Jump to content

УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ


Recommended Posts

УЧИТЕЛЯ ЗА СЕБЕ СИ

 

Какъв е произходът на фамилията, в която дойдох? фамилията ми е Дъ-нов, но това е псевдоним. Бащата на моя дядо бил много як, здрав човек, като дъно. От тая дума произлиза прякорът Дънов. Дъно има и бъчвата, и реката, и морето - интересно е за кое дъно се отнася. Навсякъде има дъно! Горко на оня, който няма дъно! Когато ви наричат „дъновисти", ще знаете, че не сте мои последователи, а сте хора с дъно.

Аз съм вселен. Вселяването е станало на 7 март 1897 година (стар стил). Това вселяване е станало на няколко етапа.

Ако започна да ви разправям де съм учил, няма да ми повярвате. Тщеславие е от моя страна да ви разправям за себе си. Ако ви кажа, че съм обиколил всички светове, всички планети, ще повярвате ли?

Гледам много фотографи вървят подир човека и току цъкат с апаратите си. Какво гонят? Сянката на човека. И след всичко това казват: „Снехме този, онзи, снехме Учителя". После ще увеличат, ще намалят образа и ще го продават. Да имат спомен от Учителя. Блажени са верующите! Всяко нещо, което носите в джоба си, е теория, не е факт. Учителя не е в джоба ви. Тежко на оня Учител, който може да влезе в джоба на ученика си.

Колкото пъти тук са ме фотографирали, всякога виждам в своята физиономия един крайно груб човек. Не съм аз. Този образ е на окръжаващата среда, в която живея. Тя се отразява в мен. По този образ аз се мъча да се позная. Божественото не може да се фотографира. Трептенията не се поддават на грубата фототехника. Божественото не се лови, то има силни трептения.

За себе си казвам: аз трябва да постъпвам тъй, както Бог постъпва, който е вътре в мен. И аз го зная. Когато върша всичко, което Той желае, усещам една радост и Го познавам. И всичко, каквото поискам от Него, всичко става. Няма нещо в живота, което аз съм пожелал, че да не е станало. На болни и на сиромаси съм помагал и помагам. Но щом се поколебая малко, веднага силата ми изчезва, а вярата трябва да бъде един непреривен процес.

Не спадам към никоя църква, към никоя партия, организация, към никой народ, защото не съм от Земята. „А откъде си?" От Слънцето идвам и отивам към него. Под „слънце" разбирам онзи възвишен, разумен живот. В мен всяка мисъл, всяко желание е претеглено.

За мене е най-големият позор да излъжа с нещо някого. Заради мен не желая никой да страда.

Едно време бях господар, видях резултата на господаруването и се отказах от него. Опитал съм положението на баща, на майка, но се отказах от това положение, защото разбрах, че има нещо по-хубаво от преживяното и сега остава само едно: да служа на Бога. И като се върна при Него, отново да сляза на Земята. Тогава пак ще искам да стана и господар, и владика, и майка, и баща, но вече с ново разбиране и с нова светлина да изпълня задълженията си както трябва. Сега всичко, каквото имам, оставям на вас. И вие ще минете през същите положения, за да се откажете от всичко.

Аз не искам да знаете кой съм. Искам да избегна това, защото познавам душата на българския народ и не желая да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но той не го прие и си навлече карма. Ако не се разкривам, това значи, че искам да оставя народа да се развива по естествен път.

Не желая да ме правите център, нито желая да ставам проводник на вашите, ако щете дори и добри мисли. Не искам в умовете ви да изпъква някой си господин Дънов, а искам да познаете Господа, защото аз имам и взимам участие във всичките Му дела. И ако не вярвате в мене, вярвайте в Неговото Слово. Човек, който иска доказателства, трябва да повярва в Христа и тогава той ще прави чудеса по-големи и от тези, които Христос е правил.

Дошъл съм на Земята да услужа на ангелските йерархии и на вас. Ако сега не успея, пак ще дойда. Ще идвам, докато не си свърша работата до съвършенство.

Затова аз дойдох, за да ви оживя, да ви просветя, да ви помогна, да ви дам знание и мъдрост, да ви утеша, като взема част от мъката ви и ви предам от радост да чуете Божието живо слово.

Христос ми каза: „Иди да помогнеш на този народ, да разгледаш всичките недоразумения и крамоли и да разнебитиш всичките препятстващи духове". Аз и Христос сме едно. И с нищо друго не може да ни подмамите, освен с вашата Любов. Вашите мисли ме измъчват. Те са едно страдание за мен. Моето положение е като на малкото дете, което ходи по тръните. (1912 г.)

Аз ви предавам едно учение на Христа, учение на живота, не на буквата. Учение не на секгантство, а учение живо, учение на мъдрост и Любов, което може да обнови целокупния живот. (26 август 1917 г.)

Стига да искам, мога да стана богат, има условия за това. Зная растения, които могат да лекуват всички болести. Зная известни растения, които съдържат в себе си жизнения еликсир, с помощта на който може да се продължи животът. Мога да продължа живота на всеки човек, но има един друг, много по-важен закон, а именно, че трябва първо да го науча да живее добре. Ако продължа живота му, а не съм го научил да живее добре, нищо не съм направил. А за да го науча да живее добре, време се изисква за това. Мога и насила да го заставя да живее добре, но това е механически начин.

С недостатъци не се занимавам. За мен недостатъци в природата не съществуват, а съществува една неорганизирана материя, която трябва да се организира.

Имам едно разбиране: и в лошия, и в добрия живот, Бог е там.

Моето разбиране е, че има един център в света. Център на разумните същества, които съществуват и които всякога мислят благото на хората.

Аз съм извор и върша работата си. Ако водата на моя извор ти харесва, пий. Ако не ти харесва, иди на друго място. Давам вода на всички. Вечер при мен се отбиват и животни, и хора. Пият, задоволяват жаждата си и си отиват.

Сега някой казва: „Дънов иска да събори настоящия строй". Никакъв строй не искам да събарям. Този строй ще се събори сам по себе си.

Някои искат да станат като мене. Защо? Защото разбират криво. Защо някои искат да станат министри? Не да оправят света, но да оправят работите си. Защо някой иска да стане Учител? Великите Учители на света носят най-големите тягости. Никое робство в света не може да се сравни с робството на един Учител. Вие нямате представа за това! Между хората ще виждаш престъпления, беззакония и ще бъдеш сляп за всичко това. И какви ли не противоречия ще трябва да разрешиш, и какви ли не хули да понесеш! Ще си като впрегнат кон. Свободен си да отидеш на Витоша, дизгинът е хубав, кошумът е хубав, каруцата е хубава, но ще я теглиш. Ни най-малко не ти влизат в положението, камшикът играе. Всички велики Учители на човечеството минават най-тежки изпити. Като минат тези изпити, те ще минат едно състояние, за което хората не са слушали дори, но докато дойдат до него! Лесно се говори, но за дисциплината, през която Учителите минават, хората хабер нямат. Всички хора, които са влезли в съприкосновение с тебе, трябва да ги повдигнеш и трябва да изгладиш противоречията по един разумен начин. На всички, които са ти поверени, да не оставиш нито един да пропадне.

Като изнасям известни истини, мнозина казват за нас, че не сме с всичкия си ум. Кога хората са приели истината за своето време? Не донесе ли Христос една велика истина? И какво направиха с Него? След Него дойдоха апостолите, но и те бяха гонени. Така постъпват с всекиго, който иска да внесе една нова идея - било в науката, било в религията, било в обществения живот. Какъвто и да е този човек, все ще го гонят.

Великите Учители не се учат на Земята. Някои от тях ходят може би само за 5-6 години на Слънцето да се учат и после идват на Земята. Ако някои казват, че Великите Учители се учат на Земята, те са много прости хора. Сега вие можете да ме запитате по кой начин те отиват на Слънцето. Това нещо вие един ден ще проверите, няма какво да ви се казва. Туй е една истина. Както рибите станаха птици, какго птиците станаха млекопитаещи, както млекопитаещите станаха хора, както хората станаха ангели, по същия закон ще стане всичко това.

 

Великите хора работят, създават, откриват, но не за своите съвременници. Те се раждат по-рано, отколкото трябва. В това отношение те са предвестници, представители на бъдещата епоха. Някои се раждат сто, двеста години по-рано, а някои хиляда, даже две хиляди години. Те първи се качват на върха на планината, дето Слънцето ги огрява и разкрива красотата на живота.

 

Учителя е проява на Божествената светлина. Колкото повече човек приема от тази светлина, толкова повече е свързан с Учителя си, не по форма, но по съдържание и смисъл. Словото излиза от Учителя, но принадлежи на Бога.

 

Онзи, който говори през вековете, е един и същ. Във всички времена Бог е, който се изявява на хората. Той е един. Образите, с които се изявява, са различни.

 

Христос, Буда, Кришна, Мохамед, Мойсей, Питагор и аз сме фикция. Реалност е само Бог.

 

Христос имаше един образ по-висш, отколкото тези, които са били преди него. Христос казва: „Какго ме е Отец научил, така говоря". И после казва: „Никой не може да дойде при Мен, ако Отец ми не го привлече".

 

Мислите ли, че за мене не е добре да се вдигна с крилата си и да отида на онзи свят, между разумни, благородни същества, с които мога да се разбирам? Това за мен е хиляди пъти по-добре, да вляза в истинския живот. Но дошъл при тези условия, ще понасям всичко. Корените трябва да влезат в земята, да възприемат нейните сокове. Това е една тайна философия. Защо трябваше да слезе Христос на Земята, няма да кажа. Защо трябваше да страда? И това няма да кажа.

 

Навремето Христос дойде преди 2000 години да научи човечеството да не лъже, аз ще ви науча да не ви лъжат.

 

Един ден, като ме срещнете, ще благодарите, че ви извадих от кръстопътя, на който бяхте застанали, и ви показах правия път. Не мислете, че ще се освободите от мене. Един ден ние пак ще се срещнем и аз ще благодаря, че думите ми са паднали на добра почва и са дали плод. За нас не е важно кой какъв е, дали е българин, германец, англичанин или друг някой. За нас е важен човекът като душа.

 

Често ме питат какво е учението, което проповядвам. Аз отговарям. Това е учение за живата природа, която включва в себе си всички живи същества, с които се занимава науката. То е наука за човека, наука за разумното в света. То е наука за Бога, за Любовта.

 

Преди няколко дни дойде при мене един приятел и ми каза, че някои учени щели да говорят в събрание против мене, против моето учение. Е, тогава те се заблуждават, учение на г-н Дънов няма. Ако говорят против учението на Дънов, те са донкихотовци. Има едно Божествено учение, което ми е познато.

 

Няма да се минат 100-200 години и ще видите, че това, което сега ви говоря, ще стане наука.

 

Новото учение изисква крайно интелигентни хора с гениален, светъл ум.

 

Аз давам методи, които са свързани с най-малки рискове за човешкия ум. Те са методите на живота, методите на разумната природа.

 

Ако още от първата ми дума не се запали този, който слуша, той не е ученик. Аз да говоря Истината, а той да я разбира. Онзи, който слуша, и онзи, който говори, и двамата трябва да придобиват. Ако вие от една моя беседа нищо не придобиете и ако аз от една моя беседа нищо не мога да придобия, то всичко е напразно. Ако вие излезете оттук с една нова идея, с нови импулси, това учение е на място; ако във вашия ум не проникне по-голяма светлина, в сърцето по-голяма топлина, и ако не станете по-решителни, по-съобразителни, по-добри, считам, че това учение не е на място.

 

Аз не искам да съдя хората. За да съдиш един човек, трябва да му дадеш методи как да оправи живота си и ще му дадеш условия да се изправи. По закона на Любовта може да се изправят най-евтино всички погрешки.

 

Моето слово не е литература. Вие мислите, че аз не разбирам от граматика. Моето слово изтича от Първоизвора, то не може да се вмести в обикновения говор.

 

Бих желал моите мисли да бъдат вписани в книги, да ги четат хората, отколкото да бъдат заровени в земята.

 

Зад мен стои цялото небе. Словото, което ви говоря, не е мое, то е на съществата, които стоят зад мене, а те са милиони. Моите идеи са идеи на Бога, на великия Дух, които проникват цялото Битие.

 

Всичко, което давам в беседите, не са само думите. В беседите и лекциите има скрити закони, които не могат да се предадат с думи. Много истини остават непреводими, затова като четете беседите, трябва да ги четете задълбочено, с разбиране и с прилагане. Беседите ми чистят раните на слушателите.

 

Често ви питат: „Като умре Учителя ви, кой ще го замести?" Това е неразбиране на нещата. Никой не може да ме замести. И вас никой не може да замести. Сега гледаме през две очи. Като умреш, ще гледаш през очите на всички хора. Като умра, ще бъда като Бога, нищо повече.

 

Мнозина казват: „Докато Учителя ви е жив, вашите работи ще бъдат добри. Какво ще правите, като умре един ден?" И да умра аз, учението ще живее. То е Божествено учение, а Божественото всякога живее.

 

Питат ме: „От где събра тези хора около себе си? Те не те разбират." Нищо от това, понеже Бог ги търпи и обича, и аз съм длъжен да ги обичам и търпя. Бог ги е събрал от кол и от въже и ги е изпратил при мене, ще им предам знанието, което имам. Така постъпвайте и вие. Ако ви питат защо обичате даден човек, кажете: „Защото пръв Бог го обича". Някои ме питат защо като ви говоря, не ви доведа до края на въпросите, а ги оставям открити. Моята цел не е да ви дам разрешени въпроси, но да ви поставя в положение да мислите свободно и самостоятелно. Колкото и да искам, не мога изведнъж да ви кача на планинския връх. Първо ще минем през гори и тогава ще се качим на върха. „Заведи ни до края на гората." Няма да ви изведа до края, но ще ви заведа до най-голямата дълбочина на гората, вътре ще ви заведа. „Как ще излезем от тая дълбочина?" Който ви е довел, той ще ви изведе.

 

Като ви наблюдавам, виждам, че някои идват при мен с единствената цел да им разкрия известни тайни. Хиляди години още ще стоят при мене, няма да им открия нищо. Защо? Защото още не са готови за това знание. После се оплакват, че не съм погледнал какго трябва. Как ще ги погледна, какго те искат, когато се опитват да ме лъжат. „Учителя не се отнася добре с мене." Как ще се отнася добре, когато тъпчеш Истината с краката си? Какво отношение мога да имам към онзи, който осквернява с ума си Божественото знание, а със сърцето опетнява Любовта на Бога? Това се отнася за всекиго от вас, никого не изключвам. Между вас няма нито един истински праведен човек.

 

По няколко причини съм ви събрал в тази школа, от които ще спомена три:

 

1. Да се образува едно общество от хора, които да имат велика Любов един към друг, да се образува тук една среда на Любовта, да може оттук да се пратят мощни вълни на Любов към целия свят, да се разлее тази Любов по света, да достигне до душите на човечеството, да ги събуди.

 

2. Защо съм ви събрал тук в Школата? За да ви подготвя за проводници през бъдещите векове. Всички вие до един - и най-малкият - ще бъдете в бъдещите векове проводници. Ще ви се дадат знания, сила, дарби, магическа сила на Словото, мощно съдействие от невидимия свят, всички благоприятни условия, за да проповядвате. И какво ще проповядвате? Идеите на Новата култура, идеите на шестата раса. А къде ще намерите тези идеи? Те са изложени в беседите и лекциите. Беседите и лекциите съдържат идеите на шестата раса. Затова сега проучвайте внимателно беседите и лекциите, за да се подготвите за тази важна работа, която ви предстои.

 

3. Защо съм ви събрал? Вие сте от Бялото братство. Един член на Бялото братство разполага с велики знания и сили, той владее ключовете на природните сили и работи за повдигане на човечеството и на цялата природа. А вие сте ученици на Бялото братство. Аз ви подготвям, за да влезете в Бялото братство, да станете Бели братя. Това е великото, за което ви подготвям.

 

Някои сега ни кръщават „дъновисти". Най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име „дъновисти". „Дъновисти", това е псевдоним. Аз не съм „дьновист". Някому може да е много приятно да се нарича дъновист, но за мене думата „дъновист" или когато споменат думата „Дънов", то е забиване един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това. Ние всички страдаме от „дъновисти", „павелисти" и т.н. От тази неразбранщина страда днешният свят. Не ви казвам кой е Дънов, искам да знаете това. Аз съм като вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото зная, че той е Любов, не мога да правя разлика между Неговите същества. Тъй като ви гледам вън от Бога, нищо не сте, но от гледището на Любовта, в този организъм, в туй състояние, аз имам почитание и Любов към вас, като зная, че вие сте проявление на Бога.

 

Съжалявам, че съм сътворил тази Школа. Да ви кажа една истина. Знаете ли защо? Когато дойда тук, изпитвам само болезнено чувство. Тия набрали се ваши желания ми причиняват най-големите страдания. И сега аз трябва да правя усилия върху себе си, за да ви говоря. И ако не спазим туй правило, тогава аз ще ви оставя да учите както знаете. Решил съм! Аз не искам за в бъдеще да измъчвам себе си. Нито пък ще позволя на моите ученици да ме измъчват. Две правила: нито аз искам да се измъчвам, нито вие да ме измъчвате. Аз съм завършил своята еволюция, няма какво да се измъчвам повече. Туй, което зная, може лесно да ви го предавам, но вашите мисли и вашите преживявания се предават върху мене. Пък аз не искам да преживея вашите мисли. Ако вие сте грешници, аз нямам нищо общо с вашите грехове. Добрините ви бих изнесъл по-добре, но да съдите в умовете си и да говорите, че туй било, онова било, аз не искам да слушам. В душата си съм сит на укори и на неблагодарности. Аз не искам сега по никой начин да огорча Оногова, който живее в мене. Туй не го позволявам! Онзи, Който ме е учил, Онзи, който живее в мен, върху Него аз не искам да прехвърлям никакви укори. Аз може да нося, но заради Него, щом дойде до Неговото име, аз съм готов да жертвам всичко. Между вас и мен трябва да се разчистят всички въпроси. Нищо повече! За в бъдеще онзи, който не постъпва тъй, аз ще ви кажа, ще му обърна гръб и няма да го погледна повече.

 

Всичко, което тук ще научите, е велика истина, която трябва да приложите в живота си и да бъдете искрени със себе си при приложението. Искрени не спрямо мен, но спрямо вашия Господ, спрямо ума, сърцето, душата и духа си. Да не кажете утре: „Дънов иска да ни хипнотизира и да ни влияе". Нямам намерение да ви влияя, защото в момента, когато ще поискам да сторя това, ще бъда демон с главата надолу.

 

Няма да позволя на нито един от вас да се самоубие.

 

Може някои висши същества да идват и да ви помагат - те са длъжни, но аз не съм длъжен. Единственият закон, който сега ме свързва с вас, това е законът на Любовта, с другите съм ликвидирал.

 

Аз не познавам хората, че вие ще ги познавате! За да познаваш хората, трябва да познаваш Бога.

 

Като дойде някой човек при мене, аз се поставям в приемателно състояние. Небето вътре в мене става облачно, студено. Това не е моето състояние. Аз съм възприел неговото състояние. Аз взимам товара му и скръбта му минава. Най-първо ще вземеш от неговата скръб и ще му предадеш своята радост. И като вземеш неговата скръб, ще я трансформираш.

 

Може пи човек да блесне повече от Слънцето? Може ли човек да сгрее целия свят? Кой гениален човек е успял да завладее и да сгрее целия свят? Даже и най-великите хора като Буда, Кришна и Христос не са могли да сгреят целия свят, както Слънцето го огрява. Защо не са могли? Защото, като са разбирали законите, те не са се стремели към завладяване на света. Те са проповядвали на хората Любов към Бога. Това е един от принципите, чрез които хората могат да се споразумеят. Отстъпвайте си взаимно и всеки геройски да носи страданията си.

 

Съвременните хора ги е срам да кажат, че слушат моите беседи, а мнозина може да се съмняват. Колкото за това, че сте идвали да ме слушате, това може да го държите в тайна, това може да урони вашия престиж, вие сте прави, но да ви е срам от това, че се занимавате с Бога, това е едно престъпление.

 

Хората са ме лъгали много, но досега нито един ангел не ме е излъгал. Като срещна добър човек, за мене той е въплътен ангел. По това се отличава добрият от лошия човек.

 

Понякога идват някои при мене - воня излиза от тях, едвам ги понасям, иска ми се да избягам накрай света, но друг глас казва у мене: „Бог как ги търпи?" Казвам: изчистете се, измийте се, измийте си краката, идете на баня. Преоблечете се, турете си нови дрехи. Поне два пъти на баня в седмицата да ходите.

 

Властта и духовенството говорят, че съм самозванец. Самозванецът никога не може да покаже пътя на хората към Бога. Аз ще имам две важни страници в моя живот: едната тъмна, черна, пълна с хули и лоши думи, защото съм се осмелил да кажа Истината в очите на хората. Втората страница ще бъде светла, защото съм научил хората да любят Бога с всичкия си ум и с цялото си сърце.

 

„Вярваш ли в иконите, кръста, кандилата?" Обичам живите икони.

 

Някои ме упрекват, че не ходя в църква. Казвам: едно от моите големи нещастия е това, че от църква не излизам. Църквата - това са живите хора, това са техните сърца. Тия църкви, направени от хората, са далечно подобие. А духовенството, то е човешкият дух. Всички сме свещеници на Бога. Казвате, че не съм зачитал църквата, че не зачитам и Бога. Но това е един незаслужен упрек, който не отговаря на истината.

 

Знаят ли нашите свещеници какво ще стане с тях, ако си послужа със знанието, което имам? Знаят ли светите старци какво ще стане с тях, ако аз само един път се оплача на Господа? Аз още не съм отправил ни едно оплакване до невидимия свят. Ако напиша едно оплакване до съществата от невидимия свят, знаете ли какво ще стане? Нека знаят светите старци, че не хулят мене, но Господа, те хулят Божието име и ме наричат „лъжеучител". За тази дума аз няма да ги извиня никога! Всичко могат да ми припишат, всякакви престъпления, но лъжа и измама - никога!

 

Днес Светият синод взима мерки против мене, ще ме гонят. Какви мерки ще вземат? Чудни са те, с мене да се борят! Ще имат работа с Господа, а не с мене. Какво съм аз? Един човек, дошъл на Земята, щял да обърка умовете на всички българи. С какви сили разполагам аз? С пари ли, с власт ли разполагам? От какво имат да се плашат? Щом се страхуват от мене, значи зад мене има нещо страшно. Кое е това страшно? Зад гърба ми стои Великата Божия Любов. Зад гърба ми стои Великата Божия Истина, Великата Божия Правда и Добродетел. Всичките живи добродетели са зад гърба ми. (24. XII.1922 г.)

 

Духовенството се страхува от мене. Искат да ме махнат да не мътя водата им. Те не знаят, че това не зависи от тях, да бъда или не в България. Казвам им: слушайте, приятели, този свят не е ваш. Светът е грамадно лозе, на което има работа за всички, няма защо да делите чуканите. Лозето трябва да се прекопае.

 

Пита ме един евангелист: „Ти как разбираш Евангелието?" Казах му: мъчех се да го разбера, не го разбрах и си рекох: чакай да го живея сега, и тогава почнах да разбирам.

 

Не вярвам в Бога, какго хората вярват. По убеждение аз съм пантеист.

 

Аз говоря за Господа, който посещава хората не в църквите, но в техните наскърбени и отчаяни сърца.

 

Преди няколко години дойде при мен един поп от варненските села да ме ръси и почна да пее. Аз му казах: ако е за пеене, аз по-добре от тебе мога да пея, а този кръст, който ми даваш да целувам, няма да го целуна, по-скоро теб ще целуна, живия кръст, отколкото този кръст, макар и златен. Искаш да ми покажеш, че си православен. Това не е учението на Христа, т.е. на Любовта. Това е лицемерие. Да носиш кръста отвън, това значи да петниш Христа. Носи кръста в себе си, а не отвън. Ти си живият кръст. Аз съм готов да целувам живите кръстове на православието, но не и златните. Стопете сребърните и златните кръстове на православието и парите раздайте на бедните.

 

Коя религия е направила църквата да прогресира? При такъв въпрос ще кажете, че съм безверник. Да, аз съм един от големите безверници. Аз не вярвам в никаква лъжа. Не вярвам в никаква несправедливост, в никаква злоба, в никаква омраза, в никаква завист. И досега още не вярвам, че хората умират. Според мен, който умира, се преструва.

 

Аз искам да събудя тази Божествена вяра в българите. Те религия имат, но вяра нямат, изгубили са я.

 

Аз виждам българите в себе си. Едно време Христос каза на евреите: „Докога ще бъда с вас, да ви нося?" Някой път си казвам: „Кой е крив тебе, не те накараха, сам дойде и искаше да помагаш. Свърши работата, няма какво да обвиняваш този и онзи."

 

Ами ако аз съм една нишка, която носи това Божествено учение, и ако вие скъсате тая нишка, какво ще спечелите? Вие ще изгубите вашия идеал, какго го изгубиха преди 2000 години и евреите, които отхвърлиха учението на Христа. Днес те изправят вече своята погрешка и няма да остане народ на Земята, който да не се преклони пред тази истина и да не я приложи. Сега и вие, българите, колкото по-рано възприемете това учение, толкова по-добре ще бъде за вас.

 

Аз съм ваш приятел, искам да ви покажа начин как да живеете. Какво ме интересува друго? Нима мислите, че ще спечеля нещо? Откакто съм в България, няма друг човек, против когото да са се изсипали толкова скверни работи! И още много епитети може да ми кажете, но това ни най-малко не ме смущава, защото аз съм един голям извор, който постоянно се чисти.... Имам други сили, съзнателни сили, с които мога да работя и да се защищавам. С мене има други хора, които могат да ми помагат, не само в България, но и в целия свят. В целия свят има мрежа от такива разумни хора, които турят всичко в ред и порядък. Те са и в Англия, и в Русия, и в Австралия, те са обсебили света. И вие, българите, мислите сега, че като се опълчите, ще ги победите. Не, не, те ще ви пометат! Сега тия хора там, в Европа, ви налагат контрибуция. Чудите се как да изплащате данъците. Роби ще станете! Животът се влошава. Българският лев колко спада? Един американски долар струва 150-160 лв. Е, какво ви очаква сега?

 

Аз нямам никакво задължение към българския народ. „Защо дойде тогава в България?" Дойдох да ви попея, да ви посвиря и да кажа, че Бог създаде света не както вие мислите. Вашите закони не са в съгласие с Божиите. Тъй както живеете, това не е българщина, това не е човещина.

 

Някои хора имат към мене неприятни чувства, но аз ще им се отплатя с Любов. Не само на тях, но на всички българи ще се отплатя според Великия Божи закон, Закона на Любовта. Даром съм взел, даром ще дам.

 

Знаете ли какво ме заставя да остана в България? То е Любовта. Аз никога не бих седял в България. Преди години градоначалникът на София ме вика и ми казва: „Научавам се, че обичаш да попипваш, да постискваш ръцете на младите и на младите жени"... Приятно ли е това? Че какво има, ако стисна ръката на едного? Ако ти влезеш в една чиста вода и си нечист, това ще те оскърби ли? Но ако влезеш в един нечист поток, ще се изцапаш. Аз съм чист, никакво престъпление не върша. Аз бих желал да дойде един, когото съм опечалил или опорочил. Аз съм готов 10 пъти да се разпъна заради него. Мъж или жена, ако някому съм направил най-малкото зло, ако съм опорочил ума или сърцето, или волята му, аз съм готов да пожертвам всичко. А във вестниците пишат туй било, онуй било, но мен вестниците не ме смущават.

 

Цели 40 години аз предупреждавах българите какво ги очаква. Ако ме слушаха, нямаше да дойде това, което вече дойде. Никой не ме слушаше. Нито управниците, нито духовенството. Мнозина мислеха, че аз искам да стана министър, да заема висок пост. Аз дойдох в света за най-малката служба, която никой не искаше. Моята идея не се стреми към високи места. На всички големци се радвам, без да се стремя към тяхното положение. Ако царят и българският народ ме бяха послушали, работите нямаше да вземат такъв обрат. Ония, които съветваха царя, не го съветваха както трябва. Всеки си говореше както знае. Всички му даваха криви съвети. Аз и на царя казах: „Обичай Бога и на Него служи". И българският народ трябва да служи на Бога, както аз служа. Едно зная - докато служа на Бога, аз съм човек. Щом престана да Му служа, от мене нищо няма да стане. Искам да разбирате нещата, какго аз ги разбирам, и да правите всичко, каквото Бог прави.

 

Аз предупредих Фердинанд за 4 неща:

 

1. През време на Балканската война казах, че не трябва да воюва със съюзниците. Ако не бяха воювали, щяха да получат Дедеагач, Кавала и много други земи.

 

2. В 1914 г. казах: България да не се намесва, а да пази неутралитет, защото България така ще спечели, ще й дадат достатъчно земя за цената на неутралитета, а ако се намеси, ще загуби. Те не ме послушаха.

 

3. След като се намеси България в Първата световна война, казах в 1917 година, че България ще загуби и затова навреме да вземат мерки. Аз исках доброто на България. Те какво направиха? Интернираха ме във Варна. Не ме послушаха. После ме питаха след погрома, но казах: „Късно е вече!"

 

4. После казах на Фердинанд и на Бориса, че трябва да имат добри отношения с всички държави.

 

Някои искат да ме изгонят от България, но казано ми е да говоря и аз ще говоря. Цялото човечество да се опълчи против мене с цел да ме изпъди, няма да бъде в сила да ме мръдне нито на милиметър от мястото ми. Нека всички знаят това.

 

За туй младо поколение трябва да се загрижим, да се замислим. Ние трябва да очистим туй безчестие на България. Но ако не ми дадете възможност да сторя това, безчестието ще си остане. Ако ми дадете възможност, туй младо поколение ще го въздигна, ще му дам философия, знание и начин за работа - не калугери, монаси да ги направя, а художници, музиканти и поети, и работници, да служат на Бога, във всички области на науката ще бъдат посветени.

 

Зает съм с нещо. Чука се на вратата. Все по-силно се чука. Излизам. „Само три минути, Учителю!" Пусна го вътре. Стои три часа, пет часа. Българинът никаква мярка няма за времето.

 

Един ден българите ще разберат, че аз съм им бил голям приятел. Но когато си замина, не искам никакви паметници и ако ми направят такива, ще ги разруша.

 

От години говоря на българите, но те не разбират и не слушат. Те не знаят, че щом сляза от това място, болшевиките ще дойдат. Аз говоря за мир и Любов, за Божествените принципи, които ще спасят човечеството. Нека ми дадат едно село от сто къщи, да приложа принципа на Любовта и да видим какъв ще бъде резултатът. Законите, с които ще управлявам, ще извадя от човешкото тяло. (1919 г.)

 

Каквото казах, казах. Дойдат ли болшевиките, ще си взема партакешите и ще си замина.

 

Някои мислят, че аз искам да използвам някого за себе си. В момента, когато аз поискам да използвам някого - една мушица или когото и да било - за себе си, за своето благо, с мене всичко е свършено. Разбирате ли това! Ще бъда разрушен, ще бъда като един пигмей долу на Земята. Ако бих позволил и най-малката грешна мисъл да влезе в ума ми, тя би ме смъкнала в ада долу. Някои искат да ми приписват някои неща. Не... Никога не съм допуснал една лоша мисъл, никога не съм отстъпвал от волята Божия, никога не съм отказал на Неговите свещени мисли, никога не работя за себе си, никога не съм помислял за себе си. И желая всички хора да са щастливи, доволни, искам да им помагам, да покажа правия път. С туй, което аз зная, бих ви използвал всички, бих ви направил всички да ми слугувате, но аз няма да бъда това, което съм сега. Аз не търся щастие от хората, защото аз познавам Бога. Аз Го познавам като абсолютна Любов, като абсолютна Мъдрост, като абсолютна Истина, като абсолютна Правда, като абсолютна Доброта и зная, че в момента, когато наруша една малка заповед, знаете ли какво ще бъда? Няма по-голямо страдание от това да се отчуждиш от Бога.

 

Ако в мене се яви най-малката мисъл за възнаграждение, аз напущам работата си. Ще отида в една гора, както направи Мойсей, там да се подвизавам. Че са ме отлъчили от църквата, не е вярно това. Пръв аз сам се отлъчих от всички лъжи и неправди, от всякаква злоба и омраза.

 

Един път пътувам с трамвая и един господин ми казва: „Много зле пишат вестниците за вас. Защо не ги дадете под съд?" „Нищо, аз се радвам." „Защо?" „Радвам се, че за да пишат вестниците зле срещу мене, това говори, че не съм ги подкупил." Ако пишеха добре, щяха да ме обвинят, че съм ги подкупил.

 

След мене трябва да вървят хора добри и разумни, честни и справедливи, с пълни чували, да има какво да дават. Като искат да знаят кой съм, казвам: на Небето съм бил един от първостепенните светии. Изпратен съм на Земята да се изпита светийството ми. Понеже зная, че съм на изпит, внимавам да не направя някаква грешка. На Небето съм голям светия, затова на Земята съм на големи изпитания. Ако не беше така и не зная какво съм, нямаше да приема никого около себе си. Като зная какво се изисква от мен, приемам всички хули, съмнения, всички хора и не се питам защо този или онзи постъпва така или иначе. За мене е важно аз как постъпвам и в какво вярвам.

 

Казват, че съм криел нещо. Вярно е, има скрити неща, но те са извън България, извън света. Те са много надалеч - на Небето. Вечер, когато искам да изучавам световете, излизам, ходя там, гдето човешки крак не стъпва и човешко око не прониква. След това пак се връщам. Казвате, че във В. Търново съм имал скришна стаичка. Каква скришна стаичка е тя, когато съм пущал да влизат в нея хиляди хора. Там имало скрита някаква тайнствена икона, особена. Това не е икона, а картина, която показва развитието на човешката душа. Ние нямаме икони, на които да се кръстим и да целуваме.

 

Аз живея в този свят и в онзи свят едновременно. Царят трябва да се облече в най-скромна дреха, за да не бие на очи.

 

Аз не съм всякога в тялото си. Някога дохождам в събранието и вие мислите, че съм при вас. Някога само тялото ми е при вас.

 

Никой не може да ме безпокои. Щом дойде някой да ме безпокои, ставам невидим.

 

И аз съм поставен пред дилемата: на Бога ли да угодя, или на хората. Ако угодя на хората, Бог ще ме отхвърли. А ако угодя на Бога, хората ще ме отхвърлят. Тогава казвам: предпочитам по-малкото зло - да ме отхвърлят хората, защото да ме отхвърли Бог е голямо зло.

 

От невидимия свят, който обитавам, аз се справям с нашия видим свят.

 

Мнозина ме запитват как живея аз. Ще ви кажа, ще бъда искрен. Гледам сериозно на живота, но никога не съм нито тъжен, нито радостен. Не нося отрицателни мисли в ума си. Някога се явяват сенки, но те не са реални. Виждам страдащи хора, но не плача за тях. Плачът не е състрадание. Питам ги за колко продават скръбта си и я купувам. За мен е важно да не плачете, да изтрия сълзите ви; ако сте бедни - да ви покажа начин да се освободите от бедността, ако сте болни - да ви излекувам. Аз възприемам страданията, мъките на хората. Вечер, преди да си легна, получавам телеграми от целия свят: някъде потъва параход - оправям пътя му. Някъде момък вдигнал револвер срещу възлюбената си, иска да я убие. Студент се оплаква, че професорът му иска да го скъса, той е добър ученик, ще подобри успеха си. На момъка казвам, че тя го обича, и той се отказва от намерението си. Като отговоря на всички телеграми, тогава заспивам. Като видя, че хората, на които съм помагал, не вършат Волята Божия, турям ги в едно гърне на огъня да ги стопя. Те викат, плачат, молят се да ги извадя. Питам ги: „Готови ли сте да вършите Волята Божия?" „Готови сме." Щом са готови, изваждам ги от гърнето, но вече очистени и обновени. Христос казва: „Няма да видиш изцеление, докато не дадеш последния кодранат".

 

Не мислете, че някои от вас ще ме надхитрят, да мислят, че ще бъдат по-умни, по-хитри от мене. Не, аз съм и в двете ложи - и в бялата, и в черната. Мен никой не може да ме използва. Зная законите и правилата на едните и на другите, зная и последствията, зная го от опит. И горе съм бил, и долу съм бил.

 

Няма грешка, която да не съм опитал. Какви ли не мисли, желания, чувства са минали през мене. Защо? Защото съм ви слушал. След това е трябвало да се чистя, да не остане по мен от човешката нечистотия. Всичко в света се е отразило в мене. И след това ще говорят, че съм голямо величие? Не е важно какъв съм по отношение на хората. Важно е какво съм по отношение на Бога.

 

Преди години живях във Варна. Хазайката ми имаше дюкян в къщата си, който даде под наем на един кръчмар. Всяка вечер се събираха хора в кръчмата, които свиреха и пееха по цели нощи. Невъзможно беше да се спи. Мислех си какво да правя. Казах на хазайката да помоли кръчмаря да не вдигат толкова шум, но той не я послуша. Да изляза от квартирата си, и това не направих. Най-после реших да си послужа с музиката. Една вечер, при най-голямата врява и вик в кръчмата, взех цигулката си и започнах да свиря. По едно време слушам, в кръчмата настана тишина. Един след друг посетителите напуснаха кръчмата. Не се мина много време и кръчмарят напусна този дюкян, премести се някъде далеч от нас. Кръчмарят напусна къщата, но аз зная копко ми струваше това свирене. Реших в себе си: втори път няма да свиря това парче. Ако химикът със своите газове произвежда ефект на далечни разстояния, защо музиката със своите тонове да не произвежда известно влияние върху умовете и сърцата на хората?

 

От 25 години аз свиря на цигулка всеки ден поне по 15-20 минути и съм разбрал какво може човек да направи и какво Бог прави. Преди години ме запитаха: „Ти годен ли си?" „Годен съм." „Де е годеницата ти?" „Аз я нося винаги със себе си." „Къде е тя?" Ето я, тя е моята цигулка. Аз обикалям с нея света. Досега тя не ми е казвала нито една обидна дума. Тя има отличен език. Никога не говори лоши думи.

 

Аз не зная дали има човек на земята, който да е говорил толкова много като мен. Аз проглуших света с моето говорене. Аз даже се чудя на себе си защо говоря повече, отколкото трябва. Това не е нито по характера ми, нито е присъщо на моето естество, нито е в съгласие с разбиранията ми. В невидимия свят ме считат за най-мълчаливия човек, а на Земята съм най-разговорливият. Аз говоря много, защото ви считам за умни хора. Ако не бяхте умни, не бих ви говорил.

 

От всичко, което съм говорил, аз съм се ползвал най-много. Дали вие сте разбрали нещо, или не, аз разбрах толкова много! Доволен съм от това, което съм говорил. Аз разбрах един от великите Божии закони.

 

Някои искат да намерят Христа в мен. Не, Христа ще намерите в Неговото Учение. Ако искате да знаете кой съм, аз ще ви кажа. Аз съм братът на най-малките в Царството Божие. Аз, най-малкият, искам да изпълня Божията Воля, както Бог е заповядал. Да осветя Неговото Име, какго Той ме е осветил. Бог е бил толкова добър кьм мен, че аз, братът на най-малките, искам да му се отплатя с всичката си признателност. Искам и вие да последвате моя пример. В някои от вас може да се яви желание да бъдат по-големи от мен, да заемат първо място. Това е съблазън. Христос казва: „Достатъчно е на ученика да бъде като Учителя си". И аз не искам повече. Достатъчно ми е това малко място. Аз не бих го заменил с друго.

 

„Кажи ни нещо велико." Това е най-великото, което може да ви каже братът на най-малките, братът на вашите ангели, които ви водят в Правия път. Казвате: „Ти си наш брат". Ако мислите, че съм ваш брат по плът, лъжете се. Ако мислите, че съм ваш брат по дух - прави сте. „Ти не ни обичаш." Ако говорите за земната обич, не ви обичам. Ако кажете, че не ви обичам, както ви обичат вашите ангели, лъжете се. Няма човек на Земята, който да обича душите ви, какго аз ги обичам. Желая и вие да обичате така човешките души. Ясно ли ви е това? Аз зная, че днес вашите ангели много ви се радват. Аз съм дошъл на Земята да услужа на ангелите и на вас. Като си свърша работата, ще кажете, че съм заминал някъде. Къде ще замина? Не, никъде няма да замина. Ще отида при Онзи, Който ме е проводил, и ще питам: „Изпълних ли длъжността, която имах?" Ако има още нещо, което не съм довършил, пак ще дойда. Ако и втори път не завърша работата си, пак ще дойда, докато най-после ми се каже: „Добре свърши работата си". Такъв е законът за малкия брат на Небето - да направи това, което Бог иска от него. Ето Великото учение, което не сте слушали досега. Това, което сега учите, не сте го изпитвали никога. Защо не сте го чували? Защото това Учение е на малките ангели, които са слезли на Земята да повдигнат човечеството.

 

Ако има някой, който да има най-големите противоречия и мъчнотии в света, това съм аз.

 

Къща нямам, но имам сърце, в което бих прибрал всички.

 

Докато аз съм във физическо тяло на Земята, безопасен съм за съвременното общество, но лиша ли се от тялото си и остана със своите духовни и Божествени мисли, всичко ще се разруши, нищо не ще остане на земята. Докато един отровен газ е затворен в някое шише, той е безопасен, но като излезе от шишето, всички ще опитат неговата сила. Такава е философията на живота. Не може да се унищожи един праведен човек. Евреите разпнаха Христа, но и до днес носят последствията на тази си постъпка. Японците преследваха посланика на Оомото - Онисабро Дегучи, когото Бог изпрати, но големи нещастия ги сполетяха. Цяла Япония се разтърси от страшни земетресения. Отгоре им казват: „Няма да вдигате шум против Божиите посланици". Всеки народ, който се е опитал да се противопостави на Божиите посланици, не е видял добро.

 

И сега българите мислят, че могат да се повдигнат против мен. Това, което аз говоря, са Божии думи; това са Божии закони. Ако те се опитат да нарушат Божиите закони, Господ ще ги заличи от лицето на земята. Те казват: „Този човек е самозванец". Не, българите трябва да знаят, че каквото е отношението им към мен, такова ще бъде и отношението на външния свят спрямо тях. Ще кажете: „Как може това?" Ще ви кажа. Всеки, който се обявява против Божиите пратеници, обявява се срещу Бога, срещу Любовта. Любовта е вечен закон, тя няма минало, тя има вечно настояще и вечно бъдеще. И казва Христос: „Всички, които се обявяват против Мене, т.е. против Любовта, са крадци и разбойници". Българите мислят, че един човек може да създаде известно течение и да омотае хората. Това не може да бъде. Христос дойде, придоби около 500 милиона последователи. Заблуди ли ги той? Не. Христовото учение е Божествено. Значи Бог призовава хората. Щом е така, Христос, Който привлече толкова хора, е дошъл от Бога. Буда, Мохамед - също са дошли от Бога. Негови пратеници са те.

 

Аз не трябва да се спирам върху това, какво мислят хората за мен. Не трябва да обръщам внимание на омразата в света. Зная, че в този народ има готови хора, готови сърца, които искат да служат на Бога. Аз зная, че между този народ на старозаветни, има новозаветни, има праведни, има и ученици - има от всички категории хора. Ако аз съм дошъл между този народ - дошъл съм за учениците, те ме интересуват. За праведните, както и за новозавет-ните и за старозаветните, има кой да се интересува. Вие трябва да бъдете смели и решителни, да имате вяра, че Бог е на наша страна. Когато дойде до изпълнението на Волята Божия, ние ще работим, няма да отстъпим нито на косъм. Никога досега учениците не са отстъпвали от своя път. Те са били подлагани на мъчения, на страдания, подлагани са били на огън, но винаги са отивали с радост. Трябва да знаете, че всичко, което се повдига срещу Бога, срещу Любовта, се дължи на невежеството в света.

 

Ако бях дошъл между спасените, другояче щях да бъда облечен, аз съм дошъл в ада, между вас. Тук не се носи фрак. Аз ви намирам в ада и казвам: мястото ви не е тук. Преди 2000 години Христос ви изведе из ада. Какво търсите още тук? Хайде навън, горе! Горе е Земята. „Ами къщичките ни?" Това са къщичките на ада. Всички да излезете от този ад. Който излезе оттам, той ще бъде спасен. Това, което чувате около вас, е скърцане със зъби, а вие мислите, че то е култура. Да пази Господ от такава култура: ад е Земята, излезте вън от този ад!

 

Времето е напреднало вече, трябва да прекратя, защото ще плащам за електричество, ще ме глобят. Моята работа прилича на тая на един американски проповедник. Тоя даровит проповедник отишъл на един от курортите в Америка с желание да проповядва на хората. Църквата била затворена. Той взел ключа от църквата и започнал да проповядва. Американците останали доволни от него. Проповядвал цели два месеца. Като свършил проповедите си, той очаквал, че ще му изкажат благодарността си, но останал излъган. Каква била изненадата му, когато му поднесли една покана да плати за изразходваното електричество. Той си казал: „Даром говорих, но трябва да си платя за светлината!" Когато правиш добро, направи го по всички правила, наполовина не го оставяй. Аз съжалявам, че като ученици на окултната школа не ви заставих да посеете на Витоша плодни дървета. Досега щеше да има най-малко 20 000 плодни дървета. Отиваш на разходка, посей едно семенце, дето може да расте. Толкова семена оставихме на произвола. В бъдеще ще посадим всички непосадени семена.

 

Аз мога да бъда в тялото си и извън тялото си. Аз съм в този салон, аз съм и извън този салон. Аз съм в Слънчевата система. Аз съм в Космоса, аз съм и извън Космоса. Разбирате ли какво значи това? Разбирате ли каква е тази философия? Ще я разберете. Извън Земята съм, извън Слънчевата система съм, извън Космоса съм. Къде е моето Царство? Не е от този свят.

 

Странник съм в този свят. Никого не познавам освен Тебе. Ти, Господи, Боже мой, си създал всичко за мен. Аз отправям своята благодарност към Тебе, на Тебе, Господи, възложих своето упование. Да възлезе молбата ми към Тебе! (16 юни 1941.)

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...