АДАМ И ЕВА

[Hristo Vatev]

АДАМ И ЕВА

 

Тепърва трябва да се явят спасители да обяснят как трябва да се възвърне онова положение на жената и мъжа, каквото са имали първоначално. Христос казва: „Първоначално не беше така." И двамата живееха в една плът, в едно възвишено състояние. Но после Мойсей създаде един закон - та и досега жената търси своето право. Нито мъжът е повдигнат, нито жената. Но така е само на Земята. Благодарете, че има жени, които са повдигнати там, горе, и мъже, които са повдигнати. Повдигнатите жени ще повдигнат и мъжете. Повдигнатите мъже ще повдигнат и жените. Тогава съвременното човечество ще се обнови.

 

И в направата, и в изпъждането от рая мъжът заема първото място. Сега жената е заела първото място по един органически начин, мъжът е на последно място. Ето в какво седи първото й място. Жената, като майка, първа излезе на сцената. От хиляди години природата възпитава майката. Бащата го няма в света. Бащата не съществува. Той е гостенин, а майката навсякъде е свързана с цялото поколение. Всички деца познават първо майка си. Най-първо към майка си се обръщат. Бащата после идва. Едва в сегашната раса, която настъпва, бащата ще дойде, ще се яви. Тъй както функционират нещата, майка имаме, но баща нямаме. Затуй работата не върви. Вследствие на това децата са станали своенравни, мързеливи, непослушни. Когато дойде бащата, той ще внесе един нов елемент. Сега въпросът как се разрешава? Сега се питат, мъж ли да бъдеш, ипи жена? Ако е по буквата на закона, за предпочитане е мъж да бъдеш, ако е по духа на закона, за предпочитане е жена.

 

Всички положителни качества, които човек може да има, са пътища за Любовта. Любовта трябва да се прояви чрез човешката душа, а чрез това проявление човек печели. Две места има най-опасни в този живот: мястото, където те обичат и където обичаш. Всички искате да бъдете обичани и да обичате, а те са най-опасните места. Ако на това място не си внимателен, ти вместо щастлив, можеш да станеш нещастен. Може да придобиеш живота си, а може и да го изгубиш.

 

Когато Бог направи човека и му изяви, че го обича, хората се намериха на най-опасното място и само за едно ядене развалиха приятелските си отношения с Бога. Каза им Господ: „Няма да ядете от това дърво". Но те ядоха и всичкото нещастие дойде от там. Вие ще кажете: Ева направи това. Не, във всеки човек има тази слабост-да хапне нещо, което ще причини скъсването на Любовта. И тогава какво стана? Скъсаха Любовта и ги изпъдиха вън от рая. И от 8000 години хората все се мъчат да възстановят първите връзки, които са имали с Бога, и още не могат да ги възстановят напълно. Някои мислят, че са ги възстановили. Ако това е истина, аз се радвам.

 

В основите на съвременния обществен строй има нещо криво, което природата иска да изглади. Ние сме вмъкнали в порядъка, в законите на природата някои наши възгледи, които произвеждат дисонанс, страдание. Първият дисонанс се дължи на непослушанието на отрицателния принцип. В райската градина влязла една положителна сила, положителен елемент, змията, и казала на жената: „Защо не ядете от плодовете на това дърво?" „Забранено ни е", казала жената. „Не, ако ядете, всичко от вас ще стане и знания ще придобиете." Жената била възприемчива, отрицателна и веднага се съгласила. Още повече, като й казала змията, че те не са разбрали думите на Бога. Като ядат от това дърво, очите им ще се отворят и ще прогледнат, ще разберат смисъла на живота. И жената, със своето лековерие, яде от забранения плод и после казва и на мъжа: „Слушай, ние и двамата сме бипи в заблуждение, ние не сме разбрали този въпрос както трябва. Каза ми един професор, един адепт, че не сме разбрали Бога." И Адам, понеже жена му яла, и той яде от забранения плод. Но следтова и в двамата се яви едно ново чувство, отвориха им се веднага очите и първото нещо, което видяха, е, че са голи, че са невежи, че са прости, че са животни. Те изгубиха своята вътрешна светлина, усетиха своята слабост и в тях настана вътрешен смут.

 

Вторите хора в рая съгрешиха по причина на личните си чувства. Черепът на първата жена беше недоустроен. Писанието казва, че е имало една драма. Онзи, тъмният адепт, е влязъл няколко пъти в рая, държал е цели лекции. Изкушението не е станало изведнъж. Няколко години са минали, докато Ева се е убедила. Тогава нейният череп се е изменил. В Библията това е представено в една повествователна форма, като за деца. Ева е била умна жена, принадлежала е към една окултна школа. И двамата с Адам бяха ученици. Когато Господ им каза да не ядат от забраненото дърво, Той им предаде един урок за послушание. Там бяха дървото на живота и дървото на смъртта. Обаче Ева се изкуши от славата, от придобивките в света.

 

Най-първият въпрос на жената е семейният въпрос: какъв мъж ще има, какви деца, а след туй идват другите второстепенни въпроси. Тя е царица, мъжът е, от когото има да взема, а децата - които ще слугуват. Жената има големи претенции, тя иска един министър, мъжът й е първият министър, а децата й са първите поданици. Казва: „Мойто царство". Сега туй констатирам, то е великата истина. Мъжът, като съзнава това, от 8000 години се бори да отхвърли това владичество на жената, бие я, но тя казва: „Макар и да ме биеш, аз съм царица". Децата не я признават, но тя казва: „Вие трябва да знаете, че сте мои поданици, ще правите това, което кажа". Тия неща са стремежи на човешката душа. И прави са жените - жената трябва да бъде царица. Това ми харесва, но дето не признава, че мъжът й е цар, че децата и те са царчета, не харесвам. Ако ги признае, ще се роди раздор. И Писанието така разрешава въпроса: „Ще бъдат царе и дъщери на Бога Живаго". Но жената не признава, не казва: „Ще бъдете царе и царици". Първа жената е станала царица, авторитетът на мъжа е подбит, но не на сегашния мъж. А аз бих попитал сегашните жени: „Вие вашия мъж срещали ли сте някъде? Какви са чертите на вашия мъж? Я опишете чертите на вашия мъж, по какво се отличава той?" Казвате, това не е най-важният въпрос. И затова светът се пита: „Как може да се разреши основният въпрос?" Жената мъчно признава, че мъжа го има за нещо второстепенно. Тя признава само децата си. Нищо повече. И веднъж, щом има деца, тя турне мъжа на опашката, а това най-много го шокира, той е вън от себе си. Знаете ли защо ви говоря така? Вие мислите, че се нахвърлям отгоре ви, че ви нападам. Не! Туй противоречие в жената произтича от друго влияние. И затова най-нещастното същество е жената. Защо? Защото тя поддържа, че е царица, без да има някой, който да признае, че е така. Тя настоява, другите отричат. Мъжът казва: „Ти си слугиня, нищо повече, ще готвиш". Майката казва на децата си: „Вие, моите поданици!" „Как, поданици ли? Ще ни слугуваш!" И заповядват.

 

Следователно в самия дом има един вътрешен раздор, вътре в самата душа има раздор. Аз отивам по-дълбоко, не гледам тъй, както светът гледа. Вие сте раздвоени. Голяма борба има. Защо си раздвоен? Защо си недоволен, кои са причините? Затова най-нещастното същество на земята е жената. И затова 9/10 от нейния живот са само сълзи. Скрие се в стаята си, плаче, плаче, плаче и после ще се изтрие и ще излезе; втория ден - същото, третия - все си поплаква, казва: „Какво си мислех, а то какво излезе!" Защо? Няма го още Духът. Духът го няма, Духът го няма...

 

Кажеш някому: „Ти не се жертваш за мен!" Няма защо той да се жертва за вас, ако той прави тази жертва, за да ви повдигне, той ще слезе, такъв е Божественият закон - един слиза, а друг се качва. Ако мъжът слиза, жената се качва, ако жената се качва, мъжът слиза. Вие хвърлите една мрежа, уловите мъжа и го сваляте тъй, че нито той върви нагоре, нито вие. Спирате се на едно място и се гледате. Такива са съвременните жени, спират своите мъже и не ги пущат да се качват. Понякога казвате: „Лошо спах, лоши сънища сънувах". То значи, спряла си мъжа си. Това неестествено положение понякога произлиза от крайното користолюбие, което съществува у жените. Користолюбието ражда користолюбие, нещастието ражда нещастие, скръбта ражда скръб. Когато говоря за страданията, нещастията, аз разбирам скръбта като обвивка на Божествената истина. А съвременните хора обвиват скръбта в радост и така я подслаждат. Такива хапчета има, отвън ги обвиват със захар, а отвътре са горчиви.

 

Защо в жената се явява желание мъжът да коленичи пред нея? Да коленичиш, означава закона на самоотверженост, самопожертването. Като направиш ъглите на колениченето, това показва, че си готов да слезеш долу и да се самопожертваш. Когато спреш на колене и се жертваш, значи ти коленичиш пред него. Но когато някой момък коленичи пред някоя мома, той я лъже. Кажете, колко българки има, които живеят идеално с мъжете си, никога не са си казали лоша дума? Аз ще ви оставя да размишлявате, вие сами да констатирате истината.

 

Преди да се ожените, като се срещнете с вашите възлюблени, те ви наричат ангели, обичат ви, умират за вас, не могат да живеят без вас, коленичат пред вас и колко плач, ридания и преструвки се изливат, но това не е, защото не могат без вас, а защото искат да ви впечатлят, сякаш казват: нека видят какво е Господ. Когато се оженят, жените започват да коленичат. Ето вашата философия. Вместо мъжете, вие сега коленичите. Защо? Защото умовете и сърцата ви са плитки. Не го вземайте в лош смисъл. Ако взема една мярка и опитам дълбочината на умовете и сърцата ви, ще констатирам един факт тъй, както си е. Тези думи аз ги тълкувам, те имат преносно значение, не ги приемайте в техния обикновен смисъл.

 

Всяка жена се стреми към независимост. Когато е мома, тя гледа да излезе от къщата на баща си, да се освободи от майка и баща, да стане господарка на свой дом. Този стремеж е естествен и Божествен. Когато се ожени и влезе в новия живот, тя занася в своята къща чеиза си: ризи, възглавници, постилки, дарува тези, онези, нарежда къщата си и изпитва приятност от тази нова, тъй добре наредена къща. И наистина нещастни са бездомните жени. Човек без дом е човек без характер.

 

Тази работа е неразбрана. В неразбраните работи седи знанието. Така че неразбраните работи знаете, а пък разбраните - не знаете. Аз ви разправям нещо, което не го знаете, но го разбирате. Някой казва, аз това го разбирам, зная го, че е така, но ме смущава, че не мога да си го разясня. Да допуснем, че си женена, а мъжът ти и децата ти са неразположени към тебе, към майка си. При това положение майката не трябва да бъде бедна и болна, а здрава и богата; и пари да има, и умна да бъде, за да респектира и децата, и мъжа си. Да задоволи всичките им нужди. Тогава и мъжът, и децата ще се огънат, а тя ще изпъкне - всичко им дава. Но ако ти си изпъкнал горе като някой гол връх и нищо не даваш, а искаш да вземеш първото място вкъщи, а пък други са огънати, понижени и нямат нищо, тогаз ти не можеш да помогнеш и на себе си.

 

Една мома се оженва за един момък и момъкът си прави илюзии, че тя ще го обича. Понеже любовта е прогресивен процес, момъкът трябва да знае, че тази любов постепенно ще се измени. Аз казвам на този момък, че най-много след една-две или три години тази любов ще се измени, тя ще се намали с една трета от първоначалната. След още три години тази любов ще се намали с още една трета, докато най-после нищо няма да остане от нея. И този човек се чуди какво стана с любовта, коя е причината, че я няма. Този мъж не си дава никаква сметка, че тази жена има в себе си способности, чувства, желания, на които и тя трябва да даде ход да се проявят, да се развият. Той мисли само за себе си, без да подозира, че тя не е създадена само да му готви. Той не влиза в положението й. Нищо не й плаща, а само изисква от нея. Той казва: „Моята женица". Така я залъгва той с това-онова, докато един ден каже: „Не мога да се залъгвам повече".

 

Всички сте женени по любов. И няма никой от вас, който да се е женил без любов. И няма никой от вас, който да не е плакал за онзи, за когото се е оженил. Аз вземам нещата така, както са. Като са женени с любов, кои са причините, които развалят любовта и хармонията? Представете си, че жената каже на мъжа си да се пере, да се кърпи, да си готви, защото тя иска да бъде свободна. И мъжът остави жената сама да се грижи за себе си - защо се ожениха, щом всеки сам ще се грижи за себе си? Значи има някаква причина. Отначало жената казва, че без мъжа си не може да живее, а после намери друг, трети. Така е и с мъжа. И всички в началото са като божества. И край нямат тези божества. Така се е родило многобожието. Всякога хората си представят по-силните същества като Господ. Това е атавизъм във вашия живот. Вие не можете да се освободите от робството, с което сте свикнали.

 

Сегашният семеен живот е станал крайно нещастен за всички хора. Всички хора страдат от семейството. Оттам започва. Трябва да се тури една друга основа. Семейството започва от самия човек, от самата душа на човека. „Ние не вярваме, че човек има душа, че има дух." Оставете вашите вярвания! Приемете, че човек има душа, но не такава, каквато сте мислили досега. След като умреш, от тебе остава душата, от тебе остава духът. Това си ти, човекът. След като умреш, и твоят ум остава с тебе. Следователно ти си господар и можеш да си направиш тяло, каквото искаш. Ако искаш да дойдеш на Земята, ще си избереш да живееш с такива хора, с каквито искаш. Като слезеш от Божествения свят, трябва да избираш хората, между които искаш да живееш.

 

Мъже и жени, които ще се женят, не трябва да имат еднакъв темперамент. Пръстите и носовете им да са различни.

 

Мъж, който бие жена си, умира по-рано от нея. Силата на човека седи във въздържанието, в самообладанието.

 

Ако ти набиеш една жена, тогава ще дойде онази голямата астрална змия-жена и ще ти даде такъв урок, че с години ще го помниш.

 

Бащите са слаби да предадат гениалност си на своите синове. Майките могат да предадат повече неща на синовете си, отколкото бащите. Гениалност се предава по женска линия, по линия на чувствата. Духът носи гениалност, а душата я отхранва.

 

Като се говори за служене без пари, вие сте недоволни. Кажете, кое подбужда майката и бащата да слугуват на децата си? На какво се основава онова учреждение на брачния живот? Там Любовта се проявява и без пари служат. На какво се основава бракът? Там мъжът и жената слугуват един на друг без пари. И единият се жертва, и другият се жертва. Всичкият спор, всичката мъчнотия произлиза от факта, че жената не работи, както е обещала; и мъжът не работи според обещанието си. Не е лесно да служиш с любов. Аз говоря за семейството като за една велика работа, като за едно благородно учреждение. За това се изисква голямо знание. Човек трябва да бъде виртуоз, за да живее добре в семейството си.

 

Ако си мома, не се жени, докато не намериш у момъка най-добрата черта в характера му. Ако си момък, не се жени, докато не намериш най-добрата черта в характера на момата. Щом намериш тая черта, дръж я постоянно в ума си. Ще живееш, както ангелите живеят. Ако се ожениш и не намериш тая черта във възлюбения си или в своята възлюбена, нещастията ще те следват едно подир друго.

 

Когато някой се жени, това е временно положение. Мъжът за жената и жената за мъжа е залъгалка, каквато е куклата за малкото момиченце и кончето - за малкото момченце. Букварът е залъгалка за напредналия ученик. Яденето е залъгалка, предстои нещо по-велико -храненето, което ще дойде по-късно. Всички съвременни хора се приготвят за великото, което иде. Ако малкото момиченце не се занимава с кукли, не им шие дрешки, то се представя зле. Всички намират, че има някаква анормалност в това момиченце. Защо? Защото зад куклата се крие някаква велика идея. Малкото момиченце има ли някаква идея за мъжа? Не, за него мъжът е витрина, на която то ще си хареса една кукла. Щом си хареса една кукла, то ще каже на баща си: „Татко, искам да ми купиш една кукла". Бащата го завежда на пазара, влизат в един магазин и след като гледа тези-онези, големи и малки кукли, най-после то казва: „Тази кукла ми хареса." Бащата купува куклата и двамата радостни се връщат у дома си. Не е смешно, когато малкото момиченце иска кукла, за да играе с нея, но смешно е, ако това момиченце пожелае да се жени, преди да е играло с кукли.

 

Едни от вас мислят, че са мъже, а други - че са жени. Не мислете, че сте мъже или жени. Мъж си само тогава, когато в тебе преобладават светлите мисли, светлите чувства и вярата в един възвишен живот. Само тогава си човек. А пък жена си само тогава, когато можеш всичко, което имаш, да го туриш в действие, да създадеш един свят и да го уредиш отвътре. Инак не ми казвай, че си жена. Ако можеш да устроиш нещо, тогава си жена. Ако един мъж нищо не може да създаде, той не е мъж. Ако мъжът нищо не може да създаде и ако жената нищо не може да устрои, къде са мъжът и жената?

 

Мъжът, като остане без жена, не може да диша - вцепенява се, иска да умре. Като му турят реброто, той се сепне, казва: „Има кой да шета вкъщи". Тия, последните ребра, които Господ извади, са по-меки. Той извади най-меката страна на човека, за да го направи зависим от жената. Понеже ако Бог не беше сторил това, мъжът нищо не би направил за жената. Ако си мъж, бъди крило за жената.

 

В живота на хората има неща привидни, от които те се заблуждават. Вие още не сте изучавали човешката душа, не знаете какво представлява тя. Момата пред момъка има един израз, но щом се отдалечи от него, придобива друг израз, друг образ. Такъв, какъвто той не е сънувал. Докато е при него, тя се усмихва, но като си тръгне, тя приема сериозно изражение и си казва: „Колко малко разбира той живота!" Въздъхне, а момъкът мисли, че тази мома въздиша от любов. Тя не въздиша от любов, а иска да каже колко малко той разбира любовта. Той не е научил още пътя на страданието.

 

За жените имам едно високо мнение. Искам да ви изтъкна добрата страна на жената - туй, което харесвам в нея. Аз не се спирам на нейния ум, не се спирам и на нейното сърце, но само на следното: мома среща един момък, който я обича и й казва: „Аз царица ще те направя!" И тя му вярва. Баща й казва, че той не е за нея, но момъкът повтаря, че царица ще я направи. Тя вярва. Не е пи вяра това? Момъкът наистина може да я направи царица и ако това не става, знаете ли коя е причината? Причината е, че след като се оженят, всичко се разваля. Първо, тя е повярвала в него по човешки, и второ, след като се оженят, той вече не й говори тъй, а казва: „Ти ще станеш царица, но първо трябва да се научиш да готвиш, трябва да се научиш да переш" - и какво ли не още... Тя си казва: „Изменил се е" - и тогава вече се съмнява в него, решава, че е излъгана. И следствие на това не става царица. Животът й става нещастен. А как трябваше да постъпи? Ето, да ви дам един съвет за онези, които са пред разрешение на този въпрос. Щом този момък каже на младата мома, че ще я направи царица, тя да му каже: „Аз ще се оженя за тебе само тогава, когато ти наистина ме направиш царица, но преди това аз няма да си мръдна пръста за теб!" Туй е правото. Онова, което мъжът обещава, трябва да го изпълни, нищо повече! Тогава вярата се реализира.

 

Когато тези същества те пращат на Земята да се родиш жена, ти може 99 чифта цървули да скъсаш и пак жена ще се родиш. Ако те пращат на земята да се родиш мъж - мъж ще се родиш. Това е волята Божия. Закон има. В тях няма насилие. Каквото те решат - туй трябва да стане. Например те казват: „Ти трябва да станеш мъж, понеже на тебе ти липсва ум, не е развит". А на онзи, който става жена, казват: „На тебе ти липсва мекота. Ти тази мекота я нямаш". Защо трябва да станеш жена? За да добиеш нещо. А жената днес кокетничи със своята красота. Това не е жена още. Тя е дошла да се научи на мекия елемент, да стане жена. Тя има само формата на жена, но не е жена. Тя не прилича още на жена. Ако би дошла на Земята една такава жена, вие няма да я видите. Ако стане видима, ето по какво се отличава: като дойде тази жена от ангелското общество, ще вземе най-скромната човешка форма. Тя ще бъде облечена много скромно, но прилично. Няма да бъде чрезмерно красива, но ще забележиш във всичките й черти изтънченост. Тя се отличава по това, че нейната коса никога не пада, устата й никога не побелява, очите й никога не потъмняват, сърцето й никога не трепти, страх не знае какво е. Нея огън не я гори. Може да влезе в огъня, да се нажежи, но и десет кола дърва да турите, като излезе от огъня, дрехите й ще светят още повече. В която къща и да влезе, където има раздор - всичко ще се освети, ще се въдвори ред и порядък. Тя няма да ви се препоръча, че иде от някой друг свят. Тя ще ви покаже как човек трябва да живее на земята.

 

Та питам сега, коя е разумната жена? По отношение на живата природа най-същественото в света е жената. Човек е жената. Кой е жената? Целият човек е жена. Кой е нейният мъж? Живата природа, разумното, същественото, което създава всичко в света, то е мъжът. Той трябва да я похвали, че тя е разумна. Та в този смисъл вие ще имате един идеал, от който може да почерпите известно знание. Иначе цялото недоволство, което сега имаме, ще остане неразрешено.

 

Когато се говори за мъжа, трябва да изпъкне във вашия ум светлината, а когато се говори за жената, трябва да изпъкне топлината. Туй, което кара нещата в природата да работят, то е топлината. Без топлина нищо не става. Нашият организъм се развива под влиянието на топлината. Този процес, който ни възраства, ние наричаме женски елемент. Когато изгубим този процес, животът ни преждевременно се съкращава. Вие искате да станете мъж. Щом станете мъж, вие непременно ще умрете. Защо започнаха да умират хората? Аз ще ви накарам да мислите по този въпрос. Онази змия, която беше при дървото, беше от мъжкия принцип. Следователно жената дойде между два мъжки принципа. Днес ние вземаме повече от мъжкия принцип, отколкото от женския, и следствие на това носим лошите последствия на сегашния живот. Вземаме 6:2, а трябва да бъде 1:1. В Писанието старият човек означава старият мъжки принцип, който Бог не е създал, а ние изкуствено привнесохме. „Присаденият мъжки принцип" - тъй наричат стария човек, от който трябва да се освободите и жени, и мъже, и който върши всички престъпления. Има психологичен и биологичен метод, чрез който майките по закона на раждането и по закона на подбора за бъдеще ще избавят човечеството от туй, което е излишно. И тогава ще остане само онзи мъжки принцип, който носи светлината; ще остане женски принцип, който носи топлината. Дето е светлината, там е електричеството; дето е топлината, там е магнетизмът. Дето е светлината, там е мъдрост; дето е топлината, там е Любовта. Дето е свободата, там е истината в света. Следователно като се знаят законите, ти всякога ще можеш да видоизмениш положението си.

 

Жената се отличава кардинално от мъжа по устройството на своя мозък, на своите чувства и способности. Това не е противоречие, това е хармония. Мъжът в друга гама е създаден. Това са две велики гами в света.

 

Ако мъжът и жената не изправят своите отношения един към друг, светът няма да се оправи. Докато мъжът мисли за жената, че е изнудвачка, и докато жената мисли за мъжа, че е грубиянин, насилник, светът няма да се оправи.

 

Този, който е писал последната, 3-а глава, иска да каже, че всеки един от нас търси добрата жена. Добрата жена е в самия човек. Човек е създаден от мъж и жена - двамата заедно образуват човека. Една жена е половин човек и един мъж е половин човек. Когато някой търси жена, той е половин човек и иска да стане цял. И сега хората искат да се женят, но за колко време? След 10-15-20 години тя си замине - и мъжът е пак половинка. Или след 20 години мъжът си замине и жената пак е половинка - няма го мъжът. Остава неразрешен този въпрос. Жената ще се оплаква от мъжа си, че не е такъв, какъвто трябва. Не си намерила своята половинка - оплакваш се от мъжа си, понеже си взела чужда половинка. Да ви дам един съвет, но само на онези, които не са се влюбвали. Онези, които са се влюбвали, те вече имат опит. Една жена трябва да намери такъв мъж, който никога да не е поглеждал друга жена. Сега, дали може, то е друг въпрос. И мъжът трябва да намери такава жена, която никога не е поглеждала друг мъж. В нейния ум да съществува идеята, че в света има само един мъж. И в ума на мъжа да съществува идеята, че в света съществува само една жена - няма други жени. При тия мисли, че има много мъже или много жени, работата е като сегашната. Това не е противоречие. Аз не го изнасям като противоречие, но констатирам фактите. От несъгласие на гледищата произтича това противоречие, което съществува днес. Вие може да морализирате колкото си искате един мъж. Никакъв морал не може да турите в ума на един мъж или на една жена. Един мъж, ако мисли, че може да наложи канон на една жена, той се лъже и тя ще го лъже. Една жена всякога ще е такава, каквато е родена. И ако жената мисли, че може да наложи някакъв канон на мъжа, тя се лъже. Мъжът е всякога такъв, какъвто е роден. Ако мислите да го направите светия в този свят, лъжете се - светията се ражда такъв. Добрата жена се ражда такава и добрият мъж се ражда такъв. Не е ли роден такъв, работата е свършена. Който не е роден добър, ние оставяме този въпрос на природата - тя да се справи с него. Защо е така, не засягам този въпрос.

 

Човек трябва да приложи в живота си два велики закона. Първият закон

 

- Любов към Бога - представя мъжа; вторият закон - Любов към ближния

 

- представя жената. Мъжът трябва да се занимава с първия закон, жената

 

- с втория. С двата закона пък трябва да се занимава човекът. Вторият закон

 

- Любов към ближния, с който жената се занимава - той създава учрежденията, той създава обществения строй. Следователно съвременният строй, както и всичко в него, се дължи именно на тази унижена жена. И тогава каква трябва да бъде целта на съвременното общество, какго и на съвременните държави? Повдигане на жената. Повдигнете жената на положението, в което някога се е намирала! Поставете жената на онова стъпало, на което се е намирала първоначално, и ще видите, че в продължение на 25 години светът ще се поправи. Спасението на света е в повдигането на жената. Не повдигнете ли жената и не се ли повдигне тя сама, отникъде другаде не може да дойде спасението.

 

Сега пак казвам на жените: внесете в умовете на мъжете си повече светлина. Само жената може да направи това. Мъжът не може да спаси друг мъж

 

- жената ще го спаси.

 

Когато една жена се ожени за един мъж и след време го напусне, а после се жени за друг, въпрос е, доколко ще живее добре с втория си мъж. Аз никога не бих се оженил за жена, която е напуснала първия си мъж, макар и да е светица, защото и себе си ще изкуша, и нея ще изкуша. Има неща неподходящи в характера на хората. Двама души може да са добри, но не могат да живеят заедно. Сега всички мислят, че ако двама души поотделно са добри, те ще живеят добре заедно. Не смесвайте нещата! Не мислете, че двама добри хора непременно могат да живеят добре. Най-първо, вие не разбирате живота. Ако кажа, че разбирате, ще ви огранича. Идеята „живеене" не ви е ясна. Ако посадите две дървета близо едно до друго, ще могат ли да се развиват? Те няма да имат достатъчно сокове, с които да се хранят. Тези дървета трябва да се поставят на известно разстояние едно от друго, за да могат да възприемат свободно соковете от земята и да могат да приемат свободно слънчевите лъчи. Ако са близо едно до друго, между тях ще се появи известно стълкновение.

 

Млада дама софиянка дохожда при мене преди четири-пет месеца да ме пита какво да прави с мъжа си. Женена била от преди няколко години, имала две деца, но сега не може да го търпи, не иска да живее при него. Казвам й: „Сега вече е безпредметно да ти давам съвет. Ако беше дошла преди време, щях да ти кажа да не се жениш, но сега вече е късно. Защо не го обичаш?" „Няма нищо интересно в него, цял ден седи като някой кюп." Казвам й: „Мен не ме интересува това, че сега седи като някой кюп, но какхареса този кюп, преди да се ожениш?" „Е, тогава беше търговец, имаше добро положение, а сега е закъсал, нищо няма. Аз съм чиновничка, работя, а той седи, няма пет пари в джоба си. Аз не съм доволна от това положение. Не зная сега какво да правя с него." „Сега няма какво да правиш, ще си го държиш като писано яйце. Виждам, че преди да се ожениш за него, ти си обичала друг." „Да, сега не мога ли заради него да напусна мъжа си?" „Ти си обичай онзи, а пък си дръж този мъж." „Как така?" Аз нищо не й казвам, но виждам, че ако тя напусне мъжа си, той ще я претрепе. Този човек ще й каже: „Докато имах пари, добър бях. А сега, като осиромашах, вече не ме искаш." Той ще я претрепе. Друго разрешение няма - ще обича първия, а ще гледа този и ще остане при него. Друг съвет не мога да дам. Това не е най-доброто, не е най-умното, но в дадения случай е относително добър съвет. Още повече, че има две деца с него. Той не е толкова лош. Ще си го държиш - нищо повече. Такава ти е съдбата.

 

Един религиозен човек, който не мислил да се жени, като прочел лириката на Соломон, се оженил. После казваше: „Що ми трябваше да слушам Соломона!" Оженил се той за една млада жена, а бил на 60 години - едно несъответствие. Сега вече е заминал за другия свят. Той нямаше познание за женското сърце, не познаваше това, което тази жена искаше. Много мъчно е да угодиш на женското сърце! Не е виновна жената, че иска. Той не е знаел как. „Мъчно е, казва, да угодиш. Не съм извор, който извира." Не е виновен изворът. Не е виновна и жената, че има такова сърце. Трябва да разбираш законите на този извор и трябва да разбираш законите на това сърце. Жената е жена не от само себе си. Нещо друго извира от нейното сърце. Жената е станала част от природата. Жената трябва да разбере сърцето на своя мъж, трябва да разбере извора на своя ум, трябва да разбира женската воля, трябва да разбира и мъжката воля. Това е цяла наука, тя трябва да се изучава основно. В едно общество, докато няма разбирателство между мъжа и жената, всякога ще съществуват противоречия.

 

Какво разбиране имаме ние, съвременните хора? Ти се приближаваш към една жена и каква е мисълта ти? Една жена се приближава към един мъж, но каква мисъл има тя? Приближава се един беден човек при един богат, но какъв помисъл има? Или един богат се приближава към един беден, какъв помисъл има? Майката ражда детето, какъв е нейният помисъл? Бащата ражда, каква е целта му, мислите? Женят се, но нещо свещено между тях има ли? В началото мъжът казва: „Без тебе не мога! Ако не живея с тебе, ще умра. Без тебе животът ми отиде!" А като се оженят, след 1-2 години казва: „Може и без нея." Временната женитба е падане, грешене. Много мъже и жени може да имат допирни точки, но заедно не могат да живеят. Безумният и разумният на едно място не могат да живеят. Да се махне тази идея, че умният човек можел да помогне на безумния, на грешния! Да помогне - да, но да живеят заедно, туй не може да бъде. Само умен с умен човек може да живее и само добър с добър човек може да живее.

 

Вие се стремите към свобода. Трябва всяка жена да има тази свобода, но при условие, че може да я използва, като гради върху нея щастието и здравето на своя мъж, на своите деца. Жена, която не е свободна, мъжът й не е щастлив. Мислите ли, че болната жена е свободна? Жена, на която сърцето и умът постоянно се смущават, не е свободна. Не казвам, че умът не трябва да се вълнува. Смущение е едно нещо, вълнение - друго. Умът и сърцето трябва само на повърхността да се вълнуват, а не да се смущават издъно, за да не се размътват, защото това показва, че са плитки.

 

Всички спорове произлизат от дробните числа. Влезе една прашинка в окото и те смущава. Това е една дроб, не е цяло число, защото прахът е отделен от цялото. Вие не сте видели цялото. Всеки един от вас е част от цялото. Едно цяло е част от друго по-голямо цяло. Една жена е част от друга голяма жена и тя минава за жена; мъжът е откъсната друга прашинка, откъснат от големия мъж. Жената никога не може да се побере в окото ти. Една жена никога не може да се побере в очите на мъжа, а прашинката отива там.

 

Всички жени представят една жена и всички мъже - един мъж. Когато казвам „всички", не разбирам раздробяване, но един фокус, един център. Да обичаш всички, значи тоя малък фокус да събира всичко в себе си. Обичай малкия фокус на разумността, а не големия свят. Питате: „Как ще обичам целия свят?" Всички хора в света образуват един малък фокус. Ще обичаш този фокус на Любовта, в който всичко се концентрира. Това е най-лесната работа. Всички хора на земята не можеш да обичаш, ще обичаш фокуса, в който те се събират.

 

Истински морал е онзи, който при всички условия на живота, през всички времена и епохи е останал един и същ. Всички хора са опитали човешкия морал. Нека направят един опит, да видят резултатите на Божествения морал. Нека една жена остави мъжа си свободен, да не го ограничава, да не се съмнява в него. Щом го види да приказва с друга жена или с някоя мома, нека си каже: „Господ е между тях." Каже ли така, нека спокойно си гледа работата, без никакво смущение и съмнение. Постъпва ли всякога така, тази жена ще забележи, че мъжът й от ден на ден се поправя: жената, децата, домът му стават по-мили и той е готов на големи жертви за тях. Съмнява ли се жената в мъжа си, живее ли с човешкия морал, той все повече ще се разваля, ще охладнява към дома си, докато един ден вдигне ръка и каже: „Дотегна ми вече това робство! Не искам вече нито жена, нито деца. Искам да бъда свободен!" Същото може да стане и с жената. Бог е създал света, дал е свобода на хората, а те сами се ограничават, като искат и Бога да заставят да постъпва като тях. Съвременният морал не може да запази нито жените, нито мъжете. Една жена може да е ограничена външно, а вътре в себе си да мисли за друг мъж. Чрез външно ограничение хората не могат да се опазят. Нищо не може да запази човека от падение, ако той няма в себе си закон или морал, който да го ръководи. Да бъде човек свободен, това подразбира да остави Бога свободно да действа в него. Ако Бог действа в човека, ние знаем, че Бог е Любов, и следователно не трябва да се смущаваме нито за себе си, нито за другите. Защо? Защото Любовта никому зло не прави.