Към съдържанието

  • Log In with Google      Вход   
  • Регистрация


                       


СЪЗНАНИЕ


  • Please log in to reply
Няма други мнения в тази тема

#1 Hristo Vatev

Hristo Vatev

    Administrator

  • Усърден работник
  • 3539 Мнения:
  • Отговорете на въпроса:1864

Публикувано 22 юли 2011 - 08:46

СЪЗНАНИЕ



Под „съзнание" разбирам Божиите закони, които функционират в живота. Не е въпросът да отричаме нещата или да ги твърдим. Ако отричаш реалност, ти си първокласен глупец. И ако твърдиш небитието, това, което не съществува, ти си още по-голям глупец. Не отричай реалност и не твърди това, което не съществува.

От свободата на съзнанието зависи характерът на човека. От свободата на съзнанието зависи мисълта на човека, зависят чувствата, здравето. Съзнанието трябва да не е обременено, да няма в него нищо непотребно. Трябва да се освободите. Вие всички сте заети с неща, които ви са непотребни в дадения случай. Няма нито един от вас, който да е свободен. Има нещо, което те безпокои, което ти е неприятно. Някой път безпокойството иде от дрехите ти, друг път от обущата - вехти, скъсани са. Не си свободен.

Бръкнеш в джоба си, няма нищо. Огледаш се в огледалото, много си пожълтял. Изменя се времето, стават промени и във вас. Промените и състоянията в природата се отразяват и на вас. Обременява се съзнанието ви. А човек трябва да има ясно съзнание. Свободата на съзнанието е динамически, а не статически процес. Щом човек изпадне в статично положение, съзнанието му се обременява. Щом човек престане да мисли както трябва, престане да чувства както трябва и престане да постъпва какго трябва, съзнанието му постепенно изгубва своята свобода.

Представете си, че един човек е заровен в земята и той съзнава това. Какво ще прави? Всеки човек, който се е научил да освобождава съзнанието си, на когото съзнанието е свободно, той е свободен и от смъртта. Затова всеки трябва да знае как да освобождава съзнанието си. В съзнанието си да не допуща непотребни мисли. Нито една непотребна мисъл, нито едно непотребно желание, нито една непотребна постъпка да не допуща в съзнанието си. То е свещено място, което трябва да бъде свободно. Някой казва: „Аз съм болен". Щом си болен, твоето съзнание е обременено с непотребни работи. „За мене животът няма смисъл." Обременено е твоето съзнание. „Не мога да уча." Обременено е твоето съзнание. „Не мога да пея." Обременено е твоето съзнание. „Не мога да рисувам." Обременено е твоето съзнание с непотребни неща. „Не мога да ходя." Обременено е твоето съзнание с непотребни неща. „Не мога да ям." С непотребни грижи си обременен. „Не мога да спя." С непотребни работи си обременен. Като не можеш да спиш, ще махнеш онази мисъл, която не ти дава спокойствие.

Всяка болест е една дисхармония. Явява се тежест в съзнанието, то вече не е свободно. Ако можеш да освободиш съзнанието си от тази тежест, болката ще изчезне. Първото нещо - ще се стремите да освободите съзнанието си.

Много важно е да се научите да освобождавате съзнанието си от отрицателните мисли. Щом дойде една отрицателна мисъл, заменете я с положителна. Или се разсърдиш. Какво трябва да направиш? Сръднята не е лошо нещо. Българите имат кремъци и огниво. Ако искаш да си запалиш огън, вземи огнивото, то е гневът, удряй по кремъка, праханта ще се запали и ще имаш огън. Гневът не трае дълго, но без гняв не може. Но колко пъти на ден човек трябва да се разгневява? Колко пъти на ден ти се гневиш? Три пъти. Веднъж за ума си, веднъж за сърцето си и веднъж за себе си. Щом се разгневиш повече от три пъти, то е анормално. Три пъти да се разгневиш, веднъж за ума, понеже не си мислил както трябва. Веднъж за сърцето, че не си чувствал както трябва. То е на място. Казваш: „Не трябва тъй да се миспи, не трябва тъй да се чувства, не трябва тъй да се постъпва".

Всичко, което правиш, събужда аналогичен процес и в съзнанието. Когато чистиш извори, реки, поливаш цветя и дървета, ти даваш възможност на изворите и цветята в глъбините на твоето естество да се радват. Когато нареждаш нещата, това внася ред в мислите и чувствата.

Няколко правила за чистота на съзнанието: не пожелавай това, което не ти е потребно. Никога не мисли за утрешния ден. Не вземай миналото за идеал на твоя живот. Не мисли, че бъдещето включва всичко в себе си. Искаш да работиш върху себе си, тогава винаги трябва да имаш предвид закона за чистене на съзнанието и като намериш непотребни желания, изхвърли ги навън.

Нито обиждай, нито се обиждай. Умният не се обижда.

Човек трябва да си изработи такъв навик, че като го обиждат, да може да отнесе съзнанието си някъде другаде, за да не чува обидите. Никога не се интересувайте какво са казали другите за вас.

Проверявайте всяка мисъл, която идва във вашия ум. И всяко чувство, което влиза във вашето съзнание, проверявайте го. Проверете каква полза може да ви принесе тази мисъл или това чувство. Питам: ако вие имате изкуствени зъби и ви дадат твърда храна, трябва ли да ядете? Ако зъбите ви са развалени, твърди храни не яжте, яжте само меки храни. Храната изисква дъвкане. Дъвкането подразбира мислене, разсъждаване. И който не може да мисли, зъбите му не са здрави. Трябва да изхождате от причините и да отивате към последствията. Ако ти не разсъждаваш по този начин, ще имаш много несгоди в живота си.

Някой път може да възприемете една мисъл в съзнанието си, която не е сдъвкана. Една неестествена мисъл не може да я приемете, както несдьвка-ната храна. Ако в съзнанието ви проникне мисъл, която не сте разбрали, ще създадете болезнено състояние, ще искате да я изхвърлите. Не само мисълта трябва да се проверява, но и чувството. Дойде ли, първо ще го проверите и после ще го приемете, така и мисълта, така и храната. В стомаха не трябва да се праща каквато и да е храна, още повече несмляна.

Най-важният въпрос в даден момент е онзи, който човек може да разбере, на който неговото съзнание може да се спре - или онова, което може да има реално отражение в съзнанието му. Днес всички хора имат отвлечени понятия за съзнанието, виждат отраженията в огледалото. Огледалото показва само отражението. Онова, което се отразява в огледалото, има почти същия характер. Разумният човек си има особен начин за разбиране. Хората се различават по разбирането на обекта, който възприемат. Те може да съзнават големината на Земята, може да съзнават изобилието на водата, може да съзнават изобилието на дъжда, който пада, може да мислят за богатствата, които са скрити, може да съзнават живота на ангелите, може да мислят за Бога. Но в даден случай само онова, което може да възприемеш, е най-важното за тебе. Малкото, което можеш да възприемеш - една-единствена капка вода, която можеш да възприемеш - струва повече от милионите, които може да съзнаваш, че съществуват.

Съзнанието може да се занимава с цялата вселена, може да си я представя безпределна, може да си я представи и в най-дребните частици. Когато човек е малък, не може да мисли. Трябва да стане голям, за да мисли.

Всяко прекъсване на съзнанието създава в човека известна аномалия. Той се намира под чуждо влияние на безброй същества около него. Мускулите на ръцете и краката му треперят, нервната система е разклатена, ръката е разслабена, мека, отпусната. Често развалените хора имат такива ръце. Развален човек е този, който не върви в Божия път, той не може да задържи в себе си и най-малкото количество Божествена енергия, понеже има дупки, през които тя изтича. Настава демагнетизиране, което е причина за много болести. Като се знае това, човек трябва да регулира силите на своя организъм, което значи да бъде в неприривна връзка с Първата причина, с космичното съзнание. Само по този начин човек може правилно да се лекува.

За да оздравееш, трябва да повдигнеш мислите си, съзнанието си. Здравето зависи от един момент: ако повдигнеш мисълта си към Великата мисъл, която прониква в целия живот, в съзнанието на хората, във всички растения и животни, в съзнанието на камъните, на светлината, ще оздравееш. Светлината има съзнание.

Човек днес страда от своето самосъзнание, с него той образува около себе си една неприятна атмосфера и гледа мрачно и недоверчиво на всичко.

Има нещо ужасно при глада, човек става като звяр. Това са каиновци. И в сегашния строй казваме, че обществото трябва да се уреди. Според мен обществото може да се уреди само когато съзнанието на хората се повдигне, защото едно съзнание прониква в друго. По-малките съзнания образуват по-големи и живеят в тях. Бог е едно съзнание, в което всички други съзнания живеят. Той се стреми да регулира всички тия съзнания в себе си. Бог иска да ни каже: „Когато се нуждаете от храна, обърнете се към Мене, Аз ще ви задоволя, не я търсете един от друг". Обаче, щом се нуждаете от храна, вместо да я търсите от Бога и да се обърнете към Него, вие я търсите в кур-ника. Кокошката кречи, кречи, но ти не искаш да знаеш и казваш: „Писано е там, че кокошката е създадена за човека". Ако Бог живее в една кокошка, ти имаш право да я ядеш. Но има кокошки, в които Господ не живее. Следователно такива кокошки нямаш право да ядеш. В някое животно Господ живее, в друго не живее. Засега Господ живее повече в плодовете. Външната страна на плода е турена като облекло, нея имаш право да изядеш. Плодът казва: „Като ме изядеш, семката посей някъде, за да може да се възстанови първото равновесие".

Има два възгледа за Битието: едни хора наистина вярват, че има Господ. Тази вяра се дължи на тяхното съзнание и самосъзнание. Всеки, който няма тази вяра на съзнанието и на самосъзнанието, се счита за безверник. Обаче има и други хора, чиято вяра не е в съзнанието и самосъзнанието, а в тяхното подсъзнание и свръхсъзнание - но те не мислят за нея ни най-малко. Тогава разликата между тези две вярвания е тази: първият вид хора всеки ден мислят за своята красота, по 20 пъти на ден се оглеждат и се радват; вторият вид хора не се оглеждат и все неглиже ходят - и им е чудно защо трябва да се оглеждат. А те даже и не подозират, че са красиви. Ония пък само питат хората: „Мислите ли, че наистина съм красив?" Тази красота обаче изчезва. Аз наричам тази красота относителна. Има добродетели на съзнанието и самосъзнанието, но са относителни добродетели: относителна вяра, относително безверие, относително добро, относителна народност, относително гражданство - все относителни състояния на съзнанието и самосъзнанието. Именно там, в съзнанието и самосъзнанието, се намират всички погрешки на сегашния живот. Било е време, когато човек със своята Божествена интуиция е предвиждал нещата отдалеч, хиляди години отнапред той е знаел какво ще се случи. Когато обаче човек е потопил ума си в съзнанието и самосъзнанието, той е напуснал онзи велик принцип - решил е, че може да мине и без него, започнал да живее по своя ум, по своето разбиране - и тогава загазил. И целият днешен строй, всички наши сегашни вярвания, всички наши обичаи, всички спорове - всичко това се дължи на самосъзнанието и съзнанието. А онова Божественото, Великото, което носи цялото щастие, сме го изгубили.

В бъдеще учените хора ще доказват има ли Господ, или не. Но въпросът за самосъзнанието и съзнанието никога няма да достигне до хората. Самосъзнанието и съзнанието са като думи, написани на морския бряг. Дойде вълната и ги заличи. Следователно всичко онова, което е написано в самосъзнанието и съзнанието, се заличава. Остава туй, което се пренася в подсъзнанието и свръхсъзнанието. След като заминете в другия свят, след като се освободите от тялото, ще се познаете. Вие ни най-малко няма да мислите, че сте мъж или жена. Вие ще почувствате нещо друго. Ще забравите, че сте били мъж или жена, че сте били женени. Сега аз говоря за човека като такъв, който съществува извън съзнанието и самосъзнанието. Другото е един преходен живот. Съзнанието и самосъзнанието засега са потребни за нашето развитие. Но ние там няма да се спрем. Защото, ако съзнанието и самосъзнанието можеха да спасят хората, досега светът би се спасил. Но с тях не може да се спаси светът. Значи, трябва да идем до един свят, където формите са вече установени.

Всички вие искате да си помогнете, а не можете. Защо? Защото работите с вашето съзнание и самосъзнание. И колкото и да настоявате, че сте прави, ще ви опровергае един пример - всеки може да го наблюдава. Вървите вие по пътя, срещнете ваш познат и си казвате: „Ще го поздравя, ще поговоря с него". Но щом проектирате вашата мисъл, той си обръща гърба, взема съвсем друга посока. Вие се чудите какво е станало. Или пък ще мине покрай вас и без да ви обърне внимание, ще си замине. Как ще си обясните това? Съзнанието и самосъзнанието произвеждат противоположни фактори. Всякога, когато една мома почувства, че някой момък я обича, тя го избягва. Всички сте опитали това. Този закон го знаете. Всяка мома или момък, щом срещнат любовта на съзнанието и на самосъзнанието, избягват тази любов. Всеки знае, че другият е един търговец, който ще го засегне много дълбоко. Момата знае, че онзи момък, който й казва: „Ти си божество, ти си това - онова", говори празни приказки. Това божество един ден ще се превърне на готвачка в кухнята. Той я нарича „ангел", но този ангел ще остане без крила. Че какъв ангел е това, я прочетете писмата! Аз съм чел такива любовни писма: „0, възлюблена моя! Откак те видях, като трепна сърцето ми, животът ми потъмня! Само ти си за мен едно божество, което може да ме спаси. Без теб аз вече не мога да живея." Туй е съзнанието, вашето самосъзнание. Вие не говорите истината. Туй, което казвате, не можете да изпълните. Аз ни най-малко не се смея, много сериозно гледам на тези неща. Ако този момък, тъй както пише - както е казал тия думи - ако през целия си живот ги поддържа, раят е на Земята. Ако той поддържа тази идея тъй чиста, както я е казал, Господ е там. Но щом се прояви съзнанието и мине малко време, той си поклаща главата, не пише вече писма, но философски гледа на жена си, тъй, под око я гледа. Като излезе тя вънка, пита я къде е ходила, с кого се е срещала, защо се е облякла. Рече да свири на пиано - „За кого свириш?" Пише ли писмо, пита: „На кого пишеш?" Той вече ревизира. В съзнанието ни има един процес, който измъчва човека. Много хора казват: „Какъв е този дявол, който ме измъчва? Виждам: жена ми е много добра, но откъде дойдоха тези дяволски мисли? Да намеря този дявол, ще му дам да разбере! Някъде позакьсняла, това нещо изведнъж дойде в мене да ме измъчва и казва: еди къде си е, с този, и ти изневерява. Направя проверка - тя е била при някой беден, болен, при майка си, при брат си. Туй, което ми се внушава, нито веднъж не е излязло вярно."

Трябва да послушате жабите, за да се уверите, че пеят добре. Една жаба като в опера се разговаря с друга: „Съседке, времето е хубаво, какво ще правим?" (Учителя пее.) Другата отговаря: „Право ли казваш, право ли казваш?" (Учителя пее.) „Съседке, на нашата близка съседка една муха кацнала на носа, тя я хвана и я глътна." „Сладка ли е мухата?" Така се разговарят, а изпълняват и дует. Пеят жабите три-четири месеца, после напущат блатото и заспиват. Казват: другата година ще продължим. Принципно това е вярно. Съзнанието на жабите иде от един по-висш свят, където действат други същества. Съмнявате ли се? Ако вие с вашето перо пишете на своя приятел едно хубаво писмо, де е съзнанието, в перото ли? То ли пише: „Любезни приятелю!" Аз сега имам предвид онзи жабешки дух, който е над тях и чрез тях се изявява. Жабите са колективно същество, в което духът работи. Те нямат туй будно съзнание. Съзнанието на жабите е много бедно. Само когато приближи до жабата една муха, тя действа самостоятелно. Съзнанието й е будно дотолкова, доколкото да се предпази от неприятели.

Щом съзнанието на човека, до когото изпращате мисълта, е будно, той веднага ще отреагира на вашата мисъл. Място и пространство за пробудените души няма. Съобщението става моментално.

Винаги трябва да спазвате едно правило: за нищо на света не късайте връзката, с която сте слезли на Земята и с която ще се качите горе! Докато се държите за нея, може да се завъртите 10 пъти около нея, нищо няма да ви стане. Скъса ли се тази връзка, вие сте една перушинка вече, и можете да станете играчка в ръцете на съдбата. Кога може да се скъса тази връзка? Когато съзнанието ви не е будно.

Когато искате да поправите една своя погрешка, вие се страхувате, че ще се накърни вашето реноме, вашето достойнство, не искаете да се разбере грешката ви. Хубаво нещо е това, отлично. Но когато човек поправя своите погрешки, той не трябва да мисли за своето лично добро, а да мисли за Божествения свят. Погрешката трябва веднага да се поправи, понеже тя е в съзнанието на всички същества, които те подкрепят, понеже това съзнание, което има всеки един от вас, се дължи на съзнанието на разумните същества, които ви обичат, и ако те престанат да ви обичат, вие ще се лишите от всички благоприятни условия. Ако едно цвете лишите от топлина и светлина, то ще се промени. Още не разбирате как съзнанието ви може да се храни от съзнанието на светлите, разумни същества. Ако вие се затворите за условията, които те ви изпращат, веднага ще се помрачи мисълта ви.

Павел казва на едно място: „Надпреварвайте се да си отдавате почит един на друг". Как? За да се надпреварвате, трябва да стане една промяна в съзнанието ви. Трябва да има един образец, от когото да се научите. Ако майката не ни научи, от къде ще дойде това знание? И този закон е верен. Съзнанието се разширява от съзнание. Ако вашето съзнание не дойде в контакт с друго по-високо съзнание, не може да се разшири. Ако един ум не дойде в съотношение с Божествения ум, не може да се разшири.

За да се измени вашата глава, трябва да промените вашето съзнание. Ако сте в подсъзнанието, ще имате дървени глави. Ако сте в съзнанието, ще имате животински глави. Ако сте в самосъзнанието, ще имате човешки глави, ако сте в свръхсъзнанието, ще имате глави на светии или глави, каквито ангелите имат. В зависимост от степените на съзнанието човек ще измени и външната форма на тялото. Ако не разбирате този закон, във вас еволюция не може да има. Под думата „еволюция" разбирам онези красиви форми, които трябва да се заменят една с друга. Да минем от растителното царство в животинското, от животинското в човешкото и след това в ангелското. През тия четири царства трябва да преминем. Те едновременно трябва да функционират във вашето съзнание.

Учените казват, че един ден Земята ще остарее и всички хора, които живеят на нея, ще измрат. Ако е така, питам тогава: всички ежби, които стават между хората, какъв смисъл имат? Та животът не е там. Земята е едно училище. И хората на Земята няма да умрат, но ще се пренесат на други места, ще продължат своето учение. Следователно докато си на Земята, трябва да се научиш на всички правила на добрия живот, защото там, където отиваш, ще те поставят на подобаващо място. Знанието, което си придобил от хиляди години, ще определи следващата форма, която ще ти се даде. Всички същества, които сега живеят на Земята, са все разумни. И според развитието си всяко ще вземе съответстваща форма. Волът не може да не бъде вол; конят не може да не бъде кон; комарът не може да не бъде комар; човекът не може да не бъде човек. Всеки ще вземе такава форма, до която е дошъл. Следователно формата на всяко живо същество трябва да се измени. Тя ще се измени според степента на съзнанието.

В подсъзнанието си човек трябва да има предвид влиянието на Земята, на Слънцето и на Луната и да е свързан с центьра на Слънцето. Според мене центърът на Слънцето това е интелигентността на Слънцето. Слънцето е разумно. Земята и Луната са разумни. Между тези разумности има отношение. Видимата земя е тялото на Земята. И Земята има душа, и Слънцето има душа.

За да разбере теченията на живота, за да ги използва разумно, всяка вечер и сутрин човек трябва да влага в себе си нещо положително, положителни мисли и чувства. Иска ли да постигне нещо, вечер и сутрин човек трябва да влага в подсъзнанието си желание да постигне това нещо, като си каже: „Желая да постигна еди-какво си". Вложи ли това желание в подсъзнанието си, той трябва да престане да мисли вече за него. Всяко отправяне на известна мисъл или известно желание в област на подсъзнанието, не е нищо друго, освен посаждане на семе в почвата. Посадите ли едно семе в земята, оставете го свободно да изникне. Няма да се мине много време, семето ще изникне и ще даде своя плод. В подсъзнанието си човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става.

Казва Соломон: „Обърнах се и видях всички нещастия и насилия под Слънцето". Той обаче не е могъл да даде рецепти против тези нещастия „така е направил Господ". Другите пророци след Соломон казаха: „Не е така". Те коригираха Соломона: „Бог не съизволява в смъртта на грешника". Когато дойде Христос, Той се обърна към онези, които имат вяра, които имат доверие в Бога и които той е изпратил на Земята: „Отец ваш знае от какво имате нужда, затова разумно търсете, хлопайте и просете. От това, което имате нужда, ще бъдете послушани." За нас е привилегия, че сме изпратени на Земята, че ни е възложена работа да се учим. Бог е предвидил всичко за нас не само за сегашния ни живот, но и за бъдещия, който ние не знаем. Сега аз говоря общо. Но има някои, които са напреднали, те виждат това нещо, те го знаят. Който е излязъл от сегашното състояние, той знае тия неща. Ако някой човек живее в състоянието на рибите, как би могъл да разбере сегашния живот? Или ако някой живее в състоянието на птиците, как ще разбере сегашния живот? Или ако се намира в положението на животно, как би разбрал сегашния живот? Та казвам: има същества, има хора, които са излезли от ограничителните форми и това, което за вас се вижда далечно, за тях е ясно. Те виждат тези блага и ги използват. Но това е въпрос на съзнанието.

Състояние, при което човек може да излиза от тялото си, ние наричаме пробуждане на космическото съзнание. Всеки човек, за да развие в себе си свръхсъзнание, трябва да мине през страданията на Христа. Христос мина през свръхсъзнанието и след разпъването в него в пълен размер функционираше космическото съзнание. Той се явяваше където иска и когато иска, беше свободен никой не можеше нищо да Му направи. Идеята, която прониква в цялата бяла раса, това е Любовта Христова. Христос е Учител на цялата бяла раса, за да се развие в нея свръхсъзнанието.

Човек с развито космическо съзнание може навсякъде да влиза и да излиза, за него няма никакви препятствия, за него няма невъзможни неща.

В един грешен свят страхът е на място, а пък в един свят на Любовта съзнанието е на място.

Вие ще кажете, че може да ви смущават вашите бъдещи отношения. Аз задавам въпроса: какви са били вашите отношения в началото? Защото вие имате две отношения. Знаете ли откога датира вашето познанство? Вие се жените за някого или сте слуга. За мене е маловажно дали сте професор или слуга, или учител навсякъде, каквото и положение да заемате, питам ви: откъде датира вашето познанство? Казвате: „Ние вчера се запознахме". Лъжеш се. Това е самозалъгване на вашето самосъзнание. Затвориш книгата и казваш: „Аз я прочетох, запознах се с нея". Тази книга съществува хиляди години, тази книга не се създава сега. Тези мисли в Библията са съществували още преди пророците. Всичко това се върти от един друг свят. Много пъти примерите, за които говоря, не се вземат от тук, от Земята, а от друга епоха преди да са се явили съзнанието и самосъзнанието, когато хората са живели в своето подсъзнание, когато грехът не е имал място в човешкия живот. Казвам: „Път без прах". Път без прах има само в далечния живот. В този живот не може да има път без прах. Следователно става дума за един живот идеен, Божествен. Някой може да попита какво искам да кажа. Искам да кажа: „Път без прах".

Ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви изредя качествата на елементите. Всеки елемент се представя с известна сила. Под „елементи" ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото нашия. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. А зад единичното съзнание има едно велико природно съзнание, което обгръща целия материален свят. Материалният свят е само един резултат на туй съзнание. Зад това съзнание пък има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото природно съзнание и действията в него. Следователно от онова съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат всички явления.

Има съзнания, които цели епохи променят. Създаването на вселената представя една същество с грамадно съзнание, което има тази велика опитност.

Някои от вас питат как ще влезе човек в Царството Божие. На мнозина съм привеждал този пример. Когато изгубиш всичките си пари, които имаш, когато жена ти те напусне, когато всичките ти приятели те напуснат, а извикаш свирци да ти свирят - тогава ще влезеш в Царството Божие. Смешна е моята идея, така ли? А ето, точно туй е свръхсъзнанието. Защо да не мога аз при страданието да се веселя? Защо ще скърбя за моето богатство? Докато съм богат, мога да съблазня мнозина, мога да съблазня и себе си. Сиромашията няма да ме съблазни, тя може само да внесе в душата ми страх. Някой път сиромашията е за предпочитане в едно отношение. Тя поне подтиква хората да работят. Сиромашията в света иде; критическите въпроси в народите идат, за да се събуди свръхсъзнанието. Страданията, кризата, която светът изживява и която раздрусва всички европейски народи, не е нещастие. Небето има за цел да събуди в тях свръхсъзнанието.


Facebook коментари




0 потребител(и) четат тази тема

0 потребители, 0 гости, 0 анонимни