Jump to content

Recommended Posts

ВЪЗПИТАНИЕ

 

Майките се заблуждават, като мислят, че много трябва да говорят на децата си, за да ги възпитават. Майката роди едно дете и започва да го възпитава. Докато го възпитава, тя ще изопачи характера му. Остави го да се прояви такъв, какъвто Бог го е създал. Ако го направиш такъв, какъвто го искаш, само ти ще бъдеш доволен от него. Хората са недоволни от себе си. Бъдете благодарни, че сте такива, каквито Бог ви е създал. Ще кажете, че еди-кой си не постъпва така, както трябва. Как може да постъпи?

 

Често казвате на дъщерите си: „Ти не познаваш живота, трябва да бъдеш по-умна; ти си млада, а като остарееш, ще го разбереш". Не ги възпитавайте така, не им говорете за старост. Весела е дъщеря ти - нека е весела. Нека играе, нека пее, остави я. Като се разгневи дъщеря ти, кажи на Господа: „Благодаря ти, Боже, че видях дъщеря си да прави такива хубави гримаси". Ами и в природата е приятно. Вие искате от вашите деца това, което вие сами не правите. Чудно е, когато един грешник иска дъщеря му да бъде светица. Нека се гневи, нека поплаче, а ти като гледаш на това философски, спокойно, тогава и на нея ще се отрази. При новото възпитание ще приложите Христовото учение. Изцяло трябва да бъде ново, а не на старото нови кръпки. Стара дреха не може да се кърпи с нови парчета. Ще кажете: „Дъщеря ми да бъде добра, ако не сега, по-нататък". Защото това, което човек мисли, то става. Ти и дъщеря ти сте едно и също нещо. Аз защо не мисля зло за хората? Защото то е отражение. Когато помисля за хората зло, то и на мене ще се отрази. Мисълта създава нещата и се отразява и върху нас.

 

Питам ви, женените: какъв пример давате на младите, на вашите деца, по отношение на съзнанието? Вашето съзнание помага ли да се разшири съзнанието на младите, за да дойде Христос в тях и да обясни този закон: какво нещо е животът и как трябва да живеят? Вие ще кажете: „Господ всичко може". Това нищо не значи, то не е философия. Кръвта на бащата е силна, когато влезе в жилите на сина и тече по същите закони. Не тече ли така, резултатите ще бъдат различни.

 

От чисто органическо гледище в света има два института, които са Божествени. Един от тях е майката - домът. Той е първият институт на земята. По-благородно и по-светло учреждение от дома няма. И по-високо звание от това на бащата и майката също няма. Наистина, много бащи и майки има на земята, но всъщност те са пастроци и мащехи. По отношение на органическия свят бащата и майката играят важна роля: с кръвта си те предават на децата си качествата на своите души. Възпитанието на детето се определя от качествата, които майката влага в детето си още от най-крехката му възраст. Под думата „кръв" не разбирам обикновената кръв, а оная, която във всички случаи на живота остава неизменна.

 

Ти трябва да се ориентираш отлично във времето и пространството. Трябва да знаеш какво ще бъде времето, да различаваш влиянията, които идат отвън. Срещаш един човек, веднага ще определиш какво влияние има, кьм коя категория спада. Най-първо трябва да определиш дали спада към добрите или лошите хора; дали кьм умните или към глупавите; дали кьм учените или кьм невежите. Туй всеки трябва да може. Всяка майка, още като се роди нейното дете, трябва да знае какво може да излезе от него. Тя не трябва да се заблуждава. Съвременните майки и бащи трябва да разбират закона, да осъществяват връзка на децата си в най-ранна възраст с Великото Разумното Начало, за да се развият в тях дарбите. Ако едно дете се наплаши от майка си, баща си, брат си, сестра си, макар и да е могло да възприеме разумността, то в крайна сметка ще стане идиот. Ако и майката, и бащата, и братът постоянно повтарят, че от това дете човек няма да стане, то наистина техните думи ще се изпълнят.

 

Има майки, които наистина много обичат децата си, но има майки, които едва ги търпят. Те оставят децата си на други да ги отглеждат. Някои майки дават децата си в различни заведения, там да ги отглеждат. Има майки, които са идеални - това не отричам, но има майки, които съвсем не са идеални и от тези майки са се родили много неприятности в света. Каква майка е тази, която не може да научи своя син и своята дъщеря да мислят, да разбират смисъла на живота? Какъв баща е този, който не може да научи сина си и дъщеря си да мислят, да разбират смисъла на живота? Много майки са като кукувиците, оставят децата си други да ги гледат.

 

Бащата и майката трябва да изучават ума на детето си, трябва да изучават сърцето на момичетата и на момчетата. Тук не става дума за наследственост. Тя още нищо не доказва. Ние можем да предадем на младото поколение добродетели, можем да ги внесем и в себе си. Или другояче казано: аз съм проводник в природата. Живата разумна природа може много да направи при условие, че ти си добър неин проводник.

 

Майката трябва да възпитава детето си още докато е в утробата й, а не след раждането. Там детето има всички условия за възпитаване, а след раждането си то вече ще поиска условия за обработване на възприетото.

 

Човек може да се възпита само в утробата на майка си, в Любовта на Бога. Само майката е в състояние да пресъздаде човека, той самият може да бъде 50 % фактор за своето възпитание.

 

Какви ще бъдат очите на детето, това до голяма степен зависи от майката. Тя е художникът, който избира цветовете на детето си. Ако в бременност си майката харесва някои сини очи и постоянно мисли за тях, тя може да създаде такива очи за детето си.

 

Един от методите за възпитание на децата е вечер, когато те спят, да им се говори мислено на подсъзнанието.

 

Най-упоритите и най-своенравните деца може да възпитавате с музика.

 

Деца, които са оставени свободно да се развиват, са по-естествени, по-издръжливи на мъчнотиите, отколкото ония, които са расли при специални условия и грижи.

 

Не да се създават институти за престъпни деца, а да се дадат на майката най-благоприятни условия за живот.

 

Разумният живот изисква силни майки и бащи, пълни с идеали и със запас от духовна енергия, които могат да вдъхнат в новото поколение. Заключението от това е, че ако някой от съвременните народи иска да измени вътрешното си състояние и да създаде ред и порядък в своя бит, той трябва да облагодетелства на първо място майките и бащите, като създаде за тях най-благоприятни условия. Но кой народ днес прилага тоя закон? Нито един народ не е постигнал още това. В пълния смисъл на думата такъв идеален народ няма още. Напротив, всички търсят разумния живот там, където не може да се намери. Търсят живота си там, отдето не идва, своята защита - там, отдето идва разрушението им, и своето спасение - там, отдето идва смъртта им.

 

Понеже не сте научили още закона на концентрирането, невидимият свят си служи с негативен начин, за да развие у вас концентриране. Когато намразите някого, не го обичате, вие го носите в себе си и по този начин се концентрирате. Друг път ви даде някоя болка, излезе ви някой цирей, концентрирате се. Корем ви боли, глава ви боли, това са съществени начини за концентриране на мисълта. Дойде ли случай да обичате някого, вие се разсейвате, не можете да се концентрирате. При концентрирането умът трябва да се постави на мястото си и всички хубави желания да се отделят от лошите.

 

Сега да се върнем към мисълта за красивите движения. Ще ви представя два примера: денят е ясен, слънцето хубаво грее, висока скала е обърната на юг, а под тази скала извира чист, бистър извор на изток. И малка рекичка също тече на изток. Ще ви представя същата картина, но високата скала е обърната на север, на запад от нея извира бистър извор. Ако вие посетите такива две местности, у вас, във вашия ум, ще се зародят две различни идеи. Наблюдавайте какви са хората, които живеят при такива северни склонове и на които реките текат на запад и хора, които живеят в южни склонове, а реките им текат на изток. Направете сравнение между едните и другите, поставете си това като задача. Тази задача някои от вас могат да разрешат след една седмица, други - след месец, а трети - след една година. Затова при възпитанието трябва да се учим от природата, защото в различните форми, които тя е създала, лежи основна, велика мисъл, която променя състоянието на нашия ум, сърце и воля. Наблюдавайте облаците, свържете се с тях и не мислете, че те са мъртви, а ги считайте за живи. Някой път на небето се образуват цели планини от облаци, насочени на север или на юг. Наблюдавайте тези живи облаци вътре в пространството, размишлявайте защо едни са обърнати на север, а други - на юг. Съвременните хора днес са изтощени, издребнели, защото не излизат да наблюдават небето, а се обръщат само кьм земята, кьм това, което ние сме създали, а то е дребнаво. Ако хората излизаха да наблюдават небето, облаците, звездите, тяхното настроение щеше да се измени и ние, съвременните хора на бялата раса, щяхме да бъдем по-благородни, отколкото сме сега.

 

Аз ви говоря върху възпитанието, защото оттам трябва да започнете, в природата се крие начинът на възпитание. Туй, което на един човек се вижда грубо в света, това, което ние, съвременните хора, забелязваме като някаква дисхармония, всъщност това са най-хармоничните действия. Аз не смея още да ви кажа, че природата трябва да се изучава от опаката й страна. Вие трябва да започнете да изучавате и своя живот от опаката му страна. Например, добрината на един зависи от лошавината, която се съдържа в корените на неговия живот. Следователно математически можем да определим, че добрината на един човек ще бъде толкова голяма, колкото лошавина има в корените на живота му. Аз изключвам вашите морални разбирания и не взимам думата „лош" в смисъл на лоша постъпка. Под думата „лош" разбирам онези материали, които работят в разрез с вашия живот.

 

Всичко онова, което става в природата, има за цел самовъзпитанието - умственото самовъзпитание, духовното самовъзпитание и възпитанието на волята. И в трите свята трябва да се внесе известен стимул за чувствата и на мисълта. Всички противоречия произтичат от това, че не разбирате закона, по който вашите мисли се движат. Понякога мислите ви не са ясни. Казвате: „Едно време ние бяхме идеалисти". Идеалисти са ония, които са имали достатъчно светлина. Материалистите живеят в гъстата материя. Под думата „материалист" разбирам човек с малко светлина. Казват за някого: той станал груб, студен човек. Топлината на сърцето му е намаляла. Какъв е церът? Малко въглища. Сърцето прилича на печка, която трябва да се изчисти от саждите и пепелта. След като гори няколко години наред, и то трябва да се почисти, защото всякога при горенето, колкото и правилно да става, се образува пепел. Затова и умът, и сърцето, и постъпките на човека трябва да се почистят.

 

За да развие търпението в човека, природата го възпитава по негативен начин. Питагор, като ученик на окултна школа, е опитал и разбрал този метод, с който природата си служи. За да стане учител, той е минал през голяма дисциплина, на която издържал. По негово време условията за приемане на ученици в окултни школи са били много тежки. Питагор е бил единственият грък, когото египтяните приели в своята школа. Впоследствие, когато станал учител, Питагор поставял учениците си на големи изпитания и строга дисциплина. През първата година на постъпването си всеки нов ученик е бил поставян на присмеха и подигравките на по-големите ученици и ако е могъл да издържи, оставал в школата. Ако не е могъл да издържи на тия условия, той напущал школата или оставал като слушател, като оглашен.

 

Главите на хората са валчести. Главата на честолюбивия човек е ъглеста. Центърът на разрушението е силно развит. Такъв човек може да те претрепе за един лев, без да му мигне окото. Във вълка има един център, който развива грамадна енергия. Тогава той усеща, че главата му ще се пръсне. И тръгва да търси плячка. Намери ли някоя овца, веднага я разкъсва. Всички месоядни животни като хванат жертвата си, най-първо разкъсват животното, за да се освободят от набраната енергия. И у вас става същото. Когато по някой път се разгневите, казвате: „Иде ми да го разкъсам, да го раздрусам". Да владее човек себе си, значи да владее разрушителните елементи, които бушуват в него. Те са вложени в тялото. Не всички клетки са възпитани. Да се възпита човек, значи всички клетки в неговия организъм да бъдат в хармония със законите на битието.

 

Човек още не е станал светия. Да стане човек светия, трябва да знае как да се освободи от всички свои животински навици. Под „животно" разбирам живот на произвола. Възпитанието на човека не е нищо друго, освен да се освободи от първобитните произволи на битието. Всички страдания произлизат от хаоса на битието. Това е безначалие. Едно животно пет пари не дава за страданията на другите. То чувства само своите страдания, то се гневи, когато другите му причиняват страдания, когато то причинява страдания на другите, мисли, че това е в реда на нещата, че така трябва да бъде.

 

Събирайте се по закона на свободата, обменяйте мисли, не се прекъсвайте. Вие не сте още научили това изкуство да отстъпвате на друг да говори. Онзи, който няма търпение да изслуша, да се научи. Някой казва: „Как ще слушам глупости?" Нима вятърът като вее, все умности говори? Като влезете в някое общество, все умни работи ли говорите? Че ти, като си слушал някого и го осъждаш, много право ли говориш?

 

Очите ви да бъдат отворени. Казват за някого: „Умрял с отворени очи", и бързат да му затворят очите. Оставете този умрял с отворени очи. Сега всички, учители, свещеници, гледат да затварят очите на хората. Отваряйте очите на хората! Например някой се подвизава в живота, а вие му казвате: „И ти мислиш, че християнин ще станеш, че ти си много закъснял, ние вече колко неща знаем". Това значи да му затвориш очите. Какво знаете вие? Не така, не! Кажи на този свой брат: „Братко, много добре си направил, започнал си хубаво". Не е важно кога ще се стигне - когато стигнеш. Аз като тръгна на разходка, вървя полека, разглеждам всички буболечки, всичко, каквото срещна по пътя, и най-после стигам. Не е важно да се бърза, за да се стигне скоро до Черни връх. Като тръгнеш за Черни връх, наблюдавай по пътя изворчетата, какви буболечки, какви пеперуди има, нека умът ти бъде постоянно буден, за да видиш как Бог работи.

 

Гледам сегашното възпитание. То няма единен метод. Аз се чудя как ще се възпитат децата. В сегашната система има известни научни стойности, но възпитателни стойности няма, защото няма морал, който може да се приложи в училищата. Например учителят казва на ученика: „Няма да пушиш!", а сам учителят пуши. Учителят казва на ученика: „Ти вино няма да пиеш!", а сам той пие вино. Лекарят казва на някой болен: „Ти месо няма да ядеш!", а той яде. Днес е пълно с учители, възпитатели, лекари, които говорят едно, а вършат друго. Това е едно неразбиране на органическите закони, които съществуват в света.

 

Бъдещият закон за възпитание: зачитане Божественото в човека.

 

Някой път вие без да знаете, полагате ръката си на челото на детето, което плаче. Питам ви, защо я полагате? Когато полагате дясната ръка на горната част на челото, вие предизвиквате едно от най-благородните чувства. В тази част на главата се намират много чувства, но вие засягате главно милосърдието - Божествената Любов. И ако онзи, който полага ръка върху главата ти, има чувство на милосърдие, веднага ще почувстваш в себе си една приятност. Майката, като полага ръката си върху главата на детето, с това тя казва на неговия дух: „Майката природа, която ме е оставила да те гледам, те обича и нейната Любов никога не се мени". А тази майка, която полага ръката си върху детето, е оставена да гледа това дете. Когато се разтревожите, турете си ръката, вие или друг някой на челото, съсредоточете ума си върху това място и като повикате нашата велика майка, всичко ще мине. Това е едно красиво движение. Да знаете значението на всяко едно действие, това са новите начини на възпитание. Всяко действие в природата е строго определено и оттам всички хора могат да бъдат или добри, или лоши.

 

Вашето дете плаче, вие вземате горната част на ръката му, доближавате я близо до устата си и духвате, болката на детето минава. Но ако при подобни случаи ти свиеш долната си устна и я изкараш навън, ти си опетнил вече ума си. Всяко неправилно движение на ръката или на устата ти опетнява ума. А тези действия влияят. Ето защо всяко движение на ръката, на очите, трябва да бъде строго определено, да става по всички Божествени правила.

 

Християнството не е само наука за спасение на душата, а е и наука за подобряване на живота. Ако преди две хиляди години бяха се приложили християнските методи, които Христос проповядва, сегашното поколение щеше да бъде възпитано по съвсем друг начин. На вас ви трябва вътрешно самовъзпитание.

 

Щом се изкривят пръстите, то е едно анормално състояние; щом се изкривят краката, то е анормално състояние; щом се изкриви гръбнакът, то е анормално състояние; щом се изкриви лицето, то е анормално състояние; щом се изкривят носът, очите, твоята работа е свършена. И тогава ние казваме: „Господ ще оправи всичко". И наистина ще викаш Господа да оправи всичко. Но има хора, които сега искат да помогнат на човечеството, да покажат от резултатите, които имат, как може туй знание да се приложи във възпитанието, в храненето, в дишането, в проблема за жилищата. Целият строй трябва да се измени, всичко трябва да се измени коренно! Системата на възпитанието съвсем трябва да се измени, да върви по начин, по който човешките чувства и способности се развиват правилно и най-после да се дойде до вътрешното възпитание на децата.

 

Възпитанието трябва да почне от яденето. Яденето е Божествен процес. Погрешката на Ева е, че не знаеше как да яде. Тя не послуша Господа, а послуша други, които я съветваха да яде от забраненото дърво. Като ядеш от туй, което хората ти препоръчват, всякога ще има вкисване и неразположение. Има едно вътрешно чувство в човека, което му подсказва какво да яде, него слушайте.

 

Боят навсякъде е в сила. Бият не само в България, бият и в Америка, и в Англия - навсякъде бият. И майката бие, и бащата бие, и учениците се бият. Няма царство, където хора да не бият други. Понякога даже светиите се бият. Не говоря за тези светии на земята.

 

Но според мене, за да възпитате затворниците, не трябва да ги биете в никакъв случай. Трябва само да не им давате хляб. Да им давате по сто грама жито да го дъвчат. Сутрин на закуска - по 30 грама, на обед - по 40 грама, и вечер - по 30 грама - три месеца да ядат жито. След три месеца те ще се изменят. Онзи затворник, престъпник, ще започне да мисли много по-добре, ще започне да придобива качествата на житото. А сега като го бият, у него се заражда желание за отмъщение. Казва: „Аз ще дойда на власт! Аз ще постъпя тъй, както те постъпват с мене." А така ще каже: „Като дойда

 

на власт, ще ти дам жито". От училище няма защо да изпъждат учениците

 

- три месеца на жито! Някой ученик съгреши - жито, някой студент съгреши

 

- жито. Ето едно възпитателно средство.

 

Ако съм учител в първо или второ отделение и едно дете посегне да бие друго, аз ще извадя две семки от джоба си и ще кажа на побойника: „Посади ги. Като поникнат, бий, колкото искаш." То като посади динените семки, идущата година те ще поникнат и децата ще ядат узрялата диня. А на детето ще му мине желанието да бие. Гледам, един мъж иска да бие жена си. Ще кажа на мъжа: „Вземи тези динени семки, посей ги и като узреят, бий жена си". Навсякъде може да приложиш това. Ти ще кажеш: „Това са детински работи". А ако набиеш някого, геройство ли е това? Това е още по-детинс-ко, според мене.

 

Да речем, син и баща не се спогаждат. Гледам какво е ухото на бащата и какво - на сина. Ухото на бащата е правилно, но на сина не е правилно. Виждам де е погрешката. Тогава казвам на майката: „Тази погрешка само ти можеш да я изправиш". Как? Ти ще обичаш мъжа си и чрез него туй качество ще мине у сина ви. Тъй върви. Бащата не може да предаде нещо направо на сина си. Вие се лъжете, ако мислите така. Един учител не може да влияе направо на децата. Става дума за учител, който е възпитател. При възпитанието трябва да разбирате метода. Учителят трябва най-първо да има благоволението на бащата и майката и чак тогава може да влияе на детето. Той никога не може да повлияе на сина, ако няма благоволението на бащата и майката. Той трябва да има отношение с бащата. Сега мислят, че лесно може да се повлияе на човека, но това е само временно.

 

Животинското естество у човека не може да се възпита, нито може да се облагороди. Колкото и да се възпитава, в края на краищата ще прояви естеството си.

 

Между физическия свят, света на чувствата и света на мисълта съществува съотношение. На първо място е човешката глава, на второ - човешките дробове, а на трето е човешкият стомах. После идат другите части - ръцете, краката. Ръцете и краката се развиват съобразно съотношението между главата и белите дробове. В бъдеще, когато се възпитават децата, трябва да се започне с възпитанието на главата, след туй с възпитанието на дробовете и най-после с възпитанието на стомаха. Най-първо ще възпитаваш ума си, нервната енергия. Ще се научиш да мислиш.

 

Като ви гледам, устата на някои от вас показват, че чувствата са потиснати. Отнасяте се много зле със сърцето си. Някои от вас притискат устните. Вие нямате право да потискате вашето сърце. Ако държите устата отворена, е едно, ако държите устата затворена, е друго. Устата трябва да бъде прилепена. Първата ви работа, като станете сутрин, е да дадете свобода на устата си, да я оставите естествено, защото и устата е разумна. Тия клетки, които образуват двете устни, са разумни, трябва да им се даде свобода. След туй трябва да освободите и вашите очи. Не гледайте безобразни неща. Спирайте погледа си само на хубави, красиви неща. Ако ходите да гледате как хората умират или как колят животните, вие ще се покварите. Никога не гледай как се вършат безобразия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...