Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1937_12_24 Криви и прави линии24 декември 1937 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3540 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 07 юни 2011 - 17:39

От книгата, "Възможности в живота". Младежки окултен клас. XVII година (1937–1938).
Първо издание. София, Издателство „АСК-93“, 1998
Книгата за теглене - PDF
Съдържание на томчето


Криви и прави линии



Отче наш.

Имате ли тема? – /Имаме./ – Четете. /Чете се темата „Отношение на прави и криви линии“./

В обективната наука между две точки може да теглим само една права линия. Това е най-късото разстояние между две точки. Правата линия е най-малката величина. Що е кривата линия? – Кривата линия е отношение на много точки, следователно, тя е на безкрайността. Вечността определят с една крива линия. Отношението между две точки е права линия, отношението между много точки е кривата линия. Щом има отношение на много точки то е крива линия. Ако някой ме слуша за правата линия, какво ще разбере? Казваме „прав човек“. Кой човек е прав? Казваме: Права линия, който има отношение между два центъра, между две точки. Между центърът на слънцето и центърът на земята може да имаме само една права линия.

Сега как ще си обясните, защо двата полюса на земята са безплодни? Най-големият студ е на полюсите. А пък топлите места се падат на екватора. Или на какво се дължи студът? Вие говорите за физическа топлина. Защо именно на полюсите на земята съществува топлината, а на екватора има повече. Вие ще кажете, че на екватора лъчите на слънцето падат перпендикулярно. Но нали и на високите планини, като Хималаите падат перпендикулярно, защо там е студено?

Да оставим сега това. Има известни противоречия. Казвате: „Аз съм неразположен“. Какво означава? Казвате: „Днес не искам да уча, защото съм неразположен“. Какво означава неразположението, защо си неразположен? Може да не си ял два дена, неразположен си. Или пък може 10 дена да не си ял и си неразположен. Но какво разбираме под думата „неразположение“? „Разположен“, значи имате добри отношения. Щом човек има добри отношения значи разположен, щом няма добри отношения е неразположен. Щом физически имаш добри отношения, си добре разположен. Щом по сърце си добър, значи разположен си, значи и умствено отношение имаш. Но там дето един човек е добре разположен, друг е неразположен на същото място.

Вземете здравия човек. Зимно време той може да ходи. Болният казва, че е студено отвънка. Но болният и лятно време не може да ходи. Казва: „Болен съм, слаб съм“. Болният и лятно време не е разположен. Казвам сега: Oт какво зависи неразположението? Някой път казваме, че причините на неразположението са чисто физически. Ако един беден човек е неразположен защото е сиромах, ако болният е неразположен, това разбираме. Но когато богатият е неразположен, когато здравият е неразположен, как ще го обясните? Вие в окултната наука често имате статически понятия. В метафизиката и в съвременната окултна наука има много неща, които са излезли от недоучените ученици на окултната наука, които минават за учители. Те са направили много погрешни изводи. Под права линия всякога трябва да разбираме пътят на енергията, която изтича от един център към периферията. Всичките енергии, които изтичат от един център навън, към повърхността това са прави линии. Всичките енергии, които от повърхността се повръщат към центъра, са криви линии. Значи правите линии са от центъра към периферията, кривите от периферията към центъра. Това е отношение. Ти от периферията никога не може да се върнеш по права линия към центъра. От един център никога към периферията не може по крива линия да вървиш. Когато някой човек е изкривил своя път, той не се движи по права линия, значи не излиза от центъра, но се движи от периферията към центъра. Всякога човек когато се връща към центъра, върви по крива линия. Той се движи от периферията към центъра. Той и да иска не може да се движи по права линия. Ти по крива линия ще вървиш. На този човек и да му казвате, че трябва да върви по права линия, той ще върви по крива линия. Хората, които са изгубили своя път, те се намират на периферията. Които пък направо пътуват, те са в центъра, нямат право да изменят своя път. Туй са две противоположности. Правите и кривите линии имат точно противоположно движение, образуват се от противоположно движение.

Сега кривите линии се образуват и вън от центъра, накрая, от периферията към центъра. Правите линии се образуват от центъра, към периферията. Сега в окултно отношение може да приложите това. Ако ти всякога вървиш по права линия, ти ще изсъхнеш, сух ще станеш. Всички ония хора, които са много взискателни са все сухи хора. Никога не можеш до видиш един прав човек, който да е тлъст, но е изсъхнал, на пъстърма мяза. Пъстърма знаете какво е, сушено месо. Всичките тия, светии ги наричат изсъхналите светии, прави хора. Той всякога вижда погрешките навсякъде. Той търси навсякъде погрешки. Тази стъпка е крива. Направил си нещо казва, криво е. Казал си нещо – така не се говори. Така очите си не дръж, така не спи, така не яж. Правила има навсякъде. Казва, много не яж, колкото по-малко ядеш, по-праведен си. А пък човек като не яде пак греши. Ако човек яде много греши, но ако не яде, пак греши. Ако претоварите един кораб ще потъне, но ако го оставите съвършено празен, той може да се обърне в морето. Питам: Ако натоварите много този кораб ще потъне, но ако го оставите празен, какво ще стане? – Ще се обърне. Следователно, човек никога не трябва да бъде съвършено празен. Под думите „да не бъде празен“ разбираме да има някаква тежест.

Казвам: Изучавайте. Сега науката минава по един особен път, фактите, които са събрани в съвременната наука, вие трябва да приложите, математика, геометрия, изкуства, всички изобщо науки трябва да им намерите място. Забелязва се, онези хора, които се занимават с естествените науки изобщо, челото им тук, отпред се развива, изпъква. Ако изучавате 10–20 години, челото изпъква. Онези, които се занимават с отвлечена философия 20–30 години, горната част на челото им се развива. Значи един човек, който се занимава с философия няма да се развие долната част на челото, но се развива горната част. Ако някой човек се занимава с техническите науки, инженерство, или банкер, ще започнат слепоочните части да изпъкват. По външната форма на главата на човека може да знаете в каква област се занимава – с естествени ли науки, с философия ли, или със строителни науки. Когато човек става добър, коя част на главата се развива? В добрината на човека едновременно влиза философия, влиза и животът. За да живееш добре, трябва долната част на челото да е развита, да имаш известно отношение с хората. Малко и технически способности трябва да имаш. Но тъй както вие по някой път разбирате да бъдете добри, вие разбирате да бъде човек мек, да не обича да се кара. Казвате: Той не се кара. Ако разбирате добър човек, който мълчи, който не се кара, не обижда никого, кои са отличителните черти на добрия човек? Той е умен. Щом е умен, има развито чело. После добрият човек има коронната част на главата добре развита, пък и задната част на главата и тя е добре развита. После на добрия човек и ръцете му са добре устроени, и краката му и очите му, на добрия човек всичко е добро. Той с добрината си действува. Добрият човек има много криви линии. И никой не може да бъде добър, който няма една обширна опитност. Добрият човек има обширна опитност. Той не е станал добър в един живот. Той е живял най-малко 100–200 прераждания за да стане добър. Не мислете, че из един път може да станете добри. Добрият човек е живял много животи, добротата е постижение на много животи. Казвате: Той е много добър човек. По закона на наследствеността, ред поколения са живяли добре. Неговите умствени познания, морални и физически са развити. Той работи в трите полета. На физическото поле работи добре и на духовния свят, и на Божественния свят той работи добро. Този човек е добър. Сега като говорим за добрия човек, лошият е контраст. Злият е точно обратно на добрия човек. Лошият човек какъв е?


Публикувано изображение

Да кажем, /Фиг. 1.13/ A е доброто, B е злото. Те са на едно дърво за познаване на доброто и злото. Органическа работа е тази. Поставени са доброто и злото в плода. Тогава можем да кажем, че B – злото, е в корените, доброто е в клонищата горе. Злото е в гъстата материя, доброто е в редката материя, горе, където дървото се развива в по-редка среда. Злото в човека е над ушите от двете страни. Доброто на човека е отгоре на главата, свода на главата. Ако изследвате ще видите, че колкото главата на човека е по-сплесната отгоре, този човек не е добър. Вземете главата на змията. Нейната глава е на една и съща равнина с грабначния стълб, никакъв ъгъл няма. Главата е широка, но няма никаква височина на главата си. Морален устой, добро в змията няма. Никакво добро няма в нея.

Сега какво нещо е добро? В света има една добра материя. Всеки човек, който няма тази материя не може да бъде добър човек. Да кажем, ако имате хубава глина може да направите най-хубавите съдове, но от обикновена кал може ли да направите едно порцеланово гърне? Глината, от която правят порцелана е специфична материя, строежът е друг. От обикновена глина не можете да направите порцеланови изделия. Да бъде добър човек, той трябва да има материя да се облече. Ти не можеш да бъдеш добър, ако нямаш такава материя да образуваш форма. Много хора не може да мислят, защото нямат мисловна материя, не може да образуват форми. Слабата мисъл не може да образува форми. Ние идваме в света до онази философия, две неща имаме: Там дето има форма, има и съдържание. Материалната страна дава формите. Ние казваме: Сила и материя. Силата е съдържанието, материята създава формите. Не може съдържанието да се прояви, ако няма форма. Формата и тя не може да се изяви, ако няма съдържание. И двете неща са необходими. Една твоя мисъл за да се прояви, трябва да има съдържание, трябва да има и форма. Една мисъл вън без форма, тя ще бъде непонятна. Може ли да си представите един човек без форма? Представете си, че един човек няма ръце, крака, нищо няма. Как ще си го представите?

Казвате, че Бог създал човека по свой образ и подобие. Какво е туй подобие? Ако един вол мисли, че Господ създал света, той ще мисли за Бога, че е като него. Ако една риба мисли за Господа, и тя ще мисли, че Господ е като нея. Волът ще мисли, че той е някой голям вол. Следователно, всички същества ще мислят, че той е като тях. Ние мислим, че Господ е като човека. Тъй както ви виждам, така си го представяте. Не е право. Че ако един грънчар направи едно гърне, гърнето може да мисли, че този който го направил мяза на него. Онази дреха, която е ушита, ако дрехата има съзнание може да каже, че онзи който ме уши е такъв какъвто съм аз. Онзи, който ушил дрехата, мяза ли на дрехата?

Казвате: „Този човек е добър“. Какво разбирате под „добър човек“? – „Добър човек“, разбираме този, който има устойчива форма, и устойчиво съдържание. Човек, който има устойчива форма и устойчиво съдържание, той е добър човек. Човек, който няма устойчива форма и устойчиво съдържание той е лош човек. Имате една научна дефиниция. В живота виждаме един лош човек, той по десет пъти се изменя. Каквото ти обещае ще се измени. Обещае нещо, после се извинява. Долапи колкото щеш. Турците казват, когато някой не си държи на думата – арменски долапи. Има един анекдот за арменците, че са много пестеливи. Пред къщата на един богат арменец в Цариград умира едно куче на пътя. Арменецът седи горе, минава един турчин хамалин. Арменецът казва: „Давам ти един грош да изхвърлиш това куче“. Турчинът казва: „Ще ти дам два – да го изхвърлиш“. Арменецът слиза, взима кучето и го изхвърля. Лошият човек мяза на арменеца, който казва на турчина: „Ще ти дам един грош да изхвърлиш това куче“. Той казва: „Аз ти давам два – ти да го направиш“. Значи лошият човек всякога може да го накараш да свърши една работа за пари. Добрият не се унижава да направи всяка работа. Добрият човек не може да го подкупиш с нищо. Добрият човек и при правите линии, и при кривите линии върви без да се изкриви, и без да се изправи. А пък лошият човек и по правите линии се изкривява, и по кривите линии се изкривява. Ако го прекараш през най-правият път пак ще се изкриви. Ако вие накарате един куц човек да върви по най-правия път, дето хората вървят, той може ли да върви право? – Не може. И по най-правия път той все ще върви криво. Сега вие казвате, че външните условия влияят. Но то е разбиране на външните условия. Външните условия как ги разбирате вие? Трудните положения, външните условия ние сме ги създали. Когато ние казваме, че условията са лоши, условията ние ги създаваме. Всеки един човек е създал за себе си условията. Ако остане от чисто Божествено гледище първоначално, всеки един човек бил поставен при най-благоприятни условия. Отпосле, под ред съществувания ние сме си образували лошите условия, при които сега живеем. Сега вие седите и мислите и постоянно се спъвате, казвате: „Условията са лоши.“ Щом кажеш, условията са лоши, ти казваш: „Задачите са неразрешени.“ Днес имате известни задачи, утре трябва да се явите с разрешени задачи. Какво трябва да правите? Трябва да решавате. Една, две, три задачи трябва да ги разрешите. Казвате: „Не съм разположен.“ Питам: Един ученик трябва ли да бъде неразположен? Неразположенията са неща външни. Ученикът вътрешно винаги трябва да бъде разположен. Един българин отива някъде и се намира при много неблагоприятни условия. Като бил в България знаел малко да шие обуща, обущар бил. Дошло му на ум, че може да кърпи обуща и да помогне на себе си. Да кажем, някой от вас седи и казва: „Какво трябва да правя?“ Намирате се в много неблагоприятни условия. Вие като окултни ученици какво сте измислили сега? Вие трябва да имате много измислени работи. Инженери трябва да бъдете. Да кажем вземете една мъчна задача, ако аз искам да стана окултен ученик, вземам най-мъчната задача и ще кажа: Ще реша тази задача. Не може да я решиш. Ще я реша, ще я реша, ще я реша. И като реша задачата ще ида да кажа на другите, как съм решил тази задача.

Толстой е правил опити. Той когато писал някой разказ събирал децата и им го чел. Ако децата го разбирали, казвал: „Хубав е.“ Щом децата кажат, че не го разбират, той поправял разказа. Където децата не го разбирали, той поправял, коригирал. Пак го чел пред децата и когато децата престанат да го корегират той казвал: „Разказът ми е хубав.“ Толстой е един гениален човек като писател и той приемал малките деца да го корегират. А пък вие като Толстоя не бихте направили.

На децата как ще представите правата линия, каква е, кривата линия каква е? Всичките планети вървят по криви линии, нито една от тях не се движи по права линия. Всичките разбират кривите линии и все по криви линии се въртят. Правите линии са прави, но много енергия се изтощава, понеже излизат из центъра и голяма енергия се употребява. Кривите линии са икономични. Всичките планети вървят по най-малкото съпротивление. При правите линии има по-голямо съпротивление. Най-голямото съпротивление с телото се намира при правите линии. Следователно едно голяма препятствие в света ти може да го преодолееш само по правата линия. Силният човек действува с правите линии. Мъдрият човек действува с правите линии. Мъдрецът действува с правите линии, и с кривите линии. Мъдрецът не изтощава много енергия. Той не отива да се бие. Мъдрецът, запример, ако има един неприятел, той ще остави онзи да го гони, той върви ден, два, три, онзи се се мъчи да го стигне, се остава видим пред него и не може да го стигне. Той върви подир него докато се умори и казва: „Няма да го стигна.“ Един лош човек го изморявате с вашите мисли. На лошите хора в света им трябва мисъл. Вие когато ставате лоши не мислите. Всеки човек, който не мисли става лош. Всеки човек, който мисли става добър. Туй като правило го вземете. Аз разбирам под думата „мисъл“, разнообразие. Щом мислите еднообразно, вие спадате под закона, вие ще се изтощите. Еднообразието изтощава, разнообразието усилва. По-добре е да ходиш с два крака, отколкото с един. Как ще ходиш с един крак? Да кажем, ако на вас ви дадат задача да ходите с един крак, как ще ходите? С един крак се означава ума. С един крак на земята не може да ходите. Може ли човек да ходи с един крак? Защото как ще си подвижиш крака? Подвижваме десния крак имаме опора на левия. Левият крак движим, понеже имаме опора на десния. Ако имаш само един крак ти нямаш опора. Десният крак като не бъде опора на левия, с какво ще се движиш? Тогава ще намериш един човек с два крака, че да те премести от едно място на друго.

Следователно, когато всички вие не може да разрешите една мъчна задача, вие имате само един крак. Когато казвате, че не може нещо, имате само един крак. Щом кажеш: „Мога“, създаваш един крак, щом кажеш: „Не мога“, оставаш с един крак. Затуй по-добре е да кажеш: „Мога“, за да създадеш един крак. Понеже, ако кажеш: „Мога“, ще създадеш един крак. Щом създадеш един крак създаваш възможност да разрешиш задачата. Психологически в закона на природата е така. Не че като кажеш нещата ще станат, но поне ще създадеш в себе си един крак. Щом кажеш: „Не мога“, един крак имаш, задачата винаги остава недовършена. Аз бих изтълкувал сега: Десният крак на човека представлява неговата сила, левият крак представлява неговата разумност. Като ходи човек на двата крака – единият е силен, другият е разумен. Следователно, силният помага на разумният и разумният помага на силният, и двамата вървят. И в ръцете е същото. Дясната ръка е справедлива, лявата е любяща. Следователно любовта помага на справедливостта и справедливостта помага на любовта. Дясната ръка е справедливост в човека, лявата е любяща ръка. Ако нямаш лява ръка любовта не може да се прояви, ако дясната ръка я няма, не работи, тогава справедливостта я няма. Казвате: „Ние сега пишем, работим с дясната ръка, понеже тя сега се развива, развиваме да бъдем справедливи.“ Аз говоря за конкретни работи. Трябва да бъдеме справедливи, понеже ако не сме справедливи ние не можем да прогресираме. Вие мислите, че справедливостта се отнася спрямо нас. Ако в себе си не може да отсъдиш право една постъпка, едно свое чувство, една своя мисъл, ако не може да отсъдиш правото, някой път може да осъждаш, някой път може да се хвалиш. Трябва да бъдеш справедлив. Като се хвалим, трябва да бъдем справедливи. Може да се похвалиш, но трябва да бъдеш справедлив. Може да се кориш, но пак трябва да бъдеш справедлив. И като се кориш и като се хвалиш трябва да бъдеш справедлив. Какво означава укора? Укорът от какво излиза? Щом се укоряваме, значи има един закон, една мярка. Известна мярка имаш и мериш, казваш: „Това не е така, както представя.“ Укорът е една мярка. Два закона имате, единият укорява, другият похвалва. По мярката на укора, веднага ще те…*[липсва страница 7 в оригинала на лекцията, има две страници 6]…онзи казал нещо. Питам: Ние какво ще кажем? Поне ние да внесем нещо микроскопично в света. Ако ви попитам: Вие какво ново сте внесли в света? Всеки от вас какво ново нещо микроскопическо е внесъл в света? Все таки трябва да внесете нещо, колкото и да е малко трябва да внесете нещо ново. Я ми кажете вие сега, какво ново е внесено в света? В Америка има дадена една премия да се даде на този, който внесе нещо ново в света. Може би 30 години седи и до сега не се е явил един кандидат, който да каже една нова идея в света. Една доста голяма сума за една нова идея, която не е казана досега. Вие, запример, искате да знаете какъв ще бъде вашият живот. Сега мислите как ще започнете и как ще свършите. Искате да знаете бъдещето и някои може да ви гадаят. Ако дойде при мене една овца да ѝ гадая, какво ще ѝ бъде бъдещето аз ще ѝ кажа. Десет години ще те стрижат по два пъти, най-първо ще вземат голямата вълна, после ярината. Някои един път стрижат овцете, други са по-лакоми, два пъти ги стрижат. Млякото ще ти вземат. Малките агънца, които ще раждаш и тях ще ти вземат, един ден и с тебе ще се свърши, няма да те има на света. При сегашните условия, ако врачувам на една овца, това ще ѝ кажа. Ако дойде едно куче и ми каже: „Какво ще бъде моето бъдеще?“ Ще му кажа: Дълго време ще зъзнеш, много треперене ще има, много недоядане ще има, лошо малко ще свършиш. Врачувам му. Че казвам ви, ти ако седиш при къщата на един богат човек, като едно куче в двора му и очакваш за един комат хляб, че трепериш да ти се уредят работите, не си ли ти куче? Господ ти създал ум да работиш, пък ти си турил всичката надежда в богатите хора, чакаш година, две три, пет. Напусни тази работа. Щом те видя при богатия човек, казвам: Дълго време ще зъзнеш. Вие понякой път си туряте идеята да дойде отнякъде един милион. Вие сте при къщата на богатия човек. Най-първо, считайте, че има един милион. Считайте, че вие имате повече от един милион. Аз ако ви дам сто хиляди лева за двете ви очи, кой от вас ще ги даде? Казвате, че сте сиромаси. Кой от вас ще даде очите си за сто хиляди лева? Ако на някой от вас ви дадат сто хиляди само единия ви крак да отсече, ще се поколебаете. Казвате: „Сиромах човек съм.“ Сто хиляди лева струва само кракът ви, едното ви око около сто хиляди лева. Казвате, че сте сиромах, а имате 32 зъба. Всеки зъб струва по десет хиляди лева. Колко струват 32 зъба? Ако единия зъб струва десет хиляди лева, 32 хиляди струват зъбите ви. Сега и зъбите се продават. Има лекари, които изваждат здравия зъб и го турят на мястото на болния, на някой богат човек. Много хора си продават здравите зъби. Вие мислите, че сте сиромаси, пък вие имате несметни богатства. Някои от вас можете да станете отлични метереолози, може да предскажете какво ще бъде времето, дъждовно ли ще е или сухо, пролетта каква ще бъде? Имате тези уреди в себе си, може да давате съвет на хората. После, имате уреди, които показват, ще има ли ветрове. Вие седите и вашите уреди не са турени на работа. Аз, ако бях на ваше място, какво щях да развивам. Щях да развивам най-малкото гласа си, да достигам до три октави. Мислите ли, че ако аз вземам три октави, четири октави, аз ще бъда беден човек? Веднага ще ви заплатят, ще бъдете един първокласен певец. Казваш: „Аз това не мога да направя.“ Един крак имаш не можеш да ходиш. Започни да мислиш: Два крака имам, мога да ходя, мога да пея. Като кажа: ще пея, ще пея. Всички болезнени състояния в човека се явяват при едно понижение на трептенията. Щом се понижат трептенията на организма, тогава се явяват болестите. Всяко неразположение се дължи на понижение на трептенията на тялото. Всяко добро състояние се дължи на повишение на трептенията. Ако някой път се понижат трептенията на един орган, той заболява, ако се повишат трептенията му, подобрява се състоянието.

За музиката казвам, че никога светът не е бил така музикален както сега, но никога светът не е бил при такова изпитание. Много изпитания имат хората. На такива изпитания, музиката помага на хората. Хората не щяха да ги разрешат. Музиката в човека повдига трептенията. Може да направите един опит. Да кажем някого от вас го хванала хрема. Има парчета за хрема, ще пееш на хремата. Една статистика може да има. Онези, които страдат от хрема и пеят на хремата, три пъти, сутрин, обед и вечер, по-лесно оздравяват, отколкото ако не пеят. Представете си, че хремата е един джентълмен. Или имаш едно неразположение, пей му. Да кажем мързелив си, не обичаш да работиш. Пей на мързела. Мързеливите винаги започват от „ре“. Защото мързеливият мисли, мисли, да тръгне или да не тръгне. Има един котешки характер. Котката има един характер, много особен. Тя е много аристократична. Ако има една преграда една педя висока, не иска да прескочи, обикаля да намери равно място, но ако я озориш, не на една педя, a на два метра скача. Понякой път и ние имаме този характер на котката, малкото препятствие, което можем да го прескочим. Казваш: „Кой тури препятствие тука?“ Та колкото повече учени ставате повече дъски, повече препятствия ще ви турят. Учените хора имат много препятствия. Като имате характер на котката, няма да ги прескачате, ще кажете: „Кой ни тури тия дъски?“

Преди няколко време при мене дойдоха двама души да им дам съвет. Казвам: Представете си, че и двамата сте в някой мочурляк, ще затънете до пояс. Казвам: Не се движете, стойте, чакайте. Аз и да искам да ви помогна, и аз като влеза в мочурляка ще затъна, но ще чакате да донеса най-малко 20 дъски, че от сухата земя до вас да ги поставя, да минете по тях. Като влезете в някой мочурляк, дъски трябват. Колкото повече дъски има, толкоз по-безопасно ще излезете. Когато вие се намирате в трудни места вас ви трябват дъски, мисъл трябва. Всичките трудности изискват мисъл. Ще мислите, въпросът е разрешен. Всяка една мисъл повишава трептенията на тялото. Всяко едно лошо чувстване понижава трептенията на тялото. Всеки лош човек, безсърдечен, понижават трептенията. Щом се понижат трептенията, потъваш, потъваш. Виждам законът е същ. Щом се насърчаваш, като че ли се издигаш нагоре, повишават се трептенията. Щом се насърчиш, значи издигаш се, има движение нагоре. Щом се обезсърчиш, потъваш, има движение надолу.

Хайде сега изпейте: „Учение синко, учение дъще“.


Публикувано изображение

Коя е най-важната мисъл, каква друга черта имат кривите линии? Те имат още две други черти, че са огънати и изпъкнали. Имате огънатостта на котела. Ако кривата линия е изпъкнала или огъната, ще знаете посоката към която се движи кривата линия. Ако една крива линия е изпъкнала, тя се движи към центъра на земята, ако е огъната кривата линия, центъра е към слънцето. Когато някой е изпъкнал, горделив човек, той отива към центъра на земята. Когато е смирен, той е огънат. Огъната и вдлъбната линии – това са посока на движение. /Фиг. 2.13/ Когато главата нагоре е изпъкнала, тогава разрешаваме големите мъчнотии на земята, защото налягането на тази линия, в изпъкналата линия отдолу, и е по-голямо отколкото налягането отгоре, затова е станала изпъкнала.

Публикувано изображение

В огънатата линия налягането е от вътре /Фиг. 3.13/ Когато налягането от слънцето е по-голямо, линиите стават огънати, когато налягането от земята е по-голямо, линиите стават изпъкнали.

Публикувано изображение

Имаме две влияния – влиянието на слънцето и влиянието на земята /Фиг. 4.13/ Ако преодолееш мъчнотиите слънцето има надмощие. Когато земята има надмощие над нас, трябва да мислим повече, понеже материята в която се движим е по-гъста. При големи мъчнотии, по-големи разсъждения, по-голяма мисъл, по-голямо усилие, при по-малките, по-малко.

Но създайте си една идея в себе си. Сутрин като станеш, мисли за Господа, на обед, мисли за Господа, и вечер, по пет, десет минути мисли за Господа. Всеки ден, да изоставиш всичките си работи и само да мислиш за Господа, за Този, който направил всичко. Ти сутрин най-малко десет минути за Него да мислиш, после на обед, десет минути само за Него да мислиш, и вечерно време само за Него да мислиш, ще просветне умът ти. Пък сега нашият ум е занят с много работи, но с главното, което трябва да дойде в ума, което може да ни въздигне, ние за Господа не мислим. Като мислиш за него ще си помогнеш. То е най-хубавото нещо. Помисли си каквото и да е. Като мислиш, само тогава ще почувстваш, че ще дойде нещо от Него. Онези, които имат очи, като погледнат слънцето ще видят цялата природа, но един да кажем, който няма зрение, нищо не може да види, най-сетне ще почувства нещо в себе си. Казвам: Докато хората не възстановят тяхното вътрешно зрение, но все таки ще почувствуват силата на слънцето. Казвам сега: Какво ще правиш сутрин? Мисли за Бога. Още като се събудиш, за нищо друго не мисли. Като се събудиш, концентрирай си мислите за Бога. По-хубаво нещо от туй няма. Едно упражнение. Вие ставате сутрин, за какво мислите? Да си обуя ли обущата, или да не си ги обуя, да стана ли от леглото, дали е късно? После пак се сгушите. Да стана да чета ли? Сутрин като станеш, макар и под юргана мисли за Бога. Под юргана или не, както и да е, мисли. Като станеш не се обличай, туряй дебелото палто, мисли. Защото като речеш да се миеш, обличаш, ще забравиш, идеята ще изчезне, ще ти дойде нещо друго на ума.

Само светлият път на Мъдростта води към Истината.
В Истината е скрит животът!

XVII година
13 лекция на Младежкия окултен клас
държана от Учителя на 24. XII. 1937 г.
София – Изгрев

*[липсва страница 7 в оригинала на лекцията, има две страници 6, вероятно при комплектуването страниците са разменени]


Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни