04 - 11. СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

[GDD]

СЪКРОВИЩАТА НА ТОПОЛИЦА

Тополица си има своите съкровища!

Своите безценни, нетленни, несравними с нищо земно съкровища! Защото, макар и външно материални, в своята същност те са, Те представляват нещо духовно, те са израз на безсмъртни, вечни, Свещени, Божествени идеи.

Зад материалната форма, зад външната видимост, стои вечно живата, Безсмъртна Божествена идея!...

Съкровищата на Тополица - това са Братската чешма, Братския салон и връх „Зора" - „Ачи-фаил", както го е нарекъл, както му е дал, възстановил истинското име през вековете Учителят.

Братската чешма!

Представете си, че тук някога е било едно голямо тресавище

-вода и дълбока тиня, в която са растели нагъсто високи, стройни тръстики.

Вода много, но неизползваема за пиене, защото е застоявала

в низината, във вдлъбнатината, в която е направена днес чешмата.

Будните очи на нашите братя в Тополица виждат, че това е едно скъпоценно,

неизползвано съкровище - водата е чиста, вкусна, хубава,

но застояла в това тресавище, е неизползваема.

Освен това, намирайки се на пътя за Айтос, мястото, особено след

големи дъждове, е ставало непроходимо и често там са затъвали

коли и добитък.

И колкото трудно, дори невъзможно да е изглеждало на пръв поглед това за техните ограничени сили и възможности, те решават, с общи усилия, да очистят, да отстранят непроходимата тиня, кал, да намерят, да извлекат и направят достъпна за пиене хубавата вода. И тогава започва една славна, незабравима епопея.

След необходимите предварителни изследвания, започва се упорита работа. Трябва да се очисти това, което десетилетия и столетия са натрупали тук. Трябва да се намери източника, да се хване главата на извора, да се изгради чешма, да се направи водата достъпна и годна за пиене.

Затлаченото пространство е голямо, работата е много, но решителността на нашите братя и сестри в Тополица е непоколебима. С песни и молитва, с упътванията и насърченията на брат Куртев, С благословията на Учителя и Бога, работата започва.

Десетки коли, десетки хора, млади и стари, мъже и жени, работят от сутрин до вечер: копаят, чистят, извозват пръст, карат камъни.

Идват от София някои наши братя специалисти по мозаични изделия и орнаментика. Успяват, по особен, добре замислен начин, да издигнат постепенно нивото на водата, която е извирала много ниско, на едно по-високо равнище. И започва градежа на единствената в България по своята външност, по своята внушителност, по своята специална орнаментика чешма.

Изкусни ръце на опитни майстори извайват в двадесетметровия полукръг на фасадата на чешмата дванадесетте фигури на зодиака.

Въплотена е в свещени символи, художествено изваяни, пълнотата на всеобгръщащия живот.

Изобилната чиста вода блика от два големи крана и понеже те са недостатъчни да я поемат, изчерпят, част от нея се изтича встрани, в дълги циментови корита. Чешмата е завършена!

Наведи се и пий с пълни шепи чистата бистра изворна вода.

Пий, колкото искаш, докато се чувствуваш жаден.

Нищо няма да ти стане, няма да почувствуваш тяжест в стомаха.

Водата е прекрасна, лека, пивка.

Благословена е водата на Братската чешма в Тополица!

Старият, огромен, многовековен дъб е разперил крила почти над чешмата. Той помни и с тихия шепот на своите листа ни разказва за нещо неописуемо, неизразимо красиво.

Той ни рисува незабравими картини на радостен братски живот, на безсмъртни, чисти, искрени чувства, на братска любов и единение. Вслушайте се в стария дъб. Той говори, той пее, той непрестанно прожектира безсмъртния филм, той рисува безсмъртните картини на това, което е станало край него, на това, което, макар принадлежащо вече на миналото, си остава вечно живо:

Незабравимите братски обеди, незабравимите братски вечери, незабравимите братски песни, незабравимите братски и сестрински чувства, чистия Божествен възторг.

Един огромен кръг, една огромна трапеза заобикаля от всички страни стария, мощен, вековен дъб.

Изморени от тежкия, усилен труд, братята са насядали. С радостно усмихнати лица сестрите разнасят яденето. В пълна тишина десетки уста едновременно произнасят три пъти свещените слова: „Божията Любов носи изобилния, пълен живот. " И обедът започва.

След обеда, след вечерите, започват песните - братските песни. Това е кулминационната точка на братския живот!

Толкова песни, толкова нежни, чисти братски чувства, толкова възторзи помни старият дъб!

Душите, сърцата, вярата, волята за доброто, предаността се изливат в песента...

Всичко материално е преходно.

Безсмъртна е само красотата на преживяното - безсмъртни са само братските чувства, братската любов, братското единение. Безсмъртна е само красотата на душата. Безсмъртно е всичко, което е преживяно край вековния дъб

Друго съкровище на Тополица е новият братски салон, изграден на мястото, дето е бил стария салон - няколко съединени стаи в дома на брат Димо Джоджев. Мнозина биха могли да кажат: Салон като салон!

Има много по-обширни, по-изкусно наредени и украсени салони у нас и навсякъде по света.

Външно погледнато, това е наистина така. По големина, по украса, по външен вид,

Братския салон в Тополица не може да се състезава с постиженията на модерната

съвременна архитектура в това отношение.

Обаче тук има, тук присъства, тук живее и ще живее вечно

нещо невидимо, неосезаемо, нещо величествено и свещено,

нещо несравнимо - нещо Божествено:

Това е душата, духът, това е духовният облик, вложен, изграден, вграден в тази постройка, заедно с тухлите и камъните, от чувствата, мислите, предаността, жертвоготовността на нашите братя и сестри в Тополица, които са изградили безплатно, безкористно, със собствения си труд тази постройка. Не е лесно да се построи със собствен труд едно подобно здание. Обаче в нашите братя и сестри в Тополица има един ум, едно сърце, Една душа, една воля, една непреклонна решителност. Те се ръководят от правилото, дадено ни от Учителя: „Кажи и направи!"

Те не отлагат, не се задоволяват само с планове и мечти. А и народната пословица казва: „Речено - сторено!"

И още веднъж се повтаря тук красотата на вдъхновения, радостния, безкористния братски и сестрински труд, още веднъж се изживяват сцените, картините на братското единение и любов, на дълбоката преданост към делото на Учителя, както това бе край вековния дъб, при изграждането на чешмата. Няма да споменаваме имена - кой повече, кой по-малко е дал - от своето сърце, от своите сили, от своята преданост, за изграждането на този наш храм. Всеки, кой повече, кой по-малко, е вложил по нещо от душата си, от любовта сив неговото изграждане.

И затова братския салон в Тополица не е обикновено здание.

Той не е изграден само от камъни, пясък, вар и тухли.

Той е постоянно, денонощно горящ фар, от който излъчват своята

светлина и топлина чувствата - любовта, предаността, пожертвователността на

тези, които са го изградили...

Изградили са го със свещен трепет, в душите си, без никакво лошо чувство, без да допуснат нито една$лоша дума...

Има нещо видимо - то е, да речем, обикновено.

Но има и нещо невидимо, нещо необикновено: то се издига безкрайно високо, то е безсмъртно, съвършено, несравнимо. Защото, ще повторим:

Безсмъртни са само проявите на душата, безсмъртна е Любовта,

Безсмъртна е красотата на душата!

Времето, вековете, хилядолетията, нямат власт над тях!

И ако някога, след хилядолетия, никакви материални следи не останат от съграденото тук,

Окото на прозорливеца пак ще вижда да гори тук вечно духовния пламък, Създаден, роден в душите и сърцата, чрез мислите и чувствата на строителите. И отново любящи сърца, чисти души и чисти ръце ще изградят, ще възстановят в още по-голяма красота и величие това, което е било някога тук... Това, което е днес тук!...

Третото, може би най-ценното съкровище на Тополица, е върхът „Зора".

Той се е наричал и досега още се нарича от някои „ Караманеца". Но, в изпълнение завета, напътстванията на Учителя, неговите ученици се стараят да превръщат всичко отрицателно, всичко несъвършено

- в названия, чувства, мисли, отношения - в положително, светло, добро. И така, „Караманица", черният връх, днес вече е връх „Зора".

А истинското име на това свято място, името, което то носи във вековете, във

вечността, името, дадено, възстановено от Учителя, е „Ачи файл".

Навярно с това свещено име са го наричали още богомилите,

които са имали тук някога свой център...

Навярно така се е наричало и по времето на Орфея...

Така ще се нарича и във вековете и хилядолетията на бъдещето.

И навярно името „Зора" е земен, приблизителен превод на свещеното название.

„АЧИ ФАИЛ"!

Петровден, 12 юли 1968 година.

Група гости на Тополица от разни села и градове на страната,

заедно с неколцина от домакините, се изкачваме рано сутринта на върха.

Прекарваме тук почти целия ден в сърдечно братско общуване - разговори,

Четене беседа от Учителя, молитви и - песни, песни, песни!

Наши, братски песни, песни от Учителя.

Незабравими песни, незабравими минути, часове, незабравим възторг.

Да бъдеш на „Ачи фаил" - да присъствуваш тук с душата си, със сърцето си, с духа си, това значи да се потопиш в един светъл, безграничен океан на свещени мисли и чувства, това значи да потънеш в неземна, нетленна, невиждана, неподозирана красота!...

На пръв поглед, за обикновеното око, тук всичко е обикновено

- обикновен връх, обикновена дъбова гора, слънчеви полянки, обрастнали с трева, привлекателни, в горещината на жаркия слънчев ден сенки, под гъстата дъбова шума... Обикновени неща!

Ще имаш ли обаче очи - да видиш тук невидимото, необикновеното! Ще имаш ли слух - да чуеш недоловимото с обикновения земен слух? Да чуеш неземното, небесното, Божественото! '

Ще имаш ли будна душа - да се отзовеш, да почувствуваш невидимата, нетленна, Божествена красота, която се струи, която блика тук безспир, отвред? „АЧИ ФАИЛ" е един Божествен духовен, невидим, нетленен Извор! От тук бликат могъщи сили, които издигат, вдъхновяват, укрепяват, окриляват духа на тези, които са избрали и тръгнали по пътя на Доброто, по пътя на братството, единството, на Любовта...

Тук трептят, обгърнати в дълбоко мълчание, вибрациите - мислите, чувствата, преживяванията, духовната сила и духовната красота на нашите предшественици, идвали, живели, свещенодействували някога тук, във вековете и хилядолетията на миналото... Да замълчим!...

Нещата не могат да бъдат изказани.

Нещата трябва да бъдат преживяни, те трябва да бъдат почувствувани. Те трябва да бъдат възприети в мълчанието!...

И още едно съкровище притежава Тополица. Съкровище с необикновена, нетленна, върховна стойност.

Това са двете картини в Братския салон от покойния наш брат, художника Генчо Алексиев, едната от които е самият оригинал, Втората, в умален вид, авторско копие на оригинала, който се намира в салона на Братската градина край Айтос. Истински великото никога не парадира, никога не се натрапва, Не се вдига излишен шум около себе си.

Така, брат Генчо Алексиев живя и си замина от този живот безшумно,

за мнозина незабелязан, от мнозина неразбран и неоценен,

без да дава вид колко велико, дълбоко, съдържателно, епохално е неговото

творческо дело.

Но за това - за картините на брат Генчо в Айтос и Тополица, ще говорим другаде...

Най-хубавото в Тополица, това са очите на нашите братя и сестри, от които се излъчва Любовта!

Най-хубавото в Тополица - това са душите и сърцата, изпълнени, пламнали в огъня на любовта! Най-хубавото в Тополица - това е устремът към Висините, стремежът към Бога, стремежът към единство в думи и дела. Вярата, предаността, твърдостта, постоянството в прилагането на Учението, в изпълнението волята на Бога. Тополите растат право нагоре!... Всичко е символ!

Тук дори и лицата на новите жители на Тополица - преселниците помаци и турци, дошли от Кърджалийско, се чете нещо чисто, нещо благородно, духовно. Защото в Тополица всичко е хубаво!

И затова - няма да забравим Тополица! Незабравима е Тополица!

Незабравима ще остане тя днес, утре и завинаги, във вековете. И затова - нашите души и сърца вечно ще пеят песен за Тополица. Нашите мисли винаги ще летят към нея!

Нека цъфти, расте, нека крепне и се възвеличава духовно и физически Тополица!

Нека братската любов, братското единение, нека Божествената красота, Божествения мир и чистота завинаги простират крилото си над нея.

Лей се, песен за Тополица, по цялата наша страна! Лей се, песен за Тополица, по цялата наша земя! Лей се, песен за Тополица, по целия свят!

Да обичаме Тополица!

Да мислим, да си спомняме винаги за Тополица! Да бъдем като Тополица!

15 юли 1968г. Братската градина -Айтос