Jump to content

Идеи и живот на богомилите


Recommended Posts

ИДЕИ И ЖИВОТ НА БОГОМИЛИТЕ.

Има големи недоразумения върху богомилството. Напр. едно недоразумение е схващането, че то представлява павликянството и манихейството, пренесени в България.

Некои казват, че богомилите пренесли в България дуализмът на някои източни схващания. Обаче това не е вярно, понеже богомилите считали злото като второстепенно и слабо, което ще бъде победено от доброто начало (както изобщо се схваща в християнството). Когато богомилският ръководител Жирар в Италия бил повикан на разпит от архиепископа, той заявил, че не яде месо и че признава Бога, Който е създал всичко и чрез Когото всичко съществува. От това виждаме, че тук няма никакъв дуализъм. И два века по-късно албигойците отговарят по същия начин, че Бог е създал и крепи всичко.

Ако някой мисли да си състави понятие за богомилското учение по апокрифните книги, които били разпространени тогаз в България, много би се излъгал, понеже повечето от тях са преведени от гръцки и само некои от тях са_ съставени от богомили. А в гръцката литература те са проникнали от индийската и арабска книжнини. И професор Мурко в своята история на югославянската литература казва, че апокрифните паметници не са от богомилски произход. На същото мнение са и Досев и Киселков1.

Богомилството не е секта, но е едно мощно движение за внасяне на нова струя в човешката култура. И Венгеров като констатира, че богомилството не е секта, продължава:- „То е бразда, образувана от южнославянския живот. В епохата на ариянството сектите са били повече от 150; защо се удаде именно на богомилството да се разпространи в Западна Европа и да поведе подир себе си най-будната част от западно-европейското население?“ Това показва, че богомилството има в себе си жизнени елементи и творчески плодотворни идеи.

Богомилите издигнаха лозунги, някои от които чак сега се подемат, и много от тях още не са приложени, а ще се приложат в бъдеще. Богомилството е почти най-ценното, което българският народ е дал на човечеството. Те са проповядвали общочовешко братство, били са против войните, против всяко насилие, против смъртното наказание, робството. Тия идеи още не са приложени.

И наистина, новите изследвания на богомилството ни показват, че то не само не е обикновена секта, но те хвърлят и по- голяма светлина върху него и ни го разкриват в съвсем нов вид. Ето някои нови книги по този въпрос: „Les Ecritures mani- cheennes“ (два тома) и „L’evolution intellectu- elle de St. Augustin“ от Проспер Алфарик и особено книгата: „Magiciens et illumines“ от Морас Магр (Париж, 1930 год.). В своя предговор Морис Магр с трогателни думи излага подбудите, които са го накарали да напише тая книга. Той констатира голямата неправда, която е била извършена спрямо албигойците и която и досега не е била поправена, и тя пълни сърцето му с мъка: скромни хора, които живели в 13. век в Южна Франция и които имали за практическо правило бедността и за идеал любовта към своитe ближни, били убивани до последния, и тържествуващата клевета заличила имената им и даже спомена за тях. И тая клевета била толкоз активна и ловка, че потомците на тези хора са в пълно невежество за благородната история на своите бащи и когато искат да я изучат, предават им я по такъв начин, че те се червят от едно тъй славно минало. И Морис Магр пише тая книга, за да може с нея да хвърли един лъч върху живота на тия, които са умрели за един висок идеал.

Морис Магр, опирайки се на най-новите изследвания върху богомилството, го представя в съвсем нов вид. Ето какво казва той по този въпрос: „Почти всички автори, които са изучавали албигойството, са твърдели с голям авторитет, който говори за тяхното невежество, че албигойците са били или манихейска, или католическа ерес, каквито християнската религия даде много; те са се лъгали“

Тогаз, какво нещо е богомилството? Великата божествена наука лежи в основата му. По-новите изследвания доказват това.

Горните нови книги съдържат нови документи, нови данни за същността и значението на богомилството (и албигойството). От тях ясно се вижда, как богомилите са притежавали висшето знание на великата божествена наука, че те са били едно окултно братство. Богомилското движение е било основано и ръководено от посветени. Те са знаели както всички други окултни истини, така и учението за прераждането. Ето какво пише Морис Магр в гореспоменатия си труд по това: „Според албигойците възвръщането на човечеството към божественото се извършва чрез последователни прераждания“, при което нашите мисли, чувства и дела в един живот определят бързината на нашето развитие; колкото те са от по-нисш характер, толкоз повече човек се забавя в своето развитие. Чрез самоотричане, чрез любовта, чрез закона на служенето човек се освобождава от колелото на прережданията и влиза в живота на свободата“. И немският историк Дьолингер и други потвърждават, че богомилите са знаели и проповядвали за прераждането, като закон за човешката еволюция. Понеже богомилството е било едно окултно движение, те са изхождали при своята дейност от знанието на великата божествена наука.

Има запазени някои документи,от които се вижда, че богомилите са владеели по-дълбоко знание. Това е загатване за окултния характер на богомилското движение. Например, народът вярвал, че богомилите могат да влияят на ветровете и пр. Значи, народът е долавял, че богомилите владеят висше знание и им е приписвал свръхчовешки сили.

После се знае, че самите богомили казвали, че в тяхното общество е запазена способността да се правят тъй наречените „чудеса", което е обещано от Христа на повярвалите. Това е пак само едно загатване за онова висше знание, което те притежавали.

Луитпранд, пратеник на император Отон, изпратен от последния в Цариград, казва, че най-малкият син на Симеона — Боян — минава в народа за маг, вълшебник2. Тук под думата „вълшебник“ се разбира лице, владеещо по-дълбоки сили и закони.

Защо Боян се нарича именно „маг“? Народът, който не е посветен, с този израз искал само да загатне на свой език, че Боян Магът притежавал свръхчовешко знание и мощ. Малцина историци са се спирали на това, защо Боян носи това име. После трябва да се обърне внимание, че той живее тъкмо във времето на основаването на богомилското движение.

Според новите изследвания главният основател и ръководител на богомилското движение бил Боян Магът, а поп Богомил и другите са били разпространители и проповедници на богомилството3.

По-после един от видните ръководители е бил Васил4. След него е бил Петър. След последния — Тихик, а Никата е бил след Тихика. Никита е действувал неотразимо с своето присъствие и с своето слово. Той е бил един от съвършените. Като посветен той е имал големи познания и е един от тия, които са много допринесли за разпространение на богомилството в Италия, Франция и пр. Морис Магр казва, че българският мистик Никита, истински посветен и велик разпространител на богомилството във Франция, пропътувал много пъти южна Франция и хвърлял семената на новите идеи в готовите души. Той в 1167 год. отива от Балканския полуостров в Ломбардия и от там заедно с Марко, богомил от Ломбардия, отишъл във Франция, дето е присътствувал в Сен-Феликс-де-Караман (Тулузско графство) на събор, в който е държал реч. Неговото присъствие на всякъде е правело дълбоко впечатление. Знае се, че при едно свое пътуване той от Франция отишъл в Сицилия.

Морис Магр разправя трогателната история на албигойката Есклармонда, и от тая история се вижда, какво голямо влияние упражнявал Никита:

След като избили по-голямата част от албигойците, част от тях останала в най-южната френска област близо до Пиринейските планини. Там се прочула албигойката Есклармонда. Още когато била 12 годишна, тя видяла българина Никита, който минал през ония места. Тя е нямала случай да го чуе. Той само хвърлил поглед на нея и като я съгледал, направил един малък знак с ръка. Дали той познал в мълчаливото дете тая, която ще го разбере и ще защищава Истината? Есклармонда трябвало да живее с тоя поглед на пратеника Накита. Но преди да стане апостолка, организаторка и душата на албигойството, тя е минала през едно дълго мъченичество. Баща й я дал. на граф Йордан, груб военен, който се смеел на новия мистицизъм. Това е бил за нея периодът на мъченичеството. След смъртта му тя почва апостолството, което е траело 30 години. Тя е пътувала, излагала новите идеи,станала учената Есклармонда. Нейният замък Монсегюр станал убежище за всички албигойци, прокудени от другите области. Но бил обявен нов кръстоносен поход против Монсегюр, който бил опожарен и населението избито.

Към богомилите принадлежали хора от разни класи: както от широките народни маси, тъй и благородни, които в Италия и Франция притежавали образование и умствена култура. Когато във френски богомилски семейства се случвали някои способни младежи, пращали ги в парижкия университет. Споменава се за разни книги, писани от богомилите, но всичко, писано от тях, било изгаряно от инквизицията.

За подготвяне на децата още от малки в новия дух и за подпомагане за събуждане на всички техни заложби и на божественото в тех, те имали детска училища. във всички страни, дето е имало богомилски общества, е имало такива училища. Важно е, че богомилите, подобно на движението на Всемирното Братство в България днес, е обръщало особено внимание на музиката. Те са имали песни за възрастни и деца. Последните били изучавани от децата в техните училища. Богомилите са поставяли край пътищата и в горите книги, за да ги вземат интересуващи се минувачи и по тоя начин да се съдействува за разпространението на идеите. Това говори за онзи ярък огън на идеализма, който изпълвал душите им!

Богомилите са владеели и медицината. И това, разбира се, е ясно, понеже окултизмът издига сградата на окултната медицина, която изучава анатомията и физиологията на човешкия организъм в свръзка с по- дълбоките сили и закони, както в човека, тъй и в останалата природа. във Франция албигоецът Вилхелм Гарен бил затворен от хората на рицар Вилхелм Матфред, който страдал от парализация. Албигоецът му казал, че ако бъде освободен, ще го освободи от болестта му. И наистина, той го излекувал, и тогаз рицарят станал последовател на албигойството.

Богомилите се делели на три кръга: съвършени, верующи и слушатели. Верующите се приемали в кръга на съвършените след издържането на много изпити. Понеже животът на съвършените бил много опростен, то броят им бил ограничен. А пък броят на верующите бил много по-голям. Верующите могли да се женят, да притежават частни богатства, да ходят на война, да се хранят, с каквото искат и пр. Те не са били минали през посвещение.

Какво трябва да се разбира под думата „съвършени“, за които се говори в историята на богомилството? Богомилите като едно огнище на великата божествена наука, са притежавали ония дълбоки знания, които са необходими за една съзнателна планомерна разумна дейност в живота. Съвършените богомили са притежавали едно знание, дошло от изток и познато на първите християни. Съвършените са били по-подготвени да навлизат по-дълбоко в тая велика божествена наука. Па нали и днес и обикновеното знание в университета приемат само тия, които имат известна подготовка, защото инак не би го разбрали? Под „съвършен“ в българския богомилски език се разбира това, което в окултната терминология се изразява с думата „посветен“. „Съвършените" са били във връзка с великите гении на човечеството и са работели в контакт с тях.

Писателят Сакони казва, че в цяла Европа е имало към 1250 година около 4000 съвършени, мъже и жени. Преди това броят им бил по-голям. Тоя брой намалял след кръстоносните походи срещу албигойците и чрез изгарянията от италианската и френската инквизиции. В 1241 г. само в цяла Ломбардия се споменават, че имало около 2000 души съвършени. Споменава се, че в гр. Верона те са били около 150 души.

Във време на гоненията актът за приемане в кръга на съвършените ставал при най-голема тайна през нощта, и гледали да не се узнае това от противниците.

Съвършените били наричани още „Божии приятели“, „добри хора“, „утешените". Католиците се страхували от тях повече, отколкото от представителите на всички други идейни движения. Привилегията, която имали, далеч не ги карала да прекарват дните си в тишина и спокойствие. Тяхното съзнание ги подбуждало към трудни задачи и към най-голямо опростяване на живота. Те пътували от место на место, за да ръководят събранията на братството, за да проповядват и обучават, да насърчават верующите. Те искали да подражават апостолите Христови в лишенията и страданията при неуморна работа за разпространение на идеите.

Те не притежавали никакъв имот. Живеели в общежития. Предавали на братското общежитие всичкия си имот. Всички тия имоти образували общо притежание. Към братското общежитие се прибавяли и подаръците и приносите, които те получавали от верующите или от тия, които те излекували. Според средновековния писател Перегрииуст Просцианус едно основно положение на богомилите е било да не притежават нищо за себе си, а за общежитието. Те искали да се повърнат към живота на първите християни.

Животът на съвършените е бил живот свят и чист, живот на пълно самоотричане за човечеството5. В известни времена те прекарвали в пост. Ето какво казвали те за себе си:

„Ние водим живот суров и скитнишки. Тичаме от град на град, подобно на овци всред вълци. Страдаме от преследванията, както апостолите и мъчениците. Животът ни е прекаран във въздържание, молитва и работа непрестанна. Но всичко това е лесно, защото ние не сме вече от тоя свят".6

При пътуване те носели с себе си една торба с новия завет, който не ги напущал никога. Те имали специален знак и специална дума за познаване един други. Домовете, в които живеели съвършени, носели тайни знаци, които окото на един богомил можел да разпознае.

Имало и жени съвършени. Те не са пътували както братята, а живеели или сами или повече в общо жилище и се занимавали с ръчна работа, възпитание на девици или с бедните и болните. Съвършените се ползували с голямо уважение от верующите в братството и от населението, всред което живеели. Благоговението на верующите към съвършените било безгранично. Богомилите се наричали един други братя и сестри.

Животът на съвършените бил скромен и строг. Те удовлетворявали само най-насъщните си потребности. Когато някой от тях пристигнел в някой замък или село, то всеки бързал да го приеме, да му послужи и да му даде нужните средства за съществуване: един донасял хляб, друг — зеленчуци и плодове. Най-богатите барони се считали щастливи да им обслужват на трапезата. Те им давали коне, доставяли им охрана при пътуване и правели дарения за тяхното общежитие. във време на опасност те ги скривали и ги предизвестявали за наближаването на неприятеля и сами се излагали, за да ги заведат до някое безопасно место.

С уважение хората следвали техните съвети и упътвания. Те упражнявали едно влияние, което благородните, както и хората от народа с готовност приемали. Благословението им имало голяма цена за тия, които го приемали. Когато верующият срещал някого от съвършените, той го прегръщал и искал да бъде благословен. Жените поздравлявали, като навеждали глава и туряли ръце на гърди. При вливане и излизане от една къща съвършените благославяли обитателите. Същото почитание се отдавало и на жените съвършени; хората търсели тяхното благословение, колкото и на мъжете съвършени.

Венгеров казва: „Големият брой на съвършените ни дава право да твърдим, че най-добрите сили на българското население са приемали богомилството и че в южно славянските земи всички, които са били малко no-събудени, са отивали при богомилите.“

Съвършените са представлявали въплъщение на висок нравствен идеал. Те са изключвали от своя живот всяко насилие. Те са считали за грях да убиват; ето защо са изключвали от своя живот всяко участие във война. Те са били и против смъртното наказание (значи това. което Толстой и духоборите сега говорят, те са го проповядвали още тогава). Те не носели оръжие със себе си и не си служили с такова. Те са отхвърляли клетвата. Не заемали съдебна и военна служби. Понеже били и против убиването на животните, били пълни вегетарианци. Хранили са се с растителни произведения — плодове и зеленчуци. Също тъй не употребявали и спиртни питиета. Не ходели по кръчмите.

Немският император Хенрих III повикал арестувани богомили и в негово присъствие епископът, който принадлежал към свитата му, спорил с тях. И най-много ги изненадало, че богомилите не ядели месо и не убивали животни. Богомилите казали, че на един християнин е забранено да убива животни. За да ги турят на изпит, епископът им заповядал да убият в тяхно присъствие кокошка. Понеже отказали, те били обявени за еретици, и императорът заповядал да бъдат обесени.

Често убиването на животни служело на противниците като средство за удостоверяване, дали лицето принадлежи към богомилското движение. Според Стефан Дьо Борбон католическите войници във време на кръстоносните походи против албигойците си служели с тоя метод: на подозрителните предлагали да убият кокошка или друго животно, и при отказ познавали, че са албигойци. И инквизицията си служила в някои случаи с това средство.

Богомилът винаги е казвал истината. Той е бил по-скоро готов да умре, отколкото да каже лъжа.

И най-големите противници на богомилите са изтъквали в своите съчинения чистотата и строгостта на богомилските нрави. Tе са се стараели да реализират според силите си съвършения тип човек. Хората, които въпреки хилядите опасности, се държат о своите идеи, които с радост отиват в пламъците, имат висок идеал.

Един писател върху богомилите казва: „Това, което правеше най-много впечатление на хората от всички класи, беше строгостта на техните нрави, чистотата и честността на техния живот. И духовниците- даже признавали, че не знаят, що да мислят за тия хора, които не лъжат, нито се кълнят“. Казахме, че богомилите били наричани още и „катари“. Терминът „катари“ тъй подхожда за тях („катари" произлиза от „катарсис“ — чистота)!

Богомилите не правели нищо без молитва, без да поискат благословението на Бога. Външността им била проста и скромна.

Верующите водели един живот активен, на трудолюбие. Те считали работата като единствено средство за задоволяване собствените нужди и нуждите на общежитието.

Богомилите проявявали голямо милосърдие към бедните, към нещастните, към затворниците, към заточениците. Това било изтъквано и от противниците.

Това, което най-много привличало вниманието на народа към тях, бил техният чист и прост живот и техните добродетели. Мнозина, като виждали радостта, с която отивали на кладата, се обявявали при изгарянето им за техни последователи.

Съвършените живеели целомъдрен живот. Има записан следния интересен случай:

В Реймс имало в 1170 г. тайно албигойско братство. Един духовник при разходка се срещнал с една девойка и като почнал да й говори непочтено, тя го отблъснала и казала, че за винаги ще остане целомъдрена, за да може да расте душата. По тези й думи той познал, че тя трябва да е албигойка, и я арестувал като подозряна в ерес. Почнали да я разпитват, и в своето добродушие тя казала да повикат жената, от която взела първите уроци по учението и която била способна да обори всички аргументи против. Арестували и оная жена. И всички били учудени от нейния кураж и от способността на защитата й. След това те били арестувани отделно. Другата е имала условия да избяга от затвора, а младата мома била заведена на кладата, без да пролее нито капка сълза. Тълпата била трогната от радостта с която умирала в пламъците, и вместо да я кълне, я сравнявала с християнските мъченици.

Богомилите се стремели на опит да приложат своите идеи чрез уреждане общежития, в които прилагали великото учение за любовта, мъдростта и истината.

Мисията на богомилското окултно братство е била да подготви народа за новата култура, и затова виждаме, как в богомилското общежитие или задруга вее онзи дух. който ще бъде основната характерна черта на новата култура, на новата раса. Богомилството е работело в България в оня дух, който е живял в славянството, понеже тоя дух определя значението на славянството в общочовешката, култура.

Каква ще бъде новата култура? Кои ще бъдат основните й елементи? Въз основа на познанието законите на развитието и от изучаването на тенденциите,които се долавят днес в разните области на живота, можем да кажем, че основни елементи на новата култура са: братство и свобода. И ние виждаме, че тъкмо тоя дух прониква живота на богомилското общежитие! Богомилите са умеели да организират оня хармоничен обществен живот, в основата на който са лежали самоотричането, жертвата, братството, любовта и свободата! Ние виждаме в живота на богомилското общежитие израз на висш нравствен идеал, и техният живот се приближава до живота на първите християни. Богомилите обичали да живеят в задруги (общежития) и всеки внасял в задругата своя имот. Тия, които не са били в задруга, внасяли в задругата това, което им“е оставало след задоволяване насъщните им потребности В общежитието всички работели за всички. По между си живеели братски, и в тяхната среда нямало бедни. Така е винаги в едно общество, дето царува духът на взаимопомощта. Не е имало случаи в историята, дето в едно общество или общежитие да владее духът на взаимопомощта и да няма там благоденствие.

В епохите на преследвания богомилите в разните страни правели събранията си в замъци, колиби, планини, гори, полета, долини, пещери, а там, дето е имало по-голяма свобода, имали специални салони за събрания, както напр. в южна Франция в епохите на затишието.

При най-големите преследвания във Франция, както и в България и другите страни, събранията били нощни. В 1284 г. Еймерик Баро и Понс Фогасие обикаляли околностите на Тулуза и ръководели нощните събрания. През деня съвършените се криели в горите или пещерите, от дето излизали нощно време, за да проповядват на верните. Младежи дежурели при вратите на събранието, и при най-малък знак за опасност богомилите се оттегляли, ръководени от предани водачи. Тайната, с която трябвало да се заобикаля движението, го правела още по-привлекателно и удвоявала силата на устойчивостта им.

______________________________________

1 Виж Д-р Киселков: Беседата на пресви- тер Козма.

2 Виж: Luitprand, Rntapodoxis, III, 29.

3 В литературата някои писатели са доловили окултния характер на богомилското движение и са развили това схващане в своите творби. Напр. Петър Петков в повестта „Петър Осоговецът“ (София, 1937 г.) и пр. За нас не е важен начинът, по който те са развили своите схващания, колкото основната идея за окултния характер на това движение.

4 Богомилството е дало материал и за българския художник. Д. Гюдженов по високо художествен начин е изработил картина: „Изгарянето на българския богомил Василий в Цариград“.

5 Затова малцина са могли да станат съвършени

6 Виж съчинението па средновековния писател Евервинус, стр. 454.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...