Jump to content

Recommended Posts

СЪСТОЯНИЯ

 

Често пъти състоянието на човека се определя от силите, които действат в него.

 

Ако умът вземе надмощие, ръцете и краката изстиват. Ако сърцето вземе надмощие, главата ще го боли. Щом гори главата, сърцето е огън, то е взело надмощие.

 

Щом водата вземе надмощие, мускулите ще бъдат силни, ще хвърляте, ще ритате.

 

Музикантът, ако не е напрегнат, не може да вземе правилно „до". След напрежението, ако ти нямаш известно състояние на движение в себе си, ти не можеш да вземеш правилно „ре". Казвам: всички тия състояния, които имате, са на място. Защо се сменят вашите състояния? Защото е необходимо. Състоянията са гами, през които трябва да минете. Вие се чудите някой път защо сте тъжни, а друг път радостни. Това е състояние. Ако вие нямате туй състояние, вие не можете да разберете живота.

 

Някой път така сте напрегнати, че не позволявате никой да се допре до вас. Двойникът ви е излязъл 1-2 педи навън и този двойник е толкова чувствителен, че произвежда болезнено състояние и не можете никого да понасяте, и сте готов с всички да се скарате. Трябва да се прибере двойникът, да остане най-много 1 пръст навън.

 

В човека има едно предразположение да остане в покой, да не мисли, да не се движи, да е спокоен. С това инертно състояние човек трябва да се пребори. Той трябва да си почива, но да не мързелува, да се движи, да работи.

 

Никога не оставяйте главата си в застой - да има едно колебание в движението, но не да си въртите главата насам-натам. Също да не се изкривява главата нито наляво, нито надясно. Има музикални движения, има движения, които правят скандали. Който отива да краде, има едно движение особено, който иска да услужи някому с нещо, се движи по друг начин.

 

Думата „сухота" най-често я употребяваме за психическия живот. Казваме: той е сух човек, в смисъл на слаб, с малка жизненост. Но сухотата представя и едно скръжаво състояние на човека. Скръжавият човек не иска нищо да даде от себе си. Той казва: „Ако дам, макар и малко, нищо няма да остане за мене". Една хапчица не иска да даде, мисли, че с тази хапка всичко ще се свърши. Понякога мислиш, че нищо не знаеш. То е сухота. Ти си сух човек. Торбата ти е малка, трепериш да не би малката коричка, която носиш, да изчезне. В теб има един вътрешен страх, че си неспособен. Това е сухота. Казваш: „Лош човек съм". То е сухота. Малко работи някой, ленив човек е. То е сухота. Защо човек е ленив? Страх го е да не би като направи нещо, да се повреди. Не смее да протегне, да мръдне даже ръката си, да не би да се повреди. Седи като едно деликатно същество, страх го е да се мръдне, да не би да се скъса в него нещо. Някои пък се страхуват да не им се смеят хората.

 

СУХ- имате три неизвестни. Сухотата е една задача с три неизвестни. Аз бих ви развил цяла една сказка върху сухотата. Сухотата подразбира, че формите на физическия свят не са на място. Съдържанието не е на място и смисълът не е на място. Нещата нямат красива форма, нямат съдържание и смисъл нямат.

 

Казвам: ние, хората, търкаляме една топка. Каква е тази топка? То е щастието, което търсим и като помислим, че сме го намерили, гледаме да го скрием на сигурно място. Имаш някоя къщица, то е топката. Ти седиш и се страхуваш да не стане нещо с нея. Тази къща нито за миг не напуща твоя ум. Това е сухота.

 

Ти седиш и мислиш, че нищо нямаш. Господ ти е дал глава, която струва милиарди, а ти казваш: „Не зная какво да правя с главата си". Научи я да мисли. Отвори сърцето си, за да влезеш във връзка с природата. Казваш, че си нещастен. Не си само ти нещастен. Всички безделници като тебе страдат. Щом страдаш, не можеш да учиш. „Остарях." Сух си. „Изгубих парите си." Сух си. „Тази работа е непостижима, животът няма смисъл. Идеал няма в света." Сух си. Така не се разсъждава. На кои хора животът е сух? На безформените. На тези, които нямат форма.

 

Много сестри се оплакват от голямата самотия, в която живеят и търсят другар. Търсете този, който може да ви помогне. И след като ви помогне, Той ще ви изпрати хората, които ви са потребни. Само Бог знае кои са потребни за вас. И щом намерите, работите ви ще вървят добре.

 

Щом човек е нервен, това показва че има застояла вода някъде в организма си. Важно е в случая да вкара в организма си прясна вода, която дава възможност в него да проработи магнетизмът. Магнетизмът е необходим, защото той гради, а електричеството движи нещата, движи биенето на сърцето. Това е космическо електричество.

 

Понякога си нервен, нищо не можеш да търпиш. Туй нетърпение е събраното електричество в хобота на хапливата муха. И в тебе като се събере такава енергия, ще хапеш. Този, когото ухапеш, ще се засегне. Научната страна: понякога кажеш нещо несъзнателно, а после се разкайваш: „Не трябваше да казвам тази дума". Казвам: колко е необходимо човек да има съзнание да контролира силите, които са в неговия ум, в неговото сърце и в неговата воля. Здравословно е това. Защото, ако човек не контролира силите на ума си, той ще обеднее. Ако не контролира силите на сърцето си, ще обеднее. В умствено отношение бедността е лошо нещо. И в сърдечно отношение бедността е лоша. Вие това състояние наричате сухота, празнота. То е бедност на сърцето. Бедност на волята значи слаба воля: решаваш едно, не изпълняваш.

 

Ставате сутрин неразположени. Вие нямате изток, затова сте неразположени.

 

Що е чернотата? Конкретно как ще определите що е чернотата? Туй, което поглъща, е черно. Всяко нещо, което само поглъща, взема, е чернота. Що е белота? Обратното: това, което дава, е белота. Туй, което постоянно дава от себе си, изтича, то е белота. Следователно бял човек е онзи, който постоянно дава. Черен човек е онзи, който постоянно взема. Какво е отношението на неразположения човек към черното? Неразположеният човек е дете на чернотата. А на обезверения, коя е майка му? Чернотата. Следователно, щом един човек служи на черното, в него ще се зародят много отрицателни, негативни черги. В чернотата има нещо ненаситно, човек никога не е доволен от живота, все нещо не му достига.

 

Туй, което е ставало някога в живота, става и сега. Вие казвате: „Какво е било далечното минало на човечеството?" Всеки един от вас по настоящето може да разгледа и проучи какви са били тези далечни епохи. Да кажем, че един ден вие имате разположение на светия, готов сте със сърцето си да обгърнете целия свят, да помагате на всички, да правите благодеяния, да се жертвате за народа си, проектирате планове за повдигане на бедните и т.н. Но изведнъж, в един момент всичката поезия се пресича, настава тъмна нощ, във вас се заражда бурно състояние. Започвате да гледате на хората като на дяволи, започвате да се съмнявате в Бога, в себе си; искате, ако ви е възможно, да отсечете главите на всичките хора, да унищожите целия свят. Питам: от где идва това нещо? Коя е причината, че се сменят тия състояния? Всички вие горе-долу сте изживели по някой път такива състояния. Това са атавистични архетипове.

 

Най-важното е да се научите да използвате всеки един случай, да оценявате благата, които имате. Да кажем, че сте неразположени. Неразположението в случая е най-малкото препятствие, което може да ти се случи в живота. Пък и то е потребно. Неразположение човек може да има всякога, когато се намира на границата на някаква опасност. Неразположението е границата, зад която е тази голяма опасност. И неговата роля се заключава в това, да те спре. По този начин то те спасява от едно голямо зло. А ти си недоволен от него, искаш да бъдеш все в добро разположение. Ако ти беше разположен, щеше да ти се случи най-голямо нещастие. Щом си неразположен, ще се спреш и ще мислиш, ще се върнеш назад. Как ще разберете това „назад"? То значи да отидеш там, откъдето си тръгнал, защото посоката, по която се движиш, не е правилна. Нали когато имате една задача и не можете да я разрешите, почвате отначало, по друг начин.

 

Обезсърчен ли сте, това означава, че сте се доближили до човек или предмет, който не съответства на вашето естество.

 

Кои са причините за обезсърчението? Аз бих желал да ми кажете какво нещо е обезсърчението. Човек се обезсърчава, когато няма пари. Търговецът се обезсърчава, когато касата е празна. Касата не се обезсърчава, но той се обезсърчава. Когато един ученик е скъсан на изпит от една комисия, тя не се обезсърчава, а той се обезсърчава. На вас тия неща ви се виждат лесни. Но тези лесни работи трябва да се обяснят, за да станат ясни. Трябва ли да се обезсърчава човек, или не трябва да се обезсърчава? Щом се обезсърчава, трябва да се насърчи, щом се насърчава, трябва да се обезсърчи. И двете състояния са необходими. Щом става едно нещо, то е необходимо. Щом човек се обезсърчава, трябва да има някаква причина, щом се насърчава, пак трябва да има причина. В какво седи обезсърчението? То не трябва да трае повече, отколкото е необходимо и насърчението не трябва да продължава повече, отколкото е нужно. И на двете състояния времето трябва да бъде строго определено.

 

Обезсърчението намалява пулса на сърцето с десет удара. Щом си обезсърчен, обхваща те страх, че ще изгубиш нещо. Този страх става причина да се ускори пулса ти. При обезсърчението пулсът на човека се забавя, а когато се страхува, се ускорява. Често, когато ти вземат част от товара, който носиш на гърба си, ти се обезсърчаваш; ако те натоварят - страхуваш се. Та вие, когато се товарите с ненужни мисли повече, отколкото трябва, се уплашвате, когато ви вземат от добрите мисли повече, отколкото трябва, се обезсърчавате. Следователно дръжте пулса си в нормално състояние. Или другояче казано: хранете добре сърцето. Добрият живот, това е храна за сърцето. „Защо трябва да живеем добре?" Трябва да живееш добре, защото сърцето ти трябва правилно да функционира. Ако функционира правилно, имаш живот. Щом имаш живот, ще имаш постижения. Щом изгубиш импулса за живот, никакви постижения няма да имаш.

 

Характерната черта на умния човек коя е? Умният човек никога не спи. Второто качество на умния човек е, че той никога не се обезсърчава. Такъв човек признавам за умен. Щом се обезсърчаваш, не си умен човек. Щом обичаш да спиш, не си умен. Умният всичко може да направи. Няма нещо невъзможно за умния. Само като погледне, може да каже как ще стане. Вземете онзи майстор, който знае да крои. Вземе плата, скрои го, не можеш да намериш нито една погрешка. Умният майстор ще направи една отлична дреха. Ако не е добър майстор, много грешки ще направи. В ума на майстора съществуват всички начини да скрои дрехата. А ти гледаш, нищо не разбираш. Когато човек не разбира работата, той се обезсърчава; когато я разбира, се насърчава. Ако вие се обезсърчавате, липсва ви нещо. Щом се обезсърчиш, ще си кажеш: аз съм от умните. Значи, ще повишиш пулса на сърцето си, ще го нормализираш.

 

Ако наблюдавате хората как вървят, ще видите, че някои са изправени, а други - приведени. Защо единият си е навел главата, а другият върви изправен? Единият върви, пък другият се е спрял и наблюдава. Защо? Този, който си е навел главата, минава в чувствения свят.Той е в най-гъстата материя. Индусите го наричат „пракриги". Най-гъстата материя е на Земята, но тя се движи в по-рядка среда, наречена „прана", слънчева енергия. По този начин става обмяна.

 

Човек трябва да изучава себе си. Той има голямо разнообразие в своята деятелност. Еднообразието в света е, което донася всичките нещастия. Всякога, когато ви дойде едно неприятно състояние, сменете го, като разсъждавате правилно. Дойде ви едно тягостно състояние, заменете го с противоположното, разгледайте въпроса от друга страна. Не е лошо човек да бъде сиромах, понеже ще научи състоянието на сиромасите. Не е лошо човек да бъде богат, понеже ще научи психиката на богатите. Не е лошо човек да бъде религиозен, учен, защото ще изучи особеностите им. Всички тия фази човек трябва да ги примири.

 

Казваш: „Аз съм религиозен". Има различни степени на религиозност. Всички хора имат религия. Няма човек в света, който да няма религия. Но тя има степени. Всеки човек е учен. Зависи от степента на учението. Всеки човек има сила, той знае какво нещо е силен човек. Но някой път трябва да опиташ състоянието на слабост. Вие се страхувате, когато някой път усещате, че сте слаби. Слабост е едно преходно състояние. След всяко отслабване, което човек изживее, идва нов приток на сила. Когато мускулите на болните отслабват, те мислят, че вече са загубили своята сила. Това състояние е временно, то е почивка. След всяка почивка в него става едно опресняване на силите. Понякога си мислите, че умът ви е отслабнал. Не, вие си почивате. След това ще почувствате ума си освежен. Нищо не сте изгубили, само трябва да си почивате. Ако разбирате закона правилно, ще видите, че след тази почивка у вас ще проникне една нова светлина, вие ставате по-деятелен.

 

Вие искате нещата да стават механически. Да се посее семката и да израсте. И аз бих желал да има такъв свят, дето си го мислите. Впрочем той съществува, но вие ходили ли сте в света на тия възможности? Например един ден вие имате прекрасно настроение, въодушевен сте, пеете и мислите, че сте щастлив. Като че всичко наоколо пее. Дойде една малка неприятност и целият ваш свят се срути, това хубаво съдържание изчезне, отиде си, вие се отчаете, не искате да живеете. Питам сега: къде отиде вашият чуден свят?

 

Има такива тягостни състояния, които трябва да заличите от съзнанието си и да не ги повтаряте.

 

Запитват: „Защо някой път се чувствам изоставена?" Изоставят те, за да се развиваш. Понякога чувстваш, че умът ти е отслабнал, което може да трае малко време, дни, но после се освежаваш. Това са илюзии, не са реални неща, това са временни състояния, които трябва да ги изпитате. Когато някой се усеща изоставен, в един случай той се ожесточава, озлобява, става по-лош, а в друг отива към Бога. Последното е добро, затова трябва да оставаме по-често сами. Когато човек има живота в себе си, много лесно се изчиства от тези си състояния. Оцапа си ръката, лесно се измива, а когато няма вода, носи нечистотата с километри. Щом дойде Божественият живот, човек лесно се измива, но няма ли тази водица, с дни ще носи това оцапване на трите пръста.

 

Имате едно несносно положение, измъчвате се.Това положение някой път произтича от храната, яли сте някоя мъчносмилаема храна и у вас са се набрали известни утайки. Някой път от вашите противоположни чувства се явяват бодежи. Например обичате и мразите едновременно, тогава в сърдечната област се чувстват шишове. Казвате: „Имам бодежи". Как не! Ще имаш. Премахни противоположните чувства и бодежите ще изчезнат. Друг път някой може да се нахвърли с мислите си отгоре ви и може да произведе известни бодежи. Затова трябва да се научите да се укрепвате, да водите такъв живот, че всички жизнени стрели да отскачат от бронята на вашето тяло.

 

Какво е отчаянието? Отчаяният човек няма с какво да се занимава. Като няма с какво да се занимава, той се е отчаял. И с безпаричието е така. Щом бръкнеш в джоба си, има с какво да се занимаваш, силен си. Бръкнеш няма нищо, няма с какво да се занимаваш, обезсърчиш се. Тури едно лев-че в джоба си, като го пипнеш, да има с какво да се занимават пръстите и веднага ще се насърчиш.

 

Еднообразието в природата произвежда противоречие. Направете наблюдения. Когато човек изпадне в меланхолия, всичко му се вижда мрачно, черно. Щом надделее доброто, тогава другите цветове са победили черния. Следователно, за да имате едно здравословно състояние, всякога гледайте да имате повече светлина в ума си. Нищо повече! Повече светлина в ума си, повече топлина в сърцето си. Топлината носи магнетическите качества, мекотата. Електричеството носи светлината в ума, носи качествата на светлината. Какво качество е красотата? Вие обичате един силен човек. Силата е едно право течение. В тази енергия някои имат привлекателност, а някои - не.

 

Трябва да знаете: мрачните ви състояния - мрачните мисли, мрачните чувства и мрачните постъпки са отражение на мислите, чувствата и постъпките на всички хора, които живеят на Земята. Вие имате мрачни мисли, които не са ваши. То е все едно, че сте пуснали вашето радио и слушате музика. Някъде далеч свирят, а вие слушате. Като не ви хареса, завъртете ключа на друга станция. Вашият мозък е едно радио. На 4-5-6 хиляди километра някой е недоволен, вие сте на същата вълна, приемате състоянието му и ставате също недоволни. Тогава завъртете ключа и намерете станция, която е щастлива. Природата е пълна с нещастни и щастливи станции. И не че Господ ви е създал с мрачни мисли, но понеже сте учени хора, оперирате с апаратите си, хващате по някой път станции с мрачни мисли. Вие изпадате в мрачни състояния и се чудите защо Господ е създал така света.

 

Ако вие подхранвате в себе си недоволство, то ще образува около вас една непроницаема преграда и Божествената светлина няма да достига до вас. Щом се държите за доброто, все едно, че живеете в стъклена стая при най-хубави условия. Стаята ви да бъде чиста, умът да бъде чист, сърцето и постъпките - чисти, за да може Божествената светлина да влезе във вас и да ви просвети. Не се изисква голяма сила, това се постига чрез вярата, с вяра всичко може. Достатъчно е да не препятствате на Божествения закон, който работи във вас. Онова дете, което расте, какви усилия прави? Но ако то започне да мисли за своето растене, растенето спира. Ако ние оставим Божественият процес свободно да работи в нас, по-лесно ще се постигне всичко, отколкото когато се безпокоим.

 

Правите известни движения, но всички движения, които правите с ръцете си, не са хармонични. Ако направите едно малко движение с ръката, може да смените едно ваше състояние. Ако не знаете как, вие ще се подпушите, ще изкривите ръката си и ще трябва да направите 20-30 движения, докато намерите онова движение, което да смени състоянието ви. Нервен си, готов си да дигнеш цял скандал. Това неразположение можеш да го дадеш някому. Също като хапливите мухи. На върха на хобота й се събира електричество, грамадна енергия се събира и тя не може да търпи. Затова търси някъде да подари това благо, което има. И току забие хобота си в крака ти. Така се освобождава от електричеството. 20 мухи ако те ухапят, кракът ти ще се подуе.

 

Смирението е най-хубавото състояние, което може да има човек.

 

Какво казва Христос? „Елате при мене всички трудещи и обременени, защото Аз съм смирен по сърце. Елате при мене всички, които сте изгубили смисъла на живота. Елате при мене, защото съм смирен." Той не казва за себе си: „Аз съм учен, Аз съм Любов", но казва: „Аз съм смирен". Имате ли смирение, Божията Любов може да дойде във вас. В духовния свят смирението дава пластичност на човешката душа да възприеме благата, които Божественият Дух носи в себе си. Към това именно се стреми човешката душа. Само при това състояние ние можем да възприемаме.

 

Болезнените състояния облагородяват човека. Болният е внимателен, деликатен, ако човек не боледува, ще е груб.

 

Всякога трябва да поддържате едно състояние, което е меко. Никакво противоречие не дръжте във вашето сърце.

 

Вървя си и гледам на пътя се събрали десет кучета. Как най-правилно да постъпя? От мое гледище, щом са насред пътя, не трябва да минавам оттам. Мога да ги изгоня, но ще разваля настроението им. Аз ще се отклоня малко - или наляво, или надясно. Обаче кучетата имат предпочитания и ако ти не знаеш на коя страна да се отклониш, те ще те лаят. Ако си се отклонил, както на тях им е угодно, те няма да те лаят. Остави ги на пътя. Не разваляй настроението им. Ако няма къде да се отклониш, пътят е тесен - тогава какво ще правиш? Носиш един хляб, ще го начупиш и ще хвърлиш на това куче, на онова куче по малко хляб. Разхвърлете самуна, тогава ще минете спокойно. Това е начинът, по който ще се справите с вашите лоши състояния. Лошите състояния, това са кучетата във вас, които стоят на вашия път. Всички ваши неразположения са кучета, които седят на вашия път и ви спъват. Ще им дадеш по малко хляб и ще знаеш, че така трябва да се отнасяш с тях. Не са лоши кучетата, и те си имат свое разположение. Те седят на пътя и казват: „Имаме право да седим". Не им хвърляйте камъни, не разваляйте доброто, което Бог е вложил във вас. Не помрачавайте светлите мисли, които Бог е вложил във вас. Това трябва да пазите.

 

Има едно състояние, което вие не съзнавате, а именно, че само вземате. Искате само доброто, а нищо не давате. При това положение злото се явява като процес да отнеме онова, което вие вземате.

 

Ще даваш, за да се чистиш.

 

Ще даваш, за да се подмладиш.

 

Ще даваш, за да растеш. Ще даваш, за да си здрав. Който обича, дава. Бог постоянно дава. Божественият закон подразбира непрестанно даване.

 

С правата мисъл моментално всичко се разрешава. Когато моментално нещо се разрешава, наричаме този процес интуитивен. ИН значи вътре, следователно вътрешното, Божественото е, което разрешава веднага нещата. То е право, то е правата мярка. Интуитивно нещата се схващат мигновено и веднага се ориентираш да го направиш или не. Туй, за което се спираш дълго време да мислиш, да разсъждаваш дали е право или не, то не е Божествената мярка. Когато ние не употребяваме правилната мярка, всякога правим погрешки. Щом не си раздвоен в мисълта, в чувствата и в постъпките си, ти си прав. Раздвоиш ли се, всякога ще сгрешиш. То е едно земно състояние.

 

Има едно състояние, което е великолепно, хубаво. Когато туй състояние дойде, умът се прояснява, паметта се прояснява, всички онези чувства в човека се проясняват, в него се заражда чувство на прозрение. Той може да намери много лесно пътя в живота, знае какво да прави. Когато туй чувство се зароди, веднага се създава една външна връзка между хората. Ако в тебе туй чувство се събуди, всички хора, които са така създадени, ще ти дойдат на помощ. Като види например професор по музика някое бедно дете, казва: „Има нещо". Вижда нещо в лицето, в очите и казва: „Има дарби". Веднага в него се зароди едно съчувствие. Той иска да създаде всички възможности на това дете. Питам: кой го е заставил? В това дете се е събудило онова свещено чувство. И в професора се заражда същото чувство.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...