Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


1924_06_11 Добро и зло

София Общ Окултен Клас

  • Please log in to reply
1 отговор на тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3545 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 06 януари 2011 - 21:29

Аудио - чете Милен Колев

Добро и зло (беседата за четене в стар правопис)

От книгата „Високият идеал“,  Общ окултен клас - трета година, (1923 г. - 1924 г.), .),
Издателство: "Бяло Братство", София, 2009 г.
Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Високият идеал“, 38 лекции на общия окултен клас, 3-та година (1923-1924 г.),
по стенографски записки, изд. Русе, 1927 г.
Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето


ДОБРО И ЗЛО


Тайна молитва

Прочетоха се някои от темите „За кого грее Слънцето?“

Тема за следния път: „Кой е бил първият поет?“

Ще мислите кой е бил първият поет. Няма да си подсказвате, всеки ще мисли за себе си. Дето грее огънят, там и топли.

Публикувано изображение

Да вземем линията АВ (фиг.1). Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ¢ дадете? Защо някой път правата линия е по-дълга, а някой път – по-къса? Ако бихме означили човешкия живот с линия, как бихте означили късия живот? Можете ли да го означите с една дълга линия? Не, късият живот ще се означи с къса линия, а дългият живот – с дълга линия.

Ако върху тази права линия вдигнете перпендикуляр СD, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СD? Перпендикулярът е също така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете кои са причините за образуването на перпендикуляра? Той е резултат на една проста, но и дълбока истина. Питам ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? (Безброй.) Как определяте правата линия? (Най-късото разстояние между две точки наричаме права линия.) Ако най-късото разстояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АB? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултат от нещо. Защо употребяваме думата права? Има един закон, според който всички хора, които вършат престъпления, избират кривата линия. Човекът на престъпленията, както и всички ония животни – от най-малките до човека, които вършат престъпления, всякога избират кривата линия за път в своите действия. Всички ония хора и животни, които извършват благородни дела, избират правата, късата линия за път в своите действия. Тогава ние извеждаме един закон. Щом някое дело ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървим към него по крива линия. Някой път обаче казваме, че някои неща са постижими. Казваме например, че трябва да бъдем добри, но някои ни възразяват, че е невъзможно човек да бъде добър. Питам: възможно ли е човек да бъде добър? – Възможно е. Други казват: „Възможно е човек да бъде добър, но за в бъдеще.“ Защо твърдим това, последното? Кои са причините? На какво основаваме това твърдение? Как може туй, което сега не съществува, да съществува за в бъдеще? Ако човек сега не е добър, може ли в бъдеще да бъде добър? Когато казваме, че човек не може да бъде добър, ние тълкуваме тази мисъл по друг начин. Човек не може да бъде добър – значи човек не може да прояви своята Доброта. Това показва, че той още е една непроявена семка. Да допуснем, че семката се намира на перпендикуляра, в точката D. Когато казваме, че човек може да бъде добър за в бъдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъфне и да даде плод. Значи в тази семка има вече смисъл.

И тъй, когато казваме: „Човек не може да бъде добър“, подразбираме, че той е семка – неговата добрина е в зародиш. Но щом тази семка се посее, тя вече може да даде плод. Следователно човек може да бъде добър. „Човек не може да бъде добър“ – това не подразбира, че в него няма възможност да бъде добър, но значи, че при сегашните условия той не е започнал да се проявява още. Някой казва: „Аз съм добър.“ Да, ти си израснал, цъфнал и завързал. Друг казва: „Аз не съм добър.“ Да, ти си семка, която още не се е проявила.

Кривата философия на живота седи в това, че ние отричаме всички възможности за проявление на Добротата. Казваме: „Ние не можем да бъдем съвършени, ние не можем да бъдем истинолюбиви, ние не можем да бъдем любящи“, и т. н. Това е криво тълкуване на самия живот. Защо? Защото ако Бог прониква цялото Битие и ако човек е произлязъл от Бога, то неизбежно той ще има зародишите на тази Божествена доброта, посадени в душата си. Щом човек е произлязъл от Бога, невъзможно е да не прояви това, което е посадено в него.

Когато казваме, че човек е лош, какво трябва да подразбираме? – Една много проста истина. Ако вие сте един орех, посаден в земята, но дойде някой след малко и ви разрови, остави ви на повърхността на почвата, какво ще стане с вас? – Ще изсъхнете. Какво сте вие в този случай? – Един лош човек. Защо? Защото ви чакат година-две, та дано изникнете, но вие не изниквате: не са ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орех, но дойдат хора да го разровят, той всякога ще бъде лош. Тогава извеждаме следния закон: всеки човек, който не дава възможност на известна добродетел в себе си да се прояви или пък не я прояви на точно определеното време, което Бог изисква, е лош човек. Ако ти отидеш и махнеш пръстта на всяка добродетел, която Бог е посадил с цел да израсне, ти си лош човек. Ти си лош човек за това само, че препятстваш на онова велико Божествено дело, което работи във всяка семка, посадена в Земята. Това е лошавина, това е порок, това е престъпление, това е безумие, това е зло: изобщо може да го наречете, както искате. Аз ви давам такова определение за лошото, за злото, за да могат някои от вас да го използват. Вие често сами се спъвате и казвате: „Аз съм лош човек.“ В какво седи твоята лошавина? Ще знаете вече: лошавината седи в това, че ти въздействаш на Доброто, което работи в тебе – не му даваш място да расте.

Що е Доброто? По същия закон, щом даваш възможност на всичко онова, което Бог е посадил, в даден момент да се прояви, ти си добър човек. Всяко нещо има свое определено време за проявление, следователно Доброто в нас може да се прояви вън от нашата воля, а нашата воля може да му съдейства. В какво седи едно престъпление? Престъплението седи в туй, че ти сам или някой друг спъва растенето на каквато и да е добродетел в душата ти. Всеки, който постъпи така, той върши престъпление или спрямо себе си, или спрямо другите. Законът, който съществува в Природата, е следният: шом извършиш едно престъпление – дали съзнателно си го извършил, или не; дали ти си го извършил, или може би са го извършили хиляди други хора, които са в същото поле – всякога ти ще почувстваш скръб в душата си. Следователно всяка скръб, която съществува в света, е признак за известно престъпление, което е извършено. Всичките скърби – това са глас въпиющ, който показва, че престъпление се върши. Всяка радост по същия закон показва, че Божествените семена растат някъде.

И тъй, вие питате: „Защо съм скръбен?“ – Да знаете, че престъпление се върши в света. „Защо съм радостен?“ – Да знаете, че Божествените добродетели растат. Има ли смисъл тази философия? – Има. Каква философия вие може да дадете на скръбта, я ми кажете? Някой казва: „Много ми е тежко, мъчно ми е днес.“ – Това е скръб. Не, скръбно ли ти е, ще знаеш, че някъде в тебе или вън от тебе, по цялото Земно кълбо, се върши някое престъпление, и следователно Господ ти казва да въздействаш на това престъпление в твоето съзнание, да се молиш. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздействате, за да се махне престъплението.

Сега вие как лекувате скръбта си? Вие се лекувате като ония хора, на които лекарите пущат кръв. Като ви дойде скръб, тръгвате да разправяте де кого срещнете, че имате скръб. Казвате: „Скръб, скръб имам.“ И да разправяш, и да не разправяш, скръбта си е скръб. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия образува скръбта. Скръбта е границата, дето започва Животът. Скръбта е основата на Живота. Който разбира Скръбта, той лесно ще изправи погрешките си. Който не я разбира, много мъчно ще може да ги изправи. Затуй ние в Радостта си имаме плода на нещата. И растенията имат скръб, но в зачатък. Спънките, които срещаме в пътя си и които трябва да се премахнат, са скръб в широк смисъл на думата. Ние схващаме скръбта като едно общо проявление в сегашния живот. Тя съществува не само в един човек, тя съществува във всички животни – от най-малките до най-големите. И животните чувстват скръбта, само че човек чувства голяма скръб. Някои хора са толкова чувствителни, тъй силно скърбят, че ако вземете скръбта на един такъв човек, която той претърпява само за един ден, и я турите на всички други по-нисши същества, те не биха могли да я изнесат – толкова тежка е тя. Скръбта на животните е микроскопическа.

Аз днес ще ви определя каква и колко храна е нужна за човешката душа. За човешката душа на Земята е нужна само една десетмилионна част от грама. А пък туй, дето вие ядете този боб, леща, месце, плодове и ред други храни – това е нужно за слугите, които работят за вас. За душата ви, както виждате, е нужна микроскопическа част храна. Някой път вие казвате: „Трябва да се погрижим за своя живот.“ Питам ви: ако вие живеете сто години и всеки ден употребявате по една десетмилионна част от грама, знаете ли колко храна ще ви трябва за тия сто години? – През целия ви живот едва ли ще се събере един грам. А колко много се смущавате вие за храната? Туй, което ви смущава, то е от съвсем друго естество. Христос казва: „Не се грижете какво ще ядете и какво ще пиете.“ И право е, не се грижете. Какво ще се грижите? Който и да е ангел, като ви даде нещо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дето и да сте, и най-малкото същество, колкото и да е бедно, може да ви нахрани. И то може да ви даде тази малка част, без да почувства, че сте му били на гости. Ще каже: „Този гост е добър, не яде много.“ Тъй, от всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони.

Ние казваме: „Всеки човек, който влиза в морето с лодка или с параход, трябва да знае да плува. На какъвто кораб и да се качи, щом ще минава през вода, той трябва да знае да плува.“ Който идва да живее в този свят, той трябва да знае да плува, а не само да философства. Философията не е знание – философия е например, като вземе човек да разправя, че като влезе във водата, тъй ще си държи ръцете, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тялото. Да, но като влезе той във водата, тази философия не работи. Като влезеш във водата, не се изисква философия, но се иска знание. Ще влезеш във водата, ще се научиш да плуваш и като излезеш от водата научен, тогава ще дойде философията.

Ние, съвременните хора, първо учим философията, после плуването. Онези, които са влезли във водата, са много учени. Вие казвате: „Какво нещо е Небето? Де живеят ангелите? Какви са ангелите? Аз искам да бъда като тях.“ Чудни сте вие! Не се занимавайте с философски въпроси! Така като вас и някой микроб казва: „Аз ще вляза в областта на човека, в неговата орбита, в неговия университет, да послушам нещо.“ Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуоз, като свири на пиано? Или може ли да разбере най-знаменития професор? Ако попиташ този микроб: „Какъв е човешкият свят?“, той ще каже: „Като нашия.“ Някой казва: „Искам да бъда при Бога, при ангелите, при Христа.“ За да бъдеш при ангелите, трябва да имаш ума на ангелите. За да бъдеш при Бога, трябва да имаш ума на Бога. За да бъдеш при Христа, трябва да имаш ума на Христа, сърцето на Христа – нищо повече. Няма никаква друга философия. Имаш ли ума и сърцето на Христа, ти ще разбираш тъй, както Той разбира, ще чувстваш тъй, както Той чувства. „Ами как чувства Той?“ – Не е твоя работа.

Първото нещо: искате да придобиете сърцето и ума на Христа. Във вас може да се зароди мисълта: „Може ли да имаме сърцето на Христа?“ – Можете. – „Може ли да имаме ума на Христа?“ – Можете. – „Кога? За в бъдеще?“ – Не, сега. Вие не тълкувайте това в смисъл да имате ума на Христа в целокупността на Неговото творение. Като казвам, че можете да живеете, не подразбирайте, че вие ще опитате Живота в неговата целокупност. Аз подразбирам, че за всеки даден момент вие можете да опитате Живота в неговия най-малък размер. Тия последователни моменти, които ни въвеждат в изучаването на Живота, съвременната наука нарича развиване, еволюция, усъвършенстване и с какви ли не други имена.

Сега от всинца ви се изисква опит и приложение. Всеки трябва да прави известни опити и наблюдения за развиването на своята душа. Обмяна трябва да има всякога!

Тайна молитва

Да произнесем следната формула: Бог е Светлина на Живота.

Тридесет и трета лекция от Учителя

11 юни 1924 г., София

Facebook коментари

#2 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3545 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 21 декември 2013 - 13:39

Добро и зло.


Т.м.

Прочетоха се нѣкои отъ темитѣ: „За кого грѣе слънцето”.

Тема за слѣдния пѫть: „Кой е билъ първиятъ поетъ?” Ще мислите, кой е билъ първиятъ поетъ. Нѣма да си подсказвате, всѣки ще мисли за себе си. Дѣто грѣе огъньтъ, тамъ топли.

Публикувано изображение

Да вземемъ линията АВ. Тя е жива линия. Колко тълкувания може да ѝ дадете? Защо нѣкой пѫть правата линия е по-дълга, а нѣкой пѫть по-кѫса? Ако бихме означили човѣшкия животъ съ линия, какъ бихте означили кѫсия животъ? Можете ли да го означите съ една дълга линия? Не, кѫсиятъ животъ ще се означи съ кѫса линия, а дългиятъ животъ — съ дълга линия.

Ако върху тази права линия вдигнѣте перпендикуляръ, СД, какво отношение ще има между линията АВ и перпендикуляра СД? Перпендикулярътъ е сѫщо така жива, съзнателна линия, както и линията АВ. Можете ли да кажете, кои сѫ причинитѣ за образуването на перпендикуляра? Той е резултатъ на една проста но и дълбока истина. Питамъ ви: колко перпендикуляра може да издигнете на дадена права? (Колкото точки има.) А колко точки има? ( — Безъ брой.) Какъ опрѣдѣляте правата линия? ( — Най-кѫсото разстояние между двѣ точки наричаме права линия. Ако най-кѫсото разтояние е правата линия, тогава колко точки може да има на дадената права АВ? Тази права линия, която имаме, не е права линия, но е резултатъ на нѣщо. Защо употрѣбяваме думата права? Има единъ законъ, споредъ който всички хора, които вършатъ прѣстѫпление, избиратъ кривата линия. Човѣкътъ на прѣстѫпленията, както и всички ония животни, отъ най-малкитѣ, до човѣка — които вършатъ прѣстѫпления, всѣкога избиратъ кривата линия за пѫть въ своитѣ действия. Всички ония хора и животни, които извършватъ благородни дѣла, избиратъ правата, кѫсѫта линия за пѫть въ своитѣ дѣйствия. Тогава ние изваждаме единъ законъ. Щомъ нѣкое дѣло ни се покаже трудно, казваме, че то е непостижимо и вървимъ къмъ него по крива линия. Нѣкой пѫть, обаче казваме, че нѣкои нѣща сѫ постижими. Казваме, запримѣръ, че трѣбва да бѫдемъ добри но нѣкои ни възразяватъ, че невъзможно е човѣкъ да бѫде добъръ. Питамъ възможно ли е човѣкъ да бѫде добѫръ? — Възможно е. Други казватъ: възможно е човѣкъ да бѫде добѫръ но за въ бѫдеще. Защо твърдимъ това послѣдното? Кои сѫ причинитѣ? На какво основаваме това твърдение? Какъ може, туй, което сега не сѫществува, да сѫществува за въ бѫдеще? Ако човѣкъ сега не е добѫръ, може ли за въ бѫдеще да бѫде добѫръ? Когато казваме, че човѣкъ не може да бѫде добѫръ, ние тълкуваме тази мисѫль по другъ начинъ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ, значи: човѣкъ не може да прояви своята доброта. Това показва, че още е една непроявена сѣмка. Да допуснемъ, че сѣмката се намира на перпендикуляра, въ точката Д. Когато казваме, че човѣкъ може да бѫде добѫръ за въ бѫдеще, подразбираме, че той може да израсне, да цъвне и да даде плодъ. Значи въ тази сѣмка има вече смисълъ.

И тъй, когато казваме, човѣкъ не може да бѫде добѫръ, подразбираме, че е сѣмка, неговата добрина е въ зародишъ. Но щомъ тази сѣмка се посѣе, тя вече може да даде плодъ. Слѣдователно, човѣкъ може да бѫде добѫръ. Човѣкъ не може да бѫде добѫръ — това не подразбира, че въ него нѣма възможность да бѫде добѫръ, но при сегашнитѣ условия той не е започналъ да се проявява още. Нѣкои казва: азъ съмъ добѫръ. Да, ти си израсналъ, цъвналъ и завързалъ. Другъ казва: азъ не съмъ добѫръ. Да, ти си сѣмка, която още не се е проявила.

Кривата философия на живота седи, въ това, че ние отричаме всичкитѣ възможности за проявление на добротата. Казваме: ние не можемъ да бѫдемъ съвършени; ние не можемъ да бѫдемъ истинолюбиви, ние не можемъ да бѫдемъ любящи и т. н. Това е криво тълкувание на, самия животъ. Защо? Защото, ако Богъ прониква цѣлото Битие, и ако човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, то неизбѣжно той ще има зародишитѣ на тази Божествена доброта, посадени въ душата си. Щомъ човѣкъ е произлѣзълъ отъ Бога, невъзможно е да непрояви това, което е посадено въ него.

Когато казваме: че човѣкъ е лошъ, какво трѣбва да подразбираме? — Една много проста истина. Ако вие сте единъ орехъ, посаденъ въ земята, но дойде нѣкой слѣдъ малко и ви разрови остави ви на повърхностьта на почвата, какво ще стане съ васъ? — Ще изсъхнете, Какво сте вие въ този случай? — Единъ лошъ човѣкъ. Защо? Защото ви чакатъ година, двѣ дано изникнете, но вие не изниквате, не сѫ ви дали условия да се проявите. Тъй че, когато посадя своя орѣхъ, но дойдатъ хора да го разровятъ, той всѣкога ще бѫде лошъ. Тогава, изваждаме слѣдния законъ: всѣки човѣкъ, който не дава възможность на извѣстна добродѣтель въ себе си да се прояви, или пъкъ не я прояви на, точно опрѣдѣлено врѣме, което Богъ изисква, е лошъ човѣкъ. Ако ти отидешъ и махнешъ пръстьта на всѣка добродѣтель, която Богъ посадилъ, съ цѣль да израстне, ти си лошъ човѣкъ. Ти си лошъ човѣкъ затова само, че прѣпятствувашъ на онова велико Божествено дѣло, което работи въ всѣка сѣмка, посадена въ земята. Това е лошовина, това е порокъ, това е прѣстѫпление; това е безумие, това е зло - изобщо, може да го наречете както искате. Азъ ви давамъ такова опрѣдѣление за лошото, за злото, за да могатъ нѣкои отъ васъ да го използуватъ. Вие често сами се спъвате и казвате; азъ съмъ лошъ човѣкъ. Въ какво седи твоята лошовина? Ще знаете вече: лошовината седи въ това, че ти въздѣйствувашъ на доброто, което работи въ тебе, не му давашъ мѣсто да расте.

Що е доброто? По сѫщия законъ — щомъ давашъ възможность на всичко онова, което Богъ е посадилъ въ даденъ моментъ, да се прояви, ти си добѫръ човѣкъ. Всѣко нѣщо има свое опрѣдѣлено врѣме за проявление, следователно, доброто въ насъ може да се прояви вънъ отъ нашата воля, а нашата воля може да му съдѣйствува. Въ какво седи едно прѣстѫпление? Прѣстѫплението седи въ туй, че ти самъ, или нѣкои другъ, спъва растенето на каквато и да е добродетель въ душата ти. Всѣки, който постѫпи така, той върши прѣстѫпление или спрѣмо себе си, или спрѣмо другитѣ. Законътъ, който сѫществува въ природата е слѣдниятъ: щомъ извършишъ едно прѣстѫпление, дали съзнателно си го извършилъ, или не, дали ти си го извършилъ, или, може би, хиляди други хора, които сѫ въ сѫщото поле, всѣкога ти ще почуствувашъ скръбь въ душата си. Слѣдователно, всѣка скръбь, която сѫществува въ свѣта, е признакъ за извѣстно прѣстѫпление което е извършено. Всичкитѣ скърби, това сѫ гласъ въпиющъ, който показва, че прѣстѫпление се върши. Всѣка радость, по сѫщия законъ, показва, че Божественитѣ сѣмена растатъ нѣкѫдѣ.

И тъй, вий питате: защо съмъ скърбенъ? — Да знаете, че прѣстѫпление се върши въ свѣта. Защо съмъ радостенъ? — Да знаете, че Божественитѣ добродѣтели растатъ. Има ли смисълъ тази философия? — Има. Каква философия вие може да дадете на скръбьта, я ми кажете? Нѣкой казва: много ми е тежко, мѫчно днесъ — това е скръбь. Не, скръбно ли ви е, ще знаете, че нѣкѫдѣ въ тебе, или вънъ отъ тебе, по цѣлото земно кълбо, се върши нѣкое прѣстѫпление, и слѣдователно, Господъ ти казва да въздѣйствувашъ на това прѣстѫпление въ твоето съзнание, да се молишъ. Ти, втори, трети, четвърти, пети, десети и още много хора ще въздѣйствувате, за да се махне прѣстѫплението.

Сега вие какъ лѣкувате скръбьта си? Вие се лѣкувате като онѣзи хора, на които лѣкаритѣ пущатъ кръвь. Като ви дойде скръбь, тръгвате да разправяте, дѣ кого срещнете, че имате скръбь. Казвате: скръбь, скръбь имамъ. И да разправяшъ, и да не разправяшъ скръбтьта Си е скръбь! Скръбтьта означава извѣстенъ фактъ, а именно, че извѣстно Божие дѣло въ свѣта е спрѣно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбьта. Скръбтьта е границата, дѣто започва живота. Скръбтьта е основата на живота. Който разбира скръбьта, той лесно ще изправи погрѣшкитѣ си. Който не я разбира, много мѫчно ще може да ги изправи. Затуй ние въ радостьта си имаме плода на нѣщата. И растенията иматъ скръбь, но въ зачатъкъ. Спънкитѣ, които срѣщаме въ пѫтя си и които трѣбва да се прѣмахнатъ, сѫ скръбь въ широкъ смисълъ на думата. Ние схващаме скръбьта, като едно общо проявление въ сегашния животъ. Тя сѫществува не само въ единъ човѣкъ, тя сѫществува въ всички животни, отъ най-малкитѣ до най-голѣмитѣ. И животнитѣ чувствуватъ скръбтьта, само че човѣкъ чувствува голѣма скръбь. Нѣкои хора сѫ толкова чувствителни, тъй силно скърбятъ, че ако вземете скръбтьта на единъ такъвъ човѣкъ която прѣтърпѣва само въ единъ день и я турите на всички други по-нисши сѫщества, тѣ не биха могли да я изнесатъ — толкова тежка е тя. Скръбтьта на животнитѣ е микроскопическа.

Азъ днесъ ще ви опрѣдѣля, каква и колко храна е нужна за човѣшката душа. За човѣшката душа на земята е нуждно само една десетмилионна часть отъ грама. А пъкъ туй, дѣто вие ядете този бобъ, леща, месце, плодове и редъ други храни, това е нужно за слугитѣ, които работятъ за васъ. За душата ви, както виждате е нужна микроскопическа часть храна. Нѣкой пѫть вие казвате: трѣбва да се погрижимъ за своя животъ. Питамъ ви: ако вие живѣете сто години и всѣки день употрѣбявате по една десетмилионна часть отъ грама, знаете ли колко храна ще ви трѣбва за тия сто години? — Прѣзъ цѣлия ви животъ едва ли ще се набере единъ грамъ. А колко много се смущавате вие за храната! Туй, което ви смущава, то е отъ съвсѣмъ друго естество. Христосъ казва: „Не се грижете, какво ще ядете и какво ще пиете”. И право е, не се грижете. Какво ще се грижите. Който и да е ангелъ, като ви даде нѣщо на върха на една иглица, все ще ви нахрани. Дѣто и да сте, и най-малкото сѫщество, колкото и да е бѣдно, може да ви набрани. И то може да ви даде тази малка часть, безъ да почувствува, че сте му били на гости. Ще каже: този гостъ е добъръ, не яде много. Тъй, отъ всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение къмъ Божиитѣ закони.

Ние казваме: всѣки човѣкъ, който влиза въ морето съ лодка, или съ параходъ, трѣбва да знае да плува На какъвто корабъ и да се качи, щомъ ще минава прѣзъ вода, той трѣбва да знае да плува. Който идва да живѣе въ този свѣтъ, той трѣбва да знае да плува, а не само да философствува. Философията не е знание. Философията е запримѣръ, като вземе да разправя, че като влѣзе въ водата, тъй ще си държи рѫцѣтѣ, тъй ще си държи краката, тъй ще си държи тѣлото. Да, но като влѣзе въ водата, тази философия не работи. Като влѣзешъ въ водата, не се изисква философия, но се иска знание. Ще влѣзешъ въ водата, ще се научишъ да плувашъ и като излѣзешъ отъ водата наученъ, тогава ще дойде философията.

Ние, съврѣменнитѣ хора, първо учимъ философията, послѣ плуването. Онѣзи, които сѫ влѣзли въ водата, сѫ много учени. Вие казвате: какво нѣщо е небето? Дѣ живѣятъ ангелитѣ? Какви сѫ ангелитѣ? Азъ искамъ да бѫда като тѣхъ. Чудни сте вие. Не се занимавайте съ философски въпроси! Така, като васъ, и нѣкой микробъ казва: азъ ще влѣза въ областьта на човека, въ неговата орбита, въ неговия университетъ, да послушамъ нѣщо. Какво ще чуе? Може ли да чуе най-знаменития виртуозъ, като свири на пияно? Или, може ли да разбере най-знаменития професоръ? Ако попиташъ този микробъ: какъвъ е човѣшкиятъ свѣтъ? — Като нашия. Нѣкой казва: искамъ да бѫда при Бога, при ангелитѣ, при Христа. — За да бѫдешъ при ангелитѣ, трѣбва да имашъ ума на ангелитѣ. За да бѫдешъ при Бога, трѣбва да имашъ ума на Бога. За да бѫдешъ при Христа, трѣбва да имашъ ума на Христа, сърцето на Христа — нищо повече. Никаква друга философия. Имашъ ли ума, сърцето на Христа, ти ще разбирашъ тъй, както Той разбира, ще чувствувашъ тъй, както Той чувствува. Ами какъ чувствува Той? — Не е твоя работа.

Първото нѣщо: искате да придобиете сърцето и ума на Христа! Въ васъ може да се зароди мисъльта: може ли да имаме сърцето на Христа? — Можете. Може ли да имаме ума на Христа? — Можете. Кога! За въ бѫдеще? — Не, сега. Вие не тълкувайте това, въ смисълъ да имате ума на Христа въ цѣлокупностьта на неговото творение. Като казвамъ, че можете да живѣете, не подразбирайте, че вие ще опитате живота въ неговата цѣлокупность. Азъ подразбирамъ, че за всѣки даденъ моментъ, вие можете да опитате живота въ неговия най-малъкъ размѣръ, Тия послѣдователни моменти, които ни въвеждатъ къмъ изучаването на живота, съврѣменната наука нарича „развиване, еволюция, усъвършенствуване” — и какви ли не други имена.

Сега, отъ всинца ви се изисква опитъ и приложение, Всѣки трѣбва да прави извѣстни опити и наблюдения за развиването на своята душа. Обмѣна трѣбва да има всѣкога!

Т. м.

Да произнесемъ слѣдната формула: Богъ е свѣтлина на живота.

***

Текста е е преписан точно от печатното издание:

Добро и зло, 33-а Школна Лекция На Общия Окултенъ Класъ (III Година)

Държана отъ Учителя на 11.VI.1924 г. — София.

Печатница Малджиевъ – Русе, ул. Сараоолу № 21





Теми съдържащи: София, Общ Окултен Клас

0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни