Jump to content

Recommended Posts

СЛУЖЕНЕ

 

Човек се изпитва чрез закона на случайност. Ако някой идва всеки ден при вас да иска нещо, той нахалства. Този човек върви по закона на обикновените неща. Обаче, ако вие дадете хляба си на човек, който е гладувал три дни, той ще изяде хляба, но едновременно с това ще ви остане признателен за цял живот. Където и да отиде, навсякъде той ще ви носи в ума си и ще казва: „И досега не съм срещнал подобен човек". Питам: кое е по-добро за вас - да изядете сами хляба си, или да го дадете на някой гладен човек, който цял живот ще ви носи в ума си? За предпочитане е да живееш в ума на един човек, отколкото сам да изядеш един килограм хляб.

 

Щедри трябва да бъдете. От всяка една мисъл, от всяко едно чувство, от богатството, което имате, дайте някому. От най-хубавото ще давате. Щастието и благото трябва да бъдат като светлина, която да проникне навред.

 

В душата на новия човек има милосърдие, разумност. Дето отиде, той е готов да помогне на бедни, на страдащи. Като направи добро, новият човек се крие, никой да не знае какво е направил. Хората на новата култура са толкова скромни, че не искат да изпъкват. Каквито импулси и стремежи да имат, те не им дават външен израз.

 

Ще благодариш за всичко. Ако болката е в краката, ще учиш закона на смирението, ако е в пръстите, ще се учиш да мислиш право, ако е в очите, ще изучаваш истината, ако в ушите - ще изучаваш мъдрост, ако е в устата - ще изучаваш Любовта.

 

Каквото правите, правете го с Любов. Паднала книжка на земята - наведете се и я вземете с Любов и с Любов я поставете някъде. Поливайте цветята, дърветата с Любов. Кажете една дума с Любов. Всичко, което се прави без Любов, е престъпление.

 

На един стар човек, на едно дете, на една мушица, на една капка гледайте да услужите, да имате светла мисъл към тях. Вие минавате по цветя, газите ги, тъпчете ги с краката си. Тези цветя са изложение на същества, които стоят много по-високо от вас. Те са направили изложба на своите картини, а вие минавате отгоре и пет пари не давате, че ги тъпчете. Песле се чудите, откъде ви е сполетяло нещо лошо.

 

Благият човек е ведър, отворен, разположен и е еднакъв към всички. Той е като слънцето. Милостивият човек има отношение към слабите хора. Състрадателен е към немощните. Той е като месечината. За един свят на страдания, милост е на място. Благост е новото, което идва.

 

Смирението е процес на поглъщане на Божествената енергия. Не можете да възприемате тази Божествена енергия в себе си, ако нямате дълбоко смирение.

 

Ако поставите кротост и смирението за основа, всичко можете да направите в живота си. Ключът за постижения е смирението.

 

Да бъдеш смирен, значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравка.

 

Смирението е движение нагоре. Гордост е движение надолу. Всички болести се лекуват чрез смирение.

 

В духовния живот никой не може да се излекува, докато не се смири.

 

Когато се възстанови връзката между човешката душа и Бога, няма да има мъчнотия, която да не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаването на тази връзка е смирението. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидете не праведни, не учени, но смирени. Смиреният е положил основния камък на връзката с Бога.

 

Болният не бива да чака да му прислужват, а сам да иска да услужва и помага на здравите. Ще стане, ще услужи и пак ще си легне. По този начин той събужда своите жизнени сили.

 

Неблагодарността осакатява и преждевременно състарява човека, а благодарност оживява, възраства и подмладява. Хората най-често боледуват от това, че са имали възможност да направят едно добро и не са го направили, и от това, че не са благодарни.

 

Хората се страхуват от думата „слуга", понеже имат пред слугите, които работят за пари и без Любов, без съзнание за своята служба. Ние говорим за служене от Любов, какго са служили пророците и апостолите. Думата „служене" е свещено звание. След като си служил на Бога добре, тогава само можеш да се наречеш Син Божи. Докато не си бил слуга, ти не можеш да бъдеш син. Само синът знае как трябва да служи на баща си. Най-добрият слуга на баща си, това е неговият син. Не може ли синът да служи на баща си, той не може да бъде негов син. И ангелите са Божии служители. Ще кажете, че на Земята званието „слуга" е презряно. На Земята е така, но не и на небето. Презрените неща на Земята са почтени на небето. Хората са изопачили понятието „слуга" и въпреки това искат да бъдат щастливи. За да бъде щастлив, преди всичко човек трябва да е бил слуга. Само в служенето човек познава себе си. Истинският живот се изразява в служене.

 

Първото положение, което човек трябва да заеме, е да стане слуга и да съзнае своята работа, да я изпълнява с Любов. „Защо животът няма смисъл?" Защото още не си станал слуга. „Много страдам!" Господар си още. Стани слуга, съзнателно изпълнявай задълженията си и страданията ти ще изчезнат. „Не мога да уча." Слуга не си станал. Съзнаваш ли, че можеш и трябва да слугуваш, всичките ти работи ще се оправят. В каквото положение да поставите слугата, той е в състояние да разреши всички мъчнотии.

 

Времето днес ви казва: вие трябва да бъдете носители на новия живот! Разправяте на всички, че семената, които сте посели някога на нивата, са измрели. Обаче, щом дойде новият живот, влагата ще възкреси тия семена. Много от вашите мисли и желания са измрели, но ако живеете в закона на смирението и пуснете новия живот върху тях, те отново ще израснат и вие сами ще се чудите на заложбите, които Бог е вложил във вас. Това значи праведен човек. Праведният ходи по Божия път, който е път на красота. Праведният е специалист по всички работи, той и господар може да бъде, и слуга може да бъде, но времето си на никого не продава. Той всичко работи, но като дойде до плащане, там го няма. Вие трябва да мязате на онзи японски принц, който имал желание да изучи живота на японците отблизо, затова отишъл като слуга в едно богато японско семейство. Той прекарал там известно време и като дошъл денят да напуща, господарят го извикал да му плати. Обаче той отказал: „Аз не искам никаква заплата. Трябва да напусна вашия дом, защото друга работа ме чака." Като си отишъл, едва тогава господарите му разбрали, че техният добър слуга бил японският принц, който дошъл тук с намерение да учи.

 

В това отношение всеки човек трябва да бъде самостоятелен и да знае, че е дошъл на Земята да се учи. И царски син да си, трябва да бъдеш примерен слуга, че като напуснеш дома на господарите си, те да кажат: „Добър беше нашият слуга! Като него друг не сме имали. Той беше идеен работник, всичко вършеше с Любов." Когато някой се запитва защо е дошъл на Земята, нека си отговори, че е дошъл на Земята да научи закона на служенето и така да го научи, че като напусне дома на своите господари, да чуе следните думи: „Добър беше нашят слуга! Като него друг не сме имали."

 

И тъй, съществуват два живота: висш живот - на доброто, и нисш живот

 

- на злото. Животът на доброто се явява в слугуване, а животът на злото

 

- в господаруване. Откажете се от живота на господаруването и приемете живота на слугуването. Хората не искат да се откажат от господарството си, защото мислят, че като слуги ще изгубят достойнството си. Не се страхувайте от това. Радвайте се, ако загубите достойнството си. В Царството Божие приемат хора, които нямат представа за достойнството си, не мислят за своята личност.

 

Някои казват: „Да възпитаваме света, хората!" В този смисъл аз не вярвам във възпитанието, защото всичко хора са индивуални клетки на Божествения организъм, на Божественото тяло, и всеки отделно трябва да възпита себе си. Аз не мога никому да заповядвам. Да заповядвам някому, то би значило да светотатствам, да лъжа Бога. Аз не искам да заповядвам. Защо? Защото всички хора са на Господа; аз нямам право да заповядвам и злоупотребявам с чуждите неща, имам право да бъда господар само но моите мисли и желания - на тях мога да заповядвам. Обаче на всичко, което е извън мене, аз трябва да слугувам. Така и вие трябва да правите.

 

Божието благословение иде чрез готовността да услужваш. В ангелския свят заповед не се издава никога. Там всеки схваща Божиите мисли и ги прилага-досетлив е. Един ден и вие може да чувствате, да схващате Божиите мисли и да ги прилагате. Това е Божието благословение.

 

Който служи на душата си е красив и вечно се подмладява. Ако можете да прочетете Стария и Новия завет 99 пъти и да го приложите, вие ще се подмладите.

 

Онова, което може да освободи човека от неговата съдба, това е Любовта му към Бога, чрез която ще научи закона на служенето. Когато човек реши да почне да служи на Бога, тогава той се освобождава от своята тежка съдба, от тъмното робство, в което е изпаднал. Тогава ще паднат оковите, които свързват нозете му.

 

Вие искате да бъдете богати, да имате къщи, жена, деца, че тогава да служите на Господа. И баба знае така. Като нямате нищо, тогава да служите. Като ви каже Господ: „Иди!", да отидеш. Ще направиш каквото ти се казва.

 

Смели хора са нужни днес - хора, които да служат на Бога в малките работи.

 

Едно нещо се изисква от вас: при великите идеи, които занимават ума ви, и при всичките желания на вашето сърце, да имате характера на Христа. Като срещнете човек, който се нуждае от нещо, да спрете вниманието си върху него и да кажете: „Дерзай, дъще! Дерзай, братко! Дерзай, сестро!" От вас не се изисква да помагате на хората с пари или да ги храните - това са последните неща. От вас се изисква само едно: при всичките работи, които занимават ума и сърцето ви, да обърнете внимание на онзи, който се нуждае от нещо, и да му кажете само две думи: „Дерзай, братко!" Няма защо да му говорите, че Господ ще промисли за него. В думите „дерзай, братко" се съдържа идеята, че Бог, Който живее във всички души, грижи се и промисля за тях.

 

Решиш ли веднъж да служиш на Бога, повече не мисли; ще те колят ли, ще те бесят ли, ще те режат на парчета ли - за нищо не мисли. Всичко може да стане с тебе, но в края на краищата ще стане такова чудо, каквото хората никога не са виждали. Ако Христос се боеше, Той не би дошъл до Възкресението. Той беше прикован на кръста, където получи най-големите поругания, подигравки, че бил Син Божи, че искал да спаси света. Казваха му: „Ако наистина си Син Божи, слез от кръста, докажи това, за да ти повярваме". Христос понесе всичко с най-голямо смирение и Любов. И в последния час въздъхна дълбоко и каза: „Отче, на Тебе предавам Духа си. Да бъде волята Ти!" Христос понесе на кръста най-големите поругания, за което беше въздигнат: даде Му се всяка власт и на Земята, и на небето. С Него се извърши това, което дотогава не бе ставало - Той възкръсна.

 

Разумният човек е над страданията, над мъчнотиите. Човешкият дух е над всичко. Няма сила в света, която може да го съкруши. Знае ли това, човек трябва да прави усилия да побеждава мъчнотиите. Днес всеки иска да забогатее, да стане учен, добър, за да подобри положението си. Това е личен път на работа. Обаче личното повдигане, личното благо не води към щастие. Какво ви ползва знанието, богатството, добротата на един човек, ако той няма отношение към вас? Какво ви ползва светлината или знанието на един човек, щом той го задържа само за себе си? Да разработва човек даденото му от Бога и да се стреми още да придобива, с цел да помогне на себе си и на своите ближни, разбирам. Такова богатство, такова знание е на мястото си. Това значи изпълнение на волята Божия. Човек трябва да бъде готов да служи както на себе си, така и на другите.

 

„За да се изпълни все, що е писано." С други думи казано: съд Божи иде в света! Кога ще дойде Божият съд? Когато Божествената светлина влезе в умовете на хората и те започнат да виждат ясно всичко, каквото са направили в сегашния и в миналия си живот. Те се намират вече пред нова задача: да изправят живота си, да изправят всичките си погрешки. Благодарете за светлината, която ви е дадена, и бъдете готови като блудния син, да се обърнете към Бога с разкаяние и смирение, и кажете: „Господи, бъди милостив към нас! Не изпълнихме волята Ти, но сега сме готови да станем слуги, да Ти служим с Любов." Помолете се на Бога да напише имената ви в книгата на живота. Откажете се от лъжата, на която сте служили с години, и приемете истината.

 

Съвременните хора се нуждаят от положителна философия, а не от философията на камъните, растенията и дърветата. С тяхната философия не можеш да отидеш далеч. Какво са постигнали камъните? С тях постилат улиците. Какво са постигнали дърветата? С тях правят къщи, огради и др. Като вижда, че те се стремят нависоко и се борят помежду си кой да излезе над всички, човек взема брадвата и започва да сече. Така дърветата научават урока си и придобиват смирение. Те започват да се жертват, дават плодовете си, без да очакват нещо. Смирение е нужно на човека. Ако е горделив като дървото, трябва да се жертва за другите, безкористно да дава плодовете си. Така ще се избави от брадвата на своя господар. Ако е горделив като камъка, трябва да се смали, да се зарови дълбоко в земята и да се превърне в скъпоценен камък. Хиляди години трябва да стои той там, докато човекът го извади, шлифова и тури на себе си като украшение. Само така камъкът ще се избави от чука на своя господар. Докато гледате отвисоко на по-долностоящите, брадвата и чукът дълго време ще играят върху гърба ви. Докато мислите само за себе си, за своите лични нужди, вие ще падате и ставате, ще печелите и губите и ще се чудите защо нямате успех в живота си. Много естествено - гордостта и тщеславието събарят човека, а не го повдигат.

 

Жертвата става навреме и доброволно.

 

Най-мъчното нещо в живота на човека е да пожертва онова, което той обича. Дойде ли до закона на жертвата, той трябва да обмисли добре как да направи жертвата, която се изисква от него. Какво губи богатият, който владее цялата земя, ако даде на всеки човек по сто декара? Той не губи нищо. За него ще остане половината земя, която по никой начин сам не може да обработи. Следователно в силата на физическата невъзможност да обработи сам тази земя, той ще се принуди и нея да раздаде на хората. Той ще бъде последният - за себе си ще задържи сто декара земя. Така трябва да постъпва идеалният човек. Дойде ли до женитба, ще чака всички хора да се оженят, а той последен ще се ожени. Щом се ожени той, след него да няма вече кандидати за женитба, той да бъде последен. Значи идеалният човек така разрешава въпросите за себе си, че за благата, които животът дава, той се явява последен кандидат. Който не е последен, нека се яви по реда си, да вземе стоте декара земя; след това нека се жени, нека се мъчи, нека страда, нека плаче и т.н. Когато всичко става по естествен път, то е в реда на нещата.

 

Та когато казвам, че човек не трябва да плаче, аз имам пред вид идеалния човек, който последен се ползва от благата. Той трябва да се радва, а не да плаче. Който не е последен, той трябва да скърби и да се радва, да плаче и да се смее. Последният, обаче, е велик човек. Когато хората бъдат последни по ред в своите желания, Бог ще изтрие сълзите им. Тогава хората ще бъдат едно тяло, един ум, едно сърце.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...