ДАРБИ

[Hristo Vatev]

ДАРБИ

 

Сегашният човек не може да прояви дарбите и способностите, които са вложени в него. Човек е нещо повече от това, което знае и разбира за себе си. Всички хора, които правят опити и наблюдения в област на магнетизма (а не нахипнотизма), са забелязали особени прояви, когато човек се постави в магнетичен сън от трета степен нагоре. Ако поставят човек в магнетичен сън от първа, втора или трета степен, той ще се намери в област на илюзиите. Могат да внушат на този човек, че около него има вода, която той трябва да преплува, или че има една стена, която той не може да прекрачи. Хората ще се смеят около него, а той ще се мъчи да преплува водата или ще се спре пред стената, която не съществува. Обаче щом премине третата степен на магнетичния сън, в четвъртата или в петата той вече става господар на себе си и никой не може да му заповядва. До третата степен другите могат да го управляват, но като мине третата степен, той вече не се поддава на никакво магнетизиране. При това положение този човек, който никаква медицина не е учил, може да се прояви като най-опитен лекар. Достатъчно е да му представят някой болен и той най-точно ще му постави диагнозата. Той ще каже, че този човек е заразен от туберкулоза на лявото крило, долу някъде, и ще му предпише лекарства, които ще действат много ефикасно. Когато се събуди от съня, този човек е пак същият, какъвто е бил преди. Питам: как можете да обясните това положение? Защо става така, то е друг въпрос. Обаче опитите, правени в това направление, показват, че в човека има способности и знания, които в даден случай могат да се събудят в него и отново да заспят.

 

Слабата памет се дължи на това, че между ума и сърцето няма съгласие.

 

Дразните ли непрекъснато един човек със силна памет, ще видите, че скоро паметта му ще отслабне. За да се усили паметта, ще избягвате дразненията.

 

Паметта спада към природния ум и към духовния свят. Тя е нещо духовно. Паметливите хора се познават, какго се познават и богатите хора.

 

Вие мислите, че за да бъдете духовни, трябва да имате вид на светци. Мислите, че всеки човек, който физически е представителен, е умен. Може понякога да е така, но това невинаги е меродавно.

 

Великото в света е, когато човек е доволен от малките мисли, които му помагат. Някой път може да кажеш: „Защо не съм даровит?" Ти си даровит, но трябва да дойде учител да вдъхне нещо. В едно житено зърно има възможности да се създаде нещо, но непременно трябва да дойдат слънцето, светлината, топлината, да дадат подтик. Та всички ония гениални хора в света са приели един подтик отвън, който е развил техните дарби. Първите подтици, които идват, са от майката и бащата. Най-силният подтик за каквато и да е дарба дават майката и бащата. След туй на второ място иде учителят, на трето място е външното общество.

 

Дарбата може да се събуди и чрез плесница. И Господ, когато иска да направи някого музикант, си служи с плесница. Говориш му, говориш му, главата му не се напълва. И апостол Павел, като го биха, стана апостол. Светиите, като ги биха, станаха светии. Навеждам ви сега на изключителните условия в живота. Дарбите, които по друг начин е невъзможно да се постигнат, се постигат при изключителни условия. Не считайте, че нещастието, което ви е сполетяло, няма смисъл. И този музикант, ако не беше сляп, нямаше да стане музикант. Той не е много музикален. Ако не беше сляп, ако имаше очи, щеше да бъде посредствен ученик. Но с този удар с тази слепота с това вътрешно концентриране е засегнат друг център центърът на музикалността. И ако той прогледне, ще стане обикновен музикант. Ще изгуби дълбочината, която има, способността да се концентрира. Ония, които искали да му направят пакост, го лишили от очи, но с това се развила в него тази способност. Някой път, като се лишите от някое благо в живота, то е с оглед да придобиете друго, по-голямо нищо повече. И ако това, което вие искате, ви се даде, ще изгубите дарбата си. Един добър човек, за да се повдигне морално, трябва да бъде сиромах. Ако го освободите от сиромашията, ще му направите пакост: той не ще може да има същите постижения.

 

Щом дебелеете - обикновен човек сте. Щом растете - талантлив сте. Щом се движите - гениален сте. Щом хвърчите - светия сте.

 

Вие понякога не можете да търпите някой човек и се чудите как Господ го търпи. Че вие работили ли сте с бои на художник, знаете ли, че има между тях отровни? След като работи продължително с тях, много пъти художникът прекъсва работата си, защото те го дразнят с острия си мирис, но въпреки това той няма какво да прави, трябва да работи. Остави четката, поразходи се, пак се върне, вземе четката и продължава.

 

По какво се различават двама души, от които единият е даровит, а другият не е? Всякога трябва да отличаваме даровития от недоразвития. Онзи, който не е даровит, иска да има всички удобства. Да е облечен с най-хубави дрехи по последната мода, да живее в хигиенично жилище, да има много пари, собствено превозно средство, с което да отива до гимназията или университета, ако следва там. По това се познава обикновеният човек. Способният не обръща внимание на това. Той иска да има само книги, учебници му трябват само. Не мисли какви са обущата му. Само книгата държи в ума си, а на външните условия не обръща внимание. Дотогава, докато вие мислите само за външните неща, вие имате обикновени дарби. Щом мислите само за науката, за знанието, вие сте с големи дарби. Като придобием знанието, обущата, шапката сами ще дойдат. Като има знание, и външните условия ще дойдат. Кога се късат обущата? Когато знанието е осиромашало. Когато знанието забогатее, и здравето забогатява.

 

Вземете за пример гениалните хора, те са като децата. Срещате един обикновен професор, а той се е надигнал, навъсил, като че иска да каже: знаете ли какво знание имам аз? Срещате един гениален човек, той се държи като дете, което нищо не знае, но главата му работи и дето го пипнеш, всичко му е ясно. Ако го запиташ нещо в областта на музиката, не само че знае да говори, но ще вземе един инструмент и веднага ще засвири. Ако го запитате за изкуството, той не само ще говори, но веднага ще вземе четката и ще ви покаже как трябва да се рисува. Онези хора, които имат много дарби, те са най-малко претенциозни, а онези, малко даровитите, са много претенциозни. Те имат нужда постоянно да ги насърчават.

 

Каквито и противоречия да срещнете на пътя си, ще знаете, че те са задачи, с решаването на които се определят вашите способности. Например някой става лекар с цел да помага на човечеството. Обаче в пътя на своя идеал той среща големи мъчнотии. Не е лесно да се справя човек с болни хора.

 

Човек е една книга, написана с много ситни букви; и най-учените хора едва могат да я разчетат. И вие като сте се раждали на земята, са ви дали нещо, което е трябвало да прочетете. Казвате за някой, че е даровит. И ти имаш тази дарба, но не си работил. Този човек е посял своята семка, а твоята седи още в хамбара. Животът е почва, в която трябва да се сее. Мисловният свят е почва, в която мислите се сеят.

 

Който иска да бъде даровит, раменете му трябва да имат широчина най-малко 70 см. Широчината на раменете развива волева сила, дробовете ще приемат повече въздух, човек ще мисли по-добре и по-правилно.

 

Човек, който иска в умствено отношение да бъде здрав, трябва да храни най-светли мисли. Мислете за учените хора, за гениалните, за писателите, за всичко хубаво в човека. Прегледайте съчиненията им, за да може тази светлина, при която те са живели и работили, да проникне във вашите умове. Освен това трябва да влезете във връзка с природата, да вникнете в тази разумност, която съществува навсякъде. Книгите на природата са затворени за нас, понеже ние не разбираме нейната азбука. Помислете колко години учи един геолог, докато разбере цената на скъпоценните камъни. Един обикновен човек като види скъпоценен камък, не може да се произнесе кога се е образувал, при какви условия, как е кристализирал. За него диамантът е само един красив камък. Ученият човек прозира далеч в миналото.

 

Учител, който не знае да пее, не може да преподава пеене. Как ще го предаде? Ако някой, който не знае да пее, научи другиго да пее, значи той не му е преподавал, другият сам се е научил. Може да предадем само това, което знаем. Доброто не може да го предадеш, истината не може да я предадеш. Истината може да мине през тебе. Музиката трябва да мине през тебе. Ти трябва да бъдеш един добър проводник. Оставете старите теории. Бъди добър проводник на истината. Обръщай внимание на истинския певец, на гениалните хора, които пеят хубаво. Ако искате да бъдете добри, обръщайте внимание на всички добри хора в света, на всяка добра постъпка. Доброто е едно правило за хубавото пеене. Ако можете да пеете, работите вървят гладко. Всякога, когато в живота си срещнем трудности, когато не ни върви, значи музика нямаме. Когато изгубим музиката, работата не върви добре.

 

Ума, който Бог ви е дал, използвайте на място. Всеки ден изпращайте по една хубава мисъл. Например: „Желая светът да бъде добър тъй, както аз съм добър". Или: „Желая да бъда добър, както Господ е добър". Някой не знае как да се моли. Достатъчно е да изпращате хубави мисли: „Желая да бъда тъй благ, както Господ е благ". Ама, ще каже някой, мога ли? „Мога, в мик-роскопически смисъл - мога." Когато човек работи върху една своя дарба, тя се развива. Всяка мисъл е свързана с някоя дарба. Мислите са резултати на човешките дарби. Те подхранват онова, което расте в нас и се развива. Използвайте всички възможности на днешния ден. Което приложите днес, приложено е, утрешният ден има свои нови възможности.

 

Вие не можете да се избавите от влиянието на живота. Вие не може да се избавите от влиянието на светлината, независимо от това, дали я разбирате, или не. Ти трябва да разбираш законите, по които светлината и тъмнината действат, за да вземеш съответните мерки - да се предпазиш от тъмнината и да използваш светлината. Същото е и в музикално отношение. Трябва да изучавате челата на всички гениални музиканти, за да откриете къде е музикалният център. Той се намира отпред в челото на човека. Или пък ако изучавате гениалните философи, ще разберете къде е центърът на философията. Казват, че центърът на абстрактното мислене е в предната част на главата, над челото, философията е една сила в света, която действа. Музиката и тя е една сила. Музиката спада кьм способностите. Тя не е чувство. Само умният човек може да пее. Глупавият не може да пее, той само църка.

 

Който е роден за гений, той носи гениалността в себе си. Човек може и по-късно придобие качествата на гения, но за това се изисква усилен труд най-малко 60 години и пак ще стигне само до сенките на гениалността.

 

Искате ли да постигнете нещо ценно в живота си, намерете най-голямата дарба, която природата е вложила във вас, и работете върху нея. Всички останали сили и способности вложете в услуга на своята голяма дарба. Значи, човек трябва да работи главно в това направление, дето е най-силен. Мнозина не успяват в живота си, защото работят в тази област, дето са най-слаби. Те правят това от амбиция да постигнат нещо особено, с което да надминат ония, които са се проявили вече като майстори в дадена област. Така не се работи. Всяка работа, която се върши от лична амбиция, води кьм опропастяване на човека. Ще дойде ден, когато човек ще развие всички сили и дарби, които са вложени в него. За да постигне това, той трябва да започне от най-голямата дарба в себе си.

 

Когато душата се храни, човек е силен. Когато сърцето се храни, човек е благороден. Когато умът се храни, човек е просветен. Просветата идва, но не както мислите само от четенето на книги. Човек се ражда с тези възможности.

 

Някои мислят, че като станат хората съвършени, няма какво да правят. Не е така - точно тогава ще започнат да работят. Защото само съвършените хора работят. В съвършенството няма еднообразие. В него е голямото разнообразие. Един съвършен човек навсякъде ще си намери работа. Нали способният грънчар, като вземе кал, мачка я, суши я и от нея изработва хубави съдове, продава ги и се сближава с хората. От нищо нещо прави. Или художникът, взел един лист и един молив, рисува, прави, струва, направи нещо смислено. Способният човек всичко осмисля.

 

Гениалният човек има високоорганизирано тяло, за да може да издържи на голямото напрежение на силите, които ще се проявят чрез него.

 

На всеки сто години се ражда по един гений в света. На всеки хиляда години се ражда по един светия. На всеки две хиляди години се ражда по един Велик Учител. Всяка година се ражда по един талантлив човек. Всеки ден се ражда по един обикновен човек. Всеки час се ражда по един глупав човек.

 

Бетовен може да е композирал нещо, но въпрос е дали той го е създал. От мое гледище, Бах, Бетовен и Моцарт нищо не са създали. Тези творби са били създадени преди тях. Те ги заимстваха и се подписаха под тях. Какво ще кажете? Пък и вие каквото създадете, ще го вземете оттук малко, оттам малко. Така гледам аз на това. Съгласен съм, че Бетовен е създал много произведения, но кой Бетовен? Не материалният Бетовен, когото хората знаят, а музикалният дух в него. Също така духовният Бах, гениалният Бах е създателят на музиката, а не онзи, обикновеният Бах, когото хората познават. Всяко нещо може да се разглежда от различно гледище и тогава то ще бъде и вярно, и невярно - зависи от коя страна го виждаме. Затова, когато кажем, че Бах или Бетовен са създали музика, трябва да разбираме Бах на духа и Бетовен на духа.

 

Мозъкът на гениалния човек е създаден от особена материя, която не съществува на земята.

 

Как можа Христос да ходи по морето? Христос познаваше всички закони на природата и се ползваше от тях, когато искаше. Това знаят и гениалните хора. Един гениален човек може да направи тялото си много леко, до 1 грам, и много тежко, колкото Земята.

 

Знание има само този, който може да превърне желязото в злато, да излекува проказата, с едно духване да прогони туберкулозата, с едно махване на ръката да намести ума на глупака.

 

Като мислите, кръвта усилено приижда в мозъка и като се развият вашите способности, ще започнете да възприемате мислите на всички учени хора. Един учен, един музикант виртуоз не са сами, а плеяда учени, виртуози са свързани като едно цяло, като един човек. Хиляди и милиони същества образуват един виртуоз. Ученият е групово проявление.

 

Гениалният е плод на усилията на много учени и умни същества преди него.

 

Умът на посредствения човек е раздвоен, той мисли най-малко за две работи едновременно. Следователно талантливият, гениалният човек се познава по това, че за даден момент той мисли само за едно нещо - за най-важното.

 

Аз бих желап всички да сте даровити и да нямате нужда от насърчаване. Каква полза от насърчение? Даровит човек трябва да бъдеш! Някои от вас ще кажат: „Така хората ще се обезсърчават". Нека им се каже истината, да не се заблуждават. Човек трябва да работи върху онези дарби, които природата е вложила в него. Той не трябва да дава своите дарби под наем и да очаква отпосле да го насърчават. Хубаво е насърчението, аз не отричам, но човек трябва да се основава на Божественото, което е вложено в него, защото в него е свободата му.