Jump to content

Recommended Posts

ЖИВОТ

 

Ти за Бога можеш да мислиш, но искаш владика да станеш, поп да станеш. Всеки от вас ще стане поп. Няма човек, който да не е станал поп и попадия. Защото поп значи баща (папа). Който се ожени, е поп. И всяка жена, която се ожени, все е попадия. Някой казва: „Той е станал поп, заел е най-високата служба". Но питам: след като станеш поп, какво ще правиш? И син ти като стане поп, а дъщеря ти - попадия, кой ще ги храни? У всички има желание да се облечем хубаво. Това е външната страна на живота. Ако се облечем хубаво, това е външната страна на закона. До никакво постижение не можем да дойдем така. И ако само външно разбираме Божествения свят, ние ще бъдем ограничени. Същият закон е и за Бога; Господ казва: „Който не ме обича". Не само трябва да вярваш в Бога, но трябва и да Го обичаш. Щом не Го обичаш, ти си престъпник. Единственото важно нещо е да се обича. „Без Любов не може ли?" Не може! По какво се познава Любовта? В Любовта няма смущение, няма болести, няма страдания. Ще кажете: „Че какъв ще бъде този живот без страдание?" Отличен живот ще бъде! Като живота на ангелите. Вярващите ще кажат: „Как ще разберем живота без страдание?" Много добре ще го разберем. Но при сегашните условия можем да го разберем само чрез страданията, защото се движим в тъмнина. Не искаме да отидем в светлината. Мислим, че ако при сегашните условия навлезем в светлината, очаква ни смърт. Като микробите, които причиняват болестите. Щом ги изнесете на слънчева светлина, измират. Затова те търсят влажните, тъмните места. Животът е такъв.

 

„Кокошка" не е българска дума. „К" е буква, която означава противоречията, които съществуват в духовния свят. К- геометрически как е написано? В нея има противодействащи сили, тук няма равновесие. Вие се намирате в противоречие със себе си. При втората буква може да се движите. Противоречието на К се разрешава с Ж. „Кокошка" значи туй, което рови и търси. Кокошка е туй същество, което търси изгубеното имане. Тя рови и търси. Заровила го някъде, не знае къде е, търси го, рови, дано се покаже. Който не разбира, казва: „Защо рови кокошката?" Тя ходи да търси изгубеното имане. Всеки човек, който ходи да търси изгубеното, той е кокошка. То е животът. Животът подразбира изгубеното и намереното. Има с какво да се занимаваш. Щом си изгубил нещо, то е КО. Тогава ще намериш ЖЕ.

 

„Защото Божият хляб е този, който слиза от небето и дава живот на света." Ето един важен стих. Когато търсим най-важното, казвам: най-важното е туй, което дава живот. Животът има свои пътища, свои начини, по които идва. Той има свои методи, по които трябва да се прояви. Без метод не може. Той върви по строги, определени пътища.

 

Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение. Всички други патологически проявления - това са неща извън живота. Тепърва трябва да отделим истинския живот. Хората се карат на земята-то е патологическо състояние. Хората завиждат, ревнуват, не се разбират, убиват се - това не е животът.

 

Да живееш добре, това значи да става правилна обмяна между силите на физическото тяло и духовното. За да не се спъваш, да не изпадаш в дисхармонични състояния, никога не казвай, че този или онзи не ти е симпатичен, че не обичаш някого; това е твърда, мъчносмилаема храна, която ще оставиш настрана. „Никой не ме обича!" И това е твърда храна! Тури я настрана и не се занимавай с нея.

 

Вие разглеждате живота в статично положение. Вземете една машина, един локомотив. Тя трябва да се движи, а не да мисли къде ще иде. Онзи, който я управлява, той знае. Та и вие поддържайте динамичното в себе си и мислете, че от вас ще стане нещо. Какво? Нещо добро, това е.

 

Казвате, че всеки има право да живее така, както иска. Вие се самоизмамвате. Като остареете утре, по ваша воля ли остарявате? И сега, като сте млади, по ваша воля ли живеете? Вие казвате, че сте свободни. Тогава аз ви питам: като сте дошли на Земята, по ваша воля ли дойдохте? И откъде сте тръгнали, за да дойдете на Земята? Ще кажете, че сте дошли по желание на баща си. Да, но и баща ти друг го е създал. Неговият баща друг го е създал и т.н. Като проследите пътя на вашите бащи, ще видите, че ще се образува цяла верига от такива брънки. Коя е причината, която ни тласка да дойдем на Земята - ние не знаем това. И тогава казваме: „Ще ядем, ще пием, докато един ден умрем и всичко ще се свърши с нас". Аз нямам нищо против раждането и умирането. Според мене, като се раждаш, ти си един кон, който се натоварва, а като умираш, ти си един кон, който се разтоварва. В този смисъл смъртта е разтоварването на коня, а раждането - натоварването. Когато един натоварен кон дойде в дома ти и донесе нещо, ти се радваш, но когато се разтоваря и отнася благата, които е донесъл, ти не можеш да се радваш - скърбиш. Аз разглеждам въпроса икономически: понеже смъртта задига благата, ние не се радваме. А понеже животът носи благата, ние се радваме. Защо плаче детето, когато се роди? То казва на майка си: „Уморих се от благата, които нося". Тогава майката започва да го утешава, като му казва: „Няма нищо, ние благодарим за благата, които ни носиш". Това е иносказателен език.

 

Сам по себе си животът не е нищо друго, освен едно музикално изложение на Божествения живот. Сам по себе си животът е един музикален ритъм. Докато спазваме този музикален ритъм, ние живеем. Щом изгубим този ритъм, у нас идват всички болести. В това отношение ние трябва да препоръчваме музиката. Музиката е едно встъпление кьм Божествения темп на живота. От тази музика има и един по-висок стадий.

 

Има две положения в живота, които човек всякога трябва да държи в ума си, ако иска правилно да разрешава въпросите. Има един установен ред на нещата в природата, който е независим. А има един ред, който ние сега установяваме, той е отчасти животът, който сега живеем. Ние сега учим този ред. И по причина на неустановеността на този ред постоянно се съмняваме в другия, установения ред, който съществува в природата. Не е въпросът да се доказва, че има такъв установен ред на нещата. Защото, ако такъв ред не съществува, никакъв живот не би съществувал. Сега ние не знаем коя е установената посока. Не знаете какво има да ви се случи. Всеки може да възрази - защо именно той не знае нещата, които ще му се случат. Това е много естествено. Нима малкото кърмаче пита майка си защо го гледа? То нищо не знае, не подозира защо го гледа майка му, защо толкова се грижи за него. То даже не знае какви отношения има между майката и него. Като израсне, тогава вече то започва да разсъждава. В някои отношения ние приличаме на тези малки деца, вследствие на което не съзнаваме този установен ред на нещата. Щом не го осъзнаваш, ти си дете още.

 

Хубавият, добрият живот е в разбирателството. Ти не можеш да разбереш един човек, докато в ума си не държиш за него една права мисъл, или казано на човешки език, докато не го обичаш. И при това в тази обич ти трябва да имаш желание да не го ограничаваш. Тогава ти ще бъдеш готов всичко да направиш за него. Значи нашата Любов трябва да бъде такава, каквато е Любовта на слънцето. Като изгрява, слънцето има желание да ни услужи. През целия ден то дава, прониква, но не казва „аз ви обичам". За Любовта си слънцето не говори, но изпраща всички свои блага - топлината и светлината, и след това си заминава. Съвременните религиозни хора поддържат думите на Мойсей, който е казал, че не трябва да се кланяме на онова, което Бог е създал. Да, не бива да се кланяме на онова слънце, което виждаме, защото това е заблуждение. Казвате: „Аз видях слънцето". Никакво слънце не си видял. Това е най-малкият диск, който виждаш, на слънцето. Има едно друго слънце, което схващаш в себе си, то е разумното слънце в живота. Разумното слънце, което носи живот, е онова, Божественото слънце, което работи у нас.

 

Има плодове на човешкото естество и плодове на животинското естество, на един минал живот, който се преповтаря и чиито плодове са горчиви. Ако симпатичната нервна система се управляваше от главния мозък, човек би изпаднал в животинско състояние по закона на инстинкта за самосъхранение.

 

Спасиха ли живота си онези допотопни животни, които бяха толкова силни? Дори и слонът, който не е толкова голям, един ден ще изчезне.

 

За да си почине, човек трябва да умре, а за да се освободи от дълговете, трябва да живее.

 

Външният живот е отражение на вътрешния.

 

В света има три положения, в които може да действате. Първото положение: вие сте разумно същество, което невидимият свят изпраща на Земята и ви дава тяло, без да ви пита искате ли, или не искате. Такова е положението на старозаветния човек. Второто положение: изпращат ви на Земята, дават ви тяло, като се ползвате само с една малка свобода - да кажете къде искате да дойдете. Това е положението на новозаветния човек. Третото положение: изпращат ви от невидимия свят на Земята при най-благоприятни-те условия да се учите, за което се ползвате със сравнително по-голяма свобода. Това е положението на праведния човек. В старозаветния живот вие ще изкупвате греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се самоусъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите, а като дойдете на Земята като ученик, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се приложи във вашия живот. При Любовта аз определям себе си, своите постъпки, отношенията си към хората и към съвършените същества.

 

Малцина има в света, които живеят в пълния смисъл на думата. Едни живеят, но животът им е само страдания; други живеят и вегетират; трети живеят и умират; четвърти живеят и възкръсват.

 

Разумният живот се проявява само при най-малката съпротива и в най-хармоничната среда. Този е един от основните и велики закони на живата природа: върху него е съграден целият космос и върху него почиват сигурността и развитието на всички разумни същества - племена, народи, общества и индивиди.

 

Казвам: колкото по-високо се повдига човек в умствено отношение, толкова по-трудни задачи му предстои да решава. Сам по себе си животът за децата е играчка, за възрастните - занимание, а за светиите - трудна задача, която те трябва да разрешат.

 

Сега ние живеем миналия си живот. В бъдеще ще живеем сегашния си живот. Каквото посеем, това ще поникне, така ще живеем.

 

В Америка има къщи с по 20-30 етажа. Казвам: това, което имаме, това не са къщи, това са най-ужасните затвори, които досега светът е виждал, това са гробища. Има къщи, където слънцето не е прониквало с години. Това не е култура, затова не се възхищавайте от тези големи здания. Аз бих предпочел да живея в най-простата българска колиба извън града, отколкото в едно двадесететажно здание, което да струва няколко милиона, па макар и да има най-големите удобства.

 

Къща, в която хората са живели 30 години в несъгласие, в спорове и недоразумение, в болести, трябва да се изгори.

 

Веднъж облякъл се в плът, човек не може да се отрече от нея. Той може да й стане господар, да не задоволява всичките й желания, но няма право да я унищожава. Плътта е форма, в която са поставени душата и духът да изучават живота. Корените на живота са в плътта, а клоните - нагоре кьм слънцето. Затова духът и плътта се движат в две противоположни посоки. Благодарение на противодействието между плътта и духа се ражда животът. Така именно плътта и духът извършват велика работа. Следователно, за да има равновесие в човешкия живот, плътта трябва да върви надолу, а духът - нагоре. Мнозина мислят да унищожат плътта, да се отрекат от нея. Това е невъзможно. Докато е на земята, човек се нуждае от плът. Той не е нито ангел, нито светия. Не разполага с техните знания, затова не може да живее без плът. Слизат ли съществата на Земята, обличат се в плът. Всички животни, всички хора са облечени във форми, които отговарят на тяхното развитие. В този смисъл всяка форма изпълнява известна служба. И най-малкото същество, което изпълнява службата си както трябва, отива нагоре. И обратно - ако някой не изпълнява волята Божия, той е в положение на корени, които се забиват дълбоко в земята. Следователно не е важно каква служба изпълнява човек, а как я изпълнява.

 

Топлината създава известни форми у човека, светлината - също. Животът има известни форми. Всяко течение създава свои определени форми. Топлината и светлината от Слънцето оказват голямо влияние какго в религиозно, така и в научно отношение. Никога не трябва да загубвате тази малка топлина, която имате в слънчевия възел, тя ви е необходима. Ако винаги я имате, вие сте неуязвими, никой нищо не може да ви направи, но изгубите пи я, с вас може да се случат всевъзможни нещастия. Могат бурите на живота съвсем да ви съсипят. Запазите ли тази топлина, ще дойде и светлинката, а тя носи знанието.

 

Змията е най-здравото животно. Старите алхимици са вземали мъничко от кръвта на змията и с нея са инжектирали хората, за да продължат живота им.

 

Колкото и да е малко едно същество, щом крие живот в себе си, то е нещо велико.

 

Напреженията върху силите на природата са космическа енергия, която иде от хората, от всички живи същества на земята. Живите същества са врати, проводници на енергии. През човека, като през най-висша форма, минават най-висши енергии. Недиференцираната енергия приема живота, който минава през хората.

 

Дето животът е по-изобилен, там всякога се забелязва мекота в отношенията. Колкото по-ограничен е животът, толкова и мекотата е в по-слаба форма проявена.

 

Някои от разумните същества създадоха формите на микроорганизмите.

 

Ако вие нямате една правилна философия за Бога, вашите работи никога не могат да се оправят. Условието, за да се оправят вашите работи, е във вашите ръце. Аз имам чист въздух, от мене зависи как да дишам. Няма никой, който да ме ограничава. Някой мисли: „Как ще се храня?" Сам ще се храниш! „Кой ще ме ръководи?" Сам ще се ръководиш! Няма никаква опасност от това. Слепите имат нужда някой да ги ръководи, а пък онези, които виждат, нямат нужда от никакво ръководство. Казват: „Да си уредим живота!" Как го уреждаме сега? Мислите ли, че сегашният живот, какъвто го имаме, е уреден? Не е уреден. И няма какво да се обезсърчаваме. Ние се обезсърчаваме и искаме да уредим живота си по външен начин. Външно животът още за хиляди години ще бъде все такъв. Той е бил такъв при рибите, при птиците, при млекопитаещите; и при човека, откак е излязъл от рая, все е такъв.

 

Някои от вас сте рационалисти и казвате: „Това са бабини деветини". Не го отричам, може да са бабини деветини, но от гледището на рационализма щастливият живот не е ли една басня? Вземете тези царе, които светът с хиляди е имал. Имало ли е един цар както трябва? Никой не е бил щастлив. Вземете един от най-видните царе на Израил, Давид. Най-големите нещастия дойдоха в неговия дом. Няма какво да ви разправям, четете историята какви големи нещастия се струпаха върху неговия дом само от нарушението на една Божествена заповед. Тогава законът и за вас е същият: ако вие нарушите един Божествен закон, оттам насетне нещастията няма да излязат от вашия дом. Някой път питате: „Защо са тия нещастия?" Сега аз не искам да обръщам лошата страна, защото според мене лошият живот е вметнат в света. То е едно наследство. И както е дошло, така и ще си замине. А пред човека седи едно велико бъдеще.

 

Свободата седи в разумното изпълнение на нашата длъжност. Аз имам предвид разумните господари и разумните слуги; гениалните господари и гениалните слуги - тях имам предвид, а другите - то е друг въпрос. Ако ти си един гениален господар, какво трябва да се направи? На слугата казвам: „Ти си гениален, ти си талантлив, споразумейте се двамата". Всеки да изпълни своята длъжност в света! При такова разбиране на нещата животът ще се подобри, понеже каквато и служба да имаш, тя има отношение кьм живота. Ако имате един учител, който преподава математика, тази математика има отношение кьм живота. И геометрията има отношение кьм живота. Ако преподава музика - и музикантът има отношение кьм живота. Изкуството има отношение кьм живота, архитектурата също. Всички науки имат отношение кьм живота. Ако вие може да приложите тези науки в живота, добре.

 

Има известни факти, които показват, че човешкият живот не се губи. Науката казва, че нищо в природата не се губи и не се създава. Проявява се всичко. Сега аз искам да остане само онова, за което вие сте способни. Вие още не сте в състояние да се занимавате с вътрешния свят. Никой още не е готов. Опасно е да се занимавате с електричество със силен волтаж.

 

Така гледам аз на нещата, по онзи начин на непреривните прояви. За мене животът не седи в това да бъда само един ден или само един момент. Аз искам във всеки последователен момент да запазя онова състояние на разположение, което съм имал и по-рано. Не е въпросът само в един момент да имам добро разположение кьм човека и да го посрещна добре, а когато го видя, всеки момент да съм готов да го посрещна добре. Не само това, но в чувствата си всеки ден да усещам, че имам известна придобивка. И тази придобивка да не е в намаляване, а в известно увеличаване. Това е нашият ден.

 

Като отиваш в леглото си да спиш, всичките ти работи трябва да са свършени. Тогава ще имаш Божието благословение. И сутринта пак ще продължиш останалите си работи. Ако работите ти на физическия, на духовния и на умствения свят не са уредени, трябва да се уредят. Аз говоря за материалния свят. Работите ти трябва да са уредени. С никой човек не трябва да си в стълкновение: нито със себе си, нито с ближните си, нито с децата си, нито с жена си, нито с приятелите си. Защо? Защото тази вечер може Господ да те повика. Какво ще Му кажеш тогава? Някои от вас могат да вярват в това, други могат да не вярват. Безразлично е кой в какво вярва.

 

Какво значи да има човек самообладание? Какво значи човек да е господар на себе си? Преди всичко трябва да има една правилна стойка. Вие не можете да си представите какви усилия е вложила природата, за да научи човека да стои прав. Някои седят със свити рамене, други не знаят да седят. Както седиш, такъв ще е животът, който ще проявиш. Мислиш за Бога, но като дойде до практическия живот, не можеш да приложиш каквото мислиш.

 

Идейно можеш да говориш за Бога, но ще приложиш това, което земята изисква. Три неща се изискват, за да може човек да има един отличен живот: да знае как да взема, да знае как да дава и да знае как да прилага. Питате в какво седи философията на живота. Да знаеш кога и как да даваш, да знаеш кога и как да вземаш, да знаеш кога и как да говориш.

 

Онова, което мислиш в дадения момент, онова, което чувстваш; хубавата постъпка, която извършваш, това е реалното, важното в живота. Имаш една хубава мисъл, която ти причинява радост, колкото и да е малка тази мисъл, тя е реалното. Едно хубаво чувство, което ти причинява радост, или една хубава постъпка, макар и малка, това е реалното. Такива малки работи осмислят живота. Ако ти очакваш големи работи, те ще дойдат след малките.

 

Най-първо гледате как да съградите вашия живот, как да се наредите. Понякога мислите като старите: какво ще бъде, как ще си намерите работа и често по цели нощи не можете да спите, преживявате какъв ще бъде животът ви след 20 години. Аз ви казвам, че след 120 години и камиларят, и камилата ще си заминат от пустинята и няма повече да минават оттам.

 

Не мислете само за днес! „Това, което ви е потребно за днес, имате достатъчно, а утрешният ден ще се погрижи сам за себе си", казва Христос. Умният човек всеки ден ще намира необходимите условия за живот. Има ги тия условия, те всякога се създават.

 

Искате тук да живеете добре. Но вие не сте дошли на земята да живеете добре. Да живеете добре, разбирате вашите интереси да не се засягат. Не искате да се затруднявате с разрешаването на някой сложен въпрос. Съгласен съм, че трябва да се живее добре. Това е един обществен въпрос, който засяга невидимия свят-умствения и духовния свят. Защото, щом обеднеят хората на Земята, интересите на съществата от духовния свят се нарушават. Щом забогатявате, и те са добре. Но във вас това съзнание липсва. Вие сте стигнали само до това, да искате да живеете добре. Всичко, което ви е нужно, което другите имат, и вие да го имате. В това отношение вие приличате на депутатите, които мислят за заплатите си, а не за работата. Добре облечени, те стоят и слушат, без да вземат участие в разискванията.

 

Вие казвате: „Да си поживеем на земята". След като си поживеете на Земята и си заминете, какво ще остане след туй поживяване, какво ви очаква? Представете си, че една трева ме пита какво е нейното предназначение на земята. Казвам й: да израснеш буйна, сочна, защото ще бъдеш опасана от една овца и твоят живот ще стане част от нейния. А после? После овцата, в която живееш, ще бъде изядена от човека и ти ще започнеш да живееш в човека. После? После земята ще изяде човека и ти пак ще започнеш да живееш в земята. Това е бъдещето на тревата, но какво ще разбере тя от това?

 

Онзи непреривен процес, който поддържа живота, е дишането. Щом спрем дишането, животът не може да продължава. Външният живот е резултат от дишането. При сравнение виждаме, че същото отношение съществува и в друга област: както въздухът влиза в човешкото тяло и го оживотворява, така и Божественият Дух влиза в човешката душа и я извисява. Когато човек почне да мисли какво е животът, какво е Бог и т.н., става едно пресилване в него. Пресилване може да има и в дишането. Когато човек не диша, има един резултат, а пък когато човек пресили дишането, получава се друг резултат. Та сега има две крайности, от които трябва да се пазите. Някой път вие ставате инертни в своето дишане, в мисълта си. Казвате: „Нищо не ме интересува". Този, който казва, че нищо не го интересува, какво трябва да прави? Той съзнава само това, че нищо не го интересува. Следователно това „нищо" го интересува в дадения случай. И макар че интересът му се свежда до нищото, иска да живее!

 

Ако хората бяха разумни и работеха със своя ум, със своето сърце, благата на живота трябваше да бъдат достояние на всички в една държава. Сега хората не са намерили още начин да се приложи Любовта, понеже всички разглеждат живота само от своя гледна точка. Ние днес разглеждаме живота като Настрадин Ходжа. Веднъж той казал: „Докато аз живея, и моята жена живее - целият свят е жив; когато жена ми умре - половината свят умира, а когато аз умра - целият свят е мъртъв".

 

Ние умираме от преяждане и от големи грижи. Грижим се за това, което не трябва.

 

Даваме къщата си под наем и после умираме от кавги и разправии с наемателите. Даваме пари назаем и после умираме за парите си, защото не са ни ги върнали.

 

В природата има много неща, които са изопачени, които са извратени, но те не са на природата. Съществените неща в живота имат строго определени качества.

 

Този те лъже, онзи те лъже и ти от своя страна лъжеш, докато най-после остарееш и казваш, че животът е нещо безсмислено.

 

От какво дойде смъртта в света? От непослушанието. Яденето от забраненото дърво не беше предвидено за хората, не беше предопределена такава храна. Бог каза да се яде от Дървото на живота, а не от Дървото за познаване на доброто и злото. Когато мислиш добре, когато се храниш добре, когато обичаш, ти се ползваш от плодовете на живота.

 

Вие често живеете само за да си уреждате живота, да се осигурявате. Сигурността на човека зависи от неговата мисъл, от неговите чувства и постъпки.

 

Сегашните хора с лошия си живот стават причина светлината, която идва от Слънцето, да не може да остави всички благословения на Земята. Те са причина да не могат да се приемат Божиите благословения. Ако ние не вложим доброто като основа и правдата като разпределително средство и ако не приложим разумност, не може да се повдигнем, а ще бъдем като дресирани животни.

 

Много от случаите и явленията в живота като че насън стават. Който се е пробудил от съня и съзнава нещата, той е на прав път; който не се е пробудил още, той живее несъзнателно и изпитва страх и ужас. Той си казва: „Какво ли ще стане с мен?"

 

Съвременните хора имат големи богатства. Съвременният век се отличава с много богатства и блага. Но пак хората се запитват: „Какво ще стане с нас? Защо сме се родили?" Чудно нещо, защо си се родил! Родил си се да познаеш какво нещо е Божията Любов, която носи живота; родил си се да познаеш какво нещо е Божията Мъдрост, която носи светлина и знание; родил си се да познаеш какво нещо е Божията Истина, която носи Свобода. Любовта, Мъдростта и Истината са светове, в които живеят разумни същества. Ти поглеждаш нагоре и казваш: „Какво ли има на небето?" „Око не е видяло и ухо не е чуло това, което се върши горе." Това са думи на апостол Павел. Какво има на Слънцето? Око не е видяло и ухо не е чуло онова, което става на Слънцето.

 

Често се говори за Любовта, без да се запитват какво нещо е тя и как се изявява. Обичаш някого, без да знаеш какво обичаш в него. Обичаш го, без да знаеш основната гама, по която е построен той. Обръщаш внимание на неговата външност, на неговите очи, уста, нос, вежди, но не знаеш гамата, по която той живее. Наблюдаваш хода му, без да разбираш причината, която го импулсира. Някой ходи като старец, тресе се от една страна на друга. Човек остарява преждевременно по причина на недъзите на своите деди и баби. Някои недъзи причиняват изкривяване, прегърбване на човека, което го прави преждевременно стар.

 

В живота нещата никога не стават така, какго човек мисли и очаква, по единствената причина, че той не е начало. Човекът е край на нещата, резултат, а не начало. Следователно няма какво да се очаква от края на нещата. И ако човек очаква нещата да станат какго той иска, това показва, че не разбира закона, който ги определя.

 

Някой казва: „Кажи ни истината". Да ти кажа истината? Ти имаш кожа и трябва да знаеш от какво се нуждае твоята кожа. Ти имаш мозък и трябва да разбираш законите на твоя мозък. Ти имаш бели дробове и досега не си се интересувал каква функция вършат те. Имаш стомах и не знаеш как трябва да ядеш и какво да ядеш. Не знаеш колко време да спиш и как да спиш. „Ама еди-кой си учен говори така." Че на птиците кой учен е казал как трябва да ядат и какво да ядат? Птиците, рибите, животните в света си напакостиха само с анормалното разплодяване. В тях се яви едно желание да се разплодят, да станат много и вследствие на това изобилие се създаде закон за насилствено изтребление на излишните, та трябваше да се наплодят месоядните животни. Те дойдоха да спасят света от чрезмерното размножаване. От чрезмерното размножаване щеше да се разплуе светът. Хищниците спасиха света. Сега вие ругаете тези животни. Знаете ли какво щяха да създадат овцете с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво щяха да създадат птиците с чрезмерното си размножаване? Знаете ли какво създаваме ние с чрезмерните си желания? Ти седиш и създаваш в своя ум желания, мисли и постъпки, които населяват света. Човешките мисли стават паразити, човешките чувства стават паразити и човешките постъпки стават паразити. Всичко в света живее, не е мъртво!

 

Невярващите имат много повърхностно разбиране за сегашния живот. Те казват: „Да ги изчистим, да ги избием всички тези". Та кога не са ги избивали? Толкова хиляди ярки, агънца, говеда - всичко това се избива в света! Може да изчислите - това са милиарди! Пък и милиони хора се избиват във войната, но досега светът още не се е оправил.

 

Има една крайна разумност, или една съвършена разумност. Например задавате си въпроса, защо сте родени в света. Попитайте тогава баща си, попитайте майка си защо сте родени. Баща ви и майка ви нека питат своите баща и майка защо са родени. Тогава ще дойдете до крайния предел. Най-после запитайте за причината защо въобще сте родени на Земята. Какъв отговор ще получите? Минава един мъдрец край едно плодно дърво и казва: „Ти, според мен, нямаш съзнание, ти живееш щастливо, тебе поне няма кой да те безпокои, а мен всички ме безпокоят за моите възгледи". Това плодно дърво било ябълка и казало: „Аз нямам твоите възгледи, но отнеха ми децата, обрулиха ме. Колкото деца родя, всяка година ми ги вземат, и нито едно не ми оставят!" Питам: не е ли това търпението на растенията? Вие изядете един плод и не мислите, че ябълката плаче за своите деца. Вие мислите, че тя се радва. Щом вземат вашите деца, казвате: „Прободе ме в сърцето". Тази ябълка не я ли пробожда в сърцето? Ние мислим, че ябълките не страдат. Има същества, които седят по-горе от вас. И те мислят за вас, както вие мислите за ябълката. Някое същество от невидимия свят дойде да види, че имаш едно хубаво дете, влюби се в него, вземе го за ръката и го вдигне на онзи свят. Ти плачеш, защото му взели дрешката. Какво става? Вземе му душата и я посади в райската градина. Ако отидете в онзи свят, ще видите, че вашето дете е посадено в градината. Ще кажете: „Това е иносказателен, фигуративен език". Питам: кой е реалният език?

 

Досега аз още не съм намерил на земята реалния език.

 

Христос казва: „Аз съм пътят, истината и животът". Пътят е материалният живот с всички негови блага. Истината, това е знанието; а пък животът, това е сърцето, всичко онова, което желаеш. Само когато познаваш Бога, всички материални блага ще дойдат. Когато познаеш истината, тя ще внесе светлина в тебе. Бог не само е създал човека, но е вдъхнал жива душа в него. Това е живият Христос. Сърцето ще се обнови. Тогава ще разбереш какво нещо е истината. Когато животът на земята започне да ти става ясен, в тебе ще се породи желание да помагаш. Тогава си в пътя на истината. Когато имаш Любов към всичко, тогава си в живота. Това е цяла една наука, която тепърва трябва да учите.

 

Всички хора носят последствията на миналите поколения. Някой път ти се родиш в един дом, за да забогатееш, да внесеш една нова струя в себе си, не само в своя организъм, в своя умствен свят, но в цялото поколение, което ти представяш. Ти си като един депутат в камарата. В България на колко хиляди души се избира един депутат? На 20 хиляди. Следователно всеки, който е дошъл на Земята, е един депутат, който представя интересите на същества от другия свят.

 

Умните хора знаят, че страданията и радостите се редуват. Половин-една минута страдание, половин-една минута радост. Страдание, радост, страдание, радост - по този начин колелото на живота се върти.

 

Ти само си видял нещата, но не си ги разбрал. Животът трябва да се види и да се разбере. Всички твърдят, че животът е лош. Че вие още не сте видели живота. И най-лошият човек в света има добри черти, но трябва да знаеш как да ги бутнеш, за да ги предизвикаш. Ако не знаеш как да ги бутнеш, ти можеш да предизвикаш най-лошото в този човек.

 

Има една реалност, която не се вмества в ежедневния живот на човека, нито във външния живот на природата. Външният живот си върви независимо от всичко друго. Ти не можеш да поправиш този живот. Ти не можеш да поправиш или да измениш климата на Земята. Земята сега е наклонена на 23 градуса. Ние не можем да изменим това нейно положение. Ние не сме дошли още дотам. Ако променим наклона на Земята на 90 градуса, бихме създали най-големия катаклизъм, който някога е ставал. Ако можем да наклоним Земята не на 23 градуса, а на три градуса само или най-много на десет градуса, Северният попюс би приел четири-пет пъти повече топлина, отколкото днес. Толкова лед има там, че цяла Европа би се покрила с около две-три хиляди метра вода. Ледът ще се разтопи и ще се превърне във вода. Не е лесна работа това. Сега всички говорят, че злато трябва на света. Ако златото се увеличи, ще стане друга криза в света. Ако има недоимък на храна, е лошо. Но ако има изобилие, и това е лошо, защото се обезценява трудът на хората, както и храната се обезценява, не може да се пласира. Тогава има едно свръхпроизводство и не се знае какво да се прави. Животът е поставен на чисто материална основа, но той не е само материя, както днес го схващат. Три свята има, в които човек може да живее. Ако е въпрос само да уредим своя физически живот, това е немислимо. И днес даже на земята има повече население, отколкото трябва да има, за да могат хората да живеят щастливо. Като възражение на това цитират стиха от Библията: „Множете се и се размножавайте!" Но не да се размножават глупавите и лошите хора, а да се размножават добрите хора - повече разумни хора ни трябват, добри хора ни трябват, гениални хора ни трябват. Те трябва да се размножават. Защо ни са обикновените хора в света? Гениалните, добрите, разумните хора като дойдат, те ще оправят света, а обикновените хора са малки деца, които искат само да ядат и да пият. Казвате: „Трябва да има повече деца". Защо трябва да се раждат повече деца? Повечето деца били благословение. Ако ти си един земеделец, имаш само един декар земя, а имаш десет деца, пет дъщери и петима синове, какво ще ги правиш? Или ако имаш само хиляда лева на месец, имаш десет деца, как ще се справиш с тях? Как ще прекараш при тия трудни икономически условия? Как ще ги облечеш, как ще ги нахраниш?

 

Скърбите ли, това показва, че не разбирате дълбокия смисъл на живота. Когато се радвате, показва, че мъчнотиите за вас имат смисъл. В туй отношение животът трябва да бъде радост. Както и да се проявява, той ще бъде радост. Ще ви приведа един пример. Минава един богат човек, който не разбира живота, покрай един беден. Той не обича бедните хора, блъсва го и казва: „Свиня". Човекът пада. Става му мъчно. Минава богатият край един кладенец покрит със слаба дъска и пада в кладенеца. Този, когото е блъснал, взима въже и го изважда. Щом го спасил, богатият казва: „Прости ми, извини ме, аз постъпих нечовешки". В него веднага става промяна. Ако богатият не беше паднал в кладенеца и ако сиромахът не беше го извадил, съвсем други щяха да бъдат отношенията им. Богатият щеше да се отнася с презрение кьм сиромаха и щеше да го нарича „свиня". Щом падна в кладенеца и бедният го извади, богатият променя мнението си за него. Защо става това? За да се познаят хората. Богатият ще се изяви и сиромахът ще се изяви. Като се изявят, ще се разберат. В разбирането е животът. Когато хората се разбират, животът има смисъл. Ако хората не се разбират, животът няма смисъл. Ако не се разбирате и вървите в противоположни посоки, тогава и богатите са нещастни, и сиромасите са нещастни. Пък ако се разбирате и вървите в една посока, тогава и богатите са блажени, и сиромасите са блажени.

 

Всеки от нас носи своята земя със себе си. Мозъкът е създаден по подобие на земята. Вашата земя я носите в главата си. С тази земя като се справите, другата ще бъде на ваше разположение. Считайте, че сте в един разумен свят, и се ползвайте от онова, което ви е дадено. Колко работи има, които не знаете? Вие ще напуснете този свят, без да сте се запознали с вашата глава. Да живееш на земята, значи да си преживял живота на всички същества от най-малките до най-големите; да си бил във всички частици, от които земята е създадена, във всеки закон, във всяка молекула, във всички пластове, и в центъра на земята да си бил, навсякъде да си преминал. Това значи да си живял на земята. А ти си минал по кората на земята и казваш: „Всичко познавам".

 

Да се върнем към обяснението за сегашния живот. Туй, което ви смущава, е, че се намирате в едно специфично състояние. Представете си, че имате един отворен съд, напълнен с вода, и друг, пълен с твърда материя. След време ще видите, че тази вода се е замърсила, тя е изгубила своята ценност, защото в нея е проникнала прах, тъй като съдът е бил отворен. Но другият съд е бил пълен със злато, а с него няма да стане това, което е станало с водата. Значи, ако е станала някаква промяна във вашия живот, вие сте като вода, която се е замърсила. Как ще се окаляш? „Отвън се окалях." Отвън или отвътре, щом се каляш, какво си ти - злато или вода? „Вода." Но водата се филтрира, за да се пречисти. Ако златото отвън се окаля, какво трябва да го направиш? („Да се измие.") Ако не може да се измие, да се стопи. Огън трябва. За златото трябва огън, а за водата - пясък.

 

Тогава аз правя едно сравнение: хората, които са като водата и са се окаляли, природата им дава богатство. Богатството е пясъкът - с него да се занимават. Парите са пясъкът на природата. Богатият работи за пари, те го импулсират. Ученият пък, като види книги, веднага се хваща на работа. Друг пък, за да го накарате да работи, трябва да се импулсират чувствата му. Следователно в различните светове обменните средства са различни: във физическия свят са парите, чувствата са обмяна на сърцето, мислите са обмяна на ума. В умствения свят ще плащате за мислите и мисълта е разменна монета. В духовния свят са чувствата, а в човешкия - постъпките са средство за обмяна. Обаче хората предпочитат парите, златото.

 

Резултатите на вашия живот могат да бъдат полезни на вашите ближни. И резултатът от живота на вашите ближни вие можете да използвате. Ако вие спънете живота на когото и да е от вашите ближни, с това ще спънете своя живот. И ако някой спъне вашия живот, той ще спъне своя прогрес. Трябва винаги да имаме това предвид. Не се спъвайте един друг! Защото, ако спънете вашия живот, спъвате себе си. И ако спънете живота на своите ближни, вие се лишавате от известни условия и косвено се спъвате.

 

Лесният живот е паразитство. Мъчният живот е благородство.

 

Ако човек яде половината от това, което сега яде, ще си удължи живота. Човек трябва да разбира скритите сили, които провидението, великото в света е вложило в материята. Ако човек е разположен, ако има трезва, права и свежа мисъл, ако разбира причините за нещата и законите, явленията в света, процесът на хранене ще протича правилно.

 

Мнозина се връщат назад и се запитват за миналото си. Няма защо да се занимавате с миналото си. Какъв си бил в миналото, не е важно; какъв си сега, това е важно. Някои могат да видят своето минало, но да гледат на него като на чужд живот, а не като на свой. Да гледат и да кажат: „Добре е живял тоя човек". Понякога природата открива и добрите, и лошите работи на човека, но като чужди. Ако той знае, че е причина за някои лоши работи, постоянно ще скърби; ако знае, че е причина за някои добри работи, ще се радва. На земята голямата радост и голямата скръб не се допущат. Защо? Защото те са полюси на живота - плюс и минус, които взаимно се неутрализират. Каквото си имал, всичко си изял и изпил - нищо не ти е останало.

 

Ако искате дълго да живеете, не давайте пари назаем. Не свързвайте и двата края. Живейте както дойде и с каквото може. Колкото по-просто, естествено живее човек, толкова по-добре.

 

Със сегашните разбирания животът може ли да се подобри? Не може. Аз подразбирам подобрението в съвсем друг смисъл - не да се подобри частично положението само на една част от хората. Всеки един от хората, които са на Земята, трябва да намери туй, за което е дошъл. Всеки човек, който е дошъл на Земята, е дошъл за нещо специфично. Ако ти не го намериш, питам, какъв смисъл има животът? Някой казва: „Аз съм дошъл на Земята да живея". Много добре, ти си дошъл да живееш, да спечелиш нещо. Ако след като си живял 50—60 години и си добил знание, богатство, дъщери, синове, слава и чест - ако след всичко това един ден те оберат и ти вземат и славата, и богатството, и дъщерите, и синовете, и знанието? Какво сте придобили, питам? Вие си отговаряте: „Човек ще умре, ще се свърши всичко изведнъж". Това е една игра в света. Ще умрем, но умирането нищо не разрешава. Смъртта -това е най-силното нещо, което съществува в света; най-голямото насилие, което съществува - това е смъртта. А ние се утешаваме, че човек като умре, всичко щяло да се свърши. Нищо няма да се свърши!

 

Всичко, което човек не прави от добра воля, му е наложено насилствено върху съзнанието. И само това, което правите съзнателно, от Любов, то е ваше. Любовта е закон на свободата. Всяко нещо, което правите по Любов, е свободно. Извън Любовта всичко е насилие. Извън мъдростта всичко е насилие, извън истината всичко е насилие. В Любовта е свободата, в нея се проявява животът. В мъдрост се проявява знанието. В истината се проявява свободата. Но свобода, знание, живот образуват едно цяло. То е както в музиката: сила, напрежение и тембър. Напрежението аз наричам раждането на един тон. Силата-тръгването, изявата. Тембърът, то е красивата форма, в която тонът се проявява. Или може да кажем, напрежението е самото дърво, което се ражда, разпуква се семето. Силата - растенето на това дърво. Цветът и плодът са тембърът. Ако човек не може да тури нещата в едно правилно съотношение, той няма да може да си представи какъв е смисълът на живота.

 

В живота вие искате да постъпвате съобразно своите разбирания. Това значи да свириш на своята цигулка-да имаш свободно разбиране за живота. Където и да си, да знаеш как да постъпиш. В цигулката тоновете нямат определено място, но ти, за да знаеш къде се намира известен тон, трябва да го имаш в себе си. Онзи човек, който няма тона в себе си, той не може да го възпроизведе. Всички хора са започнали различно живота си, понеже не са взели основния тон еднакво. Например, когато са създадени рибите, те са взели един тон, а когато е създаден човекът, тонът е бил друг. Ако ти в живота нямаш определена мисъл, определено чувство и определено разбиране, ти не можеш да вземеш вярно този тон.

 

В разнообразието именно е смисълът. Няма да намерите двама с еднакви способности. Много тънко различие има между хората. Хубостта на живота седи в голямото разнообразие, което съществува между хората. Един човек може да е посял бор преди 120 години от една семка. Друг дошъл след 120 години и отсякъл дървото. 120 години го оставили да съхне, след което направили от него инструмент. Значи 240 години са се минали, откакто семката е била посята, после израснала, станала голям бор, който бил отсечен и изсъхнал. След 120 години дошъл един майстор и направил от него инструмент. И след толкова години виждаш, че на това дърво някой свири.

 

Изискват се часове на дълбок размисъл, за да разберете смисъла на живота. Вас ви занимава само обикновеният живот - речено, казано, ядене, пиене, къщи, кой станал министър в България, замръзнали няколко души някъде. Да замръзне човек някъде не е толкова голямо нещастие. Той се е сгъстил, станал е по-солиден, не се движи. Когато природата замразява някого, значи му е отредила друго предназначение. Под „студ" ние разбираме едно, а природата - друго. Между това, което разбираме ние, и това, което разбира природата, има грамадна разлика.

 

И Писанието казва: „Между мисълта на Бога и нашата мисъл има такова голямо различие, колкото между небето и земята". Такова е различието между Божието и нашето разбиране. Някой казва: „Аз разбирам живота". Какво разбира той от живота? Ако е разбрал живота, това е велико нещо! Няма по-хубаво от това, да разбереш живота. Животът е едно благо. Как ще го задържиш? За да го задържиш, трябва да имаш сила, а пък за да си силен, трябва да си способен, да имаш знание, да имаш мъдрост. Освен това трябва да го подкрепиш с нещо. С какво ще подкрепиш живота? Животът се подкрепя само със закона на Любовта! Ако ти не разбираш великия закон на Любовта, ти няма да знаеш как да подкрепиш живота си и ще го изгубиш.

 

Христос казва: „Бъдете прочее разумни"! Той не се обръща към обикновените хора, а към учениците си. Следователно, ако искате да придобиете нещо от този живот, вие трябва да го разбирате в неговата пълнота. Защо? Защото животът е съчетание на разумни съзнания в света. Ако бихте били ясновидци в първа степен, щяхте да видите, че светът е преплетен като един организъм. Щяхте да видите, че съзнанията на всички същества, от най-висшите до най-низшите, са преплетени като в един общ организъм. Всичко в света съставя един организъм. И ангелите, и херувимите, и серафимите, пък и най-малките буболечици, всички в света са преплетени в съзнанията си.

 

Смисълът на живота седи във взаимопомощ, във взаимно помагане. Законът за взаимопомощта гласи: никаква връзка не може да съществува между хората, докато те не са проникнати от силно желание взаимно да си помагат. Между клетките на организмите съществува едно сплотяване с цел взаимно да си помагат. В това взаимно помагане се заключава благото на целия организъм. Когато клетките се индивидуализират и всяка от тях започне да мисли и да живее за себе си, настава смърт за целия организъм.

 

Всеки един от вас трябва да има вътрешен живот, съкровен, потаен. Всичко не трябва да изнасяте навън.

 

Извор, който от дълбоко извира, ако се отвори и всички го виждат, значи е плитък.

 

Съвременните хора говорят все за смисъла на живота, има ли защо да се живее, или няма. В края на краищата всеки казва: „Смисълът на живота е да познаеш себе си". С други думи казано, смисълът на живота е да познаеш Бога в себе си. Значи Бог е същината, кьм която всеки се стреми. Същината пък е цялото битие: растенията, животните, хората, Слънцето, Луната, звездите, въздухът, водата, почвата и т.н. Всичко в света е изявление на Бога в разни форми.

 

Казваме „постижимо и непостижимо", „ограничено и неограничено" и „гранично и безгранично". Постижимото е гранично, а непостижимото - безгранично. Ако под „постижимо" разбирате нещо реално, не сте прави. Реалното не е гранично, не е нещо малко. Имате един хляб - ограничен е. Изядете го и в един ден работата се свършва с него. Имаш хиляда хляба. За колко дни ще ги свършиш? За колко дни ще ти стигнат хиляда лева? Значи, постижимите неща, като се свършат, произвеждат страдание. Парите не се свършват, ти се радваш. Ако реката изтича, изпарява се и пресъхва, произвежда страдание. Можеш да разчиташ само на оная река, която постоянно тече и не пресъхва. В непостижимото е вътрешният смисъл на живота, а не в постижимото, ограниченото, което трае само момент. Ти разрешаваш една задача. В света има безброй задачи, а не само една. Смисълът на живота е в многото задачи, във всички задачи.

 

Ако живее съзнателно и изпълнява Божиите закони, човек продължава живота си.

 

Невъзможно е да изпълнявате Божията воля, а същевременно да боледувате или да живеете в сиромашия. Бог е дал изобилно вода, въздух, светлина, храна на хората. Въпреки това те гладуват, мизерстват.

 

Ако стомната е пукната и каквото се налее в нея, изтича навън, кой е виновен за това? Пукне ли се гърнето, маслото почва да изтича, човек се състарява, почва свят да му се вие, боли го тук, боли го там, очите му се премрежват. Но ако възстанови връзката си с разумната природа, с духовния свят, може да се обнови.

 

Сънуваш вечер, че си богат, ставаш сутринта и от богатството никаква следа. Сънуваш, че имаш вол, но сутринта никакъв вол няма. И в действителния живот е същото. Имаш стотици хиляди левове, но случи се нещо и ги изгубиш. Учен човек си, но удари те нещо по главата и ти изгубиш знанието си. Къде е животът тогава? Ние живеем в света на постоянните промени, а после ще кажем като сегашните учени, че като умре човек, всичко с него се свършва. Няма какво да се говори по това. Че всичко се свършва, това си е на мястото. Не е лошо, че се свършват някои неща. Но с какво трябва да се свършва? Добре е да се свърши с болест, защото ще дойде здравето. Добре е да се свърши с невежеството, защото ще дойде знанието. Добре е да се свърши със смъртта, защото ще дойде животът. Като изгубиш живота си пък, ще дойде смъртта. В живота изобщо няма свършване на нещата.

 

При сегашните условия на човека не е необходима вяра; вяра всички имате. И знанието не е толкоз потребно. Всички имат знание и даже имат повече, отколкото им трябва. И вяра имате повече, отколкото ви трябва - вярване имате. Вие сте толкоз богати, че не знаете къде да вложите капитала си. Пребогати сте. И всички страдате. За да може човек добре да живее, трябва да знае къде да вложи капитала си и от придобитото да се ползва.

 

Всичко в света е постижимо, когато Любовта създаде вярата, а вярата създаде надеждата. Тогава Любовта дава смисъла на живота, вярата дава съдържанието, а надеждата дава формата, която е дреха на живота.

 

Трябва да бъдем щастливи, трябва да бъдем умни, трябва да бъдем добри! В това седи човешкият живот. Всеки човек трябва да се стреми да вземе най-високото положение, в най-добрия смисъл. Никой не трябва да се спъва. Отвори се за всичко онова, за което ламти твоята душа, не спъвай себе си, дай път на въображението си, не бързай. Ще кажете, че това са илюзии. Мисли за всичко, желай всичко, стреми се кьм всичко, но не бързай. Ако в този живот - не, ако във втория - не, в третия ще стане. Доброто живее много по-дълго от злото. Ти казваш: „В този живот!" Няма разрешение в този живот. В този живот всички места са заети!

 

Със своите мисли ще усилваме живота. Адам живя 900 години. Сега казваме: ако ние живеем още един живот, къде ще му иде краят? По-добре да живеем дълъг живот. Но не такъв, да живеем сто и двадесет години и нищо да не разберем. Някой живял 120 години, оженил се три пъти, жените му умрели, децата му умрели, търговец бил - фалирал, написал една книга - не се чете. Човек трябва да опита съществени работи. Ако аз дойда на земята и в бъдеще, ако съм в туй положение, бих желал да придобия такава сила, че от земята да отида на месечината. Да направя една разходка. Месечината е богата със злато, скъпоценни камъни - богатства има там. И като се върна, да донеса всичкото си богатство от месечината. Как мислите, ако донеса 500-600 милиона английски лири, такава разходка има ли смисъл? Ако придобия знание и стана господар на пространството, това не е ли добро? Като господар ще зная, ще измервам със своите уреди какъв е студът, каква е топлината, какви са електрическите и магнетичните процеси, какви промени стават. Като се върна, ще зная. После ще се яви амбицията у мен да отида на Слънцето. Оттам ще донеса свещения огън, с който да запалвам елементите на Земята; ще донеса и жизнения еликсир, за който са работили в старите времена. Защото този еликсир може да се вземе само от Слънцето. Каквото и да казват, аз така го зная. Този еликсир не се намира на земята. През годината има специфични дни, има специфични часове, когато слънчевите лъчи падат под известен ъгъл върху растенията - и ако можете да го вземете и да го турите в едно шишенце, ще добиете вечния живот. Вие искате да ви кажа тия дни и часове. И цялата земя да ми дадете, няма да ви кажа!

 

Трябва да обичаме живота, докато имаме работа, която трябва да свършим на земята.

 

Вечният живот - това е същественото, към което човек се стреми. Във вечния живот се намират ония способности, които са необходими за човека; ония чувства, които са необходими за живота; силите, с които човек трябва да работи. Вечен живот значи живот без противоречия. Вечен живот значи да бъдеш заобиколен с добри, разумни същества, които те обичат.

 

Вие никога не можете да напуснете този свят. Вие можете да живеете само едновременно в трите свята. Да живееш само в един свят е абсолютно невъзможно. Някои искат да ни убедят, че само във физическия свят имало живот. Това е една квадратна глупост. Други искат да ни убедят, че само в другия свят имало живот. Това е втора квадратна глупост. Трети искат да ни убедят, че само в мисълта има живот. Това е трета квадратна глупост. Истината е, че ти може да живееш само в трите свята едновременно.

 

Има една наука, която хората трябва да изучават. Не да съжаляват, че се намираме в една тежка епоха и да питат: „Как ще се оправи светът?" Няма какво да мислим за света. Когато вие пътувате в един параход и ме питате какво е нашето бъдеще, ще ви отговоря, че нашето бъдеще е да дойдем до пристанището. Всички трябва да излезем на пристанището! Капитанът ще слезе на брега, ще даде разпореждане всички да слязат и всеки да си вземе пътя накъдето поиска. Параходът ще си остане параход. Ще бъде смешно от наша страна да се осигурим за вечно оставане в този параход. Той не търпи никаква осигуровка. Ти само за 10,15, 20 дни като платиш, имаш право да пътуваш с него. Като се свърши пътуването, ще излезеш. Такъв един параход е и Земята. Представи си, че пристигаш до едно пристанище и ти кажат, че веднага трябва да слезеш. Казват: „Еди-кой си е заминал за онзи свят". Не е заминал, слязъл е на пристанището и е заминал за дома си.

 

Цялото пространство е населено със същества; във всички светове има живи същества.

 

На Луната има живот. Във Вселената няма пусти светове и на най-изос-таналите звезди има живи същества. Животът се поддържа от Слънцето, но се пречиства от Луната. Всички нечистотии на Земята се пречистват чрез Луната. Среброто е свързано с Луната.

 

В сегашния живот топлината е по-опасна от студа. Ако някой човек се подложи на замръзване по специален начин, студът няма да го повреди. Той може да се запази в това състояние векове и после пак да се размрази. Размразяването трябва да става от опитни хора. Да умеят да възстановяват постепенно кръвообращението.

 

Ако разбирате законите, ще раздадете светлината, топлината и силата си на хората и цялата материя, която имате. Ще се освободите от този багаж, ще бъдете като дете и по-леко ще отидете на онзи свят. Няма какво толкова да се свързвате със земното.

 

Някога водата е била среда на човека, но днес е условие. Когато водата престане да бъде условие за човека, той ще придобие вечния живот. При това положение водата ще бъде реалност за човека. Тя ще извира от него.

 

Какво правят съвременните хора? Те говорят изключително за миналото си. Добър е животът на миналото, но в него няма втичане. Учителят разправя за своя минал живот, какво направил като бил учител, като бил млад. Цигуларят разправя за своята цигулка, с която свирил на младини. Не, и като млад, и като стар, човек непрестанно трябва да работи, да внася по нещо ново в съзнанието си. До последния ден на живота си цигуларят трябва да свири и като дойде денят на заминаването му, да каже на цигулката си: „Съжалявам, че те оставям, но ще се върна и ще продължа работата си". Човек трябва да слезе на Земята с импулс към работата, към придобиване на нещо ново. Със същия импулс трябва да си замине.

 

Като вниквате в живота на учените, на хората на изкуството и на музиката, виждате, че те се намират под влиянието на слънцето. Те са идейни хора. Като казвам, че човек трябва да се свързва с енергиите на слънцето, нямам предвид само физическото слънце, което изгрява и залязва на хоризонта. Аз имам предвид главно Божественото слънце, което изгрява в душата на човека и никога не залязва.

 

Кой чертае бъдещето на човека, бащата или синът? Бащата определя какъв да бъде синът. Майката чертае какъв да бъде синът. Бащата и майката раждат деца. Следователно те са повод, те чертаят тяхното бъдеще. Когато синът стане баща, той чертае бъдещето на своя син. Мислите ли, че Бог, нашият велик баща, Който ни е пратил в света, ще остави на нас да чертаем своето бъдеще? Той е начертал нашия път и ние трябва да вървим по начертания път. Когато ние сами създаваме нещо, имаме право да чертаем бъдещето му. Какво правим понякога? Искаме да внесем своите теории и възгледи в Божията система и настояваме всичко да се върши според нашите разбирания. Това е невъзможно. Това може да стане, когато ние бъдем самостойни творци.

 

Научете се да чувствате благодарност към онази причина, която ви е пратила - живата причина, да благодарите, че при най-лошите условия, в които може да бъдете, ще намерите едно малко добро. За него благодарете. И в най-лошите условия има едно микроскопическо добро, намерете го и благодарете. Това е човекът. В най-лошото състояние да благодарите за най-малкото добро. Аз съм виждал как вечерно време, като вървиш в тъмната нощ, една малка свещица осветлява всяка твоя стъпка, за да не паднеш в някоя дупка. Голямото благо е дневната светлина. Най-малкото благо е малката свещица, която осветлява твоите стъпки. Необходимо е някой път да се движите в мрачна нощ. Ако всички бяхте така щастливи, както искате, това щеше да бъде най-голямото ви нещастие. Трябва да знаете, че когато вие сте щастливи, вашето щастие се дължи на нещастието на другите. Ако те не бяха нещастни, вие нямаше да бъдете щастливи. Защото всякога щастието на едни се дължи на нещастието на други. Или другояче казано, нещастието или страданието, това е работа, която трябва да извършим. Радостта е плодът, почивката от работата, която сме изработили, и ние се ползваме от този плод. След като е работил един човек, след като дълго е посаждал дървета и се е грижил за тях, накрая бере плодовете и ги яде. Това е радостта, която му донасят плодовете. Радостта, това са плодовете от миналите страдания. Страданията са работата, която сме свършили. Може понякога да е била неразумна, но каквато и да е, все е работа. Може да е работа, наречена мъчение, може да е работа - труд, а може да е работа - работа. Имаме мъчение - работа, труд - работа, и работа - работа. Като дойдете до работа - работа, дошли сте до най-хубавото положение. И в мисълта има мисъл - мъчение, мисъл - труд, и мисъл - работа.

 

Сега аз ще дам ново определение за Бога. Бог е най-малкото добро, което може да ви помогне в даден случай, да излезете от една голяма мъчнотия. Вие търсите Господа, но никъде не Го виждате. Къде е Той? В най-малкото добро у вас. Имате ли най-малкото добро в себе си, с което можете да си помогнете, там е Бог, там се проявява Той. Какво са учили и учат философите за Бога, това остава за тяхна сметка. Какво са говорили дядо ви и баба ви за Бога, и то остава за тяхна сметка. Знайте, че ключът на философите, ключът на баба ви и дядо ви са чужди ключове, които не можете да употребявате, за да отваряте своите стаи. Всеки има свой собствен ключ за стаята си. Ти имаш сърце, за което Господ ти е дал ключ сам да го отваряш и затваряш. Дадеш ли ключа от сърцето си на хората, те да го отварят и затварят, знай, че твоята работа е свършена, от тебе нищо няма да остане.

 

И тъй, най-малкото добро е това, което човек може всеки ден да приложи в живота си. Вън от него всички неща са ненужни терзания. Там законът съществува. Където няма закон, там има свобода. Където има свобода, там се проявява най-малкото добро, с което човек може да отвори ума и сърцето си. Дръжте се за най-малкото добро и всичко непотребно отхвърлете настрана. Отхвърлете болестите, безпокойствата, страданията, те не съществуват. Хвърлете товара от гърба си! Вие сте в състояние да се освободите от него. Освободете се от ненужните страдания и не питайте защо сте се окаляли, защо сте се напрашили. Не питайте защо обущата и дрехите ви са скъсани. Днес сте окъсани, утре ще бъдете с нови дрехи. Тези неща са временни, а не постоянни. Мястото не е постоянно нещо. Днес сте на планината, утре сте в долината. Днес нещо нямате, утре ще го имате. Нищо не е постоянно в света.

 

Когато говорим за Бога, подразбираме деня на живота. Едно слънце - един Господ. Вечерно време има много звезди, но денем има само едно слънце. Когато говорим за Бога, разбираме една възможност, която може да реализира всичко, което си видял през нощта. В едната възможност ще можеш да реализираш всичко. Денят показва начина, по който да реализираме нашите копнежи, а вечерта показва скритите възможности. И като помислиш, това са векове, милиони години пред тебе и всички те са възможности за постижения. Слънцето показва, че идеята, която имаш, може същия ден да реализираш.

 

В умовете на хората, когато се каже „мрачна нощ", картината е следната: няма изходен път. Намираш се в един затворен кръг. Но даже и в мрачната нощ цялото небе е осеяно със светлина. Небето показва, че безбройни са възможностите на човешкия живот. И когато вечерно време излезете и видите звездите, всичкото ви обезсърчение трябва да изчезне. Като погледнеш нагоре, небето ти казва: не бой се, ти едва сега започваш. Имаш възможности да постигнеш всичко. Но да се чете по небето, показва, че имаш възможности да постигнеш всичко в живота, имаш и разбиране. А пък като стане ден, като изгрее слънцето, това показва, че в света единство трябва да има. Вечерно време ти се намираш под звездите и не знаеш коя да си избереш. Която и да избереш най-напред, може после да се откажеш от нея и друга да избереш. Щом изгрее слънцето, нямаш избор. Щом стане ден в човека, няма избор, само една възможност за избор има.

 

Казвам: да вярваме, че Бог създаде небето и земята. Да се роди в нас онази светла мисъл, че при този тежък живот, който сега минаваме, да знаем, че има един изходен път. В никоя система вие няма да намерите вашето спасение. В която и църква да сте, каквото и политическо верую да изповядвате, може да сте англичанин, американец, русин, немец, вие не може да се избавите от лошите последствия на живота. Вие сте осъдени да умрете. Казвате: „Да си поживеем". Не се лъжете с един живот, при който след като се наядете хубаво, ще ви обесят на въжето. Не считайте това за живот. Предпочитам да ме обесят гладен. Ако ще умра, да умра гладен. Какво разбирате вие под думата „смърт"? Научно разбират унищожението на човека. Да умре човек, подразбира един нов живот. Когато дадоха тази чаша на един от великите хора, той каза: „Ако е възможно, да мине тази чаша, Господи; ако не, да бъде Твоята воля".

 

Когато отношенията на един човек, на едно разумно същество спрямо живота са правилни, той се развива правилно. Животът е връзка с онова начало, от което човек изтича. Писанието казва: „Бог изпраща Духа си и оживява. Оттегля Духа си и умира." Значи резултатът от отношенията между Бога и човека е животът. Казва се: „Изпраща Духа и хората оживяват". Когато дойде Духът, човек живее. Значи Духът е връзка между Първото Начало и човека. Животът е резултат. Щом живееш, това показва, че между Първото Начало и тебе има връзка - Духът. Казваме, че Духът ще ръководи; значи, говорим за онова Начало, което носи живота в себе си. Някой път вие казвате, че искате да живеете. За да живееш, трябва да съществува връзка между тебе и Бога! Сега трябва да се разбере какво означава тази връзка. Донякъде може да се обясни, но не напълно. За да може един организъм да функционира, непременно трябва да влезе в тялото въздух. След като приеме въздух в белите дробове, човек започва да живее. Дишането се подкрепя и от други процеси; за дишането са потребни храносмилането и човешката мисъл.

 

Молитвата е зов кьм Бога. Скръбни сте, натъжени сте-молете се. Господ по три начина утешава: първо - ще ви прати някой човек да ви помогне, второ - ще ви прати някой ангел, и трето - сам Той ще слезе. Питате: „Защо сме се родили?" За да посещавате Господа. Това е великият закон, по който хората със своите скърби и земни нужди се сближават. Ако нямахме нужди, не бихме разбрали в какво се състоят хубостите на живота. Ще пазите тази мисъл: „Животът, тъй както е направен, е най-добър живот, и ние, тъй както сега живеем, живеем най-добре".

 

Трябва още докато си жив, да придобиеш ония алхимически свойства на живота, че колкото и да боледуваш, нищо да не е в състояние да те умори. При това никаква болест да не те хваща, да умираш, без да се разлагаш, да страдаш, без да унищожаваш, да бъдеш безстрашен, но разумен.

 

Когато животът стане съвсем неразбран, тогава в старите хора, които не разбират живота, се набира червеният цвят на венозната кръв, от която идват всички болести.

 

Всичките болести се дължат на нечистата кръв в човека. За да се пречисти кръвта, ти трябва да обичаш. Ще призоваваш алхимическия огън, ще мислиш, мисълта ти да свети. Ако твоята мисъл не е светла, ако чувствата ти не са топли, ако постъпките ти не са силни, твоята кръв не може да бъде ясночервена. Онзи червен цвят, който кара хората да се бият, не е този червен цвят, за който аз ви говоря.

 

Като изучавате светлината на червените лъчи една година тъй, какго трябва, ще видите колко мощно и целебно е тяхното действие. Ще почувствате живота, безсмъртната природа чрез тези лъчи. Ако можеш да видиш този хубав, ярък червен цвят, никога няма да го забравиш. Бог е оставил една велика тайна в тия червени лъчи, в тия чудни трептения. Има една есенция, затворена от хиляди години в този цвят, и Бог очаква децата да бъдат достатъчно досетливи и умни, за да си вземе всяко толкова блага от него, колкото му е необходимо.

 

Ние почти я отминаваме тази светлина и постоянно викаме за помощ, крещим, че нямаме живот, и умираме при голямото изобилие, което Бог праща. И така ще умираме още дълго време. Ще ходим горе да се учим, пак ще се връщаме, пак ще отиваме, ще се учим и ще се връщаме, докато в нас просветне истинското познание за благата, които ни заобикалят.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...