Jump to content

Recommended Posts

ЖИТО

 

Житните зърна са разумни същества, които са слезли от небето и са станали жертва за хората, за да могат те да се повдигнат. Животът на Бога е скрит във всяко зърно. Чрез житото Бог се жертва за тебе.

 

Във всяко житно зърно се крие по чуден начин частичка от Божествения живот.

 

Всяко житно зрънце носи със себе си съзнанието и Божествената мисъл. Засега най-хубавата храна са житото и плодовете.

 

Житните зрънца са Христовото тяло. Веществото на житото са соковете, манната, с която ангелите се хранят. Житното зърно е емблема на Христа.

 

Според мене житното зърно е дошло на Земята преди 250 милиона години. Преди толкова години житното зърно е било внесено в умствения свят. То е расло първо в човешкия ум, постепенно е слизало от умствения свят, докато е дошло на Земята. Ние днес не знаем истинската му стойност. Само след големи изпитания човекът ще разбере стиха от Евангелието, където Христос казва: „Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той има живот в себе си."

 

Какго житното зърно пада в земята и умира, какго то пониква, израства и дава плод - същото става и с човешката душа. То е мъничко, скромно, обаче има сила, възможност, дух на самоотрицание, с която сила храни себе си и другите. И когато вие седнете на трапезата, не мислите никак за житното зърно, не знаете каква радост внася то у вас и какви мисли ви носи, не знаете дори неговия произход. Житното зърно е една велика загадка. То е емблема на живота.

 

В хляба се крие Божественият живот, в него се намира Божественият Дух. В житото се крият най-мощните сили, най-благородните сили на живота. Житното зърно е излязло от Бога, както и ние.

 

Житните зрънца съдържат в себе си потенциална енергия, която като влезе в организма на човека, се превръща в кинетична. Житните зрънца са се явили след човека на земята.

 

Ако разгледате житното зърно силно увеличено, ще видите, че в него е скрит зародишът на човека. Който знае законите и условията за развитието на човека, като постави това зърно при тези условия, от него ще излезе какъвто човек искате - талантлив, гениален, светия, но знание е нужно за това. Външно погледнато, житните зрънца не се отличават едно от друго, но това не е така.

 

Природата е създала хляба и ако хората не бяха сгрешили, те щяха и досега да се ползват от най-хубавата храна, без да имат нужда от нищо друго.

 

Някога житото е било много едро и хубаво във вид на малки самунчета, както днес са ябълките и крушите. Днес като го мелят във воденици, повече от половината от хранителността на житото се губи.

 

Житото е дошло на Земята да облекчи човешкия живот. Преди идването на житото на Земята човечеството е имало такива страдания, каквито не можете да си представите.

 

Съвременното човечество носи страданията на всички минали жестокости, които са се вършили на Земята преди слизането на житото между хората.

 

Само узрялото жито знае какво нещо е „до" в петата окгава. Пет окгави и пианото няма. Като дойдеш до петата октава, ще бъдеш като житото, за теб страданията няма да са нищо.

 

Онзи, който е узрял плод, и да го мелиш, не страда. Житото, след като го смелят, омесят, опекат, като влезе в човека, пак израства.

 

Хубава боза става от просото. Лечебно действа просото, може понякога да се използва за цяр. То е мъничко, но може да помогне. Но засега най-хранително, най-полезно е житото, то е дошло от Венера, растение на Любовта. Житото е много устойчиво.

 

В ангелския свят житото зрее по дърветата; там житните зърна са едри като ябълки и са много сочни и сладки. Като туриш две-три зърна в джоба, цял ден ще минеш с тях. Те не оставят никакъв излишък и са като нектар.

 

Бог присъства в житото. Ние мелим Господа, когато мелим житото, и най-хубавото от житото излетява.

 

Хлябът - най-необходимата и свещена храна за хората, днес не допринася нещо съществено за тях, защото е приготвен с ругатни, недоволство и отрицателни мисли.

 

Хлябът е изгубил естествената си чистота.

 

Може да турим в брашното масло и сирене, но хранителността на житото е изчезнала още при смилането на житото. Тя не е онази първична храни-телност, каквато житото има. Житото е станало на брашно, защото човек не разбира, не знае колко си пакости, като смила житото.

 

Когато се мели житото, етерните масла излитат, щом се залее брашното с вряла вода, други мазнини излитат, после в пещта-други вещества излитат. Житото трябва да се яде така, както е. Ще го дъвчете като сакьз.

 

„Хляб наш насъщний, дай ни го нам днес" - не се казва чай, кафе, пасти, а само хляб.

 

На физическото поле човек трябва да яде преди всичко хляб - най-важ-ното нещо. В хляба се съдържат велики сили, сгъстени енергии, стига да е чист, пшеничен. Само с хляб и вода човек може да живее.

 

Ако знаехте как да приемате храната, нямаше да имате нужда от нищо друго, освен от житото.

 

Като променяш своето състояние, ти ще привличаш всички ония елементи, които се съдържат в житото. Ако искаш да извлечеш елементи за ума си, ще впрегнеш азотните вещества на работа, като мислиш постоянно за духовния свят, за Бога и Любовта. Само така ще извлечеш тези необходими елементи за тебе от житото, които слънцето е вложило в него. Ако искаш да извлечеш енергия за чувствата си, ще впрегнеш кислорода на работа, защото в дробовете при процеса на дишането се образува приятно горене. Ще мислите, че всичко в света е хармония и в болести, и в страдания, и в смърт, и във всичко ще виждате Божията Любов. Така ще разглеждате нещата, за да извлечете от житото всички необходими елементи.

 

Не е все едно дали ще употребяваш жито, царевица, овес, ръж, или други зърнени храни. Ако искаш да бъдеш здрав, да придобиеш мускули, сила, живот, яж жито. Засега най-силната и здравословна храна е житото.

 

Хранителността на житото е в люспите му, точно това, което хората изхвърлят. Вътрешността на житото е определена за по-благородни хора, които правилно могат да го използват.

 

От всички храни най-хубави са житото и хлябът. Всички други храни идват да допълнят хляба.

 

Вкусна храна е онази, която съдържа сила в себе си. Хлябът дава сила и свежест на тялото. Хлябът е добрата храна.

 

Елементите на хляба ги има във въздуха.

 

Докато човек не намери отношението между живота и хляба, нищо не е намерил. Колкото по-малко хляб ядеш, толкова по-малко живот имаш. Откажете се от хляба и ще видите, че животът ви ще се намали. Без хляб и без живот човешката мисъл не може да се прояви.

 

Чистият пшеничен хляб има повече хранителни вещества, отколкото другите храни.

 

Формата на хляба не е хляб и вкусът не е хляб, но хранителността, която той може да има и която ви дава, това е същественото.

 

Има теории, според които студеният хляб е по-здравословен. Според мен топлият хляб е по-здравословен. Студеният хляб за пълните хора е на място, но за сухите не е на място. За сухите - мекият, топлият хляб е на място, току-що изваден от фурната.

 

Хляб не се хвърля. Никога не го хвърляйте. Всяко нещо, колкото и да е малко, е ценно, още повече хлябът - ще го държите в съзнанието си като нещо свещено. После от този хляб на Любовта няма да давате комуто и да е. От този хляб на свиня няма да давате. Хлябът е нещо свещено.

 

Съветвам ви върху гроба на всеки от вас, на близките ви, да се посява жито.

 

Младата жена, която меси хляба, трябва да вложи в него вяра, положителни мисли и чувства. Ако тя е недоволна, нейните влияния ще проникнат в хляба, който е месила. Хляба трябва да го месят професори. Не само това, но аз препоръчвам който може и има условия, сам да си меси хляба.

 

В това време, когато меси хляба, да чете молитви, да пее и да не оставя нито една трошица да падне на земята. Вие ще възразите: „Само това ни остава сега, да месим хляб, като че друга работа нямаме". Каква по-важна работа от месенето на хляба?

 

Онези от вас, които имат слаб стомах или слаби гърди, които са нервни, сприхави, нека се подложат на житен режим за един, два, три месеца най-много. През това време не трябва да употребяват никаква друга храна, нито хляб, освен да дъвчат суровото жито, изчистено и измито. Ако ви се види много за един месец, направете опит за една седмица. Ще накиснете от вечерта сто грама жито във вода, ще го разделите на три равни части, ще дъвчете сутрин, на обед и вечер. Ако ви се пие вода през деня, ще пиете колкото искате. Ако бяхте се поставили на този режим от по-рано, щяхте да имате по-здрави зъби и нервната ви система щеше да бъде здрава и регулирана. Почувствате ли нещо дисхармонично от опита, спрете го.

 

Динамичната сила на житото ще използвате, като го дъвчете дълго.

 

Направете опит да се храните десет дни с житни зрънца, когато житото зрее, когато е още меко.

 

Хлябът и житото служат само като проводници, през които животът минава, а самият живот се поддържа от импулса на човека към ядене, т.е. от чувството му към хранене. Това чувство привлича известни сили от природата, които именно поддържат живота.

 

Писанието казва: ще дойде ден, когато страданието ще си замине от света, сълзите ще изчезнат, ще остане нещо положително на мястото на страданията. Но докато дойде този ден, ние трябва да се подготвим за новата епоха.

 

Какви ще бъдат разбиранията на новото човечество? Днес казваме: „Който има пари - да ги държи в своята кесия". Според новото учение всеки човек сам ще си оре нивата, сам ще я сее - и което ти сам ще сееш, от него ще ядеш. Не само това. Питате: „Дали ще взимаме тогава от чуждия хляб?" Не, сам ще насееш нивата си, сам ще я ожънеш, сам ще я овършееш - и каквото изкараш, ако ти остане нещо, може да го дадеш. То ще бъде като един подарък от това, което ти си изработил. Сега ядем чужд хляб. Земеделецът казва: „Не може да я бъде тази работа, аз по 12 часа ора земята и да давам хляба почти даром на ония търтеи!" И ти, като ядеш този хляб, се ограничаваш. После ще го мелят други, брашно от боб, от това, от онова ще турят и ще го продават за хляб. Питам: при такова ядене какво може да очаквате? Само недоволство! Който го мели - недоволен е; който го пече - недоволен е; и онзи, който го продава - пак е недоволен. Хлябът, който ядем ние, от единия до другия край е опетнен. Казвам: има някои претенции, които са престъпни. В бъдеще хлебарите трябва да бъдат светии - нищо повече. Човекът, който меси хляба на земята, трябва да бъде светия, да е живял двадесет години в пустинята, да е чист в мислите си - като меси и работи този хляб, да каже: „Господи, здраве да дадеш на този, който го яде". А днес хлебарите като го месят, гледат да изкарат от тебе колкото се може повече. Някой път, като ми донесат гевреци, аз дам на моята котка като на специалист и проверявам. Ако тя яде - и аз го ям; ако тя не го яде - и аз не го ям. Чудно нещо: много пъти й давам - гладна е, а не яде.

 

Ако приемам чиста храна, ако приемам чист въздух, чисти желания и чисти мисли в себе си - веднага ще имам добър външен резултат. Така че трябва да бъдем много внимателни. Да кажем, ще купувате хляб. Даже ти, който си много вярващ, спри се пред една фурна и се попитай: „Да взема ли един хляб оттук, или не?" Ако ти каже нещо: „Не вземай" - не вземай! Спри се пред друга фурна и кажи: „Да взема един хляб или не?" „Нямам време." Като дойдеш до десетата фурна, нещо ти каже: „Вземи от този фур-наджия". Вземи хляба, тури го в торбата и тръгни за вкъщи. В света има една особена хигиена.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...