Jump to content

Recommended Posts

УЧЕНИЕ

 

Думата „познание" също изисква обяснение. Буквата П е чашка, обърната надолу; тя е цвят, който чака да възприеме зародиш от Слънцето. За да можем да познаем Христа, ние трябва да се обърнем надолу, за да се оплодим, защото, ако гледаме само нагоре, това означава само да очакваме, без да възприемаме. Буквата 0 означава условията, при които може да стане оплождането. Буквата 3 показва надежда, показва и онова велико желание, онзи велик стремеж, който трябва да използваме. Важно е колко от нашите желания може да използваме, а не само да ги имаме. Буквата Н показва двете противоположни сили, които са в борба, а тази борба показва, че от противоречията в света ние трябва да направим една стълба, по която да се изкачим, за да можем да виждаме един по-далечен хоризонт. Буквата А показва какво именно можем да наблюдаваме, а буквата И разкрива начина, по който можем да се движим, за да намерим Бога. И ако намерите това движение, това колело, само тогава ще намерите Бога. Без него туй е невъзможно. Ако пък разрежете това колело, то ще се превърне в една змия за вас, защото знанието трябва да се огъне, за да може да бъде оползотворено.

 

Благосъстоянието на което и да е листо, на цвете и на което и да е клонче зависи от благосъстоянието на цялото дърво - от това, какви са жизнените сокове. Може листото да няма никакво понятие за онези процеси, които стават, за дълбоките причини в природата, но все пак то по един или друг начин е зависимо от тях.

 

Та казвам: тези неща са направени непонятни. Нищо, че са непонятни, че са неизвестни. Известното не е знание, неизвестното е, което стимулира човешкия дух. Ако е за известното, всички го знаем - няма защо да се говори за него. Интересно е онова, което човек не знае. В природата ние сме дошли да учим онова, което не знаем, а не това, което знаем. Цялото нещастие е, че повтаряме онова, което вече знаем.

 

И тъй, знанието, което сега придобивате, трябва да го турите като основа на земната наука. Това са материали, необходими за създаване във вас на правилни разбирания за нещата. Като ви казвам това, аз ни най-малко не подразбирам да тръгнете из света и да разправяте навсякъде своите възгледи за нещата. Не, по тия въпроси вие ще говорите с най-учените хора, а с глупавите ще говорите за обикновени работи: за лук, за чесън и др. Ако спазвате туй правило, ще имате по-малко страдания, т.е. ще казвате, както Христос казваше: „Доста е на деня неговото зло". То значи: в света има толкова страдания, няма защо и ние да притуряме повече. Например някой път може да ви попитат: „Какво мислите за живота, има ли бъдещ живот?" И ти изведнъж се смущаваш и почваш да доказваш философски, че този философ тъй казал, онзи философ иначе казал. Този, като те слуша, казва: „Голям глупак си ти!" Ти веднага се сгушиш и казваш: „Не ме разбраха". Въпрос е кой кого не разбра: дали той не те разбра, или ти не го разбра. Аз мисля, че ти, който говориш, не си разбрал другия.

 

Един разумен процес съществува в света. Всичко в света е определено. Извън възможностите, които природата ти дава, ти нищо не можеш да направиш. Вие даже половината, даже една десета от това, което имате в сегашния век, не можете да използвате.

 

Да ви приведа един научен факт. Цялото съвременно знание може да се събере в 90 книги като Библията - става дума за знанието, което е меродавно. Туй знание като се отпечата в човешкия мозък, ще остане място за още 900 такива книги. Какъв простор съществува! За хиляди книги има място в мозъка. Хиляда години може да живееш, докато мозъкът ти се напълни със знание.

 

У вас трябва да се зароди дълбоко желание да учите, за да не остарявате преждевременно и да осмисляте живота си.

 

Всичко, което днес се проповядва, е старо учение. Хората са знаели тия неща отпреди хиляди години още. Знанията на съвременните хора са ограничени. Те се занимават с физическия, с материалния свят. Това обаче е стара наука, през която са минали и минералите, и растенията, и животните. Растенията знаят химия, математика по-добре от много учени. Стомахът ви разбира математиката по-добре от вас. Единственото ново нещо е това, което се говори в Откровението: „Господ твори ново небе и нова земя". Ново небе и нова земя - подразбирам новите възгледи в живота, с които ще се вдигне нова завеса и ще се открие нов свят.

 

Какво означава думата „наука"? Ако се спрем върху значението на буквите в тази дума, написана на латински и на някой от славянските езици, ще видим, че в нея се крият две различни понятия. От съчетанието на буквите в думата „наука" в славянските езици се вижда, че славяните търсят в науката метод, чрез който да примирят противоречията в живота. Обаче англосаксонската раса, която си служи с латинската дума заепйа за означаване понятието „знание", „наука", показва, че нейният ум е насочен към изучаване на отношенията между различните форми, както и вечните промени, които се извършват в Живата Природа. Първата буква „в" в думата заепйа означава безконечност. Следователно от окултно гледище вие можете да изучавате науката или с цел да намерите метод, чрез който да примирите противоречията в живота, или пък да намерите начин, чрез който да използвате силите на природата. Който изучава науката с цел да използва природните сили, той се натъква на голяма опасност. Опасност седи в това, че в него се явява свещеният егоизъм. Той започва да се съзнава по-високо от другите, придобива по-голяма тежест в себе си и казва: „Аз разполагам със сили, които мога да употребя какго намирам за добре". Значи, има две категории хора: едните имат голямо съзнание за себе си, мислят, че всичко могат да направят, че много неща знаят и т.н. Другите обаче, като славяните, търсят в живота си метод, чрез който могат да примиряват противоречията, на които се натъкват, а едновременно с това да излекуват болките на своето сърце. В това отношение славяните са по-близо до истината.

 

Когато аз ви говоря, мнозина от вас схващат отрицателната страна на беседата. Когато ние посочваме недъзите на известен клон от науката, например на медицината - наука за лекуването на човека - ни най-малко нямаме предвид да я критикуваме, но като разглеждаме състоянието на днешното й състояние, посочваме възможностите за нейното развитие в недалечното бъдеще. Повечето лекари започват да изучават медицината от болезненото състояние на организма. Това обаче не е правият път на изучаване. Най-първо трябва да се разглежда здравият организъм, да има една установена норма за здравословното състояние на организма, и от тази норма да се определи кога човек е в болезнено състояние, кога не, каква е болест, доколко е опасна тя и т.н.

 

Съвременните учени говорят за живота, за устройството на растенията, на животните, на човека, но не познават ония тънки процеси, които се извършват в клетките на живите същества. Те не познават състоянието нито на клетките, нито на цялото същество. Те изучават растението, но не знаят какъв е неговият интимен живот. Дали растението се радва или скърби, това не им е известно. И растението има два различни живота, какго и човек: животът на корените е адът на растението, а този в стъблото и клоните - неговият рай. Във всички живи същества адът и раят вървят паралелно.

 

Има знание, от което човек заспива. Какво знание е това? Истинското знание подразбира познаване на законите и принципите на великия живот, а не знание на образи и на форми. Знае ли принципите на нещата, човек може да произведе техните образи. Задачата на човека е да се домогне до онази положителна наука, която има приложение във всички области на живота. Занимавайте се с науката, защото чрез нея можете да разкриете всички области и прояви на живота, а специално на човешкия живот. Хиро-мантията например запознава човека с волевата страна на неговия живот, физиогномията запознава човека с положителните и отрицателните страни на неговия характер, френологията показва качеството и количеството на положителните и отрицателните енергии, които функционират в човешкия организъм. Астрологията показва благоприятните и неблагоприятните съчетания, на които човек се натъква в живота си, като му дава възможност да предотврати някои опасности и нещастия в живота си.

 

В какво седи учеността на един човек? Да кажем на един пчелар, в какво седи неговата ученост? Считат го специалист, казват: „Той много знае за пчелите". Много знае за пчелите, но същественото не знае. Знае как се размножават пчелите, как се отглежда царица, какви са работниците, търтеите, всичко това знае, но онова, което пчелите знаят, той не го знае. Пчелите знаят каква храна е нужна за царицата, за работниците, те знаят каква храна да дадат на търтеите. Пчеларят всичко знае, но как да направи една царица, не знае. Ако остане на него да отхрани една царица, той ще я умори. А пък славата му се носи, че е учен пчелар.

 

Знанието, което съвременните хора придобиват, не ги ползва много. То е дреха, която скоро остарява. Един ден тя ще остарее и като парцал ще се захвърли. След това ще си направят нова дреха. Ако днес си виден биолог и заминеш за другия свят, каква биология ще преподаваш на хората? Тогава и децата ще знаят повече от тебе. Ако си астроном, какво ще остане след сто години от твоята астрономия? Хората ще се смеят на тази астрономия. Всички искат да бъдат учени, да имат знания. В природата съществува едно знание, което никога не се изменя.

 

Един ден светиите се събрали заедно да покажат знанието си. Всеки се стремял да се представи по-учен от другите. Един от тях, който минавал за невежа, казал: „Аз нямам знания като вашите. Само две неща мога да направя." Взел един камък, стиснал го и отгоре излязъл огън, отдолу потекла вода. „Когато ви потрябват огън и вода, аз ще ви доставя - нищо друго не зная." Знанието се нуждае от прилагане. По-добре да имате знание, чрез което да си добиете огън и вода, отколкото да философствате. Камъкът представя твърдото, коравото естество на човека. Като хване това свое естество и го стисне, да излезе огън и да потече вода от него. Истинското знание подразбира, каквото кажеш, да стане.

 

Прилагайте знанията, които придобивате в живота си, не ги трупайте, защото от неправилното знание се ражда гордостта в човека. Ако чрез знанието човек не може да придобие вътрешния си мир и спокойствие, все едно че нищо не знае.

 

Научи се да си затваряш ушите. Като се дойде до разбиране, оставете мисълта, че един е по-умен, друг е по-глупав. Вие се лъжете. По-умни и по-глупави хора в света няма. В даден момент си умен, а в даден - глупав. Ще гледате как е в духовния свят; пред Бога нещата не могат да бъдат глупави. Ако нещо е глупаво за тебе, остави го. Този, който прави глупости, той трябва да научи нещо, да придобие опитности.

 

Помагайте си един на друг, не ходете да се плашите, че това казал Учителя, онова казал Учителя. Аз на място съм казал всичко, но вие криво тълкувате нещата.

 

Който се учи, всякога е на главата, а който не се учи - на опашката. Много човешки души са се повдигнали толкова, че са дошли до ангелите, а много ангели има, които да паднали. Имайте предвид, че вие имате всички възможности за учите, а ако не учите - грях е на душата ви. Не трябва да казвате, че сте остарели. Дяволът е само стар. Мислете, че сте млади за това Божествено знание, за да влагате вашата воля в тези знания.

 

Човек, който не учи, не може да бъде добър. Казват: „Той е способен, но е малко лош". Способният лош не може да бъде. Ученикът, който се учи добре, лош не може да бъде. В дадения случай неговият ум е тъй ангажиран, че няма място за лошавина. Онзи, който не се учи, той може да стане лош. Който може да се учи, винаги става добър. И когато аз казвам по някой път: учете се, аз разбирам, проявявайте доброто.

 

Учете се на закона на доволството, и то не отвън, а отвътре, от сърце да бъдете доволни. Като е тъй, каквото и да ти се случи, ще го понесеш с дълбоко съзнание. Може да попъшкаш, да пострадаш, но ще си го понесеш доброволно, съзнателно. Човек трябва с достойнство да понесе страданията си. Проявявайте Любовта си към всички - към слаби, към немощни, към деца. Щом станете тъжни, идете другаде, при хора, които са по-тъжни от вас, направете им добро и ще ви мине, или вземете, та прочетете биографията на някой автор, на някой велик човек, който е страдал.

 

Човек дотолкова е просветен, доколкото светлината прониква във веществото на мозъка. Във всички хора светлината еднакво не прониква.

 

Умът се учи от погрешките на хората, от своите опитности и от знанието и опитностите на великите хора.

 

Някой казва: „Аз искам да зная всичко". Не, малко ще знаеш, но добре. Това е правило. Когато някой каже, че знае много, аз вече зная какво е неговото физическо състояние. Добрите хора знаят малко, но добре го знаят.

 

Истинското знание се заключава само в това, което в даден момент човек може да направи, да приложи. С това не искам да намаля цената на знанието, но казвам, че всяко знание трябва да има приложение. Всяко знание е полезно и приложимо за нас само тогава, когато минава през три свята, а именно: през физическия, духовния и Божествения. Щом знанието мине през трите свята и във всеки от тях даде плод, то е истинско, съществено знание.

 

Трябва да се осмисли животът ви. Онова, което ви е дадено, трябва да се приложи. Има много неща във вас, които трябва да ги вложите. В ума си трябва да вложите знанието. В сърцето си трябва да вложите чувството. Във волята си и в нея трябва да вложите работа. Тогава втората фаза ще дойде. Младият ще започне с външните условия и с вътрешните възможности, а старият ще започне с вътрешните възможности и с външните условия. Впрегнете ума си на работа. Някои ще започнете да разсъждавате за причините. Може разни да бъдат подбудителните причини, но каквито и да са те, вложете в мисълта си един подтик, който да застави умът ви да работи.

 

Днешната работа никога не отлагай за утре. Щом ти дойде една идея, колкото и малка да ти се струва, постарай се да я осъществиш. Дойде ти наум, че трябва да следваш музика, ще намериш един музикант, ще вземеш поне един тон, но с това ще поставиш началото на музиката. Дойде ти идеята да си направиш къща, нямаш сега възможност, вземи едно камъче, тури го и кажи: „Полагам основата на моята къща".

 

Казвате: „Духът ще ни открие истината". Има неща, които Духът е написал на човешкото лице и втори път Той не ги открива. Той говори само за неоткритите неща, а откритите трябва да се изучават. Ето защо хората трябва да изучават законите, които управляват живота. Според област, в която действат, тия закони биват три вида: физически, които се отнасят до материята, астрални, които се отнасят до сърцето, до света на желанията, и умствени, които се отнасят до ума. Тези три вида закони се различават по форма. Например, човекът на ума обича изящните, красивите неща; човекът на сърцето обича съдържанието на нещата; физическият човек пък разглежда нещата по обем, по външна форма, по големина. Следователно физическият човек трупа знания; сърдечният човек използва знанията, а умственият човек ги подбира по смисъл и вади заключения от тях за правилен и разумен живот.

 

Казвам: като идвате на лекции, гледайте да се поставите в хармония какго със себе си, така и с околната среда, за да можете да възприемете поне малко знание. Ако мислите, че тук ще придобиете някакви велики истини, вие се лъжете. Невъзможно е да ви се предадат великите истини. Защо? Защото на Земята няма такива условия. За пример, как ще обясните на хората, какво нещо са душата и духът или какво нещо са сърцето и умът? Каквото и да им се говори, всеки ще схване тия неща по особен начин. Това зависи както от устройството на мозъка на всеки човек, така и от състоянията на неговото сърце. За пример, радостният ще схваща нещата по един начин, скръбният - по друг начин. За едно и също нещо един ще се радва, а друг ще скърби.

 

Това зависи от вътрешното разбиране на човека. Изобщо, на Земята няма доволен човек. Ако някой днес е доволен, утре ще бъде недоволен.

 

Мравката се намира при същите благоприятни условия както човека - слънцето е същото, въздухът е същият и всичко това действа върху нея. Само че човек използва благата, които му са дадени, мравката не може да ги използва. Тя казва: кога ще дойде това време да се дават и на мене благоприятни условия? И вие сте като мравките. И вие имате всички благоприятни условия, а казвате, че нищо не можете да правите. Ако просветне умът на тази мравка, тя ще започне да работи. Някой казва: „Не мога да пиша, не мога да пея, не чувствам добре". Ти се намираш в един свят, в който ще чувстваш добре, ако дишаш добре. За да чувстваш добре, ти трябва да се храниш добре. „Как да се храня?" Светът е пълен с храна. Навсякъде, където отидеш, ако езикът ти е мек, сладък, всеки ще ти даде. Кажи една сладка дума, всеки ще те нахрани. „Ще се урони моето достойнство!" Ако не ядеш, два пъти ще се урони твоето достойнство. Ако не дишаш, три пъти ще се урони твоето достойнство. Ако не мислиш, четири пъти ще се урони твоето достойнство. За да не урониш достойнството си, мисли. За да не урониш достойнството си, чувствай. За да не урониш достойнството си, постъпвай. Впрегни волята си на работа. Всичко в света е наредено тъй добре. Светът е предметно учение. Ами че твоят пръст, това е предметно учение. Веждите, очите, космите, всичко е предметно учение. Трябва да изучаваш най-първо себе си. Ти не знаеш, че понякога твоето щастие зависи само от едно движение на пръста ти, стига да знаеш как да го направиш. Господарят като прави едно движение с ръката или като каже: „Иване!", всичко се изпълнява моментално.

 

Човек трябва от всичко да се учи. И животните могат да ти послужат за пример. Воловете и биволите по какво се отличават? Биволът е признателен. Ако веднъж господарят му го нахрани с хляб или зобчица, още като му извика от стотина метра, той се обажда - четири-пет пъти може да го вика и той все се обажда. На вола му викай колкото искаш, хич не иска да чуе. Студен е. Ако вие имате състоянието на един вол, вие никога не можете да пеете. Ако имате състоянието на един бивол, вие можете да пеете добре. Аз като ви говоря, прави ви впечатление, че ви давам бивола за пример. Нали сте чели, че в Хималаите има едно племе - то ди. 700 души развъждат биволи. Като идеш там, биволът те познава какъв си. И те по биволите ще те приемат. Ако биволите те приемат, и те ще те приемат, ако биволите не те приемат и те не те приемат. Щом идеш там, ако си лош човек, биволите стават неспокойни.

 

Всяка една мисъл, всяко едно чувство трябва да ги проучвате, какго ученият изучава своя предмет. Нито мислите, нито чувствата са произволни. За да се реализира едно чувство и една мисъл, има особени пътища. Чувствата и мислите са като цветята. Може да ви се струва, че са произволни, но в природата всичко строго се регулира. Някъде има повече, някъде по-малко, обаче и това става въз основа на закон.

 

Някой път в ума ти се е набрал прах, трябва да го изчистиш, да се освободиш от него. В чувствата има кал. Тая кал трябва да измиеш. Вследствие на постъпките тази груба материя се наслоила във вид на тежки камъни. Трябва да ги отхвърлиш, за да можеш да се движиш свободно. Да се проникнеш с онази, великата идея. Външният организиран свят ни показва онази Любов, която Провидението или Бог има към нас. Вие често се питате: „Какво е моето предназначение?" Да мислиш, значи да организираш нещата. Намери един човек, който мисли, и се учи от него. Иди при един добър човек, който носи в себе си един организиран свят. Учи се от него. Този, който не е добър, е неорганизиран. Иди при онези, които са организирани, и се учи от тях.

 

Когато сте недоволни, анализирайте се, анализирайте вашето недоволство. Или имате едно неразположение, анализирайте го. Направили сте една крива постъпка, анализирайте я. Понеже всичко в природата служи, за да ни възпитава. Човек не може да остане в едно положение. Всичко онова, което ви се случва, е необходимост за вашето развитие. Мислите ли например, че ако отидете в планината и времето се развали, това е нещастие? Но случаите са различни. Ако зимно време ви вали дъжд, има едно значение, ако през май ви вали дъжд и сте с най-хубавите си дрехи, пак нищо няма да изгубите. Дрехите може да изгубят, но вие ще спечелите. Едно майско наквасване има голямо здравословно значение, а е и приятно.

 

Вие не сте изучавали себе си, не сте изучавали вашия мозък, не сте изучавали вашето сърце, не сте изучавали вашето тяло. Вие не знаете закона на вашето сърце, не разбирате езика на вашето сърце, езика на вашия ум. Тепърва има да се учите да разбирате езика на вашето сърце. Сега едва знаете някоя и друга дума, като някой, който не знае чужд език и само повтаря една и съща фраза. Той само си въобразява, че знае нещо. Да знаеш едно изречение е хубаво, но то не значи, че знаеш езика. Казвате: „Имам добро разположение на сърцето си". Това не е език на сърцето. Езикът на сърцето, то е цяла култура.

 

Вие как бихте отговорили, какво точно ви интересува най-много? Но не искам да ми покажете някоя карикатура. Хубави неща има на физическото поле. Например човек се движи. Първото нещо е да направиш една хубава стъпка. Като се научиш да стъпваш хубаво, то е една голяма магия. Възможност е това. Като вдигнеш крака си и стъпиш, това е една математическа формула. Защото математиката е наука, която си служи с голяма точност и отмереност. Тя е от Божествения свят. Затова се изисква много точно изчисление, за да проектираш своята мисъл, или да се движиш. Второто положение, което трябва да научиш на физическия свят, е да можеш да се лекуваш с ръката си. Първият предмет е да знаеш как да си движиш краката - предметно учение на физическото поле. Второто предметно учение е да знаеш как да употребиш ръката си. Следователно двете неща, с които хората започват на физическия свят, са: движението на краката и движението на ръцете. Има и други движения. Например движението на чувствата, движението в Божествения свят. Сега вие си помислете, размишлявайте върху тия работи. Туй са дадени неща, трябва само да ги възприемете. Но има един закон: всяко нещо, което е вярно на физическото поле, всяко нещо, което е вярно в духовния свят и всяко нещо, което е вярно в Божествения свят, всякога придава сила на човека. Всяко нещо, което не е вярно на физическото поле, не е вярно в духовния свят и не е вярно в Божествения свят, от тях имате загуба. Затова, щом губиш, нещата са неверни. Щом печелиш, те са верни и в трите свята.

 

В движението ви трябва да има отмереност. Мисълта трябва да взема участие при ходенето. Като ходиш, ти изразходваш безразборно енергия. Като ходиш - да ти е приятно, че стъпваш. В ходенето умът ти да взема участие. Във всяко движение умът ти да присъства. Аз ви давам сега едно здравословно правило. Който иска да бъде здрав, като ходи, да мисли за ходенето, да му е приятно. Щом не мислиш за твоето ходене, лесно можеш да се разболееш. Тези неща можете да ги наблюдавате. Вие търсите здравето. Тръгне някой и почне да разглежда цветята, къщите, хората, а не мисли за своите движения. Върви, удари си някъде крака. Ако вие не внимавате, при всеки удар става сътресение на нервната система. Научете се да ходите така, че прах да не вдигате. Научете се така леко да стъпвате, че да не ви усети вашият приятел. Като дойдете до него, да се изненада.

 

Как може умният да използва бялата и черната боя? Умният човек ще постъпи като Венера - ще ги тури в два кюпа и което не се учи, ще го боядисаш черно, да го знаеш. Туй в тебе, което се учи, бяло ще го боядисаш. По този начин ще бъдеш наясно - кое в тебе възприема, учи, и кое не възприема. Ще поставиш бялото отдясно, а черното - отляво. Казано е, че при второто пришествие едни ще бъдат поставени надясно, а други - наляво. Отляво в черния кюп черни ще бъдат. Онези, добрите хора, ще бъдат с бели дрехи. Казвам: черната боя поглъща. Щом дойде черното в тебе, щом не искаш да учиш, ти поглъщаш своите сили. Ставаш неспособен човек. Казват: „Не мога". М - това е материалният свят, всичко онова, което Бог е създал. Той е вложил в него всички възможности. Дал е всички възможности, всички пособия, няма нещо, което да ти липсва, но от тебе се изисква само да се учиш. Казваш: „Не мога". Не, за всичко онова, което ти е дадено, ще кажеш „мога". Защото като кажеш „не мога", ти влизаш в черния кюп.

 

Преди всичко се научете да вземате основния тон. Кой е основният тон на живота? Я вземете основния тон на живота! Основният тон е при най-лошите условия да не изгубиш разположението си. Това е „до". Но се изискват опити, опити. Казваш: „Невъзможно е". Аз съм гледал тия, които ходят по въже. Привеждал съм на вас и друг път примера, пак ще ви го приведа. Турят едно въже през Ниагарския водопад и един акробат върви по въжето с една върлина. Какво самообладание се изисква! Най-малкото нарушение на равновесието и ще се намери в пропаст. Втори път този господин минава без върлина. Трети път туря на гърба си още един и двамата минават по въжето. Кой е по-сръчен, който носи или който седи на гърба му? Какво доверие трябва да има онзи, когото носят? Пък и другият, какво доверие трябва да има в себе си, колко отмерено трябва да стъпва, че да мине по въжето над водопада. Ако един акробат може да направи това, ние имаме ли право да кажем, че не можем да го направим? Още по-хубаво ще го направим, това е знание. Този човек се е учил да пази равновесие. Като го гледах, казах „браво".

 

Всички вие сте акробати по въжето. Понеже не сте научили добре изкуството, често падате и сте се изпоплашили и не искате да се качвате. Аз ви съветвам - не туряйте въжето нависоко. Започнете с половин метър височина и така опитайте. Трябва да се научите най-първо на ниското, после малко по малко увеличавайте, докато стигнете до най-голяма височина. Не започвайте изведнъж на десет метра. То е опасна работа. Като почне от 25 сантиметра, човек лесно ще се научи да пази равновесие.

 

Аз ще си послужа с един нагледен пример: ако рисувате една картина на бял фон и ако я рисувате на черен фон, как ще постъпите в двата случая? Като рисувате на бяла хартия, ще употребите тъмни бои, а върху черния фон ще рисувате с бяло. Питам сега: каква ще бъде разликата между две картини, от които едната е рисувана на чер фон, а другата - с черно на бял фон? (Учителя се обърна към една сестра.) Направете две малки скици, ако това не ви затруднява. Те ще ни послужат като нагледно средство, за да имате едно предметно учение. Някой казва: „Аз зная нещо от изкуството". Съгласен съм, но нека изнесем изкуството реално: ако рисуваме на чер фон, ще имаме една представа за изкуството; ако рисуваме на бял фон, ще имаме друга.

 

Вие започвате да рисувате Любовта на бял фон и свършвате на черен фон. И се обезсърчите. На бял фон започвате много хубаво, но без да довършите своята картина, минавате на черния фон. И се чудите, чудите се сами на себе си! На белия фон сенките и израженията са отвън. А пък на черния фон изражението е отвътре. При белия фон човек има разширение отвън, хармония има в това. При черния фон има събиране на човека.

 

Не казвам да не рисувате. Рисувайте на черен и на бял фон. Нямам нищо против това. Но искам да кажа, че като рисувате на бял фон, ще имате един резултат, а когато рисувате на чер фон, ще има друг резултат. Но не мислете, че като рисувате на черен фон, ще имате постижения! Най-първо човек трябва да се научи да рисува на бял фон. А пък на черен фон само боговете могат да рисуват, или най-гениалните, най-напредналите хора. Най-първо научете изкуството да рисувате на бял фон.

 

За всички въпроси има решение. Но ще ги търсиш в отделенията, ще търсиш в прогимназията, ще търсиш в гимназията, в университета и най-после ще търсиш в живота. И на Слънцето ще идеш и там ще търсиш. Такъв мироглед ще имате, че туй, което желаете, да е постижимо. Но не мисли, че ще го намериш в първо отделение. Свършиш четирите отделения, казваш: „Няма това, което исках". Може да свършиш и прогимназия и там да го няма. Това не значи, че изобщо го няма. Всичко в живота може да се добие.

 

Трябва да се върнеш към първообразния живот, от който човек се е отдалечил. Нужно е много време, докато човек се научи да мисли правилно. Най-важната задача на сегашния живот е човек да се научи на три неща: да мисли правилно, да чувства правилно и да постъпва правилно. За да мисли правилно, трябва да изучава законите на светлината. Той ако не разбира светлината, ако не разбира свойствата на цветовете, той не може да мисли правилно. Ако не може да координира в себе си топлината в даден случай, може да се изопачат чувствата му. Ако краката ти изстинат, съвсем други чувства ще имаш. Ако ръцете ти са студени, чувствата ти ще бъдат в друго състояние. Ако главата е топла, а ръцете и краката студени, ще имате съвсем друго разположение. Ако главата е студена, а пък ръцете и краката топли, човек тогава е добре. Зависи в какво отношение се намират органите, които са свързани с човешкия ум. Понеже умът борави с всички тия органи, те трябва да бъдат в изправно състояние. Ако стомахът е в неизправно състояние, ще се изменят вашите чувства. Щом стомахът не е изправен, хората са кисели, сприхави. Онези, на които дихателната система не е изправна, са много мни-телни. Когато храносмилателната система не е в изправност, хората стават кисели, недоволни от всичко. Щом сте кисели, изчистете стомаха си. Щом си мнителен, подозрителен, оправи дробовете си. А пък ако правилно не мислиш, не можеш да ходиш правилно, да се движиш.

 

Напуснете старите методи! Ви сте обичали да биете себе си. Ти се самоо-съждаш, то е бой. Няма какво да се осъждате. Ще говорите разумно на вашия син, на вашата дъщеря, на вашите способности. Тази ваша способност тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята твърдост, сама по себе си тя ще разреши въпроса. Остави на твоето милосърдие, то само да разреши въпроса. Остави на твоята набожност, тя сама ще разреши въпроса. Остави на твоята смелост, тя да разреши въпроса. Няма какво да разрешаваш ти. Ако ние бихме оставили нещата да си вървят по един естествен път, много по-добре ще бъде, отколкото да искаш да бъдеш твърд. Ти остави твърдостта сама да се проявява. То значи свобода. Дайте свобода на вашата мисъл, на елементите, от които вашата мисъл е създадена. Мисълта сама по себе си е права. Оставете вашето сърце свободно, то само по себе си ще оправи нещата. Вярвайте, трябва да вярвате. Вие казвате, че ще му дадете свобода, а сами не вярвате в това. Вие трябва да вярвате. Бащата трябва да вярва на сина си, понеже той го е родил. Да бъде уверен, че синът му правилно ще разреши въпроса. Ако той мисли, че няма правилно да разреши въпроса, то тогава той не е негов син.

 

Чудни са хората, когато мислят, че Господ жали, когато те страдат. Как е възможно Бог, Който е създал всичко и може да направи всичко, да жали за страданията на хората? Той гледа, че някой човек страда, увива се като змия. Какво от това? Страда, значи учи си урока. Виждате вие, че една змия, влязла в огъня, се увива от болки. Вие държите пръчка в ръката си и наблюдавате. Достатъчно е само да прострете ръката си към огъня и с помощта на пръчката да избавите змията от страдания. Обаче вие гледате как тя се увива, но не мърдате. Змията си казва: „Жесток човек! Не иска да вдигне ръка да ми помогне, но гледа и мълчи." Следователно мъчнотиите и страданията на сегашните хора са мъчнотии и страдания на човека-животно в тях, което се учи. Това същество в човека именно трябва да се учи. Божественото в човека пък се поучава от него. Ето защо невъзможно е Бог да жали, да скърби, че някой умрял. Човек трябва да страда! Без страдания той не е човек. Единственото нещо, което отличава човека от другите животни, е, че той страда морално. Животните страдат само физически, а хората - и физически, и морално. Страданията са необходими за човека като условия за пробуждане на тяхното съзнание. Тази е красивата страна на страданията.

 

Достатъчно е да се прояви Божественото в човека, за да има той подтик, импулс да работи, да се развива. Той може да не следва никаква школа, но има вече този подтик в себе си. Всички имате тази опитност. Много пъти сте били подтиквани отвътре да учите, да работите, но не сте постоянствали. Започвали сте, но сте отлагали, като сте намирали, че времето за работа е минало. Не, времето за учение никога не минава. За онзи, който иска да учи, да работи, всякога има време; за онзи, който не иска да учи, няма време. По-хубаво и по-лошо време от сегашното няма. По-добри и по-лоши условия от сегашните няма. Вие живеете при най-доброто и при най-лошото време.

 

За десетичната система. Кой е научил човека да си служи с тази система? Тя е останала завещание от неговите предци. Те са били първите учители на човечеството. Това, което днес хората учат, е написано от първите им учители. Всичко, което днешната наука познава, е предадено от първите учители на човечеството. Съвременните учени правят преводи от оригиналните произведения на своите предци. Някой съвременен учен работи върху даден въпрос цели 20 години и най-после открива нещо. Много естествено, че ще открие. Като мисли усилено върху даден въпрос, той нагажда мозъка си така, че го довежда до положение да възприема мисли чрез внушение от разумни същества, които се намират във висшите светове. Този учен е трябвало да напряга мозъка си 20 години наред, докато направи връзка със същества от разумния свят. Следователно чрез мисълта си човек се свързва с интелигентни центрове във вселената и по този начин приема тяхната мисъл. Ако цялото човечество може да направи съзнателна връзка с възвишения свят, това ще се ознаменува като нова епоха в културата. При това положение човек ще може да добива знанията си направо от този свят. Някои от посветените египтяни са придобивали знанията си именно по този начин. Те са били поставяни в магнетичен сън, излизали са от тялото и се издигали високо в пространството, откъдето наблюдавали Земята и разположението й около другите планети. Така те са проверявали неща, които по никакъв теоретичен начин не биха могли да научат. Пред сегашните хора се открива още по-велико бъдеще. За тях идва нещо по-велико, по-красиво. За да дойде до новата култура, човек трябва да се откаже от своя обикновен, дребнав живот. Дребнавият живот на човека не е нищо друго, освен живота на бръмбара, който ту излиза от дупката си, ту се скрива. Като падне някоя сламка в дупката, той започва да се качва и слиза от нея, да я изследва, да разсъждава как се е създала. Бръмбарът не може да си отговори кой е създал сламката и как е станало това, но човек може да му обясни всичко, защото той вижда нещата. Когато в ума на човека влезе някоя нова идея, и той се намира в същото положение в каквото бръмбарът - по отношение на сламката. Всяка нова идея за него е подобна на сламка, която пада в скривалището на бръмбара. Ако в ума на човек проникне съмнение, той веднага изскача от дупката си. Защо? Съмнението не е присъщо на неговата душа и внася смут в него. Той иска да се освободи от съмнението. Щом види желанието на човека за освобождаване, разумното начало в него му казва: „Време е вече да излезеш от дупката си". „Какво трябва да правя?" Птица трябва да станеш.

 

В света има една естествена големина. В нея човек може да се прояви. Човешката интелигентност има сто хиляди степени. Тя е като зазоряването - в началото е слабо и после постепенно се усилва. Това зависи от обстоятелствата на Земята. Не е необходимо човек изведнъж да придобие най-висока интелигентност. Това няма да бъде здравословно за неговата нервна система. Някой път човек трябва да бъде невежа. Да бъдеш невежа, разбирам да си почиваш. Да бъдеш учен, означава усилена работа.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...