Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1934_11_02 Законът на любовта2 ноември 1934 г., Младежки Окултен Клас, София

София Младежки Окултен Клас

  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3506 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 19 юни 2011 - 09:22

"Силни и слаби степени", Младежки окултен клас Година 14 (1934) Том 1, Първо издание,
Издателска къща „АЛФА-ДАР“ − София, 2004, ISBN 954-8785-46-3
Книгата за теглене - PDF
Съдържаниена томчето

ЗАКОНЪТ НА ЛЮБОВТА


„Добрата молитва“

(Прочетоха се останалите теми. Прочете се темата върху Евангелието на Матея.)

Тема за следния път: „Най-силната мисъл и най-силното чувство“.

Ще прочета част от 9 глава на Притчи.

Ако вие бяхте във времето на Матея, какво щяхте да пишете? След 2000 години искате да разгадаете защо Матей е написал Евангелието. Вие как бихте го написали?

За да може човек да разбере нещата, четири неща са му необходими. Всички хора имат едно верую. За да може човек да разбере нещата, четири елемента са му необходими. Всички хора имат едно верую. Трябва да имате светлина за очите си, трябва да имате въздух за дробовете си, трябва да имате вода за погасяване на пожара, който става във вас, за всичките ви недоразумения и после, за да не би да умрете, трябва ви хляб. Светлината, въздухът, храната, водата − това са 4 елемента или 4 принципа, на които се основава всяко едно верую. Човек, който не вярва в тях, нищо не може да постигне. Било е време, когато човешкото съзнание е било лишено от тази външна светлина на физическия свят. Сега има един обратен процес. Има много хора, които имат външна светлина, а нямат вътрешна светлина, вътрешно зрение. Много хора има, които са духовно слепи, нямат орган за приемане на вътрешната светлина и вследствие на това се раждат вътрешни противоречия. Противоречията от какво произлизат? Ако ви повредят краката и ви оставят, нали ще се спънете и ще паднете. Ако дойде някой философ и иска да обясните защо сте се спънали, как ще обясните това?

Защо хората крадат сега? Коя е причината да крадат? Яденето е причина за краденето. Ако хората не ядяха, нямаше да крадат. Щом ядеш, имаш възможност да крадеш. И няма някой от вас, който да не е пооткраднал малко. Като деца сте крали и даже, като сте станали възрастни, пак сте пипали. За пример кой от вас, като мине по пътя и види посипани златни монети, френски или английски, няма да си вземе, да си тури в джоба? Ще каже: „Късмет е това.“ Защо? За ядене. Ще каже: „Трябва ми един хубав обяд.“ Най-първото нещо е яденето. Кражбата няма физически произход. Има чисто астрален произход. Тя е издънка на човешкото сърце. Френологически тези два центъра, за яденето и за имането на богатство, са съседи. За да си дават съвети. Когато човек няма какво да яде, съседът му казва: „Не може ли да пооткраднеш?“ Сега вие седите и казвате: „Какво ни интересува нас това? Ние сме минали тази епоха, когато сме крали. Това е за онези, падналите хора. Да стане човек господар на своите недостатъци.“ Но човек става господар не на онези сили, които функционират вътре в човешкия организъм. Това е, за което мнозина питат −  за образуването на човешкия характер. Защото всички недъзи и пороци в човека произтичат от това състояние, когато той не може да владее себе си. Например ти си гладен. Хванеш една кокошка за краката, откъснеш ù главата и я опечеш. Трябва да живееш. Кой ти е разрешил да хванеш една кокошка? Кокошките Господ ги е създал. Защото когато мечката изяде човека казвате, че това не е в реда на нещата, а когато човек изяде кокошката, казвате, че това е в реда на нещата. Някоя акула погълнала човека, когато той се къпе. Човек става жертва на акулите. В човешкия живот няма ли акули? − Когато някоя акула глътне твоята съвест? Една акула може да ти прехапе краката, да ги отреже с нож.

Сега да дойдем до въпроса; да не се спираме на някои неща, които се считат за болезнени. В природата няма болезнени състояния. Човек не е господар на себе си. Когато един човек пада отнякъде, той не е господар на себе си. Отдето мине, все ще бутне този, онзи. Ако го попитате: „Защо не минаваш като човек?“ Той ще каже: „Падам.“ Отдето мине, той ще бутне. Онзи, който пада, какъв морал ще му дадете? Той, отдето мине, все ще иска да се хване някъде, за да може да си помогне. Сега на вас, ако ви дадат една задача... Вие сте учител, имате едно дете, което обича да пооткрадва. Как ще го изпитате? Оттук-оттам то взема някой орех, някоя ябълка. Как ще отучите това дете? С добро, а не с тояга. Какъв метод бихте приложили? Да допуснем, че обичаш да се сърдиш. Сърдиш се за нищо и никакво, кипнеш. Всеки един кипва. Старите кипват и младите кипват. Детето кипва в коритото, кряска. Майката се учи да го укротява, търкаля го в коритото наляво, надясно, за да мълчи. Защо не го търкаля напред, а го търкаля наляво и надясно? Може ли да се досетите за произхода на това? Как се нарича това люлеене на децата? Нали сте се качвали на люлката: хванете се за въжетата, клекнете и се изправите. Да дойда до причината сега защо се сърди човек. Да кажем, че в театъра или в операта, на някое събрание или вървиш по пътя и някой те бутне − ти кипнеш. Това може да стане и в класа, навсякъде може да стане. Неволно иде едно чувство и ти кипнеш. Всички лоши неща са излязли от хубавите работи. От хубавото е излязло лошото. Или да допуснем, че вие слушате някой автор. Някои негови идеи не ви харесват, не говори той, както трябва, казвате вие. Или говори някой за морал, а вие казвате, че моралът му не струва. Или говори за някой социален въпрос. От вашето гледище нали моралът е една мяра? В един обикновен смисъл. Вие, които сте свършили университет, какво разбирате под думата морал? (Отношенията между хората.) Какви отношения: (Положителни.) Какви трябва да бъдат отношенията. Добре, допуснете, че вие имате два крака. Какви трябва да бъдат нормалните отношения на вашия десен крак спрямо вашия ляв крак. Сега всички говорят за един морал. Трябва да се започне с една основа, за да се обясни. Основа трябва на морала. Ще кажете: Понеже има друг свят, има Господ, има това, онова. Тогава, ако всички хора мислят така, онези, които мислят, че има Господ, не трябва да вършат никакви престъпления. Въпреки че вярват в Господа, хората пак вършат престъпления. Въпреки морала, който имат, все прескачат тези правила.

Представете си, че една градина е заградена и тя е посадена със стотина дървета. Ти като прескочиш оградата, считат те за престъпник. Нарушил си едно право или минал си от една държава в друга. Преминал си границата, хванат те и те държат отговорен. Или когато някой влезе в един магазин за дрехи и бутне една кърпа. Как се наричат тези, които имат този навик? − Този навик се казва „клептомания“. Онзи, който има клептомания, той има навик да взема нещата. Да кажем, че човек е живял хиляда години в гората като една маймуна. Навсякъде е вземал. Той е придобил навик. Роди се едно дете, има навик, и му казват да не пипа нещата. Най-първо са го учили да къса ябълки. Майката и бащата му казват: „Откъсни си.“ Никой не му е забранявал. А пък сега има един морал и му казват: „Няма да буташ ябълките, крушите, сливите.“ Това няма да буташ, онова няма да буташ. Той си задава въпрос защо не е позволено? Той се чуди. Едно време е било позволено, а пък сега не е позволено. Материалистите казват: „Условията са се изменили. Едно време условията са били други, имало е по-малко хора, имало е повече маймуни. Маймуните били свободни. Маймуните, като станали хора, са се оградили.“ Тогава питам: Де е свободата? Когато маймуната е била свободна, нямало никакъв закон. А пък за човека заграждат градината и казват: „Не е свободно.“ Казвате: „Това е престъпление, да си откъснеш.“ Маймуната казва: „Свободно е.“ Сега в какво седи престъплението? В това, което може да изядеш, няма никакво престъпление. Това, което туриш в джоба си, без да го изядеш, там е престъплението. Това, което може да изядеш, в него няма никакво престъпление. Откъснеш една, две ябълки, няма нищо. Но щом напълниш джобовете си, след като си ял, и мислиш за утре, престъплението е там, че мислиш за утрешния ден. Ти събираш пари за децата си, за внучетата си. Престъплението оттам започва. И когато дойде идеалният свят, всяка градина ще бъде свободна, ще ядеш свободно, свободен ще бъдеш.

Но щом те хванат, че имаш една ябълка в джоба си, ще бъдеш отговорен. Само ще туриш в благоутробието си, то е морално. Което е извън благоутробието, то не е морално.

Всяка една мисъл, която влиза в човешкия ум, е морална. Някой път казвате: „Не пожелай.“ Какво да не пожелаеш? Как разбирате закона на пожеланието. Мойсей казва: „Не пожелай.“ (Непостижими неща да не пожелаваме.) Престъплението на желанията в какво седи? Аз ще обърна вниманието ви на един факт. Не че изяла Ева плода, но тя взе и го занесе на мъжа си. Не само, че тя изяде, но това, което взе и не изяде, там е престъплението. Вие ще наберете круши, ябълки и ще ги раздавате на хората. Престъплението е там. Няма никой от вас, който да не е престъпил. Трябваше да му каже така: „Има едно дърво с плодове. Ако искаш, иди да си похапнеш.“ Така трябваше да каже тя на Адама. Но тя отиде и му даде. Другата страна на въпроса. Ако ти ядеш един плод, който не ти е приятен, имаш ли право да дадеш на друг? Да поставим въпроса малко другояче. Вие казвате: „Господ е създал света. Той е наш баща.“ Той ви е баща и на вас не ви е позволено да ядете от плода. Градинарят казва: „Това не е на баща ти. Това е мое.“ Ти казваш: „Нали земята е Господня, всичко е на Господа.“ Градинарят казва: „Това не е на Господа. Ако имаш пари, аз мога да ти дам.“

Сега кои неща са на природата и кои не са. Дрехите, които носите те не са човешки. Природата не ги е изтъкала. Тя даде материала. Питам сега: Какво право има човек да натисне овцата, да я остриже и да ù вземе дрехата. Не е ли кражба това? Казваш: „Пак ще израсне.

Ще ù острижа вълната и ще я взема. От нейната дреха ще направя дреха за себе си.“

Аз не искам да ви туря в едно противоречие, искам да ви накарам да разсъждавате, да имате една ясна представа. Човек, за да уякне, трябва да има ясна представа за онова, което става в света и да знае не само причините, но да знае и силите, които произтичат, да знае и резултата, какви последствия може да има.

Ще мина към друг един въпрос. Мнозина от вас имате слаба памет и не помните. Кажат ти нещо и ти кажеш: „Забравих го.“ Пък други помнят. Има разни видове памет. Може да помниш физически събития. Някой чува някой глас и го запомня, а пък на друг 10 пъти изпяват една песен и не може да я запомни. Някои хора помнят имена, а други помнят друго. Трети помнят музикални тонове, четвърти запомнят цветове. Сега ще кажете: „Дали помни човек или не, това не е важно.“ Лошо ли ще бъде сега да издекламираш нещо от Илиадата, например първия стих: „Възпей гнева на Ахила“; обръща се към музиката. Или от тези, римските поети, от Вергилий, от Хораций. Как се произнася Хораций? Защо българинът казва Дръндаут. Дреднаут? − Това, което не се страхува.

Разбира се, всеки един език си има свои свойства. Когато се превежда една дума, англичаните имат една слабост − не могат да произнесат една дума, казват: „Извинете ме.“ Те имат звук Ж, но буква Ж нямат. Пишат го само с „о“ и с „ю“.

От Вергилий може ли да цитирате нещо? Само един куплет. (Сестра Олга цитира един куплет.) Преведи го сега. В какво седи хубостта му? Каква е идеята? (Представя сътворението на света.) В бъдещето възпитание трябва да ви интересува едно нещо − трябва да ви интересува човешкият мозък. Ако знаете къде колко кръв да пратите в мозъка, вие щяхте да бъдете гениални. Много пъти човек праща кръв там, където не трябва. Злото е там, че човек праща кръв там, където не трябва, и вследствие на това се явяват много анормални състояния. Не че са анормални, но няма нужда от тях. За пример, може да пратиш в първия етаж на мозъка само енергия. След това се образува такава енергия, която не ти е потребна и вследствие на това стават известни експлозии −  гняв се проявява. Трябва да излееш тази енергия, защото природата не я търпи. И като излееш всичката си енергия, казваш: „Защо говорих толкова.“ По някой път човек прилича на грамофонна плоча. Като турят плочата и се завърти, казва каквото е написано.

Та казвам, сега трябва да изучавате причините на всичките ви страдания. Те се дължат на мозъка, че не знаете къде да пратите кръвта си. Щом пратиш кръвта си в мозъка, където не трябва, той има обратна реакция в стомаха, в дихателната система и в другите органи. Затова в окултната наука казват, че всичкото е в човешката мисъл, която се проектира на физическото поле. В човешкия мозък, на всички хора мъчнотията е в мозъка. Някъде има повече кръв, а някъде по-малко. За пример искаш да възпиташ себе си, имаш едно чувство, обичаш много да ядеш, да преяждаш, какво трябва да направиш сега? Ако много ядеш, значи в този център изпращаш повече кръв, отколкото трябва. Ти ядеш повече, отколкото може стомахът ти да смели. Стомахът ти не може да свърши тази работа, но заповедта иде отгоре. Това желание иде от мозъка ти. Тогава в ума си ще си представиш, че ти трябва много малко храна. Няма да си представиш, че ти трябва едно печено агне или кокошка, но ще си представиш малко храна. Така ще си представиш, за да дойде малко кръв. Ти ще си представиш, че искаш да станеш богат, да станеш милионер. Тогава ти пращаш в тази област на мозъка толкова кръв. Защо ти са толкова пари? Те няма да продължат живота ти, но ще станат причина да те убият, ще скъсиш живота си. Искаш да станеш фабрикант, ще ограбиш този-онзи, най-после ще те убият, ще те пратят в Орландовци и ще кажат: „Той е виден фабрикант.“ За Александър Велики много данни са лъжи. Всичките тези исторически данни са все лъжи, няма нищо вярно. Не че няма нищо вярно, но, като го пресееш, едва ли ще намериш някое зрънце, а пък то е писано другояче. Даже животът на Наполеона, както го описват, не е бил така. Казват: „Исторически данни.“ Че еди-кой си историк така писал. Че този историк там ли беше? Казват: „Математически данни.“ За пример светлината с каква бързина пътува? За колко минути слънчевата светлина идва на Земята? − За 8 минути и 13 секунди.

Казвам: Право е. За 8 минути и 13 секунди, но някой път Земята е по-близо до Слънцето, а някой път е далече. Някой път светлината идва по-рано от 8 минути, някой път по-късно. Следователно числата се вземат приблизително. Не е определено точно. Колко е далече Земята от Слънцето не е точно определено. Математически с милиметри не е определено. Има едно малко различие от 1 милион мили в изчисленията. Хайде, казвам, аз намалявам, няма да са 10 хиляди мили, нека да са 1000 мили, нека да са 500 мили, нека да са 100 мили разлика Даже ако е 100 метра, малко пространство ли е това за едно математическо изчисление? Има един начин, дето нещата са точни, аз не искам само приблизително. Математиците казват: „Приблизително.“ С каква бързина пътува светлината не се знае. С 300 хиляди километра в секунда пътува светлината. Онези данни, които има науката, почиват на тези математически изчисления. Има нещо вярно, но има много работи, които трябва да се коригират. Колко е далече Земята от Слънцето, не е толкова важно. Аз имам един начин за изчисление. Поставям гърба си на слънцето и гледам как падат слънчевите лъчи върху гърба ми. Изчислявам колко далече е слънцето от земята. Като ме удари един слънчев лъч, имам една таблица, имам една стрелка, която по отклонението показва колко далече е Земята от Слънцето. Слънчевите лъчи не пътуват с еднаква бързина, понеже средата, през която минават, не е еднаква. Светлината минава през едно пространство, където материята е по-тънка. Щом дойде до земята, сгъстяването на въздуха до известна степен препятства слънчевите лъчи. Светлината среща известно съпротивление. Всички тези неща трябва да се вземат предвид. Значи онзи удар, с който те удря слънчевия лъч, показва колко отвисоко пада, от колко далече иде. Сега във вас се зароди мисълта, ще кажете: „Кога ще го изчислим?“ Аз не го изчислявам. Вие нали имате една таблица за ефимериди, в тригонометрията нали имате таблица (логаритмични таблици)? Трябва ти едно число, обърнеш листа и там е изчислено. Ти няма какво да го изчисляваш. В природата има такава една таблица. Нещата са изчислени. Един ден няма какво да изчисляваме колко далече е Слънцето, но понеже ние не знаем, измерваме едно място. Например вие измервали ли сте от София до нашия Изгрев колко километра е? (От двореца дотук са три и половина километра.) Значи измерено е. Но онези, които не знаят тези изчисления, те ще си правят изчисления. Но може да има разлика, понеже може да излязат от друго място и е възможно да намерят една разлика от 10 хиляди, 15 хиляди, 100 хиляди метра. Най-първо имаше една система, по която се създаде светът. По тази система беше определено на какво разстояние ще бъде поставена Земята. Сега нашите учени, които нямат тези данни, изчисляват по този начин колко далече е Слънцето от Земята. Едно време Земята по-близо ли беше до Слънцето или сега е по-близо? Сега ли е по-далече, по кой път Земята се приближава до Слънцето, а по кой път се отдалечава? Какво сте чули вие? Най-новото кое е? Отдалечава ли се земята, или се приближава. В началото на 19 век Земята е дошла до крайния предел на своето отдалечаване, това е материализмът. И понеже настъпва друга епоха, Земята се приближава малко към Слънцето. Не се приближава много, но има един обрат. Сега да ви изясня идеята: Какво значи да се приближаваш? Вие правите една разходка, не мислите, отдалечавате се от дома си и дойдете до крайния предел на някой планински връх. И след като дойдете до мястото, веднага във вас се зароди едно желание, казвате: „Стига, трябва да се върна у дома.“ Тогаз се прави едно движение, спирате се на едно място, във вас идва идеята да се върнете. Почва тази мисъл да функционира и домашните ви знаят, че вие имате намерение да се върнете назад.

Сега ние се отплеснахме. Какво значение има, дали Земята се отдалечава от Слънцето или се приближава? Колко се е отдалечила тя? Нека се отдалечи на 1 − 2 километра, ние няма да отидем толкова далеч, колкото е Марс. Марс е по-далеч. Юпитер и Сатурн са по-далече. Какво влияние може да има, ако Земята почне да се отдалечава от Слънцето, потребно ли е за вас да знаете, дали Земята се приближава или се отдалечава? Георги, какво мислиш? Потребно ли е за нас да знаем? (Сигурно ще намалее жизнената дейност.) Понеже нашият организъм е създаден според отношението, според разстоянието, което седи между Земята и Слънцето, това се отразява върху нашия организъм и, ако Земята почне да се отдалечава, трябва да стане цяло преустройство в организма ни или, ако започне да се приближава, веднага стават съответни промени в тялото. Всяка промяна, която става между телата, между Земята и Слънцето, се отразява върху вашия организъм. От разстоянието, което съществува между частите, се изменя и организмът. Та социалните пертурбации на Земята се дължат на пертурбациите, които стават на Слънцето. Има статистика, която показва, че много социални въпроси зависят от слънчевите петна. Сега това почва наново. Преди 25 − 30 години бе забелязано едно съвпадение с известни събития на Земята − урагани, епидемии, болести, войни − във време на петната, които се появяват. В края на петната има повече плодородие, но същевременно има повече убийства, повече урагани. Колкото по-малко петна има, хората са по-трезви, но има сухота, безпаричие, кризи се явяват, социални кризи. За пример сега има ли петна на Слънцето? (Сега е период на минимум.) Предсказват бъдещата война, която ще съвпадне със слънчевите петна, които ще почнат да се увеличават.

Да се върнем към въпроса за човешкия мозък. Вашият мозък, който имате, се организира сега. Всички мъчнотии, които имате, които хората имат, седят в недобре организирания човешки мозък. Човешкият мозък се организира. Това трябва да го знаете. И всички тези страдания, които ние претърпяваме, се дължат на онези промени, които постоянно стават в мозъка. В миналото са станали още по-големи промени, сега са по-малко. И още дълги години, векове, хиляди години ще минат, за да се организира човешкия мозък. И там се крие всичко. Всеки от вас трябва да изучава законите на организирането на човешкия мозък. Да знае до каква степен е достигнал и някой път трябва да си наложи известни правила, по които трябва да живее, за да намали страданията си.

Да допуснем, че някои от вас казвате: „Нямаме условия, искаме да дойдем в София.“ Хубаво, какви са условията в София? Казвате: „Не се живее в село.“ Някой казва: „Не се живее в София. Къщите са претрупани, въздухът не е чист.“ Някой казва: „Не мога с него аз да живея.“ Защо не може да живее? Защото мозъците им не са еднакво организирани. Имате един приятел, който постоянно ви използува и ви казва: „Я ми дай днес 60 хиляди лева.“ Утре: „Я ми дай 100 хиляди лева.“ Взема, взема, взема. И след това няма да се мине много време, вашето приятелство ще се разклати и ти ще кажеш: „Ние се скарахме, не можем да се спогодим.“ Това е, защото неговият мозък не е организиран. В астрологията как се установява, когато мозъкът не е организиран, кои планети въздействат? За пример яденето, когато човек обича много да яде, кои планети въздействуват? Ами парите? Когато човек обича парите, кои планети въздействуват при любовта към парите? А за любовта към жените? (Венера.) После други някои планети как въздействуват? Месечината какво прави? Въздействува ли нещо? Венера се занимава с жените. Месечината се занимава с религиите. Тя разрешава въпроса кой каква вяра трябва да има. Всички трябва да знаете малко астрологията, всяка една планета как функционално ще въздействува на мозъка ви. За пример Венера как ще въздейства при известни условия? Също Марс, Юпитер, Сатурн, Уран, Нептун и т. н. Най-после Слънцето как ще въздействува. Това са елементарни работи. После трябва да знаете светлината как ще ви въздействува. Светлината най-много действува върху човека. И въздухът въздействува много върху човека. Водата също ни въздействува. Ако знаете как да употребите водата, ще знаете да си помогнете. Храната също въздействува. Ако знаете как да се храните, в много отношения може да си помогнете, защото някои храни са свързани с Венера, някои храни са свързани с Меркурий, а други с Марс, Юпитер, Сатурн. Някой път, по някакво стечение на обстоятелствата, вие употребявате храна на Сатурн. Ако употребиш марсианска храна, какъв ще станеш? − Марсианец. А пък щом станеш марсианец, ще бъдеш вече кавалер. Казвам: Трябва да има едно възпитание. В бъдещата наука това ще се възпитава. Ние говорим за естествените науки. На разните животни кои планети влияят? Например на лъва? Какъв е лъвът? Защо е марсианец той? А тигърът? На заека коя му е планетата? Аз засягам новото възпитание. Има едно естествено възпитание. Човек, за да се възпита, трябва да има знание. Възпитанието е много приятно, ако човек знае как да се възпитава.

Да знаеш как да поливаш мозъка си, да знаеш коя част как да обработваш, да знаеш какво да сееш: жито ли, царевица ли, круши ли, ябълки ли или сливи. Тази идея − да сееш, трябва да я приложиш. Една цяла градина е човешкият мозък и хората сеят това, което не им трябва. Ще отидеш на концерт, ще отидеш да слушаш, музикант няма да станеш, но 400 лева даваш. Казваш: „Много хубаво свири.“ Виртуоз няма да станеш. Или ще идете на някое представление и там ще платите. Актьори няма да станете. След като сте ходили на някое представление, какво придобивате? Казвате отлична била играта.

Как ще посееш врачуването в човешкия мозък. (За врачуването кое помага − въображението или простото чувство човек да предсказва?) Представете си сега, че вие имате един барометър, по който може да предскажете кога ще се развали времето или какво ще бъде утре времето, утре ще има ли дъжд. Как го предсказваш? Казваш: „Моя работа.“ Някой път ти чувстваш, че ще се развали времето. Усещаш някоя болка в крака или на пръстите някъде. Има едно съчетание. Кога ще се развали времето? Усещаме подобни болки, казваме: „Пък всеки си има по един уред.“ Гадателите си имат свой уред. А пък онези, които не могат да предсказват, те нямат този уред, не са си направили уред. Имат способност, но нямат още уред. Аз гледам гадателки, наредят си боб, наредят го на купчини и тогава го местят насам-натам, и започне да говори. Някой поглежда на кафето и почне да говори, аз не виждам нищо, а той гледа там, имало кон, пари. Казва, че щяло да има пари след няколко години, това щяло да има, онова щяло да има. Досетливи хора са гадателите. Една гадателка ми разправи куриоз: „Дойде един селянин, аз чета, моля се, но нищо не се разкрива. И тъкмо искам да му кажа, че нищо не се разкрива, та да си върви, и като искам да му кажа това, по едно време виждам, че ръката на Христос върху иконата маха, виждам, че тя се движи. И гадателката се досетила, че той обича да бие жена си. Казва му това и оттам започва да му гадае. Казва: „Христос казва, че обичаш да потупваш жена си.“ Христос си маха ръката и тя веднага се досеща, че селянинът обича да бие жена си. На иконата не си маха ръката, но в светлината, която влиза в нейните очи, в трептенията стават изменения, стават малки пертурбации и на нея се показва, че тази ръка се движи.

Сега ще ви дам една задача за една седмица. Мислете колко трябва да ядете. Една седмица като мислите, ще видим каква мисъл ще ви дойде. Определяйте в ума си колко ядене трябва да изядете на ден. Например 100, 200, 300 грама или едно кило, или половинка, или две кила. Определете го. Турете си една мярка. Следующия път да видим какви данни ще имате. Ако научно определите някои данни, добре. Ако не, пак добре. Ако хванете нещо, добре, а ако не хванете нещо, пак добре. Колко трябва да ядете и какво? (Каквото има.) Не каквото има, но някой път ще ядете това, което няма. Аз, ако съм на ваше място, ето какво ще направя. Някой път съм гладен и няма хляб. Има мухлясал хляб. Аз ще седна и ще си помисля, че съм направил една топла погача, печена, може да няма никаква погача, но ще взема един хубав духовен хляб. Но работата е, ако вие може да сформирате една правилна мисъл, да повярвате! Седиш, нямаш хляб. Сформираш мисълта, че нямаш хляб и тази мисъл ще я изпратиш в пространството. Хората, които са тонирани правилно с вибрациите, с тебе, и които те обичат, у тях ще дойде мисълта и ще си кажат: „Чакай да опечем хляб.“ И като минеш през селото, ще ти кажат: „Я ела тука.“ И ще те поканят с хляб. Но вие трябва да сформирате мисълта, за да ги подбудите да опекат хляб. Затова трябва да бъдем в това отношение в своите мисли много точни. Ти искаш нещо от Бога. Най-първо трябва да сформираш една мисъл и да я изпратиш към Бога за това, от което имаш нужда. Не някое перце от камилска птица. То е последното нещо. Казвам ви един опит за хляба − може да си направите една хубава погача, мислено може да направите един опит. Някой път се намираш някъде, настрой ума си и после, като минавате през селото, ще те повикат. Ако те повикат, това показва, че опитът е сполучлив. Ако не те повикат, значи опитът ти не е сполучлив.

Та законът е: Това, което човек мисли, става. Има един закон на мисълта. Ако вашата мисъл върви по закона на Живата Природа, всичко това, което мислите, става. А пък, ако не вървите в съгласие с този закон, нещата не стават. Има съотношение.

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът.“

4 лекция от Учителя, държана на 2 ноември 1934 г., София, Изгрев.

Facebook коментари





Теми съдържащи: София, Младежки Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни