Jump to content

Recommended Posts

ПРОТИВОРЕЧИЯ

 

Когато Бог го направил от пръст, човек се намирал в едно състояние на неразвито съзнание, а когато Бог вдъхнал в ноздрите му дихание на живот, човек станал жива душа, т.е. проявил ума, разумността и интелигентност, с които могъл да различава разните състояния и промените в проявите на човешкия дух. Значи човекът оживял, като придобил разумност, и с нея веднага почнал да се отличава от животните по ума и съзнанието си и по действието на своята воля. Тогава започнал новата си култура - градинарството, като насаждал плодните растения; това именно човекът учил в райската градина. А след като излязъл от рая, той се научил на земеделие, да сече дървета, да троши камъни и да гради къщи. В това си състояние той е дошъл до последния си предел, опитал всички положения на живота, споходил е в това малко езерце - в този малък свят на Земята, в което е живял - всички места, изял и изпил всичко в това езерце, и като нямало повече с какво да се храни, той се изложил на съвременния глад, който се отъждествява с появяването на болест неврастения: тя не е нищо друго освен духовен глад. В разните състояния на тази болест липсват на човека всички ония елементи, в които правилният живот може да се проявява. Такава е промяната, която е станала с човека като индивид.

 

Има три неща, които спъват човека: плътта, светът и дяволът.

 

В едно от посланията си Павел казва: „С плътта си служа на греха, а с духа си - на закона на Любовта. Кой ще ме избави от това положение?" Никой няма да го избави. Ще служи и на плътта си, и на духа си.

 

Щом имаш плът, ще ядеш, ще спиш, ще работиш.

 

Щом имаш дух, ще работиш с него в духовния и в Божествения свят. Доброволно или насила, човек служи и на плътта си, и на духа си.

 

Казвам: първите човеци сгрешиха, те не приложиха всичката сила, която имаха в себе си. Въпреки това и до днес още човек иска да убеди Бога, а и себе си, че той не е бил в състояние да изпълни волята Божия. Той не иска да признае погрешката си, но казва, че Бог му е дал една трудна задача, която не отговаряла на неговите сили. Това е оправдание, с което започва една мълчалива борба на човека с Бога. За да му докаже, че не говори истината, Бог го изпъди вън от рая, изпрати го в света, да работи и да учи. Оттогава досега човек непрестанно опровергава своята лъжа, че бил слаб, та не могъл да изпълни заповедта на Бога. Какво виждаме днес? Човек се е заел с много по-трудни задачи, с по-велики работи от тия, които Бог му бе дал в рая. Той се е заел със задачата да завладее Земята, да стане неин господар, да сложи нов ред и порядък. И в силата на тази амбиция, на това негово желание, ние го виждаме да коли, да беси, да затваря хората и т.н. И след всичко това същият този човек твърди, че бил слаб, че нямал сили да издържи на Божията заповед, че не могъл да не падне. Питам: може ли слаб човек да върши това? Желанията, копнежите на съвременните хора за слава, величие, господство над цялата природа, говорят против самите тях. Те сами отричат твърдението си, че са слаби. За постигане на техните желания се искат силни хора.

 

Ако вашият интелект и вашата воля се съединят и противодействат на Божествения принцип във вас, в какво положение ще се намерите? Ще се раздвоите. И наистина, човек по някой път се раздвоява. Тогава какво трябва да правите? За да спаси човека, природата е разрешила този въпрос. Как? Понеже низшето в човешкия свят - интелектът в човека, и низшето в животинския свят, което изразява брадата в човека, са се съединили против Божественото, природата ги е разделила, като направила устата - тя разделя носа от брадата. И затова, когато човек стане лош, първото нещо, което трябва да направите, за да го поправите, е да го нахраните. Може да проверите това нещо. Ако имате един неприятел, който ви мрази, гощавайте го, хранете го, той ще ви стане приятел. Значи устата в природата представлява процес на раздвояване, процес на разделяне на тия две сили, които действат против Божествения принцип. И тъй, когато вашата воля и вашият интелект се съединят, трябва да ги разделите, т.е. да създадете на ума и на волята си такъв обект, който да привлича цялата им енергия.

 

Казвате: „Ние живеем в единомислие". Не, днес не може още да се живее в единомислие, нито пък хората живеят в единомислие. Защо? По простата причина, че всички хора имат различни интереси. Следователно вие никога и по никой начин не можете да примирите интересите на хората. От хиляди години те се силят да примирят интересите си, но това се е оказало невъзможно. Този закон не съществува. Защо? Интересите на частите не могат да се примирят един с други. Те могат да се примирят само в цялото. Само цялото представлява велик закон за примиряване на интересите на частите. Следователно всеки човек, който се занимава с частите, преди всичко трябва да разбира закона на цялото, понеже всяка част има определено място в цялото; и тя е част дотогава, докато запазва своето място. Изгуби ли това място, тя вече не е никаква част.

 

Понякога вие смесвате вашите чувства с мислите си. Казвате: „Недоволен съм". Това не е мисъл. Мисълта е правилното разрешение на всички противоречия, които се явяват във вашия живот. Вие се намирате в един разумен свят, дето нарочно ви създават някои мъчнотии. Представете си един учител, който има предметно учение с децата. За да провери знанията им, той взима една къщичка, сглобена от много части, разглобява я, размесва отделните части и им поставя задача да я сглобят отново, като им обяснява правилата, по които да я направят. Тогава децата започват да търсят частиците и съграждат цялата къща. Вие се намирате в един свят, който е раздробен на отделни части. И вие като децата, трябва да ги подредите така, че всяка част да бъде на своето място. За това се изисква време и умение. Казвам: противоречията в живота са разхвърляни части, които трябва да ги съедините.

 

Ако на една майка Бог е дал дъщеря или син и ако тя не познава дъщеря си, няма да има една разумна връзка, разбирателство с нея. Да кажем, че бащата мисли едно, а синът - друго, майката - едно, дъщерята - друго, учителят - едно, ученикът - друго, това значи, че те няма един идеал, към който всички трябва да се стремят.

 

Всички противоречия в света седят в частите. Това, което е законно за цялото, не е законно за частите. И това, което е законно за частите на един организъм, не е законно за целия организъм. Това, което е потребно за нас, не е потребно за Бога. И това, което е закон за Бога, не е закон за нас. Това е един логически извод, за който се изискват дълги доказателства. Затова много философски, богословски въпроси не трябва да се бутат. Ако някой ви пита какво е Бог, по този въпрос няма какво да се говори.

 

Всичко в живота е временно. Някои неща са полезни за 2-3 дена или повече и след това ползата им се прекратява. Ако нещо е полезно в човешкия порядък, не е полезно за Божествения порядък. Това е причината за големите разочарования в човешкия живот.

 

Ако има противоречия, това се дължи на ролята, която ти изпълняваш като актьор в живота. В драматичното изкуство ти изучаваш много работи и виждаш, че не вървят, както ти разбираш, но какго авторът е писал. Като актьор, ще играеш по всички правила на изкуството, а не както ти мислиш. Добрият музикант свири по правилата, които музиката изисква.

 

И се задава въпросът: „Какъв ще бъде краят на света?" Началото на света е започнало много добре. Бог си е намислил да направи света, и го е направил. Казваме: началото на света е било много добро. Господ всичко на място е турил. „Защо светът е лош?" То е наше разбиране. Светът е лош, понеже ние не го разбираме, не вървим според законите му и се намираме в стълкновение с тях.

 

Когато Любовта ми намалее, хлябът бързо мухлясва, молците бързо ми прояждат дрехите.

 

Всякога, когато не изпълняваме волята Божия както трябва, идват противоречията в света.

 

Вие не обичате никого, вие сте извън Бога, затова ви нападат болести.

 

Едно същество, колкото и да го обичаш, колкото и добрини да му правиш, ако не го оставиш свободно, то ще си състави за тебе противоположни възгледи. Ще се яви у него един антагонизъм, ще гледа да те избягва. Момата бяга от някой момък, защото иска да бъде свободна; и момъкът бяга от някоя мома, защото иска да бъде свободен. Някой път майката бяга от децата, или децата бягат от майката по същата причина. Това е един общ процес.

 

Вие сега имате в любовта си следното схващане: искате това същество, което обичате, да бъде ваше. Обикнете един кон. Купувате го, купите му юлар и го връзвате. Потупате го, погладите и казвате: „Този кон е мой". Обикнете някоя кокошка, купите я, турите я в курника, погладите я и казвате: „Тази кокошка е моя". Също така и като обикнете един човек, хванете го, искате и него по същия начин да окошарите. Вие не схващате, че ще се дойде до противоречие. Да кажем, че аз обикна някого и искам да го огранича, да го взема за себе си. И той иска същото да направи. Тогава какво се постига? Започва една борба! Ето от какво произтича борбата в любовта: ти обичаш някого и искаш да го обсебиш; друг някой те обикне - и той иска да те обсеби! А някой друг иска него да обсеби. И нареди се цяла верига - така се явяват противоречията.

 

След като обикнеш един човек, остави го свободен. За да избегнете противоречията на този, когото обичаш, дай му свобода. Това е естественият ход на нещата. Любовта трябва да се изрази така, че да изчезнат противоречията.

 

Ние всички в съвременната култура се намираме под гнета на едно чувство на потиснатост, на вътрешен песимизъм. Даже у най-напредналите индивиди, най-учените, се заражда едно съмнение. Когато си на върха на своето щастие, пак ще се яви някой червей да те гложди. Непременно съмнението ще дойде. У праведния ще се яви мисълта дали ще стане по-праведен; у богатия ще се яви мисълта дали ще стане по-богат. Аз не зная как бихте обяснили следното: един от най-големите английски богаташи, който се връщал в Англия за коронацията на един от английските крале и имал 300 милиона английски лири, се хвърлил в морето от борда на парахода, понеже мислел, че парите няма да му стигнат. Учените хора ще кажат, че е някаква психоза. Има едно чувство на потиснатост. Някой мъж ще види, че жена му не го обича, че му изневерява. Това ще го изкуси. Той ще се хвърли от третия етаж. Всички ние страдаме от едно болезнено чувство. Страдат не само светските хора, но и религиозни. У някой религиозен влезе това чувство, той мисли, че го лъжат, потъмнее умът му. Той иска в тази тъмнина да разреши въпроса, да намери отношението към Бога. По този начин не може да отиде при Бога. Ако искаш да отидеш при Бога, трябва да знаеш, че той е всеблаг, всемъдьр. Ще напуснеш всички празни тълкувания като едно малко дете и ще отидеш да учиш изкуството на смирението. Някои казват, че Бог е подобен на децата. Аз говоря точно за тези разумни хора. Други казват, че Бог е своенравен. Те не са деца, те са стари.

 

Какво е различието между страданието и радост? Къде е противоречието? Противоречието е в това, че ние разглеждаме страданията и радостите поотделно. Но те съставят едно цяло. Вземете процеса на растеж и процеса на гниене, той е един и същ процес. Туй, което не гние, не може да расте и туй, което не расте, не може да гние. Растене без гниене не може. Най-първо е процесът на растенето. Къде намирате противоречието? Казваме: нещата гният. Едно семе след като го посееш в земята, какво става? Започва да гние. Но гниенето създава условия за растеж. От тези гниещи елементи се получава нова форма. Когато се строи здание, материалът е нахвърлен безразборно. Това положение отговаря на процеса гниене. След това започва процесът на растенето, на творчеството, на съграждането на къщата. Този материал се нарежда по известни закони и се прави зданието. Противоречията във вашия живот или противоречията във всички хора са разхвърленият материал, от който трябва да се съгради нещо.

 

Ако искаме по закона на еволюцията да се поправи светът, трябва една гореща жена да се омъжва за студен мъж, за да се подобри поколението. Ако някой е много горещ, трябва да се ожени за студена жена, за да регулира топлината му. По този начин се примиряват студът и топлината. Човек живее между две крайности: крайна студенина и крайна топлина, като от този контакт се създава животът. Следователно, ако лишите живота от тия две противоположни сили, той престава да се проявява. Тогава ще има само страдания, това, което вие не обичате. Страданията са студът, радостите са топлината. Но благодарете, че след радостите, след крайната радост пак идат страданията и след страданията идат радостите, за да се прояви животът. Всички противоречия имат добра страна.

 

Проявата на енергията не е еднообразна, а разнообразна. Когато искаме да сведем всички сили на природата в еднообразни действия, произвеждаме зло в нея, а когато образуваме разнообразие, произвеждаме добро. От това гледище, неморални са всички еднообразни неща, а добри - всички, които са разнообразни. Еднообразното е смърт, а разнообразното - живот. В това положение няма никакво противоречие, защото очевидно е, че ако много хора говорят едновременно едно и също, ще се образува само шум и ние не ще можем да разберем смисъла на думите им. Но ако същите хора в един оркестър изпълняват разнообразни партитури от една и съща пиеса, ще образуват хармония. И съвременните хора са станали неморални, защото говорят и искат едновременно едно и също нещо; пари, пари и пак пари. За професор се учил някой, а все за пари говори; свещеник е станал, за пари ламти; учител, съдия и пр. - все към същия идеал се стремят. Цялото човечество говори сега за едно и също нещо: за пари. А те образуват еднообразието в света, но това не е смисълът на живота, то е само едно преходно средство или форма в развитието на човека. Следователно, ако ние дадем на една форма по-голяма стойност, отколкото природата е вложила в нея, създаваме зло.

 

Съвременните хора се радват и скърбят, но техните радости и скърби са чужди. Те се радват на чуждото, което всеки момент може да им се отнеме. Някой се радва, че намерил торба с пари и казва: „Ще уредя работите си!" Обаче не се минава много време, тича един запъхтян, уморен човек след него и пита: „Не намерихте ли на пътя една торба с пари?" Ако не дадете парите на собственика, ще отидете в затвора. Щом вземат торбата с парите, вие започвате да скърбите. Питам: защо скърбите и защо се радвате? Не гоните ли Михаля в гората?

 

Представете си, че някой взел един лотариен билет и спечелил един милион лева. Това считаш за щастие. Какво ще правите, ако вие спечелите милиона? Колко ще дадете за благотворителни цели? Първо ще си купите апартамент, автомобил и други неща. Много проекти ще възникнат в главата ви. От наблюденията върху човека дохождам до заключението, че повечето човешки проекти остават незавършени. Хората не използват благата, които Бог им е дал, какго трябва. Те оставят настрана Великото, което може да ги задоволи, а се занимават с детински работи. В края на краищата, тия работи ги поставят пред мъчнотии и противоречия.

 

Съвременният човек работи прекомерно, за да се осигурява с дрехи, вещи, имоти. Днес голям процент от хората умират от преяждане и пресищане, от бездействие, а и от прекомерен труд. Така се изтощават много бързо. Досега не съм срещал човек, който да е доволен и благодарен на това, което има в момента.

 

Има ръководни правила, които трябва да спазвате. Сега има големи противоречия в живота на всички вас. Малкото дете иска да порасне, да ходи. Младият се въодушевлява, а пък старият какво прави? Мнозина от вас, като дойдете до преклонна възраст, като станете стари, казвате: „Остаряхме вече". Старият какво трябва да прави? Това, което прави гладният. Щом си гладен, ще намериш хляб и ще се наядеш. Така ти разрешаваш въпроса. Но като намериш хляб, не го чопли от какво е направен, не мисли дали ще ти стигне или не, но изяж парчето и подкрепи силите си. Не мисли за утре. Питам: на кого животът е осигурен? Някои хора са осигурени повече, някои по-малко. Да допуснем, че някои от вас сте най-малко осигурени. Какво трябва да правите? Искате да бъдете богати? Хубаво, но всички не можем да бъдем богати. Казваш: „Да бъдем учени". Всички не можем да бъдем учени. „Да бъдем силни." Но и силни всички не можем да бъдем. Като погледнеш в природата, колко силни същества има? Слабите са повече, отколкото силните. Обаче вие мислите, че като сте силни, ще уредите работите си. Прави сте до известна степен. Същото е и като сте учени и богати, ще уредите работите си. Това е вярно само до известна степен. Но всички желаят богатство. Тогаз? Знанието не се намира в някоя банка, но в една малка глава. Както виждате, човек живее в една много малка колибка. Вие искате голяма къща, а пък живеете в една къща, чийто диаметър е 17-18,19-20-21 см надлъж, а пък широчината й е 15 см. Тази къща има два малки прозореца. И вие сте доволни от тази малка къщичка и все пак искате да имате голяма. В сравнение с други същества, в най-хубавата къща живее човек. Тя е палат в сравнение с техните. По-малките същества живеят в много по-малки къщи. Изобщо човек живее в една малка къща и има няколко врати, през които излиза. Той има и по-големи къщи, в които живее. Вие трябва да се научите да живеете и в по-големи къщи. Засега вие живеете в най-малкия апартамент. Аз го наричам долен апартамент, сутерен. В сутерена живеете и слънцето никога не ви огрява. И затова кашляте. Вентилацията не става както трябва, също и храненето не е както трябва.

 

Като ставаш от сън, бъди весел! Не си ли весел, работата не е добра. Не си дръж главата на ръцете, защото твоята къща не е толкоз голяма, че да не можеш да я уредиш. Защо тогава искаш да ти даде Господ по-голяма къща?

 

Съвременните хора се оплакват, че нямат големи постижения, че нямат успех в работата си. Защо нямат успех? Защото те очакват повече от другите, отколкото от себе си.

 

Не сте вие, които градите къщата. Даже къщата, в която живеете и казвате, че е ваша, не сте градили нито вие, нито баща ви, майстори са я градили. Други са дошли да я построят. Туй, което ти не си изработил, как може да бъде твое? Нито материалът е твой, нито работата е твоя, нито парите, които си дал, са твои. Тогава как може да бъде твоя къщата, я ми кажете! Де е философията? За да ви докажат, че къщата не е ваша, един ден ще дойде онзи, на когото принадлежи, и ще каже: „Трябва да излезете, понеже тази къща беше дадена под наем, срокът изтече". 120 години беше срокът в древност. Ти ще си вземеш всичкия багаж и само за 10 дни ще освободиш къщата, защото ще я ремонтират. Ние, съвременните хора, се намираме в голямо противоречие. Мислим как ще се оправи светът. Искаме един оправен свят. Не зная какво разбират хората под думите „оправен свят". Къщата не е наша, нищо не е наше - и искаме един оправен свят!

 

Вие нищо не разбирате. Имате някаква странна идея, че ви е нужно някакво перце, някакво украшение да се маха отзад и за туй перце от камилска птица правите голям въпрос. Понякога сте недоволни, че обущата ви не били такива, каквито искате, или че апартаментът бил много малък, стаята ти била два метра, а не била три или четири. Една стая от два метра аз я считам скандална. Скандалните неща са от два метра. Стаите от един метър са за притеснение, с три метра са свободни, а с четири, пет метра са още по-свободни. Ако имате една къща десет метра широка и десет метра дълга, какво ще я правите? Не ви трябват много големи къщи. Питам: колко е голяма къщата, дето живеяг 3 милиарда и 600 милиона жители? Ако ви кажа, че главата има дължина 10 сантиметра, право ли е? Главата е дълга 19, 20, 21, 22 сантиметра. Ако ви кажа, че главата има 25 сантиметра широчина, ще повярвате ли, че има такава глава? Тогава ние, ако твърдим това, ще приличаме на онзи, който казвал, че опашките на лисиците във времето на гедеона били по три метра. Един негов приятел му дал знак да намали, понеже това е невъзможно. И той намалил на два метра и половина. Онзи пак му дава знак. И другият като намалявал, намалявал, дошъл до половин метър и казал: „Повече не намалявам". Сега и ние ще съкратим и ще кажем, че главата на човека има 19 сантиметра дължина, 15 сантиметра широчина и 15 сантиметра височина. Туй е един апартамент. Но в тази малка къща какви ли не велики работи се строят!

 

Ние посвещаваме целия си живот на тялото, на следствията, там е всичката погрешка. Майката милва очичките, ръчичките, крачката, носленцето на своето дете, но не се стреми да погледне какво има в душата му, да види какво се крие в нея.

 

В сегашния живот ви трябват пари. Нямате ги. Ще ги придобиете. Къща нямате, ще придобиете къща. Това е външният живот. „Аз искам да бъда духовен, искам да имам, само колкото да преживявам". Не казвайте „колкото да преживявам". Да преживяваш, значи да преживяш като добитъка. Не, ако имаш богатство, да бъде голямо, за да си доволен, а не само да се залъгваш с едно парченце хляб; но като се наядеш, да ти е приятно. И всички вие си препятствате в живота по единствената причина, че онова, което желаете, сами го разрушавате. И без да знаете, си създавате своето нещастие.

 

Вие се намирате в един свят, за който сме дали криво тълкуване. Данните ни за него и за природата са погрешни. Търсим нещо там, дето го няма. Човекът заминал от тази улица, няма го. Трябва да имаме верни данни. Всяко нещо да го намерим на място. Доброто да го намерим на неговото място, и злото да намерим на мястото му. Където идеш, всяко нещо да бъде на своето място. А сега? Наместо доброто, намираш злото, наместо Любовта - безлюбието, наместо вярата - безверието, наместо надеждата намираш безнадежието.

 

Вие се намирате в положението на онзи варненски адвокат, който по време на войната спечелил 40 000 златни лева и си казал: „Каквото ще да става, аз се осигурих, мога да живея свободно". На другата вечер обаче се поминал. Какво по-голямо противоречие от това? В такова противоречие често изпадате и вие. Преди всичко, вие не сте осигурени. Ако някой ви попита, утре ще бъдете ли живи, вие не знаете. Казвате: „Аз не зная дали утре ще бъда жив, или не, дали ще си замина, или не". Че ти си един слуга, нает си от господаря си само за един ден. Питат те: „За колко дена си нает?" „За един ден. Дали утре ще бъда нает, не зная." Друг пък е нает за една година. Знаете ли вие за колко време сте наети на Земята? Вие трябва да бъдете прозорливи. Трябва да бъдете разумни.

 

Има известни мисли и чувства, които не са в хармония с човека, не му допринасят нищо. Има мисли, които те смущават. Например вас ви смущава мисълта, че ще умрете. Смущава ви мисълта, че може един ден да осирома-шеете, да остареете. Много работи ви смущават. Но каква предствата вие имате за старостта? Всички съвременни хора изучават патологическата страна на старостта. Слабият човек е стар. Вие изучавате патологическата страната на сиромашията. Има и патологическо богатство. Човек може да е болен и пак да е здрав. Може да е сиромах и пак да е здрав, може да е богат и пак да е болен.

 

И като заминете за другия свят - и там има недоволство. Не мислете, че там са изправени работите. И там има недоволство. Разправят сега цяла история, че някои искали да се върнат от онзи свят. Вие казвате: „Къде са?" Натрупали са се на границата на този и онзи свят, а няма условия да дойдат. Казват им: „Не може!" Защо? Сега няма да се спирам на това, защото то спада към една отвлечена област. Като се дойде до нея, хората казват: „Какво заблуждение!" То не се знае кой в света е заблуден... Нима да ядеш по този начин, не е едно заблуждение? Нима да спиш, какго сега спите, не е едно заблуждение? Нима да туриш един цилиндър на главата си, не е едно заблуждение? Нима да туриш копринени чорапи, не е едно заблуждение?

 

Нима да туриш лисича кожа на врата, не е едно заблуждение? Нима да туриш кучешки ръкавици, не е едно заблуждение?

 

Всички хора имат някакво верую. Те са родени с това верую, но на него трябва да му се дава храна. Децата съдържат това качество в себе си, но трябва да им се дава съответна храна, за да не станат хилави. Ако детето стане хилаво, у него може да се зародят противоположни страни на неговите мисли, противоположни черти на неговия характер - най-лошото, което човек има. Даже в любовта на човека може да се родят противоположни качества. Човешката любов може да се обърне на омраза, човешкото милосърдие може да се превърне в жестокост. Досега съвременните психолози не са обяснили защо става така. Всякога едно любовна чувство може да се превърне в омраза. Едно време българите считаха, че турците са големи неприятели, казваха: „Турчин е това, не е християнин". Но онова, което мъчи хората, не е вярата им. Това са техните разбирания. Когато интересите на хората не съвпадат, те веднага стават неприятели. В един дом братя и сестри, като започнат да уреждат материалните работи, веднага се скарват. Ако една любов е толкова низка, че не може да се справи с материалните неща - двадесет или тридесет хиляди лева не могат да се разделят, единият взел повече, другият по-малко, ако туй стане повод да се пожертва най-хубавото от живота - питам тогава: какво знание имаме ние?

 

Що е недоволство? Недоимък! Съмняваш се-това е недоимък. Не можеш да помниш - това е недоимък. Не достига умът ти как да мислиш - това е недоимък. Ходиш криво, или кракът ти е крив някъде - това е недоимък. Речеш да направиш нещо и се отказваш - това е недоимък. Ти казваш: „Така е нареден светът". Няма никаква философия в това. Светът не е нареден така. Твоят свят, твоите разбирания са така наредени. Ти искаш да те обичат хората-това е недоимък. Искаш да те уважават-това е недоимък. Искаш да станеш богат - това е недоимък. Искаш да станеш учител, да се подмладиш, да станеш висш чиновник - това е все от недоимък. Всичко това показва негативната страна на живота. Искаш да станеш добър, искаш да станеш светия - също е недоимък. Казвате: „Аз имам стремеж". Хубаво, този стремеж как ще го изпълниш? Казваш: „Аз искам да изпълня волята Божия". Това е недоимък. Искаш да изпълниш, а не знаеш как да я изпълниш.

 

Вие се настанихте тук, за идея дойдохте да живеете около мен, а сте оградили с телове вашите дворове. Идейни хора сте. Не, това са крайни егоисти, никакви светии, никаква идея няма тук. Нито пък забелязвам някаква отстъпчивост във вас. Като дойде до материалните работи, не забелязвам във вас никаква отстъпчивост. По форма вие сте толкова добри, колкото са и хората в света. Аз не ви осъждам, но ви предупреждавам, че ще страдате. И главите ви ще се охлузят. Девет пъти ще снемат кожите от главите ви. Девет пъти ще умирате, и пак същите ще останете.

 

Мърморенето е един лош навик, освободете се от това постоянно мърморене. Начумерени, кисели, недоволни, какво е това? Всичко да се държи в изправност. Очите ви са болни от мърморене, ушите - също, устата - също. Остарявате от мърморене. Щом престанете да мърморите, всичко ще оздравее и ще се обнови. Когато престанете да мърморите, животът ви ще се подобри.

 

Като обидят някого, той веднага пита: „Защо ме обидиха?" Невъзможно е да живееш на Земята и да не те обидят. Какво представлява обидата? Най-малкото петно, което може да падне върху тебе. Вървиш по улиците, все ще падне нещо върху тебе: или прах, или сажди от някой комин, или някоя птичка ще хвръкне над главата ти и ще те оцапа. Обида ли е това? Някоя муха кацнала на дрехата ти. Обида ли е това?

 

Как трябва да се изпълни волята Божия? Представете си, че аз съм поставил две сестри - едната на едната страна на масата, другата на противоположната страна на масата и на средата турям един килограм ябълки, от най-хубавите. Пет големи ябълки има там - един килограм. Всяка една сестра, като погледне, ще иска да изпълни волята Божия. Аз искам да видя как ще я изпълнят. Едната ще погледне, иска да види коя ябълка е най-голямата. Като я види, тя вече я е избрала. Двете се гледат една друга и се канят: „Заповядайте, вземете си". Изпитват се. Не искат да изкажат намеренията си. Всяка е хвърлила око на най-голямата. И по-безочливата взима по-голямата, а другата е недоволна, но замълчава. Питам: тая, която е взела голямата ябълка, изпълнила ли е волята Божия? За да се реши правилно въпросът, какво трябва да се направи? Аз бих разрешил този въпрос така, ще кажа: сестри, понеже сте хвърлили око на тази, голямата ябълка, да я разделим на две равни части, може да хвърлим чоп и всяка ще вземе тази половина, която й се падне. При всяко друго разрешение, все ще остане известно недоволство. Това е едно малко, микроскопично недоволство, но при някой дребен повод може да стане голям спор. Нито едната е работила за тази ябълка, нито другата. Домакинята, която е била толкова добра, ги е набрала от своята градина и ги е турила тук. Къде е престъплението? Престъплението е в техните желания. Стълкновението е в техните желания. Всяка една от тях има желание да вземе най-голямата. И от затаеното недоволство се заражда грехът. Освен това, ако задържиш тази мисъл по-дълго време, тя ще се отрази на психиката ти и оттам - върху лицето ти. Всяко недоволство е един психически процес.

 

Сега гледам ви, в събранията всики вие сте започнали по обратен път. Във физическо отношение се събирате, а в духовно отношение сте започнали с изваждането, все отрицателни качества си намирате. Какво изваждате? Вие като кажете: еди коя си сестра има някаква отрицателна черта, знаете ли какво става? Един лъч от тази лампичка изгасва. После казвате за друга: „Знаете ли тази сестра какъв недъг има?" Хайде, и втори лъч от лампичката изгасва. „Ами третата, откак дойде в събранието, внесе само разединение." Хайде, и трети лъч изгасва. „Ами тази четвъртата пък, откак влезе между нас, всички нещастия ни сполетяха." Хайде, и четвърти, пети лъч от светлината на лампичката изгасва. Вие говорите тъй отрицателно за петата, за шестата, за седмата, за осмата и т.н. сестри и току виж един след друг лъчите на светлината в лампичката изгасват, докато най-после изгасне и цялата лампичка. Вие изваждате, изваждате и настане най-после тъмнина. Това е един психологически закон, който предизвиква изгасване на светлината в нашия ум, в нашето съзнание. Изваждаш, изваждаш, докато най-после се намериш в пълна тъмнина, в ума ти е всичко загаснало и най-после казваш: „Господи, защо направи света така?" Господ казва: „Който гаси като тебе светлината на своя ум, той ще живее в тъмнина и в мрак".

 

Водата, поради живота на рибите в нея, се е опетнила и е изгубила едно от своите качества. Следствие на това виждаме, че природата за да избегне едно противоречие - е допуснала голямо количество сол във водата. По този начин нечистотиите, които се изхвърлят във водата, не могат да породят една ужасна зараза. Солта е предохранително средство. Тогава вие питате: защо са страданията в света? Страданията, това са солта на астралния свят. Ако идете в астралния свят, вие всички ще приличате на риби с люспи. Човек е една риба, която ходи във водата. Човек със своите непостижими желания прилича на риба.

 

Всички вие мислите само за себе си. Казвате за това мисля, за онова мисля, но доколкото схващам, хората, които имат за себе си мнение, че са много духовни, мислят само за себе си. Съвременните хора мислят за другите само кога? Когато имат много голям багаж, не могат да го носят на гърба си, и казват: „Да ти направим една услуга, да ти дадем от нашия багаж". А тези, които казват, че са готови да се жертват, те мислят тъй, но я ми покажете хора, които действително са готови да се жертват. Те са голяма рядкост. Доброволно, по Божествен начин трябва да мислиш за Бога. Някой път даже и най-развитите от нас, като ни обиди някой, започваме да се нахвърляме върху него, а после съзнаваме и казваме: „Аз не направих добре". Това не е само по един, а по дватри пъти на ден. И после питаме: „Защо Господ не идва?" Че как ще дойде? Любовта е закон на хармонията. Имайте хармония, и тя ще дойде. Няма ли хармония, Любовта няма да дойде.

 

Казвате за някого: „Аз пет пари не давам за него". Не давате пет пари, защото не мислите. Честолюбив сте, защото не мислите. Груб сте, защото не мислите, алчни сте, защото не мислите, не ви вървят работите, защото не мислите.

 

Господ ви е дал толкова богатства, а вие седите отчаян, че някой си не ви обича.

 

Трябва да се освободите от вашето минало. Вие сте недоволни от окръжаващата среда. Недоумяваш защо Господ ти е пратил тази съседка. Но и твоята съседка казва същото за тебе. Вие един от друг се оплаквате. Кой ще каже на коя страна е правото? Когато двама души се оплакват един от друг, кой е прав? И двамата са на правата страна. Щом и двамата са прави и са недоволни един от друг, ще ги разделите. Триъгълниците трябва да се увеличат. Единият ще преместите на 20 км, на 100 км разстояние или на другия край на Земята, за да не се виждат.

 

Не си разположен, остави неразположението настрана, твоето неразположение и ти сте две различни неща. Като се гневите една на друга, знаете ли на какво приличате? Представете си, че една муха дойде и ви наплюе по носа. Започвате: „Какво право има тя?" Хукнете да я гоните, гневите се на всички други мухи. Изчистете носа си и нищо повече. Нещо някой за вас казал. Изчисти го и нищо повече. Ама не, вие продължавате: „Знаете пи какво направи тази муха на носа ми?" Остави я настрана. Някой ви обидил, не разправяйте това, което той ви е казал на други, защото го посаждате в техните умове. А вие започвате да разказвате обидите си една на друга и тъй разнасяте приказките си из цялото общество. Едната разкаже това нещо на втора, втората - на трета, прибавя се към казаното по едно качулче и излиза една голяма новина. Това сте вие, учениците на 20 век.

 

Тръгнете от къща в къща и казвате: „Знаеш ли онази, тя е такава-онака-ва". Това показва, че между вас има вятър. Питам някои: „Защо ходите от къща на къща да разправяте за тази, за онази?" Питам: „Защо е този вятър?" Причината е външна. Трябва да разбирате тези външни движения, които не зависят от вас. Ако си един лист и дойде вятър, непременно ще се сблъскаш с някого и затова кажи: „Прости, не исках". Затова трябва да си прощавате. Като утихне вятърът, пак ще има мир и съгласие, духне вятър - пак каране. Това е един действителен факг в живота и вие казвате: „Вятър духа". Всеки трябва да си има по един калпак, та като духне вятърът, да го сложите на главите си и всичко ще бъде в мир и съгласие. Който има такъв калпак, това подразбира, че той умее да въздържа своите мисли и желания. Има ли човек такъв калпак, и в мислите и в желанията му ще има порядък, няма ли такъв калпак - работата е зле.

 

Бог е в хората, но не присъства в еднаква степен във всички хора. В чешмите тече вода, но през една тече повече, а през друга - по-малко. В морето има много повече вода. Това е един труден въпрос. Не мислете, че е лесен. Аз съм се натъквал на тези мъчнотии, понякога на големи мъчнотии съм се натъквал. Мога да ви дам задачи, които са почти нерешими. Например, аз не искам да ме приемат на гости, да ме настанят в своята топла стая, а те да останат на студено на 30 градуса под нулата. Бих предпочел аз да стоя в студената стая. Аз си нося в джоба печката и ще си стопля стаята. Ето къде е съблазънта. А пък всички ние искаме другите да се жертват за нас. Аз се питам: защо другите хора да се жертват за мене, какво съм направил за тях? Това е прерогатив само на Бога. Бог е създал целия свят. И ако те изявят Божествената Любов, аз съм съгласен. За да оценя Божествената Любов, аз съм съгласен да вляза у тях. Но ако искат да ме приемат, за да покажат колко ме обичат, тогава аз няма да приема това. Ако решат да го направят, те непременно ще ми дойдат на гости и пак ще бъде студено времето. И ако не отстъпя топлата стая, тогава ще мисля отрицателно. Ето една ръководно правило, можем да го приложим.

 

Има две неща, към които се стремите. Вие искате да станете знатни и велики в света. Това е хубаво. Отлично е. Но знатният човек трябва да бъде много умен и силен, той трябва да бъде и много богат, защото като стане знатен, ще влезе в други отношения с околните. Отношенията към Бога са вътрешният живот, истинският живот, който е живот на уединение, на самота. А вие не го разбирате и казвате: „Самотен съм!" Че вие сте в най-хубавото положение - няма кой да ви безпокои, но не го използвате, а се оплаквате, че сте самотен! Искате да станете знатен. Може ли един болен човек да стане знатен? Не може!

 

Интересно е, защо Христос казва на учениците си, никога да не поздравяват, когато вървят по пътя. Нали сега се счита за културно да поздравиш някого, а Христос казва, да не поздравяваш, като вървиш по пътя. Стихът е ясен сам по себе си. Христос казва, че ги изпраща като овци между вълци. Питам: когато една овца срещне един вълк, как ще го поздрави? Думата „поздравление" подразбира двама разумни хора, които се обичат и могат да се поздравяват.

 

Всички съвременни хора са крайно лековерни, по-лековерни хора от днешните надали е имало. Общо говоря за цялото човечество. Даже и най-големите скептици са лековерни. Скептиците, невярващите хора са най-ле-коверни. Вярващите и набожните са по-малко, те са по-скептици. Когато проповядваш Царството Божие на един беден човек, по-лесно ще повярва, но на един богат, като му разправяш за Царството Божие, той ще каже: „Я остави тая работа!" Аз наричам невярващите хора „милионери", те казват: „Царството Божие не може да дойде". Утре, като осиромашеят, ще станат лековерни. Вземете хора, които са учили, свършили са по няколко факултета, от високо произхождение са. Те казват: „Ние чужд съвет не искаме, имаме си свой ум, свое вярване". Обаче виждате, че същият учен човек като заболее, вика лекар. Той му хване пулса, сериозно си поклати главата, отвори му устата, гледа му езика, окото, преслушва го. Извади рецепта и пише. Вие я занесете в аптеката, дадат ви едно шишенце лекарство. Казват ви: „На час по една лъжичка". И вие изпълнявате. Вземе болният шишето и въпреки че е свършил четири факултета, гледа часовника: като дойде времето, взема лекарството. Сега вие може да се смеете, но този човек, като гледа шишето, гледа да извади здраве от него. Аз виждам хубавата страна. Ако този човек би вярвал във всяка една лъжица, той би оздравял.

 

В живота има фиктивни работи, които ни измъчват. Станеш сутрин, измъчват те слугите. Ако си жена, измъчва те мъж ти. Ако си мъж, измъчва те жена ти. Ако си майка, измъчват те децата ти, ако си ученик, измъчва те учителят ти. Ако си учител, измъчва те ученикът. Мъчения и големи противоречия има навсякъде. Вие искате да уредите живота си, а не знаете как - също като мома, която избира момък, за да се ожени. Един не харесва, друг не харесва, докато не я заблуди някой подлец. Това не се отнася само до вас. Не само вашия живот, но целия живот го описвам така, както е. Навсякъде животът се развива еднакво.

 

Е, вие казвате: „Да ни помилва Господ!" Как ще ви помилва, когато нямате туй дълбоко съзнание, Христос да слезе да изясни погрешките ви. Погрешките и съблазните са неизбежни, и ако Христос не влезе във вашето съзнание, тия погрешки ще създадат един дисхармоничен живот, а от тая дисхармония всички страдате.

 

Днес войната е външен процес, но тя става и вътре в човека. Някой се разгневи и в един момент на тоя гняв стават жертва пет милиона клетки. Ти, човекът, не се ли осакатяваш сам? Цялото ти тяло е пълно с инвалиди. Питате: „Защо воюват хората?" Питам: „Ти защо се гневиш без причина?" Някоя жена иска да се разведе с мъжа си, а същевременно ме пита, защо воюват хората. Понеже нейната женитба е неестествена, затова и хората воюват. Неестествената женитба създаде войната. Трябва ли да се жени човек? Женитбата е естествен процес, но човекът трябва да се жени по закона на Любовта, по закона на Мъдростта и по закона на Истината. Човек трябва да се жени по закона на живота, по закона на знанието, по закона на свободата. Човек трябва да се жени по закона на движението, по закона на учението, по закона на работата. Който не се жени по тия закони, греши. Не е лошо, че греши човек, но той трябва да се ползва от погрешките си. Като изправя погрешките си, човек поумнява. С поумняването си, той печели голямо богатство.

 

Веднъж дошъл на Земята, човек има известна мисия, която трябва да изпълни. За да изпълни мисията си, даден му е известен капитал, който трябва да вложи в работа, да придаде нещо към него, а не да го зарови в земята и да остане неизползван. Всеки човек трябва да има желание да се прояви в известно направление, било в музика, в наука, в поезия, в изкуство и т.н. За да се прояви в каквото и да е направление, човек трябва непременно да работи и прилага. Ще кажете, че човек е изработил много неща. Това, което е изработил вече, е резултат на неговата минала дейност. Важно е, какво ново днес ще придобие. Какво се ползва човек от четенето на добри и свещени книги, ако нищо не е приложил? Човек може да е чел десет пъти наред Библията, но ако не знае как да се справи с най-малкото изпитание или нещастие, той нищо не е придобил. Всяка книга има смисъл дотолкова, доколкото може да придаде нещо на човека.

 

Ако вие сте на екватора, нощите и дните са равни: 12 часа нощ и 12 часа ден. Ако пък се пренесете в умерените пояси, дните и нощите тук се намаляват и увеличават. През половината година нощите се увеличават - зимно време, а пък през пролет дните се увеличават. А пък ако отидете на северния полюс, там ще срещнете друго явление. Там нощите и дните са много големи. Там в годината има един изгрев и един залез. Слънцето като изгрее, върви нагоре, качва се нагоре. Тук го виждаме, че залязва, а пък на северния полюс се качва като витло нагоре. После почва да слиза и изчезва; чудите се, че слънцето вече не изгрява. Аз не съм срещал нито един астроном да обясни това явление, но така, че всеки да го разбере.

 

Ако можехте да се изкачите на 4 000-5 000 километра над Земята, щяхте да имате ясна представа за движението на Земята и на Слънцето. Идеята щеше да ви стане ясна. Защо именно на северния полюс Слънцето се показва така? Аз казах на едного: „Можеш ли да направиш един прозорец, който да показва и север, и юг?" Ако направиш една къща на северния полюс и туриш един прозорец на север, там този прозорец ще стане и южен, понеже слънцето обикаля, върти се. И така, един прозорец ще бъде и северен, и южен. Ще кажеш: „Не е логично това! Как така северен прозорец да стане южен!" Може, но тук не може.

 

Такива противоречия има и в умствения, и в духовния свят. Там има още по-големи противоречия. И вие, като не можете да ги разрешите, казвате: „Това не е вярно!" Вярно е, как да не е! Но трябва да отидеш на мястото, да го видиш! Тук не е вярно, то там, на северния попюс е вярно - южният прозорец може да стане и северен. Слънцето там се премества и югът става север, а север става юг. И Слънцето върви и обикаля горе; няма запад.

 

Ти казваш, че не ти върви. Вървиш вечерно време, блъснеш се в тъмното в някой камък, или в плет, в някой кол, в някоя стена и казваш, че в този свят има страшен безпорядък. А тези хора, които са направили плетовете и стените, са имали идея. Ти се възмущяваш, защо има тук плет, а там стена. Имало е причина за това.

 

Ти казваш: „Лоши са жените". Казваш: „Лоши са мъжете". „Лоши сатър-говците." „Да се пазиш от този човек, той е цял дявол." Едно неразбиране има в света. В какво седи злото? Някой казва: „Аз сега не го разбирам, но в бъдеще ще го разбера". Ти и в бъдеще няма да го разбереш. В бъдеще ще разбереш колко много работи не си разбрал. По този път, по който се върви, нищо не се разбира. Ти ще разбереш до известно време и после ще почне обратният процес. От сутринта, като изгрее Слънцето до обед - това е зенитът на твоето разбиране. И след като Слънцето залязва, ти ще разбираш толкова, колкото и когато е изгрявало. Колкото е влязло, толкова е и изтекло. При изгрева на Слънцето нещо от Божията Любов е влязло в тебе, но като е залязло Слънцето, пак е излязло навън.

 

Има девет съществени причини, от които произтича нещастието на хората, и девет съществени причини, от които произтича щастието на хората. Всички останали причини са второстепенни, но деветте са съществени, кардинални.

 

Първата съществена причина е непознаването на Любовта и неизпълнението на нейния закон. Въпреки това философите говорят за Любовта, обясняват я, но тя не трябва да се обяснява. Тя е свят, в който трябва да се потопиш, да участваш в него, да се ползваш от благата му - нищо повече. Човешките понятия за Любовта, определянето й като малка и голяма, като човешка и дяволска, това са неразбрани неща. Любовта е наука. И дяволът е ангел, но живее само за себе си. Втората съществена причина е непознаването на Мъдростта, на благата, които тя носи. Третата съществена причина е непознаване на Истината и неподчиняване на нейните закони. Непознаването на Любовта, на Мъдростта и Истината са трите важни причини за нещастието на хората. Познаването им причинява тяхното щастие. Това са причини от Божествения свят. Някой мисли, че може и без Любов, и без Мъдрост, и без Истина. Може и без тях, но последствията са лоши.

 

Втората тройка от съществени причини са неразбирането на живота, на знанието и на свободата. Като не разбират живота, хората изискват от него това, което той не може да им даде. Животът не е за вас, той е за Любовта. Вие трябва да слугувате на живота, за да го разберете. Искате да се ползвате от благата на живота, без да го разбирате. Това е невъзможно. Всички говорят за знанието, без да го разбират. Какво носи знанието за човека? Мисъл и светлина. Това, което не носи мисъл и светлина, не е знание. И за свободата се говори, без да я разбират. Едно искат хората - да бъдат свободни. Какво всъщност е свободата? Свобода без познаване на Истината е невъзможна. Който си позволи да направи нещо в разрез с Истината, ще се намери в голямо противоречие, т.е. в голямо ограничение. Ограничението причинява ред болезнени състояния в мислите, в чувствата и в постъпките на човека. Всяко ограничение, което се отнася до човека или до ангела, до индивида или до народа, причинява едни и същи резултати. Живот, знание, свобода са атрибути на ангелите. Те имат отношение към духовния свят. Физическият свят обаче е за хората. Към тях се отнася третата категория съществени причини: движение, учение и работа.

 

Всички страдания, всички противоречия в света произтичат от факта, че хората търсят Истината и Любовта отвън някъде. Първо ще ги намерите вътре в себе си и в хората, а после ще ги търсите отвън. Когато две същества съзнаят, че имат Божествено начало в себе си, те вече се познават, имат две, три, четири и повече допирни точки помежду си и образуват системи от планети. Ето защо, който търси Божественото в себе си и в другите хора, той няма защо да се спира върху дребнавостите на обикновения живот.

 

Ако нашата философия, че сме създадени по образ и подобие Божие, беше права, то досега не бихме ли изправили и подобрили своя живот? Ако всичко зависеше от нас, ако нямаше какво да ни спъва, това би било напълно вярно. Но опитайте се да живеете един свободен живот! Кажете си само: „Аз съм свободен", дори и в най-положителния смисъл, и ще видите изведнъж колко противоречия ще срещнете. Някой казва: „Аз мога да говоря каквото си искам". Нищо подобно! Ако започнеш да говориш каквото си искаш, след една седмица хората ще кажат, че си неразумен, луд човек. Има един разказ за млад момък, който се хвалел на своя приятел, хванал се на бас, че поне една седмица може да говори истината. И тогава за една седмица се скарал с господаря си, с баща си, с майка си и понеже бил сгоден, най-после се скарал и със своята годеница. Тя му казала, че като нея друга няма. Той си позволил да й каже: „И от тебе по-красиви има!" „Махни се тогава и да си вървиш, откъдето си дошъл." Той се върнал при своя приятел. „Спечелих баса, но всичко загубих." Питам сега: какво ще ви ползва да говорите истината, ако ще загубите всичко? Това говорене на истината ли е? Казвате: „Ние имаме едно особено мнение за истината". Туй е ваше мнение! Да си казваш мнението - това не е никаква философия. Онзи, който е казал, че годеницата му не била толкова хубава, той не е разбрал онзи закон, че човек може за една година да стане красив и за една година да погрознее.

 

Аз мога да ви обясня много работи, но често, като се обясняват нещата, те пак остават необяснени. Хората са така задръстени, че често не зная как да им говоря. Ако от мое гледище засегна въпроса за честност, какво е човек да бъде честен, без да искам, ще ви обидя. Ако ви обясня какъв трябва да бъде справедливият човек, аз ще обидя и себе си, и вас. Хората днес говорят за справедливост, но за справедливост на вълка и на лисицата. След като одрал кожата на агнето, като го разделили, вълкът дал вътрешностите на лисицата, а за себе си задържал цялото агне. После спорят кой на какъв дял има право. Вълкът има право и лисицата има право, но какво е правото на агнето - не питат.

 

Има едно противоречие в живота, което не можете да си обясните. Всички хора искат да бъдат щастливи, да бъдат богати, да бъдат учени, да бъдат добри. Но те не разбират законите на живота, не знаят как може човек да бъде щастлив. Щастието е нещо велико. Дойде ли до щастието, човек трябва да бъде много умен. За да бъде щастлив, човек трябва да бъде нещо повече от светия. И светията не може да бъде напълно щастлив. Щастие има само при едно условие - щастието е резултат на Божествената Любов. Който живее в тази Любов, само той може да бъде щастлив. Но това не е любовта, в която сега живеете. Понякога ви отпуснат от Божествената Любов само за няколко секунди или за няколко минути и след това прекъснат тока. И тук именно сте се излъгали. Като сте вкусили от тази Божествена Любов, вие сте се подмамили по нея и заради нея сте влезли в човешкия ред и порядък на нещата. Но това е само външно позлатяване. Съществата от невидимия свят, които са разумни, съзнателно са позлатили живота отвън, за да ви подмамят с него, а отвътре са оставили горчивините. И всеки, който вкуси отвън живот, радва се, но като влезе малко по-навътре, веднага се натъква на горчивините и казва: „Отвътре не е така". Да, отвътре не е така. Отвътре има горчивини, големи горчивини има. Не че животът е горчив, но има един горчив примес в живота, който произтича от съвсем други причини. Тази горчивина произтича от крайния егоизъм, от неразбиране на човешкото съзнание, от неразбиране на човешкия ум. Каквото искате кажете, но тази горчивина произтича от неразбиране на нещата.

 

Казвате: „Ние трябва да вярваме!" В какво трябва да вярвате? В това, което хората са направили ли? В съвременните аероплани ли трябва да вярвате? Че утре тези аероплани ще почнат да снасят своите яйца по 25 килограма. Като избухнат тия яйца и се излюпат, сума хора ще изпоядат.

 

Нали говорим за свобода? Всеки има право да вярва в каквото иска. Тогава нека внесем едно общо верую. Дотогава, докато човек държи едно верую само за себе си, ние не трябва да се месим в неговия живот. Той си държи това верую за себе си, колкото и противоречиво да е това гледище. Обаче, щом започне да го налага на другите хора, които също си имат свое верую, те започват да го ограничават. И тогава казват, че това е неверотърпимост. Следователно, противоречията в живота се дължат на неверотърпимостта.

 

Викат един човек, когато е направил престъпление. Няма какво - всичко е написано на неговата глава, върху неговия мозък и по неговото тяло. Престъплението, което е извършил, то е там написано. Ако му задавате въпроси на този човек, той ще ви отговори как е направил престъплението. И доброто, и злото, са вътре в човека. Този човек, който е извършил престъплението, той вижда, че не е постъпил добре. Защо? Защото не е постигнал целта, която е гонил. А всяко престъпление в основата си има една добра мисъл. И когато тази мисъл не е постигнала целта, заложена в самата природа, ние казваме, че тази идея не е съобразена с живота.

 

Ако ние можем да победим всичко, животът ни ще изчезне. Трябва да има нещо в живота, което да не се побеждава. И всеки човек трябва да има нещо в себе си, което никой не може да победи. Това значи да имаш непостижим идеал.

 

Когато в сърцето има натрупани непостигнати желания, те не могат да се асимилират и се създават астрални токсини. Същото става и когато човек не реализира свои мисли, свои идеи, тогава се образуват ментални токсини. Тези токсини са първото условие за образуването на микробите.

 

Хората остаряват и умират, защото подпушват в себе си известни сили, които остават неоползотворени. Тези сили разрушават формите, които са ги подпушили. Това разрушение на формите ние наричаме смърт. Това се отнася не само за човека, а за всички същества: те минават през същия процес и учат тоя велик закон, че трябва да се приспособяват към новите условия, които природата създава.

 

Ти насилваш ръцете, краката, очите, ушите си, без да мислиш за последствията. Вечер, като се върнеш от работа, не мислиш да краката си, да ги измиеш, да облекчиш положението им. Хората се занимават със социални въпроси, а оставят настрана близките до тях въпроси - за своя ум, сърце и тяло.

 

Четох, че в Париж за една служба са се явили 15 000 кандидати. Кому ще се падне? Ако за една служба се явяват 15 000 души, каква е възможност всеки един да я заеме? Колко години трябва да чака? Може да се направи едно математическо изчисление. Значи този от 15-те хиляди, който заеме службата, ще бъде най-щастливият. Но има и един най-нещастен. Те са на двата полюса. Всички 15 000 души ще бъдат наредени един след друг. Щом първият, който е заел тази служба умре, ще дойде вторият. Ако така умираха един след друг, най-сетне ще дойде ред и на последния. Случаят може да се обясни и така: на бойното поле си и сте 15 000 кандидати за командир, но за да дойде твоят ред да командваш ротата, трябва да убият всички други - т.е. 14 999 души. Значи, за да получиш тази служба, трябва да измрат 14 999 души. Питам: каква е тази служба? Всички вие искате да заемете такива служби. Това е един механически процес. Това е една голяма неразбранщина.

 

Какво е вашето понятие за доброто? Доброто конкретно представя основата. То е твърдата почва в духовния свят. Без добро ти не можеш да градиш. Стабилността на мислите, тяхното вътрешно съдържание, то е доброто. То е една твоя мисъл, едно твое чувство. Ако не е доброто, ти не можеш да градиш. Добро е туй, върху което можеш да градиш. Една мисъл, която не е добра, не можеш да градиш върху нея. Едно чувство, което не е добро, не можеш да градиш върху него. Една сила, която не е добра, не може да градиш върху нея. Но какво се разбира под думата твърдост? Тя е едно качество, едно чувство на устойчивост. Само твърдите неща устояват, на тях можеш да разчитат. Това е бяло, друго е черно. Това е зло, това е добро. Злото винаги взема. Следователно, щом си неразположен, значи че няма откъде да вземеш. Разположен си, ти си добър, имаш в себе си преизобилно - даваш, както изворът дава. Противоположното на извора, кое е? Сух, сухота. Казвам: кое е сухо? Което поглъща в себе си. Сухотата приема повече светлина в себе си. Сега туй са външни понятия, но те играят важна роля. Един човек, който не знае как да постави нещата в ума си, който не знае как да постави нещата в сърцето, си, който не знае как да постави природните сили във владението на волята, той винаги се намира в противоречие.

 

Молитвата на човека зависи от религиозните му чувства. Някои хора, които имат слабо религиозно чувство, не искат да се молят. Това е един дефект. Друг, у когото музикалната способност е развита, обича да пее. Някой казва: „Аз не искам да пея". Той мисли, че това е качество. Не, това е дефект. Тази способност е слабо развита у него. Някой казва: „Аз не искам да имам приятели". У него чувството за приятелството е слабо развито. Някой казва: „Аз искам малко да работя". Той няма смелост, приложението е слабо развито у него. Някой не иска да се храни. У него е слабо развита хранителна полуспособност. Яденето е полуспособност, полуинтелектуал-на способност. Ти мислиш, че като не можеш да ядеш, си постигнал нещо. Това е един дефект. Ако много ядеш, пак е дефект. Ако много обичаш, пак е дефект, ако не обичаш, също е дефект. Ти не можеш да обичаш повече, отколкото трябва. Казваш: „Да обичам всички хора". Това е много общо казано. В даден случай, кои обичате най-вече? Които са по-ясни в съзнанието ви, тях обичате повече.

 

Ако се спънеш и паднеш някъде, как ще обясниш това? За мене всяка погрешка е едно спъване. Да направиш една погрешка, значи, да се спънеш. Човек винаги се спъва. Наблюдавайте себе си. Всякога щом човек се раздвои, неговият ум започва да работи в две противоположни посоки и той винаги ще се спъне. Ако не може правилно да разрешите едни въпрос, законът е същият.

 

Не е нужно да се отказвате от старото. Вашите стари навици да бъдат корени, както корените на дърветата. Новите ви навици да бъдат клони с плодове. Ще живеете едновременно отвън и отвътре - едни в корените, други в клоните и така ще примирявате противоречията. Взимайте пример от растенията.

 

Всички хора говорят за новото. В какво се крие новото? В противоречията. Дето няма противоречия, там новото е изключено. Значи, дето са противоречията, там е новото. Когато един се ражда, друг умира - това е новото. Старото умира, новото се ражда.

 

Съвременните хора говорят за стар и за нов път в живота; първия критикуват, а втория препоръчват. Кои са признаците на стария път? В стария път човек слугува на господар, който повече взима, а по-малко дава. При това положение господарят се увеличава, а слугата се смалява. В новия път е точно обратно: господарят се смалява, а слугата се увеличава. Обаче и този път още не е правилен. Трябва да се дойде до положение, когато и господарят, и слугата еднакво да растат, еднакво да се смаляват. Това подразбира, че трябва да има правилна обмяна между господаря и слугата: колкото взимат, толкова ще дават. С други думи казано: колкото се влива навътре, толкова ще се излива навън. В шише от един литър ще налееш най-много един литър вода и ще излееш един литър. На търговски език казано: не взимай от маслото повече, отколкото си дал. Ще кажете: „Каква е тази търговия, ако трябва да продаваме стоката за толкова, за колкото сме я купили? Та ние в скоро време ще фалираме." В това именно се състои заблуждението на хората. Те мислят, че трябва да купуват по-евтино, а да продават по-скъпо, за да прекарат един сносен живот. Другояче според тях не може да се живее. Всъщност този начин на живеене е най-труден, но всички хора живеят така.

 

Искате ли да избегнете противоречията на живота, водете се по разумните закони на Битието. Който знае закона за смаляването и увеличаването, той лесно ще се справя със своите мъчнотии. Много хора днес страдат, защото са учили само изкуството да се увеличават. Те трябва да изучават само закона на смаляването, да се смирят. Малкият, смиреният човек може да мине отвсякъде. Големият обаче се спъва и от най-малкото препятствие.

 

Когато мисълта започне да работи у вас, веднага ще дойдат обратни резултати. Това да не ви смущава. Обратните реакции са признак на прави реакции. Не може да стане обратна реакция някъде, ако преди това не е станала права. Дето има действие, там има и противодействие. Не се обезсърчавайте от противодействията. Чрез тях човек се калява.

 

И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може. Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности. Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки. Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират закона на противоречията, те черпят сила от тях. Христос е минал през най-големите противоречия. Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания. Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават.

 

Обаче, великите хора разбират смисъла и значението на противоречията. В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения. Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.

 

Злото е една творческа сила в природата. Първият принцип, който слиза в природата да твори - то е силното. В злото има повече сила. В доброто има повече мекота. Силата е създадена с мекотата. Ако речете да отделите доброто от злото, вие ще се натъкнете на една болест, която е неизлечима. При сегашните условия, както хората са създадени, ако се изключат болестите из живота на хората, те ще се натъкнат на едно много по-голямо зло, отколкото сега, когато страдат чрез болестите. Болестите смекчават хората. Набрала се е много излишна енергия в човека и тя по някакъв начин трябва да се регулира. Затова идват болестите.

 

Не разрешавайте, нито примирявайте противоречията в живота. Например, вие ли вдигнахте мъглата? Не. Има една вътрешна сила в живота, която примирява, разрешава всички противоречия. Когато живеете в съгласие с Бога, всички несгоди, всички противоречия се разрешават правилно. Божият Дух прави нещата ясни. Където Божият Дух отсъства, там мъглата присъства. При това положение човек има очи, но не вижда. Дойде ли Божият Дух, мъглата се вдига, хоризонтът става чист, противоречията изчезват и човек вижда ясно.

 

Съвременните хора се извиняват със слабостите си, като че те са присъщи на тяхното естество. Не, слабостите не са присъщи на човешкия дух, вследствие на което човек няма право да се извинява с тях. Той няма право да се крие зад своите слабости, като зад параван. Преди всичко изкушенията, изпитанията и мъчнотиите в живота на човека са дадени точно според неговата сила. Те не са по-големи от силата му. Дори нещо повече, силата на човека е по-голяма от мъчнотиите и изкушенията, които му се дават. Затова именно, човек се съди, когато не издържи на дадено изкушение. Кое съди човека? Силното в него, което му е дадено като средство за борба с изкушението. Въпреки това, човек пак търси начин да се извини и казва: „Аз съм слаб". Когато Бог забрани на първите човеци в рая да ядат от плодовете на дървото за познаване на доброто и злото, Той знаеше, че те са силни да изпълнят тази заповед. Ако Бог имаше даже най-малкото съмнение в силата на първите човеци, Той никога не би им дал подобна заповед. Значи Бог напълно разчиташе на силата на човешкия дух.

 

Това, което сегашните хора търсят - свободата - тя не се намира така лесно. Каква свобода ще намерите? Свободата на едни хора е робство за други. Свободата на богатия е робство за сиромаха. Свободата на един народ е робство за друг народ. Щастието на един народ е робство за друг народ. Това са видими противоречя, които съществуват при сегашния ред на нещата.

 

Дотогава, докато хората се намират в положението на гъсеници, всички листа на дърветата ще страдат. Не може на гъсениците да се проповядва никаква философия, да им се внушава, че те не трябва да ядат листата на дърветата. Листата винаги ще страдат от гъсениците. Но щом гъсениците се превърнат в пеперуди, тогава листата на дърветата ще се освободят от страданията си. В тяхната еволюция много въпроси са много правилно разрешени. В природата не е така, но тя ни е оставила тези процеси, за да видим, че има един път на разбиране на този прогрес. Обаче прогресът на пеперудата е спрян. Като не може да прогресира по-нататък, тя снася яйца, завива се в какавида и след време отново се превръща в гъсеница. Тя се превръща ту в гъсеница, ту в пеперуда. Значи, ту зло има в природата, ту добро, но по този начин светът не може да се поправи. Какъв е законът, който трябва да се научи? Когато се намирате в неблагоприятни условия на живот, в положението на гъсеница, вие трябва да знаете, че ви очаква положението на пеперуда, можете да се превърнете в пеперуда, да влезете в благоприятните условия на живота. Но ако не знаете как да използвате положението на пеперуда, пак ще се върнете в първото положение, в състоянието на гъсеница и тогава положението ви ще бъде по-лошо, отколкото е било първото. Какъв е законът сега? За да се освободи от сиромашията си, сиромахът трябва да бъде трудолюбив, търпелив - в това седи неговото спасение. За да запази богатството си, богатият трябва да бъде щедър и чист. Кой може да бъде чист? Чист може да бъде само честният и справедливият човек. Аз тълкувам така чистотата. Според мене, чистотата е символ, емблема на справедливостта, на честността. А щедрият човек е човекът на Любовта. Ти не можеш да бъдеш щедър, ако Любовта не е проникнала в твоята душа. Ако си богат и искаш да запазиш богатството си, трябва да обичаш всички хора около себе си, да бъдеш честен и справедлив. Тогава всички хора ще се кооперират с теб.

 

Има три естествени същини в човека. Има три вида хора в света: едни, у които умът преобладава; други - у които сърцето преобладава, и трети -хора на волята, на физическия свят. Следователно в света има три диаметрално противоположни възгледа за живота. Противоречия има в становищата, от които те произлизат. Противоречия има между един здрав и един болен човек. Здравият се радва там, където болният плаче. Най-мъчно нещо е даугодиш на един болен човек. Няма по-мъчна работа, на един човек, на когото краката са наранени, да му угодиш. Колкото и да внимаваш, ще му причиниш болка. Ние, съвременните хора, се намираме в едно нездравословно състояние. В религията го наричат падение на човека, грехопадение, израждане и т.н. За израждането има доста книги написани. Въпросът обаче не е обоснован както трябва. Заключението е малко произволно. Израждане в света няма. В света има износване, изтриване. Няма израждане. Когато човешкият организъм изгуби силата, която съдържа, говорят за израждане. Когато един народ не се разплодява, говорят за израждане. Когато човешкият ум не може да ражда мисли, когато човешкото сърце не може да ражда чувства, когато тялото на човека не може да извършва своята функция, казват, че това е израждане.

 

Вие питате защо сте нещастни. Един сантиметър не ви достига! Туй подразбира онова, трезвото схващане за живота. Аз приемам като трезва мисълта на онзи, който е поставен от природата при възможно най-благоприятните условия. И ако такъв човек даде израз на тези благоприятни условия, той е истински трезвен, той има един обективен ум. Понякога чуваме следното: „Ние разрешаваме въпросите изведнъж, правдата и Любовта ще въведем в света със закон". Не, Любовта и доброто в света с насилие не могат да дойдат! Вие може да организирате цяла една армия, може да организирате един цял народ, може да го заставите да се върти като колелата на една фабрика, но да накарате този народ насила да живее по братски - никога! Не е било такова време и никога няма да бъде! Съществува един закон, диаметрално противоположен на човешкия. Хората на волята казват, че човек трябва да бъде силен. Но силата не е на първо място. На първо място в света е човешкият ум. На второ място е човешкото сърце и на трето място - човешката воля.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...