УСЛОВИЯ

[Hristo Vatev]

УСЛОВИЯ

 

Всеки един човек е дошъл в света точно в условията, които са необходими за него.

 

Ние наричаме яденето процес на освобождаване. Ти казваш: „Защо трябва да ядем?" Освобождаваме се. Яденето е метод за освобождаване. Ядеш, за да бъдеш свободен. Но вие философски не сте разрешили въпроса, защо трябва да ядете. Ти казваш: „Защо Господ така нареди, без ядене не може ли, без богати хора не може ли?" И богатите са потребни, и почвата е потребна, и водата, и въздухът, и светлината са потребни. И всичко, което произтича като резултат от тези условия - доброта, справедливост, разумност, е потребно.

 

Ако човек има едно неправилно схващане, той трябва да го коригира. Не искам сега да ви обезсърчавам, да казвам, че нямате знание - ни най-малко моята цел не е тази. Идеята ми е следната: като сея една нива с жито или с ечемик, не че нивата не е богата, но аз гледам при дадените условия какво може да се сади. В това отношение човек е едно голямо поле за насаждане, но трябва да се види какво може да расте у всеки поотделно. Това не е като обикновеното садене на семената - у човека те съществуват изначално, не се създават сега. Като говоря за посаждане, това не значи, че тези семена - идеи, тепърва трябва да се посаждат. Идеята за Бога сега не се създава. Идеите съществуват.

 

Вие често с отрицателните си мисли мижешката минавате по пътя. Едно щастие е определено за вас, а вие обремените съзнанието си и го отминавате. Ония благоприятни условия, онова благо, което провидението е турило на пътя, вие няма да го видите. После пак ще се оплаквате.

 

Човек трябва да се учи, за да избегне големите мъчнотии. Хората се учат само от онова, което преживяват. Това нищо не ги ползва. Какво те ползва да помниш, че си паднал някъде и си счупил крака? Важно е да знаеш условията, при които кракът ти може да се счупи и как можеш да избегнеш това счупване. Като се качваш по една планина и се катериш по една хлъзгава скала, трябва да знаеш, че можеш да паднеш и да си счупиш главата или крака и да избегнеш това падане. Мнозина казват, че може и без учение. Но всички желаят да имат един богат баща, който да им остави голямо наследство, да бъдат рентиери. Че всички вие сте рентиери. Земята е място, на което сте изпратени и всичко е предвидено за вас, според условията. И ако страдате, то е защото не разбирате тези условия.

 

И тъй, ако искате да се занимавате с окултната наука, на първо място трябва да изучавате себе си. „Познай себе си!" казва Сократ. Какво означават думите „познай себе си"? Какво трябва да познаете в себе си - висшето или низшето? Да познаете себе си, ще рече да познаете висшето, Божественото начало в себе си. С други думи казано, да познаете Бога в себе си. Познаете ли Бога в себе си, вие ще познаете условията, при които можете да растете и да се развивате правилно. Да познаете условията, които, от една страна, дават направление на вашето растене и развиване, а от друга страна, урав-новесяват силите, които действат във вас.

 

И тъй, животът на съвременните хора, с всички техни възгледи и теории, на пръв поглед е хубав, сладък, но щом се опита, той причинява разстройство на стомаха. Защо? Защото брашното, от което са направени тези теории, е старо, горчиво, останало отпреди хиляди години насам. Следователно каквото и да мислите за сегашния живот, теориите и възгледите за него са вече остарели, вгорчени. Тази е причината, поради която днес всички хора са недоволни от живота. Едно време бяхте недоволни от рогата си. Бог махна рогата ви, освободи ви от тях. Едно време бяхте недоволни от големите си зъби и нокти - и от тях Бог ви освободи. Едно време бяхте недоволни от големия хобот, намирахте го много непрактичен - и от него Бог ви освободи. И от сегашното си положение сте недоволни - и от него Бог ще ви освободи, ще ви даде нещо по-хубаво. И тогава ще има нещо, от което ще бъдете недоволни. Това показва, че недоволството е неизбежен спътник в човешката еволюция. Докато живее във време и пространство, невъзможно е човек да се задоволи. Обаче щом живее извън времето и пространството, той всякога ще бъде доволен. При тези условия той разбира вече реда и порядъка на нещата, а това разбиране внася в душата му мир и доволство. Значи, докато е на Земята, при ограничените условия на живота, човек ще бъде недоволен и винаги ще се стреми към по-високи постижения, към по-големи блага. В резултат на своите усилия, на своя стремеж, той все ще постигне някакво благо, но скъпо ще плати за него. Човек трябва да се приготви за всяко благо, за всеки венец, който му предстои да получи.

 

Условията, при които днес живее човек, му налагат да мие ръцете си поне 5-6 пъти на ден.

 

Човек трябва да си намира постоянна работа! Никой от вас да не бъде в бездействие. Щом човек почне да се отпуща, той е в бездействие. Вземете най-видния цигулар, който знае хубаво да свири, лишете го за един месец от цигулката му и той почва да се нервира. Дайте му цигулката, веднага ще стане весел. Вземете един учен човек и го лишете от труда му, и той ще почне да се нервира. Даже, която и да е кьщовница, лишете я от потребното й вкъщи и тя ще почне да се нервира. Всички трябва да работите! Сега ще кажете: ние нямаме условия за работа. Не зная, може би вие нямате условията на един цар или условията на някой милиардер в Америка, или условията на някой шах в Персия, но казвам: вашите условия, при които сега живеете, са хиляди пъти по-добри от условията на щурците и условията на врабците.

 

Та ние сме в такова положение, че каквото и да мислим, трябва да работим и при най-неблагодарните условия. А те не са лоши. Вашите условия са хиляди и хиляди пъти по-добри от условията на животните. Вашите сегашни условия са хиляди пъти по-добри, отколкото на ония хора, които са живели преди хиляди години. Тия условия, които имате, вие казвате, че са много неблагоприятни. Не е вярно! В този живот най-хубавото, което може да получите, природата ви го е дала. В бъдеще ще ви даде повече. Зависи от това, как ще свършите работата. Вашето бъдеще зависи от начина, по който вие сега мислите и живеете. По някой път се чудите. Когато се намирате в най-трудно положение, представете си, че не сте вие, а друг е на вашето място и вие му давате съвети. Какво трябва да му кажеш? Вярно е, обуща нямаш, стаята ти не е хигиенична, прозорецът й е тесен, одеялата - тънки, отвън - студено, дрехите не са както трябва, шапката - също. Какво трябва да правиш? Кажи си: „Това са най-хубавите обуща, които досега съм носил. Такива обуща досега не съм носил." Като погледнеш дрехите си, кажи: „Като тия дрехи и такава шапка не съм носил". Но вярвай в туй, което си казал. Като погледнеш стаята, кажи: „Тази е най-хубавата стая, в която съм живял". В какво седи хубост? Количеството вода не определя ценността на един извор.

 

Само при лоши условия човек изявява заложените в него способности. Добродетелите в човека се проявяват при лошите условия. Когато дойдат големите изпитания, Бог ни заставя да развием в нас хубавото, скритите сили, на които дотогава не сме обръщали внимание.

 

При всички условия на вас ви дават известни задачи, които трябва да разрешите. Едно обезсърчение е една такава задача. Да кажем, паметта ви е отслабнала, вследствие на това се обезсърчавате. Кажете ми сега, защо отслабва паметта в човека? Доста труден въпрос. Паметта отслабва, когато се раздвоява съзнанието, няма единство в него. Когато някой говори, а умът му е на две места, тогава паметта е слаба.

 

Срещате един банкер и си казвате: „Да имам неговото богатство в ръцете си, много неща бих направил!" Много лесно искате да придобиете богатството. Богатството е сила. Какво ще направите, ако имате на разположение два милиона лева? Ще си създадете някакво нещастие - нищо повече. Ще започнете да се храните с печени агнета, кокошки, пуйки и ще развалите стомаха си в продължение на няколко години. Днес Бог ви е поставил в положението на сиромах, да се научите да ядете. Той ви казва: мазнини няма да ядете, защото те са причина на разни болести. Понеже в миналото си не сте знаели как да се справяте с организма си, не сте могли да го управлявате, днес сте дошли на Земята като беден човек, да живеете в лишения, да се изправите. Тъкмо сте тръгнали в правия път, намери се някой ваш дядо, който ви оставя два милиона лева наследство, но с това разваля Божия план. Вашият дядо не е постъпил добре. Той трябваше първо да се обърне към Бога, да попита какво е Неговото мнение по този въпрос, да ви остави ли наследство, или не.

 

Мнозина идват при мене, искат да им кажа нещо, да знаят какво да правят. Това, което искат те, е равносилно на два милиона наследство. Тогава аз запитвам Бога, да отговоря ли на въпроса, или не. Бог ми казва: този човек е прекарал няколко непорядъчни живота, той трябва да се залови на работа, да не разчита нито на баба и дядо, нито на баща и майка, нито на приятели. Подобрението на съдбата му зависи изключително от него. Ако работи, ще има Божието благословение; ако не работи, главата му ще побелее. Казвате: „Тежки думи са тия". По-добре да знае истината и да се стегне да работи ден и нощ, отколкото да се заблуждава.

 

Вие седите и мислите, че сте изоставени от всички. Ами били ли сте вие в положението на онзи, който е бил заровен в гроба? Вие не сте ходили при мъртвите, да видите какво е тяхното състояние. То с хиляди и милиони пъти е по-ужасно, отколкото вашата самотия вкъщи. Той лежи в земята и чака да се освободи, а всички духове се нахвърлят отгоре му. Той плаче, страда, докато се разнищи съвсем и остават само костите. И тогава се освобождава и казва: „Отидох вече!" Една последна нишка само остава и той се радва в душата си, че цялото тяло се е стопило, че се е освободил от него. Защото физическото тяло, в което е човекът, е един затвор.

 

Ако една мисъл във вас е паразитна, какво трябва да направите с нея? Някой път хората не знаят какво трябва да правят с въшките. Източните народи имат много въшки. Във време на война въшките се размножават. Какво да правите? Съберете ги в едно шише, изсипете ги на едно песъчливо място да се научат да пасат. А вие като хванете въшката, натиснете я с ноктите, убиете я. Но с това ти покваряваш себе си. Като убиеш една бълха, една въшка макар и след няколко прераждания ще те накарат да им създадеш условия за развитие. Затова я остави на тревата да пасе, тури я дето за нея няма нищо за ядене, за да се научи да мисли. Някои от вас се намирате при много лоши условия. Тия лоши условия ви се дават, понеже у вас въшки са се наплодили. Тия въшки са вашите лоши мисли и желания.

 

Лошите условия, от които съвременните хора се оплакват, са възможности за развитие на по-възвишените човешки способности. Та всяка мъчнотия на човека не е нищо друго, освен възможност да се развият в него възвишените му способности, да се събуди в него нещо повече от това, което обикновено проявява. Колкото мъчнотиите и страданията на човека са по-големи, толкова по-големи възможности се развиват в него, толкова по-големи възможности за развитие се събуждат в него. Ако не беше така, страданията и ограниченията щяха да бъдат безсмислени. Всяко страдание в човека се компенсира от развитието на една вътрешна способност, на едно чувство, от което зависи неговото благо. Всички можете да се освободите от страданията. Кога? Когато не носите тесни обуща, когато джобовете ви са пълни със злато. Всички можете да се освободите от страданието, но кога? Когато главите ви са пълни със знание, когато разбирате законите на природата, когато сте отлични, гениални художници и където отидете, всичко да можете да нарисувате. Всички можете да се освободите от страданието, когато сте отлични музиканти и знаете как да теглите лъка или да свирите на пиано и където и да отидете, да можете веднага да свирите. Сега ще дойде възражението и ще кажете: „Възможно ли е това?" Казвам: единственото нещо, в което сегашните хора вярват, са грамофонните плочи. Те са авторитети за тях. Във вестниците писаха, че някъде са отворили една школа за папагали, които се учили да пеят по грамофонни плочи и по този начин ще пеят най-видните класически произведения. Грамофонните плочи се въртят и по тях пеят папагалите. Публиката слуша как пеят папагалите. Един ден, когато папагалите се научат да пеят по грамофонни плочи, тогава ще започнат да ги учат да решават и математически задачи, да разискват по различни философски теми и т.н.

 

Какво значи прилежание? По какво се отличава един прилежен ученик? Българинът тепърва ще трябва да се учи на прилежание. Той по своето естество не е прилежен. Всички лоши условия в живота не са нищо друго, освен едно принудително заставяне на човека прилежно да учи. А обикновено, при неблагоприятни условия вие роптаете. Излишно е. Ти получаваш известен материал, който трябва да проучиш. Ще си дадеш малко труд да го разбереш.

 

Неразбраните неща са философски, а пък разбраните - научни. Това, което разбирате и прилагате, е наука, а пък това, което не разбирате, е философия. Когато кажете: „Трябва да бъдем добри", това е философия. Но като казваш: „Аз трябва да бъда добър", ти подразбираш, че има нещо строго определено. Когато казваш: „Аз трябва да бъда добър", значи трябва да бъдеш земя. Трябва да бъдеш почва, на която да расте всичко. Когато кажеш: „Сиромах съм", ти подразбираш, че си силен човек. И трябва да употребиш своята сила на работа. А всяка работа трябва да има някакъв резултат. Земята очаква водата да дойде, тогава всички нейни богатства ще се развият. Само при водата те могат да се развият. Ти казваш: „Аз съм беден човек". Че твоята беднотия е условие, за да се развие твоето добро, твоето богатство. Като се съединят вашето добро и вашата справедливост, ще се роди разумното във вас. И вие тогава ще бъдете господари и ще можете да управлявате себе си. Най-първо човек трябва да управлява себе си.

 

Вие можете да ми зададете друг въпрос: „Какво ни интересува нас някакъв идеал, когато се намираме в такива лоши условия на живот?" Но аз пък ще ви попитам: можете ли да докажете действително, че условията на живота са лоши? То е само предположение. В живота има толкова лошавини, колкото и добрини, толкова падания, колкото и ставания, толкова загуби, колкото и печалби. Едните и другите условия в края на краищата се уравновесяват. Туй, което наричаме лоши условия в живота, то е наше субективно схващане - човешко умуване. Хората казват, че човечеството днес боледува, но аз възразявам. Болестите са анахронизъм, нещо преходно, което зависи от самия човек, защото той има толкова възможност да бъде здрав, колкото и болен. Болестите не са нищо друго, освен упътване за изправление, защото човек започва да се развива само тогава, когато се противодейства на неговата воля. Туй може да се провери винаги в живота. Всички велики хора са страдали и страданията именно са били стимул за тяхното повдигане. Ония обаче, които не са имали никакви спънки, а напротив - са имали удобства, са останали назад.

 

Някои казват: „Сега животът е много тежък". Не, казвал съм и друг път, че сега се намирате в най-благоприятните условия на живота. Вие сте в положението на евреите, които излязоха из Египет. В пустинята може да нямате месо и други неща, но ще имате вода и чист въздух и фараон няма да ви заповядва. По-добре човек да е свободен в пустинята, отколкото да е роб и да яде месо, да има всички удоволствия и фараонът със своя камшик да ви потупва и да ви заповядва: „Кирпичи и тухли ще правите!" И ние казваме: „Няма какво, ще се правят". Не, няма да правим вече тухли и кирпичи. Нам ни предстои един дълъг път в пустинята на Божествения живот.

 

Писанието казва: „Когото Бог обича, поставя при неблагоприятни условия, за да създаде благоприятни". Ако сега имате неблагоприятни условия, то е защото Бог ви обича. Бог ви поставя при неблагоприятни условия, защото за в бъдеще мисли да ви даде нещо по-хубаво. Ако мисли да ви лиши от туй благо, Той щеше да ви даде доброто още първоначално. Затуй всеки, като слиза от небето, питат го: „Какво искаш, доброто на Земята, или доброто на небето?" Ако каже, че иска доброто на Земята, дават му го още на Земята. Но едно трябва да знаете, че тук на Земята няма условия за добро, за щастие. Тук има само движение.

 

Сега вие имате най-добрите условия да се учите, макар че по навик продължавате да казвате, че нямате условия. Условия може да нямаш, но имаш възможности. Чрез възможностите си създавай условията. Може възможности да нямаш, но имаш условия. Чрез условията създай възможности. По двата начина работи. Пък ако имаш и вътрешни възможности, и външни условия, тогава всичко е наред. Тогава приложение ти трябва. Не отлагай!

 

Вътрешните възможности не зависят от външните условия. И бедният, и богатият имат своите положителни и отрицателни страни. Човек може да бъде силен, добър, умен и като богат, и като беден. Това показва, че тези качества са вътрешни, а не външни. Вътрешното богатство и сиромашията правят човека богат или сиромах, а не външното.

 

Когато човек се намира в благоприятни условия, всички обичат да го заобикалят, но щом дойде кобрата - сиромашията, неволята, болестта, този човек отслабва и веднага всички казват: „Можете ли да ме извините?" Може. И той остава сам. Това е един превод. Все ще дойде кобрата в живота. И като дойде, веднага онези, които са ви обичали, ще си отидат и ще ви оставят сами.

 

При сегашните условия, при които се намирате, животът не може да бъде тьй приятен. Сега човечеството се намира при най-трудни условия, минава през най-гъстата среда. Най-гъста е сега материята и няма благоприятни условия за работа. Представете си един земеделец, който има земя, но капка дъжд не е валяла. Той има всички плугове и приспособления, но земята е твърда като камък. Питам: как може да се оре при такава твърда почва? Следователно той трябва да чака да падне дъжд, да падне влага, а тази влага в духовния живот всеки един трябва да я предизвика. И аз ще ви дам един пример. Когато българите нямат огниво, те вземат две дървета и почват да ги трият и ще се мине час, два, три часа, докато се сгорещят дърветата и се образува огън. Та и вие някой път ще настоявате, ще търкате, може би час, два часа ще минат, докато произведете този огън. Пламне ли, вече може да сготвите хубаво ядене. Може да си опечете хляб, при това може да си възврите и водица. Сега ние ще приложим това в живота. Този закон е верен и по отношение на човешките чувства. Ако вниманието на човека изцяло е погълнато от света, цялата му енергия ще бъде изсмукана.

 

Казвам: първото необходимо условие за придобиване Божествения живот е чистотата. За нея душите копнеят, за нея се молят, нея търсят. От единия до другия край на Библията се говори за чистота и святост. И тогава пред чистия човек се откриват много възможности. Не може ли човек да се освободи от своята нечистота, възможностите остават затворени пред него. Прогресът, светлината, знанието, силата и свободата във физическия свят зависят от чистотата, а в духовния свят - от святостта. Колкото по-свети са духовете, толкова по-силни са те. В Божествения свят всичко зависи от Любовта. Когато слизате от горе на долу, ще работите върху идеите: служене, почит и обич; качвате ли се от долу на горе, ще придобивате чистота, святост и Любов.

 

Външните условия няма да изменят живота, но мисълта е, която иска да измени живота.

 

Такъв е законът на равновесието. Когато някоя външна или вътрешна сила дойде върху човека, той излиза от своето равновесие, но за да не го изгуби, наклонява се ту надясно, ту наляво. Обаче целта не е да вървиш нито наляво, нито надясно, но да запазиш равновесието си и да вървиш нагоре. Следователно вътрешната борба в човека е важен психологически закон, необходим в живота на човека, за урегулиране на силите в него, за запазване на равновесието. Всеки човек има равновесие, но не го задържа за дълго време. Рече ли да предприеме нещо добро, веднага един глас ще му каже: „Отложи това нещо за друг път! Днес условията не са благоприятни, не му е времето сега." Аз пък казвам: не отлагайте нито за един час! Всякакво отлагане е губене на време, губене на сили. Решите ли да направите нещо, приложете го. И в съдилищата често отлагат делата. Какво се постига с отлагането? Разноските се увеличават, времето се губи, хората се разтакават нагоре-надолу и в края на краищата се изгубват благоприятните условия. Никакво отлагане! Когато човек отлага нещата, той мисли, че утрешният ден ще му донесе по-добри условия, но винаги остава излъган.

 

Съществува едно учение в света, което придава на хората живот, което задоволява всички копнежи на човешката душа и дава възможност на човека да се изявят всички негови способности. Тогава и в най-ниското положение да се намира, той е доволен от себе си и счита, че е господар на положението си, че не е роб на условията. Ако ние сме роби на условията, тогава не сме свободни. Но ако условията зависят от нас, тогава ние не можем да се откажем от тях - ние самите създаваме условията.

 

Докато не знае причината за своето физическо, умствено или сърдечно неразположение, човек винаги ще бъде играчка в ръцете на условията. При това положение всеки иска да му причини радост, но всеки може да му причини и скръб. За да не бъде уязвим към условията, човек трябва да развива своите вътрешни чувства и способности, чрез които да предвижда нещата.

 

Сега, като наблюдавам вашия живот, виждам колко мъчно издържате изпитите си. Защо? Защото не се съобразявате с условията. Някой има да минава дълъг път и тръгнал с натоварена кола. Срещат го пътници, казват му да свали част от товара си. „Няма нищо, ще го изкарам, пътят ми е лек." Наистина, той слиза по наклон, надолу и колата лесно върви, но по-нататък пътят става по-труден. Той не предвижда това и си пее: „Горо ле зелена, во-до ле студена". По едно време пътят става равен и колата мъчно върви. Още по-нататък пътят се издига нагоре, колата спира вече, не върви. Какво да прави сега? Той трябва да снеме три четвърти от товара си. Къде да остави този товар? След тебе идват бедни хора, с празни коли, те ще го натоварят. Как да оставя товара си, за който толкова труд съм употребил, докато го спечеля? Ако не оставиш товара си, колата ще оставиш, а то е по-страшно. Снеми част от товара си и Бог ще те благослови. Такова нещо представляват бурите, мъчнотиите в живота на човека.

 

Не се старайте да премахнете неблагоприятните условия, при които живеете. Работете под тях, докато си създадете един добър характер, докато създадете новото в себе си! Само тъй се създава човешкият характер! Трябва да знаете, че само ония хора са създали от себе си велики характери, които са издържали, превъзмогнали неблагоприятните условия на живота си. Това виждаме в цялата история на човечеството. От ония, които са живели в разкош, малко велики хора са излезли. Аз поне не зная нито един велик човек, който да е живял в разкош.

 

Сега ще ви сведа своите заключения в следното: ни най-малко нямам за цел да ви налагам да вярвате, аз искам вие да опитате. Опити, опити трябват и нищо повече! Има един вътрешен опит. Както всяко растение трябва да намери своя почва, да намери всички подходящи условия за своето растене, така и всеки човек в света трябва да намери своите благоприятни условия, за да расте и се развива. Никога не мислете, че условията, при които живеете, са неблагоприятни. Това са само вътрешни, субективни схващания. При туй развитие на колективното съзнание всеки човек е точно на мястото си. Но ние се заблуждаваме и казваме: „Защо не съм като този господин!" Не гледайте този човек отвънка; той може да е богат, може да има много ястия, но той е нещастен, неговият вътрешен живот е развален, има порок на сърцето, стомахът му е развален. А онзи, бедният, няма такова изобилие, но е здрав, яде си сладко. Щастието на човека се обуславя от разположението на духа - да е доволен от това, което е приел в даден момент.

 

Казвам: условията, при които живеете, изискват будно съзнание. Човек трябва да се тренира, да се самовъзпита. Той трябва да работи, да учи, да се домогне до законите на кабалата, до законите на висшата математика. Много хляб още трябва да ядете, за да дойдете до тези закони, а при това ще ядете хляб не като сегашния. Ще престанете да ядете сегашния хляб. Висшата математика изключва употребата на лука, чесъна, праза, на различните пържени масла и т.н. Който иска да се занимава с висшата математика и да стане математик, в пълния смисъл на думата, той трябва да се храни с плодове, току-що откъснати от дървото. Който яде развалени, гнили плодове, всякакъв математик може да стане, но не и математик на живата математика, която преобразява човека. Ще кажете: „Къде са тия условия?" Всеки може да си създаде тези условия. Наистина, в един ден той не може да ги създаде, но като работи съзнателно, в един живот той ще може да ги постигне. Ако работите съзнателно, интензивно, в десет години вие ще можете да придобиете това, което при обикновени усилия можете да добиете за 50 години. Това не е ли достатъчно? За тази цел необходимо е човек да живее съобразно законите на живата природа, да развива скритите сили и дарби в себе си. Неусетно той ще развие и своето вътрешно зрение, да вижда нещата ясно и да разбира дълбокия смисъл на живота.

 

Сега у вас възниква едно противоречие, нали така? Понякога вие искате да умрете. Защо? Това е състоянието на господаря, който има свинете си у вас. Тази идея не е ваша. Вие нямате желание да умрете, но искате да се освободите по някакъв начин от несгодите на живота. Аз съм срещал мнозина, които са недоволни от живота, но не знаят как да се освободят. Ти можеш да се освободиш от несгодите на живота за една секунда, за една минута, за няколко часа, за един месец или най-много за една година. За една година най-много човек може да се освободи от трудните условия на своя живот. Не ти върви в училището, не ти върви в живота, не ти върви в музиката, не ти върви в изкуството, не ти върви и в семейството. Как ще се освободиш от тези несгоди? Ще отидеш при баща си и ще му кажеш: „Татко, съгреших пред небето и пред Тебе. Прости ме и ме вземи като последен слуга!" Щом кажеш така, и всичко ще ти тръгне напред. Баща ти веднага ще заповяда да ти донесат новата премяна, ще ти даде нова дреха, пръстен на ръката ще ти сложи, ще заповяда да заколят за тебе най-угоеното теле, ще те прегърне и ще те целуне. Това означават новите условия. Това е, което се влага в живота. Това е, което Христос е изказал с думите: „Ако се не родите изново, не можете да влезете в Царството Божие". Изново, разбира, да се родите от вода и дух. С други думи казано: ако не си готов да напуснеш свинете, ако не си готов да се разкаеш за всички свои глупости, за това, че си изял всичко на баща си и си живял разпуснато, ти не можеш да влезеш в новите условия, ти не можеш да се родиш от вода и от дух. Ще кажете: „Защо е необходимо това?" Ако не се родите изново, ако не се разкаете, ще умрете заедно със свинете - нищо повече.

 

И на яйцето най-напред не е вървяло. Но като го турят под кокошката 21 дни, пилето се излюпва.

 

И у нас, както и в яйцето, трябва да се зароди желание да бъдете под крила. Както казва псалмопевецът в 91 псалм: „Който живее под покрива на Всевишния..." Трябва да разбираш това. Ти си още едно яйце! Гледаш да се настаниш под крилата на кокошката. И като поседиш така 21 дни, няма да бъдеш вече яйце, ще бъдеш пиле! И тогава ще чуеш гласа на тези крила и ще изпълниш закона. Като влезеш под Божествените крила, ще станеш свободен! Затова трябва да седиш там! Така ще добиеш първата си форма. Казано е там: „Който живее под покрива на Всевишния, той ще пребивава под сянката на Всемогъщия".

 

Истински човек е онзи, който е проводник на Божествените мисли. Този човек е изменил условията на живота си. Да измени човек условията на живота си, това значи да мине от червей в пашкул. Влезе ли в пашкула, той трябва да забрави всичко старо и да се заеме с приготовления за нов живот: да изработи своите крилца, своята нова премяна.

 

Религиозните хора казват, че Бог ще оправи света. Бог създаде света и ако има някаква дисхармония, тя се дължи на изопачения човешки живот. Човек развали света, човек ще го оправи. И днес още Бог работи, създава нови светове, но за тях се изискват разумни хора, да не развалят новото, което се създава. Като казвам, че човек е развалил света, имам предвид човешкия свят. Никой не може да развали това, което Бог е създал. Това е невъзможно. Обаче с мисълта си човек може да развали света на своя ближен. Той ще му каже, че е невежа, че нищо не разбира, че е на крив път. Всеки човек може да се поддаде на отрицателното влияние на ближния си и да се изопачи. Каже ли ви някой, че сте безверник, не се смущавайте, но запитайте го какво е постигнал той със своята вяра. Ако твоето безверие ти донася храна, дрехи, квартира, ти си на прав път. И ако при своята вяра ходиш гладен, бос и окъсан, вярата ти не е истинска. Истинската вяра храни човека, прави го силен, здрав и богат. Истинският Бог изважда човека от заблужденията му и го поставя в правия път. Истинският Бог изважда човека от греховете и престъпленията и го поставя при условия, които да го повдигат. Всеки друг, който понижава човека, който го сваля от положението, в което са намира, не е никакъв Бог. Истинският Бог внася в човека условия за душевно, умствено и сърдечно здраве. Той очиства човека от всички отрови, които отнемат душевното му разположение и го правят недоволен.

 

За да се постигне някакво желание, необходима е благоприятна за него среда. Човек сам може да бъде и среда, и условие за своите стремежи. Когато е среда за своите желания, човек непременно ще бъде тъпкан, както се тъпче земята, която е среда за растенията. И наистина, растенията са недоволни от земята; те черпят от нея, без да й благодарят. Обаче когато отгоре дойде влагата и пои растенията, те й благодарят. Влагата е условие за растенията. Те не искат да знаят за земята, но очакват дъжда с трепет, с притаено дихание и му благодарят.

 

И хората постъпват по същия начин: към средата си те се отнасят невнимателно и с неблагодарност, а към условията са внимателни. Бащата и майката са среда за децата си, но колкото и да са добри, децата им са невнимателни към тях. Дойде ли въпрос до някое условие, до някой техен приятел или приятелка, те всякога ги приемат с трепет, очакват нещо от тях. Бащата харчи за сина си сто хиляди лева годишно да следва в странство, но синът не написва на баща си нито едно благодарствено писмо. Обаче някой негов приятел му е купил един билет от сто лева за театър и той веднага пише писмо, бърза да му благодари за приятната вечер, която прекарали заедно. Защо синът постъпва по два различни начина? Защото бащата е среда, а приятелят - условие. Ако приятелят ви започне да се грижи за вас като баща, т.е. от условие стане среда - вие ще престанете да му благодарите, да бъдете внимателни към него. Ето защо, пазете се да не правите нещата обикновени. Щом веднъж опитате едно желание, втори път не го опитвайте. Пазете се да не стане това желание среда за вас и да изгубите към него вниманието си. Щом желанията губят своя свещен трепет, те стават среда за човека, в която се раждат ред неприятности.