КАРМА

[Hristo Vatev]

КАРМА

 

Хората са свързани с кармата си.

 

Кармата е закон за причини и последствия. Вие сте преместили златото от една каса в друга и вас ще ви преместят от една къща в друга. Ще ви турят и адютанти да ви пазят, а като излизате, може да ви турят и гривни на ръцете и краката.

 

Карма значи да допуснеш в своя ум неща, които не са Божествени.

 

Кармическият студ произлиза от лошите мисли. Отрицателните сили в природата поглъщат цялата топлина, всички блага, всичко, което е хубаво.

 

Туй, което вие наричате съдба, представлява кармически закони.

 

Съдбата - това е кармата, закон за причини и последствия, които ние сме създали.

 

Всичко, което става в света, се ръководи от всемогъщото Божествено съзнание, което прониква в цялата природа и хроникира нещата; то отдава всекиму заслуженото. Рано или късно човек ще понесе последствията на своя живот - добри или лоши.

 

Кармическият закон води началото си още от излизането на човека от Бога. А действието или проявата на този закон започва с поляризирането на човека, т.е. с явяването на двата пола, на двата полюса в света. Поляризирането подразбира раздвояване на човешкото съзнание, на положително и отрицателно, на възходящо и низходящо, или в най-висока степен казано - съзнание на Любов и съзнание на мъдрост. Това са двата полюса в човека.

 

Вследствие на раздвояването на човешкото съзнание във всеки индивид, във всяко его се е зародило желание да обсеби, да владее нещата. Тия два полюса, оставени самостоятелно да се развиват, са се заблудили и забравили, че са страни на едно цяло. Следователно веднъж раздвоили се, в тях се явява вътрешно желание да се завладява по механически начин. Обаче където съществува механическо владеене на нещата, там се ражда насилието. Като контраст на това положение се явява природата, която изисква от човека доброволна жертва. Тя казва: „Човек за човека е брат и трябва да се жертва за него доброволно, от Любов".

 

Кармата е резултат на нехармоничната проява на любовта между хората. Докато в любовта на хората няма хармония, кармата между тях ще се увеличава, ще натежава все повече и повече. Ако възлюбеният не дойде точно на определеното време, веднага го питат: „Защо не дойде навреме?" При днешните разбирания, при днешното развитие на хората и онези, които обичат, и онези, които ги обичат, взаимно се ограничават.

 

Хората са смешни, когато сами се опитват да определят своите работи. Това, което наричат карма, те сами си я създават.

 

Кармата на всички народи е назряла, сега е време за ликвидация, за разплащане.

 

Кармата е тъмнота, дихармата е светлина. Доброто винаги представлява светлина, злото винаги представлява тъмнина.

 

Понеже сме кармически свързани един с друг, всеки от нас отговаря за извършването на престъпление от някого. Няма прошка за онзи, който убива. Бог казва на Каин: „Ще туря белег на челото ти, та който те срещне, да не те убие. Който те убие, неговото наказание ще бъде по-голямо от твоето".

 

Като се говори за кармическия закон, подразбираме различни видове отношения. Например слуги и господари, ученици и учители, братя и сестри, майки и бащи, това са все кармически отношения. Майката и бащата са едно от смекчаващите положения на кармата. Според този закон всички хора се намират в близки или в далечни отношения, с цел да се разплатят. Съвременните хора трябва да знаят този закон, за да ликвидират правилно със своята карма. Иначе, ако не знаят какъв е този закон и какво той изисква, те ще създадат помежду си нови кармични отношения, които в бъдеще трябва да се изправят. Например, ако някой господар третира зле своите слуги, в бъдеще той ще стане слуга, а те - негови господари. Дълго време ще трябва да им слугува той, за да се изплати. Тъй щото, когато някой се запитва защо трябва да слугува на хората, ще знае, че причината за това се крие в неговото минало, когато той е искал да подчини съзнанието на някои хора, да ги направи свои слуги. А това е абсолютно забранено! Да подчиниш съзнанието на някой човек, това значи да подчиниш Божественото в този човек на себе си, да го направиш свой слуга. Единственото невъзможно нещо в света е това именно, да подчините Божественото на човешкото.

 

Според индуската философия погрешките имат отношение към човешката карма. И царят, и простият човек грешат. Някой цар изтезава, мъчи слугите си, без да мисли за последствията. В бъдеще царят ще стане слуга, а слугата - цар. Трябва ли да пита тоя слуга защо господарят и близките му се отнасят лошо с него? Не търси причината отвън, в другите хора, но я потърси в себе си. Едно време, когато си бил цар, ти си измъчвал слугите си. Днес те ти отговарят по същия начин. Днес, както и да се отнасят към теб, ще благодариш и ще знаеш, че ти си причина за всичко. Като знаете това, от всички се иска добър живот.

 

Имате например ставен ревматизъм - писано е кармично вашият крак да се осакати и той ще се вдърви - това е кармата. Но вие се обръщате към Бога: „Господи, ако ме избавиш, аз ще живея добре. Тези прегрешения, които досега съм правил, няма да ги правя." И кракът ти ще се подобри.

 

Боли те глава - същото правило - ще се помолиш на Бога. Може да викаш и лекар - нали някой трябва да установи болест.

 

На всички болести причините са кармически. Мразиш един човек, ще дойде от невидимия свят и ще ти направи една пакост.

 

Трябва да се примириш. Мойсей разбираше този закон и застави евреите да принасят жертвоприношение, да нагостят тия духове, които преследват човека, да им простят греховете. Когато грехът се прости на един човек, болест минава. Проказата се лекуваше някога, но не винаги. Някой път са нужни за лекуване само някои фактори, за да оздравее човек: природата е един фактор, Бог е фактор и самият човек е фактор. Лекарят е четвъртият фактор, който може да те лекува, и петият фактор са окръжаващите, приятелите. Ако тия фактори са в една вътрешна хармония, всяка болест може да се лекува.

 

Днес кармата се проявява чрез болести, страдания, нещастия. Болестите са признак на назряла карма. Много от нервните заболявания се дължат на покварената човешка мисъл или на покварената плът. Покварата се дължи на кармичния закон, който действа неумолимо в света. Човек сам си е създал своята карма.

 

Каквото и да прави, колкото и да рита, човек не може да се освободи от закона на кармата. На парчета ще го накъсат, но ще го хванат.

 

Ако някой е оглупял, то е, защото е употребил своето знание за развра-тяване на хората. Такъв човек в следващото прераждане ще бъде изпратен като един първокласен глупак с вързан ум и ограничени възможности, без дарби. Виждате един сакат човек и казвате: „Горкият!" А не знаете, че той в миналото е изпочупил много ръце и крака, затова сега Господ му е вързал краката или ръцете.

 

Кармата може да се изрази на физическия свят, но може и в астрал-ния или в менталния. Хиляди години могат да минат, но онзи, с когото сте свързани кармически, непременно ще ви намери и ще ви застави да му

 

платите.

 

Законът на кармата е строг, той преследва човека най-малко до четири поколения, докато изплати всичките си дългове. Какъвто е законът на кармата, такъв е законът и на дихармата. Това, което Бог е определил за човека, векове да минат, той ще го получи.

 

Сеченето на живи дървета и горенето им от духовно напреднали хора носи за тях карма.

 

Според окултните закони не е позволено да се лекува който и да е. Има престъпници, убийци, които по духовен път не бива да се лекуват. Ако един духовен лекар освободи един престъпник, той ще носи неговата карма.

 

Всякога отлагането да сторите нещо хубаво носи в себе си лоши последствия. От отлагането на ред идеи се е образувала вашата карма.

 

Ако някой ти дава нещо даром, но ти си недоволен и отказваш да го приемеш, между вас се създава карма. Недоволството създава кармата.

 

Кармата може да започне даже от една горчива дума, казана на някой човек. Тази дума може да е казана деликатно, но щом е горчива, тя произвежда своя ефекг, носи със себе си хиляди злини.

 

Не поставяйте никакви капани за умовете и сърцата на хората, защото сами ще паднете в тях! Хиляди години могат да минат от създаването на този капан, но няма да го избегнете. Той ще ви чака векове и хиляди години, но ще ви издебне някъде. Колкото и високо да се издигнете, ще дойде ден, когато ще ви върнат от това положение, и като муха, като мишка, като микроб даже вие ще изпитате капана. Ще ви затворят в него, докато научите урока си. Вие мислите, че в еволюцията няма връщане. Не си правете илюзии, не се залъгвайте да мислите, че можете да избегнете закона на кармата. В каквото положение и да сте, докъдето и да сте стигнали, ще ви върнат да изплатите дълговете си и пак ще продължите. Каквито мисли и чувства сте създали и изпратили в пространството, един ден ще ги изпитате. Те ще се върнат пак кьм вас и ще проверите техните добри и лоши резултати. Това подразбира българската пословица: „Каквото посееш, това ще пожънеш". Всеки ще пожъне това, което някога е посял.

 

Кармата се създава, когато хората не живеят в съгласие с Божествените закони. Те се отклоняват от правия път и вървят по крива вълнообразна линия, наречена „път на астралната змия".

 

Мъчнотиите, които имате, сами по себе си не са тъй големи, вие ги преувеличавате. Туриш една мапка мъчнотия под микроскоп, наблюдаваш я и казваш: „Като моята мъчнотия няма друга по-голяма". Това е вярно. Твоите мъчнотии са точно за тебе. Ще се отдалечите от мъчнотията, ще тръгнете по пътя на Любовта и ще видите какво може да направи тя за вас. Ставайте всяка сутрин тихо, гледайте да съсредоточавате мислите си, да поутихнете вътре малко, да проникнете в Божествената мисъл, защото някои опитности, които ви идат, са кармически неизбежни.

 

Пазете се от омразата, за да не изпитвате горчивите плодове на злото. При омразата вие плащате, а другите ядат и пият. Когато се натъкват на злото в света, хората казват, че това е кармата им, която не могат да избегнат. Кармата е бомба, заровена в земята, която те разравят и започват да изследват. Ако я бутнат или изпуснат, тя експлодира. Заобиколете бомбата или внимателно я пипайте. Докато не пипате бомбата, сте добре. Пипнете ли я, кармата се проявява.

 

Онова, което има да става, всичко е предвидено, ти не може да се избавиш от него. Ако се избавиш от едно зло, ще ти дойде друго, по-голямо. Ако приемеш едно зло разумно, с благодарност, след него идва едно добро.

 

Днес много хора говорят за кармата, представят си я като нещо страшно. Нищо страшно няма в кармата. Кармата не е нищо друго, освен непотребна стока, която не може да се продаде. Успее ли човек да я продаде, ще му олекне, ще се освободи от кармата. Кармата е тор, с който хората трябва да наторяват нивите си. Съвременните хора имат криви понятия за кармата. Къде какво стане, те все на кармата го отдават. Някой пострадал нещо, карма било това. Разболял се, карма било това. Умрял, карма било. Ученик пропаднал на изпитите, пак карма. Пукнали някому главата - карма. Това не е разрешение на въпроса. На кого пукат главата? Само на онзи, който скъпо продава звънците си. Продава ли ги евтино, главата му остава здрава. Кармата е задача, дадена на човека, която той трябва правилно да реши. Тя подразбира разумно справяне с миналото. Може ли човек да се справи с миналото си, той е разрешил задачата си, освободил се е от кармата. Грехът пък се явява като резултат на желанието у човека да заобиколи по някакъв начин кармата, да я избегне. Дадат някому някаква работа, но той не иска да я свърши, търси този-онзи да му я стовари. Това пък, което християните наричат „благодат", представлява добрите условия, чрез които невидимият свят иска да помогне на хората, да ги освободи от кармата им. Мъглата представлява лошите условия за човека, при които той се губи, сбърква пътя, не може да се освободи от кармата. Изгрее ли слънцето, мъглата се разпръсва, дохождат добрите условия, които отварят пътя на човека и той може свободно да се движи, да работи, да разрешава задачата си.

 

Кармата се ликвидира чрез преражданията. Прераждането е условие за изменение на човешкия порядък в Божествен.

 

В прераждането има заспиване и пробуждане. Когато човек слиза от невидимия свят, приспиват го и той се ражда. Когато се роди на земята, той започва да се събужда, това е растенето. Приспиването е процес, при който се намаляват ненужните страдания, които човешката душа изпитва. Така се премахват всички онези злини, които спират прогреса на човека. Почне ли да прави зло, приспиват го.

 

Кармата може да се ликвидира със закона на Любовта. Докато живееш в безлюбие, ще се раждаш и прераждаш. Щом дойде Любовта, прераждането престава. Тогава ще влезеш в закона на вселяването.

 

Като прощавате, кармичната връзка се скъсва. Като не прощавате и се противите, кармата продължава.

 

Чрез прощаване човек се освобождава от веригите на кармата и всички ограничения, които го спъват.

 

Трябва не само да простиш за обидата, но да заличиш всичко в съзнанието си, и помен да не остане в теб от обидата. На мястото на лошите думи, които са ти казали, постави най-добрите за онзи, който те е обидил.

 

У вас има такива кармични състояния, които по никой начин не може да смекчите, освен със силата на музиката, с изучаване на мистични стихове и с размисли върху тях.

 

Намерите ли се пред големи мъчнотии, ще си послужите със закона на вярата, при малки мъчнотии - със закона на Любовта.

 

Кармата се ликвидира със закона на Любовта, а не с бягане.

 

За да ликвидира с кармата си, човек трябва да се примири с всички хора.

 

Ще гледате по възможност бързо да изглаждате всичките си отношения.

 

С кармата си не се борете, нито мислете за нея, за да не я предизвикате. Мислете за Любовта и работете с нея като единствено средство, чрез което можете да ликвидирате с кармата си. Някой казва, че сам може да ликвидира със своята карма. Всеки може да ликвидира с кармата си, при условие, че приложи Любовта в живота си. За тази цел той трябва да се запита обича ли всички същества еднакво. Това може да се постигне, когато гледате на хората като на същества, в които Божественото се проявява.

 

Казвате: „Не си струва човек да живее". Да, не си струва човек да живее, но при сегашното неразбиране на живота. Щом не си струва, измени живота си. Ако едно място не ти е приятно, измени го, иди на друго място; ако на едно място не те обичат, иди на друго. Като обиколиш цялата земя, все ще намериш едно място, което Господ е определил за тебе. Той не те е изпратил на това място, ти си дошъл тук по известни кармични съчетания. Някой е българин, но той още не е определен за България; някой е англичанин, но той още не е истински англичанин. По закона на кармата някой е дошъл в България или в Англия, облякъл се е в дрехата на българин, на англичанин, без да е истински българин или англичанин. Ако отидете в Англия, ще срещнете хора, които не отговарят на англичаните; ако отидете в Германия, ще видите хора, които не отговарят на германците.

 

Законът на кармата може да се регулира само когато човек е готов да се самопожертва за другите, да стане техен слуга, да отдаде правото на всяко живо същество. Правото, което искате за себе си, трябва да отдадете и на другите; благото, което желаете за себе си, трябва да желаете и на другите. Всеки има право да развива своя ум, своето сърце, да работи за усилване на волята си, независимо от това, дали той е прост или учен, слуга или господар, беден или богат. Благата на едного са блага за всички; правата на едного са права за всички.

 

Три неща има, с които можете да привлечете вниманието на невидимия свят. Ако искате нещо, искайте светъл ум, носител на светлина. Искайте сърце, пълно с топлина, на която всичко да расте. Искайте такова сърце, в което да растат всички Божествени блага. Искайте такава воля, с която да преодолявате всички мъчнотии. Да живеете в един свят, в който да царува светлина и топлина. Това значи да постигнете всичко, което желаете. При това всяко нещо си има свои последствия. В какъвто свят и да живееш, ще носиш последствията, добри или лоши.

 

Всички трябва да спазвате законите в природата. Тя държи сметка как живеете, прогресирате ли, или не. От това зависи вашето бъдеще. Индусите досега са изучавали само едната страна, наричат я карма. Но кармата, това е законът за ленивите ученици. Всички лениви ученици искат да знаят кои са причините, кармични ли са, че все им се случва нещо лошо. Като се случи нещо добро, пак питат какво е, кармическо ли е. Кармата аз считам за тъмнота, дихармата - светлина. Всички ония постъпки, желания, мисли, които са в тъмнина, тях ги наричам лоши условия. Всички неща, които са станали в светлина, са добри.

 

Кармата, това е неустроеният живот, който сега се устройва.

 

Небето, това е дихармата, това е благодатта. Небето е създадено от висши сили, а земята - от нисши сили. Изисква се време, милиони години ще минат, докато нашата земя се измени и настане друг порядък. Състоянието на нашия стомах е състояние на земята. Главата ни - това донякъде е небето.

 

Представете си, че можете да живеете в другите хора. Какво значи да живеете в други хора? Това значи да можете да опитате тяхната реалност тъй, както опитваш своята реалност в самия себе си. Щом дойдат хората до това съзнание, само тогава ще може да се оправи светът. Или само тогава ще може да съществува обич и Любов между хората, когато всички хора могат да живеят едновременно в теб и когато ти ще можеш да живееш едновременно във всички. Това е една мисъл отвлечена и малцина имат такава опитност.

 

Малцина са въплътените на земята, които имат тази способност. Някой замине за онзи свят, вие плачете за него, скърбите. Ако вие обаче пребъдвате в него и той пребъдва във вас - никога няма да плачете. Но понеже не пребъдвате в него, вие сте го изгубили като един цвят, като един лист, който пада от дървото; като едно дърво, което изсъхва. Питате: „Къде е той?" Изчезнал е. Но има Един, който го обича и който живее в него. Кой е той? Като умре човек, той отива при този, който го обича. Той е живял в тебе, но ти не го обичаш, не го познаваш. Че не го познаваш и не го обичаш, се познава по това, че през целия си живот си му казвал много горчиви думи и понякога си задавал въпроса: „Какви ли кармични връзки имам с него?" Мислите, че това е една дълбока философия. Тя е една от плътските философии! Кармата - това е една връзка от миналото, която хората са образували. Навързани сме. Възли, възли... А после питате какво е кармичен възел. Кармичния възел както си го вързал, така и ще го развържеш. Това значи да познаеш една душа такава, каквато е излязла от Бога. Това, за което скръбим, е, че всяка душа, която е излязла от Бога, е била тук, но ние не сме я познали.