Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


НЕВИДИМ СВЯТ


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3539 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 20 юли 2011 - 10:21

НЕВИДИМ СВЯТ


Не разчитайте само на видимите неща. Има и невидими неща, в които се крие нещо. В живота си все трябва да срещнеш човек, който носи твоето щастие, без той сам да знае. Може да срещнеш мъж, жена или дете и от тая среща да зависи твоето бъдеще.

Вие искате да знаете какъв ще бъде смисълът или краят на вашия живот. Ако вашият живот няма начало, какъв край ще има? Че вие сте като пътешественик, излезли сте от едно място, отивате на друго. Вие сте българин, отивате във Франция, слизате от парахода на френска земя, свършвали с това българската ви народност? Или че сте дошли тук на Земята, мислите ли, че това е началото? Под думата „начало" ние разбираме онзи момент, когато човешкото съзнание се пробужда за някаква идея и започва да функционира като една запалена свещ. Или започвате да свирите на пиано. То е началото на вашето свирене, но не е начало за всички хора, които свирят. Вие мислите и за това, има ли бъдещ живот, или не. Тази Земя сега не се роди. Милиони и милиони същества са мислили върху същия въпрос. За някои е бил разрешен, за други е останал неразрешен. И при вас за някои е разрешен, за други - не е. Когато някой казва, че има бъдещ живот, друг се съмнява - може да има, може да няма. То е вяра. Ти виждаш слънцето, но ходил ли си на слънцето? Не съм бил, но го виждам. От слънцето излиза нещо, което иде при мене. На слънцето не съм бил, но приемам нещо от него. И оня свят се подразбира.

Човек мисли, че се е освободил отдавна от въшките, а не знае, че има и астрални въшки. Например: сърбеж по ръцете - това са въшки.

Недоволството е нечистотата, прах, който се полепва на съзнанието и го дразни. За да се освободи от нечистотиите на физическото, на духовното и астрапното си тяло, както и на съзнанието си, човек трябва постоянно да се мие. За тази цел ще си послужи с видима и с невидима вода.

Невидимият свят работи вътре у вас, във вашите умове, сърца и души.

Светът е туй, което виждаме. И днес всички спорят има ли друг свят, или няма. Че ти си и в тоя свят, и в оня. Ако не живееш добре, за тебе остава само неразбраният свят. Пък ако живееш добре, има и друг свят - оня свят. Два свята има. Като се съберат, образува се един свят. Значи светът е един.

Не може един свят да се раздели на два свята, но двата свята образуват един.

Когато питате де е оня свят, ще знаете, че той е на земята, в пространството на видимия свят. Вие мислите, че пространството е запълнено, няма място за нищо. Не, пространството е празно, много светове могат да се съберат в него. Да благодарим на Бога, че е така. Ако светът беше пълен и ако пространството беше запълнено, нямаше де да отидем.

Къде е духовният свят? Да се задава такъв въпрос, това е все едно някое малко животно да пита къде живее човек. Където е животното, там е и човекът, но понеже разбиранията му са ограничени по съзнание, то се намира далеч от хората.

Онзи свят е тук. Ако вашето съзнание се отвори, ще го видите. Сега сте в тъмнина и много неща не виждате.

И двата свята - този и онзи - са на земята. Зависи от човека в кой свят живее.

Божественият свят е свят на причините, духовният свят е свят на законите и физическият свят - на явленията.

Съвременното християнство, от едно теоретическо състояние трябва да премине в реализирането на тези светли идеи. Вие казвате: „Като идем на онзи свят, тогава". Не разбирайте под „другия свят" смъртта си, но го разбирайте като една промяна у вас, когато вие умирате за вашето невежество, за да се просвети вашият ум. То е същото, което Христос казва: „Да се родите изново". Това е небето! Като се родите изново, дали сте в онзи свят, или сте в този - вие ще бъдете свободни. И тук ще бъдете свободни, и там ще бъдете свободни. Пък ако сте с тия разбирания, които сега имате, тогава и в рая да сте, туй щастие никога не може да дойде. Погледнете човешката история. Това, по което се отличаваха всичките щастливи, благородни хора в света, е тяхната дълбока вяра във всяко направление. Аз не считам за религиозни хора тези, които са тесногръди. Религиозен човек наричам онзи, който има светъл ум, който има благородно сърце, една възвишена и правдива душа, човек, който има възвишен дух. Всички хора по света с тези качества, където и да са те, са наши братя, без разлика. За нас е важен фактът - имат ли такъв дух, имат ли такава душа, имат ли такава воля, имат ли такъв ум и такова сърце. За мене това е най-важното. Липсва ли това, тогава небето остава само едно име без съдържание.

Питат ме често: „Къде е онзи свят?" Казвам: хващат те разбойници, връзват те с въже и те обират -това е този свят. Дохождат после твоите приятели, развързват те, освобождават те, връщат ти парите - това е онзи свят.

Небето е навсякъде, не може да се локализира на едно място, на никое място. То е навсякъде. Щом ви е радостно на душата, вие сте в него.

Аз не обичам да доказвам съществуването на онзи свят. За мене това е много смешно. Аз по-мъчно мога да се убедя, че го има този свят, отколкото че съществува онзи свят. Ще ме извините, аз съм безверник по отношение на този свят. Онзи свят за мене е толкова реален, че този свят трябва да го доказвате, за да се убедя, че той действително съществува. И вие имате право - и аз имам право. Така че ние се различаваме в мненията си. Човек още не е слязъл изцяло на този свят, още е от онзи свят. Ние, сегашните хора, сме още от онзи свят - понеже тъй, какго виждаме, чувстваме и усещаме реалното, то не е този свят, то е онзи свят.

От онзи свят индивидуално не могат да се явяват. Всяко едно същество от онзи свят, за да се яви на земята, трима души приятели трябва да дойдат. Трима души съставят един човек. Когато те посетят трима души, вие вече имате един от онзи свят. Трима души - били те моми, момци или старци. Щом дойдат трима, вие вече имате един от онзи свят, който ви посещава. Разговаряте се - много хубави работи ще чуете. Ще се посмеят и пак ще си заминат. Нали трима души посетиха Авраама като един човек? Трима души отидоха в Содом и Гомор. Когато ви посети един, той е от този свят; трима когато ви посетят - те са от онзи свят. Аз казвам: когато двама души се оженят - те са от този свят; щом се роди детето - то е от онзи свят. Затова всички се радват на детето. Защото то е от онзи свят. Когато хората се женят и нямат деца, казват: „Закъсахме я, не сме от онзи свят, от този свят сме. Не трябва да сме от този свят." Дето са трима - от онзи свят са; дето е един - от този свят е; дето са двама - те са кандидати за онзи свят. Някой казва: „Да умра". Няма какво да умираш. Ще дойдат трима от онзи свят и тогава бащата и майката ще се молят и ще казват: „Господ да поживи това дете, да остане да ни служи". Умре детето, останат двамата - всички са скръбни. Нашият свят е свят на скръб, страдания, мъчения. Дойде онзи свят - радост, веселие. Всяко веселие е от онзи свят, всяка скръб е от този свят. Всяко престъпление е от този свят. Всяка добродетел е от онзи свят. Като дойде добродетелта, онзи свят е у нас. Трябва да разбираме това. Този свят е свят на престъпление. Онзи свят е свят на добродетели. Затова нека бъдем всички от онзи свят на добродетелта, на човешката мисъл, на човешката свобода, на човешката истина, на правдата, на реда, на порядъка. Туй е онзи свят.

Световете един друг се проникват. Етерът прониква въздуха. Това, което прониква, то владее. По-малкото живее в по-голямото. Голямото го обгръща. Етерът има четири състояния. По-рано мислеха, че етерът е еднороден навсякъде, а то не е така. Слънцата са центрове на етерните енергии. Налягането на етера образува слънцата. Където има слънца, налягането на етера е най-голямо. Налягането на етера не е навсякъде еднакво. Когато човек се качва на високи планини, вътрешното налягане е по-силно от външното. Един чувствителен човек, когато се изкачи на голяма височина, от носа му започва да тече кръв. Затова, като вървите от долу на горе, трябва да се приспособявате постепенно. Външното налягане и вътрешното разширение да се уравновесят.

Когато ние казваме, че се задоволяваме с малко, подразбираме Божествения и духовния живот. Във физическия живот колкото повече имаш, толкова по-добре; в духовния живот, колкото повече имаш, толкова по-зле. Някой пита: „Как ще придобия небето, как мога да вляза в духовния свят?" Казвам: за да влезете в духовния свят, трябва да олекнете, а това се постига, като раздадете всичко.

Кой е небесен човек? Който се е отрекъл от всичко земно. Какво нещо е небето? Място, дето живеят хора, които са се отрекли от земния живот. Какво нещо е земята? Място, дето живеят хора, които са се отрекли от небесния живот.

Вечерно време, като заспите, знаете ли къде отивате и къде се губи съзнанието ви? Защо като заспите, не мислите така, както в будното си състояние? Казваш: „Ходих някъде", и не помниш къде. Как така си ходил, а не си запомнил? Казваш: „Бях някъде, но съм забравил."

Вие си мислите, че на земята ще дойде Царството Божие. Също като децата сте. При сегашните условия Царството Божие не може да дойде на земята. Царството Божие не е далеч. Ние се ползваме от него. Един ден ще отидем там. Някои от вас ще ги закарат с колесница, а други ще отидат пеш. Но вие не обичате да се приказва пред вас за онзи свят. Вие казвате: „Една сестра замина, един брат замина". Къде са заминалите членове на братството, къде отидоха те? Ами че те са тук, насядали са между вас. Какво ще кажете? По-рано те имаха свои собствени къщи, а пък сега ходят като наематели. Всичко си изпродадоха и всеки си е взел под наем една малка стаичка. Във време на лекция идат тук и после пак си заминават.

Нашите мисли са създадени отпреди хиляди години. Каквото човек мисли, не се губи, то се отпечатва върху неговата глава, главно в мозъка. Мозъкът е като фотография, всичко се снема върху него. Човек, когото не обичате, също се отпечатва в очите. Ако някой мисли да убие някого, и това се отпечатва в очите. Един ден, когато отидете на онзи свят, няма да ви питат как сте живели, но ще прекарат светлина пред вас и всичко ще се очертае на екран. Ще ви кажат: „Вижте сега сами живота си в картини от начало до край, как сте родени, в какъв дом, през какви перипетии сте минали". И като видите всичко, ще пожелаете да слезете отново на земята, да поправите погрешките си.

Там всичко е поставено на филм. Поставят филма и вие гледате картини от най-ранното си детство до 120-годишна възраст. Там всичко е отбелязано: какво си говорил, как си постъпвал. Всеки, който вижда своя филм, казва: „Искам да се върна на земята да изправя погрешките си". Тоя филм продължава цели 45 години, след което човек отново се връща на земята да изправи погрешките си и да продължи учението.

Някои мислят, че този свят е далеч от онзи. Не. Достатъчно е човек да повдигне само съзнанието си, за да почне да преминава през тази граница. Тънка е тази граница, но мъчно се минава, защото трябва умът да почне да вибрира съответно на вибрациите в онзи свят. Ако влезеш неподготвен в него, умът и сърцето ти не могат да вибрират съобразно със законите и вибрациите там, веднага ще те изхвърлят навън.

Аз поставям въпроса така: може ли да съществува някъде в природата място, където да не съществува живот? Следователно цялото пространство е изпълнено с живот. Като минеш от земята в друго състояние, ще видиш, че навсякъде има живот. Ако можем да докажем, че животът съществува само на земята, а в пространството няма живот, то е друго нещо. Аз казвам, че цялата природа е пълна с живот. Ще кажете, че това е само едно твърдение. И другото е само твърдение. Пита се кое твърдение е по-силно? Онзи, който казва, че няма живот, той опитал ли е това? Всеки е опитал, че има живот, но никой не може да докаже, че няма живот. Следователно аз съм на правата страна, аз поддържам, че има. Вие може да предполагате, че няма живот, но то е предположение, което не е обосновано, няма научни данни - то е хипотеза. Казвате, като умре човек, всичко свършва. Аз в случая не повдигам въпроса дали се свършва, или не. По този начин не се аргументирам. Аз не съм заинтересуван, ако няма живот, да го създавам и няма защо да го създавам. Ако тук живея хиляда години, на мен ми е приятно, и ако замина за другия свят, пак ще ми бъде приятно. И вие там ще си уредите живота добре. Като идете в другия свят, и къща ще имате, и две стаи ще имате, и кухня ще имате, и двор ще имате - и то двор от десет декара и градина с шадраванче и меко легло, и отопление ще имате без дим и пушек. Днес на учените не им позволяват да изследват и описват онзи свят, понеже ще се явят много кандидати за отиване, а кой ще остане на земята да работи?

Ние се връщаме към онзи велик закон: в природата няма недоимък. Целта на природата не е хората да страдат. Страданието е едно временно явление. Ще дойде време, когато от страданията и помен няма да остане. Но то ще бъде, когато хората станат крайно разумни и започнат да прилагат туй разбиране. Те трябва да схванат духовния смисъл, а не външния смисъл на това учение.

Да речем, някой е българин. Питам, като умре, какъв ще бъде? Ако кажем, че съществува задгробен живот, българи в другия свят има ли? Англичанинът, като умре, какъв ще бъде? Католикът, православният, всички като умрат, в другия свят какви ще бъдат? Има два възгледа в този свят: едни казват, че след смъртта всичко ще се свърши, а други казват, че няма да се свърши. Едни казват, че след смъртта ще живеят, други казват, че няма живот. Онези, които отричат, че човек ще живее и след смъртта си, прави са в това отношение, че в другия свят няма живот както тук. В другия свят, в който ще влезнете, няма живот на насилие. В онзи свят няма никакви затвори, няма никакви съдилища, никакви бесилки - всички са абсолютно свободни, ядат и пият, никой не върши никакво престъпление, всеки е зает с работа; няма господари, които да заповядват. Всеки е господар на себе си. Това е онзи свят. Така аз твърдя, дали вие вярвате, или не, то е друг въпрос.

Помнете: Божественият свят е свят на Любовта - там всичко може. Там, дето всичко може, там противоречия няма. Понеже като влезете в духовния свят, там е толкова голямо разнообразие, че ако имате един приятел в небето, щом се отдалечи една крачка, вече не можете да го намерите измежду другите. И щом се отдели, ти не можеш да го попиташ: „Ти ли си онзи?" И той няма да ти каже. Ти вече го забравяш. Те всички тъй си приличат, че по никой начин не можеш да го намериш. В небето, като целунеш едного, всички се целуват - на ваш език ви говоря. Ти не можеш да видиш никакво противоречие там. А тук, на земята, не е така. На земята един целува, друг не целува; един не се смущава, друг се смущава; един е богат, друг - сиромах.

Тъй е наредено, тъй е животът. Защо и за какво е така, може да дискутирате. Както и да свърши всичко това, знаем, че добре ще свърши. Онези, които са го позволили, те имат нещо предвид.

Вие имате много приятели, заминали за онзи свят. Къде са те? Вие говорите за онзи свят, че е „горе", „долу". Нито долу, нито горе! И този, и онзи свят е у нас. Онзи свят - това сме ние. Вън от нас никакъв свят не съществува. Аз не говоря сега за хората, които умират, а за едно съзнание, което не умира, което живее милиони години.

Казват: „Какво има на онзи свят?" Че онзи свят е свят на Любовта! „Ами този свят?" Този свят е свят на закона, на безлюбието. И тук, и горе е онзи свят. Черните ангели живеят във външната страна на онзи свят! Ако сте със старите си разбирания, като отидете в онзи свят, ще видите, че той външно прилича на този свят. Ако пък живеете в закона на Любовта, то тогава този и онзи свят си приличат.

Другият свят е много по-красив от земята. Но трябва да си готов за него. Даже понякога не е много полезно да мислим за онзи свят, защото ще забравим този, няма да свършим работата си тук.

Щом не можеш да разрешиш един въпрос, ти си в този свят, щом го разрешаваш, в онзи свят си. Щом си недоволен, в този свят си, щом си доволен, ти си в онзи свят. Недоволството всякога подразбира неща, които не са разрешени. Едно разрешаваш, пък хиляди работи остават неразрешени. Какво ще бъде заключението сега? Нужно ли е заключение? Вратата да се заключи или да се отключи? И да се заключи, и да се отключи. Какво подразбирате вие, щом се заключи и се отключи вратата? Отключената врата показва, че някой живее вътре, заключената - че никой не живее вътре. Отключената врата показва, че някой се е върнал, а заключената - че някой си е отишъл. Щом хората заминат някъде, заключват вратата, щом се върнат, отключват. Тогава всеки един момент вратата ту се отваря, ту се затваря.

Като говоря за онзи свят, аз мисля едно, а пък вие мислите съвсем друго. Вие казвате: „Дали в онзи свят хората се женят?" Щом мислите за женене, това е този свят, по никой начин не е онзи свят. В онзи свят няма нито помен от женитба. Тази женитба, каквато я има сега, тя е допусната поради падането на хората и един ден, като се освободят от последиците на това падане, женитбата ще отпадне. В онзи свят няма никакви букаи. Някой ще каже: „Как да не се женят хората на онзи свят? А как ще се размножават?" Хората не се размножават. Размножават се тук, а в онзи свят не се размножават.

Добро е желанието на човека да знае нещо за онзи свят, но той трябва да развие специфични органи, особени дарби и способности, с които да влезе във връзка с другия свят. Главата, мозъкът, целият му организъм трябва да се измени и преустрои. В човешкия мозък има доста неорганизирана материя, която е причина за мозъчните смущения. Тази материя трябва да се организира, да оживее, да стане съзнателна, да се повдигне, да стане са-мосъзнателна, подсъзнателна, свръхсъзнателна. Не само мозъчната материя да оживее, но всяка клетка на тялото трябва да се развие, да мисли.

Всичко, което изтича от Божествения свят, се изпраща по всички светове. Пращайте и вие светли мисли и хубави чувства на всички хора.

Всички вие живеете между приятели, които могат да ви посетят. Аз говоря не само за онези, които познавате тук, на земята. Човек трябва да разчита на Божественото в себе си. Той трябва да знае, че принадлежи на един възвишен Божествен организъм. Вие седите и питате: „Кой ни знае?" Казва Писанието: „Имената ви са написани". Вашите имена са написани в книгата на живота. Целият ваш живот е описан, всички главни черти са описани. Четат го там. Всеки ден има написано как живеете на земята, какво е положението ви, богати ли сте, сиромаси пи сте. Вие седите и казвате: „За нас не се грижат". Грижат се! Цял протокол има написан. Един ден Мойсей, като се огорчил, казал на Господа: „Зачеркни ме от Твоята книга, да се махна". Господ му отговаря: „Това не е твоя работа. Каквото е написано - написано е." Та не си ти, който ще кажеш на Господа: „Зачеркни ме". Който е записан, той зачеркнат не може да бъде. Някой път и вие като Мойсей искате да бъде зачеркнато името ви. Не, от всичко може да се освободиш, но от тази книга не можеш да излезеш. Ти си един търговец, който е вземал назаем, а искаш да излезеш, без да си ликвидирал с дълга си. Не, ти първо трябва да платиш за всичко, което си взел. Като платиш, тогава ще бъдеш свободен. И всички се радвайте, че имате един голям кредит, считайте, че на земята по-голямо благо от това няма за вас, където и да бъдете. На Слънцето не можете да живеете, на месечината не можете, на Венера на можете, на Юпитер не можете, на Сатурн не можете, на Нептун, на Уран не можете. На Земята обаче можете. Като са ви търсили място онези, които ви обичат, едва са намерили единственото възможно място за вас. Като са намерили празно място, след като са обикаляли дъпго, най-после са ви довели тук.

Най-силният взима първото място. Най-слабият взима последното място. И в обществото е така. И в невидимия свят е същото. Онзи, който използва условията, които Бог му е дал, и е прогресирал, добил познания, за него има сполука. И в невидимия свят имат много добро мнение за него. Като разгърнат живота му и видят, че той е изправен във всяко отношение, те имат добро мнение за него. А друг, който донякъде е бил изправен, но после направил много черни чертици, какво мнение могат да имат за него? Ще каже някой: „Искаме да поживеем малко, а после ще се поправим". Хубаво, щом кажете, че може да се поправите, отваря се книгата на миналото и тогава ще погледнат дали в миналите ви съществувания има някой красив живот. И този живот ще вземат и ще го пренесат, за да създадат нещо красиво сега за вас.

В пипането на мустаците има и нещо друго - то активизира любовта. Всеки момък, като пипне мустаците си, казва: „Аз се въодушевявам само от любов". Това са антени. Чакайте, да видим какво ще каже невидимият свят. „Обичам те, обичам те!" Аз тълкувам този факт много вярно. Някой се възмущава и казва: „Учителю, защо той си пипа мустаците?" Те са чудни! Не само младите, но всеки трябва да пипа по 2-3 пъти на ден мустаците или това място. Дали имаш мустаци, или не, това е друг въпрос. Ти не се отказвай от правото, което имаш. Но не превишавайте правата си. Трябва да ви дам едно правило, как да постъпвате с носа си, защото можете да стигнете до буквоядство. За всяко нещо си има правила в природата. Нали знаеш от къщата на твоя баща до вашата къща колко крачки има? Искам да ви наведа на идеята, че всички движения, които правим, имат своя смисъл. Ти си затвориш очите, отвориш ги, нагоре погледнеш, после надолу, замислиш се. После въздъхнеш и махнеш с ръце. Или скръстиш ръце и гледаш напред. Няма нищо лошо в това. Аз ги наричам несъзнателни движения, продиктувани от природата.

Когато духа вятър, клоните се огъват надолу. В това има смисъл. Дървото заяква. Същото е и с човека. Щом е в движение, има един вътрешен свят, който постоянно го изменя.

Всяко едно движение оставя клишета в невидимия свят. А пък всяко едно клише е отпечатък, който има свое последствие. И това последствие, този резултат носи радост или скръб.

Да кажем, че един човек седи и прави така. (Учителя маха силно с ръка.) Той не знае само с едно махване на ръката каква беля може да направи.

Не махай така с ръка! Спри се, обърни се кьм този приятел, погледни го любезно, поусмихни се и му кажи: „Ще уредим тази работа! Ако не сега, друг път." Изпрати го с едно хубаво движение, вместо с гневно махване на ръката! Най-лесната работа е така да махаш с ръка. Но лоши последствия има.

Една необходимост е човек да слезе от невидимия свят на земята, да придобие рохка материя, която да вземе със себе си, да я занесе в горните светове и там да я обработи.

Някой казва, че му дотегнало на земята да живее. Дотегнало или не, трябва да живее, да събере от рохката материя.

Човек се ражда, живее, умира и отива на небето, отдето е дошъл. След 40 - 50 години той отново се ражда на земята. От живота, който днес прекарвате на земята, зависи вашият бъдещ живот. От вас зависи да бъдете цар или просяк.

Даже и да ви дадат да живеете хиляда години, вие сами ще пожелаете на напуснете земята. Ще ви стане много прозаична, ще поискате да минете в други светове. Земята е само един резултат. Светът на чувствата е още по-красиво място. А мисловният свят е още по-красив. И след като минете през тия три живота, все пак ще поискате да дойдете на Земята. В един свят ти ще живееш толкова, колкото е необходимо за твоето развитие. Някой път на земята ще дойдат някои, които ще те изпъдят да се върнеш у дома. Те ще те върнат тъй, както момата връщат при баща й. Ще те върнат, както бащата изпраща детето си на училище. То се е заиграло, а бащата взел тоягата и детето побягва. Като дойде вкъщи, дава му един урок. Така е и с хората, които не искат да се връщат, които се забравят и живеят на земята малко по-дълго, отколкото трябва - и тях ги очаква същото наказание. Защото баща ви е казал да се върнете у дома навреме, а вие не искате. Ако кажат на някой, че трябва да си замине за онзи свят, той всякога започва да плаче. И ще ви кажа защо плачете. В моя ум работата ето как седи. Ако сега ви изпратят за другия свят, тренове няма, трябва пеш да вървиш, а пътят е прашен, каменист. Един ден ще дойде епоха, когато ще си вземете билет, ще се качите на железницата - и хайде на онзи свят! За няколко дни ще се свърши благополучно. Сега хората не искат да умират, понеже няма още поща за онзи свят.

Докато хората говорят за този свят, работите ни добре вървят, но като почнат да ни говорят за онзи свят, че е красив, че е хубав, като че с нож ни прерязват - не ни се харесва да слушаме за онзи свят. Защо? Защото този свят го разбираме, а онзи свят не го разбираме. Аз не съм виждал нито един човек, който да умира радостен. Малки изключения има в това отношение. Има нещо неразбрано за човека, като му се говори за онзи свят. Затова казвам: по-добре не умирайте. Не че онзи свят е лош, но докато минеш през тези митници на смъртта, през тези бирници, които ще те оберат, да те пази

Господ от тях! Те така ще те оберат, че докато минеш през тях, нищо няма да остане в куфарите ти. Те ще те изпратят за онзи свят гол-голеничък. Затова, като се страхувате от тия бирници, прави сте. Бирниците на онзи свят са като тия на земята. Като попаднеш между тях, ще видиш и ще патиш - те са изпълнители на закона. Но има един начин. В Стария завет се казва, че когато Илия се оплакал на Господа от бирниците на онзи свят, Господ му изпратил една огнена колесница, с която се повдигнал на небето. Илия оставил на земята само кожуха си. Той минал за онзи свят благополучно, избавил се от бирниците. Вторият случай да мине някой през бирниците, без да му вземат нещо, е бил Христос. Те Го хванаха, държаха Го три дена в митницата и после, като дойде възкресението, Христос се освободи от техните митници незасегнат. Задругите, за обикновените хора обаче ще има големи секвесто-ри, те трябва да минат през всички митници, да си платят данъка.

Но и на онзи свят има работа. Някои казват, че отиват на онзи свят да си почиват. Не разбирате какво нещо е почивката. Почивката е радост. Ти в онзи свят трябва да бъдеш готов да се радваш. Като отидеш, веднага да се засмееш. Щом отидеш на онзи свят и почнеш да тъжиш, че си оставил жена, деца - ще се върнеш. Трябва всичко да забравиш.

Представете си, че един човек, докато живял на земята, е бил свободен, постъпвал, както намирал за добре. Като отиде в другия свят, какво ще види там? Ще срещне човек с гръб, обърнат към него. Това е човекът, когото той обидил някога, докато бил още на земята. Тоя обърнал гръб към него, оня обърнал гръб към него и казват: „Ти си чужд човек за нас". Среща друг, навъсил се. И той му е сърдит нещо.

Човек сам си създава тия противоречия. На всяка крачка срещаш лица, които не те гледат весело. Все навъсени, все сърдити, нищо не говорят - всички мълчат. Така ще видиш изкуството си, ще видиш какво си създал. Ще ти кажат: „Това изкуство е твое. Тоя с обърнатия гръб, това си ти; тоя с навъсеното лице, това си ти; тоя със счупения крак, това си ти." Навсякъде си ти. Гледаш, някой пронизан с нож, някое говедо заклано, кокошка заклана и изядена. Ти ги гледаш, но и те те гледат. Навсякъде те следват. Вървиш като виден човек, дошъл от земята, и отиваш при Господа. Като те види с тая свита, Господ казва: „Върнете го с всичката му свита, отдето е дошъл!" Като влезеш в оня свят, много неща, които тук са били скрити, ще изпъкнат. Никой няма да ти каже дума, но делата ти ще вървят след тебе. Ти ще напуснеш оня свят и отново ще дойдеш на земята.

„Ще отида на оня свят." Ще идеш на оня свят, но и там има съдба. Като тръгнеш за оня свят, ще носиш всички документи оттук. В оня свят съдят само добрите хора. Лошите хора ги съдят на земята. Ще ти вземат всички документи за доброто и ще кажат: „Ти си добър човек". Архивата на доброто вземат горе, осъждат те и те възнаграждават. Ония, които не са съдени на земята, ще бъдат съдени горе. Там ще ги възнаградят, ще им дадат жилища. Христос казва: „Отивам да ви приготвя място".

Вие мислите, че като умрете, ще отидете някъде. Никъде няма да отидете. Един човек, който се е занимавал със земеделие, като напусне селото, ще се измени ли неговият живот? Ако отиде в града, може да няма волове, мотики, може да живее в други условия, при нови хора, но това е пак този свят, само че видоизменен.

Като влезете в онзи свят, не трябва да имате никаква тежест. Ако имате тежест една хилядна от милиграма, не може да останете там. Средата там е толкова рядка, че по закона на земното притегляне вие веднага ще слезете тук, на земята.

Има една тъмна зона около Земята, в която витаят всички отрицателни човешки мисли, желания и дела. Докосне ли се до тях, човек настръхва. Когато възвишените същества минават през тази зона, те като Мойсей вдигат тоягата си и я разделят, отварят си свободен път. Който има знания, лесно минава през тази зона, който няма знания, удавя се в нея. Мостът, който свързва тъмната зона със светлата, е много тесен, като конец, но праведният лесно минава по него, а грешният като минава, завива му се свят и пада в пропаст. Затова е казано, че като заминава човек за другия свят, трябва да се откаже от всичко земно, нищо да не носи със себе си. Така само може да мине благополучно през тази зона.

Ако човек сега изчезне, къде ще го намерите? Ще кажете, че този човек е отишъл в другия свят. Но аз го виждам този човек - като една сянка минава той. Навсякъде минава, съвсем погълнат от своята мисъл. Да го претеглиш, един грам не тежи. Ходи той и усеща, че има една промяна. Какво е станало и как е станало, не знае. Има желание да направи нещо. Някой иде при мене, едва-едва се движи, а иска да ме раздруса. Аз се чудя как едно време говореше за „правдата", а сега е безсилен да я извърши.

След като умреш, ще разбереш, че пак живееш, имаш чувства и желания, имаш ръце, крака, тяло, само че това тяло не е така гъсто, грубо, както това тяло, което имаш на земята.

Какго не може да се живее без въздух, без храна на земята, така не може да се живее без Бога. Бог е още по-голяма необходимост.

Като умрете, въздух няма да имате, вода няма да имате. В невидимия свят има тънък въздух. Душата ще диша етер, т.е. ще изважда въздух от етера и чрез него ще диша.

Сега чакате, като идете в другия свят, тогава да учите. В другия свят като идете, нищо няма да научите. Ако детето, което е заченато, не се е организирало още в утробата на майка си и се роди анормално, то нищо няма да научи. Туй дете трябва да се роди здраво; всичките му органи, сетива, способности трябва да бъдат развити; всичките му сили трябва да бъдат на място, та като дойде в света, да функционират правилно. Ако туй дете не се е организирало правилно, вие нищо не може да го научите. Ако отидете в онзи свят, без да сте готови, нищо няма да научите. Там ще намерите много слепи хора. В небето, в другия свят, някои още с патерици ходят. Някои не знаят, че са умрели, и живеят в пълна илюзия.

Там хората не се обличат. Човекът като помисли, че е облечен с дрехи, и наистина вече е облечен. Как се е облякъл и той не знае. Каквото помислиш, става. Там, като помислиш, че си обут, веднага си обут. Как е станало това, не знаеш. Искаш да знаеш какъв е онзи свят, нали? Ето какъв е.

Онзи свят - ето по какво се отличава: по степента на своята интензивност, по степента на своята духовност и по степента на своята доброта. Тези хора, за които сега ви говоря, те се отличават по едно нещо. Там, дето живеят, няма никакви затвори, няма никакви гостилници. Там има здания, но съвсем не са така наредени като човешките. Искаш да се наядеш - натиснеш един бутон и веднага ти сервират. Седнеш, наядеш се и тръгнеш по пътя си. Стигнеш до някое място, омръзне ти да пътуваш пеш. Има си апарати - ще натиснеш едно копче, ще се качиш и ще слезеш, където искаш. После, в онзи свят никакви катастрофи не стават. Досега не се е случвало такова нещо. Като се разглежда животът на тия напреднали хора от наше гледище, то е все едно да разправяш на мравките за културата на хората. Ще попитат: „Тези мравки не са ли като в нашите мравуняци? По колко крака имат?"

Как си представяте вие сега, с какви дрехи са облечени жителите на онзи свят? В онзи свят има установен ред. В разните общества, според степента на тяхното развитие, се носят различни дрехи. Има много голямо разнообразие. Много красиви форми има там. Мъжете и жените по външна форма не се различават. Външно, ако погледнеш, духовният свят е крайно еднообразен. Като че всички си приличат. Ако потърсиш своя приятел, няма да го намериш. На всички гласовете им еднакви, лицата им еднакви, очите им еднакви. Как ще го познаеш? На земята е друго. На земята външно има разнообразие, но хората вътрешно са много еднообразни. В духовния свят разнообразието е отвътре - противоположно на нашия свят.

Като влезете в онзи свят, някой ще ви пита: „С дядо си срещна ли се?" „Не съм се срещал. Не мога да го позная". И майка си и баща си като срещнеш, също не ще можеш да ги познаеш. И след като се минат 1-2 години, ще кажеш: „Едва се научих да ги познавам". Как ще ги познаеш: мустаци нямат, брада нямат! Тук, на спиритическите сеанси, за да ги познаят, все се явяват с костюми, с които са живели на този свят. Но това са отживели работи на земята; това е живот на земята; това не е новият живот.

Често говорим за физическия свят. Има разни определения. Може да вземете речниците на български, на английски, на френски език и ще намерите добри определения. Но аз определям физическия живот като незавършен процес. Той е резултат на обикновените движения, физическият свят е свят, където има само прости движения. В същината на физическия свят няма никакво чувстване. Например имате часовник. В него няма никакво чувство, никаква мисъл, макар че е направен да определя времето. В това отношение костите на човека спадат кьм физическия свят. После идва душевният свят, светът на чувствата. Там има не само механично движение, но в това движение участва и някакво чувство. В този свят обаче все още няма мисъл. Ти чувстваш нещо, но не можеш да го обясниш. Казваш: „Аз го чувствам това". Най-после идва Божественият или умственият свят, където в движенията има и чувство, и мисъл. Три качества има. физическият свят има само едно качество - движение. Душевният свят има две качества-движения и чувства. Умственият свят има движения, чувства и мисли. Това е най-простото определение. Мога да ви дам и друго едно определение, със строго научни термини, но то няма да допринесе нищо. Мисълта трябва да бъде ясна. Всяко естествено разграничение е пределно просто. Следователно, всякога трябва да знаем едно явление кьм кой свят спада, кьм физическия свят, кьм духовния свят или кьм света на духа.

За да бъде човек здрав, той трябва да изучава природата, понеже тя е постоянно дело на Бога. Вън от природата кажи-речи нищо не съществува. Съществува и друг свят, но между природата и този свят още не е образувана връзка и в нас не е образувана тази връзка. Пет сетива трябва да имаш, за да се ориентираш в този свят. За да влезеш в другия свят, трябва да имаш повече сетива, защото той коренно се различава от нашия.

В онзи свят никога няма да намериш същество да си свива веждите, да си навежда главата надолу, да се прозява или да се намусва. Не можеш да видиш някой да си е навел главата надолу, на една или на друга страна, или да седи на стол, или да спи на гърба си или по корем. В онзи свят съществата коренно се различават от нас.

Хората в онзи свят не могат да се виждат така, какго тук. Там навсякъде ще видите валчести топки и от всяка топка излиза светлина.

Всяко нещо, което се пипа, се разваля. В невидимия свят пипане, прегръщане и целуване няма, там има преливане. Две същества, като се срещнат, се преливат едно в друго.

Когато се проповядва на един червей, че той ще остави тялото си, какво разбира този червей? Този червей не е умрял, виждаш го като пеперуда нашарен. Някой път на крилата на пеперудата има около 40 цвята. Един английски естественик казва, че това е работа на ангелите. Само много разумни същества може да турят толкова нюанси на толкова малко място. Имал ли е червеят преди тези нюанси или вие, като червея, след като напуснете това тяло, ще вземете друго тяло, ще се яви съвсем друга форма. Пак глава ще имате. Духът има голичка глава. Ръце, крака, стомах - и стомах има. Има неща, които ги няма - черва няма. Червата нямат място в една душа, която е заминала за другия свят. Духовният свят се отличава по това, че е крайно хигиенично място. Там няма почти никакви излишъци. Там, когато ядеш, малко ще ядеш и всичката храна се употребява на място, никакъв излишък не остава. Място за нечистотии няма. После, миялници няма. Паницата, в която яде една душа, остава така чиста, както преди яденето. Никакви нечистотии няма. Говоря ви на ваш език. На мене ако не вярвате, като влезете в другия свят, като проверите, пишете ми по едно писмо.

Аз не съм от онези, които вярват. За мене онзи свят е област реална, възвишена. Аз считам живота за единство. За мене онзи живот е както живота на хората пред живота на мравките.

Ще остареем, ще побелеем, ще си заминем от този свят с надежда, че ще идем някъде. Аз имам доста приятели, но нито един не ми е писал. Пък и вие, като идете, няма да пишете. Не че не пишат писма, но се задържат писмата. В природата има едно учреждение, кабинет, дето задържат писмата, понеже много хора, като заминават за онзи свят, заминават неподготвени. Те пишат такива писма, които, ако ги бяхте чели... Та затова задържат тези писма. Но като видят нещо хубаво, пропущат го. Тъй говорят онези ясновидци. Така са говорили и великите учители на човечеството, които са виждали нещата. Сега вярвам, че поне малко доза от това е истина. Ако някой от вас има случай да чете Сведенборг, да видите как пише човекът. Разправя как се среща с Господа, как се разговаря с ангелите. Качил се на второто небе, на третото небе, бил в света на духовете. Дели онзи свят на две царства с три небеса. Разказва за светлината, за топлината, за онзи свят, за духовете как са облечени, за училищата, за възпитанието - надълго и нашироко. Един автор, който пише за Сведенборг, казва, че много учен човек бил, но малко нещо му липсвало. Казва, че много научни съчинения бил написал, но спрял своята научна дейност и влязъл в една област, където другите не могат да правят проверки. А тази област е не по-малко обекгивна о г нашия свят - ние сме дошли вече до тази област. Туй, което за рибите беше субективно, за птиците стана обективно; туй, което за птиците беше субективно, за млекопитаещите стана обективно. Туй, което за млекопитаещите е субективно, за нас е обективно. Един ден, ако дойде твоят дядо, ще влезе вкъщи да се разговаря с тебе и ще си замине.

Сега ще ви каже някой: „Като отидем в онзи свят..". Онзи свят е от същества разумни, не такива като тези на земята. Като отидете в онзи свят, ще видите, че къщите не са като вашите. Там къщите се осветяват отвсякъде. Някой път, когато светлината е много, те си имат тънки завеси, но цялата къща е осветена. После, те са хигиенични. В онзи свят, като срещнем един човек, той е като роза, като трендафил, като теменуга - от него лъха благоухание. Той има отличен език. Няма да чуеш подигравателна дума, нито остра дума, нито ще видиш остър поглед. Като срещнеш там някой, всеки иска да ти услужи. Тук, на земята, като седиш някъде, ще те питат кога ще си идеш. В онзи свят не питат кога си дошъл и кога ще си идеш, а казват: „Добре дошъл, ще се разговаряме". „Кога ще си идеш?" - това е за земния човек.

Умът на човека може да служи само за този свят, умът не може да служи за другия свят. Ние с ума си познаваме този свят, а със сърцето си познаваме другия свят. Туй, което за ума е вярно в този свят, в другия не е вярно. За вътрешния свят каквото сърцето мисли, е вярно, а което сърцето мисли за външния свят, то не е вярно. Следователно духовния свят ние трябва да изучим чрез силата на своето сърце. Ти не можеш да имаш истинско понятие за онзи свят без сърце. Онзи свят не е свят на спорове. Ако влезете в онзи свят, няма абсолютно никакъв спор между хората, кой бил богат и кой бил сиромах. Там този въпрос не съществува. Въпрос за болни и здрави там не съществува, за учени и невежи не съществува. Там всеки е доволен от положението, което има. Всички са доволни и всички имат преизобилно. Там не може да се намери нито един човек, който да не е доволен. Всеки е готов да услужи всякога комуто и да е, без да му вземе полица. В онзи свят не канят на гости, не пращат покани. В онзи свят и угощения няма, балове няма, няма хора какго в този свят. На мястото на нашите хора има нещо много по-хубаво, отколкото ние си представяме. Как да ви го опиша? Ако на една риба описвам човешките хора, как ще й ги представя? Десет, двадесет риби могат ли да се хванат на хоро като хората? Ако вземем този пример с рибите, то е само за един контраст. Аз не искам да ви представям онзи свят, достъпен за вашите умове. Ако го направя достъпен, вие ще имате представа като за този свят. Онзи свят е недостъпен за човешките умове, но е достъпен за човешките сърца.

По какво се отличава духовният свят? Как го определяте вие? Дайте едно елементарно понятие. Да кажем, че обяснявате на едно дете какво нещо е духовният свят. Когато близнеш нещо, ти усещаш неговия вкус. Вкусът е плоскост. Мислите ли, че в Божествения свят има вкус? В Божествения свят възвишените същества не опитват вкуса на ябълките, плодовете за тях са вашите мисли. Вие не подозирате даже, че мислите ви имат вкус. Но в Божествения свят човешките мисли се вкусват, за тях се произнасят дали са сладки, или горчиви. Когато една ваша мисъл е сладка, казват: „Вие мислите добре". Ако не е сладка, хвърлят я, казват, че не е добра. Тази мисъл не може да се изнесе нито на пазар, нито може да се покаже на изложба. За тях тя е карикатура. Понякога има изложби на карикатури, но и те трябва да имат известно съдържание. Вие можете ли да си представите изложение в Божествения свят? Кой би ви взел да ви изложи? То е невъзможно. В тази форма, в която сте, няма да ви изложат. Комисията, която приема картините, няма да ви приеме. Всеки един от вас ще бъде върнат. Казват: „Тук не се приемат такива картини, не са били добри художници тия, които са ги изработили". За да влезе нещо в Божествения свят, то трябва да е безпогрешно изработено. Да бъде една хубава картина. Значи една мисъл, за да влезе в Божествения свят, трябва да има сладчина. Сладчината, това е красотата за Божествения свят. Следователно красивите неща на земята са сладки в Божествения свят. Сладките неща в Божествения свят са красивите неща в духовния свят и на земята. Ние говорим за тия три свята, които съставят методи или начини за възпитание и развитие на човечеството.

Възвишените същества използват даже и най-малките мисли и желания на хората, като малки изворчета и цветенца. Същевременно те използват всички човешки енергии, колкото и да са отрицателни. Например гневът, който представя разрушителна енергия, те я впрягат на работа, както ние използваме електрическата енергия.

Нашите хубави мисли към заминалите са храна за тях. Соковете, които самите мисли и чувства съдържат, ги хранят.

Защо хората ги е страх от онези, които са заминали в другия свят? Тебе те е страх от мечка, тигър, лъв или голяма боа - има нещо опасно, но защо те е страх от баща ти или майка ти? Кои са причините? Има едно вътрешно неразбиране. Ние мислим, че онези, които са умрели, коренно са се изменили, че тяхното отношение към нас е съвсем друго. Но това е само заблуждение. Онези, които са минали в това високо състояние на живота - баща ти, който е заминал, сега мисли много по-интензивно и ти желае десет пъти повече доброто, отколкото когато е бил на земята. Той, като е бил на земята, е мислил само за себе си; сега, като е заминал за другия свят, мисли постоянно за тебе. Казвам: ние сме турили преграда между другия свят и този. Питате дали има задгробен живот, или няма. Сегашните философи на живота казват: „Един свят, в който се отива по пътя на смъртта, е анормален свят". В оня свят може да се влезе и без да умираш. Може да влезеш и по друг начин. Така влезе Христос. Смъртта дойде и един от големите праведници насила го закараха на онзи свят. Изтикаха Христа от този свят по всичките правила на смъртта.

„Благоприятната Господня година" - това е онази философия на живота, според която безсмъртието е възможно, но не физическото безсмъртие. Човек трябва да се убеди, че той е господар на своята съдба. За да стане господар, той трябва да бъде чист в своите мисли и желания, да стане едно с Бога. Всеки ден, като ставаш, трябва да знаеш има ли Господ, или не, да чуваш тихия глас на Баща ти, който ти говори. И това трябва да ти е приятно, защото човек мисли, че като влезе в другия свят, няма какво да работи. Не, тогава има смисъл да работиш, именно когато чуваш гласа на Баща си, Който ти казва: „Много добре работиш, синко!" Тогава е приятно да чуваш гласа на майка си, на твоите братя и сестри, които казват, че лесно се работи на земята. Но да останеш сам, майка ти да не ти пише, баща ти да не ти пише, братята и сестрите да не ти пишат, да останеш сам на този остров - земята, тогава само ще разбереш колко е тежък животът.

Вие трябва да знаете, че живеете в един разумен свят, между разумни същества, които ви помагат дотолкова, доколкото вие сте готови да учите. Тези разумни същества нямат свободно време да се занимават с вашите грешки и престъпления. Като минат покрай вас, тези напреднали същества ще се спрат само за момент, ще ви кажат една дума и ще си заминат. Ако сте паднали, те няма да ви убеждават да станете, да си изтърсите праха, нито пък ще ви утешават, но ще кажат: „Стани и върви!" - и ще си заминат. Ако ги послушате, ще видите, че в думите им има сила, мощ. Думите им са мощни, като кесията на някой американски милионер, който само я подхвърля и заминава. Който е умен, ще вземе кесията и ще я използва. Глупавият обаче ще се спре да пита колко има в кесията, кой я е подхвърлил, как се казва и т.н. Възвишените същества не обичат да се знаят имената им.

Под „онзи свят" аз разбирам същества, които са много по-умни и по-добри, отколкото сме ние. Това е онзи свят. Такива същества живеят и ходят по земята, навсякъде ги има.

Питате, тия същества съществуват или не. Чудна работа, мравките в мравешкия свят и досега още не са се убедили, че съществуват философи на земята, не са се убедили дали съществува човек, или не. Те казват: „Съществуват само мравки, човек никъде не сме видели, даже не сме в състояние да го фотографираме".

Съществува в природата един план, който регулира нещата. Преди милиони години, когато човекът го нямаше, кой уреди нещата? Ние казваме, че човек урежда земята. Тогава кой уреди земята? Онзи, за когото говори Писанието: Дух Божий! Това значи, че онези възвишени същества още преди животните са устройвали земята. Ще запита някой: „Кой тогава е създал самия Господ?" Господ се е проявявал именно чрез тези разумни същества в света. Бог не е една личност отвлечена - той именно чрез тези тъй разумни и напреднали същества управлява цялото съвременно човечество. Някои ги наричат „ангели на небето". Под „небе" разбираме разумния свят. Който мисли, че небето е вън от него, той твърде много греши. Аз нямам предвид тялото. Под думата „небе" ние трябва да разбираме човешкия ум, човешкото сърце, човешката воля, човешката душа и човешкия дух. Вън от тях ние не можем да имаме никаква представа за небето. Като говорим за физическото небе, ние разбираме небето, където се движат Слънцето и всички звезди, физическото небе е едно условие - покрив на голямото здание, в което човек живее. Небето е само един простор за човешкия ум. То е понятно само за ума. Вътрешната страна на небето - онези разумни същества, които живеят там - е достъпна само за човешкото сърце. Има неща, които можем да разберем само със сърцето; има неща, които можем да разберем само с ума и не е въпрос само да влезете в съприкосновение с небето - вие трябва вече да заживеете там.

Невидимият свят е затворен за нас, но за един ум, който е организиран по-добре, който вижда малко по-далече, нищо не е скрито от неговия поглед. На земята има същества, телата на които са по-ефирни, по-светещи от другите.

Вие трябва да се скачите. Седите и казвате, че сте нещастни. Няма защо да мислите, че сте нещастни. Вие имате за себе си едно невярно схващане. Мислите като онзи княз, който измръзнал вече, но казвал: „Аз съм княз, не мога да работя, това не мога да направя, онова не мога да направя". Седиш и се ограничаваш. Ти ще забравиш, че си княз. Най-първо ще помниш, че си човек, който може да работи. Каквото и да правиш, в тебе трябва да се роди мисълта - кое е онова, което разумният свят, невидимият свят може да направи за тебе. Няма никому да се сърдиш в дадения случай - ти ще се примириш с всички хора. Онези, лошите мисли ще дойдат, но ще ги изхвърлиш. За да се примириш, ти трябва да бъдеш като дете. И ако можеш да го направиш, няма да се минат и два-три дни и всичката тази работа, всичките тези мъчнотии, в които се намираш, ще се изгладят.

Когато се решите така да направите, вие ще предизвикате добрата воля, понеже има разумни същества на земята, които се интересуват от вас. Когато видят, че у вас се зароди едно благородно чувство, един импулс, те са готови да ви помагат в каквото и да е направление. Ако вие сте като малките деца, те са готови да ви помагат. Но щом се съмнявате и държите на своето си, непременно вашите пътища претърпяват крах и след краха идват невидими врагове. Когато вие напуснете тези, които ви обичат, които се грижат за вас, и като дойдат онези, които не ви обичат, те ще ви причинят всичките страдания, такива, каквито не сте и подозирали. Казва на едно място апостол Павел, че старото ни постави големи препятствия. Много болести се дължат на съвсем разумни причини.

Ние, съвременните хора, сме се отклонили от правия път. Казваме за нещо: „Това е Божия работа", но много-много не го вярваме. Ние сме изгубили нещо хубаво. Мислим, че каквото вършим, никой не ни вижда. Направил си нещо в стаята си, казваш: „Кой знае дали някой ме вижда, Господ я има, я няма..". Господ може да няма, но природа има! Господ може да не е видял, но природата е видяла. Тя дебне, тя си има свои детективи. От този ден тръгват тези детективи след вас - стъпка по стъпка. Няма да се мине много време и ти ще попаднеш в ръцете им!

Знайте, че в света има живи същества повече, отколкото вие подозирате. Не сте сами. Не мислете, че когато седите сами, няма кой да ви наблюдава и да следи постъпките ви.

Каквито мисли имате, с такива същества се свързвате.

Ако не Го обичаш, Христос никога няма да дойде насила. Момата, като седне и мисли, привлича момъка, телепатически му въздейства. Тя си го представя, „ела насам" - казва „остарях - смеят ми се хората, искам да се оженя". Най-после у него дойде една мисъл, че трябва да отиде да я търси. И открай света той тръгва. Казва: „Едва намерих адреса ти". Законът важи и за духовния свят. Ако вие не мислите дълго време за Бога, не може да имате постижения.

Ако ти не си едно с онова Същество, което ръководи природата, ти нищо не можеш да измислиш. Въздуха ти можеш да разбереш дотолкова, доколкото го възприемаш; светлината можеш да разбереш дотолкова, доколкото я възприемаш; топлината можеш да разбереш дотолкова, доколкото я възприемаш. Храната можеш да разбереш дотолкова, доколкото я възприемаш. Щом престанеш да се храниш с тази храна, тя няма да те интересува, няма никакво отношение към тебе.

Младата мома, младият момък обичат лицето си. Цял ден си мият врата със сапун, гладят веждите си, устата. Пехливанинът, който ще се бори, си маже мускулите. Онзи, който ще ходи някъде, ще гледа внимателно краката си, ще им обърне особено внимание. Онези, които работят с перото, ще гледат пръстите си. Онзи пък, който ще мирише някое цвете, пипа носа си.

Какво представляват в дадения случай устата, езикът, ръцете? Те са свързани с известни области на живата природа, с един свят, който в своето естество е неизменяем. Чрез своите ръце, ако ти разбираш закона, ще бъдеш свързан с поменатия свят, където всичко можеш да направиш. Твоите уста са свързани също със свят, който е неизменен. Ако ги пазиш добре, ще имаш връзка. Твоите очи са свързани с един специален свят. Ушите - също. И ако ти пазиш тези органи, зад всеки орган седи едно чувство или една способност. Външните форми са свързани с вътрешните, а пък вътрешните форми са свързани с известни сили в природата. Вие казвате: „Господ ще нареди всичко". Но Господ го е наредил. Вие сега сте пратени да изучавате това, което Той е наредил. Вашето щастие зависи от това, което можете да ползвате в дадения случай.

Когато влезете в другия свят, няма да имате коси, уста, уши и т.н. Една част от тялото ви ще бъде направена от мисловна енергия, част от тялото ви ще бъде направена от духовна енергия и част от тялото ви ще бъде направена от една малка съединителна материя и така всички материи ще са съединени в едно. И ако от оня свят погледнете на хората в този свят, ще видите, че на някои им излиза кал от главите, или ще видите, че от сърцата им излиза кал.

Като отиваме на Витоша, спираме се за почивка и казвам: „30 секунди почивка". Какво ще направим за 30 секунди? За 30 секунди светлината изминава 9 милиона километра. Направете сметка, ако един човек измине 9 милиона километра, колко години ще му трябват. Ако изминава месечно по 50 километра на ден, трябват му 60 години, за да извърви пътя, който светлината изминава за 30 секунди. Ако един човек мисли със скоростта на светлината, а ти - с бързината на една костенурка, какъв ще бъде твоят мироглед? Аз чета доста научни трактати. Ще ме извините, но в някои от тях аз виждам духа на костенурката, в други - духа на зайците, в трети - духа на паяците. Тук-там едва ще се намери някой учен човек и тогава казвам: „Ето един философ с трезва мисъл". И в религиозно отношение има маса заблуди. Някои мислят, че като отидат на онзи свят, там всичко ще се оправи. Онзи свят е тук! Ние и сега живеем в онзи свят, само че не знаем. А време е вече човешкото съзнание да се пробуди.

Астралният свят е над нас, но граничи с този свят, както Земята и водата се опират. Водата се крепи върху твърдата почва - така е и с астралния свят.

Астралният свят може да се нарече свят на жизнените сили на природата, свят на съзнателните сили на живота.

Разликата между физическия и духовния свят се състои в това, че физическият свят обема много малко пространство. И в двата свята има живот.

Докато е на физическия свят, човек трябва да яде умерено, ако е в астралния - трябва да пости, ако е в умствения - трябва да се въздържа, ако е в причинния свят, той е свободен да върши каквото иска.

В духовния свят също има киселини за чистене на петна, но се продават много скъпо и само в една аптека.

Ще дадете всичкото си имане, и ще останете без нищо. Този цяр ще очисти всичко, но всичко трябва да дадете. Затова човек трябва да бъде много внимателен, да не прави петна, защото има лекарство, което само веднъж може да вземете.

Човек няма достъп до духовния свят, защото няма органи за този свят. С органите, които има, не може да припари там. Божественият свят пък е затворен за духовния. Духовният и Божественият свят са затворени, понеже са организирани. Ако един човек влезе в един по-висок свят, той е вече невидим за тебе. Ако влезе в духовния свят, с физическата светлина нищо няма да види.

Когато започнат хората от физическия свят да минават в духовния, винаги стават много чувствителни, много нервни.

Като излезете от гамата на цветовете и минете в радиацията на числото 20 на степен 62, ще бъдете на границата на духовния свят, заедно с ангелите ще служите на Бога. Желая на всички да минете през тази голяма топлина, за да станете едно с Бога.

На всеки човек е определено да живее на земята около 100-120 години. Всеки, който заминава преждевременно, прекарва много години между небето и земята един неопределен живот. Онзи и този свят са едно и също. Достатъчно е да погледнете с окото на ясновидеца, да видите колко много същества от невидимия свят ни обикалят. Много от нашите скръбни и радостни състояния се дължат на тях.

Ако в даден момент направите добро някому, това добро е общо за всички. Ако направите добро на едно същество, което страда, това добро се разпределя между всички останали същества. И ако едно същество страда, това страдание се разпределя между всички същества. Нашите страдания засягат и всички напреднали същества, вследствие на което те се стремят да ги премахнат. Наистина, те не ги възприемат като нас с тази сила, но не искат да получават никакви сътресения. С един влак става катастрофа. Тя засяга най-силно онези, които са в машината, в първите вагони, а в последните се долавя едно малко сътресение. Та напредналите същества получават от нашите страдания малки сътресения, но те не искат и толкова.


Facebook коментари




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни