Ново отношение към богомилството

[valiamaria]

НОВО ОТНОШЕНИЕ КЪМ БОГОМИЛСТВОТО.

Нека да кажем няколко думи за оная промяна, която се констатира в отношението на учения свят спрямо богомилството. То на времето си имаше много противници, което винаги става, когато се появи една вълна, която иска да внесе нещо ново в живота; тогаз крепителиге на старото реагират. И всички досегашни източници за богомилството бяха повечето от противници,поради което по-рано царуваше едно съвсем криво схващане за него. Клинчаров казва¹: „За да оправдае жестокия удар,който нанесе върху богомилското движение, българската реакция от средните векове трябваше да отрече всички политически качества на богомилството, да фалшифицира неговото учение и литературно дело, както и да отрупа последователите му с най-черни краски". Но откак обективната историческа наука се зае с изследването на богомилството, дойде се до съвсем друго заключение. Сведенията, които ни дават историците за богомилите,трябва да ни изпълнят с уважение и благоговение към това учение. И интересно е, че всички модерни изследователи на богомилството, безразлично кой мироглед застъпват, от окултисти, вегетарианци и пр. до социалисти и материалисти, — всички с най-голямо уважение говорят за богомилското движение и го издигат като най-светла точка в българската история.

Преди да кажем няколко думи за същността и мисията на богомилството, нека споменем няколко мнения за него, за да се види, как новата историческа наука гледа на него.

Т. Икономов. Когато Карапетров говорил с Икономов за богомилството, последният казалъ²: „Добре е да се напише книга за този велик българин. Богомилите се грижели за благосъстоянието, свободата, равенството на сънародниците си, угнетените, онеправданите, оголени от болярите, от духовенството и от правителството в онова време, когато едни са разкошествували, пиршествували и се пресищали, а другите гладували".

Христо Досев³ казва: „Нищо друго не е известно за живота и смъртта на Богомила, на тоя несъмнено забележителен, умен и дълбок човек, който зад купчината заблуждения и суеверия, които са се натрупали несъзнателно и съзнателно върху Исусовото учение, е могъл да забележи, да схване същността на последното и с своите разбирания и стремежи да изпревари и да надмине на столетия и хилядолетия своите съвременници. Животът на Богомила повече или по-малко в своята общност бил изпълнение на нравствствените заповеди и идеали, дадени от Христа в Планинската проповеди".

Проф. Иордан Иванов⁴ казва: „Като носители на възгледите на началното християнско общество за братство и равенство, богомилите се отнасяли с неприязън към съвременния им политически и религиозен строй. Войните и убийствата, насилията над бедните и над лишените от право и защита и социалното неравенство, узаконено от държавата и черквата, никога не подхождали на богомилския идеал за християнско общество. В богомилството отбелязваме прояви от човешко братство, прояви, които може би са били много подранили, но които правят чест на реформатора Богомила и на неговите близки съратници в българската земя и в Западна Европа. Позивът на Богомила не е могъл наистина да осъществи желания преврат в обществото, защото пречките са били непреодолими, обаче, неговият глас се пронесъл из цяла Европа, заседнал в сърцата на благородните люде и в душите на унижените, за да се предаде на по-новите поколения, и най-сетне се обърнал на дело. Така бавно и постепенно напредва човечеството и над костите на своите благодетели то гради своята бъднина и благоденствие".

Христо Въргов⁵ казва: „Поп Бого мил с риск на живота си срутил инквизиторските стени, махнал печатите на българската мисъл и съвест и дал волност на окования в вериги български дух. Това е най-светлата и почти единствена страница от нашата родна, културна история. Богомилите сж проявили най-светлото, най-идейното, що е могло да създаде некога българският гений и то не само в теоретическите умувания, а приложено на дело. Чрез богомилството ние се приобщаваме към общоевропейската култура, затова не укор заслужава то, а почитта на всеки разумен и морален българин".

Янко Сакъзов⁶ казва: „Българският народ би могъл да се гордее, че у него за пръв път тъй ярко очистено и дълбоко се появило онова реформаторско движение, което неколко века след това е спасило европейските народи от феодалното църковно учение и разтление. То е родило ренесанса с неговия разцвет на философия, наука и морал". Янко Сакъзов като взема пред вид низкото положение, в което е било тогаз духовенството в България и че почти всички сведения зв богомилите са от противниците, казва, че по тия две причини „повечето исторически писатели сж склонни да отдадат правото на богомилите, а не на техните гонители и противници".

С. Венгеров⁷ , руски писател, казва в своя труд върху богомилството: „Може да се каже, че току-речи всички гледат на албигойството като пръв лъч светлина, който се мерна в средневековната нощ. Но това не е досущ вярно. В същност тая светлина за пръв път светна в едно по- далечно кжтче в Европа, — в дивата страна на „българските варвари", както казват съвременните летописци. Тая светлина се усилваше все повече и повече и най-после се обърна на грамаден пожар, чийто пламък и искри достигнаха и далечните страни на Европа. Който е запознат с историята на славянството, ще разбере, че ние говорим за богомилството, за това най-ярко явление в българската история, при което чувствуваше, че излизате от тесните предели на историята на един народ и се докосвате до всемирното течение. Богомилството е един от ония редки случаи, когато славянството е вървяло на чело на човечеството, когато по-добрата част на силния с своята философия запад на драго сърце е преклонил глава пред нравствената сила на славянските „еретици". Поетичният Прованс⁸, в който са ходили от кула на кула високодаровитите трубадури, певци на любовта и на негата, жадно се е вслушвал в безискуствената реч на българина и се е признавал за победен. Богомилството е имало грамадно влияние върху вървежа на европейските идеи. Албигойците в Франция са приели цялото учение на богомилите. Ние ще се убедим тогаз, че великото значение на славянската мисъл за по-нататъшната общоевропейска свобода се е изразило като религиозна свобода. Причината на това явление очевидно се е заключавало в ония дълбоки нравствени основи, които се криели зад религиозния принцип на богомилството. Славянството по-дълбоко е разбрало братската проповед на евангелието, за да тръгне на чело на по-долните обществени слоеве от съвременното му човечество. И Европа на драго сърце тръгнала под това ръководство. Ето как бляскаво почна славянството да действува върху общия вървеж на цивилизацията. И тоя блясък не е външен. Богомилството е център на оная верига, около която се е сгрупирала цялата българска история и това дава високоидеален характер на ролята на българите в историческия живот на народите".

Профес. Иван Шишманов в една своя реч казва, че България е дала нещо ценно на запада, а именно чрез богомилството.

Клинчаров казва⁹: „В съгласие с малкото, но съдържателни факти, с които разполагаме, ние можем да кажем, че златният век на българската култура съвпада с политическата и религиозна пропаганда на богомилите; без нея тая единствено съдържателна епоха в историята на българската цивилизация не би съществувала". — „Богомилството внесе във възраждането — от тук и в реформацията — своя граждански елементъ: свободата на личностьта и правото на свободно развитие на култа и на местните градски общини, политическо равенство между жителите на една и съща област, с други думи на първо място богомилството отрази своето влияние върху политическите и културните учреждения на западна Европа, без да отмине незасегнато и нейното изкуство. Богомилството, което в западна Европа се яви под различни и многобройни названия — вложи в новите движения нещо повече: то вложи в тях най-симпатичната и затова вечно характерната черта на своето движение: интернационалната, международната солидарност".

Д-р Михаил Геновски¹⁰ казва: „Истинското богатство за съвършените богомили е било богатството на духа, богатство с добродетели и способност за добротворство. Противници на наказанието, принудата и насилието, богомилите са отричали причиняването на смърт. Те са били не само против посягането върху човешкия живот, а и върху живота на всяко одухотворено същество. Богомилите са били просветени и книжовни."

Стоян Ватралски казва: „Най-великият българин е бил и е поп Богомил. Той единствен между нашето племе с кваса на своето жизнедавно учение е внесъл ценен принос в световната култура. Поп Богомил беше предтеча на всички велики реформатори, с които цивилизацията днес се гордее.

От своя народ, тоя великан, е нещо повече от отречен. Нещо по-срамно от забравен. Той трябва да се възкреси от гроба на забвението".

Стилиян Чилингиров по покана на Софийския областен читалищен съюз държа през есента на 1936 г. сказка на тема: „Какво е дал българинът на другите народи?" В нея той изтъкна, че богомилството е имало грамадно влияние за събуждането на западна Европа и за реформацията.

Проф. Флорински казва: „Богомилите представляват едно от най-крупните и сложни явления в югославянската история, което не е разяснено още в своята същина."

Пипин¹¹, руски литературен историк, казва: „Богомилството е забележителен и рядък факт на влиянието, което от славянския живот е преминало в историческия живот на западна Европа.

_____________________________________

¹ Виж Клинчаров: „Поп Богомил и неговото време", София 1927.

² Виж Карапетров: „Сборник статии", 1898, стр. 210.

³ Виж Христо Досев: „Богомили, история и учение".

⁴ Виж от него: „Богомилски книги и легенди", 1926 г., издава Бълг. академия на науките.

⁵ Виж от него: „Революционери", 1924.

⁶ Виж книгата му: „Българиге в своята история".

⁷ С. Венгеров:„Богомили". Исторически очерк.

⁸ Област във Франция.

⁹ Виж Ив. Клинчаров: „Поп Богомил и неговото време", — София, 1927 г.

¹⁰ Виж Д-р М. Геновски: ..Нравствените норми на богомилите" в сп. „Философски преглед", г. VI, кн. 1.

¹¹ Цитиран по Венгеров.