01 - 63. РАДОСТТА НА ПОКОЙНИЦАТА

[GDD]

63. РАДОСТТА НА ПОКОЙНИЦАТА

(Случка, разказана от съпругата ми Донка, дъщеря на Георги Куртев)

 

Майка ми се помина през 1944 г. Няколко години след това баща ми се връщал от Главната улица, където ходил по работа, и минавал все по един и същи път. Но този ден, воден от един вътрешен глас, изменил обичайния си път и минал по друг, край къщата на една бедна вдовица и няколко дребни деца. Бедността била постоянна гостенка в този дом, поради което и дворът бил без ограда. Когато баща ни минавал по улицата, чул че децата плачат за хляб на майка си, а тя, сиротата, казвала: „Отгде да ви взема? Вие нали знаете че нямаме... " Баща ми веднага решава, че определеното за подаване трябва да се занесе там, а не другаде.

Баща ми си идва и ни казва, че е намерил най-подходящото място. Аз взех софрата, а баща ми бохчата с хляба и отидохме в този дом. Когато пристигнахме, майката я нямаше, бе отишла в махалата да търси малко хляб за децата. Ние оставихме всичко и си излязохме. Няколко часа след това бедната жена дойде да ни донесе софрата и бохчата. Баща ми, като я видя, я пита: „Чии са тия неща, гдето ти носиш?" - „Ваши са, бай Георге, ваши са. Друг човек такова нещо не може да направи" - каза тя и ги остави, и си отиде, абсолютно уверена, че не други, а ние сме я посетили. Представете си каква ще да е била радостта на ония гладни дечица и на оная бедна майка, които са ожидали за залък хляб, а след нашето излизане вече имало много работи за ядене и то не само за един ден, освен всичко и няколко бели хляба.

Наскоро след това баща ми сънува покойната ми майка, която му казала: „Георги, все съм получавала това, което ми пращаш и съм се радвала, но като тази радост - последната, друг път не съм имала. "

Когато нашите заминали близки се нуждаят от нещо, те ни насочват към ония места, където трябва да направим нашата жертва. Радостта, която изпитват тия, на които сме дали нещо, е дарът, който те получават.