СВЕТЪТ

[Hristo Vatev]

СВЕТЪТ

 

Сегашното общество е вече към края си. Този цикъл свършва вече и всичко хора са поставени на изпит.

 

Никога светът не е имал толкова много знания и никога не е бил толкова жесток, колкото сега.

 

Природата е турила пръста си по цяла Европа и чертае. Пръстът й върви, чертае цяла една карта. Хората усещат това и всички се безпокоят. Този пръст чертае и засяга всичко. Какво е влязло в света? Нещо ново е влязло в света, влязла е една разумна сила в света, която казва на хората: „Така, както сте живели досега, не трябва да живеете повече!"

 

Голямото брожение в света се дължи на Христовия Дух, който работи в дълбините на цялото човечество.

 

Ако разгледате сегашния свят, съвременния строй, той от единия край до другия е едно насилие. Мълчаливо насилие има навсякъде, и то не само между хората, но даже и между растенията. Наблюдавал съм тревите. Някой ми казва: „Колко е хубава природата, колко е красива зелената трева, колко е велик Божият свят". Аз гледам с увеличително стъкло, с лупа, две животинки как са се хванали за гушата. Едното от тях прегризва другото. Има мъчения и там. Мъчат се, карат се, делят нещо.

 

В някои хора се забелязва следното: в началото на всяка работа са оптимисти, а при известно затруднение и изпитания стават песимисти. Казват: „Светът така не може да се поправи". И защо трябва да се поправя? Има неща, които не се поправят. Как можем да поправим студеното време? В малък мащаб, между стените на вашата къща това може да стане, като запалите голяма печка и по този начин се преборвате със зимата. Но отвън зимата се разполага какго си иска. Един ден и тя ще се промени, но засега ще я понасяме такава.

 

При сегашното разбиране на живота всеки служи само на народа си. И след това хората търсят общо разрешение на проблемите. Но общо разрешение за човечеството днес няма. При сегашните условия, който и да ви каже, че има общо решение, ще ви излъже. Ако имаше, хората щяха да го приложат. Ако ви кажат, че след 10 години ще дойде Царството Божие на Земята, не вярвайте. Ако ви кажат, че след 20 години ще дойде туй Царство Божие, пак не вярвайте. Ако ви кажат, че след 1 000,1 500,2 000 години ще дойде - има малко вероятност. Ще попитате: „Какъв е смисълът на живота?" Ако всички хора дойдат до едно съзнание, възможно е да внесат Царството Божие, но работата е, че хората днес нямат никакво разбиране. Тези хора не могат да се побратимят.

 

Не само религията, но и науката може да ни спаси. Не мислете, че това е в противоречие с всичко, което съм ви говорил за науката. Ти може да имаш и храна, но с нея ти пак ще умреш. Казва се, че ако човек гладува, ще умре. Смъртта не идва от недояждане, а от преяждане. Всички хора умират, но никой не умира от глад - всички умират все от преяждане. Ето какво разбирам под преяждане. След като си натоварил каруцата си повече от нейните възможности, като се счупи, тя вече не може да върви. Ти решаваш да не я товариш вече, но колата въобще не върви. Преставаш да ядеш, но след като колата ти вече е натоварена и счупена. Сегашното човечество - както индивидите, така и народите - все се осигуряват. Това е един обществен въпрос. Всички народи мислят, че ще дойде някаква опасност и осигуряват своето бъдеще. По някой път има известен разум, но обикновено постъпват безразборно. В известна степен и това е нужно. Но то в никакъв случай не е разрешението за един народ, който урежда своето бъдеще, нито за един човек, който урежда своето бъдеще.

 

Страхотиите, които стават, тези катастрофални промени са въздействие на живата природа върху хората. Гладът, който иде, болестите, които идат, социалните кризи, които идат, войните, които идат, раздорите в дома, изми-рането на младото поколение, това са все въздействия, за да се накара туй общество да мисли. Някои казват, че еди-кое си течение било причината. Не, в неразбирането на живота има нещо криво. В самите религиозни системи, които сега са внесени, има нещо чуждо. Те трябва да се поправят.

 

Има начини за избавление на хората. И аз се обръщам към вас, които ме слушате, и не искам да се обръщам към обществения живот, защото ние не разрешаваме обществените въпроси. Въпросът за обществения строй и благото на народите не зависи от нас, той зависи от законите на природата. И съвременните народи ще пожънат точно това, което са посели в миналото. Никой не може да ги избави от тази съдба. Сега може да се ударят само спирачките.

 

Като не разбирате живота, мислите, че обществото много ще ви даде. Обществото може да ви развали само. Вие се събирате по няколко да дружите и ако не разбирате закона, обществото, живота, ще ви разгласят. Вие нагласявате, те ви разгласяват. Казвате: „Хайде да се нагласим!" Ти го гласиш, то те разгласява, цял ден минавате в нагласяване - тин-тин, тин-тин. Утре пак започвате. Изхаби се струната, обтегнете я някой път повече - скъса се.

 

Но даже и най-големите материалисти, които казват, че в нищо не вярват, вярват, че един ден светът ще се оправи и хората ще заживеят по братски. Как ще заживеят братски? Вземете Русия, този нов ред на нещата какво направи? Какво стана там? Богатите, аристократите, князете слязоха долу, станаха сиромаси, а сиромасите станаха богати, те взеха техните места. Богатите, аристократите станаха пролетарии, а сиромасите станаха аристократи. С това поправи ли се светът? Че и едните имат душа, и другите имат душа. Богатите, които едно време бяха на власт, не разбираха живота, но и сиромасите, които сега са на власт, и те не го разбират. Те не го разбират, защото не може днес животът да се нареди добре за всички.

 

Комунизмът е религия в най-ниска степен на проява.

 

Болшевизмът е религия на труда, но болшевиките няма да оправят света. Те ще го объркат, но няма да го оправят. Светът ще се оправи, като се приложат трите закона: Любов към Бога, Любов към ближния и Любов към своята душа.

 

Аз имам съвсем друго понятие за света. За мен богат човек е онзи, който е добър; за мен сиромах човек е онзи, който има сила; за мен управляващ човек е онзи, който е разумен.

 

Аз мисля, че политиците няма да спасят човечеството. Любовта ще го спаси. Политическите партии идват в света по силата на специален закон. Искате или не искате, те ще дойдат, какго троскотът расте по нивите.

 

Процесът, който ще оправи и ще спаси света, е вътрешен, не е външен.

 

Хората от политическите кръгове са силно честолюбиви и ако се случи някой измежду тях да каже някоя дума на кого и да е от тия видни политически лица, даже с мек език, може да го засегне толкова много, че да произведе цяла реакция в него. Често в някои държавници, политици, които са на власт, личните чувства биват тъй сипно развити, че те само за една дума, даже деликатно изказана, са в състояние да отворят цяла война.

 

Казвате, че животът не е създаден, какго трябва. Създайте тогава вие един свят, какъвто желаете. Какъв ред ще турите в света? Можете ли да създадете такъв свят, че да дадете възможност на всички същества, от най-малкото до най-голямото, да работят разумно? Можете ли да създадете такъв свят, в който никое същество да не се оплаква? От Божествения порядък никой не се оплаква, но от човешкия мнозина се оплакват. Дето има справедливост, там е Божественото; дето е несправедливост, там е човешкото. Дето е разумност, там е Божественото; дето е неразумността, там е човешкото. Тая е причината, дето хората едни други се атакуват, какго мухите атакуват болните от захарна болест. От ред наблюдения, един французин дошъл до заключение, че мухите кацат особено много върху болни от захарна болест. Ако иска да не го безпокоят мухите, болният трябва да се лекува, да намали процента на захарта в организма си.

 

„Защо светът е такъв? Защо не е добър?" Питам: какъв трябва да бъде светът? Нека този, който задава въпроса, пръв даде пример, да стане добър. Или нека той даде план как трябва светът да се създаде, че да задоволи всички хора. Когато човек си задава този въпрос, без да прави усилия над себе си да се подобри, той сам е на крив път.

 

Човек трябва да има воля себе си да почне да оправя, после да мисли света да оправя.

 

Всички искате светът извън вас да се оправи. Светът вътре у вас трябва да се оправи.

 

Какво трябва да бъде нашето истинско понятие за Христос? Христос е великият принцип на Любовта, който трябва да държи хората като в едно семейство. Всеки човек трябва да бъде честен в себе си, в своето съзнание той трябва да има стремеж да се развива, да не бъде невежа, да учи. Но не само учен трябва да бъде, защото учените хора без сърца нямат импулс, нямат двигателна сила. Ако пък има двигателна сила, умът ще даде направление, сърцето ще даде сила, а волята ще даде всички възможности да се реализират онези идеи, които сега трябва да се постигнат. Има въпроси, които естествено трябва да се разрешат. Всеки един човек трябва да разреши нещо в себе си. По това се отличава човек. Ако в едно общество, ако в един народ всеки един би разрешил своите истински задачи, то и целият народ добре ще ги разреши. Затова се казва, че колкото повече умни хора има в един народ, толкова по-добре е за този народ. Или, когато казваме, че трябва да съществува една религия, религията трябва да бъде едно звено, да съедини хората, да облекчи мъчнотиите, които съществуват, или да подобри тяхното положение. В Писанието един от еврейските пророци казва, че в трябва да се създаде закон, който да не насилва човека в каквото и да е общество.

 

Защо Христос възкръсна? Защото този, който е бил горе, слезе долу и

 

Го възкреси. Бог едновременно се намира и на небето, и в ада. Който отива горе при Бога, Бог го праща долу, а който отива долу, Бог го праща горе. Всички днешни проповедници на християнството учат, че трябва да отидете горе на небето - при Бога, а аз казвам: ще отидете горе, за да ви прати Бог долу. Всички, които ме слушате, сте от ония, които обичате лесния път. Лесен път в света няма, има тесен път.

 

И Давид, и Данаил бяха запознати с цялата мъдрост от времето на фараоните. Когато всички знаменити учени хора от онова време трябваше да изтълкуват онзи сън и беше дадена заповед да се избият, Данаил си каза: „Не трябва да се прави туй насилие, по-добре е да се изтълкува сънят". И избави главите на учените хора.

 

Казвам: и днес ни трябва един Данаил, да се яви и да освободи главите на учените хора от Вавилонската империя. Намери се един учен човек - Хер-мес в Египет, който спаси главите на египтяните учени; намери се един учен човек, който в Израил спаси главите на евреите; в съвременния европейски свят трябва да дойде един учен сега да спаси главите на учените европейци. Трябва да дойде.

 

Когато някой мисли, че светът или животът може да се оцапа, той не разбира законите. Да се оцапа животът, това е равносилно да се оцапа някой висок връх от муха. Следователно мислите ли за чистота, мислете за Бога. Само Бог е чист. Тази е една от основните идеи, която постоянно трябва да държите в ума си. Намерите пи някакво противоречие в нея, знайте, че то е в самите вас. Всяко противоречие се дължи на някакво неразбиране. Неразбирането пък се дължи на външното разглеждане на нещата. Иска ли човек да разбере нещо, той трябва непременно да го разглежда най-малко от две страни: външно и вътрешно. Кажи ли човек, че целият свят е оцапан, той върви по ума на мухата, която мисли, че е оплюла и нацапала всичко. Този човек не е умен. Дойде мухата и казва: аз опетних всичко, нищо чисто не остана в света. Тази е първата лъжа на мухата. Що е мухата? Тя е дяволът, който заблуждава хората. Който лъже, който убива, той е подобен на муха.

 

От хиляди години хората все оправят света, но светът и до днес още не е оправен. Целият свят не е нищо друго, освен поправки и изправления, за което съществуват само правила и закони. Ако проследите цялата история на човечеството, ще видите, че тя е пълна само със закони и правила, закони и правила. И при всички тия правила има нещо в живота, което куца. Животът, т.е. онова, което куца в живота, куца по единствената причина, че в света има два порядъка. Единият порядък аз наричам Божествен, който е щастието на живота; другият порядък е нашият, човешкият. Има неща, които принадлежат на Божествения порядък, а има неща, които принадлежат на човешкия порядък. И ако нашият живот куца, куца по единствената причина, че човешките работи са влезли в Божествения порядък, вследствие на което спъват живота. Те спъват Божествения порядък да се прояви. И за да се възпита един човек, не се изисква нищо друго, освен да се извадят настрана човешките работи и да се остави само Божественото да функционира. Или другояче казано: извади калта, праха от часовника. И тогава такъв, какъвто е направен от природата, той ще върви по-правилно. Щом влезе прах в часовника, той престава да работи.

 

Обективният свят е реалният свят, който съществува физически. Духовният и той е една реалност, а субективният е онзи, който ние схващаме и разбираме. Той е вътрешен спрямо нашето схващане, а обективният свят е външното, което съществува. Следователно от разбирането на този външен свят се явяват различията между хората. Във всички времена хората са се различавали по своето разбиране. Има разни разбирания, има разни философски системи за обяснението на света.

 

Животът има една практична страна, която е достъпна за всички възрасти на човешкия живот, достъпна е за цялото органическо царство. Аз наричам „мъдрост" само това, което е достъпно за всички. Когато човек влезе в област на този свят, тогава има едно съответствие между човека и светлината, съотношение има между въздуха и човека, между почвата и човека, между онези органически сили, които работят и човека, между неговите мисли, чувства, съотношение има между целия органически свят. Така че ние, съвременните хора, живеем в три свята: един свят на завършените резултати той е материалният свят, един свят на силите аз го наричам свят на силните чувства, и един свят на вечната философия или на светлите мисли. Човек е сплетен от мисли, чувства и завършени резултати.

 

Нека оставим света да работи както знае. На днешния свят не можем да му помогнем по никакъв начин. Невъзможно е да му помогнем, не може да го изправим. Този свят си върви тъй, какго е тръгнал. Той трябва да завърши по същия начин.

 

Вие можете да четете колкото автори искате, пък и аз съм чел разни учени и философи, но досега нито един от тях не е дал правилно разрешение на сегашната криза, която съществува в света. Какго се е родил този свят, така и ще си умре. Този свят е непоправим, този порядък в света е непоправим нищо повече. Да му турят каквато искат система, да му проповядват каквото учение искат, да му поставят каквато и да е религия, сегашният ред на нещата е непоправим, сегашният свят е непоправим. Така седи въпросът. Това е един кораб, в който след влезли, и ще се молите на Бога да излезете благополучно до брега. Ако можете да излезете благополучно до брега, после ще се пазите кракът ви втори път да не стъпва в него.

 

Не мислете, че с попове светът ще се оправи. Светът ще се оправи със светлината, която иде. Светът ще се оправи с въздуха, който иде. Светът ще се оправи с водата, която иде. Светът ще се оправи с хляба, който идва. Ако ние не можем да променим нашата мисъл в светлина, ако ние не можем да променим нашата мисъл във въздух, ако ние не можем да променим нашата мисъл във вода, ако ние не можем да променим нашата мисъл в хляб, нищо не можем да направим. Обработвайте мисълта. Тя е мощна сила. Само въздухът, когато се проектира чрез светлината, внася Божествена мисъл - и тази мисъл, като се пренесе, допринася нещо за човешкото възпитание. Туй е всичката наука - да възприемеш онази светла мисъл. Всички страдания в света имат за цел да събудят човека към тази възможност. Всички велики хора, докато станат велики, са имали големи изпитания, големи разочарования, големи опитности. Мога да ви приведа ред примери: човекът, Който е имал най-голямото разочарование, е бил Христос. Той казва: „Наближило е Царството Божие"; Той реши да спаси света. След това, освен че Царството Му не дойде, освен че нищо не можа да направи, но като Го хванаха, Го поругаха, разпънаха Го. Но след Неговата смърт възкресението дойде, дойде онова, което реализира.

 

Ако все още ви изкушава светът и искате да си живеете както светът живее, аз няма да се спирам тук, ще отида да изпълня другаде предназначението си. За вас е далеч по-износно да последвате мене, защото за вашите души не играе роля нито кой ще вземе град Кавала, нито кой ще владее Солун. Това са посторонни въпроси. Вие гледайте душите си, защото времената са такива, щото има опасност да ги загубите. Тогава ще кажа: каква полза човеку, ако спечели целия свят, а ощети душата си? Аз желая доброто на вашите души, но виждам, че на повечето от вас в това отношение очите ви са тъй обърнати към света, както на бивола окото е все в просото.

 

Сега, този новият живот е вътрешен, той е индивидуален най-първо. Той е живот, който започва с най-малките величини. Най-малките величини в света господстват над другите величини. Какво може да извърши една такава величина, това само един математик може да ви го обясни. Всички искате да бъдете богати, силни, да оправите света. Представете си, че ви срещне един човек и ви дава само едно житно зрънце, като ви казва: „Посейте туй зрънце!" Ако сте човек, свършил висше образование, ще кажете: „Нима съм толкова глупав да се занимавам с туй житно зрънце?" Но в него се крие такава енергия, каквато човек не подозира. Ако туй житно зрънце се посее, в една година ще даде 10, после 100 зрънца, а в 10 години ще посееш цялата Земя с него. Сега ние, съвременните хора, избягваме малките неща, искаме изведнъж да оправим света. Светът ще се оправи само с житното зърно.