Jump to content

Recommended Posts

ИДЕИ

 

Понякога казвате: „Имам много голяма идея". Колко ви е голяма идеята? Ако идеята е голяма, как се е събрала във вашата глава? Как може една голяма идея да се събере в една малка стаица от 15 сантиметра широчина, 19 сантиметра дължина и 16 сантиметра височина? Невъзможно е да се събере вътре. Тогава идеите, които имате в главата си, са вън от нея. Вие имате идея за слънцето, но то е вън от вашата глава.

 

Някои казват: „Ние трябва да имаме своя вътрешна светлина". Под понятието „вътрешна светлина" вие разбирате знанието, което иде отвътре

 

- от онова място, от онзи възел, чрез който ние сме свързани с реалния свят, отдето тази светлина ще дойде. Защото всички хора си помагат един на друг. Някой път идва светлината. Събереш се, говориш си с един човек

 

- дойде светлина. Но ако ти не общуваш с хора, никаква светлина не може да проникне в твоя ум. Когато мислиш, че е дошла някаква идея в теб, в колко хора тази идея е проникнала вече! Тази идея е проникнала в няколко хиляди други умове. Не само ти участваш в тази идея, не си само ти, който мислиш върху нея.

 

Енергията трябва да се акумулира. Идеите акумулират енергиите. Само една солидна идея може да бъде акумулатор на енергия. Ако искаш да акумулираш известна енергия, трябва да имаш една основна идея. Казвате, че идейният живот не струвал. Онзи идеен живот, който не може да акумулира енергиите, той не е идеен живот. Идейност акумулира енергиите. Идейни хора трябва да има в света. После ще дойдат другите, които трябва да се проявят.

 

Вие мислите, че една идея изведнъж може да израсне като диня. Великите мисли изискват време. Изискват почва за посаждане.

 

Ако притежавате една жълтица, имате право да я държите в джоба си само един ден, на втория тя ще излезе навън. В природата съществува закон, според който само един ден имате право да я задържите - от изгрева на слънцето до залеза. След това трябва да влезете в някоя бакалница или при някой часовникар и да й намерите работа. Тя иска да бъде освободена, да види белия свят, да видят и нея и да й се порадват.

 

Какво сравнение ще направите? Жълтицата е една идея, която имаш право само един ден да я задържиш в себе си, в сърцето си. Идеята е жива, тя има право да бъде свободна. Никога не казвайте, че сте изгубили идеята си. Тя не може да се изгуби. Ако не я оценяваш правилно, тя може да те напусне, но да се изгуби - изключено е. Всяка идея търси някой, който да я обича. Ако имаш една идея и хората я оценят и обикнат, тя ще иде при тях. Ако искаш да я задържиш, ти трябва да я обичаш. В такъв случай, където и да ходи, пак ще дойде при теб.

 

Какво е „минало" и какво е „бъдеще"? Миналото трябва да бъде склад на опитностите, от които трябва да се ползваме. Бъдещето трябва да представя условията, от които трябва да се ползваме, а от настоящето трябва да се ползваме сега. Всяка идея, която е дошла в тебе, първо трябва да знаеш доброволно ли е дошла, или някак насилствено. Това всеки човек трябва да различава. Следователно два вида идеи има в човека: едните са естествените идеи, те са като положението на синовете, които са останали при бащите си, а другите идеи са като синовете, които са напуснали бащиния си дом и отиват при тебе да се представят. Последните идеи ти се налагат, ти ги ца-ниш и ги пращаш някъде да пасат свинете. Следователно бъдете уверени в едно нещо: че тази идея, която ти пращаш да пасе свинете, няма да се мине дълго време, тя ще напусне свинете и ще отиде при баща си. Самата идея ще те напусне - това трябва да го знаеш. Много идеи има, които като дойдат до вас, ще ви напуснат. Това показва другата страна, че вие не влизате в положението на тези идеи, да ги поставите на тяхното място.

 

Вие понякога сте недоволни. От какво зависи вашето недоволство? По време на магнетичен сън ви внушават, че ви трябват пари. Или ви внушават, че сте болен, или че ви трябва голяма къща от три, четири апартамента, за да се осигурите. Това са чужди идеи. Вие, да кажем, искате да имате стая. То не е ваша идея. Искате да имате хубави дрехи, то не е ваша идея. Искате да бъдете красив, то не е ваша идея. Искате да бъдете силен, то не е ваша идея, това са все чужди идеи. Представете си, че една пеперуда иска да бъде като човека. Може ли да стане? Или пък възможно ли е вие да станете пеперуда? Не, не можете да станете това, което искате, понеже в дадения случай вие сте това, което трябва да бъдете. Вие искате да бъдете днес това, което може би след милиони години ще бъдете. То е невъзможно. Всичко става по Божествения закон. Затова трябва да чакате. Детето, като се роди, не може да стане възрастен човек за 2-3 години. Това не може да стане преждевременно. Преждевременни идеи, чувства и постъпки, които се раждат във вашето съзнание, са хилави, недоразвити, те нямат никакво бъдеще, какго нямат бъдеще онези деца, които се раждат преждевременно и създават много грижи на майките си.

 

Когато двама души са в хармония, когато се обичат, те могат да образуват две станции - на предаване и на приемане. Единият от тях е трансформатор, в който идеите се приемат и предават на другия, който чрез ума на първия

 

чете. Между тях се образува фокус, в който идеите се отразяват.

 

Има идеи и мисли, които се проявяват на височина 3000 метра. Други се проявяват на височина 4000 метра и т.н.

 

За да узрее една идея у вас, зъб няма да обелвате, не я споделяйте с никого, докато не завършите това, което сте намислили.

 

Златото в природата може да се привлече. Има идеи, които като влязат в теб, могат да привлекат златото. Има идеи, които привличат медта.

 

Човек не може да държи известна идея в ума си, без тя да произвежда известен физиологически ефект върху мозъка и нервната му система. Като знаете силата на мислите, на чувствата и на постъпките си, трябва да бъдете внимателни кьм тях. Една мисъл, едно чувство, една дума може да произведе върху мозъка и сърцето на човека такова напрежение, че да го осакати.

 

Всички ония велики идеи в живота, които имат грамадна форма, спират процеса на вашето развитие. Идеите, които имате, не трябва да включват в себе си грамадни форми. Туй е в съгласие и със самата природа. Вземете един жълъд например, каква част представлява от теглото на един стогодишен дъб? В този малък жълъд вие може да носите целия дъб. Може да му се радвате, да го милвате, да го носите в джоба си, той съдържа всички възможности на дъба. Но ще можете ли да носите в джоба си един грамаден дъб? Не можете.

 

Следователно, когато искате да разглеждате известни идеи в тяхната същина, разглеждайте ги, когато растат. А когато искате да разглеждате силата, която съдържат в себе си, разглеждайте ги като семена. Вие можете да си представите дъба като един малък жълъд, който постепенно израства и после отново се смалява. Това е последователна редица от картини. Вие можете умствено да прекарате този жълъд през всички процеси на неговото развитие в дъб и после пак да превърнете в жълъд. Значи, в света няма по-голям от Бога, няма и по-малък от Бога. Бог се намира в двете крайности: по-голямо същество от Него няма и по-малко същество от Него няма. Тогава как ще разберете Бога? Идеята за малките неща у вас е свързана с нещо слабо. Действително, в практическия живот, в обикновения живот е така: малките неща са слаби. Не е тъй обаче в духовния живот. Имате една малка искрица например. Понеже е малка, тя е слаба, това е вярно, но я турете тази мик-роскопическа искрица под някое взривно вещество, от което сте взели цял тон, какво ще произведе тя? Слаба ли е сега? Тя ще предаде своята енергия на взривното вещество и ще предизвика страшна експлозия, голям взрив. Малката искрица в този случай произвежда много нещо, а един голям камък, хвърлен всред това взривно вещество, нищо не причинява. Следователно малките, микроскопическите неща в света са силни. Тъй че смисълът на живота не е във великите идеи, но в малките, само че трябва да видоизменим

 

тяхната материя, да я направим по-пластична, по-годна за работа.

 

Всеки от вас се приготовлява да стане гражданин на Царството Божие, за което трябва да има правилни отношения към Бога, към своята душа и към ближния си. Вие не можете да установите тия правилни отношения, докато нямате една основна идея в себе си. Ако нямате такава основна идея, вие ще мязате на ония картоиграчи, които всяка вечер се събират да играят на скамбил, на домино и все се побеждават. „Аз, казва, го победих." Все се побеждават и победени остават - губят си времето.

 

Аз ви навеждам на тази велика мисъл, понеже и вие скоро ще играете на карти - на домино, на скамбил и др. Редактирането на един вестник или на едно списание например аз наричам игра на домино. Защо? Да редактираш един вестник, значи да започнеш да мислиш какво да готвиш на тия хора. Ще почнеш да се нагаждаш към тях. Ще мислиш какво да им наготвиш днес, утре, другиден и т.н., дано задоволиш вкуса им. Като ви казвам това, не трябва да ми се сърдите, аз не обичам илюзиите. Вие трябва да знаете нещата тъй, както са в действителност. Някъде ледът е тънък, а мястото дълбоко, и аз ти казвам: не ходи по този лед! Той е тънък, ще се счупи и ти ще потънеш във водата.

 

Засега в света съществуват два метода, два пътя, чрез които се въздейства на хората - единият е чрез осмиване, другият - чрез нагаждане към техните вкусове, но и двата са временни. Истинският метод се отличава от тях. Действително, ще пишете това, което хората са годни да разбират, но у всички ви трябва да има една основна идея. Да кажем, че ще пишете за реформите в обществото. Вие постарали ли сте се в себе си да направите една реформа? Знаете ли какво нещо е реформа? Ще кажете: „Ние, младите, ще съберем пари помежду си и списанието ще почне да излиза". Мислите ли, че парите ще оправят работата? Списание с пари не се издава - туй трябва да го знаете! В списанието трябва да се вложи живот, трябва да се вложи една Божествена идея. Да издаваш списание, това е сериозна работа! Не е въпросът в множеството на абонатите. Ако вие, младите, искате да издавате едно списание, то трябва да бъде строго идейно и между вас трябва да има единство и обединение в идеята. Почнете ли да се разделяте, да политиканствате, мен там ме няма. Аз обичам идейните работи и за тях съм готов да помагам, но дойде ли въпрос до личните работи - от тях не се интересувам.

 

Няма идея, която да не може да се реализира. Това е въпрос само на време. Ако в настоящето не може да се реализира, в далечното или близкото бъдеще непременно ще се реализира. Колкото по-спокоен е човек, толкова по-лесно може да реализира идеите си. Изпратете идеята си в подсъзнанието и оставете я там да расте и да се развива. Идеите, като растенията, като живите същества, растат и се развиват.

 

За всеки даден момент един идеал трябва да ви вдъхновява. За всеки даден момент една идея в ума, едно чувство в сърцето. Смисълът е в едното, в единицата. Като имаме един идеал, той съдържа всички идеали в себе си. Единият идеал съдържа всички идеали.

 

Божественият свят е слязъл днес до дълбините, за да повдигне нисшия свят, да повдигне най-нисшите трептения. Трептенията на низшия, материалния свят постепенно ще се повдигнат. И тогава ще се измени вашето състояние. Щом сте тъжни, понижени са трептенията, понижили сте надеждата, вярата, Любовта. Остава да повишите трептенията на Любовта, вярата и надеждата.

 

Един от начините за повишаване на нисшите трептения е музиката. Мрачно гледат на живота тези, които нямат идея в живота си.

 

Паметта отслабва поради натрупване на стари идеи в ума. Хората се страхуват как ще изкарат старините си - това е една много стара идея.

 

Идеите дават вътрешен смисъл и красота на живота.

 

За да се справи лесно с мъчнотиите, човек трябва да държи в ума си поне една свещена идея като основа на живота си. Всяка велика идея освобождава човека от дребнавостите в живота. Той престава да търси слава от хората. Разумност се иска от човека. Разумността осмисля нещата. Като работи човек съзнателно и разумно върху себе си, и славолюбието е на място. Човек трябва да бъде определен в желанията си, да знае на кои от тях да даде първо място. Силните желания определят бъдещето на човека. Когато видят силните желания на човека, разумните същества помагат за тяхното реализиране. Като е слизал на Земята, човек е предвидил какво трябва да свърши. За тази цел той има своя определена програма, която е подписал да изпълни. Не изпълни ли програмата си, той преждевременно заминава за другия свят.

 

Ако на един умиращ можете да внушите една Божествена мисъл и той я възприеме и започне да живее с нея, няма да умре. Не може ли да я разбере, да я възприеме, непременно ще умре. Всеки човек, който има и живее за една Божествена идея, той лесно не умира.

 

Какво разбираме под „слава Божия"? Да се яви онзи Божествен начин, по който човек може да се избави от своите страдания. В човека се е зародило желание, той казва: „Аз трябва да прогледна на всяка цена! В името на Бога, Който ме е създал, аз при всички случаи, каквото ще да става, трябва да прогледна!" Тази идея слепият я носеше и не се мина много време, дойде Христос, Който трябваше да му отвори очите. И му ги отвори! Следователно у вас трябва да се роди една идея непреодолима. Аз наричам непреодолима онази идея, на която никоя мъчнотия, никое страдание, нищо на света не е в състояние да й се опре. Може да ви нарежат на парчета, но вие не се отказвате от нея. Така са мислили мъчениците, така са мислили учените хора - те са страдали в името на науката. Човек винаги и навсякъде трябва да носи своя характер, да бъде готов да издържи на всички страдания и да не се спъва.

 

Съвременният свят се нуждае от млади хора с нови идеи, които да не се отклоняват от своя път. Светът се нуждае от хора с висок идеал, готови на всякакви жертви. Това са хората на Божественото учение. Те носят новите идеи без страх от страдания и от смърт. Това не значи, че безогледно трябва да се хвърлят в огъня, но за тях страданията са условия за растене, а смъртта - минаване от един свят в друг, от една работа на друга. В това отношение великите хора дадоха пример. Те умряха за своите идеи, които и до днес още продължават да живеят. Като е дошъл на Земята, човек неизбежно ще страда. И великият човек, и обикновеният страдат, само че великият страда и се повдига, а обикновеният страда и се ожесточава. Желанието на човека да расте и да се повдига не е временно. То е желание, което съществува от вековете. Събуди ли се Божественото съзнание в човека, той става извор, от благословението на който могат да се ползват всички живи същества.

 

Едно сравнение ще изясни ценността на новите идеи на прогреса. Когато кажем „диамант", ние подразбираме един кристал с три най-важни свойства: той има най-голяма твърдост, в него става най-голямо пречупване на светлината, и материята, която той съдържа в себе си, се отличава с най-голяма чистота. А когато кажем „вода" - в най-слабото й състояние - подразбираме една течност най-неустойчива: шишето, в което би била налята, щом се счупи, тя изтича. Не можете, следователно, да разчитате на никаква устойчивост, готови сте да я считате за престъпна, не виждате в нея никакъв морал. И най-малкия наклон да й дадете, тя веднага взема такава посока. Вярно е, че водата е най-слаба по своето сцепление, но е и най-необходима за живота. И хората на новите идеи не приличат на диаманти, а на вода. На тях може да се хвърлят много укори, както и на водата, но трябва да се знае, че без тях в света нищо не може да стане, т.е. те са необходими. Водата е опасна не в естественото си състояние, а само когато сложим срещу течението й някоя преграда, някой бент, и искаме да спрем движението й, което има голям наклон. Тогава тя става наистина много опасна за онези, които живеят по-долу. Можем ли да издигнем тези бентове до небето, за да спрем водата? Разбира се, не можем. Напротив, колкото по-високо вдигаме нашите бентове, толкова по-силна става водата, за да тръгне пак по своя път, който природата й е определила.

 

Вие всички казвате, че много знаете, защото от толкова години съм ви говорил. Но кажете ми, като знаете толкова много, можете ли да разчитате на това знание? Аз например имам една идея и когато съм най-неразполо-жен, като я погледна, неразположението ми изчезва. Имам си едно чувство и една постъпка, които ми помагат да забравя своето недоволство - те го трансформират. Ако дадеш четка и бои на един обикновен човек, той нищо няма да направи с тях, но ако ги дадеш на художник, той ще нарисува една хубава картина. Някои мислят, че им говорят духове. Какво говорят духовете? Те казват: ти пълната чаша изпразни, а празната напълни. Какво значи това? Имаш едно желание, постигаш го, не го оставяй неизпълнено. Недоволството произтича от две неща: или чашата ти е пълна, или е празна. Искаш да пиеш, пък няма какво. Недоволен си, искаш да пиеш, трябва най-първо да напълниш чашата. Не се ли напълни, не може да започне процесът на изпразването. Да напълниш една чаша значи да мислиш, да се движиш, да имаш съзнание, че вършиш нещо. Да изпразниш чашата, то значи мисълта да излезе, да започне да расте. Когато мисълта излиза извън човека, това е процес на растене. Като влиза мисълта, тя се посява в твоя мозък. Когато тази мисъл започне да расте, ти я предаваш и се радваш. Който човек и да е, щом една идея излезе от него и пак влезе, той ще види колко е израсла. Стига тази идея да даде плод и от този плод той да се ползва. Реални неща са тия, от които ние се ползваме. Мисъл, от която се ползваш, е реална; чувство, от което се ползваш, е реално; постъпка, от която се ползваш, е реална. Да имате една основна идея, която при всички условия трябва да ви помага. Вие може да сте в затвора, присъства ли тая мисъл у вас, вие сте герой. Може да сте на кладата, имате ли това чувство в себе си, за вас страданията са нищо. Може да ви изгорят, вие с радост си заминавате. Или да кажем, вие сте изгубили много в живота, може да сте изгубили милиони, имате ли една добра постъпка, за нищо не съжалявайте. Тя струва повече от милионите, които сте изгубили. Следователно всяко добро струва повече от милионите, които сте изгубили. Една добра мисъл струва повече от цялата земя с всички богатства, с всички хора. Едно хубаво чувство по същия закон струва повече. То е идейното. Това е идейният морал. Вие сте болен. Погледнете на вашите идеи и болестта ви ще изчезне. Вие сте болен, погледнете на вашето добро чувство и болест ви ще изчезне.

 

Ако някои от вас се подлагат на изпит в живота, трябва да знаете, че тия неща са точно определени. Ние знаем тия закони, които определят изпитите в живота. Като зная законите, според тях аз зная какво ще ми се случи всеки ден, но никога не правя опити да го отклоня или избегна. Никога досега не съм правил опит да изменя своята съдба. Защо? Ако изменя своята съдба, ще ми се случат неща 100 пъти по-лоши. Природата, заедно с всички възвишени същества, които работят съобразно нейните закони, като са пратили човека на Земята, са изчислили всички възможности, предвидили са всички условия, при които неговият ум, неговото сърце и неговата воля могат да се развиват нормално. Следователно условията на вашия живот, в които се намирате, са най-добри за вас. По-добър живот от този, който имате сега, не може да ви се даде. За в бъдеще може, но при сегашните условия, при разбиранията, които имате сега, този ви живот е най-добрият. Погрешката, която правите в живота си, е, че вие не сте верни на идеите на вашата душа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...