Jump to content

03. БЕСЕДИТЕ В НАЧАЛОТО


Recommended Posts

3. БЕСЕДИТЕ В НАЧАЛОТО

Вергилий Кръстев: Разказвали са ми, че в първите години сестрите са ходели с бели  забрадки, с бели рокли, с бели дрехи, как се обличаха по онова време?

Елена Андреева:  По съборите и по време на беседите. Аз даже когато отидох през 1920 год. на  събора исках да се купя такава кърпа, за покривка на главата, защото всички  сестри са носели на главата си бяла кърпа. Въпреки че това на мен не ми  лежеше, беше ми форма. И аз купих за главата си нещо прозрачно като воал,  най-тънкото което можах да намеря, само по форма да го изпълня. И го сложих  само през време на молитвата. Иначе обличаха се, въобще нашите хора носеха  много белия цвят. Много. Сестрите бели рокли по празници и така до края на  живота си. Така бяха всички облечени всички, повече в светли дрехи и в бяло.  Тези беседи бяха публичните беседи на Учителя. Те се държаха в 10 часа до  11.30 -12.00 часа. Учителят говореше. На тях можеше да отиде всеки, който  иска. Те не бяха затворени. Те бяха достъпни за публиката и затуй така се  наричаха - публични.

В.К.: А Вие имахте ли възможност да ходите на ул.  „Опълченска" N 66, да слушате?

Е.А.: След като вече продадоха салона на ул.  „Раковска", Учителят пак се върна на ул. „Опълченска" и там говореше. И там  съм го слушала цяла година. Щото, значи през 1920 год. слушах и през 1921  год., защото през 1922 год. наеха вече салона в „Турнферайн" на ул. „Гурко".  Той беше гимнастически салон на някакво германско дружество и понеже  вечер беше свободно, и в неделя също беше свободно Учителят държеше в 10  часа беседите си там и лекциите, когато отвори Школата в началото на 1922  год.

В.К.: А как започваше една лекция в този салон на ул. „Раковска"?

Е.А.:  По същия начин. Хората идваха по-рано и всички заемаха местата си много  прилично, както на църква се ходи. Така бяха - спретнати. Но, първото  впечатление което ми направи, те бяха скромни хора. Нямаше блестящо нещо.  Всички бяха така скромни и видях 2-3 офицери. Защото нали офицерите бяха  в униформи така, много тържествени и после с привилегии хора, нали? Бяха  военните, а всичко друго беше така много скромно. Скромни хора бяха, тихи,  нищо не блестеше. Учителят влиза с Библия в ръка, всички стават, винаги Го  посрещахме застанали на крака и Той имаше една малка масичка на един малък  подиум от три стъпълца и една масичка, зад нея Той сядаше на един стол.  Нищо друго. Когато влизаше Той казваше обикновено „Добрата молитва".  Гласно я казваха. На мен ми направи това много силно впечатление, защото  никъде не бяхме казвали дотогава гласно. В училище само дежурните казвахме  гласно молитвата. А всички гласно не сме казвали. Като че ли пеехме всички  „Христос Възкресе", целият клас. Защото ние молитва правехме в нашето  училище, в цялата гимназия молитва имаше винаги. В началото на деня и в  края на деня. Това ми направи силно впечатление и така ми хареса, защото  всеки вземаше участие. Като го каже дежурния в училище, ти може да си  мислиш каквото искаш. Изпълняваха и песни по това време. Песента  „Благославяй душе моя Господа" беше вече дадена. Пееха и „Благословен  Господ Бог наш", пееха така и една след свършване на беседата, една църковна  песен „Хвала Тебе Господи!" Тя беше много мелодична и много успокояваща.     Беше хубава, много приятна беше. Учителят казваше молитвата, всички сядаха,  обикновено се изпяваше песен. Тогава нямаше цигулари. Имаше сестри, които  бяха по-музикални и почваха те да пеят. Пиано нямаше. Нито в салона на ул.  „Оборище" имаше пиано, нито в „Турнферайн". Но черна дъска имаше и на ул.  „Оборище" и в „Турнферайн", защото Учителят чертаеше понякога когато  говореше. После в „Турнферайн", беше сестра Маркова, която е била дошла  около 1900 год. в София и държеше курсове, та в тия курсове бяха почти всички  нейни ученици, които говореха френски. И тя понеже тогава заболяла и вече  нямало да работи отстъпи си черната дъска, много хубава двойна дъска, нагоре  и надолу се движеше и даже тя до края остана в Братството. На нея Учителят  чертаеше, или числа ще напише или чертеж, кръгове, даже някога е казвал:  „Начертайте". Даже, аз си спомням в 1923 год. като ми каза: „Хайде, начертай  десет концентрични окръжности". Караше и други. Така и Той е чертал, защото  тогава Той говореше тези публичните беседи, тогава нямаше чертежи. Учителят  говореше седнал, спокойно, ще прочете нещо от Евангелието или Библията  един цитат и някога ще каже върху какво ще говори, някой стих, било от  молитвата, пеехме пак песни. Една песен изпявахме и като свършеше пак  изпявахме песен. Да Ви кажа, след свършването Учителят почти една и съща  песен е давал. Например, аз помня „Благословен Господ Бог наш", ама редовно  „Благословен Господ Бог наш" даваше. Накрая. Да. Редовно. Преди това даваше  други духовни песни. Преди това е сменял, но накрая. След като даде „Аз мога  да любя", нея даваше след беседата. А в класовете е давал много окултни песни.    

В.К.: Когато започваше своите беседи имаше ли някой на вратата да пази.  Имаше ли някои да влизат през време на беседа?

Е.А.: Имаше. Който закъснее,  влизаше, не беше забранено. При класовете когато почнаха беше друг ред.  Там имаше правила. Защото беше Школа. Много години след като свършеше  беседата отиваха при Учителя, целуваха Му ръка и Го поздравяваха. Много  години така беше. Чак горе на Изгрева като отидохме, Той вдигна един път  ръка и вече не си даваше ръката, защото то много народ. Вдигне си така ръката  и си отиваше. Но там пък, след Паневритмията му целувахме ръката.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...