Jump to content

Recommended Posts

ЗАКОНИ

 

Кое е същественото за вас? Как бихте лекували обезсьрчението с музика? Каква песен бихте му пели? На ленивия каква песен ще му пеете? Ще му пееш песента за прилежанието. На сиромаха ще му пееш за богатството. На лошия ще пееш за добротата. На невежия ще му пееш за знанието. Когато искаш да се освободиш от едно неприятно състояние, ще се свържеш с противоположното. Всички неща имат два образа. Това не забравяйте и си служете с двата образа. Ако имаха само един образ, нещата ще останат неразрешени. Щом вие не използвате закона на противоположностите, вие нямате разрешение.

 

Как ще определите вярата? Щом дойде истинската вяра, ще дойде и не-верието, а с това и противоречието на живота. Там, дето има противоречия, животът е започнал. Това е един признак, по който се познава, че истинският живот е започнал. Няма ли противоречия, вие сте далеч от истината. Това е закон на земята.

 

Апостол Павел казва, че плътта противодейства на духа, и обратното. Не можем да примирим тези два закона, то е немислимо, защото те имат диаметрално противоположни движения - единият се движи напред, а другият - назад. Законът на противоположностите е закон, който разрушава хармонията, щастието. Неразположен си, мразиш, одумваш, нещастен си - ти си в закона на противоположностите.

 

Често вашите идеи, вашите чувства тъй повяхват, че не можете да ги познаете. Имали сте едно хубаво, красиво чувство и след 16 години виждате, че е станало една стара баба. Защо? Вие не сте виновни, не сте го направили нарочно, но обстоятелствата са се сложили така. Виновен е тренът, виновен е машинистът, виновни са онези, които са правили пътя. Много обстоятелства има, които са причината. Ние сме виновни само за това, че не сме избрали времето, когато трябваше да тръгнем. Казвам: в един разумен живот човек трябва да се съобрази с много обстоятелства. Трябва да вземе под внимание

 

законите на човешката мисъл, законите на човешките чувства и законите на човешките постъпки. Постъпките са свързани със силата, чувствата са свързани с интензивност, мисълта е свързана с простора, широчината. Всякога, когато мислите, трябва да имате достатъчно светлина. Обаче тя не трябва да бъде нито много силна, нито много слаба. Ако светлината е слаба, ще имате едни постижения; ако е много сипна - други; но ако е нормална, тогава ще имате истински постижения. Този закон важи и за чувствата: ако топлината е малка или голяма, постиженията ще бъдат различни. Ако силата ви е голяма или малка, пак е същият закон. Трябва да имате една нормална сила, която при всички условия да бъде равномерна, отмерено да действа.

 

Всяко чувство, което в даден случай може да ти услужи, ще ти причини радост. Силата е ценна, когато може да ти помогне. Или другояче казано: силата, която имаме, трябва постоянно да действа в три посоки. Да работи за себе си, за обществото и за невидимия, за Божествения свят. В три посоки човек трябва постоянно да работи. В едната посока се създава формата на нещата, във втората посока се създава съдържанието на нещата, а в третата посока се добива смисълът на нещата. Три пътя. За себе си трябва да работите, за да добиете красивата форма; за ближния си като работите, ще добиете съдържание; а за Бога като работите, имате цена. Тъй разгледан, животът вече добива смисъл. Както и другояче да разглеждате живота, няма смисъл. Казваш: „Защо да работя?" Ще работиш, за да добиеш ценност на нещата, ценност, която не се губи. В тази ценност ще бъдеш всякога свободен. Ценността на нещата носи в себе си човешката свобода. А пък съдържанието носи приятност. Да чувстваш, че благото, което имаш, е съдържанието, което е плод на разумното. То е ценното.

 

Чувствата не са нищо друго, освен едно благо, което ни се дава в даден случай. Без туй благо животът не може да се прояви. А пък формата дава свобода, за да можеш да се изявиш. Трябва да работите за себе си, за да сте свободни във физическия свят. Трябва да работите за ближните си, за да сте свободни в духовния свят. Трябва да работите за Бога, за да сте свободни в Божествения свят. Свободата в Божествения свят дава ценност, свободата в духовния свят дава съдържанието и свободата във физическия свят дава красотата. Следователно, ако сте грозни на физическия свят, старайте се да станете красиви. Ако сте изгубили вашето съдържание, вие духовно сте отслабнали. Законът не е ли същият? Щом богатият загуби съдържанието си - своите пари, напи олеква, вече никой не го зачита. Една книга щом няма ценност в себе си, няма никакво съдържание, тя се обезсмисля.

 

Закон е: знанието, което иде от Бога, Божествената светлина, да стане достояние на нашите души. Колкото е по-голяма светлината, толкова по-добре.

 

Ние се страхуваме, че ако влезе много светлина, ще похабим своите мебели. Толкова светлина трябва да имате, колкото е необходимо за дадения случай. И в Любовта е същият закон. Някой път вие желаете повече Любов, отколкото ви трябва. Но понякога и тя може да бъде непоносима. Толкова Любов да имате, колкото да ви доставя радост. А пък във всеки следващ момент Любовта ще приижда и ще разкрива пред вас по-широки хоризонти от видимия свят. Ще видиш едно цвете и ще се зарадваш, след това ще се зарадваш на друго цвете и т.н. Ще видиш една река, втора река, трета река и т.н. Последователно, от предмет на предмет, ще се запознавате с проявите на света.

 

Казвате: „Кой ще ме освободи от този товар? Не мога да го нося." Ами че ти сам си се натоварил толкова много. Добре, какво ще направиш, ако не можеш да носиш товара си? Каквото и да правиш, този товар по закона на необходимостта трябва да го пренесеш. „Не мога да го нося." Тогава извади няколко килограма, пренеси останалите, а за другите ще се върнеш да ги вземеш. Когато товарът е тежък, ще удължиш времето. Когато товарът е лек, ще съкратиш времето.

 

Помнете правилото: за да дадеш, трябва да знаеш как да дадеш. Да вземеш, трябва да знаеш как да вземеш. Трябва да знаеш и как да прилагаш. Всички имате правото в себе си. Вие сте го занемарили. Някой път кажете една дума, стане ви мъчно, казвате: „Туй не трябваше да го казвам". Направите някоя постъпка, а след това констатирате, че така не трябва да постъпвате. После се оправдавате. В дадения случай вие ще изхарчите повече енергия, отколкото трябва. Знаете ли колко трудно се събира енергията? В света има две неща, с които човек трябва да се справи времето и енергията. Когато разполагаш с повече време, по-малко енергия се изразходва. За да спестим енергия, трябва да употребим повече време. Ако пък искате да съкратите времето, тогава ще изразходвате повече енергия. Не съкращавайте времето. Нямаш право да съкращаваш времето.

 

Ако детето е яло от сладкото, когато майката влезе вкъщи и се приближи до буркана, сърцето на детето тупа. Мисли какво да прави. Гледа да си намери някаква работа, да излезе ре. Страхът те кара да излезеш из вратата навън. Учителя пее - ре - движение. То трябва да бяга, защото майката може да вземе пръчката, тя става капелмайстор. Като замахва с пръчката наляво-на-дясно, иска да каже на детето, че то е трябвало да попита ума си, сърцето си, трябва ли да яде. А те ще го посъветват да попита майка си. Тогава имаме такт три четвърти. Четвъртината къде е? Тя е пръчката. Обаче ако майката е умна, тя ще удря така, че да изразходва най-малко енергия. Ако прекали, ще я заболи ръката. Този закон действа навсякъде. Ти направиш някому забележка, защото е сгрешил пред тебе, за да се поправи. Но не си бил справедлив спрямо него - засегнал си го повече, отколкото е нужно, и си в положението на майката, чиято ръка я боли, защото е прекалила с пръчката.

 

Не минавайте рязко от топлото към студеното и от студеното към топлото. На мода беше по едно време, като идете на баня, за да се калите, след като се окъпете с топла вода, да се полеете със студена. Не е толкоз умно.

 

Законът е същият и по отношение на вашия ум. Често и в него стават такива резки промени. Ако ти от едно възторжено състояние на сантименталност - например си се въодушевил от идеята да помогнеш на човечеството и вярваш, че ще направиш всичко, изведнъж дойде разочарованието като студения душ и хубавите чувства изстинат - тия промени няма да останат без последствие.

 

Ако искаш да целунеш някого, трябва да знаеш какво да изразиш с целувката. Или пък например сегашното ръкуване какво изразява? Не мислете, че целувката е изобретение на човека, тя е една икономия на природата. Това са два тока. Горната устна е положителният полюс, а долната - отрицателният. Когато човек доближи двете си устни, токът от едната устна минава в другата. Когато майката целува детето си, и то, и тя се обновяват. Забелязали ли сте, че тя не целува детето си на едно и също място? Колко пъти обаче този закон се извършва добре, правилно?

 

Ръкуването е същият закон. И чрез него става обмяна на енергиите. Ръ-куването означава опознаване.

 

Има една нормална търпеливост. Мярка има в природата. Когато разглеждаш един предмет, трябва да дочакаш онова положение, от което най-добре ще го видиш. Това положение е нормалното. Постепенно трябва да се приближаваш до предмета, откъдето ще го видиш най-добре. Освен разстоянието, има значение и осветлението. И в ума ви има понякога идеи, които ако много се отдалечат, са неясни, но и много ако се приближат, пак са неясни. Ако едно чувство много се приближи, то остава неразбрано; ако много се отдалечи, пак е неясно. Има естествено положение, при което едно чувство може да се разбере. Тогава е нормално.

 

Във висшата окултна математика има два принципа, които гласят така: отношенията на Земята спрямо Слънцето определят отношенията на Слънцето спрямо Земята. Заменям земята с човека, а слънцето - с Бога. Тогава имате следния превод: отношенията на човека към Бога определят отношенията на Бога към човека. Това е принцип, върху който не може да има никакъв спор. Следователно от този закон произтичат всички противоречия в нашия частен и обществен живот и от туй съчетание на съотношенията правя един втори превод: отношенията на душата към духа определят отношенията на духа към душата. Правя друг един превод: заменям душата с детето, а духът - с майката, и тогава имаме пак същия закон. Отношенията на детето към майката определят отношенията на майката към детето.

 

От какво произтичат противоречията в живота? Имате положителни и отрицателни състояния. Трябва да ги размените. Две положителни винаги се отблъскват и две отрицателни винаги се отблъскват. Едно положително и едно отрицателно качество се примиряват. Ако всякога искате да бъдете положителни, какво ще добиете? Нервният човек е положителен. Неговата система е стегната, свита. Напрегнати са ръцете, свит е, готов за работа. За да излезеш от това положение, трябва да дойде едно негативно състояние, едно състояние на почивка. Човек има нужда от почивка. Това, което те напряга, трябва да го отстраниш. Ако дълго време мислиш върху едно и също нещо, ще си напакостиш. Законът е такъв: ако държиш един предмет близо до очите си, не можеш да виждаш нищо друго. Този предмет, след като го държите известно време, турете го настрана, той сам ще се реализира. Ето по какъв начин - ако носите едно семе от плодно дърво дълго време, какво ще добиете от него? Може да го турите в джоба си, но няма да имате никакъв резултат. Но ако го турите настрана и не мислите за него, то само ще израсне и ще имате плодно дърво. Така постъпвайте и с вашите мисли - посейте ги, не ги крийте.

 

Има закон в природата, според който, щом обременяваш съзнанието си, те глобяват. Никой не може да се освободи. При всяко обременяване на съзнанието има глоба. Една справедлива глоба. Туй, което вие считате неразположение на духа, то е глоба за обременяване на съзнанието с непотребни работи. За малка, непотребна мисъл ще платиш малка глоба. Ако обремениш сърцето си, пак ще платиш глоба. Казваш: обременено сърце. То е съзнанието ви. Една непотребна мисъл се проектира в съзнанието. Обремененото сърце, и то се проектира като на екран. Обременената воля, и тя се проектира като на екран. Трябва да намерите начин да се освободите.

 

При съвременното възпитание на човешкия ум пак има неща, които са изопачени. Например говори се за усета на човешкия ум, но много неопределено. Какъв усет има човешкият ум? За да се произведе един усет, трябва да се тури на ръката поне една трета от тежест на самия предмет. За да се произведе втори усет, трябва да се поставят на ръката две трети от дадения предмет. За да се произведе трети усет, трябва да се поставят три трети от тежест на този предмет и т.н. И ако така се увеличава тежест на този предмет върху ръката, най-после ще се дойде до положение, когато ръката на човека съвършено ще отмалее и той почти няма да усеща никаква тежест. Сега да разберем закона. Какво означава една тежест? Когато имате една трудна задача, това е една тежест във вашия ум. Да кажем, че сте се справили с тази мъчнотия. След това, при втората мъчнотия вие трябва да прибавите още една трета от тежестта на мъчнотията, която сте имали по-напред. Ако при първото разрешение на задачата сте имали десет мъчнотии, при второто разрешение ще имате 13 мъчнотии, с които трябва да се справите. При третото разрешение на задачата мъчнотиите ще се увеличават. Законът е верен във всяко отношение. Имате едно малко дете. Първо това дете се храни с мляко. Колкото повече расте, се увеличават и разноските. Пропорционално на неговото растене се увеличават и мъчнотиите около него. Мъчнотиите, които ние срещаме в живота си, зависят от нашето растене. Колкото повече израстваме, толкова и мъчнотиите се увеличават.

 

От много теории човекът остарява и знанието се превръща в тежест. Човек не трябва да обременява мозъка си с излишни трептения, които не са приложими веднага в неговия живот. Знанието в света служи за подкрепа, то е за храна на ума. Знанието трябва да служи за храна на ума, човек трябва да учи, за да храни мозъка си. То е една потреба. Не е нужно обаче да носиш излишен товар, не е нужно да носиш десет торби хляб. Онова, което ще изядеш сега - то е важното.

 

Има закон в природата: никога не изисквайте от хората, с които дружите, да бъдат като вас. Някои хора уподобяваме на празни шишета. Зависи какво съдържание ще турим в едно такова шише. Съдържанието на човека са неговите мисли, чувства и постъпки. Всяка една постъпка трябва да съдържа чувство, а чувството трябва да има смисъл. Или разумност трябва да има във всяка постъпка. Но какво точно е чувството? Онова, което чувствате, трябва да го разбирате. Чувството е, което оценява това, което възприемаш. Възприятията идат отвън, а мисълта е вътрешен процес. Постъпката е външна проява. Възприятията се получават чрез сетивата, обработват се чрез мисълта, а тяхната проява са постъпките.

 

Някой път човек пропуща ръководните правила в живота, понеже има един закон отвън, който ограничава човека, и един закон отвътре, който служи за неговото развитие и посвещение. Навремето евреите разбраха външно Мойсеевия закон, приложиха външната му страна, а оставиха вътрешната. И сега, колкото и да са културни хората, пак стигат само до външната страна на закона, а вътрешната изоставят. Външната страна ограничава човека и го спъва. По външната страна на закона никой не може да се добере до една истина. Ти храниш една кокошка или една патица и минаваш за благодетел. Продаваш я, вземаш пари и се поминуваш. Когато кокошката снася яйца, ти ги изяждаш и пак минаваш за благодетел. В света, каквото и да прави човек, прави го с известно користолюбие, защото законът е свързан с корист. Даже и майката, като милва детето си, може да има в себе си нещо користолюби-во. Гледаш младата мома, защото ти е приятно, а не гледаш стария. Обичаш новата, хубавата дреха, а не обичаш старата. Много естествено. Това има свое обяснение. Вие се занимавате с външната страна на закона и по външен начин искате да се повдигнете и да разберете Божествените работи. То е невъзможно. Всички се спирате върху външната страна на нещата - кой как погледнал, кой какво казал. По този начин хората още хиляди години няма да знаят как да говорят, как да гледат. Всеки от вас има свой начин да гледа човека и да му говори. И за всеки отделен човек има специфичен закон, специфично правило. Трябва да обърнете погледа си върху вътрешната страна на живота! Има едно вътрешно разбиране! Свободата, силата и знанието идат при човека само при едно вътрешно разбиране.

 

Не си достатъчно умен. Значи вървиш по външната страна на закона. Стеснен си, ограничен си - по външната страна на закона вървиш. Постоянно мислиш, че хората не постъпват както трябва. Но същевременно и ти не знаеш как трябва да постъпиш. Ти казваш: „Господ живее в хората". Щом Господ живее в хората, те са в светлата картина. В светлата картина Господ живее, а пък в тъмната - човекът живее. Сега тук (в салона) лампите осветяват. Но те не могат да осветят външния свят. Тук сме свободни, но щом излезем вън, ограничени сме. Вън е тъмно. Тази светлина не можем да изнесем навън.

 

Някой ще каже: „Защо светът е така направен?" Това е външната страна на закона. Ако аз се спъна някъде, ще питам ли защо съм се спънал? Защото е тъмно. Защо се спъвам о някой камък? Защото камъкът е поставен там, дето не му е мястото. И ти като минеш край него в тъмното, ще се спънеш. Дойде някоя бълха или въшка в тебе. Защо? Защото е глупава. Светът е толкова широк, а тя ще се качи на главата ти. И от този, умния човек, който е създаден по образ и подобие Божие, тя мисли, че ще вземе нещо. Тя ще си намери там смъртта, нищо повече! По някой път и ние постъпваме така. Всички, даже и напредналите ученици, постъпват като бълхите и въшките. Ти не трябва да грешиш, понеже щом грешиш, все едно че си влязъл в някоя риза или се разхождаш върху някоя свещена глава. А който влезе в свещената глава, него го очаква смърт, нищо повече. Защото светът не е място на произвол.

 

Сега ходите по външната страна на закона. Един ден по светлия закон, втория ден по тъмния и т.н. Ден и нощ. Постоянно се сменят състоянията ви. Решите нещо, дойде ви едно хубаво желание и в следния ден кажете: „Ще го поотложа малко". И всеки ден отлагане, отлагане! Не отлагайте нещата! Защото с отлагането нищо не се постига. Има ли отлагания, значи и съмнения има. Ти решиш нещо и после се усъмниш. „Ами ако не стане?" Това прилича на случая с онзи баптистки проповедник в Русе, Арсимен. Имало един сляп в салона и той казал: „Като свърша проповедта, ще кажа на слепия: „В името на Господа Исуса, прогледай!" Излязъл с Евангелието, но си помислил: „Ами ако кажа и не прогледне?" И той отложил. Прибрал си Библията. Който иска да прави опит, нека го направи, независимо от това дали ще стане, или няма да стане. Това е човешкото. И ние сега отиваме с Библията и се спираме, а въпросът остава неразрешен. Втори, трети, четвърти, хиляди въпроси остават неразрешени. И най-после казваме: „Нищо не можахме да постигнем в живота".

 

По този външен начин никакви постижения не може да има. Това са ограничения, робство, страдания, смърт. Мойсей казва: „Да възлюбиш Господа Бога Твоего и да възлюбиш ближния си". Върху тези два закона седи целият човешки живот.

 

Кокошката, която изяждате, нищо няма да изгуби, тя ще спечели, вие ще изгубите. В това отношение в херметическата философия поддържат следния възглед: колкото кокошки си изял, колкото агънца си изял, колкото рибки си изял, един ден, когато тия кокошки, агънца, рибки станат хора, ти може да си в положението на ангел и Господ ще те праща да им помагаш, да им служиш на земята. Той ще ти каже: „Те едно време поддържаха живота ти, сега е твой ред да им служиш". Те ще се чудят как този ангел им помага и ги обича. Ангелът казва: „Имам задължение спрямо вас". Вие ще вървите по закона на задълженията.

 

Днес имаме много просто схващане. Един свещеник или един проповедник ще каже: „Туй от Господа става тъй". Право е, но то е една работа, която не е докрай обяснена. Като попитате: „Тази къща кой я направи?", ще кажат: „Иван" или „Драган". А всъщност други хора са я направили, Драган само е платил на работниците. Той даже не е сложил и едно камъче, а минава за майстор. Може да изпаднем в противоречие, но понякога е важно да разберем работите основно - ако не как е направен светът, то поне как да го разбираме и как да прилагаме законите му. Казвам: за щастливия живот в света има само едно правило, което можем да почерпим отвътре. То в самите нас се крие - в една неписана книга. Ако можем оттам да почерпим, да видим тези закони и тогава да ги предадем - това е най-доброто. Всичкият кодекс - какви ли не закони има написани там.

 

Има едно правило: между хората кой трябва да е господар? В света господар може да бъде силният. И в животинското царство силният е господар. Който има сабя, здрави крака, мускули, може да удря, може да блъска - пред него лесно ще се отваря път.

 

А в разумния свят кой може да бъде господар? Който е разумен. Добре. А пък в Божествения свят кой може да бъде господар? Между ангелите можеш да бъдеш пръв, ако имаш знание. Ако знаеш, тогава си на първо място. В Божествения свят Любовта вече е мярката.

 

Представете си, че имате една кесия с пари. Едно дете с лоши наклонности бръква в джоба ви, за да ги вземе, но вие му хващате ръката. Как трябва да постъпите с него? В случая може да му ударите една плесница и ще си вземете парите. Но ако този, който взема кесията ви, не е дете, а голям, силен мъж, тогава какво ще правите? Ако поискате да си вземете парите, той може хубаво да ви наложи, без да ви ги върне - хем те удря, хем ти взема парите. Като те попитат защо удари детето, ще кажеш, че ти е взело парите. Добре, но в случая със силния крадец, ако не му дадеш парите, той ще ти удари плесница. Питам: защо дойде плесницата върху тебе? Тогава можете да извадите следния закон: на малкото дете ще му кажеш, че трябва да се подчинява на закона, защото не се ли подчинява, ще има плесница. А пък силният, той е извън закона. На него ти ще се подчиняваш, за да няма плесница. При слабия парите са твои, но на силния сам ще ги дадеш. Разбойникът не бръква в джоба, а ти казва: „Горе ръцете!" Аз ви говоря за неща, които стават и трябва да се обяснят. Това става не само във физическия, но и в умствения свят на човека.

 

Всеки човек има право на свои убеждения. Туй е право, което природата е вложила в човека. Или - да употребим една религиозна дума - което Бог е вложил. Под думата „Бог" аз разбирам едно Същество, което гледа, без да прави никакво различие.

 

Тук нашите земни закони са нещо съвсем различно от тия, които са написани на небето. Там има например закони в колко часа да си легнеш - не само в колко часа, но и в колко минути и колко секунди. Ако не си легнеш точно навреме - цялата нощ не можеш да спиш. Определено е кога да ядеш. И ако не седнеш навреме да ядеш, яденето пропада. После, има закон кога да постиш - не става тъй без закон. В небето не може да вършиш нещо, когато си искаш - нещата стават по един строго разумен начин. Всякога умните хора, гениалните хора се съобразяват с този ред и порядък. Които не разбират, те изнасилват тялото си и вследствие на това се явяват тези анормалности, които сега забелязваме: разни болести, затлъстяване, отслабване и т.н.

 

Едно същество от по-нисша култура всякога е отговорно пред друго от по-висша култура. Невежият е отговорен пред учения. Слабият е отговорен пред силния. Ако рече слабият да търси своето право пред силния, никога няма да го намери. Кой ще му даде правото? За да ти се отдаде право, трябва да бъдеш силен. За да бъде правото на твоя страна, трябва да бъдеш силен. „Искаме право!" Правото е закон на силния, обаче ако силата е разумно приложена. Една сила може да бъде разумно приложена и неправилно приложена. Да кажем: един по-силен е набил някой по-слаб. Има закон. Този закон се поддържа със сила. Дето има право, има сила. Ако няма сила, тогава правото не може да се приложи. Но за да се приложи правото, пак трябва да дойде умът на помощ. Ако умът не вземе участие, никакво право в света не може да има.

 

Всяко едно желание, всяка една мисъл, каквато и да е тя и както и да е скрита в нас, непременно ще се изяви, ако не сега, то след 15, 20,100, 1000 години. Това, което бащата и майката са мислели, то непременно ще се изяви в техните деца. Това, което писателят мисли, ще се изяви в неговото творчество.

 

Искам да ви приведа този закон: всяка една мисъл, всяко едно желание имат голямо влияние върху човешкия организъм. Затова, ако съвременните хора бяха по-чувствителни, щяха да си помагат един на друг. Срещнеш един тъжен, скръбен човек - помогни му.

 

За бъдещото възпитание, или за нашето вътрешно възпитание, има една философия, която трябва да приложим. Ние, съвременните хора, сме изложени на голяма опасност. Казвате: „Не си струва човек да живее един честен живот". Но всякога допущането на каквато и да е лоша мисъл оказва известно лошо влияние върху човешкия организъм. След ред поколения тази мисъл ще упражни своето въздействие. Само с добрата мисъл трябва да се възпитават хората - това е законът. Когато дойде една лоша мисъл, трябва да я заместите с една добра, за да се избавите от лошите последствия.

 

Психологически закон има: ти не можеш да мислиш за едно същество, което не мисли за теб. Ние мислим за Бога, понеже Той мисли за нас. Ние проповядваме, че обичаме Бога, понеже Той ни обича. Не може да не обичаш този, който те обича, и не може да не мразиш този, който те мрази. Не може да не подозираш този, който те подозира. Като говоря, че трябва да обичаме, аз разбирам едно неизменно здравословно състояние. А щом говорим за омразата, щом говорим за злобата, за подозрението, аз разбирам едно болезнено състояние.

 

Пътят на страданията, това е Мойсеевият закон. Докато не минем през Мойсеевия закон, през закона на страданията, не можем да дойдем до Христовия закон. Целия политически закон на Мойсей, целия обществен строй трябва да го минем. И като научим всички неща, сами по себе си те ще станат безпредметни за нас и за бъдещото поколение. Затова ще оставите въпросите за сегашния порядък. Така седи великият закон.

 

Постиженията в живота се дължат само на Божественото. Когато зачитаме в себе си Божественото, всичко може да постигнем. То е най-важното. В човешкото естество се приготовлява материалът, а в Божественото се реализира. Това са два процеса, от които следва законът: при страданията вие само приготовлявате материала, а при радостите започва Божественият градеж. Колкото повече страдания имате, толкоз повече възможности се явяват да се реализира в Божествения свят това, за което сте копнели.

 

Има ред страдания и несгоди в живота, които са резултат на миналото и могат да ползват човека, ако той знае причините им. Представете си, че преди 20 години вие сте направили едно слабо въже и сте го продали някому за здраво, доброкачествено. Случва се, че по някакъв начин вие падате в един кладенец и трябва да ви извадят от кладенеца именно с това въже. Връзват ви за въжето, започват да ви теглят навън, но като слабо въжето се скъсва и вие отново падате в кладенеца. Казвате: „Това ли трябваше да стане с мен? Кой е направил такова слабо въже?" Сърдите се, роптаете, без да знаете, че причината за това сте вие самият. Вие направихте това слабо въже и го продадохте за здраво, но сам опитахте неговата сила. Въжето представлява човешките мисли, чувства и постъпки. Ако имате устойчиви мисли, чувства и постъпки, т.е. ако въжето, което сте изплели от вашите мисли, чувства и постъпки, е устойчиво, всеки ще може да ви извади с него от кладенеца. Ако обаче въжето ви не е устойчиво, никой в света не може да ви помогне, никой не може да ви извади от кладенеца. Това е един от великите закони в света.

 

Вие считате болестите за едно нещастие, нали така? Но така мисли човек, който не разбира. Болестите, това са една от най-големите привилегии, които човек има на земята. Аз ще ви приведа пример. Когато човек отслабне, вече е на умиране и дойдат тези, които не го обичат, те ще го целунат, ще го прегърнат и ще му простят. Оздравее ли - веднага всички пак се наежат. Но ако е болен, пожълтял, хлътнали му очите - всички казват: „Горкият човек!" Ти само тогава можеш да опиташ истинската Любов. Туй е истинската Любов. Всеки, който те хване за ръката, ще те погледне и няма да има никакъв умисъл - той ще остави своето благословение. Българите казват, че само при тези големи страдания, които идват в света, ние можем да устоим. Само при страданията стават и са ставали най-големите открития в историята на човечеството. При най-големите нещастия на всички светии и учители са ставали най-големи промени, тогава са ставали най-големите открития. Такъв един велик закон в света има: истината не може да се открие на хората при едно материално благополучие. Материалното благополучие трябва да дойде подир.

 

Не питайте защо животът е така направен. Никой философ, никой мъдрец, даже никое божество досега не е разрешило защо светът е направен така. Това си остава една загадка. Хиляди томове са написани, измислени са какви ли не теории - светът е пълен с една несметна архива от теории и обяснения, но въпреки това животът е останал неизяснен. Защо? Когато запитали онзи мъдрец на Египет, Хермес, защо животът е нещастен, той само си стиснал устните. А вие ще си отворите устата и веднага ще разрешите въпроса, веднага ще си дадете мнението. Не си давайте мнението нито за доброто, нито за злото. Не хули добрия, нито укорявай лошия. Аз съм ви дал едно правило. Не хули добрия, за да не стане по-добър. Не укорявай злия, за да не стане по-лош. Вие ще ми кажете: „Едното разбираме, но защо човек да не бъде по-добър?" Така може да е от ваше гледище, но от гледището на тази велика философия другояче стои въпросът. Ако ти носиш 60 килограма злато на гърба си и дойде един да ти даде още 60 килограма, питам: туй за твоя полза ли е?

 

Вълкът, след като лиши овцата от нейния живот, от възможност да се развива, къде отива тя? Изяде я вълкът. Тази овца съществува ли вече? Ако вие направите една смес от желязо и чисто злато по равно, например по половин кило желязо и злато, мислите ли, че златните частици ще станат железни? Както и да ги размесвате, желязото не може да изяде златото. Къде е златото? Мислите ли, че един вълк може да изяде една овца? Той се лъже, овцата остава овца. Това са философски въпроси. Казвате: „Ние знаем, че вълкът изяде овцата". Той е разрушил само формата, лишил е овцата от нейната форма, но не е съумял да преобрази овчия живот, да го направи като неговия, вълчи. След като я изяде, той става кротък и спокоен като овца. Казва си: „Защо изядох овцата?" Но после като огладнее пак - овцата вече се е освободила от него, тя си е заминала, той почва пак да обикаля стадото. И понеже е обикнал първата, той продължава да я търси. Казва си: „Аз бях неспокоен, имах лошо разположение, а като я изядох, успокоих се". Ще намеря друга овца да ми даде същото разположение. Престъплението на вълка не е в това, че е изял овцата, но че е разрушил една форма, която не е създал. Следователно в света нямаме право да разрушаваме това, което не сме създали. Туй, което ние сме създали, може да го изменим. Или другояче казано: нямаме право да разрушаваме форма, която Бог е създал.

 

Казвам: в съзнанието на всички трябва да залегне мисълта, че сте длъжни да разсъждавате право. Да кажем, седите някъде, а до вас е седнал гладен човек. Вие носите хляб и почвате да ядете, а той няма и му става мъчно, той е недоволен. Ако вие, като се наядете, турите хляба в торбата и си заминете, той ще каже: „Жесток човек". Правото е да отрежеш едно парче за себе си и едно за него. Колкото отрежеш за себе си, толкова и за него. Като отрежеш второ парче за себе си, и за него ще отрежеш второ парче. После трето за себе си и трето за него. Вие оставяте впечатлението в ума на този човек, че сте справедлив. Това е правото положение, такъв е законът на природата: каквото даде, дава го за един ден, ти трябва да постъпваш като нея. За утрешния ден няма какво да мислиш. Природата строго спазва този закон. В човешкия живот все още трябва да мислиш за бъдещето. Всеки ден имаш хляб преизобилно, двойна порция, не можеш да го изядеш сам. Тя ти дава повече, за да можеш да нахраниш и своя приятел, ако той няма в момента.

 

По какво се отличава един човек от едно животно? Коя е съществената, отличителната черта на човека и на животното? В човека има самосъзнание, а в животното няма. Самосъзнанието е специфично за човека, но не и за животните. По какво се отличават ангелите? В тях има свръхсъзнание. На ангелите е непонятно нашето самосъзнание. Всичките мъчения, които сега имаме на Земята, се дължат на самосъзнанието. Защото всяка една погрешка, която направиш, се отразява на твоето съзнание и ти е неприятно. Направил си някоя погрешка, никой не я вижда, но има нещо в самосъзнанието ти, което те мъчи. Никой не те вижда. Господарят го няма, минеш покрай касата, отвориш я, бръкнеш, вземеш десетина златни монети и си отидеш, но си неспокоен; гледаш нагоре и надолу. Където и да ходиш, все тези златни монети изпъкват пред тебе. Господарят ти е практичен, опитен човек. Той забелязва, че оставените от него 10 златни монети никъде ги няма. И почва господарят да мисли, да разсъждава, като копой души и наблюдава, докато най-после открива, че ти си ги взел. Твоето сърце трепери, че ще те открие. И съзнанието ти те мъчи. И господарят ти един ден идва, хлопа на къщата ти и казва: „Бръкнал пи си в касата?" Най-първо искаш да лъжеш, че не си бръкнал, а после си признаваш: „Бръкнах". Той ще ти държи един морал: „Трябваше да ме питаш. Не е лошо, че си бръкнал в касата, но не трябваше да бъркаш без мое позволение". В какво седи престъплението? Парите не се ядат. Ти ще ги вземеш от касата и ще ги туриш в джоба. Престъплението седи в това, че ти си бръкнал за тези пари, които в дадения случай не са ти нужни. Това, което в дадения момент не ти е потребно, а го взимаш, то е престъпление. На същото основание, ако приемеш известна храна, която не ти е потребна, ти също правиш престъпление. Някой път се изкушаваш от някоя храна, която не ти е потребна, но ядеш, и от това се получава лошо последствие. Казваш: „Не съм ли свободен да ям?" Свободен си само тогава, когато имаш нужда. А когато нямаш нужда и ядеш, то е престъпление. Или казано другояче: това, което Бог не е определил, не го туряй в стомаха си. Това, което Бог не е определил, не го туряй в ума си. Това, което Бог не е определил, не го туряй в сърцето си. Това, което Бог не е определил, не го прави, ако искаш да вървиш в правия път.

 

Помнете този закон: след всяко страдание, което природата ви дава, тя ще ви даде нещо хубаво и след всяко благо, което ви отнема, тя ще ви даде още по-хубаво. Сменя се сцената. Взема една картина и ви дава друга. Ако остави старата, новата няма да дойде. Вашето заключение е, че туй, което ви е взето, завинаги сте лишени от него. Но когато човек се лишава от едно благо, му дават друго, по-голямо. Трябва да се учите, трябва да разбирате закона на материята.

 

Трябва една трезва философия при съвременното възпитание на човечеството. А сега всички искат да се задомят, без за мислят за последствията. Съществува едно задомяване в природата, за което съм и аз. Има едно положение в природата, според което майката трябва да ражда, но има един определен закон колко деца трябва да роди майката. Ще кажете, че рибата хвърля по 300-400 хиляди яйца във водата. Мислите ли, че това е законът на природата? Това е закон на насилието - нищо повече. Там, дето условията на живота се влошават, раждаемост се увеличава. Това става, за да се балансират условията в живота, но щом се балансират, веднага се възстановява естественият ред на нещата. Природата се грижи за своето равновесие. При сегашните условия мъжете се избиват повече, отколкото жените, вследствие на което жените са много повече. Това нарушава равновесието и се ражда разпуснатост в живота. За да се възстанови това равновесие, в някои държави, например в Германия, е прокаран закон на един мъж да се дават по няколко жени, докато се възстанови това равновесие. Но с това ще се наруши Божественият ред на нещата, ще се явят известни пертурбации.

 

Ние имаме повърхностно понятие и казваме: „Господ как ли се занимава с толкова хора в света?" Това е детинско схващане. Съществува един закон в света, че и за най-дребните същества, и за микроскопическите същества, и за човека, всичко е предвидено - всички условия, при които техният живот може да се развива, са предвидени. Не само това, но и всички изключения, които могат да станат, и те са предвидени.

 

Какво разбирате вие под думата „Бог"? Бога вие можете да опитате. Туй, което може да внесе у вас висше щастие и благо в света, да внесе живот, здраве у дома ви, да внесе съгласие в една държава, да даде право, свобода, да се отворят затворите, да призове свещеници, адвокати, учители, военни да изпъдят насилието вън от света - туй е Бог! Когато Бог дойде в света, всяко престъпление и насилие трябва да се премахне - да знаем, че Бог живее между нас. Всички вярвате в Бога, а при това на всяка стъпка убивате. Които вярват и които не вярват - едните и другите си приличат. Сега, за да се свърши въпросът, какво трябва да правим? Може да убиваме - това е наше право, но и ще носим последствията. Може да мислим и да живеем както искаме, но и ще носим последствията. Има един неумолим закон в света: Бог разпределя и доброто, и злото еднакво между хората - еднакво го разпределя. Ако правим добро, припадащата ни се част от доброто дава ни го; ако правим зло, припадащата ни се част от злото дава ни го. Един органически закон е туй; както се определят данъците и глобите, така и природата има закон, който ни дава впоследствие онова, което сме извършили ние, нашите деди и прадеди.

 

Под думата „небе" всякога трябва да разбирате туй великото, мощното, разумното в света, върху което се гради всичко хубаво и красиво. То е небето. Под думата „земя" се разбира обикновеният, материалният живот с всички промени, култура, еволюция и т.н. Под думата „небе" разбираме чистата материя, която минава от една форма в друга. Онова, незнайното, наричат „дух", чието съществуване хората отричат. Не може да отречеш това, което не знаеш. Може да отречеш туй, което знаеш. Туй, за което нищо не знаеш, как ще отречеш? За да отречеш едно нещо, ти туряш друго на неговото място. Това е законът на отрицанието.

 

Искате да станете умен човек. Че да станеш умен човек, трябва да се вглъбиш в самосъзнанието и да започнеш да виждаш не само своите погрешки, но и погрешките на 100 - 200 поколения преди тебе. И след като се запознаеш с техните погрешки и добродетели, да ги използваш правилно - погрешките да избягваш, а добродетелите да усвоиш. Може да се нарече умен човек този, който оправя погрешките на своите прадеди и използва техните добродетели, а не да се възмущава и да ги критикува, че не са оставили нещо добро, което може да се използва. Закон е: прадедите са правили престъпления, но са оставили и добродетели. Получават се плюс и минус. Плюс и минус дават нула.

 

Сега аз извеждам следното правило: между две положителни тела с положителен електрически заряд непременно трябва да се постави едно тяло с отрицателно електричество. Ако това трето тяло не влезе между първите две тела, ще се образува едно сблъскване, цяла катастрофа ще стане или един взрив, или един отлив - какво ли няма да стане! Две положителни сили винаги раждат злото в света. И две отрицателни сили също раждат злото в света. Обаче една положителна и една отрицателна сила винаги раждат доброто в света, т.е. не го раждат, но дават възможност да се прояви. Следователно на физическия свят имаме две възможности за злото и една възможност за доброто. Сега няма какво да ви убеждавам, но се правят ред опити в това отношение. Представете си, че в една гимназия, дето има осем класа, в един от тия класове, а именно в четвъртия клас, учениците са много непослушни, самостоятелни, не слушат учителите си, никого не искат да знаят. Учителите им се виждат в чудо, не знаят какво да правят с тях. Причината за това е, че всички ученици в този клас са станали положителни... Ако аз съм на мястото на учителите, ето какво ще направя. Да приемем, че учениците от този клас са 20 на брой, ще ги разделя на две паралелки от по десет ученици, като до всеки ученик поставя по една ученичка, едно момиче и едно момче, но сам ще си избера момичетата. И така ще се получат две паралелки от по десет момчета и десет момичета. По този начин ще има два отлични класа и работата ще върви. В дадени случаи жената е проводник на отрицателни сили. Ще употребя за тези сили думата „благодат", която се използва в Евангелието. Думата „благодат" в Евангелието не е нищо друго, освен тези отрицателни сили в природата. Благодатта, благородството спадат към женския елемент. Ти не можеш да даваш, да бъдеш щедър, ако нямаш характер на жена. Ти не можеш да имаш отлично сърце, ако не носиш естеството на жена. Но ти не можеш да имаш отличен ум, ако не носиш естеството на мъж.

 

Правата линия е проявление на точката, на онази, акумулирана енергия, която се проявява в движение. Казваме: точка, права, плоскост. Ако се превърнат в психологически понятия, плоскостта означава разширение, свобода. Но когато искате да се разширите, вие искате да сте свободни, да не сте ограничени. Но вие не разбирате, че не можете да се разширите, без да се ограничите. Само като се ограничите, вие ще се разширите. Ако разбирате закона, ограничението е разширение. Ще излезете от ограничението на правата линия и ще влезете в ограничението на плоскостта. Вие казвате: „Аз искам да бъда свободен". Но свободата е ограничение, разумно ограничение.

 

Най-важното в новото учение е - на онзи, когото обичате, ще му дадете свобода като на себе си! Защото ако онзи, когото обичате, е свободен, и вие ще бъдете свободен. Ако той не е свободен, тогава и вашата свобода се ограничава. Следователно, ако онези, които ние обичаме, са свободни, и ние сме свободни. Всички нещастия в света, в живота са резултат от ограничението на Любовта. Всички престъпления в живота са резултат на вътрешното ограничение на Любовта. Оттам водят началото си и страданията. И за да не страдат хората, трябва да се премахне ограничението и всеки да придобие онази свобода, която Бог му е дал. Какго ти искаш да бъдеш свободен, дай същата свобода и на другите. Всеки да бъде свободен толкова, колкото си свободен и ти.

 

Аз говоря сега за вътрешната свобода. Всички разбираме и ценим свободата, но когато човек придобие истинската свобода, тогава той е доволен от себе си. И мирът на човека произтича от онова вътрешно съзнание, че е свободен! Според мен, щастието на човека седи само в това, да съзнава, че е свободен и че никой не ограничава любовта му.

 

Сега американците се радват на Рождество Христово, музика, тъпани, „мокрият режим" е влязъл там. Мимоходом се спирам, то е тяхна работа. Сухият режим го въведоха и русите - царска Русия го въведе. Тя си отиде със сухия режим. Сега Америка е по-умна, тя не чака - трябва да се внесе влага - внася се мокрият режим. Онзи, сухият режим, отвътре суши, но отвън хората станаха много „мокри". Всички американски чиновници се подкупиха, че не остана честен човек никъде. При това казват: „Ние толкова пари изгубихме, хората ни се развратиха, чиновниците ни се развратиха". Статистиката показва, че в Америка се пие скришно повече, отколкото по-рано. Какъв смисъл има сухият режим, когато хората пак намериха пиене, влажният режим е навсякъде. Силата не седи в строгостта на закона, във външните условия. Там дето има външен закон, той никога не оправя човека. Той трябва да се превърне в едно вътрешно условие на онзи разумен живот, който функционира без наложен закон. Тогава човек става закон сам за себе си. Въздържанието седи в това да кажеш: „Свободен човек съм, няма да пия, вие може да пиете, но аз няма да пия". При този режим, колкото и последователи да имате, и едните, и другите ще бъдат свободни - всеки според своето разбиране. Това е морален свят.

 

Яденето на небето и на земята се различава като яденето на човека и животното. Ние тепърва трябва да се учим да ядем. Едно куче, когато яде един кокал, дойде друго и каже: „Този кокал е мой!" Първото куче ръмжи и не дава кокала. Туй е само за сравнение. Между хората има една слабост, мисли някой, че ще му вземат хляба. Всичко може да ти вземат, но хляба - никога! Вземат ти хляба по единствената причина, понеже вярваш, че ще ти го вземат. По закон никой не може да ти вземе хляба; по закон никой не може да ти вземе въздуха; по закон никой не може да ти вземе мисълта. Който вярва, законът е верен за него.

 

„Заробихме се." Никой не може да те зароби! Може да ти вземат богатството насила, може да ти вземат дрехите насила, но да заробят душата ти - това е невъзможно! Всеки, който се е опитвал в света от 6 хиляди години насам (аз вземам това число като число на безконечност), всеки, който се е опитал да зароби човешката душа, да отнеме свободата й, много жестоко си е изпатил. Аз мога да ви дам много данни, цяла статистика. Учители, които са искали да ограничат учениците си; мъже, които са искали да ограничат жените си; бащи, които са искали да ограничат синовете си; майки, които са искали да ограничат дъщерите си - никой не е прокопсал! Нито една майка не е прокопсала, нито един баща не е прокопсал, нито един учител не е прокопсал, нито един държавник не е прокопсал, нито един цар не е прокопсал! Всеки, който се е осмелил да зароби човешката душа, не е прокопсал. Ужасен е този закон.

 

Ние нямаме още пряко общение с Бога по единствената причина, че Бог е толкова възвишен и чист, а нашите мисли и чувства толкова нечисти, че между Бога и нас трябва да има ред създания, същества: тези същества представляват пластове, през които нашите мисли и чувства се филтрират и пречистени отиват при Бога. Та всеки човек по отношение на Бога може да е филтър за вас и вие да сте филтър за него. Това е закон. По някой път вие се намирате в затруднение - не можете да филтрирате водата. Тогава трябва да извадите филтъра, да го изчистите, да го измиете. За да ви обича някой човек, той трябва добре да филтрира вашите мисли и чувства, които възприема, и мислите и чувствата, които предава.

 

На вас ви е неприятна мисълта да направите услуга, защото трябва да дадете нещо от себе си. Но не забравяйте този закон: това, което направите на другите, ще се върне пак при вас. Ето как ще ви го обясня. Когато се намирате в Божествения свят, нищо не коментирайте, защото си създавате големи нещастия. Никога не коментирайте зле Божествения порядък на нещата. В Божествения порядък на света различавайте вметнатите неща. Защото хората видоизменят Божествените блага. Ако един златар направи една златна верижка с примес от неблагородни метали, погрешката къде е? Погрешката е в златаря, че той продава тия неблагородни метали за благородни. Златото не е виновно.

 

Когато срещате способен човек, това е благо за вас. Като срещате един умен човек, той е едно благо за вас. Като срещнете човек, който добре постъпва, и той е благо за вас. Добрите хора не се срещат често. Слънцето сутрин изгрява, но вечер ще го търсиш на друго място. Добрите хора са като слънцето, любещите хора са като слънцето, истинолюбивите хора са като слънцето. Те изгряват и залязват. Но и за тях законът е такъв: слънцето, което залязва и изгрява, винаги е слънце.

 

Слънце, което не залязва и не изгрява, то не е слънце. Считайте, че когато срещнете един добър човек и го изгубите, той е залязъл и пак ще изгрее. Кой никога не загасва? Добрите хора, умните хора, истинолюбивите хора, любещите хора никога на загасват. Те са благото на света, в което Бог се изявява. Благото седи в тяхното присъствие. Това е един алхимически закон. Алхимията е вътре в човешката мисъл.

 

По отношение на природата гледайте да бъдете изправни. Където някои неща са човешки, изхвърлете ги, но щом дойдете до Божествения импулс, винаги изпълнявайте. Дойде ли Божественото във вас, ако реагирате отрицателно, ще се намерите в утробата на кита. Няма изключение. Две мнения няма. На човека може да реагирате. Ако е умен, ще го слушате. Но щом дойде Божественото, изпълнете го. Умен човек е онзи, който се подчинява на Божественото, а критикува човешкото. Човешките изисквания вземайте под внимание и умните изпълнявайте. Божественото всички трябва да изпълним. Ако не изпълним Божественото, губим. Ако всичко човешко изпълним, губим. Божествените работи ако всички изпълниш, печелиш. Затуй в човешкото ние трябва да обмисляме нещата, тогава няма да губим. А в Божественото загуба няма. Бъдете верни на онези Божествени импулси във вас, с които сте родени. Аз говоря за онези импулси, които постоянно действат, те са Божествени, не говоря за моментните, преходните.

 

Никога не може да пострадаш току-така. Ти си мислил за неестествени неща. Всякога нещастията стават, когато мислиш неестествено. Щом е отклонен умът, изгубваш равновесие и тогава ще дойдат нещастията. Можеш да констатираш закона: излезеш на разходка, внесеш в ума си разнородни мисли от противоположен характер и веднага ще паднеш на земята: надясно или наляво, напред или назад. Щом се смесят разни енергии в ума, човек пада на земята. Важен закон е - като вървиш, умът ти да не се разсейва - така се пази равновесие. Никога умът ти да не се отклонява от пътя, по който вървиш. И тогаз нищо няма да те удари. Даже кучета няма да те нападнат. Ако умът ти е концентриран и мислиш върху Този, Който е създал света, никой няма да те удари. Ако те удари някой, значи ти не вървиш по пътя, който Бог е определил. Щом не вървиш по този път, ще дойдат най-големи противоречия.

 

Искам да ви обясня един закон: защо човек трябва да влезе в Бога? Защото, след като си отеготен, отиваш при Бога, за да се обновиш. „Отеготяване" аз наричам греховете. Ти си остарял, животът ти се е обезсмислил. Какво трябва да прави такъв човек? Защо хората, като остареят, стават религиозни? По много естествен път! Ти трябва да влезеш в Бога. Ти си остарял и няма какво да правиш. Ще влезеш в Бога. Защо? За да се подмладиш, нищо повече. Защото, ако не влезеш в Бога, страданията ти ще останат. Като влезеш в Бога, ти се освобождаваш. До последната митница твоите кредитори ще те преследват. А като влезеш в Бога, никой от тях не отива по-нататък. Това е последната митница и твоите кредитори казват: „Оставете го вече, той отиде на другата граница".

 

Законът за Любовта е закон за примирението между доброто и злото в света, за примирението между страданията и радостите. Любовта е закон, за да разбереш страданията и радостите на физическото поле. Човек е дошъл на Земята, за да разбере смисъла на страданията и радостите. Те са най-съкровени състояния на човешката душа.

 

Любовта не е способност, но е най-разумен свят, където човек се учи да пъпли. И понеже лази с ръце по земята, каля се. Нашият ум и той пъпли в материята, и се каля. Поне сега се учете. Едно правило ще ви дам: щом се скарате двама души, стоплете вода и си измийте ръцете със сапун. Наквасе-те си и главата с вода. Това е като едно лечебно средство. Вие се каляте. Аз не съм против калянето, но да знаеш как да си наредиш думите. Като се скараш с някого, да му продължиш живота. И лошо му направи, но да му продължиш живота. Лошо му направи, но да му тръгне напред. И добро като му направиш, да му върви напред. Защото има едно зло, като го направиш на човека, скъсяваш му живота. И има едно добро, като го направиш на човека, скъсяваш му живота. Аз не препоръчвам това. Препоръчвам лошото и доброто, които продължават живота.

 

По някой път вие се държите като бабата, която казала: „Не искам да вземат моя дядо, не го давам. Синко, не струва животът без дядо!" За своя дядо тя има идея както за Бога. Съгласен съм с нея. Влизам много добре в положението на бабата. 80 години са живели, така са се обикнали, че тя не иска да се раздели от него. Тя има за него едно свещено чувство, както за Бога! Тая стара жена е права в известно отношение. Но има още една малка закачка, от която бабата трябва да се освободи. Като умре дядото, тя ще почне да плаче за него. Щом плаче за дядото, това показва неразбиране.

 

Това, което ние обичаме, не може да умре. И това, което ни обича, и то не може да умре. Никога не умира това, което ти обичаш. Щом то умира, ти не го обичаш. Нека тази мисъл ви остане, тя е много важна. Не мислете, че трябва да я разберете още сега. Което сега не разберете, ще го разберете в бъдеще.

 

Всички неща, които се извършват без Любов, са престъпни. Всички неща, които се извършват с Любов, са добри. Това е закон. Когато един човек не го обичаш, то каквото вземе от дома ти, ти го считаш за престъпление. А пък щом го обичаш, всичко му даваш. Когато обичаш някого, ти не можеш да направиш престъпление. И затова е казано: „Любовта е изпълнение на закона". Без Любов външният закон носи на човека от край до край нещастие и ограничение.

 

В закона на Любовта няма никакво изключение, а пък в закона на без-любието всичко е изключение. И тогаз ти питаш: „Защо се случва в живота така и така?" Защото няма Любов! Някой не може да учи. Защо? Защото няма Любов. Трябва да има непреривна връзка в разбирането. Не едно да разбираш, а пък друго да не разбираш.

 

Там, дето има Любов в света, нещата са реални. Всичко това, което в дадения случай ти е необходимо, ще го имаш. Сега направете един опит. Не пъшкайте само. Работите ви не са оправени. Ако имаш да вземаш от някого, ти го даваш под съд. Ако не дава, изваждаш револвера си и пак го вземаш. Но утре на тебе ще ти покажат същото. Гледам ви, че не можете да си разпределите столовете. Две сестри сядат и се бутат. И след това ме питат: „Учителю, кога ще дойде Христос?" Някой гледа през прозореца ми какво правя в стаята си и пита: „Кога ще дойде Христос?" Още дълго има, додето дойде Христос. Щом я няма Любовта, престъпления има навсякъде. Това да го знаете! И без пердета може да е човек и пак да върши престъпления. Аз ще направя добро някому, ще дам нещо на бедния, но това пак може да е от корист. Когато има Любов, и при отворен прозорец, и при затворен, все едно и също е. А когато няма Любов, и при отворен прозорец, и при затворен, законът е пак същият. Той е в дълбокото убеждение.

 

Време е да започнете с проявяването на Любовта! Не с възприемането, понеже вие сте възприели вече Божията Любов, трябва да я проявите. По-голяма Любов от Божията не може да ви даде никой. Вие вече сте я приели, сега ще развържете кесиите и ще раздавате. Ще извадиш семето от чувала и ще сееш, а след това ще жънеш. Ще получиш от едно зърно 60, че и 100 зърна. Всяко едно левче ще ви донесе 30, 60 или 100 лева. Взели сте един билет от лотария. Много сте хитри. Без да сеете, очаквате да ви дадат няколко милиона лева. Ще отворите кесията си. Парите - това са семената. Ще ги хвърлиш, а идущата година ще имаш резултата от засяването. Това е Божият закон. Ако ние постъпваме така, какго Бог постъпва, въпросът е разрешен. Но понеже хората нямат Божията Любов, въпросът е неразрешен.

 

Застоялата вода щом не тече, се разваля. Любовта не търпи никакъв вътрешен застой. Тя е единствената сила в света, която не търпи никакво ограничение. Ти не можеш да вземеш малко от нея - или всичко, или нищо. Ако се опиташ да вземеш част от Любовта, тя ще ти даде такъв урок, че ще го помниш през целия си живот. Като мине Любовта край тебе, нищо не взимай от нея, даже и един косъм. Понякога у вас се явява такова желание. Един косъм от Любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Еднатрошичка, взета от Любовта, то значи да си прочетеш смъртната присъда. Защото тя дава изобилно, но иска и ние да направим същото. Това е закон.

 

Закон е: не може да изпълниш волята Божия без Любов. Щом изпълниш волята Божия без Любов, това е насилие. За да изпълниш волята Божия без насилие, трябва да имаш Любов по свобода. Ние считаме Любовта като един свободен процес на човешката мисъл, свободен процес на човешките чувства и свободен процес на човешките действия. Това, което дава свобода на чувствата, свобода на действията и свобода на мисълта, това е Пюбов. Една сила, която освобождава човека от противоречия, които се явяват в живота му като една необходимост.

 

Всеки човек, който те обича тъй, както майка ти - беззаветно, е за тебе майка, той може да те вдъхнови. Не ме разбирайте буквално. Всеки човек, който има знание, той разбира закона и може да ти помогне, той е баща. Бащата трябва да внесе известна сила в човека, майката да даде направление на ония енергии. Ти ще разбереш майка си и баща си. Ти баща си ще намериш, ти не познаваш баща си. Онази ще ти бъде майка, която може да развие твоите дарби и да те направи доволен. А баща е онзи, който може да те вдъхнови, който може да те повдигне. Всеки, който те ограничава, не е нито баща, нито майка. Аз така разглеждам майката и бащата. Дали е учител, пак същия закон прилагам. Дали е господар - същият закон, дали е слуга - същият закон. Навсякъде е този закон. Слугата, ако те обича, ще ти служи. Ако господарят обича слугата си, той е добър господар. Ако учителят обича учениците си, той е добър учител. И ако ученикът обича учителя си, той учи и е добър ученик. Всякога там, дето има обич, вече има основа.

 

И този закон е верен - няма човек в света, който като почувства, че вие го обичате, да не е готов да стори всичко за вас. Няма такова същество в света - даже и най-жестокото. Вземете една боа - ако я обичате, тя се привлича към вас и е готова да ви служи. Но изгубите ли Любовта си, може да направи костите ви на пух и прах. В закона на Любовта няма никакво изключение. Един дявол, ако го обичате, и той може да ви слугува - да го направите кротък и смирен. Изгубите ли Любовта си, той може да ви направи на парчета. Силата на човека седи в онзи, разумния закон; силата на човека е да не наруши онова, разумното начало. Единственият неизменен закон в света е само законът на Любовта. В Любовта има неща, които никога не се изменят, докато всичко наоколо ти се мени. Когато този център остане неизменен, всички неща около него ще се оформят и човек ще постигне целта си. Изгубим ли тази опорна точка, всичко е изгубено.

 

Това, което става независимо от това, дали на вас е приятно или не, е в реда на нещата.

 

Съвпаденията са за невежите, а за умните хора съществуват разумни съчетания на нещата.

 

Случайността е закон, който има отношение до единиците; тя е закон за единичното съзнание. Един човек може случайно някъде да се спъне и да си счупи крак или ръка, но да се спънат всички същества едновременно, това е невъзможно. Един човек може да сгреши, да направи някаква погрешка, но да поддържате, че в този момент всички хора могат да сгрешат, това е неразбиране на законите в живота. С един човек може да се случи нещо, но с цялата вселена не може да се случи същото. Целокупността не може да се изложи на това, на което отделният човек се излага. Значи човек в своята битност, тъй какго е произлязъл от Бога като душа и дух, не може да се спъне, не може да греши.

 

Че съвпаденията и случайностите не могат да се обяснят, това не значи, че са произволни. Те са прояви на един по-висок свят, но се отразяват в нашия, и понеже не стават често, ги намираме за случайни.

 

Умният човек никога не се приближава много до хората, защото когато човек се приближи повече, отколкото трябва, той непременно ще се обиди. В един организиран свят нещата са поставени така, както в музиката всеки тон е поставен на известна дистанция от другите. Всеки тон трябва да се постави на своето място, за да може да бъде в хармония с другите.

 

Христос казва: „Когато този Дух на истината дойде, той ще ви припомни това, което Аз отначало съм казал". Това нещо е написано в душите, в мозъците ви, вие го знаете. Не се смущавайте, не казвайте: „Този тон не мога да го взема правилно, не го зная". Знаете го, ще си спомните, ще отворите книгата на еди-коя си страница и като видите годината, месеца, деня, времето, през което е било дадено, ще си кажете: „А, спомням си, сега разбирам ясно". Ще направите една малка справка. Хубаво е всеки да поработи вътре в себе си. Не мислете, че нямате способности. Не, всички вие имате способности и чувства, но трябва да поработите съгласно закона на хармонията. Когато работите според този закон, всичко се удесетворява, а когато работите без закона на хармонията, животът е тежък, непоносим. Ядеш без хармония, спиш без хармония, живееш с хората в дисхармония, животът е тежък, скърби, скърби една след друга.

 

Когато влезете в Божествения живот, и там има ключ, и според този закон на Божествената хармония вие сте поставени на това петолиние. Вие се качвате на петолинието и казвате: „Знаете ли, че аз съм на особено мнение?" „Аз" значи да произведете тези вибрации, които съответстват на този закон. Щом не искате да се подчините на закона на хармонията, на Божественото, трябва да слезете от петолинието, т.е. от този ключ, и там можете да правите каквито искате размествания, но на петолинието ще правите това, което ви каже Духът, т.е. капелмайсторът. Той ще ви мести, ще ви туря ту горе, ту долу, и ако го слушате, ще минете лесно всички положения на този хармоничен закон. Това наричам на музикален език „съзнателен живот". Ръководени, ние вървим по тази крива линия, слизаме и се качваме, но всичко това върви хармонично. Това е философия, която трябва да разбирате, и който не я разбира, го хващат за ухото.

 

Как се образува кръгът? Казвате, че трябва да има един център, къде е центърът? В дадения случай как се образува този кръг? Центърът е отвън, една точка и вследствие на това се забелязват известни несъобразности. А ако се начертае по механически начин, отношението на всички точки кьм центъра ще бъде еднакво, те всички ще бъдат еднакво отдалечени от центъра. Този кръг, както е направен, той има отношение кьм мен. Той не е механически. Той е органически и психически кръг.

 

Всички вие предпочитате лесните работи. Само се повтаря „геометрия", „геометрия". Геометрията е механическа наука. Сега започват нейното приложение и с него добре се справят. Но започват вече да изучават и органическата геометрия, после ще дойдат до психическата геометрия. Но законите на механическата, органическата и психическата се различават. Ако вие си зададете един такъв въпрос, каква е разликата между механическата и органическата геометрия, може да си послужим със следния пример. Каква е разликата между едно дърво и една бъчва? Една бъчва има обръчи. Тия обръчи са механическите закони, които държат частите, от които бъчвата е направена. В органическия свят няма външни обръчи, те са поставени вътре. Едно вътрешно съединение на частите има. Има такива съединителни нишки.

 

Казвам: когато законите действат отвън върху нас, това е механически свят. Когато действат отвътре, това е органически свят. Сега нали вие често казвате: условията. Условията са един механически свят, това е бъчвата. А пък възможностите са органическият свят, това е отношението на живите клетки, които са сплотени, имат някаква общност. В бъчвата всяка част е индивидуализирана, не се интересува за другите части. Всяка част на бъчвата живее за себе си, няма никаква връзка, законът ги е стегнал, механически са свързани, но вътрешна връзка няма между тях. Между външните условия и вас също няма никакво друго отношение освен закона, както при бъчвата. С външните условия на живота връзките са толкова тесни, колкото на бъчвата кьм нейните обръчи. Ако тези части имаха съзнание, как щяха да гледат на обръчите? Интересува ли се бъчвата да живее като цяло, или всяка част се интересува само за себе си? Щом се скъсат обръчите, всички части заживяват отделно, без да съжаляват, че повече не са сплотени в едно цяло.

 

Всички обществени, всички социални, всички общочовешки задачи, които съществуват в света, до известна степен зависят от онези задачи, които ние разрешаваме в себе си, понеже цялото човечество се състои от разумни души, свързани в едно цяло. И тогава казваме, че целокупният живот на цялото човечество зависи от развитието на всички души. Казваме, че един ден човечеството ще се поправи. Когато великото съзнание, когато тази светлина проникне в умовете на всички души, тогава всички хора, цялото човечество ще се разбере помежду си и ще тръгне напред. Същият закон се отнася и до народите.

 

Ако направите една услуга на човек, той ще каже: „И аз съм готов да ти услужа". Той казва: „Малкото благо, което имам, готов съм наполовина да разделя с теб". Така ще образувате една връзка. Христос казва: „Обичайте ближния си като себе си". Раздели половината благо, което имаш, с ближния си. Щом влезеш със своя ближен в този закон, идва вторият закон, според който „дето са двама ипи трима събрани в Мое име, там съм и Аз". Дето е Бог, всичките работи тръгват напред.

 

Този е първият закон, който всички хора трябва да научат.

 

Трябва да се радвате не само на вашите придобивки, но и на придобивките на всички, защото, ако не сега, то в бъдеще те ще станат и ваши. Доброто, което другите придобиват, ще бъде ваше добро. И доброто, което вие придобивате, ще бъде добро на другите. Затова всички трябва да се обичат. И всички трябва да знаят да бъдат щедри, да дават. Това, което вие и другите придобивате, един ден ще бъде общо достояние. Това е Божественото благо, което хората ще придобият, когато разберат този закон.

 

В Бога има един вътрешен импулс за проявление. Всеки един човек може да бъде носител на онова великото, Божественото. Ако в един живот, във втори, в трети има едно постоянно усилие, едно непреривно усилие да се проявява, той ще се събуди, ще се повдигне - и като дойде туй Божественото, то ще тече вече у него. И тогава ще се явят всичките дарби, ще се явят всичките възможности - когато Божествената воля дойде. Всички хора ще работят с теб. Докато хората усещат, че ти работиш за себе си, никой не се интересува от теб. Щом се убедят, че работиш за другите, те ще ти помогнат. Когато Бог научи, че ти работиш за себе си - и Той ще те остави. Казва: „Нека си гледа работата". На всичко отгоре ние искаме от Бога Той да оправя нашите работи. Той няма какво да оправя нашите работи. Ние трябва да работим да се оправят Божиите работи. Като се оправят Божиите работи, ще се оправят и нашите работи. Тогава законът е верен: като се оправи щастието на народа, и на личността ще бъде добре. Но когато на народа е зле, тогава и богати хора да сме, пак не сме добре.

 

Вие ще кажете: „Аз ще греша, ще живея лош живот". Може да грешиш колкото искаш, но твоите грехове ще се превърнат в нещо добро - ако не за теб, то поне за другите около тебе, или за бъдещите поколения. Има хиляди същества, които ще изменят силите, употребени от теб за зло, и ще направят нещо добро от тях. Лично за теб може да няма добро, но в природата, в общия закон на цялото зло не може да има. Злото съществува като единичен закон за индивида. За цялото няма зло в света. За цялото има абсолютна свобода. Когато говорим за доброто и злото, ние подразбираме отношенията, които съществуват между частите и цялото - между нас, хората, които сме на земята, и между всички други същества, от каквито и степени на развитие да са те. Законът е един и същ, но се изявява според степента на тяхното развитие.

 

Въпросът сега не е да избягваме греха заради последствията, които ще дойдат. Не е там въпросът. Това е относителното право в света. Теб те е страх да не страдаш. Въпросът не е там. За един разумен човек законът е да не наруши общата хармония на цялото, а не че той самият ще страда. Обща хармония да има! Понеже при всяко едно престъпление, извършено в какъвто и да е смисъл, лошите постъпки се отразяват на цялото. И тогава отгоре правят всичко възможно хармонията да не се наруши. Онова благоволение, което по-напредналите същества са имали към прегрешилото същество, се оттегля и туй същество вече се излага на ред страдания. Няма защо да ви доказвам това. Например в един народ - когато някой не е изпълнил завета на народа, всички го презират векове наред.

 

В какво е същност на богатството? Човек трябва да бъде богат, но богатството му да бъде онова красиво съчетание на неговата мисъл, неговите чувства, неговата воля, неговата сила. Човешката мисъл не може да бъде ценна, ако Любовта не е подбудителна причина. Любовта е, която дава ценност на човешката мисъл. При това ценност трябва да има съдържание. Чувствата са, които дават съдържание на човешката мисъл. Съдържанието пък от своя страна трябва да има известна форма. Затова казваме, че човешкото тяло е външна страна, формата, която държи в хармония съдържанието на човека, което е плод на сърцето му. Съдържанието трябва да носи ценности, а те трябва да са организирани. Ценни неща аз наричам тези, които не умират. Ценни неща са тези, които никога не губят своето съдържание и своята форма. Разумните неща в света никога не губят своето съдържание, никога не могат да изгубят своята форма и своята цена. Това е разумното в света. Тази трябва да бъде идеята ви. Всичко, при което ценност не остава една и съща, а расте и се увеличава; всичко, при което и силата постоянно се увеличава, то е разумното. Само разумното в света е, което расте и се развива. Развитието може да не е голямо. Защото за да бъде човек щастлив, не се изисква много.

 

Музикантът трябва да бъде здрав, да има добро разположение, нищо не трябва да го безпокои. Нито за жена си, нито за децата си трябва да се безпокои. Като излезе да свири, той трябва да мисли само за музиката. Да забрави даже себе си.

 

Вие също искате да свирите. Но трябва да забравите себе си, да забравите онова, което ви безпокои. Защото непрекъснато се безпокоите: какво ще стане с вас, пари нямате, здраве нямате, времето е студено - всичко това трябва да забравите. И след като го забравите, у вас ще остане същественото. Сега ще ви разясня мисълта си с едно просто сравнение. Представете си, че имате един чувал скъпоценни камъни. Всички са имитация и струват по 10-20 лева, а има един, който струва няколко милиона, но вие не знаете кой е и затова носите целия чувал на гърба си. Изпразнете чувала и намерете истинския камък. Това е идеята, която вложих по-горе. Има нещо във всеки от вас, което е съществено; него трябва да носите, а пък другото, непотребното, оставете. Че ви трябват обуща, дрехи, то е второстепенно, а същественото е скъпоценният камък. Щом имаш в себе си този скъпоценен камък, всичко може да имаш.

 

Един от важните закони на природата е, че тя не търпи никакъв излишък на материя или на енергия. Тя не търпи никакви натрупвания, никакви наслоявания. Енергията, какго и материята, може да се складира, но не да се натрупва. Например, ако човешкият мозък събере повече енергия, отколкото му е нужна за даден момент, той трябва да има резервоар, дето да я складира. Понякога човек има повече мисли, чувства, желания, отколкото са му нужни за момента, вследствие на което трябва да ги складира някъде. Всичко, което човек складира в себе си, е второстепенно. Първостепенни неща в човека са ония основни мисли и чувства, с които той е излязъл от Първичния източник на живота. Човек дохожда на земята и си заминава с основните мисли и чувства, които никой не може да му отнеме. Те представят основния капитал на неговия живот, а второстепенните са капитал, взет назаем. Човек трябва да се крепи за своята основна идея и никога да не отстъпва от нея. Дойдат ли второстепенни идеи на мястото на основната, човек се чувства натрупан с излишъци, вследствие на което губи своята пластичност.

 

Вие трябва да изучавате ония две сили, които действат в света и изменят вашето състояние. Колективното съзнание има сила да измени вашето съзнание. И съзнанието на Бога, Духът на Бога и Той управлява. Както вашето съзнание въздейства на всички същества, така и колективното съзнание на всички същества въздейства върху вас. И ако не разбирате този закон, ще се явят мъчнотии. Колективното съзнание на всички същества може да измени вашето съзнание и направлението на вашия път и да ви тикне в друг, по който вие не искате да вървите.

 

Какъв е законът на кривите линии? В голяма окръжност центърът е по-далеч, а в малката окръжност е по-близо. Колкото кривата линия става по-голяма, толкова тя се отдалечава от центъра. Малките придобивки са близо до центъра, големите придобивки са винаги далеч от центъра. Човек, за да придобие нещо, трябва да се отдалечи от центъра на деятелността. Силата в големите кръгове е много мощна. Ти трябва да разбираш закона на мощност на тази крива линия. Значи малките погрешки по-лесно се изправят от големите. Малките добродетели и големите добродетели по какво се отличават? С голямата добродетел голяма работа можеш да направиш, а с малката добродетел малка работа ще свършиш. С малкото зло малка пакост можеш да направиш, с голямото зло голяма пакост можеш да направиш. Глупавите хора са много близо до центъра, умните хора са по-далеч от центъра. Някой път вие искате да бъдете близо до центъра. Когато се отнася до водовъртеж, по-добре е да бъдеш по-далеч от него, защото ако си близо, ще влезеш вътре и може да не излезеш. Във водовъртежа нищо не се постига. Вие искате да живеете интензивно. В интензивния живот ако влезете, мъчно можете да излезете навън. Използвайте живота, който имате сега. Стремете се да бъдете благодарни в дадения случай на онова, което имате. Във всеки един момент вашата благодарност трябва да се увеличава. И за най-малката придобивка, колкото и да е микроскопична, благодарете. Това е законът за растенето на човека.

 

Когато обичате някого, вие му се усмихвате. А като срещнете този, когото не обичате, се навъсвате. Когато седне някой при вас, вие го погледнете. Защо ви безпокои? Има защо. Опасна работа е да седне при тебе човек, когото не обичаш, то е огън, ще те изгори. След като постои малко и си отиде, заболи те кракът. Като знаеш това, ще вземеш мерки - щом го видиш, да се отстраниш. По-добре стани, дай му мястото, а ти седни другаде. По-добре седни на последния ред, отколкото до него.

 

Вие искате да добиете една хубава черта в характера си, която нямате. Например - търпението. То е една от добрите черти. Но много трудно може да се добие. Много мъчно е за човека да бъде търпелив. Затова трябва да бъдеш почти глух за някои неща. Човек трябва да си изработи такъв навик, че когато го обиждат, да може да отнесе съзнанието си някъде, за да не чува обидите. Някои са любопитни. Всичко чуват и го разправят на този, за когото се отнася. И човекът загубва настроението си. Никога не се интересувайте какво са казали другите за вас.

 

Този, който е направил зло, прекрачи го. Но ако прекрачиш праведния, знаеш ли какво ще стане? Ако ти не разрешиш правилно въпроса и прекрачиш един праведен, ще изпаднеш в голямо противоречие. Вие не знаете кого да прекрачите, кого да бутнете и кого да хванете с ръката си. С ръката си ще хванеш праведния; онзи, който е благонадежден, ще го побутнеш малко - да стане да работи; а пък грешния ще го прекрачиш и ще си продължиш пътя. Няма да се разкайваш. Ще кажеш: „Това е Божия работа! Това не е за мене." Ти, като си го прекрачил, Бог взема грижата да се справи по-нататък с него.

 

Не преувеличавайте нещата. Говорете всякога истината. Да знаеш, че когато искаш да кажеш нещо, пред Господа го казваш.

 

В тоя живот има единствено правило: ще вземеш възможното най-малко количество - няма да имаш желание да вземеш повече. За този живот можем да дадем следното сравнение: имаш една игла толкова тънка, че с върха й можеш да вземеш не повече от една милионна част от милиграма. Толкова ти трябва. Ако вземеш повече, нищо няма да разбереш.

 

Има известни правила, които трябва да се спазват във всяко едно общество. И тогаз можем да прогресираме. А сега ние сами си препятстваме в живота. Когато кажем, че някой няма Любов, тези думи са неразбрани. Значи, ако не ме обича, няма любов, ако ме обича, има любов! Преди всичко един човек на Любовта трябва да бъде здрав. Той трябва да яде добре, да диша добре и да мисли добре. Освен това той не трябва да има никаква задкулисна мисъл. Когато обичаш някого, обичай го честно, без каквато и да е задна мисъл. Ще постъпваш спрямо другите хора така, както постъпваш спрямо себе си или както постъпваш спрямо Бога. Ти минеш, погледнеш някого и казваш: „От този човек нищо няма да излезе". Не давай мнение за творбите на Бога. Никой не ти е дал право за това.

 

Не говори за другите това, което те говорят за себе си. Това да ви бъде правило. Не говори на една чужда жена, както мъжът й говори. Не говори на едно дете така, както майка му говори. Ето едно свещено правило, което трябва да пазите. Майката може да прегърне дъщеря си. Тя има право. Но ако ти направиш същото, тези хора ще останат недоволни от тебе. Ако един мъж поглади жената на друг мъж, тогаз какво ще стане? Това правило трябва да се спазва.

 

Това, което мъжът прави за жена си, ти не го прави. То е негово свещено право. Това, което дъщерята прави за майка си и за баща си, то е за тях. Дъщеря ще поглади баща си и ще го целуне. Като дойде отвън някоя друга дъщеря, не може да направи същото. Чуждите дъщери да не правят това, което дъщерите в дома си правят. И това е правило. Това са външни неща, но не са без значение. Ето как ще ви изясня мисълта си. Ако ръката ви е без кожа, не трябва да се пипа - боли. Когато един човек е погалил своята дъщеря, той е снел кожата й. И ако вие отидете да я погалите, ще й причините неприятност. Оставете да зарасне кожата й. Или ако искаш да я гладиш, стани баща. Нямаш право да буташ когото и да е, ако не го обичаш. А пък щом го обичаш, тогава поглади го, какго гладиш себе си.

 

Влагай светлина в мисълта си, топлина в чувствата и енергия в постъпките. Не си лягай, преди да си свършил една работа. Не яж, преди да си направил едно добро. Не говори, преди да си обикнал. Това са правила.

 

Кога трябва да ядеш? Като направиш едно добро, имаш право да ядеш. Щом не си направил добро, стой гладен. Щом направиш добро и ядеш, този обед е на място. Ако не си направил добро и ядеш, то невидимият свят те държи отговорен за това и ти ще платиш много скъпо.

 

Но някой може да се усъмни - права ли е тази философия? Аз ще ви запитам: а философията, от която вие се ръководите, права ли е?

 

Ако твоите мисли не са чисти, ако твоите чувства и желания не са чисти и ако твоите постъпки не са добри, ти не можеш да имаш никакви възможности в света. Няма по-лесно нещо от това мисълта на човека да бъде чиста. Сама по себе си мисълта е чиста и като влезе в твоя ум, ти трябва да внимаваш да не я опетниш. В това отношение за пример са съвременните лекари. Когато някой лекар прави операция, той измива ръцете си няколко пъти със сапун, после почиства добре инструментите и тогава започва операцията, да не би да стане някаква инфекция. Той взема предпазни мерки. Ти говориш с един човек, но трябва за знаеш, че думите, езикът, с който оперираш, е един инструмент, който трябва да бъде чист. Или пък в главата си трябва да имаш само една чиста идея, да бъдеш носител само на една идея. И какъв трябва да бъде резултатът? Аз наричам резултата „добър живот". Добрият живот е смисълът. Ние искаме да живеем добър живот. Нашият добър живот е напълно зависим от нашите чисти мисли и чисти желания. Такъв е законът и в живота на светиите, и на ангелите. И тук важи същият закон. Животът на един народ, животът на цялото човечество пак зависи от същия закон.

 

Изисква се една трезва мисъл - не безпощадна, но красива, свежа мисъл. За да опиташ хората доколко са трезви и умни, изнеси един панер с праскови или ябълки, остави го и само наблюдавай кой колко си взема. Който мине и вземе една ябълка, той е умен; който вземе две - той е талантлив; ако вземе три - той е обикновен; ако вземе четири - той е един от коцкарите; ако вземе целия панер, той е крадец. Ще кажете: „Какъв е моралът?" Всеки има право да си вземе един плод и да каже: „Господ да даде живот и здраве на този човек, който е оставил туй нещо". Благороден човек е това! Но не да си напълни джобовете и да каже: „Туй за жената и за децата". Всичкото зло в света произтича от това, че ние искаме да осигурим другите. Никой в света няма право да осигурява никого. Всеки има право да осигури само себе си. Човек като мисли, той осигурява себе си, като чувства, той осигурява себе си, и като действа, той осигурява себе си.

 

0 какво трябва да започне религиозният човек? Има един закон, който показва колко трябва да вземеш; също както има един закон за храненето, който показва колко храна трябва да възприемеш в стомаха; както има и закон, който показва колко въздух трябва да възприемеш в дробовете си; както има един закон, който показва колко мисъл трябва да имаш в ума си. Ти не можеш изведнъж да имаш много мисли в ума си. В даден случай, в даден момент ти не можеш да възприемеш безброй мисли. Казва някой: „Много идеи имам в ума си". Ти не можеш да ги възприемеш. Една, две, три, четири, пет - това ти е менюто. Това е разбиране за вътрешната страна на живота.

 

Законът е такъв: щом Господ работи, ще работиш и ти; когато Господ почива, ще почиваш и ти. Всички лоши условия в света не са нищо друго, освен ден, в който трябва да си почиваш. Това е седмият ден. Боледуваш - това е седмият ден. Не ти вървят работите - това е седмият ден. Ако ти един ден в седмицата си почиваш, ще свършиш повече работа, отколкото ако работиш непрекъснато.

 

Всичко е полезно само за един момент. Парите могат да ти бъдат полезни само за един момент, а не всякога в живота ти. Аз обяснявам един закон: парите понякога може да ти спасят живота, а друг път - да те погубят. Храната може да ти бъде полезна само в даден случай - когато си гладен, но ако ти не знаеш как да вземеш тази храна, тя може да се превърне в отрова за теб. Ако твоят стомах не започне да работи навреме и ако тази храна седи там няколко часа, ще започне едно разлагане, веднага ще се зароди един противоположен процес. Та казвам: в сегашното общество, на сегашния етап, хората се намират в един затворен кръг, в една от най-големите илюзии, които съществуват в света. Никой не познава себе си тъй, както трябва да се познава. Всеки мисли за себе си туй, което не е.

 

Обичайте неща, които никой не може да ви отнеме. За да не си причинявате страдания, не влагайте сърцето си в преходни неща.

 

Лошият живот създава лоша съдба. Добрият и разумен живот създава добра съдба.

 

Умереност е първото правило в живота.

 

Тялото на човека е съставено от милиарди клетки, непрекъснато свързани помежду си. Вътрешната връзка, която свързва клетките на организма в една стройна единица, е храната. Въз основа на този закон човек трябва да яде. И ние виждаме, че той яде по три пъти на ден, за да поддържа тази връзка. Ако тази връзка не се поддържа, процесите в целия организъм ще се прекратят. Прекратят ли се процесите в организма, спира и неговото съществуване. Следователно вътрешната връзка трябва не само да се поддържа, но и постоянно да се усилва. Това може да се постигне само при условие, че човек знае духовния закон, който регулира тази връзка. В това отношение яденето не е нищо друго, освен съзнателна работа за поддържане и засилване на вътрешната връзка. Този закон се отнася не само до тялото на човека, но и до неговите чувства и мисли. Задачата на човек е всеки ден да засилва връзката какго между клетките на своя организъм, така и между своите чувства и мисли. Когато връзката между клетките на тялото отслабва, едновременно с това отслабва и тялото. Когато връзката между чувствата и мислите на човек отслабва, заедно с това отслабват неговите чувства и мисли. Този е един от най-елементарните, от най-простите закони, на който хората не обръщат никакво внимание. Обаче колкото е прост този закон, толкова е и важен. От спазването му зависи благосъстоянието на човека.

 

Всяка мисъл, всяко чувство което човек е създал, непременно ще се върне кьм него. Където и да ги изпрати той, дори в безпределните пространства на Вселената, те пак ще се върнат при него. Такъв е законът. Страданията и радостите, които сме причинили на другите хора, един ден непременно ще се върнат при нас.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...