Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


ПРИРОДА


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3539 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 21 юли 2011 - 01:10

ПРИРОДА


Онзи, който не е запознат с дълбоките причини на висшия органически свят, не знае и дейност на човешкия дух. Последният работи с определени математически таблици, които са създадени преди самата вечност и образуват тъй наречената Божествена и неизменна математика, въз основа на която е съградена сегашната обширна Вселена - Вселена, на която всички действия са строго и разумно определени. И някой път нам се струва, че действията на природата са неразумни. Това се дължи на натрупването на млечна и пикочна киселини, които парализират до някъде пирамидалните клетчици на мозъка, та когато трябва да наблюдаваме, ние спим, когато трябва да действаме, ние се нервираме, а когато трябва да работим, ние намираме, че животът е безсмислен.

Природата е тяло на Бога, проявление на Бога.

В Природата има една разумна, жива сила, която действа по разнообразен начин. Тази сила индусите наричат „татвас" - санскритска дума, което означава жива енергия, която прониква цялото пространство, основа е за движението на всички небесни тела и е причина за проявата на всичкия живот във Вселената. От тази татвическа енергия праната е едно видоизменение. И онзи научен метод да се използва тази жива енергия индусите наричат Пранаяма. Татвас е Любовта, която движи света и всички висши желания се дължат на тази енергия, на тази сила, която със струите си прониква през нашите тела, през всичките ни тела.

Природата е сбор от разумни същества, които проявяват своята деятелност.

Природата е едно учреждение от безброй същества, събрани на едно място по силата на известни закони. Под думата „природа" разбирам същества, които са дошли до положение да разбират тези закони и са взели под своето ръководство други, които не знаят това. Съществата, които учат останалите как трябва да живеят, наричаме природа. Учат ги да работят. РАДИ значи ратува човек, работи. За да работиш според законите на природата, трябва да разбираш какво ти е определено в дадения случай. Ти си гладен. Как ще работиш? Щом си гладен, ще работиш с устата си, с ръцете си, с очите си.

Ако вие всички вярвахте в Бога така, както аз разбирам, никой не може да ви обере. Да вярваш в разумност, която е създала природата, да чувстваш присъствието на Бога и да благодариш и при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Да виждаш във всичко разумност. Вали дъжд, този дъжд е на място. Излезе буря, и тя е на място. При това тя може моментално да спре. Вие сте чудни. Когато идете при един железар, който с голям мях разгаря огъня, мислите пи, че за огъня това не е голяма буря? Тази буря навсякъде ли е? Не, тя е на отделно място, където трябва да свърши някаква работа. Ако духа вятърът, то е, за да се върши някаква работа. Спреш меха, престане вятърът.

Невежите ще разберат природата по нейните ограничителни физически закони, умните - по нейните светли поеми, а духовните - по нейните животворни плодове, от които изтича животът за цялото човечество.

Всички растения, всички плодове, всички скъпоценни камъни, метали, елементи са тясно свързани с човека и крият в себе си известни сили, които човек трябва да знае как да използва. Тази природа, която сега се открива, това е едното лице, това са отрицателните сили, които действат сега. Ние живеем в една природа, в която има смени: светлина и тъмнина, живот и смърт. В природата животът е непреривен процес и непреривен прогрес.

В цялата природа има графология, физиогномия, френология, кабала, астрология. Всяко нещо си има знак, чрез който говори. Тези знаци трябва да се изучават. Едно почесване значи нещо. Зависи къде ви сърби.

Знаете ли колко стара е природатата, колко хиляди години е живяла? И аз не зная, но много е стара. И все пак, тя е по-млада от вас, по-пъргава, по разбиране - по-млада от вас. Нищо не й струва да си поиграе с вас. Тя ще вдигне шапката ти, за да се пошегува, после ще разтвори палтото ти - ще помислиш, че иска да го вземе. Тя си играе, иска да се посмее с тия дечурлига. Иска да каже: макар че много съм живяла, дете съм. Тя съвсем не мисли, че е стара. Ако вие изучавате природата, ще научите нещо хубаво от нея: тя никога не остарява, никога не отслабва, никога не се обезсърчава, нейната Любов никога не се изменя. Тъй разбирам природата - както и да се променя, остава неизменна.

Животът има своя азбука. Ти можеш да живееш и без да я знаеш, но по-хубаво е да знаеш азбуката на живота. По-хубаво е да разбираш живота и външно, и вътрешно. Външно, слухово, само каквото си чул, писмено, значи вътрешно, каквото си научил. Вие сега искате да знаете защо природата така е създала нещата. Защо природата така създаде човека? За да можеш да имаш ясна представа за нещата и за онези, които са работили, трябва да ги проучиш основно, да видиш съобразностите и несъобразностите. Понякога казваш: „Не съм направен какго трябва." Как трябва да бъде направен човек? „Трябва да съм богат." Но щом не си богат, това показва, че не ти стига ум да уредиш живота си. „Аз съм сиромах." Не ти стига ума да уредиш сиромашията си. „Аз съм болен." Не ти стига ум. „Всичките хора ме мразят." Не ти стига ум. „Не съм учен човек." Какво показва това? Защо не си учен? Защото не си учил, не искаш да учиш. Природата изисква от човека да работи. Тя иска работници. Тя ти е дала живот и ти преди всичко трябва да работиш за нея. А вие идвате на Земята, работите за себе си и искате да бъдете щастливи. Че кой е онзи Господар, който ще ти заплати и ще се отнася добре с тебе, ако не си му работил? От друга страна пък, кой учител или професор ще има уважението на учениците си, ако не е показал своето знание? Или кой цигулар, ако не знае добре да свири, ще му ръкопляскат хората? Вие искате природата да има особено отношение към вас. Какво сте й дали, какво сте направили за нея, за да ви зачита и да задололява вашите стремежи?

Трябва да изучавате вътрешния си живот. Вие мислите, че природата е точно като вас своенравна каквото й скимне, това прави. Тя всичко е направила много разумно. За всяко същество има книжка и на всяко същество дава толкоз, колкото му трябва. Тя е много справедлива, дава точно, ни повече, ни по-малко. Всичко, което дава, е строго определено. От твоя начин на живот тя определя формата на главата. Носът е построен съобразно работата на човека. Очите са построени така, какго човек е гледал. Устата е построена, както той е ял; ръцете са построени, както той е работил в миналото. Външната форма на човека е копие на деятелност от миналата работа. От сегашната му работа тя създава една нова форма. Следователно от сегашния живот природата създава нашите бъдещи тела. Ти се безпокоиш. Щом се безпокоиш, тревожиш се, роптаеш, тя пише: да се анулират всички семестри. Нищо повече. Ще повтаряш пак семестрите, докато научиш уроците си. Това не се отнася лично до някого. Тя няма неприятни чувства към когото и да е. Но тя обича съществата да бъдат прилежни и в умствено отношение, и в духовно отношение, във всяко едно отношение човек да бъде прилежен. Да не се пресилва, но да бъде прилежен. За всеки предмет, който иска да изучи, тя е дала необходимото време ни повече, ни по-малко. Но нищо не трябва да остане ненаучно.

И природата има големи учреждения, и тя има учебни заведения и онези, които ги завършват, ги туря на работа. Най-първо ще ви тури като чиновници на Земята, след това ще ви тури като чиновници в нейните учреждения. Вие мислите, че като свършите някое училище на Земята, свършва се учението. Не, нищо не е свършено, вие неправилно разбирате думата „свършено". Когато се каже, че една работа е свършена, това значи, че нова започва.

Природата, ако говориш на нейния език, всякога е готова да задоволи твоето желание. Щом не говориш на нейния език, тя не ти обръща внимание. Силният човек винаги може да намери своето място. Като казвам „силен човек", разбирам този, който знае езика на природата. Природата обича да й говориш конкретно. Ако й поискаш нещо конкретно, тя е готова да ти го даде. Целият свят е създаден за човешките души. За тях всичко е предвидено. Всяка душа може да получи това, което иска. Но трябва да знае как да го иска. Има хора, които като заболеят, забравят думата „обич". Представи си, че искаш един предмет, който обичаш, но си забравил името му. Как ще го кажеш?

Понякога, само като надникнеш в богатствата на природата, тя щедро ще те възнагради. Всеки, който е видял нейните богатства, се е връщал отрупан с подаръци. Знанието, което придобиваме, е богатство. Щом изучаваш природата, тя е толкова щедра, че непременно ще те възнагради. Ако не учиш, не се занимаваш, нищо няма да получиш, или ще ти даде само отпадъци.

От десетки години лозите в България бяха нападнати от филоксера. Лозарите бяха принудени да присадят на местната лоза американска. Местната лоза беше по-хубава от тая, която донесоха от Америка. Какво показва фи-локсерата? Защо пострадаха лозята от филоксерата? Съвременната война, съвременните недоразумения в човечеството, това е филоксерата в умовете, в душите и в сърцата на хората. Аз правя аналогия между лозата и човека. Във Франция са изтребили лозите, в България - също. Навсякъде, където проникна филоксерата, проникна и войната. Когато лозата боледува, и човек боледува. Когато лозите се развиват добре, и хората живеят добре. Мислите ли, че е добро за селяните или за даден народ, ако горите им изсъхнат? Не е добро за народа, ако горите изсъхнат и се изтребват. Има връзка между хората и горите. Ако кракът те заболи, какво показва това? Че ти си изгубил почвата, отношението към оня основен живот. Може да те боли крак, може да те боли око, може да те боли ръка, това показва, че основата на живота е нарушена.

Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалии в Природата. С избиването на животните и птиците се спира тяхната еволюция и силите, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, а с това се образува едно хаотично състояние, което пък е причина за редица заболявания при човека. След безразборното изтичане на тяхната кръв - от изпаренията й се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органичния свят.

За да се тури равновесие в природата, тя трябва да отдели сто милиона килограма кръв, за да се балансира кръвта на животните - и войните го правят това.

Както е потребна водата, за да се изперат дрехите, за да се полеят цветята, така по някой път, ако вършим малки престъпления, има нужда от кръв за чистене. Понеже престъпленията са големи, милиони хора трябва да измрат, за да се очисти напоената земя от престъпленията, за да можем да живеем ние.

Ще дадете доста кръв, докато се очистите.

Около нашата Земя се образува един черен пояс от изпаренията на нашите мисли, чувства и желания, следствие на това се образуват палещите лъчи на Слънцето.

Целият външен свят, всички промени, които стават в природата, не са нищо друго освен начин да се внесе една промяна и обнова във вас. Облачно било, студено, мъгливо, дъжд, горещина - всички промени имат за цел да изменят нещо у вас. По един обективен, външен начин Бог ни действа предметно.

Ако знаеш как да мислиш и как да чувстваш, няма да студуваш. Дали зимите ще бъдат топли или студени, зависи от хората. Лошото във вашата къща зависи от вас. Ако печката не гори, причината сте вие.

Мрачното време се дължи на кавгите, скандалите, обидите, недоразуменията, които хората разменят помежду си.

Лошият живот на хората е причина за всички болести и страдания, сиромашия, бури, земетресения.

Растенията знаят да сгъстяват светлината и да образуват най-хубавите плодове. Те имат не едно, а хиляди очи. Всеки лист си има око. Има растения толкова чувствителни, че ако се допре до тях разбойник, те изсъхват.

Зад всяко цвете стои едно разумно същество, затова не е позволено да се къса. Може в краен случай, и то за лек, да се откъсне с позволение от разумното същество.

Насищане в природата съществува, но удоволствия не съществуват. Удоволствието е сянка на насищането. Гладът е сила, която продължава живота. Жаждата е велик вътрешен процес - жажда и глад за знания, за храна, за обич, за добро.

Живата природа обича последователността, тя никога не бърза. Това ще запомните. В нея е вечност, тя разполага с време колкото иска. Тя икономисва силите, не и времето. Тези, които много бързат, се изтощават бързо. Когато искаш да живееш дълго време на Земята, трябва да намериш любимо същество, което да ти даде назаем от своите сили.

Природата е отбелязала върху нашия череп всичко това, през което човек е минал за хилядите поколения, но същевременно е отбелязала и начини, и правила, по които той може да изправи живота си и да разработи добри качества и добродетели в себе си. Природата е отбелязала във всеки човек какви връзки трябва да направи в живота си и с какви хора.

Ако човек заболее от мъка по любим човек, от любов се вдига температура, понеже центърът на любовта е на главата отзад. Защо се разболява човек? Той мисли за своята любима или любим, иска да го има постоянно до себе си. Природата никога не позволява да се обсеби това, което ти е дала. Тя дава нещо, за да го употребиш, но не и да го обсебиш - тя всякога в случая противодейства. Ако ти искаш да завладееш това, което тя е създала, ще си създадеш болезнено състояние.

Имаш право да обичаш, но нямаш право да обсебиш. Имаш право да ядеш, но нямаш право да преяждаш. Имаш право да плачеш, но не и да ревеш с глас, да се тръшкаш, да пищиш.

Природата регистрира всички събития така, както са станали още от памтивека, в природата няма лъжа. Един ден науката ще открие апарати, с които може да се доловят всички речи отпреди хиляди години.

В природата има една вътрешна нишка, която прекарва добрите и лошите черти на цялото битие. Този закон съществува и във всеки човек. Ако погледнете един човек, ще видите, че той е оплетен от нишки на тъмнината и светлината. Когато покрай него минава една от мътните нишки, той ще бъде неразположен. Ако минава някоя от светлите нишки, ще бъде разположен. Преплитането на тъмните нишки със светлите постоянно създава добрите или лошите състояния. Нишките на светлината трябва да надминават тези на тъмнината. Хубавите, светлите, благородните, моралните чувства са плод на нишките на светлината.

Ако една къща изгори, кои са причините? Ако един човек умре, кои са причините за смъртта му? Ако един човек се ражда, кои са причините за раждането? Ако един човек осиромашава, кои са причините за осирома-шаването? Или ако един човек стане учен, кои са причините за това? Ако някой изгуби здравето, защо го изгубва? Защо болният оздравява, а красивият погрознява? Всяко нещо си има причини. Тези причини се обуславят от външни условия, обуславят се и от вътрешни възможности. В природата има положителни и отрицателни възможности, положителни условия и отрицателни условия.

Понякога е по-студено а понякога по-топло. Има причини за топлото лято. Някоя година има повече влага, друг път няма. Сега учените хора доказват, че влагата на земята зависи от слънчевите петна. Когато на Слънцето има повече петна, на Земята има повече влага и годините са по-плодородни; когато на Слънцето има по-малко петна, има по-малко влага. Когато има повече петна на Слънцето, има повече женитби, повече раждания, хората са по-весели, търговците повече печелят. Когато има по-малко петна, хората по-тежко живеят, по-малко дъжд има. Учените хора могат да виждат причините, които обусляват социалните промени на Земята, добрите условия, добрия живот, плодородието. Докато има плодородие, има и щастлив живот. Щом няма плодородие, веднага се усложнява работата. Аз казвам: не са парите, които определят бъдещите условия. Най-важна е храната, която иде отгоре. Парите са средство. Храната без пари може, но пари без храна не може.

В природата при прах много по-лесно се образуват дъждовните капки. Ако искате температурата да бъде постоянна, няма да има дъжд. Да кажем, не искате да има студено течение. Но едно студено и едно топло течение образуват дъжд. Ако има топло течение, а няма студено, не може да завали дъжд. А на вас ви се иска само да е топло. Ако искате всякога да ви е топло, трябва да слезете в цнтъра на Земята. Там никога няма да настинете. Но каква култура ще имате в центъра на Земята? Никаква! Културата е на повърхността на Земята, където смените между топлината и студа стават правилно. Топлината работи отвътре, студът - отвън. После топлината работи отвън, студът отвътре. Нали Земята отвън е студена, а отвътре е топла? Слънцето отвън е топло, отвътре е студено. Какво разбирам като казвам „студ"? Студът е мощна сила, при която цялата енергия се изразходва. От студ можете да произведете топлина, ако знаете закона. Например, вземете една студена граната, турете я в дулото на едно оръдие. След като бъде изстреляна, тя ще избухне и веднага ще се образува топлина. Студът поглъща грамадна енергия. Ако се качите в пространството, няма да намерите топлина. Там температурата е толкова ниска, че никакъв живот не може да съществува. Но това пространство е изпълнено с енергиите на природата.

Ние трябва да бъдем в съгласие с живата природа. Тя обича търпеливите хора. Понякога е много мудна. С нея да имаш работа, ще ти се пукне сърцето. Гледам, някой религиозен човек се моли, иска нещо. Той чака до вечерта да стане. Хлопне някой, той излезе - няма никого. Излизе пак, да не би онзи да мине втори път. Най-после се обезсърчава. Няма търпение този човек. Искаш нещо, не туряй време. Той иска да възпитава природата! Като определи деня, той иска природата да му бъде една слугиня. Тя слугиня не става. Ти ще хванеш охтика при нея. Самият живот ни показва това.

Когато научите великия закон, че всички неща в природата стават в точно определено за тях време, вие ще престанете да се безпокоите. В природата всичко е определено точно, строго, отмерено.

Има много учени хора - може да четете техните книги, но ще се намерите в голямо противоречие. Те считат, че човек стои по-високо от природата. В някои отношения са прави. Ако вземат човека за едно божество, тогава да - човек е едно проявление на Бога. Но като проявление на природата, той не седи по-горе от нея. В едно отношение тя седи малко по-горе от него. Защото под думата „природа" се разбира съвокупността на всички онези разумни същества, които работят в света. Тогава, може ли един човек да седи по-високо от тези разумни същества? Следователно природата е разумното в света. Аз не говоря за онази механична природа, на която ти се молиш и тя не те слуша, а за природата, която е отзвук на Божественото.

Та казвам: има други фактори. Ние не сме единствените фактори. Ние, хората, сме последните фактори. Туй трябва да осъзнаем. Колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре. Вие казвате: „Ние трябва да станем господари на природата, да я преобразим". И сега Господ затуй ни е оставил. „Да преобразим природата!" Детето може ли да се качи на гърба на майка си и да й заповядва? Турците кизват: „И да видиш, не вярвай". Вие виждали ли сте какво нещо е природата? Тя е една майка! Аз не съм виждап по-красива, по-сериозна и по-мощна майка от природата. Да съберете всички философи, които има на Земята от осем хиляди години насам, не могат да направят единия пръст на природата! А те казват: „Да й станем господари".

Ще благодарим на Бога, че сме на планината при чистия въздух, при чистата вода и при изгряващото слънце. Ако искате да се ползвате от чистия въздух, качвайте се по върховете. Ако искате да се ползвате от чистата вода, ходете при изворите и оттам я носете. Водата е като дете, тя обича да я носят. Искате ли да придобиете чистота, вода носете. Чистата капка вода е една чиста мисъл. Ще благодарим на Бога за топлината на Слънцето, за големия кон, който препуска всеки ден по небето и изпраща благословение на всички същества по лицето на Земята. Ще благодарим на Бога за всички блага, които ни изпраща тук. И най-после, ще благодарим на Бога за възможност, която ни дава, да вървим по трите пътя, от които Слънцето изгрява.

Планините служат като разделни линии, откъдето се изпраща енергията. Всички планини по лицето на Земята определят плодородието на полетата. В Египет, където няма планини, бяха принудени да създадат пирамиди, за да дават енергия и вдъхновение на човешкия дух. Всякога в планините има едно желание да слязат в полетата. Сега съответствието е следното: планинският живот - това е животът на ума, а животът на полето - е животът на сърцето. Изходният път от планината - това е пътят на човешката воля. Съответствие има във всичко. Ако ти можеш да направиш една връзка между планините и полетата, да разбереш пътя на движението им и туй, което си добил - тогава ще разбереш онова съответствие, което съществува в самия порядък на природата.

Планинските върхове са свързани с вътрешни земни и космически сили, същевременно те са помпи, които изтеглят нечистотиите. Ако сте неразположени, качвайте се на високи върхове, за да се ободрите.

По-самостоятелни от високите върхове няма. По-унижени от долините няма. В долините много същества живеят, а на върховете рядко някоя птица ще кацне.

Като те грее слънцето, мисли и правилно мисли. Бъди благодарен, че всичко е хубаво, разумно. Ученият човек където и да погледне, реката, океана, камъка, дървото, вижда нещо грациозно, красиво, което дава подтик на неговата мисъл. Ако знаеш къде да стъпиш, всичко в природата ще те вдъхнови.

Природата е намислила да създаде от вас нещо много хубаво, не й противодействайте. И като се радвате, и като страдате, и като падате, и като ставате, и като се раждате, и като умирате, и каквото и да става с вас, имайте пълна вяра, че това, което тя прави, е за ваше добро.


Facebook коментари




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни