ПОСТЪПКИ

[Hristo Vatev]

ПОСТЪПКИ

 

Кой какъвто е, това вижда. Добрият човек, като види един лош, вижда доброто в него. Лошият човек, като види един добър, вижда лошото в него. Той мисли, че добрият е намерил някакво изкуство да го замотае някак, да прикрие нещата. Той не вярва на добрия. Той трябва да живее най-малко десет години при един добър човек, за да разбере, че има нещо добро в него. После пак ще си остане на особено мнение.

 

Съществуват много заблуждения в живота. Всички хора се заблуждават в едно и също нещо. Срещате някого, нямате добро разположение към него. Това се дължи на вас, първо вие сте хвърлили едно отражение, отразявате се в него като в огледало - виждате себе си. Тоя, когото не харесвате и към когото сте неразположени, това сте вие. Казваш на някого: „Ти си лош човек". Той е огледало, в което се оглеждаш.

 

Закон е: тоя, когото в даден момент осъждаш, това си ти. Не разбираш нещо - неразбирането е твое, това си ти; ако разбираш, пак си ти. Трябва да разбираш нещата добре, да придобиеш равновесие. Казваш: „Това е противоречие! Как е възможно това?"

 

Търсите някой отвън да ви научи какво да правите. Отвън са условията. Онзи, който ще ви научи, е вътре, той живее в главата и в сърцето. До физическото сърце живее този, когото търсите. В Писанието се казва: „Сине мой, дай ми сърцето си!" Дай да го организирам, да го изчистя, за да живееш добре.

 

Не се поддавайте на чужди съвети. Всеки чужд съвет внася в човека противоречия. Дойдете ли до противоречие в мислите си, спрете, нищо не предприемайте. Тук се борят два лагера души: едните са на ваша страна, другите са против вас. На вас не остава нищо друго, освен да застанете на особено мнение. Кажете: „Днес не съм разположен за се присъединя нито към едното, нито към другото мнение, имам своя работа". Този ден трябва да бъдете много внимателни, с никого да не се разправяте, да не се карате, за да запазите равновесие в себе си. Иначе или ще изпаднете в песимизъм, или в гневно състояние.

 

Не влизайте в стълкновение със себе си. Туй, което имате, оттам започвайте. Не се заблуждавайте от окръжаващите ви хора. Всякога започвайте едно разрешение от себе си. Ако ти започнеш да разрешаваш живота си от позицията на някой друг човек, ти не знаеш за какво е създаден той, какво е неговото положение. Ти можеш да се заблудиш, че е щастлив.

 

Някои предмети външно могат да упражняват по-голямо влияние върху човешката мисъл, отколкото други. Например, ако човек обича да пие повече вино, какво влияние ще има то върху него? Или ако златото му влияе повече, той ще има непреодолим стремеж към него, а това ще го доведе до скъперничество или алчност. Всеки трябва да знае каква доза, какво количество злато му е позволено да има, защото не на всеки е позволено да притежава неограничено количество злато. Така е и с храната. На всеки човек е определено количеството храна, която трябва да приеме. Ако приеме повече храна, отколкото трябва, това ще се отрази зле върху стомаха му. Ако накараш стомаха да работи повече отколкото трябва, ще си създадеш нещастие - ще стане разширение на стомаха. Ако пък не му дадеш достатъчно работа, той ще стане ленив. В първия случай от голяма активност стомахът може да се разстрои, а пък при втория случай може да изгуби своята пластичност.

 

В хората има един личен елемент, който разваля целия им живот. Минавате покрай някой човек и той ви погледне накриво. Вие се измъчвате от това. А той ви е погледнал така, защото сте се приближили до тоя човек повече отколкото трябва, следствие на което ви е погледнал накриво

 

Човек не трябва да критикува, защото всяко нещо е в процес на развитие. Как ще критикуваш пъпката, че не е още цъфнала?

 

Не настъпвайте никого. Нито с мисъл, нито с чувство, нито с постъпка.

 

Знаете ли колко плесници удряте умствено? Големи побойници сте. Не давайте мнението си необмислено. Бъдете ученици, повдигнете се, не се занимавайте с хората. Добри са хората, нека само вършат работата си. Някой не копал хубаво. Дай му пример. Защо ще му кажеш, че не копае хубаво? Покажи му как се копае и той ще те последва.

 

Вие можете да съедините киселина с основа и да получите отличен резултат, а можете да съедините киселина с основа и да създадете цяло нещастие на хората. Следователно в сегашното развитие хората са влезли в една област на неустойчиви съединения, както те се наричат в химията. Ето защо, при всяка стъпка в живота си, човек трябва да мисли какви съчетания ще стават между неговите мисли и чувства, за да знае какъв резултат ще се получи. Резултатът, това са постъпките на човека, а в химията, това са солите. Желанията, чувствата на човека, това са основите, а мислите са киселините в химията. Мисълта е киселината, желанията са основата, а постъпките, това е солта. Какво можете да кажете? Това са изводи, които не спадат към материалните предпоставки. Те спадат само към органическите и разумните постижения. Само един разумен човек може да миспи така. Иначе как ще обясним противоречията между хората? Как ще обясним омразата, как ще обясним завистта или убийствата между хората?

 

Има ли противоречие, когато човек взима нещо? Да допуснем, че влезете в плодна градина и минавате покрай едно дърво, второ, трето и си откъснете един плод. В какво седи престъплението? Престъплението седи в това, че вие не сте господар на себе си, а не че сте откъснали плода. Ти си направил една постъпка, която е свойствена на животните. Ти си човек и мислиш, че като изядеш една ябълка, кой знае какво ще стане с тебе. Нищо няма да стане. Нищо няма да придобиеш.

 

Съвременните хора нямат възпитание. Те плюят на земята, а като дойдат до себе си, искат да имат всички удобства, като че са божества. Едно божество трябва да бъде внимателно, да не създаде и най-малката неприятност на околните, да не причини никаква пакост. Вие още не сте изучили този закон, не знаете с кого сте свързани. Всеки един от вас принадлежи към някаква група същества. Никой не е сам. Вие сте представител на някаква група същества. Следователно този, който ви обижда, всъщност обижда не само вас, но цялата група. Като ви обиди, и да не искате да обиди другите, цялата група се обижда. Какго и да се мъчите да смекчите обидата, вие не можете нищо да изгладите - тези същества са огорчени. Всички хора са създадени от Бога, когато обиждате един човек, вие обиждате и Този, Който го е създал.

 

Дайте ми обективно лошата постъпка. Лисицата мисли да намери някоя кокошка, да се нахрани, и ти мислиш да хванеш някоя кокошка. По какво се различавате? Лисицата ще оскубе перата й и без да я пече, ще я изяде. А пък ти, културният човек, ще я оскубеш, ще я опечеш хубаво, ще й туриш сос, ще вземеш ножче, ще отрежеш едно парче и ще ядеш. Има известна разлика. Лисицата много бързо ще оскубе перата и ще се наяде. А пък ти, след като си се нахранил, ще пиеш едно винце отгоре на кокошката. Лисицата винце няма да пие, тя ще иде на някой извор, ще се напие с вода. И това е различие.

 

По този начин като разсъждаваме, ние не можем да кажем, кое е морално в даден случай и кое е неморално. Това, което спъва прогреса на човешкия ум, е неморално. Това, което спъва човешкия живот, е неморално. Това, което спъва положителната сила на човека, е неморално. И всичко, което те спъва да се проявиш като човек, е неморално. Затова трябва да бъдеш внимателен към всичко, което може да те спъне. Препятствията не идват при теб, а ти отиваш при тях. Бъчвата не отива при пияницата, а пияницата отива при бъчвата. Кръчмарят ли отива при пияницата, или пияницата при кръчмаря? Не стъпвай в кръчма - нищо повече!

 

Някога питате: „Защо ли ми дойде това до главата?" Защото сте го пожелали.

 

Пиянството на което и да е поле - физическо или духовно, е едно.

 

Щом човек пие вино или ракия, става проводник на духове на неразумни същества. Всяка мисъл, която обърква ума ви, всяко желание, което обърква сърцето и всяка постъпка, която обърква волята ви, да не ядете от тях, да не ги употребявате. Тъмна мисъл да не приемате, тъмно желание и тъмна постъпка - също.

 

Има неща, които по никой начин не бива да ги ядете. Ако ги изядете, и те ще ви изядат. Има неща, които като ги направиш, роб ще им станеш.

 

Казвате: „Този човек е праволинеен, прав човек е". Но в какво седи тази правота? Правотата седи най-първо в очите. Когато на едно дете постъпката му е крива, вълните, които излизат от неговите очи, образуват криви линии. Майката вижда, че то избягва погледа й, не гледа направо, а настрани.

 

Никак не е мъчно за майката да разбере, че детето крие нещо от нея. То или затваря очите си, или погледне надолу, или гледа нагоре, но не гледа майка си право в очите. И тя познава, че то е направило нещо. Откъде майката е добила туй познание? Вие откъде сте го добили? Как например знаете, че един поглед не е прав? Детето, като крие погледа си, все едно, че говори научно. Майката го пита: „Ти ходи ли в градината?" То гледа надолу. „Тебе - казва тя - не те ли е страх от Господа?" Детето погледне нагоре. „Знаеш ли, че лошо си направил?" Детето гледа надолу. „Не знаеш ли, че Господ ще те съди?" Гледа нагоре. То научно разговаря. Казва: „Центърът на Земята ме привлече". Като го пита: „Защо направи това?", то гледа надолу, иска да каже: „Причината е Земята". „Господ ще те съди." То гледа нагоре, казва: „Причината е горе". Майката казва: „Не е вярно".

 

Клетвата, макар и в името на Бога, подразбира отричане на Божието име. Българинът много се кълне: в очите, в децата си, в жена си, в живота си. За предпочитане е да страдате, отколкото да се кълнете в името на Бога. Каква нужда има от клетва там, дето царуват Любовта, Мъдрост и Истината? Там, където моралът го няма, там има клетви.

 

Голяма част от изпитанията и страданията на хората се дължат на клетвите, произнесени в името Божие. За никакви блага човек не трябва да изтрива мръсните си ръце в Бога. Какго и да ви предизвикват, не се кълнете, не кълнете и другите. И двете са крайно опасни неща. Никаква лъжлива клетва не давайте!

 

Ако ти си роден от кръв, от похо г плътска и от мъжки ум, ти ще убиваш. Ще бъде смешно да кажа на вълка да не дави овцете. Какъвто и морален кодекс да му дам, мислите ли, че той ще ме слуша?

 

Който лъже, че е болен, ще се разболее. Всяка празна дума се реализира - с това природата изразходва част от своите енергии, за които плаща онзи, който ги е предизвикал.

 

На каквото се присмеете, това ще дойде до главата ви.

 

Поставете си за цел в продължение на цяла седмица да бъдете внимателни с всички хора, да ядете и пиете по всички правила и вижте каква енергия ще придобиете. Яжте с разположение надуха, спокойно, без никакво смущение. Ако не можете да се храните правилно, революцията незабавно ще дойде, тя ще стане в главата, дробовете, в стомаха - навсякъде. Неправилното хранене разваля добрите отношения между хората.

 

Мнозина от вас боледуват и ще боледуват, защото постъпките ви не са естествени.

 

Вие трябва да се отучите от кражбата в широк смисъл на това явление. Когато само помислите да откраднете, вие вече произвеждате известни пер-турбации в някоя душа.

 

Открадне някой десетина хиляди лева. Този акт ще остави последствия за четири поколения. След тази кражба човек трябва да мине през цели три-четири поколения, за да се премахне тази нечистотия от него.

 

Всички погрешки се дължат на това, че сърцето е размътено. Сърцето трябва да утихне, за да се отрази правилно в него Божият свят и да се яви Божествената мисъл.

 

Когато дойде някой човек в дома ти, ще го уважаваш заради Божественото в него. И това ще направиш заради себе си. Ако се отнасяш зле с някой човек, ти пакостиш на себе си.

 

Дребнавостите нарушават чистотата.

 

Одумването, пиянството, лакомията, завистта са елементи на нечистота.

 

Не обиждайте никого, на никого зло не правете и за никого лошо не говорете. Не казвайте, че човек е лош, но кажете, че този човек не си е свършил още работата добре.

 

Онзи, който убива брат си, сестра си или когото и да е, няма да му се прости нито на този, нито на онзи свят. Който убива, е изверг на човечеството. Убийството е грях против Духа Светаго и дори мисли за убийство не се позволяват. Който направи каквото и да е убийство, ще носи презрението на цялото човечество, на светиите, на ангелите. Да не причинявате страдания никому, да не се измъчвате - това е волята на Бога.

 

Досега ти си виждал лошото в човека. Започни да виждаш доброто. Живееш десетки години с брата си, роден от същите майка и баща, какго и ти, и казваш, че е лош човек. Ако брат ти е лош, тогава и майка ти, и баща ти са като него. Те са го родили, но и тебе са родили. Кажи за брат си и за сестра си, че са добри. Кажи и не се съмнявай в думите си.

 

Ще обясня идеята си. Минавам през едно песъчливо място. Изваждам от джоба си три семки от плодни дръвчета и ги посаждам. Турям им малко тор и си заминавам. След една години те са израснали вече. Поливам ги, наглеждам ги - те се развиват добре. Който мине край мене, казва: „Защо насади тия дръвчета тук, да ги тъпчат говедата?" Те нямат основание да говорят така. Мястото, дето съм посадил семената, не е пустиня. Изобщо там, дето човек посажда семена, рай става. Място, което не се обработва, пустиня става. Мислиш да направиш едно добро, но отлагаш и се отказваш най-после от него. Ти сам си причиняваш нещастие - доброто място превръщаш в пустиня. Всички хора, които не реализират своите мисли и чувства, причиняват големи пакости на човечеството. Приложи най-малкото! Иначе ще направиш пустиня в себе си. Каквото добро намислиш, приложи го без отлагане. Отлагаш ли, ти сам си причиняваш нещастие.

 

Някога във вас се заражда мисълта: какво ме ползва, че правя добро? Вие не разбирате. Единственото нещо, което остава във вас след всички промени, е доброто. Аз правя добро, понеже то ще остане в мене.

 

Докато живее с обикновени идеи, човек е в света на промените. Например, обичаш някого. Първоначално ти виждаш само доброто в него. Постепенно започваш да виждаш погрешките му. Днес виждаш една погрешка, след време втора, трета, докато те станат като облаци и засенчат твоето слънце. В тебе настава вътрешна слепота, ти не виждаш нещата ясно и казваш: „Не мога да търпя тоя човек. Той трябва да се махне!" Защо не можеш да го търпиш? Защото не си го поставил на фокус. Недъзите на човека се виждат, когато не си попаднал на фокуса, дето нещата се очертават ясно. Попаднеш ли на фокус, всичко е светло и ясно.

 

Правото е нещо относително. Доброто обаче не е относително. Има една мярка, с която нещата се мерят. Когато човек се домогне до тази вътрешна мярка, той се отличава с едно особено качество. Когато една идея е права, когато ти имаш една идея, която присъства като мярка във всички твои мисли, щом тази идея излезе от съзнанието и се прояви, всички противоречия отстьпват. Ти усещаш в себе си едно мощно самосъзнание, добиваш един вътрешен стабилитет. Щом тази мярка изпъкне в тебе, ти вече имаш правилно отношение към цялата природа, към всички живи същества веднага се ориентираш, знаеш как да постъпваш. Аз наричам тази мисъл норма, с която се мерят всички други мисли. Тя не е философска мисъл, тя не е мисъл на някой моралист, но тази мисъл изпъква като един свещен образ.

 

Всяка дума има значение за даден период. Например, когато някои хора се женят, те казват, че ще си бъдат верни до гроб. Значи след гроба няма да си бъдат вече верни. Аз пък не искам хора, които ще ми бъдат верни само до гроб. Че до гроба всички хора са верни това не е нещо особено. Други пък казват: „Аз ще ти бъда верен, но при известни условия". Това е човешката страна. Аз пък казвам, че верност трябва да представя една характерна черта в човека. Спрямо себе си човек трябва да бъде верен нищо повече. Когато някой се отнася спрямо мене така, както не трябва, това не значи, че и аз трябва да се изменя. Аз трябва да бъда верен на онези принципи, които изповядвам, а не какго той ги разбира. Ще постъпи така, както той разбира нещата, аз пък ще постъпя според моето разбиране.

 

Онзи, който е пълен с благодат и истина, има еднакви отношения към всички хора.

 

Като се събудите сутрин и забележите, че някаква мъка, някаква мрачина ви е обзела, ще проектирате мисълта си, като че ли от невидимия свят слиза една светла струя, възприемете я да влезе в дълбочината на сърцето ви, после я прекарайте през задния мозък, после през предната част на мозъка. После изпратете по една светла мисъл към ваши познати и близки. Така ще възстановите хармонията в себе си.

 

Няма по-велико от това, да имате поне един приятел, който е готов да се жертва за вас и вие за него.

 

Тигърът - това е недоволството в човека. Когато загуби любовта си, той отива да гони животните, да ги убива. Той върши нещо, което е престъпно. Човек може да руши грънците, които сам е направил, но да чупи грънци, които другите са направили, няма право. Ние имаме право да направим себе си нещастни, но нямаме право да правим другите нещастни. Ето ви един модел: можете себе си да убодете на един трън, но другите нямате право. Нека всеки да прави опитите първо върху себе си. Ако нещо действа благотворно - да го приложи и на другите. Тогава можеш да кажеш: „Аз така и така направих, може и вие да приложите една моя мисъл, едно мое желание и една моя постъпка".

 

Ако намерите на пътя една страдаща душа и й помогнете, и вашето положение ще се подобри. Казвате: еди-кой си учен така казал, така писал. Оставете кой учен какво писал. Преди всичко вие не разбирате учените хора. За глупавите учените хора пишат по един начин, за учените - по друг, а за просветените - по трети.

 

За да мине неразположението, ще измениш живота си. Да кажем, че си се разтревожил, че някой е имал да ти дава пари, но сега е отказал да ти ги върне. Какво ще правиш? Вземи тефтера си и зачеркни дълга на този човек в ума си. Подари му ги, щом не може да ти ги върне. Кажи си: „Подарявам на този човек десет хиляди лева, Господ да го благослови". Считай за щастие, че си могъл да подариш толкова пари на този човек. Ако е богат, искай си парите, ако е беден - подари му ги.

 

Кажи на човека една хубава дума и повече не мисли. Как ще постъпи той, дали заслужава, това да не те интересува. Този човек не се е родил, за да те разбира. Важното е ти да разбираш Бога и да помагаш. В това седи красотата и смисълът на живота.

 

Там, дето тревата съхне, не ходи! Там, дето мислите на хората са изсъхнали, не стой. Там, дето човешките чувства съхнат, не ходи; там, дето човешките мисли съхнат, не стой. Стой там, дето човешките чувства виреят и растат хубаво. Стой там, където човешките постъпки виреят и са зелени. Там стой! Сега казваме, че човек трябва да има кораво сърце. Тъкмо кораво сърце е смъртта! В мекото сърце е животът, в разумния, светъл ум е животът. В топлото сърце е животът, а в студеното сърце е смъртта. Какво ще разправяме, че човешкото сърце трябвало да бъде студено, хладнокръвен трябвало да бъде човек. Стига толкова! Ние сме станали хладнокръвни към всичките страдания, ние сме станали хладнокръвни към нещастията, ние сме станали хладнокръвни към всички престъпления, към целия този позор. Виждаме как един човек страда и казваме: „Такава е съдбата му". Не бивайте такива. Не е такава съдбата му! Едно топло сърце трябва сега, един светъл ум трябва, благородни постъпки трябват! Тъй ще се оправи светът. Не с войни. Войната е едно опетняване. „Ама ножът е потребен!" - ножът е само едно условие. Онова, което ще поправи живота, това са новите условия, това са новите хора, които ще се родят с такава мисъл.

 

Само онзи човек прилага истината, който всеки момент може да даде израз на своите мисли и чувства.

 

Мнозина от вас се боите да кажете истината. Не, когато говорите истината, вие трябва да бъдете смели! Когато говорите истината, не ви трябват много философии; не мислете, какви ще бъдат последствията, смели бъдете! Когато ще изказвате вашите лични мнения, бъдете крайно предпазливи. Говорите ли истината, абсолютно не се бойте! Казвайте истината, тя ще се погрижи за себе си. Ще правите разлика между истината и вашите убеждения. Тия разграничения са потребни при сегашното ви развитие.

 

Само за истината мога да подложа гърба си - нека бият! Ти ще мълчиш. Измениш ли този закон, истината сама ще те накаже. Затова тя казва: „Остави, ти не защищавай себе си!" Някой ще каже: „Око за око, зъб за зъб". Не, това е Мойсеевото учение. То няма нищо общо с истината. Другаде можеш да приложиш това правило „око за око", но дойде ли до истината, ще обърнеш гърба си. Тя казва: ти не се защищавай, аз ще те защищавам. Речеш ли сам да се защищаваш, ти си фалирал, ти си пропаднал вече. Остави истината да те защищава. Онзи, който днес те е ударил три пъти, след една година ще бъде твой приятел. Но кога? Ако ти премълчиш заради Истината.

 

Всяко насилие спрямо когото и да е, е насилие спрямо Бога, спрямо Божествения Дух.

 

Вегетарианството, плодоядството е в трите свята: във физическия, в духовния и в Божествения. Когато искате да накажете един човек, това е месоядство в Божествения свят.

 

Когато в ума ви се загнезди мисълта, че някой приятел, когото сте обичали, ви е причинил огорчение, изгубвате доверие към него. Този приятел ви оставя в астралното тяло нещо като отрова, която ви мъчи постоянно. Този мъртвец трябва да го изнесете вън от къщата си, ще го опеете и ще го изнесете. Колкото повече го държите, толкова повече ще се разлага и смърди. Ще си кажете: „Бог да го прости!", и толкова.

 

Съществува закон на периодичността, според който каквото човек прави по отношение на другите, след известен период от време същото ще се върне към него.

 

Да се откажеш да дадеш брат си под съд - това е правилното разрешение на въпросите. Ако искаш да отмъстиш на един човек, отмъсти му с Любов, а отмъстиш ли му по друг начин, и той за в бъдеще ще ти отмъсти.

 

Каквото правиш на другите, ще ти се върне. В природата съществува ехо, отзвук, тя не е отмъстителна, но спазва своите закони.

 

Когато някой ти разправя нещо за себе си, това трябва да потъне в дълбочината на твоя живот - все едно, че не го знаеш. Погрешките на хората никога не бива да ги изнасяш пред когото и да било.

 

Дойде ли някой да ви разказва новини - видяно-недовидяно, чуго-не-дочуто, кажете му: „Чакай да ти попея малко, една-две хубави песни ще ти изпея". Никога не слушайте празни работи. По този начин ще си спестите някои неразположения. Болестите се дължат на неестествения живот, който живеете.

 

Не искам вие да се борите с вашите погрешки. Не се борете със злото; не се борете с невежеството; не се борете с тъмнината. Де ще хванеш тъмнината? Де ще хванеш невежеството? Запали една свещица и нейната светлинка ще ти помага в тъмнината. Не се бори с глада! Нахрани го с малко хлебец. Кажи му една сладка дума. Казваш: „Не може ли без хляб?" Ако можеше без хляб, животът щеше да бъде десет пъти по-лош от сегашния. Аз бих казал: „Горко на оногова, който не яде! Ако не яде, той умира. Горко на оногова, който не учи и не възприема Словото Божие! И той умира. Човек трябва да се храни със Словото Божие. Горко на оногова, който не подхранва сърцето си!" Двама души, които се обичат, критикувате ги, казвате: „Обичат се!" Оставете тия хора, нека се понаядат. И двамата са гладували. Те си готвят един на друг.

 

Певецът трябва да мисли. Ще започнеш да мислиш най-хубавото, което можеш. За всеки човек ще мислиш хубаво. Ще бъдеш много внимателен, ще имаш най-деликатни отношения. Ще се отнасяш много добре и с ларинкса си, с гърлото си. Много кисело няма да ядеш. Студена вода няма да пиеш, много гореща вода също няма да пиеш, ще бъдеш много внимателен. Изобщо към гърлото си ще имаш най-деликатни отношения. Говори му нежно, внимателно. Някой ще каже, че това са глупости. А по-хубаво ли е, да казваш, че си неспособен, че не си даровит? Кое е по-хубаво, добро ли да мислиш за себе си, или зло? Ако мислиш зле за себе си, огорчаваш Бога, Който те е създал да станеш ангел, да развиеш ума си, сърцето си, гениален да бъдеш. А ти си взел мястото на едно говедо, ровиш земята, грешиш и после роптаеш. Не е разумно. А ако ме послуша някой и започне да говори на гърлото си, ще пропее, ще стане първокласен певец. Ако досега ме бяхте послушали, светът щеше да знае за вас. Който пее лошо, не мисли. Всеки един звук е стъпало на една култура. Когато плаче човек, ще го разбереш какъв е. И като се кара, пак може да се разбере, ще стане ли велик или гениален човек, или е голям простак. По гласа му ще познаеш. Като минаваш някъде вечерно време, ако мълчиш, кучето седи далеч. Щом чуе гласа ти, веднага познава дали те е страх или не и ще се нахвърли отгоре ти. Следователно мъчнотиите на живота са кучетата на природата, които като ви усетят, че сте страхливи, нахвърлят се отгоре. Мълчете! Като дойде едно страдание, кажете: „Герой съм!" Дойде една мъчна задача, кажи: „Мога да я реша", макар и да не можеш да я разрешиш. Въпросът не е да кажеш: „Невъзможно е". Дете на 1 година не може да вдигне сто килограма, но на 21 години ще стане левент момък и тогава ще може да вдигне големия товар. Няма мъчнотия в света, която човек да не може да разреши, но то е въпрос на време.

 

Първото нещо, което трябва да спазвате като правило в живота: като вървиш, винаги пръв се отбивай. Даже и на мравката прави път. Срещнеш някого - обиколи го, път му стори - на всички прави път, ако искаш да ти върви.

 

Направи най-малкото добро. Не се стеснявай да вдигнеш един косъм от земята. Не се срамувай да вдигнеш една сламка. Стори път и на мравката. Услужвай на мравката. Услужвай и на сухите листа, и на падналите плодове. Някой хвърлил един плод - не го отминавай. Вземи го, измий го, тури го настрана или дай го на някое животно. Хората обичат да правят добро на видни лица. Като пишат писмо до някой голям човек, почеркът им е красив, издържан. Ако е за обикновен човек, пишат, както попадне. Някой захвърлил една ябълка - тя е едно любовно писмо. Вземи я, измий я, занеси я в къщи, да се запознае с децата ти, ако имаш деца; ако нямаш деца, запознай я със своята възлюбена. Ако нямаш възлюбена, запознай ябълката с някое животно. За предпочитане е да я изяде някое животно, отколкото да се търкаля по земята.

 

Откажете се от стария начин на живеене. Ще направиш една погрешка и после ще искаш извинение. Ще откъснеш един плод от градината на някого и после ще се извиняваш. Не се извинявай, но откъсни един хубав плод от твоята градина, иди при съседа си и му кажи: „Веднъж минах край твоята градина, влязох и си откъснах един плод. Ето, връщам ти сега по-хубав." Това значи извинение.

 

Човек, който не ви гледа в очите, не ви обича. Това трябва да знаете. Онзи човек, който ви обича, той всякога ще ви погледне. Един човек, който си навежда очите надолу, казва: „Не съм си свършил работата, не ме закачайте. Аз съм още на Земята, аз съм свързан със Земята." Онзи, духовният човек, право гледа. Нали като се молим, не гледаме надолу? Непременно трябва да станете, за да гледате право - нищо повече. Един човек може да не го гледаш дълго, може да хвърлиш един поглед за една десета от секундата, но не да погледнеш надолу или да си кривиш погледа. Погледни го и направи една възходяща линия. Той като погледне, да види, че окото ти се движи нагоре. Туй е хубавата любов! Като го погледнеш, не да наведеш погледа си надолу. Туй е лошо. Който има да дава на банкера, като го погледне, онзи си примижи очите. Казва: „Много хубаво, но имаш да ми даваш". Току извади тефтера и казва: „Толкова лихви имаш, може да направиш проверка". Ако този банкер мисли да ти прости лихвите или половината от това, което ти е дал, ако те погледне и направи един кръг нагоре, ще знаеш, че той е готов да го направи. Извърне ли очите си надолу, трябва да знаеш, че джобът ти трябва да бъде пълен.

 

Как ще ми представите един беден човек в статично положение? Представете си едно дете на 12 години пред един богат човек, което му се моли да помогне. Я ми кажете, как ще си представите туй дете? Можете ли да ми представите умилния поглед на това дете? Вие се молите на Господа. Как се молите? Като деца сте се молили, но молитвата не е само да съберете пръстите на ръцете си. Важен е изразът на лицето ви. Като срещнете един свой приятел, когото обичате, лицето ви изразява радост. То може да е инстинктивно или пък да е подсъзнателно, или е от вашето съзнание, или от вашето самосъзнание или пък от вашето свърхсъзнание - един особен израз. Като срещнете някого, когото не обичате, веднага променяте физиономията си. Вие даже не чувствате, че сте артист. Казваш: „Не съм артист", а постоянно се променя лицето ти - зависи кого срещаш, дали човек, когото обичаш, или когото не обичаш. Не си артист в туй отношение, че предварително не си създаваш позите. Но питам, това дете как ще си го представите? С коя дума ще започне? Да кажем, че сте музикант, искате то да свири, с кой тон ще започне? От къде ще започне?

 

Добър е този, който има много плодни дървета в градината си. Как да се сади, с вода или без вода? С вода, разбира се. Този закон действа по следния начин. Направете опит. Някой път може да ви се случи някоя голяма неприятност или нещастие в живота, която може да бъде от различен характер. Дохождате до отчаяние от това, което ви се е случило. Всякога след такова нещастие ще дойде добра мисъл, посейте я, тогава му е времето. Който не е страдал, не може да има добри мисли. Когато ни нападнат страдания, това показва, че Господ ви обръща внимание, че е дошло време за садене. Това е правото тълкуване. Казал за вас някой нещо обидно, кръвно ви е обидил, ще пострадате, ще поплачете, ще настане едно утихване, ще ви дойде една добра мисъл - веднага на работа, посейте я. Това посяване ще плати дълга за тази обида.

 

Знаете ли мислите на Христа, когато се е жертвал? Вие обръщате внимание на външната страна на живота Му, че е бил прикован на кръста, но представяте ли си онези очи, с които Той е гледал на света? Казвате: „Не можем да си представим". Ако имате неговата Любов, не само ще си представите, но и ще можете да извършите това, което Той е извършил. Ще кажете, че нямате сила да извършите това. Щом нямаш сила, това значи, че нямаш Любов. Любовта е нужна! Дето има Любов, всичко лесно става. И малките работи без Любов са тежки. Говоря ви това, защото съм убеден, че е така - не разглеждам механически този процес. Вие се съмнявате: „Как ще стане тази работа?" Детето, което иска да проходи, пита ли как ще стане тази работа? Яйцето, което иска да се измъти, пита ли как ще се измъти?

 

Не пита! Започни и не питай! Не се спирай върху думата, но върви напред, въпрос на време е!

 

Не се стремете да постигнете вашите желания изведнъж. Когато има едно силно желание у вас, а не е изпълнено, то дава подтик, енергия за работа, но щом се постигне - деятелността спира. Гладен си, не бързай да се наядеш наведнъж, яж бавно, спокойно. Щом желанията не са регулирани, ражда се гневът. Когато отнемете хляба на едно дете, то ще се разгневи. Турете около себе си една диамантена стена, та онези, които искат да вземат вашето благо, да не успеят.

 

Ще ви приведа един пример, от който ще ви стане ясно и вашето положение. Едно бедно дете често обикаляло градината на един богаташ, с намерение да си откъсне поне една ябълка, но винаги се натъквало на пазача и си отивало с празни ръце. Това продължило дълги години, но то никога не могло да изненада пазача. Обаче, ако това дете се беше сетило да посее една ябълкова семка, за тези години то щеше да има голямо ябълково дърво, отрупано с плодове. Вие също се мъчите да изненадате пазача, но не можете. По-добре посейте семката на онова, което искате да вземете.

 

Искаш да извършиш една работа. Спри се тогава дълбоко в себе си и виж най-първо, съгласен ли е Бог да извършиш тази работа. Ако е съгласен, започни я. После, запитай се - как иска Бог да я извършиш. Като се добереш и до метода, по който Бог иска да я направиш, продължавай, свърши работата и не се бой. В края на краищата ти ще видиш, че работата е станала точно така, както Бог е искал, както и ти вътрешно си искал. Казвате: „Как да познаем какво Бог иска, или какво мисли Той, и какво ние мислим?" Човек може да разграничи, кога той желае нещо, и кога Бог желае. Ако мислиш по човешки и си започнал една работа по човешки, ти ще почувстваш в себе си едно вътрешно раздвояване. Имаш ли раздвояване в себе си, кажи: „Тази работа е човешка, ще се откажа от нея. Ще се опитам да я извърша според желанията на Бога." Кажеш ли така, съзнанието ти ще се проясни и ти ще дойдеш до правилно разрешение. Тогава ще почувстваш в себе си вътрешно единство, което ще ти покаже, че си на прав път.

 

В миналото всички учители са казвали: „Каквото прави дясната ръка, лявата да не знае". Когато правиш добро, никой да не знае. Щом се разгласи, ти се намираш в най-голямото противоречие. Затова не трябва да правиш нещата за себе си, за да не знае лявата ръка какво правиш, не го прави за себе си, а за Бога. Тогава няма да изпадаш в противоречие.

 

Мислите ли да правите нещо, не говорете нищо, само кажете: „Господи, ела ми на помощ."

 

Светът, в който живеем, е разумен, художествен свят, дето всяко нещо е на своето място. Всички ваши движения трябва да бъдат спокойни, отмерени.

 

Това трябва да бъде идеал. Човек може да ходи както иска, може да си маха ръцете както иска, но от това зависи неговият успех. Онези, които разбират, веднага ще преценят - този човек ще успее ли, или няма да успее. Върви някой, маха си ръцете, върти се, той нищо няма да направи. Друг върви бързо, бързо - и той нищо няма да направи. Тези движения не са естествени. Този, който бързо се движи, не е търпелив.

 

Като те заболи нещо, за първи път се отнасяш по човешки. Заболи те ръката, ставаш внимателен с ръката. По-напред туряш ръката навсякъде, не си внимателен с нея. Като те заболи, поставяш я внимателно. Или заболи те ухото или окото, ставаш внимателен с тях. Болестите са начин за самовъзпи-тание, да станеш нежен, да изработиш в себе си нещо хубаво, благородно, възвишено. Постъпвайте както при болните хора, с едно меко чувство. Здравите хора пипат малко грубо. Здравият силно стиска, разтърсва.

 

Ако вие не знаете как да стъпвате, как да ходите, как да се движите, ще изгубите всички условия, които сте придобили от дишането, от въздуха и храната. От походката на някой човек се вижда, че той е кандидат за затвор. Вижте животните и птиците как се движат. Красиви, плавни, естествени, пластични трябва да бъдат вашите движения. Важно е с кой крак ще станете сутрин от леглото, важно е с кой крак ще тръгнете на работа, дали бавно или бързо си движите ръцете, как ще гледате. Ред нещастия ви сполетяват, защото не обръщате внимание на тези важни неща. С движението на ръцете, с пипането вие можете да се лекувате, а може и да се осакатите, като не разбирате.

 

За да не падаш, за да не изкълчваш крак, за да не си пукваш главата, ще се научиш как да вървиш, как да стоиш, как да сядаш. Случват ли ви се често неприятности, значи не знаете как да вървите: краката ви не са правилно поставени към центъра на Земята, а главата ви не е правилно поставена спрямо центъра на Слънцето.

 

Трябва да знаете, че при всяко движение вие се свързвате с теченията на природата. Щом обтетете ръката си и държите ума си концентриран, вие имате вече контакт с тези течения. И тогава при всеки даден случай вие можете да имате връзка или с електричеството на Земята, или с електричеството на Слънцето. При всяко обтягане на ръката вие можете да имате контакт или със земния, или със слънчевия магнетизъм. Магнетизмът пък изобщо е свързан с праната, т.е. с жизнената енергия на природата. Тъй щото при обтягане на ръцете и краката и при концентриране на ума човек използва жизнените енергии на природата и става здрав и силен. При халтаво държане на ръцете природните сили не могат да се използват.

 

Всяко движение оставя клишета в невидимия свят. А пък всяко клише е един отпечат, който има свое последствие. И това последствие, този резултат носи радост или скръб.

 

Научете се да се спирате, да се вглеждате в действията си, та като направите каквото и да е движение с ръка, глава, очи или уста, да сте доволни от него. Някои поети често говорят и си разтърсват главата. Това тяхно движение аз тълкувам така: „Ех, дано тези гнили круши паднат". Вие казвате за тях: „В тези идеи, които са се зародили у тях, има нещо съществено, те са поети, ще напишат нещо". Нищо няма да напишат. И тъй, внимавайте действията ви да бъдат хармонични.

 

Наблюдавайте малките деца до 6 -7-годишна възраст - движенията у тях са много правилни, естествени, но между 7 и 14-годишна възраст техните движения стават изкуствени. Те пораждат много болести.

 

И досега още човек не знае правилно да ходи. Като върви, той цял се тресе, вследствие на което става сътресение на гръбначния мозък. Това сътресение се предава на главния мозък, а оттам и на цялата нервна система. След всичко това хората се чудят защо са нервни.

 

Наблюдавайте изгряването на Слънцето, да видите какво естествено движение има в него. По-естествено движение от това не съм виждал. Наблюдавал съм как Слънцето изгрява от морето. Първо се показва главата му, като на човек, който се изкачва нагоре равномерно и хармонично. Движенията ни трябва да наподобяват изгряването на Слънцето.

 

Ако искаш да ти е мирна главата, не хвали доброто и не кори злото.

 

Ще давате с лявата ръка, ще вземате с дясната.

 

Всички движения трябва да са плавни, не отсечени, с опънати крайници, бодро, но пластично, с мекота. Има известни криви линии, които трябва естествено да ги изправите. Правите линии са за много умните хора. Правите линии са за гениалните хора, кривите са за талантливите.

 

Важното е, каквото и да прави човек, да е красиво. Сега ще правите усилия да изправите погрешките на миналите поколения.

 

Научете се да движите очите нагоре. Движението на очите нагоре е бла-гословение. Много зависи от човешкия поглед, как ще се представиш. Ако знаехте като срещнете някого, как да си поставяте очите, на какво разстояние да застанете - друг щеше да е животът ви сега. Ако знаехте на какво разстояние да застанете и от едно дърво, също щяхте да имате други резултати. Често се приближавате много близо до дървото. Има дървета, които не обичат да отиваш под сянката им. Такова дърво е орехът. Ако не вярвате, заспете под сянката на ореха и тогава ще разберете. Българинът знае, че под сянката на орех не се спи. Механичните влияния на ореха не са хармонични с човешкия организъм. Това човек трябва да знае и никога потен, скръбен, тъжен или отруден да не се спира под орех. Когато някой българин оре, и брадвата е близо до ореха, тогава той ляга под сянката му.

 

Орехът за мене е един символ. Понякога при голямо богатство считате, че сте щастливи. И действително, голямото богатство е едно благословение, но трябва голямо знание, за да може човек да се справи с него. Ако не знаете как да се справите с туй злато, то ще изсмуче соковете на живота ви. Това са опитали всички богати хора. След като спечелите, туй злато поглъща живота ви.

 

Няма нито един от вас, който да е толкова беден, че да няма парченце земя да направи един опит. Най-първо за всеки предмет, за който може да се говори, вие можете да направите един опит във вашия мозък. Там има място. Следователно, когато се говори за ниви, за богатство, аз разбирам, че нивата е главата ви. Там са твоите волове, твоите кончета - ще ги впрегнеш колкото искаш; и твоите овчици са там. Всичко, каквото искаш, каквото пожелаеш, е вътре в главата. А ти, като не разбираш тези закони, ходиш да търсиш нивите вън, да се караш, да ти пукнат главата за една нива. Не ходи да търсиш ниви отвън - ще ти пукнат главата. Защо търсиш тези ниви отвън? Този език, който употребявам, трябва да се разбира.

 

Не приемай две блага едно подир друго. Не се пресищай!

 

Минаваш покрай плодна градина - откъсни си един плод, не повече. Благодариш ли на Бога за този плод, ще приемеш благословение.

 

Сложете пред един човек хубава, препечена баница и изведнъж ще познаете на какво ниво е неговата психика. Тази баница може да му послужи да прояви въздържаност. Да почака, да я поогледа, а не да се нахвърли лакомо да яде. И много гладен да е човек, пак не трябва да бърза. Ето как бих постъпил аз: преди да започна да ям, ще помисля десет минути. Ще взема пред вид тези, които са по-гладни и тези, които са по-сити от мене. И няма да се смущавам. Няма какво да се смущавам за хората. Ако един човек е гладен, аз се радвам. Ако е сит, пак се радвам. Мен не ме смущава гладът. Гладът не е страдание. Гладът е една велика Божествена подбуда. А яденето, насищането, това вече е успокоението. Ти имаш една работа, която трябва да свършиш. Но след нея има и друга. Ти си се наял, работата е свършена. След това ядене ти предстои пак работа. Гладен човек аз разбирам онзи, който е свършил една работа. Според мене, колкото гладът е по-голям, толкова по-голяма работа човек е свършил. Колкото гладът е по-малък, толкова по-малка работа е свършил. Гладът показва степента на работата, която човек е свършил. Гладният човек не трябва да се пресилва - това значи, че човек не трябва да умре от глад, не трябва да умре от работа. Всеки един от вас трябва да работи умерено, без пресилване.

 

Като готви, жената трябва да пее. Ако няколко жени се съберат и започнат да пеят през време на готвенето, яденето ще бъде много по-вкусно и здравословно. Идеята, която искам да ви оставя е да внасяте Божествен елемент във всичко, каквото правите.

 

Някой път човек е несправедлив спрямо ушите си - слуша това, което не трябва да слуша. Друг път е несправедлив към очите си, гледа това, което не трябва да гледа, или пък като е несправедлив към носа си, мирише това, което не трябва да мирише, или пък работи много повече, отколкото трябва и преуморява тялото си.

 

Престъпление е човек да работи по 10 -12 часа на ден. Най-много три часа физически труд трябва, за да не огрубеете.

 

Трябва да намерите време за всичко - за дишане, за благодарност, за молитва, за четене и размишление, за хранене, за гледане и слушане, за помагане на хората.

 

Да не работиш нищо - това е болезнено състояние. Може тялото ти да не е болно, но разположението ти е болно. Работата е най-красивото състояние.

 

Религиозните хора могат да ви дадат понякога нещо даром, но умните хора всякога гледат да ви създадат някаква работа. Същото нещо върши и природата. Тя всякога гледа да създаде работа на човека. Преди всичко човек трябва да има желание да работи. Никоя работа не може да се започне без мисъл. Никоя работа не може да се тури в действие без чувство. Никога не може да се направи една добра постъпка без воля. Три са факторите. Трябва да имаш една права мисъл в работата, значи ти трябва да имаш ясна представа за онова, което ще вършиш и можеш да го вършиш. Второ, ти трябва да имаш обич към своята работа. И най-после ти трябва да имаш воля, да настояваш да извършиш това, което желаеш.

 

Намери оня, основния тон, който Бог е вложил във всички блага, които е създал за нас. Не безразборно, а всяко нещо да бъде на своето място. Ние грешим, понеже взимаме нещата не на време. Ти ядеш не на време, дишаш не на време, пееш не на време, говориш не на време. Там ти е погрешката. Не че много говориш. Лошото не е в многото говорене, но в това, че не е на време. Всичко трябва да става на време.

 

Съвършеният човек във всеки момент във времето и извън времето прави всичко на време. Несъвършеният или закъснява, или много бърза.

 

Бъдете будни и досетливи. Каквото желаете, не се стремете да стане скоро. Оставете нещата да стават, както е определено. Оставете дървото свободно да се облече, както иска - не го насилвайте. Ако искате да облечете едно цвете преждевременно, ще направите цветарник, ще турите печка, ще го отоплявате. Това е частично подобрение. В естествения ход на растителното царство това не се прилага. Растенията сами се обличат и събличат, без никакви разноски. Така е по-добре. Като култивирате някое плодно дърво, плодовете стават по-големи, но изгубват от своята сладчина и аромат. Увеличаваме формата, но увеличаваме и соковете. За да бъдат плодовете сладки, природата е работила дълги години. Тя не се влияе от научните теории.

 

Трябват ви здравословни дрехи от естествени материали и широко, свободно ушити. Трябват ви жилища с големи прозорци, с обилна светлина, големи дворове, в които по три-четири часа да работите, да отглеждате плодове, зеленчуци, цветя. Кухните да се реформират - да няма помен от масла. Една жена да готви по 3-4 часа -това е престъпление. Каква култура е това? Най-много един час да се готви на ден. И това е много. Не бива никой да си губи времето за едно ядене. Всичко ще сложи наведнъж в тенджера и след 15-20 минути - готово! Яденето е процес на превръщане - да превърнеш нисшето състояние на живата енергия във висше. Яденето е процес, при който живата потенциална енергия трябва да се приеме от човека и да се повдигне в по-висок свят. Като превърнеш тази енергия в първа степен, ще получиш първия дар - здравето. Като я превърнеш във втора степен, ще получиш втория дар - щастието. Като я превърнеш в трета степен, ще получиш третия дар - блаженството.

 

След всяко пипане на пари се измивайте много хубаво. Щом направите услуга някому, измийте се. Постоянно, щом имате условия, се мийте.

 

В приближаването няма никаква красота. Обичайте всички, но по-да-лече един от друг. Приближаването трябва да става много рядко, в редки случаи.

 

Когато хората много се приближават физически, духовно се отдалечават.

 

Има хора, които не трябва да са близко един до друг. Понеже единият е нагорещен с хиляди градуси, направен е от желязо, а другият, който е седнал до него, е направен от дърво. Не сядайте много близо един до друг, за да не си пакостите.

 

На какво разстояние трябва да бъдат хората един от друг? Да има три хиляди души да се вместят между тях. Това е нормата. Три хиляди души трябва да се вместят между вас, за да има съгласие и мир.

 

Здравият дава нещо от себе си на болния и болният предава нещо на здравия. Между тях става обмяна, която може да се изчисли. Най-слабите изтичания от човешкия организъм може да се изчислят. Колкото по-близък ви е болният и колкото по-голяма е любовта ви към него, толкова повече черпи той от вас. В бъдеще, когато математиката се приложи и в психичния живот на хората, ще видите какви сили изтичат от човека и ще разберете причината на заболяванията. Тогава съзнателно ще се предпазвате от всичко онова, което ви разстройва. Днес малцина разбират какво значи общуване с хармонични хора. Ако дружите с такива, които поддържат отрицателни мисли и чувства, вие се свързвате с тях и носите последствията на техните отрицателни сили. Като знаете това, ограждайте се със здрава аура, със здрави мисли и чувства, пазете се от ръкувания, прегръдки и целувки с хора, които не познавате и не обичате. Не казвам да се страхувате, но да бъдете внимателни. Както електричеството се предава чрез влияние, така и много болести се предават чрез влияние.

 

Пазете своя мир, избягвайте общества и хора, които оказват лошо влияние върху вас.

 

Когато говорите с някого, трябва да запазвате известно разстояние помежду си и никога да не нарушавате това правило.

 

Хора, които са дисхармонично разположени един към друг, никога не трябва да спят на едно легло.

 

Никога не ставайте с гърба си нагоре. Ставайте с главата и лицето си нагоре. И когато излизате, първо покажете главата си, а не с краката първо да излизате. С главата си ще излизате и ще благодарите на Бога в душата си. Тогава всички светли духове ще са около вас, ще добивате сила и мъдрост.

 

За да разбереш дали един човек ще свърши работата си успешно, виж как излиза от дома си. Ако изведнъж забърза или се затича, нищо няма да свърши. Ако излиза бавно и постепенно ускорява хода си, ще има успех в работата си.

 

Като мигаш бързо, няма да успееш. Когато тръгваш за работа, излез с лицето навън, а не с гърба. Тръгвай бавно и постепенно ускорявай хода си.

 

Като тръгвате за някъде - тръгнете бавно и постепенно усилвайте хода. Природата започва с най-малкото, едва се помръдва, едва се вижда движението, а към края тя така ускорява движението си, че никой не може да я стигне.

 

Правилно е, когато човек напусне работата си, да прекара един час в размишление, да се свърже с един по-висок свят и от там да приеме енергия, необходима за здравето му.

 

Ухапе ли ви муха, ще има промяна на времето. Но освен тези мухи има и астрални мухи, които по начина и мястото, на което хапят, ще разберете какво ще последва. Чрез една силна и концентрирана мисъл, вие може да се въздържите да не се почесвате и да си продължите работата, все едно че нищо няма.

 

Откъснете едно цвете и не го смятате за нищо. Питате: че какво от това? Ако аз изтегля от главата ви един косъм, вие ще се раздразните. Защо? Имате на главата си 250 хиляди косми, какво от това, че аз съм изтеглил един? Все ще ви заболи. Умно ли е да тегля косми от главата ви? Нито от своята, нито от чуждата глава ще теглите косми. Нито ще късате цветя. В стаята, където работите, ще имате посадени цветя, но не и откъснати.

 

Има изключителни случаи, когато цветята могат да се късат. Хората могат да ги късат, само ако се лекуват с тях. Престъпление е за удоволствие да се късат. Ако си болен и откъснеш някое уханно цвете, вдъхнеш от него и ти мине, тогава и то се радва, че е откъснато и е могло да помогне.

 

Намерили са житни зрънца от преди хиляди години и като ги посадили в земята, те изникнали и дали плод.

 

Не смесвайте старите работи с новите. Стари и нови работи не ги носете едновременно. Яли сте сушени сливи, а след това ядете пресни череши - не смесвайте пресни плодове и стари, не смесвайте маслото с олиото, не смесвайте сухия хляб с пресния, не смесвайте старите идеи с новите.

 

В съботния ден не ти се позволява да вземаш пари, откъдето имаш да вземаш. В съботния ден ти е позволено да занесеш един чувал брашно на някоя бедна вдовица, да лекуваш болни, да освобождаваш затворници, да запалиш нова мисъл в ума си, да запалиш нов огън в сърцето и в тялото си, който ще внесе здраве и спокойствие.

 

Ще гледате по възможност косите ви да са прибрани. По някой път те знаят по-добре своя път, отколкото вие да ги нареждате. Тъй както пада всеки косъм на главата, образува известен ъгъл. Тия ъгли на космите играят много важна роля при пречупването на светлината. Вие може да считате тия неща за много дребнави, но знайте, че животът е свързан само от дребни неща. Ако вие искате да си създадете характер, трябва да знаете, че той се създава от тия дребни неща във вашите косми. Щом космите ви не се подчиняват на вашата воля, щом палецът ви не се подчинява на вашата воля, вие трябва да се пазите. Всяко ваше движение трябва да бъде под контрола на волята ви. Казвате например: „Не зная какво ми стана, но не мога да сгъвам пръсна си". Ще го сгъвате, няма да го оставите така. После казвате: „Не зная какво става с моите косми, но много са щръкнали, не мога да ги прибера". Не, ще заповядате на космите си! Че ако вие не можете да заповядате на вашите косми, на кого ще заповядате тогава? Знаете ли кога щръкват космите на човека? Когато човек не може да се контролира. Тогава гневът взима надмощие в него, той става нетърпелив и космите му щръкват, нахохорват се, не искат да се подчиняват. Щом стане тих и спокоен, щом стане търпелив, и космите му взимат своя път. Забелязали ли сте как изобразяват великите хора? С гладко причесани коси и с прав път.

 

Основната мисъл, която трябва да остане в ума ви, се отнася до хигиената на тялото, на ума и на сърцето. Има един велик закон, който регулира човешкото сърце. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам плътско. И тогава ще Ме познаят от малък до голям." Това значи: ще им дам нов закон за сърцето, да знаят как да постъпват спрямо себе си и спрямо другите хора. Питам: какво трябва да прави реката, която минава покрай дърветата? Тя трябва да остави нещо от себе си. Какво трябва да прави човек, като минава покрай хората? И той трябва да остави нещо от себе си. Ако те са били мъртви, той да ги пробуди, да ги запали и да светнат.