БОГАТСТВО

[Hristo Vatev]

БОГАТСТВО

 

Ти не може да бъдеш обичан, ако си един глупак, т.е. ако нямаш способности. Ако си хилав, ако имаш заразна болест, ти не може да бъдеш обичан от хората. Ако постоянно ги безпокоиш, ти не може да бъдеш обичан от хората. Ти можеш да бъдеш обичан, ако внасяш нещо. Кои деца са обичани? Които са весели. Туй дете внася нещо. От душата на туй дете излиза нещо. И то казва: „Както аз давам, така и бащата, и майката, и братът, и сестрата да дават". Всички трябва да се стремим към онова, вътрешното богатство - ето как трябва да бъдем богати. Трябва да заменим физическото богатство с духовно богатство, или умствено, или сърдечно богатство. Тогава физическото богатство само по себе си ще дойде. Умният човек всякога може да бъде богат.

 

Казвате, че човек трябва да бъде богат. Туй е специфично богатство. Според системата на Куне, ако ти си богат и отидеш при него, той ще те направи сиромах, за да оздравееш. Кои са богати според Куне? Тези, на които лицето е пълно, вратът - надебелял, коремът - голям. Куне казва: „Ти си много богат човек, в Царството Божие не може да влезеш, в царството на здравето не може да влезеш". Всички тези мазнини трябва да се снемат от тебе, за да се яви линията на врата, на лицето, най-малко 40-50 кг трябва да се смъкнат. Туй богатство трябва да го раздадеш, сиромах да станеш, коремчето ти да спадне. Ние даваме на богатството една възможност, ние го оприличаваме на неговото първично състояние. Богатството, в пълния смисъл, не е нещо физическо. Богатството на човека седи в неговия ум, в неговото сърце и воля; богатството седи в неговата душа и в неговия дух. Ако туй съзнаваш, ти всякога можеш да бъдеш богат; ако не го съзнаваш, ще бъдеш сиромах. Ако съзнаваш богатството на своя ум, учен човек ще бъдеш; ако съзнаваш богатството на своето сърце, можеш да бъдеш добър човек; ако съзнаваш богатството на своята душа, любвеобилен можеш да бъдеш; ако съзнаваш богатството на духа, ще познаеш какво нещо е Божествената сила.

 

Отрицателните страни на живота аз считам за дългове. Всеки един порок - малък или голям - е дълг на живота, а знайте, че в практическия живот онзи, който има да взима от тебе, непременно ще се яви и ще отнеме твоето достойнство. Човек не трябва да има никакви дългове. Ето защо казваме: добър е този човек, или богат е този човек, който няма никакви дългове. Под понятието „добър човек" аз разбирам „богат човек". Под понятието „разумен човек" аз разбирам „любящ човек", а заробеният е сиромах. Човек, който има вяра, е богат човек, който е безверник, е сиромах. Ако някой сиромах може да минава за верующ, то не е право.

 

Бог е търпял милиони години. Някой греши, Бог търпи. Някой върши престъпление - Бог пак търпи. Виждаш, че един човек върши престъпление и казваш: „Как го търпи Господ!" А този човек, когото ти не можеш да търпиш, Бог го търпи. И казваш: „Той е голям грешник. Аз по 3 пъти на ден се моля, а пък на него Бог му дава всички благословения." Как ще си обясните това противоречие във вашето съзнание? Мислите ли, че вашето разбиране е норма за Бога? Най-първо вие трябва да се помъчите да разберете защо Бог му дава тези блага. Той му ги е дал, защото вие го обичате. Ако вие обичате някого и Бог му дава блага - значи вашата любов е истинска. И ако Бог не го благослови, значи вашата любов е лъжлива. Ако сте недоволен, че той получава блага, вие пакостите на себе си. Сега има някои неща, които за вас са необясними - не можете да им намерите обяснение. Какво противоречие има в това, че моята градина с плодни дръвчета е кална, понеже Бог е пратил дъжд? Че ако не падне дъжд, може ли да израсне това, което съм посял? Това, което съм посял, ще даде плодове чрез този дъжд и ние ще им се радваме. Няма сиромах, който да не завижда на някой богат човек, а богатият го мрази, защото иска да вземе богатството му. Тогава бедният ще стане богат, а пък богатият ще заеме мястото на сиромаха. Когато богатият слиза на мястото на сиромаха, сиромахът става богат. Бог благославя сиромаха. Вие казвате: „Защо Бог благославя сиромасите?" Че сиромасите са най-сил-ните хора. По-силни хора от тях няма. А пък богатите хора, това са децата на света, те са възрастните деца. Трябва да ги обичаме. То е дете, понякога невъзпитано, своенравно. Нали децата обичат да имат коли, слуги, да ги гощават. Нали вие сте бащи и майки? Всички ваши деца са все богаташи. А пък бащите и майките са сиромасите в къщата. Това е само едно съпоставяне, за да станат нещата ясни. Сиромасите са най-силните хора. И Христос е казал: „Блажени нищите духом, защото на тях е Царството Божие". Едно царство кои го подкрепят - здравите или болните хора? Здравите, разбира се. Това са сиромасите. Те са здравеняци. Вие казвате: „Защо Господ ме е направил сиромах?" Какъв да те направи? Богат ли? Колцина от вас искате да бъдете богати, но болни? Най-важното нещо е да не си на легло. Като богат ще ви турят инжекция. По 10,15, 20 инжекции като ви сложат, ще станете богати.

 

Но от това богатство ще ви боли навсякъде. Това е пак иносказателно. Вие ще кажете: „То така се говори, но по-хубаво е човек да си е богат".

 

Ти казваш: богат човек. Но кой е богат? Вие не знаете кой е истински богат човек. Ще дам определение: всеки човек, който е добър, е богат. Така трябва да разбираме - и всеки, който няма доброта, не е богат. Той може да има пари, и пак да не е богат. Той е един наемник, той е слуга, той е сиромах. Всеки човек, който не е справедлив, е сиромах. А пък само справедливият може да бъде силен.

 

Ако справедливостта не е твое основно качество, ти ще бъдеш слаб и хилав. Казваш: „Сиромах съм". Аз те облажавам, че си сиромах. Где е твоята справедливост? Щом си сиромах, ще я вложиш в себе си. Това е наука. Ти се извиняваш и казваш: „Аз съм слаб, нямам пари, нямам приятели". Това е филолофстване. Казваш още, че искаш да свириш, но нямаш цигулка и лък. Това е хитруване. Аз познавам много хора, които имат много хубави цигулки и лъкове, но пак не свирят. А пък имаше други, които нямаха цигулки и лък, но взимаха назаем и се научиха.

 

Искаш да работиш, да станеш богат. Като станеш богат, ще се обремениш. Ще обремениш ума си със злато, ще мислиш само за своите сто милиона злато. Знаеш ли сто милиона злато колко тона ще тежат? Я пресметнете. В един килограм злато има 200 наполеона, по пет грама един наполеон. Сто милиона златни лева са толкова тежки, че не можете да ги носите. Това е едно голямо напрежение. Хората искат да бъдат богати, но богатството е един голям товар.

 

Ако на богат човек му дадеш парче хляб, той ще се обиди, ще каже: „Господине, аз куче ли съм да ми даваш парче хляб? Ти знаеш ли кой съм аз?" Но ако този човек е бил някъде на екскурзия, два дена е гладувал, поиска хляб и ти му дадеш, като вземе сухия хляб, хич няма да се обижда. Защо произтича това? От неразбиране. В първия случай той не оценява хляба. Когато ти дават хляб, оценявай постъпката на този, който ти го дава, а не мисли колко струва това парче хляб. Хлябът има своя цена. Но ако този хляб беше парче злато и го дадеш на този богат човек, как мислите, ще се обиди ли? Не, той няма да се обиди, няма да каже - аз куче ли съм? Защо не се обижда? Понеже в първия случай не разбира цената на хляба, а във втория веднага оценява златото.

 

Ние непрекъснато искаме външни богатства, от които умираме. На всички хора, които са забогатели по един естествен начин, в кръвта им има толкова злато, колкото по стойност е количеството на външното злато, което притежават. Щом човек придобие това живо злато отвътре, той привлича златото отвън.

 

Има клетки, които нищо не дават. Има клетки, които идват за по една-две години и си отиват, а има и такива, които винаги и след смъртта са с теб.

 

Оветия е човек, на когото след като умре, тялото му заминава на онзи свят с него - всички негови мисли, чувства, клетки - всичко е с него. Онези мисли, които остават тук, на земята, не са негови. Човек като замине за онзи свят, може да разбере колко капитал е имал, с какво богатство е разполагал.

 

Много хора започват да изгубват смисъла на живота, защото богатството започва да им тежи. Те изгубват равновесието си. Обикновено и хората не обичат богатите - пращат им лоши мисли.

 

Желанието да имате много е тежест. Богатството потиска ума. Всяка мисъл има тежест. Мислите за богатство започват да тежат върху нервната система и я разрушават. В живота е определено богатството за всекиго. Не ви се позволява да имате повече злато, отколкото можете да носите.

 

Някои хора са богати молекулярно, някои хора са богати атомно. Колко молекули злато имате в себе си?

 

Каква е ползата, ако имаш всичко, прогресирал си, наредил си се, а мир нямаш?

 

Мислено, или в действителност, всеки човек може да бъде богат. Понеже мисълта за богатството повдига духа на човека, добре е, когато не е разположен, да си представи, че е получил голямо богатство отнякъде и с част от получените пари си е направил голям палат, цял изработен от мрамор, с красиви градини и шадравани в тях, като в приказките от „Хиляда и една нощ". Като прави такива упражнения в мисълта, във въображението си, човек сменя неразположението си в разположение. Ще кажете, че това е глупаво нещо. Защо? Защото било празна работа. Значи, да мисли и да си представя човек светли и красиви картини, било глупава работа, а да си представя мрачни картини, не е глупаво.

 

Силата не е в парите, които са в касата, но в парите, които се вадят от касата, защото те имат обръщение в живота. Силата не е в житото, което остава в хамбара, но в житото, което изваждат от хамбара и го посяват на нивата. Имате ли жито, хвърлете го на нивата! По-добре е хамбарът ви да е празен, отколкото пълен. „Как така? Ако хвърлим житото на нивата, ние гладни ще мрем." Хвърлете житото на разораната нива и не се бойте. Няма да мине дълго време и хамбарът отново ще се напълни.

 

Питам: в какво се състои богатството на човека? Ако един вещ цигулар вземе чужда цигулка и свири пред една публика няколко часа, след това той трябва да върне цигулката на притежателя. Какво остава за него? Той връща цигулката, получава пари, които слага в джоба си, но и тях още утре може да изхарчи. Обаче това, което той носи със себе си - изкуството - е неговото богатство. Следователно истинското богатство на човека е това, което върви с него, което никой не може да му вземе. Това е неговото добро, неговото знание, неговата сила, Любов, истина, свобода и т.н. Всички останали неща, които всеки може да вземе, са лесно постижими.

 

Идеята за частната собственост може да задуши човека. Умът, сърцето, душата и духът са притежанието и нищо друго.

 

Съвременните хора умират от изобилие. Богатите хора умират от преяждане, сиромасите умират от страх - от нищо друго. Страхът скъсява живота. Сиромахът казва: „От глад ще умра". И като си внушава, че ще умре от глад, най-после умира. И богатият, като мисли как да си угоди - че това не станало хубаво, онова не станало хубаво, този апартамент не бил хубав, костюмът не бил хубав, по последната мода - и най-после, от много грижи и той умира. Всяка една мисъл тежи.

 

Христос дава пример за богатия, който имал много жито, напълнил житницата си и казал на душата си: „Сега имаш много да ядеш и пиеш. Ще се радвам и ще се веселя." Но Бог му казал: „Глупако, тази вечер ще взема душата ти. На кого ще оставиш всичко това? Не мисли, че ако имаш пари в банката, си осигурен. Твоят живот е къс. Ти не се уповавай само на парите си. Ако имаш сто милиона, те могат да бъдат като един лев. И не трябва да се обезсърчаваш. Без пет пари да си, пак да си богат, ти трябва да се чувстваш над условията. И при сто милиона да имаш, пак да се чувстваш, като че нищо нямаш. И при двете условия ти трябва да не се забравяш." Разумният човек разполага с всичко онова, което има в природата.

 

Хората се стремят към богатството, защото в него те виждат условия за своето развитие. И обратно - хората бягат от сиромашията, защото тя не може да им даде условия за някакви постижения. При богатството и сиромашията човек изучава великия закон на самоотричането, на самопожертване-то. Този закон е неумолим. Няма същество на земята, което да не е научило този закон. Всичко трябва да се даде! Големите предпотопни животни умряха, оставиха само костите си, като се отказаха от своите грамадни тела. Богатите хора умират, оставят телата си, богатствата си на земята - от всичко се отказват. Всичко, което притежаваме, ще оставим на земята.

 

Днес хората се самозаблуждават, мислят, че като им дадат хиляда лева или като придобият малко знание, са забогатели. Така е, но още утре могат да им вземат хилядата лева. Ако пък не знаят как да употребят знанието си, то ще остане безпредметно. Кого ползва това богатство? Ето, говорих ви за завършените и незавършените процеси, за ферментацията в живата природа, дадох ви голямо богатство. Това богатство е цяла мина, която трябва да разработите. Обаче, ако не можете да я разработите, какво ви ползва тя? Или и вие ще кажете, както казва българинът в такива случаи: „Богата е тази мина, но дано се намери някой голям капиталист от странство и дойде да я разработи, а на нас да даде някой и друг процент. Ние и на това сме доволни." Казвам: и това е добре, но ето че капиталистите не идват. Там е всичката трудност.

 

Песимизмът ми е идвал много пъти на гости, разговаряли сме. Отличен философ е той! С много учени съм разговарял - толкова много има в Европа - и едно съм разбрал: на песимизма всякога му липсва нещо. Оптимизмът всякога има нещо в повече. На песимизма, като му дадеш туй, което има оптимизмът, той става оптимист; като вземеш от оптимизма-той става песимист. Ролите се сменят. Аз сравнявам песимизма и оптимизма с акгьори на сцената, които играят разни роли. Песимизмът е забогатял, оптимизмът е осиромашал. Осиромашал е набожният - станал безбожник. Защото всички сиромаси са все безбожници. Богатите хора са много набожни - те са хора на реда и порядъка, законите се спазват. Сиромасите крадат - той работи, но все гледа да бръкне някъде. Сега, като говоря така, ще кажете: не е ли това обида за сиромасите? Че кой от вас не е крал? Да се разберем: кой не е крал в трите свята? Може на физическия свят да не си крал, но виждаш една мома или някоя жена и се съблазняваш - под жена разбирам някакво желание. Всяко желание е някаква съблазън. Или в умствения свят може да е. Кой от вас не си е помислил да вземе една книга, да я препечати и да си тури името? Кой от вас не е пожелал да бръкне в една каса, да вземе и да си направи къща? Кой от вас като ученик не е желал да бръкне и да намери тефтерчето на учителя, че да поправи каквото и както си иска?

 

Злото в света е едно изключение, смъртта е едно изключение, сиромашията е едно изключение - малки работи, прах! Сиромашията е прах, свещен прах. Някой път понаръсят някой човек. Ангелите, като гласят някой човек за рая, вземат, че му турят малко сиромашия отгоре, посолят го малко. В невидимия свят сиромашията много се цени, там тя е рядкост. Богатството там навсякъде го има.

 

Да допуснем, че сте беден и от това сте недоволен. Как може да се освободи човек от това недоволство? Този въпрос е разрешен. Церът за бедно-тията е работата - умствена, сърдечна и физическа. Веднага ще започнеш да работиш. Мисълта е работа в умствения свят. Да мислиш, значи че си в един свят на най-малкото съпротивление. Не можеш да кажеш, че нямаш работа. В мисловния свят всякога може да работиш. И в сърдечния свят, и в духовния свят, и там можеш да работиш. Мъчнотията остава на физическото поле. И там можеш да работиш. Само че там работата е различна.

 

Сега нас ни утешават: „Като умрем, втори път ще се преродим". Няма какво да осиромашавам и после да забогатявам! Ако сиромашията е непотребна, няма защо да се мъчим с нея. Ако е необходимост - добре дошла! Но ако е само за да страдам - да ям сух хляб, да ям, което не трябва, аз не обичам такава сиромашия. Да ми дават триците на богатите хора - аз не искам да ми дават остатъци - вмирисано сирене или вмирисана риба. Такива неща не искам. Това няма смисъл. Такава сиромашия не е потребна. Богатството е потребно в света да ни даде онази същинска храна, която може да продължи онова възвишеното, благородното в живота. Затова е богатството в света - да продължи добрия живот. Сиромашията се дава да ограничи злото в света. Затова иде сиромашията. Ако сиромашията може да ограничи греха, тя е на място; ако тя ограничава доброто, тя не е на място. Тъй трябва да гледаме от съвременно гледище: сиромашия и богатство, които ограничават доброто, не ни трябват; сиромашия и богатство, които насърчават възвишеното, добрия живот - те са ни потребни.

 

Когато природата поставя някого в известни ограничения, тя има предвид неговото благо. В този смисъл сиромашията за човека е също такова благо, каквото е и богатството. Като не разбират този закон, хората не използват правилно нито сиромашията, нито богатството, вследствие на което и от едното, и от другото благо се явяват големи недъзи. И тогава нито богатството е употребено на място, нито сиромашията. Сиромашията е условие да се родят велики черти в характера на човека. Външно великите хора не са били богати. Тяхното богатство се заключавало в знанието им, в характера им, както и в добродетелите им. Да бъдеш сиромах, това не показва, че нямаш условия за растене и развитие. Когато природата постави човека при ограничителни условия, с това тя цели да предизвика скритите сили, скритото богатство на неговата душа, за да се изявят навън и да заработят за неговото повдигане. За да намери човекът скритото богатство в себе си, от него се изисква вяра.

 

Един беден човек работил известно време при един богат, но последният не му платил, останал да му дължи. Бедният не се примирявал, но понеже бил физически по-слаб от богатия, не можел да му отмъсти. Колкото пъти го срещал, той все си казвал: „Чакай, ще намеря аз слабото ти място! Все ще отмъстя един ден." Не се минало много време и богатият заболял. Викал няколко лекари, но те не могли да му помогнат и той умрял. Според тогавашния обичай, умрелият трябвало да преседи една нощ на гроба и на другия ден го погребвали. Сиромахът си казал: „Ето един случай да си отмъстя". Той взел едно дърво и почнал да налага умрелия. От боя умрелият се съживил и станал от гроба. Десет души лекари го лекували, но най-после го уморили. Бедният го наложил добре и го съживил. Като станал от гроба, богатият повикал бедния човек у дома си и му платил десетократно, като му казал: „Много благодаря за налагането. Ако не беше ме бил, щяха да ме заровят в земята."

 

Казвам: все трябва да се намери някой да ви наложи, за да оживеете, да се съживите. Според мене страданието не е нищо друго освен бой, който ти налага онзи, на когото дължиш. Щом те бие кредиторът, ти непременно ще оживееш. Тази е добрата страна на страданието, както и на сиромашията. Когото сиромашията е била, той все е оживял. Какво лошо има в това? Който пък имал да плаща на сиромашията и не й е платил, той е умрял. Следователно дължиш ли нещо на сиромашията и не искаш да й платиш, ти непременно ще умреш.

 

Съвременните хора се радват, когато печелят, а скърбят, когато губят. Виждам, някой спечелил 20 000 лева, скача, радва се. Казвам: не се радвай на тези пари, защото утре може да ги изгубиш и тогава ще скърбиш. Щом си спечелил 20 000 лева, благодари на Бога, че ще можеш да си услужиш с тях. Ако ги изгубиш, не скърби. Всъщност ти нищо не си изгубил. Ако едновременно печелиш и губиш, загубата не е много голяма, тя е временна. Напи знаете, че сиромашията често спасява живота на хората, а богатството го погубва. Ако човек е богат, всеки може да го убие, да вземе богатството му. Какво ще вземат на сиромаха? Кой как го види, ще каже: „Оставете този човек! Той няма пет пари в джоба си." Угоената овца всеки може да заколи, но хилавата, мършавата, отделят настрана.

 

На всички съвременни хора е дадена една от най-трудните задачи, да се справят със сиромашията. Затова именно хората се молят на Бога. Какво искат те в молитвите си? От две хиляди години насам хората усилено се молят на Бога да прати някой ангел да окъпе сиромашията, да се освободят от нея, да не им прави повече пакости. Големи пакости прави сиромашията. Тя прегазва, събаря, руши. Влезе в окото на човека и той цял ден плаче, търка си очите. Влезе в ръката му във вид на трън, боли го ръката и той пъшка, охка. Влезе в корема му и той започва да се превива, да се търкаля. Всички болести се дължат все на сиромашията. Значи сиромашията е причина за болестите, за нещастията в живота. Това е вярно както в буквален, така и в преносен смисъл.

 

Христос казва: „Блажени бедните духом". Блажен е онзи човек, който е разбрал какво се крие в сиромашията и е готов да я окъпе. Ценни работи се крият в сиромашията, но само онзи ученик ще ги намери, който може да разреши задачата на сиромашията. Закон е: човек може да има понятие от един плод само след като го вкуси. Какго и да разглежда плода отвън, той не може да има никакво понятие за неговия вкус, ако не го е опитал. Щом човек го опита, щом го вкуси, плодът ще внесе своята сила в организма му. Силата на плода отвън не може да се познае. В това отношение знанието не е нищо друго освен плод, който непременно трябва да се опита, да се вкуси. Богатството, сиромашията са също така плодове, които трябва да се опитат, за да се разберат.

 

Мнозина си представят сиромашията като дявол с опашка и рога. Не, тя е най-красивата мома в света, която се движи с бързината на светлината, като създава на хората най-големите бели. Сиромашията прави най-голямото зло на хората, но и най-голямото добро. Ако бихте се върнали в епохата, когато богатството не беше окъпано, щяхте да видите какво е било тогавашното положение. Благодарете, че поне богатството е окъпано днес. Вие нямате представа за някогашното положение на света, когато и сиромашията, и богатството не са били окъпани. Сега поне наполовина е подобрено положението на света. Правили ли сте опити да къпете сиромашията? Който веднъж само се е опитал да я окъпе, той непрестанно оплаква дните си. Срещал съм големи герои, мъже и жени, с извадено око, със счупена ръка или крак, поставени в затвор, лишени от свобода, от светлина. И като запитате някого от тези нещастници защо е пострадал, той ще ви каже: „Опитах се да се справя със сиромашията, но не успях".

 

Сега аз ще разгледам богатството и сиромашията като символи в живота. Понятията за богатство и сиромашия в ума на съвременните хора са съвършено изопачени. Първоначално богатството и сиромашията са били най-трудно поносимите неща за човешкия дух. Откак светът съществува, човек е минавал през тези две състояния, за да научи, да разбере техния дълбок смисъл. Според сегашните разбирания на хората, да бъдеш богат, значи да си в положението на натоварен кон, да не знаеш какво да правиш, как да се избавиш от този товар. Да бъдеш сиромах, това подразбира да станеш толкова лек, че вятърът да си играе с тебе, както с листата на дърветата, да не бъдеш господар на себе си. Било е време, когато на богатството се е гледало като на безчестие и са бягали от него като от чума. Така се бяга днес от сиромашията. Обаче постепенно богатството се е освобождавало от своето безчестие и днес то е облечено в хубави, чисти дрехи, вследствие на което всеки го желае. Коя е причината, поради която богатството се е избавило от своя позор? За него се е явил онзи велик учен, който го е окъпал и облякъл в чисти, красиви дрехи. Първоначално то е било красива мома, облечена в скъсани и нечисти дрехи, за която е трябвало да дойде някой, да я окъпе и преоблече. И действително, явил се този учен, който окъпал богатството. Днес трябва да се яви друг учен, да окъпе сиромашията, да я избави от нейния позор. Първият изпит е издържан, богатството е окъпано. Сега остава последният изпит на учения, да окъпе сиромашията.

 

Човек трябва да се труди за своето щастие. Човек трябва да бъде щедър за своето щастие. Човек трябва да бъде чист за своето щастие. Така той трябва да съедини качествата на сиромаха и качествата на богатия в едно, за да бъде щастлив. Богатството и сиромашията са два противоположни полюса на щастието. Човек никога не може да бъде щастлив, ако не е минал през школата на сиромашията и през школата на богатството. Само при това положение човек може да бъде щастлив. Следователно сиромашията и богатството са две училища, за да влезете в област на живота, която носи щастието.

 

Някои са богати, а други - бедни. Сиромашията е работа, а богатството - почивка. Има лоша сиромашия и добра сиромашия, т.е. лоша работа и добра работа. Добра работа е, когато знаеш да работиш, а лоша - когато не знаеш да работиш. Така има лошо богатство и добро богатство. Но друг път ще си смените ролите. Като си сиромах, кажи: „Слава Богу, имам работа", и започни да работиш. Утре си богат, кажи: „Днес ще си почина".

 

Беднотията и сиромашията раждат много пороци. Сиромашията е едно изкуство само за мъдреци. Само мъдрият може да преживее с този лукс - сиромашията. На бедния да се позволи това, е немислимо. Срещаш един беден човек, казва: „Сиромах съм". Сиромашията не е лъжица за твоята уста. Тъй аз гледам. Един светия, един мъдрец може да си позволи да бъде сиромах.

 

Аз ви говоря за едно ограничение на физическото. Защото има едно ограничение, което съществува в умствения свят на човека, оттам иде неговото нещастие. И обществото, и съвременните хора познават ограничението. Сиромашията не е нещо физическо. Тогава, ако така разсъждаваме, то товарните животни - някой вол, който е впрегнат в колата - той е свободен. Тези животни може да теглят милиони, може да теглят скъпоценни камъни, може да теглят свещени работи, но волът не може никога да бъде нито свещен, нито богат. Чудното е, че хората, които са натоварени, мислят, че са богати. Аз не зная, това е едно заблуждение. Така се позволява на невежия да мисли, той може да си го позволи, но мъдрецът - никога. Бедният човек не се нуждае нито от кола, нито от волове, нито от рала - от нищо не се нуждае. Живите хора не се нуждаят от слуги. Всеки човек, който се нуждае от слуги на земята, е мъртъв. Мъртвите хора се нуждаят от слуги - да ги облекат, да ги приготвят за погребение.

 

Сиромахът съзнава, че има известни дарби, но няма условия да ги прояви. Пък богатият разбира, че има външни условия, но усеща, че му липсва нещо вътрешно. Следователно богатите търсят сиромасите, за да им уреждат работите с вътрешното си богатство. Защото външните работи се уреждат с вътрешното богатство. Който има една външна мъчнотия, не може да я уреди, ако не е умен, ако не е търпелив, ако не е силен. А пък вътрешните препятствия в живота не може да се уредят, ако човек няма външни възможности. В туй отношение условията и възможностите се допълват.

 

Има едно богатство, което го желая. Аз предпочитам богатството на сиромашията. Или другояче казано: предпочитам сиромашията в богатството. Предпочитам богатството в сиромашията и сиромашията в богатството. Когато виждаш в сиромашията богатството и в богатството - сиромашията, ти си на прав път.

 

Аз разполагам с неизчерпаемо богатство, но съм беден и болен. Какво значи това?

 

Между богатството и сиромашията съществуват известни отношения, които човек трябва да разбира. Богатството жъне и събира, сиромашията разпилява и покрива. Когато се казва, че сиромашията разпилява, това значи, че тя разхвърля нещата и ги посява. Сиромашията дохожда, когато всичко е посято на нивата. Богатството дохожда, когато всичко е събрано. Докато не станеш сиромах, ти никога не можеш да бъдеш богат. За да стане човек богат, той първо трябва да осиромашее, а не и обратното. Не е правилно първо човек да забогатее, а после да осиромашее. Глупавият да поумнее, това е естествено, но умният да оглупее, това не е в реда на нещата. Следователно в естествения ред на нещата е сиромахът да забогатее, но не и богатият да осиромашее. Богатият трябва да е давал, за да осиромашее; ако е осиромашал, без да е давал, той не е вървял по естествения път на живота.

 

По някой път имаме големи аспирации, без да се съобразяваме със законите. Не може един бор величествено да израсне на висок планински връх. Долу, в долините, това е възможно. Ние искаме при неблагоприятни условия нещо грандиозно да израсне в нас. Какво може да израсне в сиромашията? Аз уподобявам сиромашията на висок планински връх. Лишеи може да растат там. Богатството е долина, там растенията буйно се развиват. Защо е така? Другояче не може да бъде. Благодарете, че е така. Сиромасите дават всички условия на богатите да ги използват долу. Ако нямате такова разбиране, ще изпаднете в голямо противоречие. Питате, защо сте сиромаси. Защото сте в планината. Ако искаш да станеш богат, слез долу. Щом дойдеш в долината, ще станеш богат. Богатството и сиромашията са две положения.

 

Когато сиромашията дойде при богатството и го целуне, последното трябва да даде всичко на сиромашията. Когато богатството целуне сиромашията, тя веднага му дава всичко, каквото има. Изобщо, позволено им е само по един път да се целунат. Човек трябва да мине и през двете състояния, и през сиромашията, и през богатството. Той трябва да стане богат, за да познае колко е щедър. Той трябва да стане сиромах, за да познае света, да се види колко е търпелив. Другояче казано: при сиромашията човек се качва на най-високия връх на живота, а при богатството той слиза в най-дълбоката долина. На високия връх е голо, там нищо не расте. В долината пък всичко расте, там се стичат богатствата от всички върхове. Богатството и сиромашията не могат да се примирят, понеже богатият не може да изкачи богатствата си на високия връх, а сиромахът не може да свали сиромашията си в долината.

 

Ето защо човек се учи и от сиромашията, и от богатството. Като поседи известно време в долината, той казва: „Научих нещо от това състояние; сега ще се кача горе, да науча друго нещо". Сиромахът, който е седял известно време на върха, казва: „Сега ще сляза в долината, да науча нещо ново". Научно казано, сиромашията е възлизане към върха, а богатството е слизане в долината. И като слиза, и като се качва, човек се учи, само че при слизане той учи пътищата на богатството, а при качване учи пътищата на сиромашията. Опасно е богатият човек да се качва на върха с всичкото си богатство. Опасност се състои в това, да не се скъса въжето, с което се изкачва. Той предварително трябва да се разтовари, да олекне и тогава да предприеме възлизане към върха. За сиромаха няма такава опасност. И да се скъса въжето, той е лек като перце, ще остане във въздуха, няма да пострада. Падне ли богатият, той ще се сгромоляса и ще се убие. Следователно иска ли богатият да се качи на върха, той непременно трябва да се разтовари, да олекне. Сиромахът пък, за да слезе в долината, непременно трябва да се натовари, да стане малко по-тежък. При възлизане към върха сиромашията е благословение за богатия; при слизане към долината богатството е благословение за сиромаха. Само по този начин те могат да пазят равновесие и да стигнат благополучно на определения път. Значи богатият трябва да стане сиромах, за да види красотата на високия връх, а сиромахът трябва да стане богат, за да опита благата на долината.

 

Мнозина очакват да им кажат някои неща направо или да им дадат запалени лампи, а те само да ги носят. Това е невъзможно. Всеки сам трябва да работи, ако иска да придобие нужната светлина. Има неща, които не могат да се кажат. Защо? Защото те непременно изискват приложение. Не се ли приложат, те ще бъдат спънка в живота на човека. Ако дам на някого една торба с десет килограма злато, той веднага ще започне да мечтае как по-доб-ре да нареди живота си: ще мисли за автомобил, за хубава вила, за слуги, за хубави дрехи и т.н. Обаче всичко това ще го спъне, той ще загуби своята свобода, ще загуби възможността сам да работи. Положението, в което днес се намирате, е хиляди пъти по-завидно от това на богатия човек.