеш.“ Съвременните хора мязат на онзи българин, който рекъл да отиде на лозето да копае. Това било в турско време. Жена му казала: „Почакай малко, лозето не е полято още. Затова кажи: Ако е рекъл Господ.“ – „Не, полято, не полято, не е важно. Аз ще отида да копая. Никак не се интересувам от това дали е рекъл Господ или не е.“ Той впряга колата и отива на лозето да копае. Случва се обаче, че турците го хващат и цял ден го впрягат в ангарията да работи. Като се връща вечерта у дома си, той казва на жена си: „Жена, отвори, ако е рекъл Господ.“

Казвам: Това лозе е в самия човек. Лозето представя човешкия ум, който трябва да се копае съобразно Божиите закони. Значи, има правила, по които човешкият ум трябва да се копае. Ако не спазва тия правила, лозето няма да даде никакъв плод. Запример, някой иска да има приятели. – Как ще има приятели, ако той не е развил в себе си чувството на приятелство, на дружелюбие? Този център се намира отзад на главата. Като ви дойде някой приятел на гости, вие трябва да знаете как да го нагостите. От този център вие ще вземете енергия и с нея ще нагостите своя приятел. Не знаете ли как да го нагостите, той не може да ви бъде приятел. Всяко нещо зависи от това, как угостявате човека. Ако му дадете храна, той ще дойде и втори, и трети, и четвърти път. Колкото по-добра храна му давате, толкова по-добър приятел и клиент ще ви стане той. Ако не го нагостите добре, той не може да ви стане приятел. Бог е вложил чувството приятелство в човека. Ако имаш това чувство в себе си, ти ще обичаш Бога. Тогава и Бог ще те обича. Ако нямаш това чувство в себе си, ти не можеш да обичаш Бога. Тогава и Той няма да се интересува от тебе. Бог се интересува от тебе дотолкова, доколкото Го обичаш. Сега ние изпадаме в друго едно заблуждение, вследствие на което се питаме обича ли ни Бог. Ние трябва да знаем, че Бог ни обича, понеже ни е дал тяло. Всичко, каквото имаме, ни е дадено от Бога. Бог ни е показал вече своята любов. Втори път няма какво да ни я показва. Аз съм посял вече това семе и очаквам това семе да израстне. Ако израсте, ще се радвам. Ако не израсте, ще зная, че моят труд е отишъл напразно. Ние сме Божествени семена и Бог очаква да израстем. Ако нямаме Божественото в себе си, с какво ще се занимаваме в този свят? Когато говоря за любовта между хората, аз имам предвид следната идея. Онзи, който ви обича, той всякога ще ви донесе нещо ново от Божественото съкровище. Който ви обича, той всякога ще ви донесе онова същественото, от което се нуждаете. И когато вие обичате някого, също така трябва да му донесете нещо ново от Божественото съкровище. Не е достатъчно само да му казвате, че го обичате. Не, вие ще му донесете нещо, нещо, от което той ще остане доволен. И тогава между вас ще се образува вътрешна връзка. Щом между двама души се образува вътрешна връзка, това показва, Бог присъствува между тях. Бог е, който образува вътрешната връзка между хората. Никой не е в състояние да образува една нова връзка. Божествената връзка е връзка на свободата, а човешката – връзка на робството. Следователно, когато ние искаме да се освободим от една връзка, ние искаме да се освободим от една човешка връзка, която заробва, а не от Божествената, която дава свобода. Когато Бог прави връзка между хората, Той ѝ дава свобода, светлина, живот, знание. Когато човек прави връзка, той взима живота на човека, той му взима парите. Когато пощаджията иде при човека, той трябва да му даде нещо, а не да очаква от него да получи. Следователно, когато вие отивате някъде, вие трябва да дадете нещо, а да не очаквате да получите от другите. Ако отивате да занесете на хората Божията любов, не очаквайте нищо от тях. След като прочетат хората писмата ви, самите ви писма ще ви препоръчат. Ако пощаджията ви донесе едно писмо от чичо ви, което съдържа един чек от 15 милиона, вие ще кажете на пощаджията: „Много ви благодаря за това писмо. Ще очаквам още едно такова писмо да ми донесете.“ Като разбере какво писмо е носил, раздавачът казва: „Щастливо е било това писмо“. Казвам: Стремете се да бъдете раздавачи на такива писма, които съдържат чекове от 10–15 милиона. Казвате: „Защо да не са за нас тия писма?“ Ако ви посетят десет души и всеки ви донесе един чек от десет милиона и то не в банкноти, а в сребро, ще имате сто милиона лева в една година. Ако в един месец занесете десет писма, т.е. 30 писма, вие ще имате 300 хиляди лева. И това е в злато. Ако тази работа върви така, тогава в една година колко ще занесете? Ами за 30 години колко ще занесете? Ако турите тези пари в банката и след 200 години дойдете на земята, вие ще имате милиарди.

Сега, както виждате, ние оперираме с големи величини. Някой казва: „Аз не искам голямо богатство.“ Ние се нуждаем от богатство, което не се изтощава. И като го крадат, да не могат да го откраднат, да не се смалява това богатство. Има едно богатство в света, което не се краде, това е човешката мисъл. В това отношение вие трябва да бъдете богати. Ако човек се обижда, той не е богат човек. При всяка една обида, човек става най-малко два пъти по-богат, отколкото е бил по-рано. Всякога хората ни хвалят, за да им дадем нещо повече. Когато някой започне да ви хвали, че вие сте такъв, онакъв, че като вас не е срещал човек, това показва, че той иска да вземе нещо от вас. И вие сте длъжни да давате. Защо? Всеки извор или всяка чешма е длъжна да дава на когото и да е: и на животни, и на хора, и на буболечици. Който дойде, все трябва да му се даде и то кой колкото иска. Божественият извор никога няма право да отказва нещата, да каже, че на този или на онзи не иска да даде. Всеки е свободен да вземе толкова, колкото иска. Когато ние дойдем до положението на този извор, да даваме на всички, ние сме дошли до положението да изпълняваме Божията воля. Лесно е да се каже, но мъчно, трудно е това изкуство.

Та тепърва трябва да изучавате владането на човешките мисли. Има хора, към които като се приближаваш, между него и тебе трябва да поставите друг някой човек. Има хора, при които като се приближаваш, между тях и себе си трябва да поставиш двама души. А при други някои трябва да поставиш трима души. Слънчевата система е поставена по същия начин. Месечината е най-близо до Слънцето. Слънцето не иска да бъде много близо до Венера. Защо? – Защото е жена. Слънцето може така да се захласне във Венера, че да не може да свърши работата си. И Земята е турена малко по-далеч от Слънцето. То се плаши и от нея. Марс е още по-далеч. После иде Юпитер, който иска уважение и почит, малцина биха се ползували от него. После иде и Сатурн. Той е един голям критик, голям философ, който гледа на всичко наопаки. Слънцето е турило Сатурна далеч от себе си. И вие искате да бъдете свободни като Слънцето. И оттам Слънцето изпраща светлината си на всички планети. Тази философия и посветените са я изучавали от памтивека – самообладание на своята мисъл.

Сега вие вярвате в Бога, но като ви се случи едно изпитание, спрете се да помислите защо е това изпитание. В този случай спрете се да видите изпълнявате ли волята Божия, мислите ли право. Като останете сами в къщи, вземете си едно огледало и се огледайте. Аз бих желал всеки от вас да си има едно огледало, валчесто или четвъртито и да се оглежда. Ако намислиш да кажеш някому нещо, извади огледалото и се огледай. Ако видиш, че лицето ти се е изменило, нищо не казвай. Но ако лицето е запазило първия си вид, можете да кажете това, което сте намислили да кажете. Понякога ние грешим, като говорим и хубави, и лоши работи. Понякога човек иска да каже истината, но вместо истината излезе някаква лъжа. Казвате на някого, че е лош човек. Не казвайте, че е много лош. Той може да е лош, но не е много лош. Многото е излязло от тебе. Или пък казвате за някого, че е много добър човек. Той не е много добър, но е добър човек. Казвате, че някой човек е най-лошият. Ако е най-лош, Господ не го е създал. Лесно може да се поправи светът, ако този човек е най-лошият. Вържете този човек и ако светът се поправи, той наистина е най-лош. Ако не се оправи, значи той не е най-лошият човек в света. Значи има друг по-лош от него. Писанието казва, че най-лошият човек в света е дяволът. Затова, когато вържат дявола, светът ще се оправи. Бунтуването сега на света се дължи на това, че навсякъде търсят дявола да го вържат. Това размърдване, това бунтуване в света, тази война се дължи на това, именно, че от невидимия свят навсякъде търсят дявола да го вържат. Няма място, дето да не се крие дяволът. Той се крие във всеки едного от вас. Търсят го във всеки дом. Най-после го търсят и по долапите, да не се е скрил някъде. Ако той е влязъл някъде у вас, предайте го.

Сега ще ви приведа един анекдот, но сестрите да не се обиждат. Този анекдот може да е създаден от някой философ, който имал зъб на сестрите, т.е. на жените. От истинността на този анекдот ще извадим 75 на сто настрана, а ще задържим само 25 на сто. Някой си не могъл да живее добре с жена си. Каквото ѝ казвал, тя все наопаки вършела. Един ден тя отишла на кладенеца да вади вода. Като вадила вода, тя се навела много ниско. Той ѝ казал: „Недей се навежда така ниско, ще се удавиш.“ – „И да се удавя, тебе какво ти струва?“ – „Ще ме оставиш сам и няма да зная как да се справя с децата си.“ – „Никой не ти е виновен, да не си ги народил толкова много.“ Тя се хвърлила в кладенеца. Той започнал да плаче и да нарежда: „Какво направи сега, че ме остави сам с толкова деца?“ Като седял около кладенеца и нареждал, половин час след това видял, че дяволът излязъл от кладенеца, но цял побелял. – „Остави се, една жена влезе в кладенеца, че ми създаде големи безпокойствия. Уплаших се от нея, че избягах.“ Като чул това, мъжът на удавената, който бил много беден, но сръчен човек, веднага намислил да използува този случай за подобряване на материалното си положение. Той започнал да лекува болни, ходил от къща на къща. Като отивал при болния и до главата му виждал дявола, той тихо му пошепвал: „Бягай, че жена ми иде.“ Като чувал това нещо, дяволът веднага хуквал да бяга и болният оздравявал.

Казвам: Сега от всички се изисква самообладание на мисълта им. Човек трябва не само да разграничава мислите си, но и да знае в дадения случай какъв резултат може да произведе всяка мисъл. Никога не допущай в ума си една противоположна мисъл, която след време може да ти причини известна вреда. Само положителните мисли строят. Всяка отрицателна мисъл, останала в човешкия ум, действува като киселина – руши. Добрите мисли градят. Та въпросът не седи в това да не допущаме отрицателни мисли в себе си, но да ги разграничаваме. Никога не давайте ход на отрицателните мисли в себе си. Оставете лошите мисли да бъдат самостоятелни, не ги ограничавайте. Ограничите ли лошите мисли, те ще избухнат. Те са подобни на експлозивните вещества, могат да експлодират. Оставете лошата мисъл самостоятелно да действува. Ако някоя лоша мисъл минава през ума ви, оставете я свободна, не я ограничавйте. Тя е минала през хиляди умове и през вашия ще мине. Запример, през ума ви може да мине мисълта, че ще умрете. Че ще умрете, това е вярно, но кога и как, не се знае. Преди една седмица дохожда при мене една млада жена, която ми разправяше, че се съобщавала със заминалата си майка. Понеже тя не живеела добре с мъжа си, майка ѝ се явила и ѝ казала: „Щом не можеш да живееш добре с мъжа си, ще дойдеш вече при мене.“ Тя ѝ определила даже кога ще замине. Дъщерята се приготвила и чака това време. Казвам ѝ: Тези думи на майка ти може да не са буквални. Умирането има двояко значение. Ти можеш да умреш в прав смисъл на думата, но може да се случи и друго нещо. Когато младата мома се разочарова в някой момък, тя иска да умре. Но умирането означава, че тя иска да се влюби в друг някой момък, да забрави мъките и тъгите си. Щом се влюби, тя ще забрави скръбта си. Какво означава думата „умиране“? „Умира“, това значи човек да отиде в света, да си поживее – в мира сего. В света са условията да живее човек. Всички неща стават все в мира. Та сега ние сме турили особено значение на думата „умиране“. Според вас да умре човек, това значи да изгуби всички условия. Не, да умре човек, това значи да влезе в правия път. Който умира, той не може да прави никакви престъпления. Сега да оставим въпроса за умирането. Но вие трябва да контролирате вашите мисли. Та когато чувствувате, че ще умрете, в дадения момент друг някой умира. Или когато ви кажат, запример, че в сряда ще имате някакво богатство, наистина, вие го нямате, но в определения ден друг някой го има това богатство. Ние влизаме в противоречие, понеже схващаме нещата отделно. Законът е – Благото е благо за всички. Животът е живот за всички. Сиромашията е сиромашия за всички. Всеки може да стане сиромах, всеки може да стане и богат. Ако сиромашията дойде при вас, не считайте, че е нещо зло за вас. Ако вие може да разберете смисъла на сиромашията, ще видите, че тя носи в себе си едно голямо богатство. Същото може да се каже и за болестите. Толстой предава една своя опитност. Той се разболявал четири–пет пъти и казва, че след всяка болест получавал едно особено просветление, особено схващане за живота. Ако тези болести не бяха дошли, той не би имал това просветление. Всяко страдание носи също така известно благо за вас. Според изследванията на учените, болестите се дължат на особени бели нишки, които се намират в предната част на мозъка. Те започват да страдат и на тях се дължат страданията при всяка болест. Когато възприемем нещо криво, това криво разбиране реагира върху човешкото тяло и човек изпада в песимистично състояние. Казва Писанието: „Каквото и да ви се случи, считайте, че е за добро.“ Представете си, запример, че вие гоните един човек да го убиете. В това време вие се подхлъзвате, падате и си счупвате крака. В този момент онзи, когото гоните, бяга и се спасява. За него счупването на крака ви е едно благо, но след време то ще бъде благо и за двамата. Един ден, като оздравее кракът ви, вие ще придобиете една опитност. Често нещастието на хората зависи от неразбиране законите, които действуват в природата. Ако днес убиеш някого, утре друг ще убие тебе. Така хората се избиват едни други. В сегашната епоха хората мислят лошо едни за други. Те трябва да започнат да мислят добро едни за други. Не мисли лошо за жена си и за мъжа си, не мисли лошо за приятеля си и за народа си, за отечеството си, не мисли лошо за човечеството. Оставете нещата да стават така, както природата ги е определила. Тя не е глупава. Тя е взела предпазителни мерки за всичко. На какво се дължат престъпните мисли и чувства? В сърцето на човека понякога се зараждат престъпни желания и чувства, които стават причина за ред престъпления. Има хора с котешки приоми. Те гледат като котки и могат да извършат ред престъпления, каквито котката върши с мишките. Като види някоя мишка, котката застане спокойна, като изтукан, не се мърда. Тя се прави, че не я вижда. Като погледне към този изтукан, мишката започва да се интересува, какво е това, което седи така неподвижно. Мишката иска да се качи на гърба на котката. Острата, тясна муцунка на мишката показва голяма любознателност. Щом се доближи до котката, последната веднага проточва десния си крак напред, натисне мишката и я хване между лапите си. Тогава тя отваря вече очите си. Та в човешкото естество има нещо котешко. Това показва, че човек е двойно същество: в него има един невъзпитан човек, наречен човек – животно и друго едно добро същество. Това, невъзпитаното естество става вечер и иска да яде. Среднощ, когато е време за спане, това същество става от сън, наклажда самовара, иска да пие чай. След два часа пак става, иска да пие винце. След един час пак му се яде нещо. Той казва: „Защо да не пия? – Пие ми се винце.“ Защо пък да не пиеш вода, а трябва да пиеш вино? Значи, в човека има едно същество, което постоянно яде и пие и ние плащаме. Това същество трябва да се възпитава. Това е човешката мисъл. Това показва, че умът е двояк. Според окултната наука, той се дели на висш и низш ум. Низшият е като дете, каквото види, всичко иска. Той казва: „Мамо, дай.“ А кой ще плаща, той не иска да знае. В такива случаи висшият ум трябва да се намесва. В религиозно отношение, когато се проповядва Христовата Любов, човек се натъква на големи неприятности. Това и аз съм опитвал. Когато проповядвам любовта, аз си създавам големи неприятности. Вместо да се събуди висшият ум в човека, събужда се низшият ум. Често дойде този, онзи, започват да ме безпокоят. Тогава низшият ум в мене ми нашепва: „Стани, удари на този една плесница, на онзи една, че да се освободиш, да те оставят на спокойствие.“ Аз мълча, не се поддавам на тия нашепвания. Мисля си, какво ще спечеля, ако започна с плесници? Нищо няма да придобия. Напротив, ще създам големи скандали, които нищо няма да ме ползуват. С плесници въпросите не се разрешават. Като чуя, че някой хлопа на вратата ми, аз се съсредоточа и виждам какво иска. Този човек е гладен. Аз веднага ставам, давам му един хляб и го задоволявам. Друг пък няма пет пари, иска пари от мене. Аз зная, че всеки, който хлопа на вратата ми, все има някаква нужда. Лесно е да се освободи човек от някой, който го безпокои. На вратата си мога да туря електрически жици, през които да минава ток и всеки, който похлопа на вратата, ще го засегне токът и той ще отскочи настрана. Така е постъпил един американски учен. В дома му влязъл един апаш и обрал парите му. Ученият американец го уловил и му казал: „Остави парите, те не са много, но погледни тези две златни дръжки, те струват повече. Вземи тях и ги продай.“ Апашът хванал двете дръжки, но останал учуден. Веднага по тях започнал да тече ток и той не могъл да се отдели. Така ученият професор го разигравал из стаята си. Онзи тропал, но не могъл да се отдели от дръжките. Тогава ученият го запитал: „Още веднъж ще влизаш ли в дома на учени хора да ги обираш?“ Като го освободил, апашът избягал и втори път не помислил да краде. Когато низшият ум вземе надмощие в човек, той казва: „От мене човек няма да излезе.“ Не, кажи си: „От мене човек ще излезе. Аз имам бъдеще, имам добри условия.“ Като кажеш така на този ум, той ще утихне. Той обича да го хвалят. Кажи му даже, че като тебе такъв човек няма. Не споделяй своите мисли с низшия си ум. Той всичко разваля. Затова и Христос е казал: „Каквото дясната ръка прави, лявата да не знае.“ На низшия ум не казвай мнението си, не казвай какво мислиш да правиш. Ако дойде едно обезсърчение, не се спирай пред него. На едно обезсърчение не туряйте друго обезсърчение. Бог не е създал хората да умират и да се разправят заради Него. Бог е допуснал страданията само като една опитна школа. Всяко страдание носи едно велико благо в себе си. И смъртта е допусната в света като едно велико благо. Хората умират, за да живеят в бъдеще, да минават от смърт в живот. Иначе, сама по себе си смъртта е немислима. Не е възможно в един Божествен порядък смъртта да съществува, ако не носи в себе си едно велико благо.

Та онова, което сега се изисква от вас, то е да се заемете за своето самовъзпитание. Мнозина от вас сте нервни, не можете да търпите. Някой от вас да има един съсед, не може да го търпи, казва: „Да се махне този от тука.“ Ако той се махне, друг ще дойде. Не искайте въшките да се махнат от света. Вие трябва да имате два гребена: един гъст и един рядък и с тях да ги хванете. Ако прекарате тия гребени през косата си, въшките ще се хванат и после ще ги чукате. Така правят обикновено жените. Но те не трябва да постъпват по този начин. Като хванат въшките, те трябва да ги поставят в едно шишенце, което да затворят добре. Страшно нещо е човек да се напълни с въшки. Разправяше ми един познат: Ходил на едно място на гости. Дали му едно чердже да се завие. Но то било пълно с въшки, че и той се напълнил от него. Оттам насетне, казва той, дето ходех, всякога си носех свещ. Преди да легна, преглеждах дрехите внимателно, и тогава лягах да спя.

Казвам: Съвременият свят на хората е нещастен. Това се дължи на паразитните мисли, от влиянието на които човек не може да се освободи с години. Добре (е) човек да може да ликвидира с паразитните мисли в себе си. Как може да ликвидира с тях? Например, като дойде омразата в човека, той не трябва да се бори с нея. Човек не трябва да се бори с лошите мисли в себе си. На мястото на омразата турете любовта. На мястото на някое лошо чувство турете едно добро чувство. На мястото на една лоша постъпка турете една добра постъпка. Безлюбието се цери с любовта, безверието – с вярата, безнадеждието с надеждата, грубостта с милосърдието. На всичко отрицателно в себе си противопоставяйте положителното. Дойде ли сиромашията при вас, не се борете с нея, но вместо сиромашията турете богатството при нея. Направи приятели сиромашията с богатството. Щом туриш богатството на мястото на сиромашията, работите ти веднага ще тръгнат напред. Аз ще ви дам един метод, как може да се справите със сиромашията. Ако искате да станете богати, турете богатството при сиромашията, т.е. обикнете един богат човек. Като минавате покрай кантората на един богат човек, поздравявайте го учтиво. Няма да мине много време и той ще се заинтересува за вас. Но правете това от обич. Някой като минава покрай кантората на някой банкер, току погледне сърдито и каже: „Този изедник, събрал парите на всички хора.“ Днес от всички хора навсякъде се изисква учтивост. Ако не сте учтиви с хората, един прост, един невежа човек може да ви направи голяма пакост, да ви причини голямо зло. Ти си учен човек, но ако не се отнесеш с невежия добре, той може да извади кобура си и да те убие. Учтиви трябва да бъдете. Учтивостта е едно спасително оръжие и в ръцете на простия, и на учения. Носи това оръжие всякога със себе си. Срещнеш един беден, нещастен човек, кажи му една добра, една сладка дума. Сега четете съчиненията на този, на онзи, че трябва да бъдете морални. В какво седи моралността на човека? Често човек се проявява неморален без да иска. Той по наследство носи в себе си, било от баща си, майка си, дядо си или баба си, от четири поколения насам една лоша наследствена черта, с която не може да се справи. Натъкне ли се на тази черта, той не е господар на себе си. Който знае законите на внушението, той може да лекува и другите хора, както и себе си. Но ако не знае тия закони, той не може да лекува нито себе си, нито другите. Внушението е сила, която се проявява и в отрицателното, и в положителното. Например, някой лош човек може да ти внуши да направиш на някого някоя пакост. И ти, като седиш, ставаш да извършиш тази пакост. Защо, за какво, сам не знаеш. Ти вършиш това под влиянието на една чужда мисъл. За тази пакост, за този скандал, който си направил, ще те поставят в затвор четири, пет години. А мисълта, която си приел, не е твоя. Какво трябва да се прави в такива случаи? Като получите една мисъл, веднага изпратете срещу нея една добра мисъл, която да ѝ реагира и тази добра мисъл ще отиде към този, който изпраща лошата мисъл към вас и тя ще реагира върху него. Добрата мисъл е оръжие, с което човек постоянно трябва да воюва в света. Добрата мисъл е револверът, с който човек може да се бори, не разбирайте криво. Има револвери в света, които убиват, но има револвери, които оживяват. Добрите мисли са именно от тия револвери, които оживяват. Когато видите някой хипнотизиран, вие можете да го събудите с плесници. Като му ударите няколко плесници, той ще се събуди. Лоши ли са тия плесници? Обаче да биете хората с ръката си, да им удряте плесници, то е стар метод. Ръката е създадена за превръзки. В краен случай тя може да се употреби за плесници. Употребявайте ръката си само за добро. Който е употребявал ръката си за биене, той нищо не е придобил. Езикът пък е създаден, за да говори добро на хората. Защо трябва учителят да бие учениците си или пък да им говори грубо? Ако види, че учениците му са много горди и мислят, че много знаят, той трябва да извади един от тези ученици на дъската и да му каже: „Ти си един от способните ученици. Сега ще ти дам една трудна задача, да я решиш.“ Ученикът решава, мъчи се, изпоти се цял, но не може да реши задачата. При това положение той сам вижда колко знае, не е нужно учителят да му говори. Като се намери пред това контрастно положение, той сам ще се справи.

Казвам: Вие имате големи богатства, но научете се сами да контролирате своите богатства. Контролирайте това богатство в себе си. Вярвайте в това, че всеки човек може сам да контролира своите мисли и чувства. Тъкмо рече човек да контролира мисълта си, когато нещо в него започне да го човърка: „Кажи това, кажи онова.“ По-добре е човек да се въздържа, да страда отвътре, отколкото да страда отвън. Колкото и да те човърка вътре в тебе, ти трябва да мълчиш. Когато хората вършат престъпления в света, мислите ли, че напредналите, възвишените същества не виждат всичко това и не ги човърка нещо отвътре да кажат някоя дума? Да, но те знаят законите, те владат своята мисъл и нищо не казват. Като виждат, че не вършиш добро, те само ти нашепват: „Не прави така, не е добро, което вършиш.“ Като ти нашепнат няколко пъти, те те оставят свободен да правиш каквото искаш. Те имат ред възпитателни методи, чрез които помагат на хората. Човек трябва да се научи да се въздържа. Някога, след като съм държал някоя хубава беседа и излизам от клас, две сестри се хванали, спорят: едната казва, че другата нищо не разбира. Втората казва за първата, че нищо не разбира. Като не могат да дойдат до споразумение, те ме питат мене, коя от двете е права. Нито едната не е крива, но аз съм крив – защото като съм оставил на двете едно кило ябълки, да си ги разделите, едната взима повече, а другата по-малко. Погрешката е в мене, че оставих ябълки да си ги разделят по Божествено, като мислих, че те са умни. Ако бях дал на едната сестра една ябълка и на другата една ябълка, те нямаше да се карат. Ако аз бях на мястото на тези две сестри, ето какво щях да направя: За себе си щях да задържа най-малките, най-дребните ябълки, а на сестрата щях да дам най-едрите ябълки. Но не всякога едрите ябълки са най-хубави. Същото може да се каже и за мислите. Често малките, дребните мисли са по-добри от едрите, от големите мисли.

И тъй, стремете се да изработите в себе си този велик закон на самообладанието. Когато искаме да възпитаме някои хора, първо ние трябва да се самовъзпитаме. Преди всичко ти не можеш още да се самообладаваш, а искаш да възпитаваш другите хора. Някой човек ти говори, но ти едва го изслушваш. Изслушай го спокойно и като си замине, кажи: „Този човек ми говори много добре.“ Какво правиш ти? Като си замине, казваш по негов адрес: „Този човек ми говори много лошо. Не можах да го изтърпя.“ Не, изтърпи го. Той едва е намерил един човек, който да го изслуша. Едно трябва да знаете: Когато при вас дойде някой човек и ви създаде някоя голяма неприятност, след него ще дойде друг, който ще ви създаде една голяма приятност. В света доброто и злото, скръбта и радостта се редуват като нощ и ден. Ако спазвате този психологически закон, след всяка една скръб ще дойде една радост, след всеки неуспех ще имате един успех. Няма изключение в този закон. Ако има изключения, те зависят от неправилното разбиране на нещата. Ние се съмняваме в Бога и започваме да го критикуваме. Вие казвате: „Господ ни е забравил. Към другите е по-добър, отколкото към нас.“ В Бога няма никакво пристрастие. Той има желание всички хора да бъдат радостни и щастливи. Щастието е непостижимо за всички, но поне всички могат да бъдат радостни. Вие трябва да оценявате радостите и скърбите, които идат. Страданието, това е почвата, върху която живеем, а радостите – това са семената, които излизат от почвата. Един ден тия условия могат да се изменят, но сега, при дадените условия, контролирайте вашия низш ум и дайте ход на вашия висш ум. Това е реалното, което не се изменя. В сърцето и в ума ви ще стават промени, във вашите чувства и идеи ще стават промени, но във вашето аз, или това, което наричам разумната човешка душа, там положението всякога трябва да се запазва едно и също. Тя е единствената връзка, която съществува между Божественото и човешкото.

И тъй, владейте своите мисли. Бъдете господари на своите низши мисли. Бъдете слуги на своите висши мисли. Този е законът, който трябва да спазвате.

Благословен Господ Бог наш.

Тайна молитва.

12-та неделна беседа от Учителя,
Държана на 19 декември, 1937 г., 10 ч. преди обяд.
София – Изгрев.







Закон за контролиране

19 декември 1937 г.

Книги:

(Беседата не е описана в книга)

Начало: 10:00
Пасаж: 5:25–47

В началото:

Молитва „Отче наш“
Песен „Ще се развеселя“
Песен „Духът Божи“

В края:

Песен „Благословен Господ Бог наш“
Тайна молитва

В списъка на беседи по:

Facebook коментари





Теми съдържащи: Неделни Беседи, София

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни